Божидар Лукарски: Аутсорсинг секторът продължава да бъде сред най-динамичните и бързоразвиващи се бизнеси в България
 

През 2015 г. България беше избрана за Аутсорсинг дестинация на годината. Това е голямо признание за Вашата страна. Как беше постигнат този резултат?

Да, наистина е голямо признание за нас. Преди едва 10 години България се появи на световната карта по отношение на аутсорсинга, но вече успя да привлече водещи международни компании в повечето сегменти на сектора.

България спечели наградата на NOA (Национална аутсорсинг асоциация на Великобритания) за аутсорсинг дестинация на годината за 2015 г.

Смея да твърдя, че престижното отличие е поредното международно признание за страната ни и за аутсорсинг индустрията у нас. През октомври 2015 г. България стана носител и на Европейската награда за аутсорсинг дестинация на годината за 2015 г., която вече шеста поредна година отличава усилията на държавите и компаниите за утвърждаване на най-добрите аутсорсинг практики на паневропейско ниво. Успехите на аутсорсинг индустрията у нас през 2015 г. са предшествани от изключително успешната 2014 г., когато България бе класирана на девето място по атрактивност в аутсорсинг сектора в света и е единствената европейска държава в ТОП 10 на най-добрите дестинации за аутсорсинг по данни на изследването „2014 Global Services Location Index“ на анализаторската компания A.T. Kearney.

Аутсорсинг секторът продължава да бъде сред най-динамичните и бързоразвиващи се бизнеси в България, като за поредна година през 2014 г. бележи ръст от 13.7% в сравнение с 2013 г. Към момента по-значимите компании, които са основно експортно ориентирани, надхвърлят 180, според проучването на Българската аутсорсинг асоциация. Характерно за индустрията е не толкова големият брой компании, а това, че всички те са голям работодател. Секторът на информационните и комуникационните технологии и този на аутсорсинг и бизнес услугите са сред основните двигатели за разкриване на нови работни места в страната, като до средата на 2015 година, техният брой е 41 000.

По оценка на Българската Аутсорсинг Асоциация аутсорсинг индустрията генерира 3% от БВП. Предвижданията са, че ако се запази този ръст и привличаме нови инвеститори в сектора, този процент би могъл да стигне 5% в следващите три до пет години.

Като предимства на България по отношение развитието на аутсорсинг сектора можем да посочим няколко ключови фактори. На първо място България предлага квалифициран персонал, ниски наеми на бизнес площи и конкурентни цени за осъществяване на бизнес дейност. Също така според изследване на Сиско, България се нарежда на 5-то място в света и на 3-то в Европа по бързина на интернет връзката. Освен това българската образователна система е подходяща за нуждите на сектора „Аутсорсинг на бизнес процеси“. България е една от малкото страни, които притежават система от езикови гимназии, в които, след едногодишно интензивно обучение, учениците започват да изучават основните предмети на съответния чужд език. Не на последно място, искам да кажа, че от България се обслужват клиенти в Западна Европа, Северна Америка и Азия, като повечето от тях са в класациите за най-богатите в света компании. Компаниите, занимаващи се с аутсорсинг на бизнес процеси, предлагат услуги на повече от 25 различни езика.

 

През последните пет години България запази добри нива на привлечените инвестиции, около 2 млрд. долара годишно. Какво прави страната Ви привлекателна за чуждестранните инвеститори?

България има голям потенциал да привлича инвестиции в сектори с висока добавена стойност, отговаряйки на високите изисквания на инвеститорите за инвестиционен климат, стабилност и предвидимост на средата и прилагане на насърчителни мерки по Закона за насърчаване на инвестициите. Спокойно мога да кажа, че през 2015 г. на фона на геополитическата обстановка, страната ни се очерта като остров на стабилност - и политическа, и икономическа, което е изключително важно за инвестиционните процеси. България има стратегическо географско положение – разположена на няколко големи европейски транспортни коридора, вход към единния пазар на Европейския съюз и отправна точка към азиатските пазари. Определящи фактори са и ниските оперативни разходи, благоприятната данъчна политика и наличието на висококвалифицирани кадри. Както вече споменах, България има доста конкурентни позиции на световната аутсорсинг карта. Що се отнася до развитието на промишления сектор, според американската компания Cushman&Wakefield ние сме на трето място сред Топ 15 на производствени локации в света по отношение на техния растеж за 2015 г. и на първо място в Европа. Това ни дава основание, а и самочувствие да се определим като една от най-привлекателните дестинации за чуждестранни инвеститори.

В допълнение мога да кажа, че активно работим по въвеждането на дуалната система за обучение. Целта е да се осигури адекватна връзка между бизнеса и образованието, така че генерираните кадри да отговарят на обективните нужди на бизнеса. Даваме си сметка, че това е много важно за нашите чуждестранни партньори и работим усилено то да стане факт съвсем скоро.

 

Кои сектори имат стратегически приоритет за развитието на икономиката?

 

Приоритет в икономическата ни политика е последователното разширяване на възможностите за привличане на инвестиции и изграждането на икономика, базирана на иновациите и създаваща висока добавена стойност. Тази цел следва да бъде постигната на база на установените конкурентни предимства на България като предпочитана инвестиционна дестинация.

За фокусиране на усилията в сектори, в които страната ни има най-голям потенциал за развитие, в края на 2015 г. беше приета окончателно Иновационната стратегия за интелигентна специализация 2014-2020 г. Този стратегически документ е резултат от прякото взаимодействие на представители на централната и местната власт, бизнеса, академичните среди и неправителствени организации. Той определя четири основни тематични области с висок иновационен потенциал, включващи информатика и ИКТ; мехатроника и чисти технологии; индустрии за здравословен живот и биотехнологии и нови технологии в креативните и рекреативните индустрии. В стратегията бяха отчетени и спецификите на отделните региони на страната. Надявам се по този начин да насочим усилията си там, където можем да постигнем оптимални резултати.

Сред приоритетните сектори за развитие през 2016 г., които и през последните години са предмет на засилен интерес от страна на потенциални инвеститори ще бъдат бизнес услугите (аутсорсинг) и автомобилостроенето. Страната ни предлага конкурентни предимства за развитие на бизнес и заема водещите места в редица международни класации за инвестиционна привлекателност в тези сектори. По реда на специализираното законодателство за насърчаване на инвестициите ще продължат да се насърчават с приоритет високотехнологични дейности от производствения и от сектора на услугите, за откриване на високопроизводителни работни места. Такива сектори са машиностроене, електроника и електротехника, автомобилостроене, медицинска техника, оптични продукти, лекарства; информационни технологии и научноизследователска дейност; технологичните и индустриални паркове за високотехнологични производства и иновации. България има висок потенциал да привлича инвестиции в тези сектори.

 

В годишния рейтинг на Световната банка Правене на бизнес за 2016 г., България се класира на 38 място и изпреварва страни като Унгария, Белгия и Италия и подобрява позицията си с 24 места спрямо тази преди десет години. Корпоративният данък в страната Ви е на ниво от 10% от 2007 г., какви други предимства на българската икономика бихте очертали?

Вече споменах някой от основите фактори, които дават предимства на България пред останалите страни, освен 10% корпоративен данък. Тук е мястото да отбележа, както може би знаете, че съвсем наскоро Европейска централна банка (ЕЦБ) свали лихвените проценти почти на нула за страните от Еврозоната. Това е още един стимул за насърчаването на инвестиционната дейност. Една от мерките, върху които работим е свързана с промени, насочени към повече гъвкавост в Закона за насърчаване на инвестициите. В момента той предлага един стандартен и доста общ пакет от насърчителни мерки - олекотени административни процедури, предоставяне на общинска или държавна земя без търг или конкурс и т.н. Предвиждаме да може да се предлагат стимули според нуждите на всеки конкретен инвеститор или за определени браншове да има определени насърчителни мерки. Ще сме готови с промените до средата на годината. Работим и по нови закони за иновациите и за индустриалните и технологични паркове.

 

Преди световната финансова криза БВП на страната нарастваше почти със 7% на годишна база, средните доходи се удвояваха, а икономическата и социалната среда значително се подобри. Какви са Вашите очаквания за растеж през 2016 г?

 

Всъщност през последните години в страната ни се появи тенденция на постепенно нарастване на БВП. По последни данни на НСИ, за 2015 г. ръстът на БВП е 3.0%.

Прогнозата на Министерство на финансите са за увеличаващ се ръст, който се очаква да достигне до 2.1% през 2016 г. Прогнозата на ЕК за ръста на БВП е по-песимистична и е 1.5% за същата година.

Нашите очаквания за нарастването на икономиката са, че при стабилизиране на икономическата ситуация в основните ни търговски партньори в ЕС и на Балканите, ръст на БВП за 2016 г. от около 3% е напълно постижим. Естествено, определящо за растежа ще бъде и провеждането на ключови реформи, за което каквото зависи от Министерство на икономиката ще бъде направено.

Очакваме, че през тази и следващата година влиянието за ръста на БВП на вътрешното потребление да се повиши, което ще компенсира възможното по-бавно нарастване на износа, предвид външноикономическата обстановка.

Също така през 2015 г. износът отчете ръст с 5.2%, което е показател, че стагнацията може да бъде преодоляна. Възстановяването на експортните пазари и увеличаването на вътрешното потребление ще бъде основната движеща сила за развитието на българската преработваща промишленост. Прогнозата е ръстът на износа през 2016 г. да е 4.4%.

По данни  от Платежния баланс чуждестранните инвестиции също отчитат ръст, като през 2015 г. бяха на стойност 1.593 млрд. евро, което е с 23% повече от предходната година.

Като цяло очакванията за икономическото развитие на страната ни през 2016 г. са оптимистични, като прогнозите са, че ръстът на БВП ще се ускорява. Това разбира се ще зависи както от вътрешните фактори, така и от международната среда, за чието развитие е трудно да се правят точни прогнози.

 

През следващата година България ще отбележи десет години от приемането си в ЕС. Как оценявате членството на България от икономическа гледна точка?

 

Влиянието на членството на страната ни в ЕС може да бъде проследено в развитието на макро индикаторите на България. Така например от 51.7 млрд. евро през 2006 г. БВП нараства на 86.4 през 2015 г., което е 67% увеличение. Крайното потребление като елемент от БВП се е увеличило с повече от 50% за същия период. Износът през 2015 г. е нараснал с 81% спрямо 2006 г., а вносът с 38%, което е индикатор за по-активни външноикономически връзки.

Година след пълноправното членство на България в ЕС настъпва международната финансова криза, която оказва изключително негативно влияние на икономиката. Няколко поредни години преди 2008 г. в страната постъпват 6-9 млрд. евро чуждестранни инвестиции, които от 2009 г. бележат спад и през следващите години са в диапазона 1.2-2.4 млрд. евро годишно. Забелязва се и промяна на структурата на инвестициите, които преди настъпването на кризата и съответно членството ни в ЕС са в по-голямата си част в недвижима собственост, докато през последните години се забелязва нарастването на инвестициите в промишлеността.

Средната работна заплата в страната бележи растеж. Така например от 4300 лв. средна годишна работна заплата през 2006 г., тя нараства на близо 9900 лв. през 2014 г.

В същото време инфлацията в страната бележи тенденция на спад, като от 7.3% през 2006 г. този показател намалява до -0.1% през 2015 г.

Безработицата бележи периоди на спад и ръст, но от 9.0% през 2006 г., вследствие на кризата отчита максимум от 12.9% през 2013 г., като отново намалява до 9.1% през 2015 г. Това е показател за способността на икономиката ни да осигурява стабилна заетост.

На база на тези показатели мисля, че членството ни в ЕС даде положителен ефект върху икономиката, като допринесе за по-сигурна и предвидима инвестиционна и бизнес среда и по-добра законодателна рамка за работа на икономическите субекти.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ВЪПРОСИ ЗА ИНТЕРВЮ НА МИНИСТЪР ЛУКАРСКИ

1.        Господин министър, провеждаме това интервю две седмици преди Вашето официално посещение във Великобритания. Какви са Вашите планове и очаквания в тази връзка?

Великобритания е един от водещите търговски и инвестиционни партньори на България и развитието на двустранните отношения са приоритет за нашата страна. Съвпадащите стратегически икономически и външнополитически приоритети на България и Обединеното Кралство са предпоставка за нови партньорски отношения.

Считам, че планираните срещи в рамките на визитата ми във Великобритания ще бъдат добра възможност да представя пред британските партньори основните цели и приоритети на Българското правителство, които да утвърдят България като атрактивна инвестиционна дестинация и перспективен пазар. Надявам се да обменим мнение и добри практики относно актуални теми от дневния ред на двустранното партньорство в ЕС, като развитието на трансатлантическото сътрудничество, по-нататъшната хармонизация на единния пазар, намаляване на регулаторната тежест за МСП и иновациите, още повече в контекста на предстоящото съвместно председателство (Великобритания-Естония- България) на съвета на ЕС през 2017-2018 г.

Визитата ми във Великобритания съвпада с провеждането и на международното търговско изложение “Natural and Organic Products Europe”, в периода 17-18.04.2016 г., на което ще бъдат представени 12 български фирми производители на биологично чисти продукти – храни, козметика и хранителни добавки. Насърчаването на износа, като двигател на икономическия растеж и подкрепа за експортно-ориентираните предприятия, е един от приоритетите на българското правителство. Това изложение е една добра възможност за фирмите в посока насърчаване на износа на традиционни български хранителни и селскостопански продукти и продукти на козметичната промишленост.

Предстои ми среща и с ръководството на британската и европейската асоциация по аутсорсинг за обсъждане домакинството на България на годишната конференция на асоциацията през м. септември 2016 г. в София.

2.        В тази връзка, предстоящото посещение няма да е последно в Лондон за тази година. През м. октомври Вие ще говорите пред Световния форум за растеж в панел за аутсорсинг, който ще бъда домакинстван от нашата медия. Какво послание ще отправите към международните инвеститори?

България е едно добро място за инвестиции и развитие на аутсорсинг индустрията.

Както вече споменах, България заема водещи места в две годишни класации на американската компания за недвижими имоти „Cushman&Wakefield“:

-        3-то място сред първите 36 страни в света по привлечени преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в аутсорсинг сектора и 1-во място сред страните в Европа, според годишната класация Business Process Outsourcing and Shared Service Location Index - 2015.

-        Според последното проучване на Ernst&Young за инвестиционната привлекателност на европейските страни (EY AttractivenessSurveyEurope 2015 –Comebacktime), България за 2013 и 2014 г. твърдо заема 12-то място по брой създадени работни места в резултат на преки чуждестранни инвестиции сред европейските страни и по този начин вече няколко поредни години е в Топ 15 на класацията.

-        България е на 10-място в топ 10 на страните в света предоставящи най-добри условия за стартиращи фирми. Изследването е направено от Ричард Мадисон от Brighton School of Business and Management, Великобритания, под формата на инфографика, публикувана през октомври 2015 г. в Seedstars World и през ноември 2015 г. във Forbes/Entrepreneurs.

Линк към интервюто в оригинал: http://emerging-europe.com/regions/bulgaria/bulgaria-number-one-outsourcing-destination-and-an-island-of-stability-in-europe/

 

 

 
 
 
Оперативна програма Заявяване на услуги по електронен път
Контакти: София 1052 ул. "Славянска" 8 тел. центр.: +359 2 9407001 e-docs@mi.government.bg
Последвайте ни: Фейсбук Профил на Министерство на икономиката YouTube Министерство на икономиката