Божидар Лукарски: Правете бизнес в България
 

Работим усилено за превръщането на малките и семейните фирми в стожер на българската икономика

Господин Лукарски, кои са най-големите предизвикателства, с които като министър се сблъсквате?

Най-голямото предизвикателство е, че ежедневно се сблъсквам с нови и различни предизвикателства.

Каква най-общо е „картината” на българската икономика в момента?

Ако се гледат основните макроикономически параметри картината изобщо не е толкова лоша, колкото се твърди. На фона на гръцката криза най-важното е, че България запазва своята  макроикономическа и финансова стабилност. Статистиката е красноречива. По предварителни данни на НСИ през 2014 г. ръстът на брутния вътрешен продукт е 1,7%, а през първото тримесечие на 2015 г. - 2%. Вторият важен показател е безработицата. По данни на Агенцията по заетостта през юни 2015 г. безработицата е 9,6% с тенденцията за понижаване. Инфлацията през 2012 г. достигна 3%, а през 2013 г. се забави до 0,9%. През 2014 г. се отчете спад в потребителските цени с 1,4% спрямо предходната година. Тенденцията се запази и през 2015 г., като през юни бе отчетена дефлация от 0,3%. През последните няколко години външната търговия на България бележи тенденция на възстановяване в сравнение с предкризисния период.  През януари-май 2015 г. износът бележи ръст с 11,6% на годишна база, а вносът нараства с 1,2%. Тези макроикономически показатели доказват, че икономическата картина в страна е стабилна с перспективи за устойчиво развитие. Но да не забравяме, че българската икономика е обвързана с чуждестранните партньори, развитието й зависи  и от международната конюнктура.

Кои са „перлите в короната“, кои са компаниите, които може да се каже, че са гръбнак на българския бизнес?

Много са големите фирми, които имат опит и традиции в правенето на бизнес и заемат голям пазарен дял.Но още с встъпването си в длъжност казах,че ще работя за превръщането на малките и средни фирми в конкурентоспособни за световния пазар, защото на практика те са гръбнакът на икономиката.У нас средният живот на една семейна фирма е три години, докато в Германия и Великобритания е много по-дълъг, там се залага на семейния бизнес и при него има голяма устойчивост и приемственост. И ако се опра на вашата метафора, то аз и моят екип работим усилено за превръщането на малките и на семейните  фирми в множество „перли в короната“ на българската икономика.

В такъв случай какво ново да очакваме в политиката за насърчаване на малките и средни предприятия?

В момента работим по създаването на регионална мрежа и центрове на Агенцията за насърчаване на малките и средни предприятия , за да може по места малкият и средният бизнес да получи реално подпомагане и съвети за развитие.Първоначално те ще бъдат в шест града в страната. Амбицията ни е да се създаде пряка комуникация на предприемачите с Агенцията. Новата мрежа е разработена, като са ползвани успешните практики на Австрия, Франция, Германия и Италия. В София инициативата ще се осъществява съвместно със Столична община и вече активно работим с екипа на кмета Йорданка Фандъкова.

Когато имате срещи с министри на икономиката на други държави, какви страни на българската икономика представяте пред тях?

И на министрите и по време на срещите с бизнеса в чужбина винаги казвам: „Елате в България, тя е добро място за инвестиции и правене на бизнес“.Тези срещи са изключително важни за насърчаване на българския износ, за привличането на качествени чуждестранни инвеститори и за навлизането на нови пазари. Има държави, особено в Близкия Изток и Азия, където без разговори на държавно ниво бизнесът не може да пробие, а тези пазари са много важни.Сегашните икономически и политически предизвикателства пред ЕС , кризата в Гърция и Украйна, както и наложените санкции на Русия, ни задължават да търсим възможности за ръст на експорта и за привличане на нови инвестиции от развити държави, от бързо развиващите се икономики в Азия,и от богатите арабски държави от Персийския залив.САЩ, Бразилия, Канада са пазари с голям потенциал и там трябва да работим по-усилено.Рекламирам България навсякъде по света с нейната политическа, икономическа и финансова стабилност, стратегическо географско положение  с достъп до големите пазари, както на Европа, така и на Азия, ниските производствени разходи, високо квалифицираните кадри и активната насърчителна политика на държавата.Към тези предимства добавям и благоприятната данъчна политика.

Но нито плоският данък от 10%, нито евтината работна ръка в последните години се оказаха достатъчно атрактивни за чуждестранните инвеститори.Защо?

Всъщност не е точно така.България отчита над три и половина пъти ръст на чуждестранните инвестиции само за първите месеци на годината и това е най-вече благодарение на икономическата стабилност, която гарантира нашето управление.Икономическата ситуация в страната наистина предлага по-конкурентни условия за наемане на работна ръка , отколкото в страните от еврозоната.Нека не забравяме, че инвеститорите оценяват високо макроикономическата и финансова стабилност, както и географската близост до основните пазари. Ние разполагаме с висококвалифицирани специалисти в различни области., като компютърните технологии, архитектурата, машиностроенето.Неслучайно водещи семейни предприятия от Германия насочват поглед към Източна Европа в търсене на по-добри условия за бизнес , в това число и към България.

Какво ще предприемете за насърчаване на инвестициите и за облекчаване условията за навлизане на инвеститори?

Набелязали сме доста стъпки в тази насока. В момента работим по идеята всеки проект на чуждестранен инвеститор, който постъпва в Българска агенция за инвестиции да получава персонален project manager. Ролята на този мениджър ще бъде да съдейства на инвеститора от самото начало до успешната реализация на проекта, , особено при преодоляване на всякакви бюрократични спънки. За да привлечем свежи пари, трябва да сме гъвкави и адекватни спрямо световната конюнктура. Това е състезание, в което се съревноваваме с всички страни и смятам, че България със своя добър инвестиционен маркетинг печели все повече преднина. За да привлечем качествени проекти в България и да я превърнем в атрактивна дестинация, БАИ е разработила програма за промоционални инициативи. Надявам се те да имат успех. Разработваме и проекти със съседни държави. Част от политиката за насърчаване на инвестициите е и Третият пакет за намаляване на административната тежест, който се координира от Министерство на икономиката. Годишните прогнозни спестявания за бизнеса, които ще се реализират в изпълнение на заложеното в пакета възлизат на 144 млн. лв. Вече успешно сме реализирали два пакета, облекченията от които са довели до спестявания от 256 млн. лв. всяка година.

А какви са възможностите да изнасяме стоки с по-висока степен на преработка и с по-висока добавена стойност, а не суровини? Това само въпрос на свобода на частната инициатива ли е?

Не, това също е въпрос на целенасочена подкрепа от държавата – за подобряване на бизнес климата, за насърчаване на иновативните и конкурентните производства, на тези с висока добавена стойност и експортен потенциал. Затова  усилията на министерството са към подкрепа за развитието на нови технологии, водещи към конкурентни предимства чрез стимулиране на научноизследователската и развойната дейност, на иновациите и разработване на нови продукти и услуги. Целта е България да стане предпочитана дестинация за инвеститорите в сектори с висока добавена стойност. Иновациите са основен акцент в новата Оперативна програма “Иновации и конкурентоспособност”. Освен това залагаме на внедряване на цифровите технологии и електронното управление в администрацията, за да се подобри качеството и бързината на административните услуги.  Насърчаваме износа също чрез експортно финансиране и застраховане.

Увеличаването на прага за регистрация по ДДС е една от мерките за борба със сивата икономика. Кое обаче реално би довело до „изсветляване” на бизнеса?

- Екипът на министерството е на мнение, че за да се изсветли част от малкия и средния бизнес, е необходимо да се променят изискванията за регистрация на фирмите по ДДС. Идеята ни е прагът да се увеличи от 50 хил. на 100 хил. лв. оборот, като европейското законодателство дава възможност „летвата” дори да е 100 000 евро. Основното предимство при регистрацията по Закона за ДДС е, че тя дава право за възстановяване на данъчния кредит. Повечето малки фирми обаче предпочитат да избягват регистрацията заради завишените изисквания към счетоводството и документацията. Предложението за промени в законодателството е подкрепено от парламентарната група на Реформаторския блок, но засега срещаме възражения от Министерство на финансите.

Какво бъдеще виждате за предприятията от военнопромишления комплекс(ВПК)?

Предприятията от ВПК имат потенциал. Те изнасят, създават заетост и икономически растеж. Но в същото време трябва да се затегне контролът, гарантиращ безопасните условия на труд и превенцията за инциденти. Работим за увеличаване износа на специална продукция чрез търговските ни мисии и чрез външнотърговското дружество „Кинтекс“. В момента се осигурява допълнителен финансов ресурс за „Кинтекс“, който ще бъде използван за финансови гаранции пред нови контрагенти и по този начин да бъде насърчен износа на българските производители. Нашите очаквания са, че като цяло през следващите години ВПК в България ще има ръст.

Докъде стигна приватизацията в България? Реши ли тя проблема с необходимостта от създаването на стабилна икономика?

Приватизацията не би трябвало да се разглежда като панацея за решаването на всички проблеми, тя вече изигра своята роля, а и не остана много за продажба. По-скоро трябва да се работи върху подобряване на управлението и използването на дружествата с държавно участие като инструменти за провеждане на политики и за подпомагане на бизнеса. Такъв е примерът с компаниите от системата на Министерството на икономиката. Например „Кинтекс“ подпомага производителите от ВПК, чрез осигуряване на поръчки. Българската агенция за експортно застраховане подкрепя бизнеса чрез предоставянето на застрахователни продукти за износ, както и с предоставянето на финансови схеми, чрез които се насърчава производството. „Национална компания индустриални зони“ и „София Тех Парк“ работят за привличането на инвестиции, за насърчаване на иновацииите. „Ел Би Булгарикум“ и „Държавна лаборатория българска роза“ утвърждават марката „България“ зад граница чрез подпомагане износа на български продукти - закваски и технологии за млечни продукти, розово масло. Приватизационният ресурс в България е силно ограничен. Държавното участие в търговски дружества е основно съсредоточено в сферата на здравеопазването, енергетиката и ВиК сектора. В тези сфери трябват мерки за преструктуриране и подобряване на управлението, които да гарантират и по-доброто предоставяне на услуги.

Въпросът с квалификацията на кадрите тепърва ще ескалира, особено що се отнася до определени прослойки без образование и без квалификация, без трудови навици. Има ли планове правителството за справяне с този проблем?

Наистина в България недостигът на квалифицирана работна ръка и младежката безработица са голям проблем. Министерство на икономиката разработи проект по Българо-швейцарската програма за внедряване на елементи на дуалната система на обучение в България. Тя ще даде възможност на младите хора едновременно да учат и да работят в конкретни предприятия, за да усвоят определени технологични умения.

Все по-трудно българският бизнес и предприемачите намират кадри по своя мярка. В състояние ли са сами да се справят с този проблем?

Ето още един пример в който държавата може да помогне. Най-голям недостиг на кадри в момента има в IT сектора. Необходимостта от подготвени кадри кара компании от бранша да търсят висококвалифицирани чуждестранни специалисти с помощта на т. нар. „синя карта“. Но нейното издаване отнема до 9 месеца, при което, чакайки, те губят този специалист. Затова значително ще съкратим сроковете за издаване на документи за пребиваване и работа на чуждестранни специалисти.

Как ще създадете условия ОП „Иновации и конкурентоспособност” да работи като добре смазан механизъм?

Това е една от големите ни амбиции. Оперативна програма “Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020 е основният инструмент за директната подкрепа на българския бизнес в иновациите, предприемачеството, капацитета за растеж на малки и средни предприятия, енергийната и ресурсната ефективност. Решени сме да не допуснем грешките от предишния програмен период. В момента екипът, който работи по програмата, едновременно стартира мерки по новата оперативна програма и приключва предишната. От предходния период научихме уроците и направихме извода, че административната тежест е една от най-сериозните пречки пред кандидатите. Затова основно работим по опростяване на процедурите и за електронизация на целия процес по подаване, оценка и отчитане на проектите.

Какъв е иновационен потенциал на българските фирми?

Според последната класация на ЕС по иновации България се нарежда на предпоследно място и е в групата на така наречените „плахи” иноватори. Това значи, че иновационен потенциал на българските фирми тепърва предстои да се развива. Същевременно има ускоряване на иновационното развитие на българските компании. Ако по иновации през 2007 г. нашата страна е била на 35,4% от средното за ЕС ниво, то през 2014 г. то възлиза на 41,3%. Според Глобалния иновационен индекс през 2014 г. България е на 44-то място в света (пред Полша, Румъния и Гърция), а по иновационна ефективност (съотношение между получен резултат и създадени условия за иновации) се нареждаме на 25-о място в света и изпреварваме 19 страни членки на ЕС.

Конкурентоспособен ли е българският бизнес като цяло?

Разбира се, че е конкурентоспособен. Според Глобалния индекс за конкурентоспособност 2014-2015 нашата страна заема 54-то място от общо 144 икономики.

Българите живо коментират случващото се в Гърция. Вие какви поуки извлякохте от гръцкия сценарий?

Поуките от случващото се в Гърция са не само за България. „Гръцката криза“ трябва да бъде „обеца на ухото“ на всяка държава членка на ЕС. Трябва да стане ясно, че тези, които си позволяват да бъдат нелоялни партньори и да не спазват общите правила за финансова стабилност, рано или късно ще трябва да прилагат реформи, които не са приемливи за обществото. Не може да се живее на кредит, а някой друг да плаща сметката на съседа си.

Имате ли кратък отговор на въпроса как да съживим българската икономика?

Краткият отговор е - като работим всички заедно – и бизнесът, и държавата. Малко по-дългият - като мислим повече за бъдещето и инвестираме в  образованието, в кадри за технологични и висококонкурентни производства, а не да създаваме армия от завършили модерни специалности като публична администрация, мениджмънт и юридически науки, които след това се превръщат в клиенти на социалната система. Работим задно с Министерство на образованието за въвеждане на дуалната форма на обучение по германски и австрийски модел.

Имате ли програма минимум, която лично вие сте си поставили в мандата си на министър на икономиката?

Имам, но ще споделя дали съм я постигнал в края на мандата.

С какво се промени живота ви, откакто сте министър?

Разполагам с по-малко време за децата и приятелите си.

Коя е мечтата, която още не сте сбъднали?

Поне 7% ръст на икономиката.

 
 
 
Оперативна програма Заявяване на услуги по електронен път
Контакти: София 1052 ул. "Славянска" 8 тел. центр.: +359 2 9407001 e-docs@mi.government.bg