Божидар Лукарски: Имаме амбицията да въведем е-търгове до средата на 2015 г.
 

Г-н Лукарски, какви ще са основните приоритети в работата Ви през настоящата го­дина?
Основната ни задача е подобряване на бизнес средата и намаляване на административната тежест за фирмите. Усилията на министерството ще са насочени и към електронно провеждане на процедурите по обществени поръчки за осигуряване на повече прозрачност и намаляване на корупционния риск. Амбицията ни е в края на 2015 г. да реализираме мерки по въвеждане на пакет електрони услуги. Важна цел е и облекчаването на процедурите по започване на бизнес.
Друг основен приоритет в програмата на министерството е насърчаване на малките и средните предприятия. В този аспект ще засилим работата на търговските ни представителства и Агенцията за експортно застраховане за насърчаване на износа и подобряване на достъпа на МСП до пазарите на трети страни, основно в Азия, Средния и Далечния изток и Северна Америка. Разбира се, основен инструмент за подпомагане на предприятията ще бъде ОП „Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020“, чието одобрение от ЕК очакваме всеки момент. Ще гарантираме публичност и прозрачност при изпълнението на оперативната програма чрез широка информационна кампания.
Като следваща основна задача си поставяме стимулиране на инвестициите в сектори с висока добавена стойност. Ще подготвим промени в Закона за насърчаване на инвестициите при отчитане на спецификите на отделните сектори за подобряване на имиджа на България и поощряване на частните вложения в иновативни предприятия. Ще работим и за подобряване на връзката между образованието, пазара на труда и бизнеса чрез прилагане на дуалната система, насърчаване на предприемаческата инициатива сред учащите и развиване на тренировъчни предприятия в училищата.
Уверен съм, че изпълнението на тези приоритети ще доведе до повишаване на конкурентоспособността, до ускоряване на икономическия растеж и създаване на нови и устойчиви работни места, включително в райони с висока безработица, които ще изискват високотехнологични умения и ще са високодоходни. И най-вече това ще мотивира младите хора да останат в България и да разгърнат потенциала и уменията си.

Казахте, че ще наблегнете на работата за развитието на малките и средните предприятия. Как ще постигнете това?
Неведнъж съм споменавал, че една от основните цели на министерството е стимулиране на МСП, които са гръбнакът на икономиката, чрез осигуряване на достъп до финансиране и подпомагане излизането им на външни пазари. Мерките, които предприемаме, са разписани в Националната стратегия за насърчаване на МСП 2014 – 2020.
Обмисляме и финансов инструмент за подкрепа на бързорастящите малки и средни предприятия. Те представляват около 6% от всички МСП, но носят около 40% от добавената стойност, генерирана от МСП. Тук веднага искам да спомена за задължителното прилагане на МСП тест в законодателния процес. Това е наша основна цел. Прилагането на му е ключов инструмент за подобряване на бизнес средата.
Обръщаме внимание и на подготовката по предприемачество още на ниво училище. Стремежът ни е да въведем ново юридическо лице – тренировъчно предприятие, което да може да извършва стопанска дейност. Това значително ще доближи подготовката на учениците по предприемачество до реалната бизнес среда.

Какви са възможностите на страната ни да се възползва от плана „Юнкер”?
Основната идея е осигуряването на над 300 милиарда евро инвестиции, насочени към създаването на работни места, растеж и инвестиции в ЕС. На този етап България е предложила проекти за 1,5 млрд. евро, които са предимно инфраструктурни. Но доколкото сме коментирали с представители на ЕК, целта е по-скоро да се задвижи частният инвестиционен ресурс към иновативни идеи в сектори с висока добавена стойност, създаващи растеж и работни места. В това отношение смятам, че имаме нужда бизнесът да ни помогне с проекти, свързани с наука, иновации, технологии, и по този начин възможно най-бързо да се включим в плана „Юнкер”.

Какви мерки ще предприемете, за да улесните работата на частния сектор?
Те ще са в посока облекчаване на административните услуги и намаляване на лицензионните и разрешителните режими, разбира се, там, където те не засягат безопасността и здравето на хората. Стремежът ни е всяка законодателна инициатива и нормативен акт да бъдат подлагани на оценка на въздействие върху бизнеса тип полза – разход. Подготвяме трети пакет от мерки за намаляване на административната тежест, който очакваме да доведе до понижение на разходите за компаниите със 113 млн. лв. Разчитаме в този диалог фирмите да участват пряко чрез работодателските организации, които ще бъдат представени в Съвета за икономически растеж, чиято дейност ще възстановим.
Въздействието на нормативните актове върху малките и средните предприятия ще преминава през т.нар. МСП тест, чиято основна цел е да установи възможните ефекти от прилагането на законодателството и подзаконовите нормативни актове върху тях. Въвеждането на такава проверка като задължителен елемент от нормативния процес е една от приоритетните области на Small Business Act (SBA). Европейската комисия приканва държавите членки систематично да оценяват въздействието на законодателството върху МСП, използвайки теста, като вземат предвид различията в размера на предприятията, където е уместно. Комисията засилва тежестта за доказване на необходимостта от регулации специално върху микро­предприятията.

Споменахте ОП „Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020”. По нея имаше забележки от ЕК.
Финалният й вариант бе официално изпратен на службите на ЕК на 12 декември 2014 г. Към момента няма отворени въпроси по текста на програмата, като имаме уверението на ЕК, че тя ще бъде официално одобрена в рамките на първото тримесечие на 2015 г. Междувременно Управляващият орган на ОПИК е извършил нужните предварителни действия по стартирането й.
Сформиран е Комитет за наблюдение, одобрена е Индикативна годишна работна програма за 2015 г., подготвят се методология и критерии за подбор, както и пакетът документи за обявяване на първата процедура, която се очаква да стартира през март 2015 г. Тя ще е насочена към подобряване на производствения капацитет в МСП.

Има ли опасност да загубим пари по програмата за периода 2007 – 2013?
Към 31.12.2014 г. общият размер на договорените средства по ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007 – 2013“ е 1,195 млрд. евро, или близо 103% от бюджета й. Общият размер на разплатените средства е 904 млн. евро, или 78% от всичките по ОПРКБИ.
Управляващият орган извършва постоянен мониторинг на рисковите проекти по програмата, като към настоящия момент не е идентифициран риск от загуба на средства.

Какво трябва да се направи, за да се увеличат чуждестранните инвестиции в страната?
Насърчителните мерки, които България предлага на чуждестранните инвеститори, са конкурентни на стимулите на съседните ни страни, с които се състезаваме в привличането на свежи пари. С цел довеждане на качествени проекти в България смятаме да обърнем внимание на инвестиционния маркетинг – представянето на страната ни като атрактивна дестинация пред потенциални компании от целеви държави и сектори. Ще бъде разработена „Програма за промоционални инициативи и мероприятия”, която ще се изпълнява от Българската агенция за инвестиции (БАИ).

А как ще задържите компаниите в страната?
Най-важни за инвеститорите са политическата стабилност и предвидимата икономическа среда. Отсъствието на валутен риск и ниските данъци са добра предпоставка за дългосрочно установяване на компаниите в страната. Последните промени в Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите
(ППЗНИ), приети от Министерския съвет, имат за цел намаляване на административната тежест за инвеститорите. Ще се активизира работата на БАИ, така че България да бъде утвърдена като добра инвестиционна дестинация.

Необходими ли са други законодателни изменения?
Министерството на икономиката следи предложенията за промени в законодателството, свързани с икономическата дейност и инвестиционния процес, с цел създаване на благоприятни условия за бизнеса. Разработваме нова стратегия за вложения. С последните промени в Закона за насърчаване на инвестициите се наблюдава засилен интерес на международните компании. С тях се намалиха значително сумите за издаване на сертификат за привлечени капитали у нас, чрез който могат да се получат съответните насърчителни мерки от страна на държавата. Включихме нови дейности от сектора на услугите, които да се възползват от стимулите по ЗНИ – издаване на програмни продукти, счетоводни и комбинирани офис дейности, предоставяне на споделени услуги (Кол центрове). Въведоха се възможности компаниите да могат да си възстановят направените от тях разходи за социални осигуровки на работниците за период от 2 години, или в процентно изражение приблизително 17,9% от брутното възнаграждение на работника.
Каква е позицията на страната ни относно Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции? С какво ще е полезно то за нас, при положение че имаме визов режим със САЩ?
Заедно с останалите държави – членки на ЕС, България подкрепя воденето на преговори за сключване на единно, амбициозно и всеобхватно споразумение – Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП) със САЩ.
От наша страна разговорите се водят в две насоки. Първо стои възможността за изгодно и балансирано споразумение със САЩ, което да гарантира подобрен и разширен достъп до пазара на континента за български стоки, услуги и обществени поръчки и поемане на ангажименти в редица други области, привличане на инвестиции, намаляване на нетарифните пречки пред търговията, сближаване на регулаторните подходи и прилагане на максимално улесняващи дейността на търговските оператори регулаторни режими. Стремежът е също към осигуряване на адекватна закрила на правата върху интелектуална собственост, без това да доведе до занижаване на високите екологични, трудови, здравни стандарти и стандарти за безопасност на ЕС. И от друга страна ТТИП ще осигури по-голяма политическа и икономическа тежест на ЕС, в това число и на България, в условията на динамично променящата се глобална система, в която много бързо нараства влиянието на икономически сили (особено в Азия).
САЩ е сред 20-те водещи външнотърговски партньорства на България и е важен пазар за интернационализирането на малките и средните предприятия, които заемат дял от 99,8% от общия брой на дружествата и осигуряват 76% от работните места в България. Интернационализацията и въвличането им в трансатлантическата търговия са приоритетни за страната ни. Защото родната икономика е силно зависима от външната търговия и страната има интерес да поддържа модел на растеж, основан на експортното ориентиране и засилване на конкурентоспособността.
По отношение на визовия режим, бих искал да кажа, че това е въпрос от изключителна важност за нас, което обуславя поставянето му в дневния ред на отношенията – не само на двустранна основа между САЩ и България, но и в контекста на диалога ЕС – САЩ. В обхвата на бъдещото споразумение не се включват въпроси на визовата политика. Това не означава, че българската страна не търси и няма да търси улесняване и премахване на визите за български граждани за САЩ. Отпадането им е водеща предпоставка България да бъде равнопоставена с останалите държави от ЕС при използването на потенциала и възможностите на бъдещото споразумение: предоставяне на стоки и услуги, насърчаване на инвестиции, осъществяване на преки бизнес контакти и партньорства, културен, образователен, научен, туристически и всякакъв друг обмен със САЩ.

Кога ще е готов проектът за нов Закон за обществените поръчки?
Крайният срок за въвеждане в националното законодателство на новата директива в областта на търговете е април 2016 г. В Националната стратегия за развитие на сектора „Обществени поръчки” в България в периода 2014 – 2020 г. и планът към нея сме заложили януари 2016 г.
Към настоящия момент се финализира работата по проекта на нов рамков Закон за обществените поръчки, като след изготвянето му той ще бъде предоставен чрез Портала за обществени консултации на Министерския съвет за публично обсъждане на вниманието на всички заинтересовани лица.

Ще се въведат ли типови тръжни документи?
Да, те са предвидени в Националната стратегия за развитие на сектора „Обществени поръчки”. Доколкото процесът по тяхното разработване и одобрение изисква координация и съгласуваност на различни ведомства и браншови организации, се предвижда поетапното им въвеждане.

Ще спазим ли срока за въвеждането на е-търгове?
Директивата дава възможност на държавите членки да отложат задължителното въвеждане на електронните обществени поръчки до април 2017 г. по отношение на централните органи за покупки и до октомври 2018 г. относно останалите възложители. Сроковете в Националната стратегия са съобразени с изискванията на ЕС. Същевременно Министерството на икономиката изпълнява съвместен проект с Европейската банка за възстановяване и развитие, който ще допринесе за въвеждане на електронните поръчки. Нашата амбиция е да въведем е-търгове до средата на 2015 г.

Ще се намали ли административната тежест?
Както казах, това е наш първостепенен приоритет. Европейските директиви също съдържат редица разпоредби, насочени към намаляване на административната тежест за бизнеса. В националното законодателство се предвиждат и други облекчения при възлагането на поръчки по националните прагове.

Камарата на строителите е най-голямата браншова организация. Как ще протича взаимодействието Ви с нея?
Безспорно КСБ е наш партньор. Разчитам на активен диалог с всички браншови организации. Неслучайно Министерството на икономиката инициира възобновяването на Съвета за икономически растеж. Моята идея и тази на екипа ми е да може бизнесът да излага своевременно проблемите си пред нас и заедно да намираме общ път към тяхното преодоляване. Освен това разчитаме на предложения и проекти от страна на бизнеса, които да намерят своето реално приложение в икономиката на България.

 
 
 
Оперативна програма Заявяване на услуги по електронен път
Контакти: София 1052 ул. "Славянска" 8 тел. 02 940 7001   e-docs@mi.government.bg