Лъчезар Борисов: Наблягаме на една рационална политика - нито лява, нито дясна
 

Г-н Борисов, напоследък се забелязва плавен преход от програми за гарантиране на кредити към грантови схеми и безвъзмездно подпомагане на бизнеса. Кое наложи промяната в тактиката на държавата?

- Правителството и Министерството на икономиката в момента работят по схема за въздействие върху всички фактори на икономическия растеж - от инвестициите, преминавайки през потреблението, през държавните разходи и стигайки до меки мерки за износа. Тоест в една криза, която е глобална и която води до предизвикателства не само в българската икономика, но и в световната, ние наблягаме на една рационална политика - нито лява, нито дясна. Тази политика трябва да подкрепи българския бизнес и българските граждани, за да могат да се справят по-бързо с предизвикателствата.

Пренасочваме средства, които бяха предвидени за гаранционните програми на Българската банка за развитие към конкретни процедури за подпомагане на малкия и среден бизнес. Става дума за 200 млн. лв. от тези средства, които ще отидат към грантови схеми, защото към момента имаме две гаранционни процедури в Българска банка за развитие в партньорство с търговските банки и отделно един голям пакет от мерки (финансови инструменти) през Фонда на фондовете, който е част от Министерството на финансите, но отново се използват европейски средства от Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност".

Ние виждаме необходимост от това да подкрепим безвъзмездно с оборотни средства, с ликвидност още една част от българския бизнес, която при първите процедури е била пропусната. Така че правим най-доброто, което винаги съгласуваме с работодателите и синдикатите.

Какъв ще е фокусът в тези нови програми, защото при първия пакет се говореше най-вече за иновативни проекти?

- Бих искал първо да изброя всички пакети от мерки, които в момента са на разположение на българския бизнес. От една страна имаме един голям пакет, който се финансира с бюджетни средства. Той е за 1 млрд. 162 млн.. и включва т.нар. социално-икономически мерки. Там икономическите мерки са насочени към туризма, строителството и др.

Има един втори пакет от икономически мерки в размер на 1.80 млрд. лв., част от който са грантовите схеми за малки и средни предприятия, но той включва и нови мерки. Той е дофинансиран с евросредства. Ние доразработихме нови мерки в този пакет и в близките дни ще бъде анализиран в т.нар. комитет за наблюдение, в който са включени всички заинтересовани страни.

Следват още няколко пакета. Например инициативата на Европейския съюз REACT-EU. По тази инициатива през Министерството на икономиката и Оперативна програма „Иновации и Конкурентоспособност“ до бизнеса ще достигнат 391 млн. лева, които ще бъдат насочени към конкретни процедури.

В момента планираме и част от средствата от новия програмен период, които са на стойност 29 млрд. евро. Започваме работата и подготовката по Плана за възстановяване и устойчивост. Но тук все още чертаем насоките. Насоките ще са свързани с дигитализацията, Зелената сделка, зелената икономика, включително дигиталното развитие на малките и средни предприятия, да не забравяме и кръговата икономика.

Ще спомена и един пети пакет. Отново във вашето "Студио Банкер" обещах, че в България ще има и частни инвестиции. Независимо от кризата в момента обещаваме около 1 млрд. лв. частни инвестиции.

Искам да ви върна на средствата от ЕС. Правилата за получаване на средства се затягат. Притесненията на български евродепутати са, че трябва да се работи качествено и в срок. Притискат ли ви сроковете за разработването на тези проекти?

- Винаги съм казвал, че един от приоритетите на Министерството на икономиката е скоростта. Другият е публичност и прозрачност. Сега бизнесът, икономиката, стопанските агенти имат нужда от тази скорост. Така че наистина се чувстваме притиснати от времето, за да можем да отговорим на очакванията на бизнеса.

По пакета в размер на 1.80 млрд. лв. ускорихме процедурите и за две седмици има много голям напредък по процедурата за микро- и малки предприятия. До края на месеца ще са отворени всички проектни предложения. Никога в историята на Министерството на икономиката не е имало такъв обем от кандидати - над 27 хиляди. Колегите работят и през уикенда, и вечер. Увеличихме и капацитета на оценяващата комисия от 71 до 184 души. Разплатените средства до момента вече са над 65 млн. лв., очакваме през следващия месец да сме разплатили всичките 210 млн. лева.

Докато сме на въпроса за работата в министерството. Наскоро изнесохте притеснителни данни за искане на "такса успех" при кандидатстването за подпомагане. Стана ясно, че ДАНС е започнала съответната проверка. Имате ли информация докъде е стигнала и кога да очакваме някакви конкретни резултати?

- Да, имам информация. Отворихме специална телефонна линия за получаване на сигнали. До момента сме получили над 20 сигнала. Половината вече са обработени и са чисто административни - забавяне или липса на съдействие от други административни органи. Работим по стратегия компаниите, които не са получили финансиране и при които намираме проблеми при тяхното оценяване, да получат втори шанс.

Има и сигнали за съмнения около хора от управляващия орган, които може да са участвали в нелоялни практики. По един сигнал се работи от ДАНС. Имахме среща с министъра на вътрешните работи и с Икономическа полиция. От тях получихме още два сигнала, по които работим съвместно. Но не мога да прогнозирам какви ще бъдат резултатите.  Имам информация, че работим с правораздавателните органи и по други 11 сигнала, свързани с наистина нелицеприятни дейности. Но те не са свързани със служители на Министерството на икономиката, а по-скоро с бенефициенти.

Нека поговорим и за може би най-обсъжданата банка в последно време - Българска банка за развитие. Като че ли се получи леко забавяне в гаранционната програма за кредитиране на бизнеса. Доволен ли сте от скоростта, с която се издават гаранциите и имаше ли пречки при преговорите с търговските банки, с които ББР си партнира?

- Откакто съм министър на икономиката проведох доста разговори с ББР, включително и с търговските банки. Хубавата новина е, че вече са сключени споразумения с 8 търговски банки по програмата за портфейлни гаранции в подкрепа на ликвидността на микро-, малки и средни предприятия. Предстои да обявим и още нови партньори.

Към момента договорените средства, които са гаранциите към търговските банки са 649 млн. лв., но те нарастват абсолютно всеки ден. Към днешна дата (б.ред. 26 август)  имаме усвояване от около 70 млн. лв. за т.нар. ритейл сектор, т.е. за физическите лица, а за малки и средни предприятия – над 20 милиона. При нас участват топ банките, не искам да ги изреждам, но разчитаме на тяхната мрежа за промотиране и подпомагане на бизнеса. Банките са наистина важни, но също така те поставят и своите условия.

Специално за малките и средни предприятия покриваме до 80% от гаранцията, но всяка една банка може да поиска и по-голяма гаранция. Тоест компаниите не трябва да очакват, че те ще покрият само 20%, защото банките може да поискат гарантиране на кредита или обезпечение, което е над 100%, т.е. 120-150%. Това е корпоративна политика на всяка една от банките и ние не можем да се намесим.

По-притеснителното при ББР обаче са критиките за структурата на кредитния й портфейл и упреците, че е финансирала определени бизнесмени, които категорично не са от малък и среден ранг...

- Вие знаете, че в един период от време бях председател на Надзорния съвет на ББР. Искам да отбележа, че Надзорният съвет съгласно устава й не участва в оперативното управление. Да, факт е, че аз задържах тази политика, че всеки един кредит към физическо или юридическо лице, който е над 5 млн. лева, търпи одобрение от Надзорния съвет, но работата по този тип кредити и политиката на банката, и договарянето се осъществява от Управителния съвет. Ролята на Надзорния съвет е да прецени дали е обезпечен и дали защитава интересите на банката. Винаги в моя период от време, това съм го правил.

По отношение на кредитния портфейл. Ще очаквам информация от новия член на Надзорния съвет - зам.-министър Стамен Янев, който вече е вписан в Търговския регистър. Но това, което аз знам, е, че 99% от броя кредити са към малки и средни предприятия. Тоест само 1%, говоря като брой, са към големи.

Очаквам, че ще ми зададете въпроса и структурата като портфейл. Последната информация, с която разполагам, е, че 66% от портфейла е за малки и средни предприятия, т.е. около 34% от останалия портфейл се заема от държавни и общински предприятия и големи предприятия. Делът на общинските и държавните компании е около 6-7 процента. Така че направете направете сметка. Както казах, аз винаги ще бъде публичен и прозрачен. Ето в момента ви информирам.

Но изхождайки от политиката, която имаме в момента и тези кредити, с които подпомагаме бизнеса през нашите банки партньори, ще преструктурират портфейла и тези цифри отново ще бъдат в полза на малкия и среден бизнес.

 

 
 
 
Оперативна програма Заявяване на услуги по електронен път
Контакти: София 1052 ул. "Славянска" 8 тел. центр.: +359 2 9407001 e-docs@mi.government.bg
Последвайте ни: Фейсбук Профил на Министерство на икономиката YouTube Министерство на икономиката