Участие на България в многостранната търговска система ● Министерство на икономиката, инвестициите и индустрията

Световна търговска организация

Многостранната търговска система е глобална рамка от правила и споразумения, управляваща международната търговия. Нейна сърцевина е Световната търговска организация (СТО), която осигурява общата институционална рамка за осъществяване на търговските отношения между членовете ѝ на многостранна основа.

Основната роля на СТО е да гарантира, че търговията протича възможно най-открито, предвидимо и без дискриминация, че правилата на международната търговия се спазват и развиват, като се създава предвидима и стабилна среда за икономически растеж.

СТО е създадена на 1 януари 1995 г. с влизането в сила на Маракешкото споразумение. Организацията е исторически наследник на Общото споразумение по митата и търговията (ГАТТ 1947). Към 2026 г. СТО наброява 166 членка, които заемат дял от около 98% в световната търговия, а 22 страни водят преговори за присъединяване.

Чрез споразумения, които уреждат основните правила на международната търговия със стоки и услуги, защитата на интелектуалната собственост, уреждането на търговски спорове, прегледа на търговските политики на членовете и други, СТО допринася за създаването на стабилна, открита и основана на правила международна икономическа среда. СТО изпълнява следните основни функции:

Администриране и прилагане на многостранните споразумения: Осигурява институционалната и правна рамка за стриктното изпълнение на договореностите между страните членки.
Форум за търговски преговори: Предоставя платформа за преговори, насочени към прогресивното намаляване на митата и премахването на нетарифните пречки пред международната търговия.
Уреждане на търговски спорове: Предоставя задължителен механизъм и ясни правила за разрешаване на търговски спорове между страните членки (чрез Органа за уреждане на спорове).
Мониторинг и преглед на търговските политики: Следи за прозрачността и предвидимостта на световния пазар чрез периодични прегледи и анализи на националните търговски политики на страните членки.
Подкрепа за развиващите се страни: Оказва техническа помощ, организира обучения и съдейства за изграждането на административен и търговски капацитет на развиващите се и най-слабо развитите страни.
Сътрудничество с други международни организации : Взаимодейства активно с институции като Международния валутен фонд, Световната банка, Организацията за икономическа сътрудничество и развитие с цел постигане на по-голяма съгласуваност в глобалното икономическо управление.

Висш ръководен орган на СТО е Министерската конференция, в която участват всички членове и която заседава обикновено веднъж на две години. Между нейните заседания дейността на организацията се ръководи от Общия съвет, който изпълнява и функциите на Орган за уреждане на спорове и Орган за преглед на търговските политики. Към Общия съвет действат и специализирани съвети по търговия със стоки, услуги и интелектуална собственост, както и комитети и работни групи. Административната работа се подпомага от Секретариат, ръководен от генерален директор.

По време на глобалната икономическа криза, предизвикана от пандемията от Ковид-19, и в периода след нея, СТО доказа своето значение, като продължи да задълбочава сътрудничеството си с други международни организации, за да се преодолеят последиците от кризата и да бъде предотвратен протекционизмът в световен мащаб. За тази цел се създаде и механизъм за редовен мониторинг върху търговията и свързаните с нея мерки, който следи за проявата на протекционистични политики.

Исторически, до 1994 г. са приключени осем кръга многостранни преговори. През 2001 г. стартира деветият кръг – Кръгът Доха (Програма за развитие от Доха), преговорите по който продължават активно до 2008 г., последвани от множество опити за частично постигане на договорености.

Важни решения и нови споразумения постигнати на последните Министерски конференции на СТО

Девета сесия (2013 г., Бали): най-важният резултат е постигането на договореност по Споразумението по улесняване на търговията, което официално влезе в сила на 22 февруари 2017 г. То улеснява митническите процедури и намалява разходите за внос и износ, особено за по-малките и развиващите се икономики.
Десета сесия (2015 г., Найроби): приет е „пакет от Найроби“ в полза на развиващите се страни (експортна конкуренция, обществени запаси, преференциални правила за произход). Одобрено е присъединяването на Либерия и Афганистан към СТО и е разширен обхватът на Споразумението по информационните технологии.
Единадесета сесия (2017 г., Буенос Айрес): поставено е началото на съвместни инициативи от групи единомислещи страни в нови области като електронна търговия, улесняване на инвестициите за развитие, участие на микро-, малките и средните предприятия в международната търговия.
Дванадесета сесия (2022 г., Женева): постигнат е исторически пробив с приемането на Споразумението за субсидиите в областта на рибарството – първият многостранен договор на СТО за екологична устойчивост, забраняващ субсидиите за незаконен и нерегулиран риболов. Споразумението влезе в сила на 15 септември 2025 г.. Продължават преговорите по разпоредби за субсидиите, допринасящи за свръхкапацитет и свръхулов.
Тринадесета сесия (2024 г., Абу Даби): одобрено е присъединяването на Коморските острови и Източен Тимор към СТО. Постигнато е съгласие за временно продължаване на мораториума върху облагането с мита на електронните трансмисии.

По време на Четиринадесетата сесия (2026 г., Яунде) преговорите се съсредоточиха върху реформата на СТО, електронната търговия, улесняването на инвестициите за развитие и селското стопанство. Министерската конференция приключи без приемането на обща многостранна декларация. При липсата на решение за неговото продължаване, мораториумът върху облагането с мита на електронните трансмисии изтече.

През последните години работата на организацията все повече се насочва от традиционните теми към справянето с нови глобални предизвикателства.

Реформата на СТО се утвърди като ключов глобален въпрос, целящ да адаптира правилата на световната търговия към съвременните реалности. Основните направления на работата по реформата на СТО са свързани с възстановяване на пълноценно действаща система за уреждане на спорове, подобряване на преговорната функция на организацията и засилване на прозрачността при прилагането на търговските правила. Важен акцент е и по-ефективното наблюдение на търговските политики, включително чрез навременно представяне от страните членки на предвидените по отделните споразумения нотификации, особено за предоставяни субсидии. Реформата обхваща също въпроси, свързани с развитието и специалното и диференцирано третиране на развиващите се страни, както и с адаптирането на СТО към съвременните предизвикателства в световната търговия, като електронната търговия, инвестициите, устойчивото развитие и по-активното участие на микро-, малките и средните предприятия.

Европейският съюз и СТО

Европейският съюз (ЕС) е пълноправен член на СТО самостоятелно. Същевременно всички негови държави членки също са пълноправни членове на СТО. Въпреки това „двойно членство“, съгласно разпоредбите на чл. 207 от Договора за функциониране на ЕС, Общата търговска политика е от изключителната компетентност на ЕС. По тази причина преговорите в СТО се водят единствено от Европейската комисия, от името на всички държави-членки на ЕС и съгласувано с тях в рамките на Съвета на ЕС и Европейския парламент. Изграден като силен и единен блок, ЕС е един от водещите участници в преговорите за постигане на по-значителна либерализация на търговията, устойчив икономически растеж и развитие.

СТО има важно значение на ЕС, тъй като:

защитава интереса на ЕС за осигуряване на стабилна и предвидима международна търговска среда;
дава възможност ЕС да участва в създаването на глобални търговски правила;
предоставя механизъм за защита при търговски спорове;
подпомага равнопоставеността между големи и малки икономики;
създава рамка за обсъждане на нови теми като електронна търговия, улесняване на инвестициите, устойчивост и субсидии.

Към момента основен приоритет на ЕС е дълбоката и всеобхватна реформа на СТО, гарантираща равнопоставеност. След парализата на Апелативния орган към Органа за уреждане на спорове на СТО от края на 2019 г., поради невъзможност за назначаване на нови съдии, ЕС играе водеща роля в създаването на алтернативни механизми. По инициатива на ЕС беше създадена Временна многостранна договореност за обжалване, към която се присъединиха множество страни, за да гарантират решаването на споровете въз основа на ясни и обвързващи правила.

България в СТО

От датата на присъединяване към СТО (1 декември 1996 г.) България поема и съблюдава задълженията, произтичащи от споразуменията на СТО. Прегледът на търговската политика на страната през 2003 г. отчете активното участие на България и широкия обхват на предприетите реформи в митническия, тарифен и лицензионен режим, както и при стандартите, държавните поръчки и закрилата на правата върху интелектуалната собственост.

С присъединяването към ЕС през 2007 г., България възприема задълженията на ЕС в СТО и като държава-членка на ЕС участва в работата на СТО за по-нататъшна на либерализация на търговията и създаването на нови правила. България споделя приоритетите на ЕС по реформата на СТО и за по-ясни правила за електронната търговия, улесняването на инвестициите, устойчивото развитие, създаването на равнопоставеност и други.