Зам.-министър Даниела Везиева: Подготвяме нов закон за иновациите
 

Водеща: „Бизнес старт“ продължава, в следващите минути ще говорим със зам.-министърът на икономиката Даниела Везиева, за инвестициите и иновациите през 2016г., това ще бъде акцента на разговора ни. Здравейте и добре дошли, за много години.

Даниела Везиева: Добро утро на вас и на вашите зрители, пожелавам една мирна и здрава, успешна година.

Водеща: Дай боже повече инвестиции да има през тази година, каквато беше между другото 2015.

Даниела Везиева: Аз си казвам дай боже повече положително настроение, желание за работа и за промени за да достигнем до бизнес средата, която всички искаме.

Водеща: А каква е тази бизнес среда, която ние искаме и към този момент, ако можем да започнем от по-общото? Какво да направим за да се случи една такава нормална бизнес среда, една предвидимост за бизнеса, да има повече инвестиции?

Даниела Везиева: Това, което правим от една година е свързано най-вече с намаляване на административните тежести.

Водеща: Нещо изключително важно, към което сме се стремили, нали така, не е едно и две правителства?

Даниела Везиева: Не е тайна, че в годините са натрупани много нормативни актове, които правят по-скоро труден бизнесът, отколкото да го облекчават. От 4г. насам ЕК наложи една политика за намаляване на административната тежест, свързана с едни планове свързани с тази тежест. Миналата година ние приехме такъв двугодишен – до 2017, който е свързан с намаляване на 129 мерки. Като общата стойност на това, което очакваме като подобрение, измерен във финансови средства е около 145 млн. лв. най-тежката част и най-много мерки са предвидени в Министерство на транспорта, Министерство на финансите, Министерство на труда и социалната политика. Оказва се, че точно там е най-голямата тежест по отношение на администрацията и всички очакваме, че с влизането в сила, все повече и повече, на електронните обработвания на документи, на електронната услуга като такава…

Водеща: Защото и за това се борим от много години.

Даниела Везиева: Да, нещо което почти е направено във всички министерства по различни проекти, програми и така или иначе съществуват, просто трябва да се синхронизират, да се свържат помежду си и да станат работещи.

Водеща: Да заработят иначе казано.

Даниела Везиева: Да, да заработят иначе казано. До краят на тази година се надяваме, че и това ще направим. Идеята на Министерство на икономиката е основно свързана в тази част с работата на едно гише. Крайно време е да спрем да обикаляме институциите, крайно време е, ако трябва да подадем един документ за да се регистрираме по някакъв начин, всеки да ни го иска и т.н. Това са мерките, които ние сме заложили и сега, в края на януари ще започне и отчитането на 2015г., до края на март трябва да подготвим докладът, който е свързан с тази част от административната тежест. Това към което се стремим и, което работим е оценката на въздействието. За съжаление, безкрайно многото актове, които са действащи или недействащи дори неотменени, никога не са подлагани на такъв тест. Ние сме предложили вариант за т.нар. МСП-тест, влиянието върху малкият и средния бизнес и то не е нарочно…

Водеща: И там знаем, че има проблем.

Даниела Везиева: …да, а е съвсем целенасочено, тъй като 98% от бизнеса е малък и среден. И оценката на въздействието на всеки един акт е много важен върху този бизнес. Никой от нас като екип няма идеята за това да унищожава малкият и средния бизнес…

Водеща: Напротив.

Даниела Везиева: …напротив, обърнати са към малкия…

Водеща: То е приоритет и в евробюджета.

Даниела Везиева: Точно така. И в целият следващ период, за това и ние отворихме такива /…/ в оперативната програма, знаете че 220 млн. вече влязоха в малкият и средния бизнес. Така, че наистина се стремим да подпомагаме колкото можем бизнесът. В тази връзка, създадохме и регионални структури на Агенцията за малки и средни предприятия, все още…

Водеща: Подпомагате, между другото и стартиращи предприятия, трябва да кажем.

Даниела Везиева: Точно така. Подпомагаме стартиращи, освен през оперативната програма и през няколко национални такива инициативи, едната е „Техностарт“, където даваме пари на съвсем млади хора, с много иновативни идеи. Идеята е, обаче да финансираме бизнес, който е иновативен, високо технологичен…

Водеща: Такива са критериите?

Даниела Везиева: Това са критериите. И, който ще донесе по-добър резултат. Няма защо да се лъжем, иновациите са в основата на най-добрите икономики в света, която и да погледнем – било то израелската, било то британската, било то германската. Това са икономики, които отдавна са се ориентирали към иновациите като една от най-важните технологии, като един от най-важните способи за излизане от икономическата криза. Защото там където има високи технологии, там имаме и трайни работни места, повече работни места и в същото време по-бързи обороти, по-трайно развитие.

Водеща: Кои са стимулите за иновациите, обаче?

Даниела Везиева: Стимулите за иновациите към момента са свързани с фондът, който е към нас – Националния иновационен фонд, където ние финансираме направата на прототип, иновативен и след това оперативната програма. Това са двата финансови инструмента, с които ние разполагаме. Както е естествено, финансовите инструменти като /…/, които доста добре…като ДЖЕСИКА, ДЖЕРЕМИ повлияха много в тези година на малкият и средния бизнес, и на тези, които искат да създават иновативно производство. В интерес на истината, в Агенцията за инвестициите направихме един стратегически анализ като оценка на това, какво имаме към момента като инвестиции и като развитие на бизнесът, и това, какво очакваме. И се оказа, че в България мехатрониката като сектор е наистина доста развит, с много силен дял, също така химическата промишленост, биотехнологиите и креативната, и рекреативната, особено втората. Там имаме и кадри, имаме и природни дадености остава да съберем смелост и да инвестираме в това. И искам да кажа, че ние направихме националните политики през миналата година, приехме и стратегията за иновации, където тя е очертана. Тази година нашият фокус ще бъдат регионалните политики, без да имаме добри, балансирани регионални политики, няма как да постигнем икономически растеж. Не е нормално да се централизира всичко на едно място, да се обезлюдява…

Водеща: Както се случва.

Даниела Везиева: Както се е случило назад във времето…

Водеща: И разликата в регионите, знаете това е огромен проблем.

Даниела Везиева: Този дисбаланс…да, е огромен проблем, който се отразява и на демографската криза и на всичко останало. Така, че това ни е приоритетът през тази година.

Водеща: Хайде, ако искате да поговорим, понеже преди няколко дни при нас беше акад. Стефан Воденичаров, да поговорим за Иновационната стратегия за интелигентна специализация./ИСИС/. Той знаете ли какво каза, сега ще ви го цитирам точно: „1/3 от финансирането на науката трябва да идва от държавата, а 2/3 от бизнесът, но големите компании имат собствени изследователски лаборатории.“ И каза още: „Шансът за България е да развива науката и производството си.“

Даниела Везиева: Ние работихме ИСИС заедно с екипът на акад. Воденичаров, заедно и с него самия, така, че той е много навътре в целия процес, който извървяхме през 2015г. той е абсолютно прав, докато не намерим пресечните точки на развойната дейност, научната развойна дейност…

Водеща: Защото няма как да очакваме от бизнесът да работи за държавата, казано най-простичко за зрителите.

Даниела Везиева: Но ние очакваме пък от науката да следва бизнесът. Така, че стратегията е мястото, където те се срещат, на практика, защото и към момента има много научни разработки, страшно много - и финансиране през научният фонд на Министерство на образованието, и по други начини в самите институти на БАН. Които, обаче остават като хартия, за да сработи този механизъм трябва бизнесът да каже какво точно иска от науката. Ако вземем за пример една хранително-вкусова промишленост, която е доста добре развита в България за да говорим за иновации то те са тези, които трябва да кажат точно в коя част на машината за производство на консерви искат да има робот, искат да има някаква друга иновация, така че да се подобри производството. Няма как двете части да съществуват самосиндикално, докато те не се срещнат, няма никак да напредваме. И поради тази причина ние много работихме…

Водеща: Трябва да си говорят.

Даниела Везиева: Да. Много дълго време се срещахме и с науката, и с бизнесът, за да можем да намерим точно тази пресечна точка.

Водеща: Почнаха ли вече да си говорят?

Даниела Везиева: Ами да, мога да кажа, че благодарение на медиацията на Министерство на икономиката тези срещи са все по-чести и все по-ползотворни. Това ще продължи като процес и ще продължи като процес и тогава, когато се направи пък научната пътна карта, за да видим къде пък са най-силни тези научни центрове и какъв бизнес има там, за да могат те вече на място да се срещнат.

Водеща: Пак да си кореспондират.

Даниела Везиева: Да.

Водеща: Нов закон за иновациите подготвяте, няколко думи ще кажете ли?

Даниела Везиева: Ами вижте, стратегията е само част от този иновационен процес, няма как без да имаме правна рамка да си говорим за иновация. Сега съществуват страшно много понятия – технологични паркове, индустриални паркове, научни и т.н., в годините въведени някак си. Ние на практика не можем да кажем що е то, как бихме могли да го подпомагаме, как бихме могли да го вкараме във финансови инструменти. Заради това, колкото и тривиално да звучи, без ние да имаме нормативно основание, правна рамка, няма как да се развиваме. Колкото и да говорим за тежестта на регулаторите, ами не сме стигнали до периодът, в който да се саморегулираме, трябва да минем през периода на регулацията. И когато тези регулации, тези правни рамки са прости като механизъм опростени, но са ефективни, тогава ще има и полза цялото ни общество. Така, че това което се стремим да направим е, да направим един невитиеват закон за иновациите, а закон, в който да определим понятията – какво е едно, какво е второ, какво е трето. Там вероятно ще имат определения и технологични клъстери и клъстери въобще, защото знаете, че към момента съществуват 268 такива, без да са наясно как са структурирани и т.н.

Водеща: И това всъщност е основен проблем.

Даниела Везиева: Да. Предстои да отваряме обаче такава схема, а ние как да я отворим, когато не знаем какво е това клъстер. Има много такива странни създадени, има един анализ, който е правила Асоциацията…

Водеща: Значи говорите за опростяване?

Даниела Везиева: Да. Говорим за прости механизми, за прости правила, ясни, разбираеми и работещи.

Водеща: И очаквате, да, да заработи системата, то това е най-важно.

Даниела Везиева: Да.

Водеща: Ако искате да преминем към секторните помирителни комисии и всъщност, какво очаквате, понеже говорим за ефективност те ще бъдат ли ефективни, защото веднага се заговори за саботаж от страна на търговците?

Даниела Везиева: Ако предварително заговаряме за това, как ще саботираме и, как едно нещо няма да сработи…

Водеща: Олаче знаете, че веднага се заговори за това.

Даниела Везиева: …то никога просто няма да сработи. Секторните комисии се въведоха съгласно новият регламент на ЕК, който стартира от тази година. За съжаление медиацията у нас не е разпространено средство за решаване на спорове, има известна практика в интелектуалната собственост там, където колегите са поработили малко повече назад във времето и там не е с толкова добри практики. Големите демокрации отдавна работят по този начин, старите демокрации. Въпросът е, ние готови ли сме да седнем на една маса и да стигнем до взаимен компромис.

Водеща: А готови ли сме като общество?

Даниела Везиева: Ами аз си мисля, че все още не, но се надявам, че с добрата комуникация между държава през медии с потребители и с бизнес, ще го постигнем. Идеята на секторните комисии е първо да работят в тези области, които са много проблемни – това са електронните услуги, електронните съобщения, пощенските услуги, ВиК, енергетика, финансовите институции и т.н. Това са натрупаните във времето…

Водеща: Водоснабдяване и т.н.

Даниела Везиева: Да, водоснабдяване и канали. Но секторните комисии ще заработят…

Водеща: Кога?

Даниела Везиева: Те са факт. В момента тече нотификация, те са структурирани вече, надявам се, че до краят на месеца ще получим нотификацията от ЕК, така че ние сме готови с това. Структурирани са, определени са, принципът, механизмите – всичко е изготвено. Всичко това ще заработи само тогава, когато се изпълни основната задача въобще на помирителните комисии, а тя е от една страна да повишим нивото на защита на потребителите, от друга страна – да спестим скъпите съдебни разходи.

Водеща: Трябва да кажем, че са безплатни, това е много важно.

Даниела Везиева: Да, те са абсолютно безплатни.

Водеща: И срокът беше колко 90 дни, мога да бъркам?

Даниела Везиева: Точно така, 90 дни. Освен това, от 15.02 заработва Електронната платформа, Европейската електронна платформа, която най-вече ще валидира върху онлайн услугите, където всеки един от нас би могъл да сезира подобни органи за решаване на спорове, за това, че сме си закупили стока от някъде и нещо не е съвсем добре в тази наша сделка.

Водеща: Както обикновено се получава.

Даниела Везиева: Така, че взаимният компромис е много важен.

Водеща: А и важното е да кажем, че не е необходимо физическите лица да присъстват, това е едно улеснение.

Даниела Везиева: Не, важното е да кажем, че това е нова философия на решаване на спорове, важното е да кажем, че няма по никакъв начин да обременим търговците, напротив, ще ги подпомогнем. Защото наистина те физически не е необходимо да присъстват, не е необходимо да търсят допълнителна експертиза, тъй като такава е осигурена. Защото в Комисията ще участват и самите оператори, регулаторни органи и т.н., всички заинтересовани страни, така, че ние няма да затрудним бизнесът, няма да го караме да прави нещо, което би го затруднило по някакъв начин, напротив. Процесът е много…

Водеща: Това бяха, нали, първите опасения на бизнесът.

Даниела Везиева: Да, огромни бяха първите опасения, че това ще има създаде много спънки, много време, че всеки можел да ги напада и т.н. Аз мисля, че не е така. Все повече и повече жалбите намаляват в тази част, остават тези, които наистина не стигат до взаимен компромис. Аз четох наскоро една такава жалба – закупен някакъв уред, не си погледнал, че не си е взел указанията, което е и на български, ами то е въпрос наистина на една съвсем обикновена комуникация между потребителят и търговеца, не е необходимо да се занимава държавата с подобно нещо. така, че моят апел към всички е: ние сме се постарали да опростим максимално процедурата, да я направим работеща…

Водеща: Постарайте се и вие, нали?

Даниела Везиева: …моля, нека всички да направим усилие, така че да има полза от това, крайно време е да започнем да си говорим. Крайно време е да решаваме споровете помежду си, без да се налага това да става в изричен орган.

Водеща: Така. И да се върнем, ако искате към инвестициите.

Даниела Везиева: Само нещо искам да добавя, че КЗП през 2015г. имаше доста инициативи по отношение на информативните кампании, информационните. Потребителят, българския потребител не си знае правата…

Водеща: И това е факт.

Даниела Везиева: …заради, което ние много работим в частта превенция, в частта информационни кампании заедно със сдруженията на потребителите.

Водеща: Има ли интерес и започнаха ли вече да си знаят правата българите…

Даниела Везиева: Има, огромен интерес.

Водеща: …да се интересуват?

Даниела Везиева: Да се интересуват по-скоро, тези кампании бяха насочени да ги активираме да се интересуват. Освен това, Комисията заведе няколко колективни спора, които спечели, срещу различни оператори и регулаторни органи, така че държавата в лицето на Министерството и на Комисията работи доста активно за това, да повиши нивото на защита, сдруженията на потребителите също. Ние възобновихме работата на Националния съвет за защита на потребителите, където се комуникират всички проблеми от страна на сдруженията, които те са натрупали в практиката си, тъй като те са ежедневно до потребителите. Коментираме законови рамки, коментираме къде бихме могли да бъдем съвместно полезни, така че диалог от наша страна към всички партньори има. Очакваме и обратното.

Водеща: За инвестициите ако искате да се върнем. Какви инвестиции да очакваме у нас, къде има интерес? Ето видяхме вече българо-китайския завод в Добрич.

Даниела Везиева: У нас има интерес в няколко посоки. Едната посока е автомобилостроенето, тъй като ние имаме потенциал в производството на части и технологии. Другият потенциал е свързан с хранително вкусовата промишленост, третият е свързан наистина с химичните производства, защото ние там стоим много добре като износ, като технологии, като себестойност на производството. Освен това туризмът, аз казах за балнеотуризма, балнеолеченията, които са така наречената рекреативна индустрия, но повече се наблюдава засилването на интереса към това да се доразвиват инвестициите. Какво имам предвид. Ако в една индустриална зона ние вече имаме завод, примерно за производство на хартия, то около този завод започва да се появява интерес за съпътстващи производства към това.

Водеща: Е, тъ то това е смисълът.всъщност да се направи.

Даниела Везиева: И идеята на министерството е това – да доразвиваме там създадени инвестиции, където има потенциал, естествено за това, и където има интерес. България е интересна дестинация за инвестиции, защото ние години наред поддържаме доста добра финансова стабилност. Да, в предходните периоди политическата нестабилност оказа такова влияние, но повярвайте ми, за тази една година започнаха да се движат нещата в позитивна насока. Ние показахме, че можем да работим като екип в правителството ,да решаваме всякакви проблеми, което създава и сигурност от страна на инвеститорите. Това е една съществена част в…

Водеща: А те, знаете, искат сигурност и предвидимост.

Даниела Везиева: Нормално е да искат. Всеки един бизнес и бизнесмен, който тръгне да прави финансов план, той го прави занапред, а за да го направи занапред ,трябва да знае какви са натуралните показатели, колко са предвидими, за да може да постига и той някакви…

Водеща: Руски инвестиции да очакваме ли?

Даниела Везиева: Не знам дали можем да очакваме руски инвестиции.

Водеща: Питах, между другото и министър Лукарски, предвид руско-турското ембарго. Сложен е въпросът.

Даниела Везиева: Доста е сложен въпросът. Геополитическата ситуация в момента е прекалено сложна, трудно предвидима в интерес на истината, което влияе върху всички пазари, не само върху нашия. Не, и върху съседите ни влияе и върху централна Европа, така че ние не сме богопомазани в тая посока.

Водеща: Да, искайки един определен икономически ръст, трябва да имаме предвид и геополитическата ситуация.

Даниела Везиева: Основно, но руски туристи дали очакваме е по-скоро въпросът, защото те бяха един сериозен…

Водеща: Ами говори се. Министър Ангелкова каза "Да, очакваме тази година". Питали сме я.

Даниела Везиева: Да, така е, така че всичко, което би могло да помогне на бизнеса, нови пазари в страни извън Европейски съюз, в рамките на Европейски съюз…Ние правим всяка година, не само ние, а целия екип на правителството, междуправителствени комисии, в които икономиката много присъства, точно в тази част – търговки отношения, взаимни интереси инвестиционни. След всяка една такава сесия качваме информация на сайта на Агенцията за малки и средни предприятия и на Агенцията за инвестиции, така че бизнесът да има пълна информация за това какво е интересно от страна на различни държави.

Водеща: Вече сме на финала на нашия разговор. Как да завършим?

Даниела Везиева: Да завършим с това: България има наистина потенциал за развитие на бизнеса и за икономически растеж. Ние, като държава, като министерство се стараем определено се стараем да подпомогнем бизнеса и да облекчим неговата работа. Надявам се и бизнесът да е толкова активен, както и потребителите и всеки един от нас като гражданин, за да имаме наистина добро и силно гражданско общество.

 
 
 
Оперативна програма Заявяване на услуги по електронен път
Контакти: София 1052 ул. "Славянска" 8 тел. центр.: +359 2 9407001 e-docs@mi.government.bg