Министър Лъчезар Борисов: С промени в закона ще стане ясно, че държавата дава помощи на стратегически инвеститори
 

- Г-н Борисов, колко от средствата по антикризисните мерки успяха да достигнат до фирмите и хората?

- За последните няколко месеца действията, предприети от Министерството на икономиката, бяха за публичност, прозрачност и ускоряване на антикризисните мерки. Само през Министерството на икономиката през последните няколко месеца са инвестирани в българската икономика 386 млн. лв.

153 млн. са от страна на ББР по двете процедури по първата за физически лица са над 82 млн., достигналидо20хил. физически лица. Над 70 млн. лв. сме насочили към малките и средните предприятия и сме помогнали на близо 500 компании.

По процедурата за подкрепа на микро- и малки предприятия вече 173 млн. лв. са на разположение на бизнеса, финансираните проекти са 21173. Предприехме действия, изменихме стратегиите с актове на Министерския съвет, така че компаниите, които не са успели да подадат качествено своите проектни предложения, да бъдат финансирани. Ще има такова преразглеждане за 6 хил. компании, което ще започне през октомври. Те ще получат средствата веднага щом бъдат оценени.

В момента нашият акцент е по процедурата за средни предприятия, където имаме над 1900 предложения, бюджетът по които е 200 млн. лв. Това ще се случи до средата на ноември. Веднага щом приключим тази процедура, ще започнем преразглеждането.

- Ще има ли нови помощи?

- На първо място ни е необходимо съдействието на Народното събрание, така мерките, които се изпълняват оттук нататък, да бъдат в ускорен вариант. Затова е необходима и промяна в законодателството, такова имахме и по време на извънредното положение. Веднага след това в много кратки срокове - до края на този месец или следващия, се надяваме да отворим следващите процедури.

Една от тях сме я нарекли големите малки компании - които имат отново сме на международен финал за мащабна автомобилна инвестиция, но не за коли над 500 хил. лв., но попадат в графата на малките фирми. Бюджетът е 78 млн. лв., това са налични средства, с които разполагаме.

Извън това подготвяме още една процедура със същия бюджет, която да подпомогне компаниите за трансформиране на техния бизнес за работа в ситуация на COVID-19. Това не са само предпазни средства, могат да бъдат трансформирани и технологичните процеси.

В периода на следващите два месеца ще изпълним и ангажимента пред синдикати и работодатели - 68 млн. лв. ще бъдат наддоговорени за подобряване на производствения капацитет в малките и средни предприятия, така че да окажем въздействие върху един от основните фактори на икономическия растеж - инвестициите. Виждаме, че към второто тримесечие имаме значимо забавяне по него, затова искаме да подкрепим тези живи компании с инвестиции в нови технологии и машини.

Предстоят и нови мерки по инициативата REACT-EU за 400 млн. лв. Там акцентираме върху инвестиционната компонента, зеленото развитие и иновациите.

- Преди време стана ясно, че в министерството са били искани рушвети от фирми, кандидатстващи за средства от ОПИК. Откъде идват сигналите за т. нар. такса успех и ще има ли уволнени служители?

- Благодаря за този въпрос, защото когато давахме нашия брифинг, може би имаше определено неразбиране. Това, което бяхме получили като неформална информация от народни представители и от бизнеса, е, че една част от консултантския бизнес, подписвайки своите договори за подготовка на бенефициентите, освен стандартната такса са искали и т.нар. такса успех, което ние считаме за неприемливо. Именно затова отворихме гореща телефонна линия и имейл за сигнали.

Не говорим за конкретни случаи за участие на наши служители, а за част от консултантския бизнес. Направихме всичко от наша страна, към момента имаме около 30 сигнала, но те са за административни забавяния на съответния орган.

- Значи служители във вашето министерство не са извършвали нарушения?

- Нямаме такава информация към момента. С правоохранителните органи работим по конкретни сигнали, които акцентират върху неизпълнение на стари проекти. Имаме един сигнал за такава такса, който е предаден на ДАНС. В момента имаме запитвания от тяхна страна, но доказан случай още няма.

- Ще се сбъднат ли негативните прогнози за спад на икономиката в края на годината?

- Най-тежкото тримесечие за България беше второто на 2020-а, в което икономиката генерира спад от 8,5% за година. Моята лична прогноза е спадът в края на годината да е под 7 %, ако сме по-оптимистични, дори около 5 %. Но тук трябва да подчертая едно притеснение пика на заболели от коронавирус не само в България, но и в другите страни на ЕС. Хубавата новина е, че България е с една от най-стабилните икономики и може да си позволи да емитира дълг. Имахме много успешна емисия веднага след приемането ни в банковия съюз и ERM II, която, сравнено например с Румъния, е с от 8 до 10 пъти по-добри показатели. България може да се справи.

- Можем ли да очакваме нови инвестиции у нас, които да стимулират икономиката?

- Важното към момента е, че дори по време на криза в България има инвестиции. Сертифицираните проекти от министерството от началото на годината, които са основно в промишлеността и сферата на услугите, са на стойност 710 млн. лв. и са за над 3200работни места. Този процес продължава, в четвъртък връчихме сертификат на „Бош" за проект в автомобилния сектор. Те ще създадат около 350 работни места, но се договорихме, че инвестициите им в България ще продължат. Техният инженерингов център работи в сферата на автономното шофиране, така че нашата страна ще бъде на международната сцена в този сектор.

Наблюдаваме и данните на БНБ за преките чуждестранни инвестиции - от началото на 2020 г. имаме 1,4 млрд. евро поток към България, което е около 54% ръст за година.

- Възможно ли е у нас да се произвеждат автономни коли?

- Не, по-скоро е възможно технологията да се прави в България. Ние и в момента сме на сцената на автомобилния сектор имаме две компании, които произвеждат автомобили. Едната е „Самел 90" - джойнвенчър с друга международна компания, чийто собственик е българин. Произвежда в Самоков високотехнологични бронирани машини за армията и полицията подобно на т. нар. пустинни котки. Вече има поръчки от страна на ЕС, тъй като качеството е много високо. Другата е „Милара Интернешънъл" - отново българска компания в Пловдив, която има заводи и в САЩ за роботика, произвежда електрически камиончета, които могат да се използват в градска среда.

- А автомобили за масова употреба? Какво стана с водените преговори с „Фолксваген" и „Хюндай"?

- Автомобилният сектор в глобален мащаб не само заради коронакризата, се намира пред много предизвикателства - намалено търсене, процес на трансформация и поетапно преминаване към електрическа мобилност и водородни двигатели.

България достигна като инвестиционна дестинация до следващия голям международен финал за многомащабна инвестиция. Надявам се, че в следващите месеци ще има решение.

- За компания, с която вече сме преговаряли ли става дума/

- Не мога да ви кажа, имаме подписан договор за конфиденциалност. В аутомотив сектора е, не е за производство на автомобили, но е високоиновативна технология в сектора.

- Как ще се включи страната ни в прехода към иновативна и зелена икономика? Ще има ли стимули за компаниите, дадохте пример за помощта по REACT-EU?

- Това е една от малкото програми. Министерството вече работи по Плана за възстановяване и развитие на ЕК, по който средствата ще дойдат по-късно. Но ние вече се подготвяме с проекти за индустриални зони и свързани със Зелената сделка. Тук трябва да подчертаем заплахата, която стои пред нас във връзка с Маришкия басейн, но ние вече работим, така че в следващите 5-10 години да се случи трансформация на икономиката в Стара Загора с високоиновативни производства.

Преди няколко дни имах среща с кмета на града и обсъждахме създаването на още една индустриална зона там.

- Министерството започна политика за привличане на производства, които да се преместят у нас от по-далечни държави. Какви са възможностите на България да спечели от процеса на „ниършоринг"?

- Работи се. Говорим по-скоро за компании от по-близки дестинации, тъй като в началото на кризата видяхме как големи, например автомобилни, гиганти прекъснаха производства, защото не получаваха доставки от Китай. Именно затова някои от компаниите в Европа обмислят изграждането на свои заводи на по-близки територии.

България може да се възползва от този процес, защото има най-добрия кредитен рейтинг на Балканите и е с много атрактивна данъчна система. В следващия месец ще има голямо събитие, организирано от Българската агенция за инвестиции по тази тема, в която ще участват 15 търговски камари. Дори Брекзит в един момент може да се окаже предимство за България.

Съвсем скоро очакваме Министерският съвет да приеме изменение в правилника към Закона за насърчаване на инвестициите, където ще направим ясно посланието, че България може да предоставя и държавни помощи за такъв тип стратегически инвеститори. Ние и сега можем, но не беше записано в законодателството и нямахме този маркетингов ефект. Някои от инвеститорите, които проучват различни дестинации, не бяха запознати.

- Какво се случва с държавните бензиностанции? Пуснахте за обществено обсъждане правилник за управление на Държавната петролна компания, но в него не се споменава нищо за тях за следващите 3 години.

- Ако погледнете самия закон, държавните бензиностанции са втората стъпка. На първо място са данъчните и акцизните складове, които ще преминат към Министерството на икономиката. Искаме да създадем конкурентна среда и по-лесен достъп до всички на пазара. Нека първо създадем тази компания.

За бензиностанциите всичко зависи от това какъв финансов ресурс ще осигурим. Дори чрез франчайзинг можем да намерим партньори.

- Преобразуваха ли се вече общинските язовири в държавни и кога ще започнат ремонтите им?

- Приети като дарения от областни управители са 449 язовира, от които вече са предадени 265. Държавното предприятие „Управление и стопанисване на язовири" ще отговаря за тези, които се прехвърлят от общините, те не са за питейни нужди и не са от значимите язовири.

- Колко от тях са за ремонт?

- 416 са предвидените за ремонт. Има проекти за 184, за 140 от тях е подготвено цялостното обследване, върху 80 и в момента се осъществява строителната дейност. .

На разположение на Министерството на икономиката като ресурс са 500 млн. лв., но те със сигурност няма да покрият дейността по 416 язовира.

- А откъде ще се вземат допълнителни средства?

- Това е решение на бюджета. Нека първо да си свършим работата с наличните ресурси.

- Ще има ли държавата свой представител в управлението на ПИБ?

- Държавата чрез ББР, която вече е съакционер в ПИБ, полага грижата на най-добър стопанин. ПИБ е публично дружество, така че аз не мога да предоставя кой знае каква допълнителна информация, но мога да кажа, че ББР работи в тази посока и това ще се случи.

 
 
 
Оперативна програма Заявяване на услуги по електронен път
Контакти: София 1052 ул. "Славянска" 8 тел. центр.: +359 2 9407001 e-docs@mi.government.bg
Последвайте ни: Фейсбук Профил на Министерство на икономиката Туитър Профил на Министерство на икономиката