Данъци и социални осигуровки, свързани със служителите
 

В тази секция можете да намерите следната информация:

  • Каква е процедурата по деклариране и авансово плащане на данък върху доходите за физически лица от работодателя?
  • Какво включва облагаемият доход и данъчна основа?
  • Как се декларират и плащат социални осигуровки за служителите?
  • Как се преизчислява годишен данък от работодателя?
  • Как се подава годишна данъчна декларация („ГДД“) за физически лица и какво е задължението за подаване на ГДД?
  • Какви са сроковете и начините на подаване?

 

Каква е процедурата по деклариране и авансово плащане на данък върху доходите за физически лица от работодателя?

Според българското законодателство всяко лице, в качеството си на работодател, има задължение на месечна база да удържа и внася авансов данък за служителите си до 25-то число на месеца, следващ месеца, в който е изплатено възнаграждението. Данъкът е в размер на 10%. Работодателят следва да внесе удържания данък за всеки свой служител в съответната компетентна дирекция на НАП.

 

Важно е да знаете
Важно е да знаете

Важно е да знаете, че различните териториални дирекции на НАП имат различни банкови сметки, които се намират на страницата на НАП тук. Също така при нареждане на банковия превод е важно да бъде посочен и КОД ЗА ВИД ПЛАЩАНЕ за съответното задължение, за да се избегне рискът от неправилно aлокиране на дължимия данък.

 

Какво включва облагаемият доход и данъчна основа?

Размерът на облагаемия доход от трудови правоотношения включва както основното договорено трудово възнаграждение, така и всички други парични и непарични плащания, направени за съответния месец от работодателя или за сметка на работодателя, свързани с работата на служителя.

Необлагаеми доходи според българското законодателство са:

  • доходите от задължително осигуряване в България или чужбина;
  • предоставените на служителите ваучери за храна в размер до 60 лв. на месец;
  • допълнително доброволно осигуряване;
  • доброволно здравно осигуряване; и
  • застраховки „Живот“ в размер до 60 лв. на месец общо за всички осигуровки, покрито от работодателя;
  • документално обосновани пътни и квартирни пари, дневните командировъчни пари (не повече от двукратния им максимален допустим размер) и др.

Данъчната основа за доходите от трудови правоотношения се формира като размерът на полученото от служителя общо брутно възнаграждение се намали с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице. Върху разликата се дължи 10% данък.

 

Как се декларират и плащат социални осигуровки за служителите?

Всяко лице, което упражнява трудова дейност в България, подлежи на осигуряване в страната. В тази връзка работодателят, в качеството си на осигурител според чл. 5 от КСО, има ангажимент да удържа и внася осигуровки за своите служители на месечна база. Осигуровките се дължат върху общото брутно възнаграждение на всеки от служителите в рамките на определените от закона минимални и максимални граници (в зависимост от икономическата дейност на работодателя). Минималният размер на осигурителния доход в България за 2019 г. е 560 лв., а максималният размер за 2019 г. е 3000 лв. Това означава, че ако служителят получава възнаграждение в размер над 3000 лв., той ще дължи осигурителни вноски само до размера на максималния осигурителен доход - 3000 лв., но не може да бъде осигуряван върху по-малко от 560 лв. месечно брутно възнаграждение.

Социалните и здравните осигуровки са разделени по фондове и варират в зависимост от икономическата дейност на работодателя и позицията на служителя. Общият размер на осигуровките е 32.70-33.40% върху брутното възнаграждение, като от тях 18.92-19.62% са за сметка на работодателя и 13.78% се удържат от месечното възнаграждение за сметка на служителя.

Месечните вноски включват:
  • 14,8 % към фонд „Пенсии“;
  • 5 % за допълнително пенсионно осигуряване;
  • 3,5 % към фонд „Общо заболяване и майчинство“;
  • 1 % към фонд „Безработица“;
  • 0.4-1.1 % към фонд Трудова злополука и професионална болест (процентът варира в зависимост от икономическата дейност на предприятието);
  • 8 % за здравно осигуряване.

Вноските за социално осигуряване са разпределени между работодател и служител в съотношение 60:40.

 

Как се преизчислява годишен данък от работодателя?

До 31-ви януари на следващата данъчна година работодателят следва да изчисли годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения, намалена с годишния размер на данъчните облекчения и да определи годишния размер на данъка, когато към 31-ви декември на данъчната година той е работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя. При определянето на годишната данъчна основа и на годишния данък работодателят не включва доходите от трудови правоотношения за положен личен труд от съдружници, член-кооператори и акционери, притежаващи повече от 5% от капитала на акционерното дружество.

Във връзка с горното годишната данъчна основа се намалява с годишния размер на:

  • данъчното облекчение за лица с намалена работоспособност;
  • данъчното облекчение за лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане, когато сумите са удържани от работодателя при изплащане на дохода от трудово правоотношение;
  • данъчното облекчение за лични вноски за осигурителен стаж при пенсиониране;
  • данъчното облекчение за дарения, когато сумите са удържани от работодателя при изплащане на дохода от трудово правоотношение;
  • данъчното облекчение за деца;
  • данъчното облекчение за деца с увреждания.

В случай че служителят през данъчната година има или е имал трудов договор за допълнителен труд при друг работодател или е имал основно трудово правоотношение при друг работодател, работодателят включва придобития при другия работодател доход при изчисляване на годишната данъчна основа и определя годишния размер на данъка, в случай че служителят му предостави служебна бележка от другия работодател.

Когато определеният годишен размер на данъка е по-висок от размера на удържания от служителя през годината данък, разликата се удържа от лицето до 31-ви януари на следващата година.

Когато определеният годишен размер на данъка е по-нисък от размера на авансово удържания данък, работодателят до 31-ви януари на следващата година възстановява разликата на лицето. Възстановената сума се прихваща от работодателят последователно от следващи вноски към републиканския бюджет за данъци върху доходите от трудови правоотношения на лицето или на други лица.

 

Как се подава годишна данъчна декларация („ГДД“) за физически лица и какво е задължението за подаване на ГДД?

В случай че служителите получават доходи само от трудови правоотношения в страната, за които авансово е удържан и внесен целият дължим данък от работодателя, за физическите лица няма да възникне задължение за подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Останалите случаи, в които физическите лица нямат задължение да подават годишна данъчна декларация, са за доходи, които са обложени с окончателен данък, напр. доходи от лихви по банкови сметки от България.

Ако служителите от своя страна получават друг личен доход, който не е свързан с трудовите им правоотношения (напр. доход от наем, от дивиденти, лихви и др.), лицето е длъжно да подаде лично годишна данъчна декларация, в която да посочи всички получени през съответната данъчна година доходи в установените от закона срокове. Образец на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ може да бъде открит на сайта на НАП тук.

Задължение за подаване на годишна данъчна декларация имат всички местни физически лица, които през съответната данъчна година са:

  • получили доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа или данък върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като еднолични търговци;
  • желаят да ползват данъчни облекчения;
  • плащали патентен данък;
  • са дали или получили заем/и от други граждани или дружества в размер общо над 10 000 лв. или има непогасени остатъци общо над 40 000 лв. от дадени или получени заеми през годината или през предходните пет години;
  • притежавали акции и дялови участия в дружества и недвижима собственост в чужбина;
  • придобили доходи от източник в чужбина, подлежащи на облагане с окончателен данък.

 

Какви са сроковете и начините на подаване?

Физическите лица, които имат задължение за подаване на ГДД, могат да ползват 5% отстъпка от данъка за довнасяне по годишната си данъчна декларация, но не повече от 500 лв., ако едновременно отговарят на следните условия:

  • подали са годишна данъчна декларация по електронен път в срок до 31 януари на следващата година;
  • към момента на подаване на декларацията нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения; и
  • данъкът за довнасяне по годишната данъчна декларация е внесен в срок до 31 януари на следващата година.

Годишната данъчна декларация се подава по електронен път с персонален идентификационен код (ПИК), като получаването му е безплатно от всеки офис на НАП, или с квалифициран електронен подпис (КЕП). Също така ГДД може да бъде подадена и по пощата – с обратна разписка, на място в определени пощенски станции срещу входящ номер, както и в офис на НАП по постоянен адрес.

 

Повече информация
Повече информация

Повече информация може да намерите на следния интернет адрес на НАП.

 
 
Пишете ни
Министерство на икономиката
ул. "Славянска" № 8
ЕИК 176789453
тел. централа: +359 2 940 7001

факс: +359 2 9872190; 02 9819970
 
Оперативна програма Заявяване на услуги по електронен път
Контакти: София 1052 ул. "Славянска" 8 тел. центр.: +359 2 9407001 e-docs@mi.government.bg
Последвайте ни: Фейсбук Профил на Министерство на икономиката YouTube Министерство на икономиката