Loading...

Многостранни търговски отношения и ЕС в СТО

Световна търговска организация (СТО)

СТО е създадена на 1 януари 1995 г. с влизането в сила на Маракешкото споразумение и е наследник на Общото споразумение по митата и търговията, известно като ГАТТ (1947) и осигурява общата институционална рамка за осъществяване на търговските отношения между страните членки на многостранна основа.   Към януари 2016 г. организацията има 162 пълноправни страни членки и 20 присъединяващи се страни.

Основните органи на СТО са Общият съвет и Министерската конференция. Конференцията е най-висшият орган, в който всички решения се вземат с консенсус. В рамките на Общия съвет и подчинените му работни органи (специализирани в отделни области комитети, работни групи и др.) протича текущата работа на СТО.

Като основен метод на работа още преди създаването на СТО са възприети многостранните търговски преговори, в рамките на които са договаряни новите нива на либерализация между страните членки. До 1994 г. са приключени осем кръга многостранни преговори.

През 2001 г. започва деветият кръг, известен като Кръгът Доха (Програма за развитие от Доха), по който преговорите продължават активно до 2008 г., след което се правят множество опити за възобновяването или частично постигане на договорености.

На Деветата сесия на Министерската конференция на СТО, проведена през 2013 г. в Бали, Индонезия, с Декларация на министрите са приети редица решения, позволяващи да продължат преговорите от кръга Доха по основни теми като достъпа до пазара за селскостопански и промишлени стоки, нетарифните пречки пред търговията, търговията с услуги, въпросите на развитието и др. Като особено важен резултат се оценява постигнатото съгласие относно текста на Споразумение по улесняване на търговията, съгласно Министерско решение от 7 декември 2013 г. (документ WT/MIN(13)/36, WT/L/911; приложена е кратка справка на български език).

На Десетата сесия на Министерската конференция на СТО, проведена през м. декември 2015 г. в Найроби, Кения, са приети решения в полза на развиващите се страни. В т. нар. „пакет от Найроби“ са включени инициативи относно експортната конкуренция, обществените запаси за целите на продоволственото обезпечаване, специалния защитен механизъм за селскостопански стоки за развиващите се страни,  преференциалните правила за произход на стоките от най-слабо развитите страни, преференциалното третиране на услугите и доставчиците от тези страни и др. Одобрени са резултатите от преговорите по присъединяването на Либерия и Афганистан към СТО и приключването на преговорите за разширяване на обхвата на Декларацията за търговията с продукти на информационните технологии (известна като Споразумение по информационните технологии).

По време на глобалната икономическа криза и в периода след нея СТО продължи да задълбочава сътрудничеството си с други международни организации като МВФ, Световната банка и УНКТАД с цел да се преодолеят последиците от кризата и да бъде предотвратен протекционизмът в световен мащаб. За целта се създаде механизъм за редовен  мониторинг върху търговията и свързаните с нея мерки, който следи за проявата на протекционистични политики.

Допълнителна информация относно СТО и ГАТТ можете да прочетете тук.

България в СТО

България е член на Световната търговска организация от 1 декември 1996 г. Като член на организацията България е поела ангажименти, произтичащи от Маракешкото споразумение и всички свързани с него договорености за по-нататъшна либерализация на търговията със стоки и услуги.

Протокол за присъединяването на Република България към Маракешкото споразумение

Доклад на Работната група по присъединяването на България към СТО

Списък с ангажименти на България по търговията със стоки

Списък с ангажименти на България по търговията с услуги

Прегледът на търговската политика (ПТП) на страната през 2003 г. отчита активното участие на България в многостранната търговска система. В доклада на Секретариата на СТО, публикуван на 17 октомври 2003 г., се отбелязва широкият обхват на предприетите реформи в търговската политика, които засягат митническия, тарифен и лицензионен режим, както и разпоредбите за търговска защита, стандартите, държавните поръчки, правата върху интелектуалната собственост и услугите.

Доклад на правителството на Република България във връзка с ПТП

Доклад на Секретариата на СТО във връзка с ПТП

С присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г. ангажиментите на страната в СТО се променят по посока на задълбочаване на либерализацията на търговията. Основната дейност на България, свързана с членството й в СТО, от 2007 г. насам е насочена към активно участие на българската администрация при подготовката на общите позиции на ЕС по различните въпроси, включително и областите от Кръга Доха и т. нар. нови теми.

ЕС в СТО

Съгласно разпоредбите на чл. 207 от Договора за функциониране на Европейския съюз (Лисабонския договор) Общата търговска политика е от изключителна компетентност на ЕС и се провежда от Европейската комисия, съгласувано с държавите членки в рамките на Съвета на ЕС и Европейския парламент. ЕС е един от водещите участници в преговорите за постигане на по-значителна либерализация на търговията, устойчив икономически растеж и развитие.

Допълнителна информация относно ЕС и СТО: тук

Официална страница на СТО

ГД “Търговия” на ЕК

Речник термини – СТО

Програма за развитие от Доха

Членство в СТО

База данни – СТО

МВнР на Република България

Свързани документи

Споделете