Вицепремиерът Нинова: Решението е таван на цени и компенсации за фирми
 
08 май 2022

Нашата роля в коалицията е да тушираме конфликтите и да търсим решения

Интервю на вицепремиера и министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова в предаването "Защо, г-н министър" на bTV.

Мария Цънцарова: България ще наложи вето на европейското ембарго за нефта от Русия. Защо, г-жо министър?

Корнелия Нинова: Това е добра новина. Трябва да наложим вето, ако се вземе такова решение, защото ембаргото би затруднило икономиката, би довело до затруднения в работата на много фирми, до увеличаване на безработицата, до поскъпване горивата за потребителите, така че решението да се наложи вето е добро за България.

Ц: Ние, за да сме на страната на жертвата, също трябва да платим някаква цена.

КН: Икономическите санкции, които се налагат, целят да затруднят руската икономика и по този начин целят да възпрепятстват и продължаването на войната. Но какъв е смисълът да искаш да убиеш чужда икономика, самоубивайки своята. Последният доклад на ООН, който излезе вчера, констатира, че над 107 държави в света вече са засегнати от икономическите санкции. От тях 38 са без зърно за хляб, обхващат около  1,8 млрд. души в цял свят – те са засегнати от тези икономически санкции.

Ц: България обаче технологично може да преработи петрол, който не е руски, каза вицепремиерът Асен Василев. Защо не го правим?

КН: Защото нямаме готовност веднага да започнем, изисква се време, за да се пренастрои цялата система…

Ц: Шест месеца няма ли да ни стигнат?

КН:  … защото е по-скъпо, а ми се струва, че икономиката и хората не могат да поемат по-скъпи цени, инфлацията е много тежка и всички компенсаторни мерки , които правителството взе, вече са изядени от инфлацията и затова е разумно да съобразим националния си интерес на първо място и да настояваме за такова вето по ембаргото. Виждате,  че и в Европа няма единно мнение, и други държави се замислят дали изобщо да се наложи тази мярка спрямо Русия.

Ц: А какво ще отговорите на външния министър на Украйна, който казва: „Страните, които не подкрепят налагането на ембарго върху вноса на руски петрол, ще са съучастници във военно престъпление?

КН: По-меко ще кажа, че това е мнение и всеки има право да го изразява. По-сериозно обаче, и стоейки на българския интерес, бих казала, че не е приемливо чужди външни министри, посланици и правителства, да ни размахват пръст и да ни казват как да защитаваме българския си интерес. Особено слагането на тези линии напоследък - ако не си на тази страна, значи си на страната на лошите... Едно от най-тежките неща, които виждах през последните дни, е българи се бият с българи заради войната в Украйна. Още една разделителна линия в българското общество, а това, което трябва да ни обедини, е нашият интерес, защото и едните, и другите страдат от високите цени на хляба, тока, от това че ако газовата криза се разрасне, 26 000 български фирми са застрашени да бъдат затворени. Над 250 000 работни места да бъдат освободени и това трябва да е в основата на нашите политически разсъждения.

Ц: До няколко дни Русия ще обяви контрасанкции към неприятелските държави. Възможно ли е да ни спрат и нефта?

КН: Затова казах, че тази надпревара на санкции и контрасанкции трябва да спре. В парламента чух, че се обсъжда, ако  този очакван списък на нови санкции, които би наложила Русия, представете си, засегне резервните части за АЕЦ Козлодуй и се налага ремонт и няма как да го направим, това как би се отразило на потреблението на ток.... Това е самоубийствено.

Ц: Но не е ли по-добре да имаме план в тази ситуация, вместо да стоим в страх?

КН: Разбира се, разбира се. Вижте какво се случва в последните дни. Русия  ще намери алтернатива за износ на своите суровини, мисля. Очевидно се търсят алтернативни доставки да се върви на Изток. Русия ще намери този изход, ние какво ще правим като нямаме готова алтернатива.

Ц: Русия ни обяви за неприятелска държава - Вие как определяте Русия – приятелска или неприятелска е в отношението си към България?

КН: Ще разделя въпроса на две. По-голяма част от българското общество, според мен, я намират за приятелска и затова беше този висок процент на нежелание от българите да не изпращаме оръжие. Втората част, която бих коментирала, са политическите оценки - как политиците, как правителството изразява отношението си към Русия. Чухме много крайни неща, включително и от колегите в коалицията.

Ц: А Вие как определяте Русия – приятелска или неприятелска държава спрямо България?

КН: Спрямо България е приятелска.

Ц: Защо тогава ни спря газа?

КН: Нямам достатъчно информация за разговорите с „Газпром“, за да коментирам компетентно, точно и аргументирано.

Ц: В Министерски съвет не обсъждахте ли ?

КН: Не, Министерски съвет не е вземал решение за прекратяване или отношение за прекратяването на доставките на газ. За това може би по-компетентно ще се изкаже колегата Николов.

Ц: А приятелските държави така ли постъпват - спират на партньорите си газа, когато преценят?

КН: Вероятно това е ответен отговор за санкциите, които се налагат срещу Русия, виждате, че не сме единствената държава. И пак, за трети път ще кажа – ето това е резултатът от подобно замеряне със санкции и контрасанкции, прекалено много емоции, едно наддаване, в момента светът, България и Европа имат нужда от разум, от хладнокръвно взимане на решения  и отчитане на интересите на народа си.

Ц: „Газпром“ каза, че ще ни пуснат газа, ако започнем да плащаме в рубли. Да го направим ли, г-жо Нинова?

КН: Отново да кажа да не се искат детайли по отношение на разговорите с Газпром това е тема на колегата от енергетиката.

Ц: Понеже това беше позиция на БСП – да се възобновят разговорите с „Газпром“.

КН: Тази позиция я потвърждавам - че имахме нужда да продължат разговорите с "Газпром". И я изразявам не само като лидер на БСП и убеждения на нашите членове и симпатизанти,  а като позиция на по-голяма част от българската икономика.
Ц: Но това явно включва съобразяване с условията да плащаме в рубли?
КН: Вие знаете, че големите работодателски организации, които произвеждат 85% от добавената стойност и 82% от работните места категорично и твърдо застанаха на позицията към правителството да се продължат разговорите с Газпром, защото те отчитат ефекта, който ще настъпи, ако секнат доставките. По-голяма част от земеделските производители са на същото мнение, защото, за да произведат продукцията се използва газ, а темата храна и продоволствен въпрос ще става все по-важна в следващите години. Ако сме държавници и гледаме в перспектива, трябва да се погрижим за земеделието и селското стопанство, толкова, колкото и за икономиката, защото въпросът за храната и продоволствената криза много бързо ще ни връхлети.
Ц: То е пряко свързан и с цените на енергоизтониците. Ще предложите ли замразяване цената на газа за бизнеса на нивата от договора с Газпром?
КН: Да, категегорично. Вече го направихме.
Ц: Колко ще струва това?
КН: Заедно с бизнеса предложихме тази мярка на кабинета, работим по нея – да се замрази цената на горивата, каквато е в момента, разликата да се поеме от държавата. И виждаме добри примери за това в Европа. Проследете програмата и действията на г-н Мицотакис в Гърция. Там се пое разликата и вчера са решили, дори със задна дата – от 1 януари до сега да върнат на хората 60% от надплатените суми. Освен това още една стъпка, за която ние апелираме, вече е факт в Гърция – обложиха се свръхпечалбите на енергийните дружества с 90% данък, т.е държавата по някакъв начин си вкарва в бюджета чрез този данък 90% от печалбата, 10 % остава на бизнеса, което е една нормална на годишна база печалба за него.
Ц: колко ще струва тази мярка на нашата държава?
КН: Това зависи от цената, която в крайна сметка, ще се договори по алтернативните доставки  на газ. Ние все още не знаем каква ще е тази цена за потребителя.
Ц: Чухме Асен Василев и Александър Николов да Ви казват „не“ на тази мярка. Само за да се харесате на бизнеса ли го предложихте?
КН: Ще разговаряме. Чували сме и друг път колегите първоначално да казват „не“ и след разговор и аргументи да постигаме съгласие.
Ц: Какви компенсации за ток ще получи бизнесът?
КН: Точно този пример щях да дам. Ако си спомняте първоначалната реакция на министъра на финансите, когато поискахме компенсации за април за бизнеса, беше „не“, след разговори се намериха възможности. По същия начин стои и сега въпросът. Ние заедно с работодателите отидохме при г-н Василев и при г-н Петков, дадохме аргументи и постигнахме съгласие, че ще има и за месец май. Т.е, когато говориш спокойно, разумно, даваш аргументи, които са в полза на България - има разбиране, има чуваемост. Колко ще са за май – предстоящата седмица ще се изчислява заедно с колегите в енергетиката.
Ц: В името на българския национален интерес, кой трябва да спечели тази война?
КН: Трябва да се спре войната. Който и да е спечелил, който и да е загубил, тази мъка и агония ще продължи.
Ц: Асен Василев казва, че Украйна трябва да спечели. Вие какво казвате?
КН: Той може да казва каквото иска. Аз казвам - не трябва да има война, трябва да има мир. Вижте, всичко, което говорихме досега е как да преборим последиците от войната, защото икономическа криза, ток, цени, газ, петрол са последици от войната. Е, ние няма години наред да се борим с последиците. Трябва да се установи причината на проблема, а причината е самата война. Убедена съм, че все още има начини да се спрат военните действия и да започнат разговори. Някои анализатори казват – край, вече няма място за преговори. Винаги има място за преговори, стига световните лидери, държавните мъже да намерят общ език.
Ц: Само на хартия ли ще остане решението да окажем военно-техническа помощ на Украйна?
КН: Военно-техническата помощ, която прие правителството на България, се изразява в ремонт на техника – украинска техника в български заводи. Това вече зависи от възможностите на заводите „Терем“. Те са в Министерството на отбраната – как, кога, в какви размери, ще могат ли или не, зависи от тези заводи и от колегите в Министерството на отбраната. За нас по този въпрос беше изключително важно да няма износ на оръжие и боеприпаси. Това се постигна в това решение на Народното събрание.
Ц: Никой от правителството не ни каза какво се товари в украинския самолет, който показахме на нашите зрители. Кажете ни Вие?
КН: Да започнем отначало. Българското правителство със своите участници в Комисията за износ, участва с представители на ДАНС, военно разузнаване, външни работи, отбрана, вътрешни работи и Министерството на икономиката, т.е достатъчно представителност има на всички институции на България преди да тръгне един износ. Ние оръжие и боеприпаси за Украйна не изнасяме и то от години. За Русия също. България изнася оръжие и боеприпаси в над 50-60 държави в различните периоди. Когато тези държави си купят оръжието и го изнасят, то става тяхна собственост и България вече няма право по международни норми, българско законодателство да търси отговорност от тези държави какво прави с това оръжие – дали го препродава, дали го дарява.
Ц: Подписвали ли сте Вие споразумение за износ на такъв тип бронирани машини от началото на войната?
КН: От началото на войната са подписани между 130-140 разрешения за износ. Дайте ми възможност да проверя. Със сигурност не са танкове и БТР-и, както каза г-н Борисов, защото ние не произвеждаме такива.
Ц: Но имаме стари такива, които са модернизирани във военните предприятия и би могло те да са обект на износ?
КН: Това не е българско производство, ако това ме питате. Но от тези над 140 разрешителни за износ, искам да отбележа още нещо, понеже стана тема в общественото обсъждане – обвиняват ни сега едва ли не в лицемерие, че ние тайно изнасяме, че това е едва ли не контрабанда. Първо, това е абсурдно да се случи. При целия този контрол, то нека да се знае, че това са договори, които в по-голямата си част не са подписвани от това правителство.
Ц: На каква стойност са новите договори, които не са подписани от служебните, а от Вас от началото на войната?
КН: Оставям ви пълен отчет по държави, оръжия, стоки с двойна употреба, боеприпаси за колко пари и къде е изнесено. Като започнете от Алжир и стигнем през цяла Европа до САЩ. Давам Ви го този отчет. И отново, когато идват хора, които нямат никаква представа за това как се търгува с оръжие и говорят абсолютни небивалици.
Ц: Но дори президентът, който е върховен главнокомандващ на нашата армия, го каза – недоумявам как министърът на икономиката ще обясни на българите и на левите хора, които винаги са били срещу войната, че българското оръжие подхранва този конфликт?
КН: Недоумявам как г-н президентът може да изрече тези думи, защото той много добре знае, че тези износи сега за тези държави са по договори, сключени от неговите служебни кабинети. Намирам думите му за манипулация и се изненадвам, защото той е интелигентен човек. Той е главнокомандващ. Не можеш да внушиш, че в момента БСП или аз лъжем левите хора и изнасяме оръжие, при положение, че знаеш твоите правителства с кого са сключвали договор и че няма нито един патрон наистина за Украйна или Русия.
Ц: Каква държавна тайна разкри шефът на „Кинтекс“, че го махнахте?
КН:  Той не е махнат за разкриване на държавна тайна, той е махнат заради конфликт на интереси. Колегата Михайлов, докато е бил директор на „Кинтекс“, е участвал и в други търговски фирми, които са се занимавали със същата дейност. Нещо повече – по негово време правомощия на „Кинтекс“ за представителство на България в чужбина, са прехвърлени на частната му фирма. За мен това е перфектен пример за източване на държавно предприятие. И ви казах, че няма да го търпя това още като станах министър.
Ц: Вие се позовахте на доклад за конфликт на интереси от Инспектората на министерството. Ето го доклада, къде в него пише такова нещо, г-жо Нинова?
КН:  Позовах се на доклада на Инспектората, в който ми се препоръчва да изпратя документите в прокуратурата и на Агенцията за държавна и финансова инспекция. Между другото точно преди три дни получих от прокуратурата едно запитване, че във връзка с образувано досъдебно производство, по което аз нямам информация кога, къде и как, от 21-ва година, молят министерство на икономиката да предаде всички документи на „Кинтекс“. Това води на мисълта, че и там, в прокуратурата, се води разследване по тези въпроси. Но най-сигурният източник на информация може да бъде Търговският регистър. Просто го отворете и вижте. Г-н Михайлов на „Кинтекс“, г-н Михайлов от БиЕм фирмата, г-н Михайлов от още две фирми… По това време вместо „Кинтекс“ да представлява България в чужбина, конкретно в Египет, той прехвърля това представителство на собствената си фирма и така-нататък. Аз в най-скоро време цялата тази история ще я представя.
Ц: Съдът ще отсъди, защото той не се отказва от съдебно дело срещу Вас.
КН:  Позволете ми извън тези факти да кажа нещо политическо. Направи ми впечатление, че г-н Михайлов всеки ден беше в телевизиите и говореше срещу мен, срещу министерство на икономиката, че изнасяме оръжие за Украйна. Толкова лъжи и небивалици не съм чувала. Но в момента, в който парламентът взе решение, че няма да изнасяме оръжие и боеприпаси, на другия ден излезе и каза – „Ами аз се оттеглям“, оттеглям си жалбите, тръгвам си от „Кинтекс“. Това не Ви ли води на мисълта, че това е било част от организирана кампания за натиск върху парламента, върху министерство на икономиката, върху БСП.
Ц: Организиран от кого?
КН:  От тези говорители, които в последния месец злоупотребяваха тежко с всякакви лъжи и обвинения – първо, за да внушат, че България изнася оръжие за Украйна и второ – да намерят начина, по който да пропукат правителството, през БСП – да се оттеглим ние и да падне правителството. В момента, в който се видя, че това не става, че парламентът реши, че няма да изнасяме оръжие и боеприпаси и правителството остава, те започнаха да се оттеглят от терена на манипулациите и на внушенията.
Ц: На финала, моля Ви, бързи отговори по политическото напрежение в страната и ролята на президента Румен Радев. Румен Радев президентът на БСП ли е все още? Да или не?
КН:  Е, питайте го и него. Фактите отново, аз обичам фактите и истината – БСП го издигна за първия мандат като президент. И го направи президент. Аз имам лична отговорност за това. Никой не го познаваше като политик, срещу мен застана цялата партия тогава, да не говоря, че и цялата държава, защото Бойко Борисов беше в силата си. Един месец съм обикаляла с него по села и паланки. Той не можеше политически да говори. Всичко това бяха усилия на членове и симпатизанти на БСП. Вторият мандат също така – издигаме, подкрепяме… През цялото време на първия му мандат, при вето на закони в парламента, ние подкрепяхме ветата. При нападките, които Цветанов правеше срещу него, ние излизахме цялата парламентарна група отпред, за да го защитаваме. Когато прокуратурата нахлу в президентството, групата на БСП беше първата. Тоест БСП даде всичко от себе си, за да бъде той президент. Първият и вторият мандат.
Ц: И сега – все още ли е Вашият президент? Да или не, моля Ви?
КН: Изненадват ме някои от реакциите на президента Радев. Особено тези, които засягат БСП. Появяването му на паметник на едни хора, което взриви ситуацията в БСП, нападките му сега, срещу нас, че едва ли не ние сме виновни за изнасянето на оръжие… Все още се надявам да остане обективен в оценките си.
Ц: Кои са политическите шарлатани, за които говори Румен Радев?
КН: Нямам представа, питайте го него.
Ц: Вие нарекохте „Продължаваме промяната“ политическото отроче на Радев, което той създаде, за да убие БСП. Но Вие се събрахте с това „отроче“, за да управлявате. Защо, г-жо Нинова?
КН: На втората част от въпроса Ви – защото така ни избраха хората. Такава стана конфигурацията в парламента, че възможното правителство беше това. Защото тази промяна, която Кирил Петков и Асен Василев носеха, съвпадна с нашата битка четири години срещу статуквото, срещу модела Борисов и т.н. Другата част от въпроса Ви е по-интересна – защо президентът ги нарича така, ако има предвид тях.
Ц: Политическо отроче Вие ги нарекохте…
КН:  Не, имам предвид шарлатани.
Ц: А Вие разпознавате „Продължаваме промяната“ в думите на президента?
КН:  Продължавам да твърдя, че „Продължаваме промяната“ са отроче на президента Радев. Нима не помним, че той каза, че ако има повече министри като Кирил Петков, България ще е различна. И други цитати. Бяха в служебния кабинет, той им даде рамо на тези избори, така че там обвързаността е ясна. Сегашната ситуация ми е неясна, и интересна, и странна. Този общ екип – президентът Радев, Кирил Петков и Асен Василев, Стефан Янев, Мая Манолова, които тогава, така, на крилете на промяната, действаха заедно. Имаха два общи служебни кабинета. Сега там никой не говори с никого и всеки напада всеки. Манолова срещу Кирил Петков и Асен Василев, а тя тичаше из цялата държава, за да се снима с Кирил Петков, за да й прелее авторитет. Кирил Петков срещу Стефан Янев, Румен Радев срещу Кирил Петков. Това е странно, та те бяха заедно, и си даваха електорат и сила един на друг, а сега всеки е срещу всеки. И питате защо БСП е в тази конфигурация. Първо, защото народът така ни подреди при гласуването, второ, защото нашата роля в този кабинет е на здрав разум. Вие виждате колко много конфликти се случват.
Ц: От началото на годината, когато нямаше война, досега, цените на хранителните стоки са скочили с 35 процента на едро. Как го допуснахте, г-жо Нинова?
КН: Причините за това са извън правителството. Това не е оправдание, разбира се, но трябва да бъдем обективни. И войната, и икономическите санкции, и последиците от всичко, за което говорихме. Обаче в нашите ръце са решенията и реакциите. Ние настояваме, например, за таван на някои цени на хранителни стоки, за премахване на акциза на газ, на енергоносители, за намаляване на ДДС, за това подкрепата на българския бизнес с 300 лв. на мегаватчас да продължи… Това вече е в нашите ръце. И тук мога да кажа, че се забавяме с решенията, трябваше по-бързо да ги вземе и те вече да са факт.
Ц: Кога да ги очакваме тези решения?
КН:  В цяла Европа те вече са факт. Често ни критикуват, че ние предлагаме таван на цените и че това не било пазарно. Е да, но в Испания, в Унгария, в Румъния, е пазарно. Защото хората се грижат за народите си. Значи и тук е възможно.
Ц: Кога да очакваме решенията, с които сте закъснели?
КН:  С актуализацията на бюджета, тоест юни месец.

отпечатай тази страница
 
 


Публикувай коментар

In nisl nibh, tempus eget adipiscing at, venenatis vel ligula! Aenean mattis elit ut est congue sagittis. Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit

Свързани документи
 
 
Пишете ни
Тел.: +359 2 940 7322
 
Оперативна програма Заявяване на услуги по електронен път
Контакти: София 1052 ул. "Славянска" 8 тел. 02 940 7001   e-docs@mi.government.bg