Емил Караниколов: Европейските фирми ще може да купуват земеделски земи, но срещу инвестиции
 

- Г-н Караниколов, току-що имахте среща с индийския министър на търговията. Каните ля индийски компании да инвестират у нас, или пък да увеличим търговията с тях?
- Всичко. Най-важното е, че ще проведем два бизнес форума. До края на годината ще е първият, който ще е в рамките на високо посещение от страна на Индия.
- Колко високо?
- На ниво президент. След това ние ще посетим Индия. Догодина се надявам да бъдем там с нашия премиер и с бизнес делегация. Индия е огромен пазар, а един от приоритетите на министерството е да осигури международни пазари за бизнеса, а за Индия можем да сме трамплин към европейския пазар.
- Как стоят България и българският бизнес в европейската икономика? Усилията за привличане на инвестиции оправдани ли са?
- Първо, ръстът на БВП е 3,6, средният в Европа е 2,4%. Ние сме сред дванайсетте най-добре развиващи се икономики в ЕС. Второ, през април 2018 г. общият показател на бизнес климата, изчисляван от НСИ, нараства с 2,8 пункта в сравнение с предходния месец, като ръст на показателя е регистриран във всички наблюдавани сектори - промишленост, строителство, търговия на дребно и услуги. Същевременно и прогнозите на предприемачите за износа и производствената активност през следващите три месеца са по-благоприятни. През периода януари-февруари 2018 г. износът нараства с 3%
В този смисъл сами виждате, че България е доста добре позиционирана на европейската карта.
- Да питам ли за прогнозата за тази година?
- Смятам, че ще запазим благоприятната тенденция за ръст и той да достигне 4%.
- Много усилия полагате за привличане на чужди инвестиции. Оправдават ли се?
- Борбата за инвеститори е голяма, затова трябва да бъдем много гъвкави, да променяме законодателството за насърчаването на инвестициите. Има немалък брой запитвания от фирми с интерес към региони с висока безработица, където, от една страна, има свободна работна ръка, от друга - българската държава дава допълнително насърчителни мерки, и по този начин взимаме мерки да се справим с регионалните дисбаланси.
- Тази година започна с летящ старт.
- Още в първите 10 дни издадохме сертификати за клас инвеститор за 600 млн. лв. на 10 компании, 6 от тях са във високотехнологичния сектор. За миналата година имахме 31 сертификата, 15 от тях са във високите технологии. Важно е да отбележим, че в процес на сертифициране в Българската агенция за инвестиции са още над 20 проекта за близо400 млн. лв., които се очаква да разкрият още 2000 работни места.
- Кое може да бъде привлекателно за инвеститорите извън вече познатите преференции и ниските данъци? Като че вече не можем да ги привличаме с евтина и квалифицирана работна ръка, по-скоро я внасяме.
- Основното е макроикономическата, финансовата и политическата стабилност, които са ясни и позитивни послания за бизнеса. Оперативните разходи и ниските данъци са интересни за инвеститорите и квалифицираната работна ръка, която обаче започва да намалява. Това е следващият приоритет за икономиката. Правителството още от миналата година започна действия за привличане на работна ръка отвън. В началото ни питаха защо го правим, тук има хора, които си търсят работа, и т.н. Така е, но безработицата в България е 5,2% и продължава да пада, което означава, че правилно сме предприели действия по промяна в Закона за МВР, за миграцията, както и за Синята карта за привличане на работници отвън.
- Премиерът Борисов се похвали, а и вие също, че не се влагат основно пари в имоти или в логистика, а в производство и във високи технологии. Какво обаче още може да се направи като политики, законодателство?
- Проучваме опита на други държави за още насърчителни мерки. Има страхотен инвеститорски интерес от страна на европейски компании да купуват земеделска земя. Обсъждаме това да става, както е при инвеститорите - през агенцията да получават сертификат и ако не изпълнят поетите ангажименти, земята да се връща в държавата и в общината. Европейски компании да може да купуват земята и за определен срок от време да се ангажират с инвестиции.
- Говорите за продажба на държавни и общински земи ли?
-Да. За нас е важно, защото европейските компании ще дойдат не само с ноу-хау, но и с пазарите си и ще имаме възможност да изнасяме българска продукция. Това е една от мерките. Другата е българската държава да дава пари на самите дружества за обучение и преквалификация на работници.
- По какъв механизъм?
- Когато дойде инвеститор и получи сертификат за клас, на него му трябват работници. В Унгария дават пари на самия бизнес да обучи работници и срещу задължение да остават да работят в държавата. Ако работодател обучи 100 служители, ще е задължен да поддържа тази чи
- Мина първата година, откакто управлявате Министерството на икономиката. В какво успяхте и в какво не?
- Няма да си давам аз оценка. Искаше ми се по-бързо българинът да усети повишаването на стандарта, което, за съжаление, няма как да се случи като с магическа пръчка. Но бих откроил усилията за намаляване на административната тежест, стабилното икономическо развитие и позитивната динамика в основните макроикономически показатели, което е и основният фактор за отбелязаните успехи и на пазара на труда. Разкриването на работни места и създаването на заетост в икономиката доведоха до понижение на безработицата, а доходите нараснаха в номинално и реално изражение с 11%
Продължаваме да работим, оценки ще ни дава обществото.
- А стъпките?
- Повече производство. Колкото повече са инвеститорите, те ще започнат да се борят за работници, а това ще доведе до повишаване на стандарта, на доходите, подобряване условията на труд. Това ни е основната цел - повече инвеститори. Благодаря на общините и на областните управители, с които си сътрудничим отлично и вече имаме подписани 11 меморандума.
- Да кажем, че тези меморандуми са за бъдещи индустриални зони.
- Точно така, започваме да предлагаме предоставените ни терени на инвеститорите. Защото досега без тази информация не можехме да им правим маркетинг. В момента работим по предложение на Националния икономически съвет и на бизнеса да се направи законодателство за индустриалните зони, те да бъдат с определен статут.
- Какъв?
- В момента се работи - с привилегии, със ЗУТ, по пътищата. Сега държавата дава пари за изграждане на инфраструктура там, където има сертифицирано производство. Някой купил една поляна и ние трябва да изградим 10-15 км път. Когато имаме тези индустриални зони, ни е по-лесно, защото министерствата на транспорта и на регионалното развитие помагат. Но искаме да създадем Асоциация на индустриалните зони в България и те да защитават интересите си.
- Ще има ли ефект за децентрализацията на индустрията?
- В момента приоритет ни е да осигурим инвеститори за Северозапада - имаме договори, имаме възможности за индустриални зони, имаме запитвания, но там основният проблем е инфраструктурата. Затова коридорите 4, 8 и 10 са изключително важни, за да излезем от темата, че той е най-бедният регион в Европа. Има големи дисбаланси в България - София, Пловдив, Бургас, Стара Загора, да, но в Северозападна България положението е съвсем различно. Вижте, капацитетът на Пловдив се запълни, не като терени, а като работници.
Към Стара Загора има изключителен интерес в момента, но и там има проблем с набирането на кадри. Целта на подписването на меморандуми между Националната компания „Индустриални зони" и българските общини е да доведе до развитие на регионите чрез нови инвестиционни проекти.
- Не направихте индустриална зона на летището в Стара Загора, което е на вашето министерство. Защо?
- Правим индустриална зона от другата страна на града, защо да разваляме летището? Аз лично търся инвеститор за него. Това, което си мечтая, е да бъде карго летище. Имаме запитване от европейска компания за възможност там да се изгради база за преоборудване на пътнически самолети в товарни. Работя активно не само за летище Стара Загора.
- За кои още летища работите?
- В Търговище има хубаво летище, което може да се използва целогодишно.
- Кой пита за него?
- Европейски компании. Скоро бях на бизнес форум в Израел, там разговаряхме и за дронове, безпилотни самолети, карго летища. Те извадиха справка за ръста на полетите. Според мен този транспорт ще продължи да се развива интензивно. България от тази гледна точка стои добре, има много летища. А в момента има интерес към карго полетите. И в Сливен имаме летище.
- А интерес има ли?
- Има запитвания от инвеститори, които искат да произвеждат дронове и безпилотни самолети в България. Нека да кажем, че в България вече има две фирми, които произвеждат части за самолети, едната е в Пловдив, другата е в София. Скоро на шега казах на премиера - за какво са ни тези пътища, като скоро всичко ще е във въздуха.
- Аутсорсинг, автомобилостроене и IT секторът ли са възможностите да се получават по-добри доходи?
- Не са само те, безпилотните самолети, здравеопазването, биотехнологиите. България е с голям потенциал. Имаме вече 170 компании в автомобилостроенето и скоро говорих с тях от частите, които произвеждат, да сглобим един автомобил.
- Това шега ли е?
- Не, разбира се. Идеята е да покажем, че вече можем да правим автомобили. Правим абсолютно всички компоненти. Това е идея на клъстера, да сглобят един автомобил и се надявам да стане до края на годината. Малко по-малко ние вече сме готови да започнем производство на коли, аз мисля, че трябва да се насочим към електромобилите.
- Въпросът е кога?
- Когато някой инвеститор избере България. Водим разговор с китайци, те доста сериозно се развиват, производството на батерии за електромобили също е важно.
- Имахте идеи да се срещате с производители на автомобили. Какво стана?
- Имах посещение във Виена, предстоят още срещи. Не разговаряме само с китайци, но и с европейски компании. Сега предстои изменение на закони - на този за движение по пътищата, пише се Закон за пътните превозни средства. България заради стандарта се е превърнала в място за стари автомобили.
- Вие какво предлагате? Ограничения?
- Не, не предлагам това, трябва да се съобразим с жизнения стандарт, но можем да обърнем механизма. В момента за новите автомобили ние вземаме повече пари за екотакси, отколкото за старите, това трябва да се промени.
- Кажете някои евентуални бъдещи големи инвестиции у нас?
- В автомобилния сектор имаме една за Плевен и една за Ловеч, двете са на стойност 150 млн. евро.
- В Ловеч казахте, че до края на годината стартират процедури за 400 млн. лв. по ОП „Иновации и конкурентоспособност". Къде ще отидат?
- В бизнеса. Обявените средства по програмата са близо 2 млрд. лв. Към днешна дата разплатените средства са близо 600 млн. лв. Разчетите показват, че около 1500 компании са се възползвали от финансирането. Работим с вицепремиера Томислав Дончев, с министрите на образованието и на труда и социалната политика да постигнем синергия между оперативните програми.
- Дайте пример.
- В даден регион ще се развива медицина - тогава ние в този регион създаваме повече преференции за тази сфера. Ще изведем приоритети във високотехнологичните сектори. Въпросът е да не се губи връзката. Първо науката по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж" да разработи иновацията. Когато се стигне до фаза да се предложи на бизнеса, той вече да кандидатства пред „Иновации и конкурентоспособност" да я доразвие. И създаваме един рисков фонд в Българската банка за развитие, който да кредитира внедряването. Това се опитваме да създадем като механизъм. Бързаме, за да го приложим при следващата процедури, която ще стартираме.

 
 
 
Оперативна програма Заявяване на услуги по електронен път
Контакти: София 1052 ул. "Славянска" 8 тел. центр.: +359 2 9407001 e-docs@mi.government.bg
Последвайте ни: Фейсбук Профил на Министерство на икономиката Туитър Профил на Министерство на икономиката