Заместник-министър Любен Петров: Връщаме аташета от Европа, пращаме в Африка и Сингапур
 

- Г-н Петров, кои аташета ще освобождавате?

- По-скоро искам да кажа кои търговски представители награди Българската търговско-промишлената палата. Това са службите в Индия, Румъния и САЩ. А иначе не мога да кажа кого ще освобождаваме, нека да мине атестацията.

- Ще има ли смяна на ваши с наши хора?

- Виждате, че тези, които са наградени, са назначени в предишни мандати. Хора, които са си вършили работата през годините, които са се доказали, няма как някой да е недоволен от тях.Няма да има смяна с наши,ваши.

- А къде ще се закриват търговски представителства?

- Това е тежък въпрос, защото ни се иска да откриваме, а не да закриваме. Въпреки че с ЕС сме една голяма общност и се търгува много по-лесно, е добре да имаме търговски представители във всяка европейска страна, на Балканите, в бившите югославски републики. Но заради финансовите ограничения голяма част от намаляването на търговските представители ще е за сметка на Европа. А ще възстановяваме дестинации в Северна Африка, Близкия изток. Даже си говорехме за по-далечни дестинации като Индонезия, Сингапур. След дълго прекъсване сега ще връщаме представителството си в Куба. В Мексико сме имали сериозни търговски обороти, в момента са към нулата, така че и там вероятно ще пратим аташе.

- Какво можем да предложим на Мексико?

- Винаги съм казвал, че България може да бъде атрактивна с няколко неща. Първо е киселото мляко, всеки в Япония ни знае заради него. Вече и в Шанхай има фабрика за кисело мляко. Другият приоритет е българското розово масло. Това си е наша марка. Правим и други продукти от рози - натурален сок, чай, сладко.

Обясняват ми колко е полезен чаят, казвам им дайте да го направим популярен като зеления. Казвам на българските бутилиращи компании - трябва да намерите формата, под която да изнасяте българска минерална вода. Защото китайският, индийският пазар са огромни. Всичките минерални води да ги направим под един бранд, няма да можем да го задоволим.

Нека да има конкуренция на българския пазар, но за износ да има една марка.

- Спомням си една история от Възраждането. Наш занаятчия отива на изложение в Лондон, представя обработена кожа, прекрасно качество и веднага му поръчват огромни количества. Но човекът не може да го направи. Не сме ли и сега в подобна ситуация?

- Да. Имаме много качествени продукти, които, ако искат да стигнат до големите пазари, трябва да намерят формата, да се кооперират и да работят под една марка.

- Има ли едно поне обединение с една марка за износ - за сирене, за вода, за мляко?

- Няма. В Китай ми даваха пример как наша компания продава успешно вино в един град. След месец и половина китайците се обаждат - много ни хареса, дайте още толкова. Само че фирмата им обещава същото количество, но за следващата година. Затова казвам, че трябва да намерим формата да стигаме до големите пазари. Когато идват румънски делегации, си говорим, че трябва да имаме балканска марка.

Защото нашите износители ми казват, че нямат капацитет за руския пазар. А там все някога санкциите ще паднат.

Друг проблем е скоростта на реакцията. Търговският представител в Армения разказа, че колегите му от Литва и Латвия, когато има предложения от арменски фирми, в рамките на 3 дни компаниите от техните страни връщат отговор. А на него му се е случвало 6 месеца да чака отговор дали наши фирми ще се възползватот офертата.

- Странно, бизнесът би трябвало да реагира бързо.

- Би трябвало, но това минава през бизнесорганизациите и докато стигне до фирмите, минава време. А това са пропуснати ползи за фирмите и държавата. Затова смятаме да подготвим проект за уебплатформа с база данни, до която всеки един търговски представител да има достъп. И на нея да се публикува информация от всяка една дестинация. Малките и средните предприятия също имат идея за такава система. Мислим да го направим и с тях, и с агенцията за инвестиции, и с аташетата. В нея да има публична част и фирмите, които се интересуват, да могат да търсят информация. И когато има някаква поръчка, те да я видят там.

- За колко време това може да стане?

- Имало е опити преди 2-3 г. по една оперативна програма, но не е станало. Сега търсим възможности да го финансираме през ОП “Иновации и конкурентоспособност”. В момента се прави заданието, ще го изпратим на търговските представители за предложения. Защото те ни казаха, че Литва, Латвия и Холандия имат такива системи за електронно управление на търговските представители. Колелото е открито и въпросът е да намерим най-доброто и да го адаптираме към нас.

- Търговският представител в САЩ бе награден. Какъв ни е износът за САЩ?

- По-скоро акцентът в търговията със САЩ са аутсорсинг компании, IT и общо взето високотехнологичните фирми. Търговският ни представител там коментираше, че подготвяме американски университет да си сътрудничи с наши учебни заведения. И в нашите вузове да се обучават IT специалисти за американския пазар. Фирми от САЩ имат постъпки за коопериране в сферата на отбранителната индустрия. Водещо е министерството на отбраната, но ние също съдействаме. Има проект за кооперирано производство на бронирана машина за пехотата.

От дълги години се говори за него в отбранителната индустрия. Ние съдействаме да се намери българска организация, която на базата на тяхна разработка да я адаптира. И машината да се произвежда от български фирми. Има напреднали разговори в тази посока. И това може да даде много работа на българската отбранителна индустрия и на фирми от машиностроенето и автомобилостроенето.

- Като споменахте автомобилостроене, има бум на заводи за части за коли, но ще правим ли в България автомобил?

- Имаме срещи с немски производители, ние се опитваме в индустриалните зони в България - и във Видинско, и в Софийско, да насърчаваме производители от Германия, а и от Европа. В България има няколко големи фирми, които се занимават с производство на възли за автомобилостроенето. Има такива производители и когато показват, че у нас се работи качествено, убеден съм, че и по-сериозни компании ще дойдат. Всички казват - да, в България е добре, но правната рамка...

- Какво точно имат предвид?

- Ще ви отговоря конкретно. Искат да имат гаранции, че техните фирми, когато дойдат в България, и ако имат бизнес спор, той да бъде решен в кратки срокове и законно. Знаете казуса с френския посланик, всички тези случаи не дават добро отражение на имиджа на България.

- Разчиташе се на индутриалните зони да станат локомотив на инвестициите. Какви са резултатите?

- Индустриалните зони, държавните и частните, се развиват добре. Имаше презентация на индустриална зона “Тракия” в Пловдив, която е публично-частна. Тя функционира от най-дълго време и там се получи добра симбиоза между общини, държава и частен интерес. Колегите отчитат, че има над 1,2 млрд. лв. инвестиции, очакват нови фирми от Европа, Америка, има и от Китай.

- А зоните по Дунав?

- И русенската, и видинската са атрактивни. Русенската се развива добре, там няма свободни площи, търсим допълнителни, за да се разшири или за нова зона. Докато видинската не може да намери инвеститор, който да даде тласък и да привлече други.

- Какви цели поставяте на търговските представители?

- Когато се правеше прогнозата, в бюджета беше заложен ръст на икономиката от 0,8%. Тогава спорехме и казах, че е нисък. Сега отива към 2%. Според мен трябва да гоним към 5% ръст.

- Високо вдигате летвата.

- Ако искаме да стигнем европейските държави, не става по друг начин. Пакистан например залага над 7% растеж. Имаме прекрасни възможности, в държави в Северна Африка, в Мексико има спомен за нас. В Русия и бившите съветски републики пиперът, който се продава, е “болгарский перец”, давам го само като пример.

Търговският ни представител в Ирак казва, че само фактът, че си българин, отваря врати. Но за специфичните пазари трябват познания и контакти и това е мястото на аташетата. А не да ги отзоваваме на 4 години. Това мислим да го променим, но със съдействието на външното министерство.

- А какво искат аташетата?

- Искат достъп до правните системи, за да могат да направят бърза справка за българските фирми, искат база данни за пазарни проучвания. Търговските представители би трябвало да имат и по-висок дипломатически ранг, защото това им отваря врати. Ако е пълномощен посланик, това е ниво.

 
 
 
Оперативна програма Заявяване на услуги по електронен път
Контакти: София 1052 ул. "Славянска" 8 тел. центр.: +359 2 9407001 e-docs@mi.government.bg