Министър Караниколов: Преговаряме с три фирми за завод за електромобили
 

- Господин Караниколов, каква беше 2017 г. за икономиката?

- Българската икономика бележи положителна тенденция на развитие през 2017 гoдинa. Показателите са сравними с тези от преди кризата - 2007-2008 г. България е в топ 5 по икономически растеж и по ръст на износа в ЕС, като е важно да се отбележи, че износът се увеличава не само към страните от ЕС, но и към трети страни, а стоките които изнасяме са с по-висока добавена стойност.

Все пак предизвикателствата, пред които сме изправени не са малко и са насочени към дигитализацията на икономиката ни, проблемът с работната сила, разработването и осигуряването на нови пазари в страни извън ЕС. Ще продължим активната дейност за редуцирането на административните тежести и бюрократичните спънки. На 15 януари всяко министерство трябва да представи анализ какво е направило за последните 6 месеца в тази насока.

- И какво очаквате, вие бяхте от инициаторите на тази административна реформа?

- Преди месец беше отчетено, че вече са променени около 70 закона, работи се усилено върху промяната на около 100 наредби и нормативни актове. Знаете, че ние съсредоточихме вниманието си към оперативната програма "Иновации и конкурентоспособност", където се очаква да стартират две процедури, кандидатстването по които е максимално улеснено –само с два документа - заявление за участие и декларация, че не си в несъстоятелност и ликвидация.

- Кои са те?

- Разработили сме две ваучерни схеми, по които средствата ще могат да се ползват по много улеснена процедура и които вярваме, че също ще доведат до стимул за малките и средните предприятия в България. Едната от тях има за цел да се улесни достъпът на малките и средните предприятия до цифрови ноухау и технологии, като се предоставят стимули за свързване с доставчиците на услуги в областта на и информационните и комуникационните технологии. Предвижда се общият й бюджет да бъде близо 10 млн. лв., а ваучерите да са на стойност от 20 до 50 хиляди лева в зависимост от пакета дейности, които ще бъдат подкрепяни.

По другата малки и средни компании ще могат да се възползват от общо близо 4 млн. лв. финансиране, за да излязат на фондовата борса. По новата схема ще може да се покриват разходи за услуги по подготовката на компаниите за емитиране на ценни книжа и първичното им предлагане на борсата на стойност до 50 хил. лв. под формата на ваучер.

- Кога се отварят тези процедури?

- Надявам се в началото на февруари да бъдат обявени. През 2018 г. по оперативната програма сме предвидили процедури за около 500 млн. лв. Ще стартира за първи път и Процедура „Насърчаване на предприемачеството“ – тя с общ бюджет от 67.3 млн. лв и е насочена към стартиращи предприятия (регистрирани през 2017 и 2018 година). Към момента се предвижда грантовете да бъдат на стойност между 50 и 200 хиляди лева.

Други мерки, които предвиждаме към микро- малки и средни предприятия и стартиращи фирми е финансиране през Българската банка за развитие. Досега финансирането беше директно, сега поставяме акцент върху индиректното финансиране т.нар. он-лендинг програми. ББР ще работи основно с останалите търговски банки и ще ги подпомага, чрез осигуряване на гаранции и финансов ресурс, така че банковият сектор да може да подпомага малкия бизнес с по-добри лихвени условия. Акцент ще бъде и вече заявената он-лендинг програма по линия на плана „Юнкер“ и по която ББР вече избра десет банки за отпускането на тези средства на малки и средни предприятия при облекчени условия.

- Колко пари ще отидат - дали безвъзмездно, дали с кредитиране, в индустрията?

- 500  млн. лв. са по оперативната програма „Иновации и конкурентоспособност“, по плана "Юнкер", чрез ББР, са около 300 млн. лв. за кредитиране, така че към 800 млн. лв. ще влязат в бизнеса, като още веднъж искам да кажа, че ни остава доста работа в сферата на дигатилизацията, "Индустрия 4.0", работната сила, административните тежести. Имаме известен напредък с намаляването на бюрократичните пречки и осигуряването на работна ръка.  Промените в Закона за МВР и Закона за миграцията дават възможност за облекчени процедури за кандидатстване за работни визи.

- Има ли ефект?

- И към настоящия момент в зимните ни курорти работят украинци, молдовци, т.е. има ефект, надявам се да е положителен. Преди месец и половина правителството одобри междуправителствените споразумения с Украйна, Молдова, Армения и с други страни. За нас е важно цели семейства да идват за определен период да работят в България.

- Синдикатите какво казват по въпроса?

- В момента бизнесът се задъхва. Всеки инвеститор, който идва в България, задава въпрос - има ли подготвена работна сила. Преди Нова година получих писмо от една от работодателските организации каква е необходимата им  работна сила за 2018 г. Като числа нещата са сериозни и трябва да насочим усилията си за развитието в тази насока чрез всички възможни механизми -  дуално обучение, внос на кадри, чрез повишаване на квалификация. На последния Национален икономически съвет поставих пред представителите на българския бизнес, като това беше съгласувано и с вицепремиера Валери Симеонов, и с председателя на икономическата комисия в парламента Петър Кънев, да ни дадат идеи за насърчителни мерки, не само за привличане на инвестиции, а и какво искат от българската държава като стимули, като възможности, за да  разширяват дейността си. Давам пример - унгарците плащат предприятието да си обучи всеки един новоназначен. Бизнесът прие тази идея, чакаме предложения. Помолихме инвеститорите да дадат предложения, за да ги анализираме в правителството и в парламента и да видим какви мерки трябват, защото борбата за инвеститорите е в цяла Европа.

- А ние как се справяме с привличането на инвестиции? Всяка година отчитаме намаление.

- Нека да видим окончателните резултати за 2017 г. От юни миналата година започнахме активни действия за привличане на инвестиции. За 2017г. сме сертифицирали 31 проекта за над 300 млн. лв. и 6000 работни места. В момента проектите в процес на сертифициране, които се подготвят да стартират са за още 400 млн. лв., и се очаква да разкрият над 2000 нови работни места, което е свидетелство за засилващия се интерес в последните месеци. В сряда кабинетът одобри и меморандум за създаване на работна група между правителството и "Биовет" за инвестицията за над 290 млн. лв. Има заявен инвеститорски интерес за нов завод за автомобилни части в близост до Плевен.  За разлика от последните две години, когато вложенията бяха в логистични центрове, повечето от сертификатите през 2017 г. са във високотехнологичния сектор и за производство. Освен като привлекателна инвестиционна дестинация за производство на автомобилни части, България вече се очертава и като привлекателна в самолетостроенето. Вече има двама инвеститори в производство на части за самолети.  Тази година активно ще работим за разговори с потенциални инвеститори и за производство на електромобили.

- Най-после може би у нас ще се произвежда цял автомобил ли?

- Това е задача, което си поставя министерството на икономиката.

- Кой ще дойде?

- Ще имаме срещи с европейски инвеститор и с двама инвеститори извън Европейския съюз. Първите срещи ще бъдат още този месец. Другото ни намерение е да привлечем производители на дронове и безпилотни самолети. Можем да предложим да се започне производство в базите на "Авионамс", или при летища, които не се ползват.

- Предлагано ли е на инвеститори?

- Предлагано е при идването на американската мисия преди месец и половина, те имат интерес, както и на инвеститори от Израел. Очаквам съвсем скоро разговорите в тази насока да продължат.  Насочваме се към тези неща, защото са от високотехнологичния сектор.

- Къде ще насочите производителите на електромобили?

- Най-вероятно ще е индустриална зона. Освен съществуващите, знаете, че говорим за нови - в Горна Оряховица, Търговище, в Ловеч има подходящи терени, около София.

 

- Защо изведнъж започнаха да се обявяват зона след зона?

- Разширяваме и създаваме нови зони в цялата страна, което ще привлече повече инвеститори и ще помогне за преодоляването на регионалните дисбаланси. Благодаря на кметовете, на областните управители - те казват имаме подходящи терени. Това обаче не значи зона. Първо трябва да има ПУП, да ги предложим на инвеститорите, и ако има сериозен интерес да влагаме пари в инфраструктурата им. Като видим терените, започваме да правим маркетинг. В момента има сериозен интерес към зоните в България.

- Щеше да има квалификационна карта на България?

- Подготвяме я, включително и мобилно приложение за инвеститорите. Разработва се по области каква е заетостта, какъв бизнес има, каква е работната сила. Синхронизираме информацията с базите данни на образованието - какви средни и висши учебни заведения има, с тези на МТСП. Разработваме и виртуален офис на Българската агенция за инвестиции. Той е място, в което инвеститорът може да влезе онлайн и да се запознае със законодателство, индустриални зони, приоритети.

- Какви още приоритети имате във високите технологии?

- Друг приоритет ни е финансирането на проекти в космическата индустрия. Да създаваме условия за активизиране на научно-изследователския капацитет, което е възможност за нас да бъдем конкурентоспособни и иновативни. Другата седмица започваме срещи с БАН да видим какви разработки имат.

- Искате да ги материализирате ли?

- Каквото може. Сега ще водя един от съветите по европредседателството, в него има програма "Космос", страните около нас сериозно се възползват от нея, а в БАН има страхотни разработки.

- И как ги използваме?

- В сряда и премиерът го каза - всеки министър да работи с БАН.  Аз знам, че Европейската космическа асоциация разполага с 10 млрд. евро и ако харесат някой проект, ще го финансират. В БАН има хиляди разработки, не знам колко от тях са видели бял свят. В крайна сметка няма лошо да се направи индустриална площадка за иновации в Космоса, това е бъдещето. Тук е мястото на държавата и на Министерството на икономиката - да ги представим тези проекти на бизнеса, те да ги припознаят и да ги развият.

- Появява се нова ниша, така ли?

- Тя не е нова, но трябва да я възродим. Та освен всичко друго приоритетите ни са електромобили, дронове, безпилотни самолети и космос. Върху това ще се съсредоточим, паралелно с всичко друго.

- България ще бъде домакин на формата 16+1, който е връзката на Китай с Централна и Източна Европа. Какво ще предложите?

- Шансът София да бъде домакин на формата 16+1 е изключителен. Разговарял съм бизнесът да представи реални проекти, които да покажем на този форум. Същото ще го направя с БАН, направих го с УНСС, ще го направя с другите университети. Да представим обективни, реални проекти. Държавата е готова, тя си има инфраструктурните проекти, които е представила на Китай.

- По време на европредседателството ще председателствате икономическите формати. Каква ще е ролята ви?

- Да, ще председателствам Съвета по  външни отношения – търговия и Съвета по конкурентоспособност  - вътрешен пазар, промишленост и космическо пространство. По време на председателството ще имаме редкия шанс да представляваме региона и е възможност за родните предприятия да участват активно в конференции, неформални съвети и различни събития, за да се представят пред европейските партньори в най-добра светлина.

- Какви са прогнозите за развитието на икономиката през 2018 г.?

- Очакванията ни за ръста на икономиката на страната са да продължи своя тренд и да нарасне до над 4% през следващата година. Бизнес климатът в страната също е благоприятен.

- За да се отрази на хората, ръстът на икономиката трябва да е 5-6%, казват експерти.

- Нека да сме балансирани. В началото на годината спомняхте ли си какво се говореше - 3% ръст, но ще работим да е повече. За тази година казваме - прогнозата е за 4%, но ще работим да е повече.

- Тоест да е 5%.

- Българската икономика зависи и от външните фактори и конюктурно няма как да не се влияе от въшноикономическите трендове.Ниските данъци, евтината работна ръка, индустриалните зони - положителни неща са и привличат инвеститори. Имаме намерение да развием летището в Стара Загора като карго аеропорт.

- То е на вашето министерство и е затворено от години. Ще го възстановявате ли?

- Имаме идея да удължим пистата, като вече сме разговаряли с Министерството на транспорта, с РВД. Така че с финансиране от ББР можем да реализираме този проект. Има първоначален инвеститорски интерес. Целта ни е да възложим изготвянето и изработването му. Вече ни бяха предоставени 1000 дка от военните и те са апортирани в Българската консолидационна компания. Така че можем да започнем работа по възстановяването на това летище и да го предоставим за експлоатация. Както вече споменах има заявен първоначален интерес, след като стартираме работата се надявам да се появят и други кандидати. Нека има състезателност. Идеята ми е при него  да се направи цех за утилизация на стари самолети, като не виждам нищо лошо това да е държавно предприятие, поне в началото.

- Ше разчитате на Българската банка за развитие ли?

- Да, затова предвидихме тя да финансира и инфраструктурни проекти от национално значение. Можем да ипотекираме земи пред банката, а вложенията ще се връщат като дойдат инвеститорите.

 

 

 
 
 
Оперативна програма Програма COSME 2014-2020
Контакти: София 1052 ул. "Славянска" 8 тел. центр.: +359 2 9407001 e-docs@mi.government.bg
Последвайте ни: Фейсбук Профил на Министерство на икономиката Туитър Профил на Министерство на икономиката