Министър Емил Караниколов: Кредитният рейтинг в различни области на България е повишен - инвеститорите започват да гледат по-добре на България
 

- Добър ден уважаеми зрители на „Канал 3“ и слушатели на Радио К 2, вие гледате и слушате „Беновска пита“ днес на 3 декември 2017 г. Аз съм Илиана Беновска. Днес ще питам г-н Борисов, г-жа Нинова, г-н Карадайъ, г-н Симеонов – кой, кога и как ще сложи точка на езика на омразата.

И започвам да питам – Емил Караниколов – министър на икономиката, добър ден и добре дошъл.

Емил Караниколов: - Г-жо Беновска, добре заварили.

- Заповядайте, приятно ми е. Веднага преди да седнете обаче, кажете защо не бяхте в Саудитска Арабия, а бяхте в Брюксел?

- Е, все пак имаме задължения с европредседателството. Мога да седна, предполагам, благодаря ви. Имаше два съвета по конкурентоспособност и по КOСМОС. Съответно трябваше да представим и презентацията от януари месец аз започвам да водя този съвет. Няма как да отсъствам.

- Какви важни въпроси обсъдихте на този съвет, или това беше рутинно?

- Обща индустриална политика. Не, в никакъв случай съветите не са рутинни, те са много отговорни и вие, и медиите ще имате възможност сега, във връзка с нашето председателство да видите въобще и европейските медии какво високо отношение имат към съвета и темите, които задават – обща индустриална политика, конкурентоспособност, темите са много. И това е дневният ред на Европа, ние скоро ще бъдем съвсем в епицентъра на дневния ред.

- И това е повод да ви попитам, Европейската комисия определи икономическите и социалните приоритети на Европейския съюз за предстоящата година в рамките на Европейския семестър. Това е направено на основа на есенната икономическа прогноза на Комисия 2017 г., тук се включват доклад за механизма, за предупреждение, който има за цел предотвратяване на дисбалансите, затрудняващи нормалното функциониране на икономиките. Предлага се през 2018 г. 12 държави да бъдат обхванати в задълбочен преглед. България е една от тези държави, Комисията ще представи за обучение прегледи в докладите на държавите през февруари 2018 г. Какво знаете по този въпрос?

- Ние изпълняваме всички насоки. Да, в България има дисбаланс и по отношение на регионите в България и работим за този дисбаланс, но аз мисля, че икономическите показатели на България, след малко вероятно ще ги обсъдим, са доста добре. Това, което прави правителството в последните 6 месеца се оценява и от колегите от Съвета европейския, от комисарите с които се срещам, всички ме поздравяват за нашите действия. Нещо много интересно, не ни делят на ГЕРБ и патриоти, те ни приемат като едно голямо цяло. И ни поздравяват за това, което постигаме. И може би тук е момента да честитим и на ГЕРБ като най-голямата политическа сила, безспорно най-успялата последните десетилетия, а вероятно и преди това. Пожелавам им наистина да продължават по този начин да изпълняват това, което искат от тях избирателите и обществото, да имат все повече идеи и сили да изпълняват ангажиментите си.

- Вие не сте ли член на ГЕРБ?

- Не, аз съм номинация на АТАКА.

- Аз знам, но все пак ви подозирам. А като сте номинация на АТАКА, вас информира ли ви някой за желанието на държавата да постигне извънсъдебно споразумение с експремиера Сакскобургготски и да му върне царски имоти?

- Това не е тема на Министерство на икономиката, нито пък в предишната ми функция на изпълнителен директор на Агенция за приватизация. В крайна сметка, АТАКА е национално отговорна партия, тя си има позиция, но там е ясен реда, няма какво да питат министъра на икономиката по тази тема. Има си други министерства, ресори, комисии, които трябва да вземат отношение по тази тема.

- Тогава като министър на икономиката да ви попитам пък за добрата новина от събота вечер – „Стандарт енд Пуърс“ и „Фич“ повишиха кредитния рейтинг в различни области на България. Може ли да го кажете на човешки език за нас избирателите, какво всъщност това означава?

- Ще го кажа, но нека да поздравя правителството, премиерът задължително, министърът на финансите, абсолютно всички министерства, агенции, които работят. Това означава повече доверие, повече доверие от европейските ни партньори от трети страни, това означава, че инвеститорите започват да гледат по-добре на България. Това означава повече инвестиции и вдигане на доходите на българските граждани, което е и основната ни функция.

- Кои инвеститори подозирате и визирате, че гледат с по-добро око на България, например вестта от Саудитска Арабия, че може би ще има повишаване на инвестициите, които не знам дали съществуват в момента от страна на Саудитска Арабия в България?

- Към момента не, може би има една, но това е изключително малко и тя е много малка. Не е само Саудитска Арабия.

- Само, че в момента ще се спра на Саудитска Арабия, през 2018 г. ще се работи за организиране на съвместен бизнес форум между България и кралство Саудитска Арабия. Хайде обхванете въпроса по-широко извън Саудитска Арабия.

- Първо искам да кажа нещо, това не е само Саудитска Арабия, ако следите информациите, които се пускат от Министерство на икономиката, ние всяка седмица имаме срещи. За следващата година има предложение от Италия да има четири форума на които българският бизнес да се представи в Италия, лятото. Имаме предложение, унгарски делегации идват, индийски инвеститори идват и искат реални инвестиции, мисия от Съединените американски щати от 14 години не е идвала в България, отново бяха тук, искат да инвестират. Тези, които са тук искат да разширяват производството си.

- Пропускате китайската среща 16 плюс 1, на която догодина ние ще бъдем домакин.

- „16 плюс 1“ форумът, това е нещо, на което специално трябва да обърнем внимание. Това е нещо изключително, тук ще дойдат най-големите инвеститори, най-големият бизнес на Китай. Освен това, тук ще дойдат и всички други инвеститори от страните около нас, защото вижте, ние не трябва да затворим този форум само в България. Този форум, освен тук стратегиите, политиките, които трябва да се възползваме от този форум, ние тук трябва и страните, които са около нас – съвместни инфраструктурни проекти, големи, транспортни, енергетика. Това е изключително, това не се е случвало.

- Добре де, но все пак, да се върнем малко към Саудитска Арабия, където другата новина, която произтече е, че България ще разкрие свое търговско представителство там и да добавим и Китай, където също имаме свое представителство.

- Там имаме две.

- В Шанхай и Пекин. По мащабите ли сме ние на тези държави?

- Вижте, въпросът е какво ще им предложим. Тези страни обикновено искат готови проекти, а не нещо, да си говорим, с извинение за израза ала-бала, затова примерно ще ви кажа нещо – във вторник има Национален икономически съвет. На този Национален икономически съвет, освен точките, които са в дневния ред, в точка „Разни“, аз ще поставя предложение към бизнеса, който участва, да дадат конкретни проекти. Защото реално те работят и с китайски инвеститор, конкретни проекти, които ние можем да защитим и да започнем да работим. Може би в слогъна, който имате „Да спрем езикът на омразата“, мога да ви дам едно предложение. Ясно е къде политическите сили имат разминавания по ценностни идеи, по разбирания. Но според мен в околна среда, икономика, култура, образование, хайде да седнем и да си кажем къде имаме еднакви идеи, къде сме с еднакви позиции, така, че всички да работим те да се сбъднат, за благото на България.

- Тоест, какво предлагате по линията на това, че ние имаме общи съвместни инициативи „Канал 3“, „Радио К2“ Министерство на икономиката?

- Предлагам ви да си дадем един месец, в който ние в Министерство на икономиката ще попитаме бизнеса, ще попитаме малките и средните предприятия, ще попитаме стартъпите, какви проекти реално те искат. Защото, когато дойде този форум „16 плюс 1“, ние трябва да имаме реални проекти, дори стартирани. Вие може да питате политиците къде имат единни идеи, но не като клишета, а като реални проекти.

- И смятате, че това ще тушира езика на омразата, поне в икономиката?

- Това е едно добро начало. Винаги ще остане някъде, където партиите няма да се разбират. Това е изключително нормално, едните имат една политика, другите друга, центристите са в средата. Въпросът е да се обединим върху няколко реални проекта, идеи, платформи и да работим за тях.

- Добре, като говорим за езика на омразата, искам да ви попитам има ли език на омразата в атаката на Валери Симеонов срещу Български морски флот, неговата приватизация и следприватизационен контрол? Вие бяхте председател на Агенцията по приватизация.

- Специално сделката за Български морски флот е сключена 2007 г., извинете ме ако бъркам, но мисля, че е тогава. Там условията са такива, че не мисля, че има атака от вицепремиера към следприватизационния контрол. Когато е сключвана сделката, вътре в самия договор пише, че следприватизационния контрол по основните теми, т.е. инвестициите, тонажите, а не работната ръка, ще се контролира след 10-та година, това означава след 2018 година, защото трябва да изтече цялата година и тогава да се контролира. Този контрол се засича реално за всяка година, но трябва да се види цялостния ефект след 10-ата година, така е записано в договора.

- Тоест, санкции не могат да бъдат прилагани в периода.

- За инвестиции, за тонаж – не. А примерно, за поддържане на работния състав, Агенция за приватизация почти всяка година налага неустойки за неизпълнение на този ангажимент.

- На Валери Симеонов едно от обвиненията е, че е намален работния състав.

- Той не е към Агенция за приватизация, той е към самия работодател, който е сключил договора, защото Агенция за приватизация си налага неустойките и те са годишно доста сериозни – от половин милион до 700-800 хиляди лева. И това има публични регистри, между другото, на тези неща на страницата на Агенция за приватизация, всеки може да се запознае.

- Има ли някакви гаранции, които се внасят от страна на приватизатора в случая?

- В случая, за договора с Български морски флот има корпоративна гаранция. Това е може  би разликата между законодателството, което е уреждала приватизацията до 2002 г., където няма такива ангажименти. След 2002 г. има задължения да се обезпечават поетите следприватизационни ангажименти. Може би не е правено винаги, но специално за БМФ има корпоративна гаранция.

- Която обезпечава пълния размер и съответните наказателни санкции. Ще видим как ще се развие тази работа.

- Съвсем скоро.

- Като споменахте приватизацията, в началото на предаването казах, че БСП се гласят да викат финансовия министър Владислав Горанов да отговаря за неправомерен натиск върху адвокати, съдии и редови граждани, цитирам ви буквално, от страна на Националната агенция по приходите, а вас, обявиха преди около 2-3 седмици, че ще ви викат да докладвате за приватизацията, не знам защо, в бившето ви качество на председател на Агенцията.

- Специално за сделките, които аз съм ревизирал. Първо, да кажем, че там давност не е изтекла.

- Колко са на брой?

- Не мога да кажа, на изуст.

- Но под вашия мандат, сделките, които са приватизационните, нямат изтекъл давностен срок?

- Точно така, разбира се, няма как да има. Тоест, те подлежат на всякакъв контрол. Нещо друго интересно, първо Агенция за приватизация е следната структура – има Надзорен съвет. Надзорният съвет се представлява от политическите сили, всяка една парламентарно представена сила вътре има представител.

- Нека да подчертаем, че БСП има един много дългогодишен представител там, най-малко един само.

- Изключително приличен човек. Да, когато и да го питат, той може да даде пълни отчети, той е работил в Агенцията за следприватизационен контрол. Първо има публични регистри, те могат да се видят, те са ясни. Второто, което искам да кажа, по всяка една приватизационна сделка, на шест месеца и на годишен период се дават отчети в Народното събрание и народните представители се запознават с тях. Освен това, по всички …

- Кога сте дал последния отчет?

- Отчет, който аз съм дал е за 2016 г. Тъй, че той е предоставен, ясен е. Но нещо друго, по всички приватизационни сделки и аз съм викан, и особено по големите, в парламента, където съм защитавал всяка една приватизационна сделка, а някои от тях, още преди да се подпише.

- Какво искате да кажете на БСП, че ако ви повикат, какво ще им кажете?

- Няма какво ново да чуят от мен, всичко това, което ще кажа, те са го чували.

- Всичко е публично, заложено и показано?

- Абсолютно проверявано, хубавото е, че дружествата, които са приватизирани продължават да работят. Може би това трябва да се каже, успешна приватизация е, когато дружествата, които са раздържавени продължават да работят, защото има много, които за съжаление, не съществуват.

- Какво ще кажете за експертизата на вашата приемничка, Петя Александрова, новият изпълнителен директор на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол. Не правя интрига в момента.

- 20-годишен стаж в Агенция за приватизация. От самото начало до директор на Правна дирекция, изключително подготвен кадър.

- Но, вие поискахте през ноември, даже мисля, че беше тук в това студио, пълна забрана на приватизацията между първо и второ четене на промените в Закона за приватизация.

- Внесено е предложение абсолютно всички дружества да влязат в забранителния списък. Абсолютно всички с мажоритарна държавна собственост, а пък обособените части от тях да бъдат продавани след решение на Министерски съвет, разбира се, с финансова обосновка и всички задължения.

- Защо го правите това?

- Защото този процес е изчерпан. Приватизацията е била необходима като процес. Друг е въпросът как е извършена, за съжаление, основният проблем са законодателството, което е давало възможност да се продава с приоритети на работническо-мениджърските дружества (РМД), забележете стратегически за българската държава дружества. За мен това е голяма грешка, стратегическите дружества е трябвало да се продават на стратегически инвеститори. Това, което сега казвам, по сектори трябва да се съберем и да кажем – в този сектор българската държава, българският бизнес трябва да инвестира. Няма как да сме конкурентоспособни в абсолютно всички сектори на икономиката.

- Как да се съберете и с кого?

- Това, което ви предложих, всеки да даде предложение и да се съберем къде имаме еднакви идеи да работим по тях. За съжаление, на времето това не е направено.

- Конкретно как ще го оформим накрая. Това е много хубава идея, само, че мъча да я направим работеща, а не само изговаряна.

- Моята работа е да питам бизнеса. Бизнесът ще си даде конкретни проекти и инфраструктурни и културни и социални, и образователни, по които ще работим. Но нека и всеки политик, ако има възможност да даде добро предложение, такова, което абсолютно всички политически партии ще подкрепят. Сега е моментът просто, не трябва да го изпускаме. Ще бъдем председател на Европейския съвет, тук ще се проведе един от може би най-големите форуми, има страхотен интерес към България, икономиката се развива, показателите са изключително добри, но балансирани, което е изключително важно и трябва да го споменем. Безработицата пада, минималната работна заплата се увеличава. Разбира се, имаме много работа, изключително много работа, но мисля, че трябва да имаме и обща стратегия с всички политически сили, а и цялото общество трябва да има точни и ясни изисквания къде трябва да работим като екип – „Съединението прави силата“.

- Така е, но ето като „Съединението прави силата“, вие подчертахте няколко пъти бизнеса, аз ще ви прочета от последните няколко часа позиция на работодателите на Асоциацията на организациите на българските работодатели, разпространена преди няколко часа за ревизия на прехода и вредата от популизма. Накратко, те се противопоставят и характеризират като антиконституционно дори и с антибизнес логика, желанието да бъде преразгледан целия преход, както предлага Корнелия Нинова, и може би скришом критикуват и предложението на ГЕРБ да бъдат разгледани приватизационните сделки, дори бизнеса споменават, че подобна акция по ревизия на прехода, дава признаци на казус бели – повод за война, доколкото възможността по десетки хиляди сделки да могат да се образуват масирани наказателни производства, да рефлектират задължително в образуване на безброй производство на КОНПИ (Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество) и потоп от наказателни граждански дела без смисъл.

- Ревизия трябва да има до такава степен, че обществото да разбере какво се е случило. Аз съм далеч от това да омаловажавам интелекта на българина, че той не знае какво се е случило. Бизнесът го казва по същия начин. Всички знаем какво се случи, абсолютно никаква стратегия, просто няма смисъл да го говорим. Въпросът е какво правим оттук-нататък. Вие бяхте в Македония, чухте премиерът какво каза – исторически трябва да спрем с конфликтите на Балканите. Тук е същото – какво правим оттук-нататък?

- Какво правим, какво е вашето мнение, трябва ли да има пълна ревизия на прехода, както споменава Корнелия Нинова, не само на приватизационните сделки, на концесиите, на т. нар. РМД-та, които са се приватизирали? Дори тя отиде по-далеч, предложи обществени поръчки. И да видим дали ръководители на силовите групировки са във властта.

- Нека тя да го обясни, но какъв резултат очакваме. Първо, давността е минала. Второ, много от решенията за всички тези сделки, концесии, обществени поръчки са на колективни органи. Тоест, какъв е ефектът, който целим – да се караме, пак да се разграничаваме, да се замерваме с камъни – там ти си виновен, тук ти си виновен? Може би, нека да се направи, ревизия е хубаво и за историците, и за историята, да имаме реални факти, къде са ни грешките, да разберем грешките къде са били, да не ги повтаряме повече. Ако може да помогнем на други страни да не ги повтарят. Въпросът е, който интересува икономиката и бизнеса от това, което разбирам – какво правим оттук-нататък? Има два основни проблема в момента в икономиката – дигитализацията, това нещо, за което Европа говори и другото е работната сила. Ние трябва да решим тези проблеми, защото те вече са тук и това са наистина много сериозни проблеми. Ние трябва да решаваме проблемите, не да създаваме проблеми.

- Какво става с малките, със стартъпите?

- За стартъпите сега ще стартираме две програми. Облекчени процедури за кандидатстване, което е важно за тях. Значи, в началото най-важно е да имаш финансиране. Дали всички стартъпи ще оцелеят е въпрос на други неща.

- Какъв е рисъкт?

- Рискът е много голям.

- За кого, не само за тях, питам за програмата?

- Не, за програмата не, навсякъде се знае, че когато се финансира стартъп това е рисково финансиране, но пък е безвъзмездно. Всички го знаят, от 30 компании две да излязат, тези компании могат да направят милиарди.

- И последен въпрос – какво мислите за Бюджет 2018 и за желанието на БСП да го даде на Конституционния съд?

- За мен бюджетът е насочен към финансовата стабилност и към икономическо развитие. Има упреци, че не са дадени достатъчно пари за икономическия сектор. Нямаше ме, нямах възможност да присъствам на бюджета. Но ще отговоря по следния начин, политиките на Министерство на икономиката не се осъществяват само през държавния бюджет. Те се осъществяват през оперативните програми, през външно-икономическите разговори и тези, които говорим за стиловете, за откриване на търговски аташета, през Българска банка за развитие, разбира се. През административните тежести, това са функциите, не трябва да ги търсим само през държавния бюджет, не може да налива тези пари. Тези пари, ето го има увеличение за здравеопазване, социално подпомагане – нека да отидат там. Министерството на икономиката и икономическите политики имат по какъв начин да се финансират и да се изпълняват.

- Понеже споменахте Българска банка за развитие, имате ли някакви притеснения по отношение на новия председател, изпълнителен директор Стоян Мавродиев и въобще банката?

- Изключителен професионалист и съвсем скоро ще чуете много добри идеи от Българска банка за развитие.

- В посока?

- В посока на всичко това, което се случва – икономическият растеж, посока на този форум „16 плюс 1“, защото фирмите, за да изпълнят сега проектите ще им трябват пари. Това, че някой е казал, че на малки и средни предприятия не им трябват много пари е голяма грешка.

- Не, обратно, казаха, че ББР ще раздава не само на малки и средни, а и на големи предприятия.

- Предимно Българска банка за развитие ще предоставя на малки и средни.

- Но все пак растежът на брутния вътрешен продукт се реализира и от големите предприятия, които могат да наемат като подизпълнители малки предприятия.

- Това е механизъм, който си говорим с абсолютно всички, дори в икономическата комисия към Народното събрание. Не трябва да зачеркваме и големите, защото големите използват и малките.

- Тоест, държавата е еднакво отворена и към големите, и към малките. При различни условия?

- Така трябва да е, не може да сме мащеха за едни, за други друго. Но с насоченост към малките и средните, това е гръбнакът на икономиката.

 
 
 
Оперативна програма Програма COSME 2014-2020
Контакти: София 1052 ул. "Славянска" 8 тел. центр.: +359 2 9407001 e-docs@mi.government.bg
Последвайте ни: Фейсбук Профил на Министерство на икономиката Туитър Профил на Министерство на икономиката