Австрия - Министерство на икономиката и индустрията

Новини

28 юни 2022

Министър Нинова: Секретарят на президента уличи него и служебния му кабинет в търговия с оръжие за Украйна

28 юни 2022

Зам.-министър Маргаритов: През изминалите 10 дни цените на основните храни са стабилизирани и не се повишават

27 юни 2022

Вицепремиерът Нинова: Колективните искове за обезщетения ще са безплатни за потребителите

още от рубриката

фотогалерия

видео

Всички

Министър Лукарски и г-н Гарелт Дуин, министър на икономиката, енергетиката, промишлеността, средното съсловие и занаятчийство на Федерална провинция Северен Рейн Вестафалия

Министър Лукарски на икономически форум „Северен Рейн Вестафалия-България”, организиран от Индустриално-търговската камара в Дюселдорф

Австрия

Служба по търговско-икономическите въпроси, гр. Виена

Десислава Стоянова

Handelsabteilung der Botschaft Republik Bulgariens

Rechte Wienzeile 13, A-1040, Wien, Österreich

тел.: +43 1 5813226

e-mail: d.stoyanova@mi.government.bg

Емилиян Абаджиев

Handelsdelegierter von Republik Bulgarien in Republik Österreich

Botschaftsrat

Rechte Wienzeile 13, Wien 1040

Tel. +43 1 5814333

Mob. +43 664 8124030

e-mail: e.abadjiev@mi.government.bg

Министерство на икономиката

Началник отдел "Европа"
Весела Байрактарова
ул. "Княз Александър І" 12
тел.: +359 2 940 7886
v.bairaktarova@mi.government.bg

Референт за Австрия

Даяна Попангелова

ул."Княз Александър І" 12

тел. +359 2 940 7697

d.popangelova@mi.government.bg

I. Икономически отношения между България и Австрия

II. Бизнес компас

I. Икономическите отношения между България и Австрия

1. Стокообмен (в млн. евро)

Австрия е един от традиционните и важни търговски и икономически партньори на България.

Година	Стоко обмен	Ръст %	Износ	Ръст %	Внос	Ръст %	Салдо
2011	1 172.9	21.9	388.2	32.1	784.7	17.4	- 396.5
2012	1 162.6	-0.9	380.4	-2.0	782.2	-0.3	-401.8
2013	1 111.6	-4.4	400.5	5.3	711.1	-9.1	-310.6
2014	1 121.1	0.9	378.9	-5.4	742.2	4.4	-363.3
2015	1 121.7	0.0	411.1	8.6	710.7	-4.4	-299.6
2016	1 181.6	5.3	459.4	11.7	722.1	1.6	-262.6
2017	1 220.6	3.2	491.5	6.9	729.1	0.8	-237.6
2018	1 310.0	7.3	506.6	3.1	803.3	10.2	-296.7
2019	1 387.6	5.9	546.4	7.9	841.1	4.7	-294.6
2020	1 358.6	-2.1	536.6	-1.8	821.9	-2.3	-285.3
1-6 2020	665.3		268.2		397.0		-128.7
1-6 2021	818.7	23.1	344.2	28.3	474.5	19.5	-130.3

По данни на МИ

През първите шест месеца на 2021 г. износът е 344.2 млн. евро, това е 13. място и нараства с 28.3%. Вносът е 474.5 млн. евро, това е 14. място и ръст от 19.5%. Стокообменът възлиза на 818.7 млн. евро, има нарастване с 23.1%. Салдото е отрицателно и се равнява 130.3 млн. евро.

През 2020г. Австрия заема 15-то място в износа с дял 2.7% и 12-то място във вноса с дял от 2.7%. За периода износът възлиза на 536.6 млн. евро, това е спад от 1.8%, вносът е 821.9 млн. евро, като също отбелязва спад от 2.3%. Стокообменът възлиза на 1 358.6 млн. евро, като отбелязва спад от 2.1 %. Салдото е отрицателно за страната ни и възлиза на -285.3 млн. евро.

Структура на стокообмена през 2020 г.

Водещи стоки по износа в млн.евро

Код MT	Описание	EUR'000	%
	Общ износ през: 01-12/20120г.	27 968 662.2	100.0
	в т. ч. Австрия	536 651.7	1.9
8412	Други двигатели	43 614.3	8.1
9021	Ортопедични апарати и артикули, вкл. медикохирургически колани и бандажи и патерици; шини, корита и други артикули и апарати за фрактури; артикули и апарати за протези; слухови апарати	40 306.3	7.5
9506	Артикули и съоръжения за физическа култура, гимнастика, атлетика, други видове спорт, включително тенис на маса или игри на открито, неупоменати, нито включени другаде в настоящата глава; басейни	37 622.1	7.0
8517	Електрически апарати за жична телефония или телеграфия, включително кабелните телефонни апарати с безжична слушалка и апаратите за телекомуникация чрез носещ ток или за цифрова телекомуникация	37 297.1	6.9
8415	Машини и апарати за кондициониране на въздуха, включващи вентилатор с двигател и устройства за промяна на температурата и влагата, включително тези, в които влагосъдържанието не се регулира	19 230.5	3.6
3826	Биодизел и смеси от биодизел, които не съдържат нефтени масла или масла от битуминозни	17 041.9	3.2
8418	Хладилници, фризери и други съоръжения, машини и апарати за охлаждане или замразяване, с електрическо или друго оборудване; топлинни помпи, различни от машините и апаратите за кондициониране на въздуха от N 8415	17 016.1	3.2
8422	Миялни машини за съдове; машини и устройства, служещи за почистване или изсушаване на бутилки	12 504.6	2.3
8542	Интегрални схеми и електронни микрокомплекти	11 949.1	2.2
8606	Товарни железопътни вагони	11 904.5	2.2

Източник: Министерство на икономиката

Водещи стоки по вноса в млн.евро

Код MT	Описание	EUR'000	%
	Общ износ през: 01-12/2020 г.	30 729 996.9	100.0
	в т. ч. Австрия	821 953.1	2.7
3004	Медикаменти (с изключение на продуктите от NN 3002, 3005 или 3006), съставени от смесени или несмесени продукти, приготвени за терапевтични или профилактични цели	77 681.5	9.5
8703	Пътнически автомобили и други автомобилни превозни средства, предназначени за транспорт на хора	51 051.2	6.2
7403	Рафинирана мед и медни сплави в необработен вид	30 969.8	3.8
8471	Автоматични машини за обработка на информация и техните единици; магнитни или оптични четци, машини за записване на информация върху носители в кодова форма и машини за обработка на тази информация, неупоменати, нито включени другаде	28 705.4	3.5
8517	Електрически апарати за жична телефония или телеграфия, включително кабелните телефонни апарати с безжична слушалка и апаратите за телекомуникация чрез носещ ток или за цифрова телекомуникация	16 401.0	2.0
8400	Ядрени реактори, котли, машини, апарати и механизми; части за тези машини или апарати	12 148.0	1.5
8704	Автомобилни превозни средства за транспорт на стоки	9 561.1	1.2
8536	Апаратура за прекъсване, разединяване, защита, разклоняване, включване или свързване на електрически вериги (например, прекъсвачи, превключватели, релета, стопяеми предпазители, високочестотни електрически филтри	9 022.5	1.1
3920	Други плочи, листа, фолио, ленти и пластини от непорести пластмаси, неподсилени, ненаслоени, без подложка, нито по друг начин съчетани с други материали	8 681.7	1.1
2202	Води, включително минералните води и газираните води, подсладени със захар или други подсладители или ароматизирани, и други безалкохолни напитки, с изключение на плодовите и зеленчуковите сокове от N 2009	8 521.9	1.0

Източник: Министерство на икономиката

3. Инвестиции

Австрия заема водещи позиции по инвестиции в пет страни от региона на Югоизточна Европа (България, Хърватия, Словения, Румъния и Босна и Херцеговина).

През първите три месеца на 2021 г. потока на ПЧИ е положителен и възлизат на 11.6 млн. евро., като през второто тримесечие размера им достига 45.3млн.евро.

Към края на 2020 г. размерът на преките чуждестранни инвестиции от Австрия в България възлизат на 4 597.1 млн. евро, с което страната се подрежда на второ място (след Холандия) по размер на ПЧИ в България. През първите три месеца на 2021г. техния размер достига 4 631.2 млн.евро., като през второ тримесечие на 2021г. съответно са 4 675.6 млн.евро.

Поток на австрийските инвестиции в България:

Година	Млн.евро
2005	747.3
2006	956.7
2007	1281.1
2008	1144.0
2009	422.2
2010	-654.2
2011	585.9
2012	-189.6
2013	-0.3
2014	-213.4
2015	372.3
2016	26.4
2017	-30.3
2018	-206.8
2019	110.0
2020	315.3

По Закона за насърчаване на инвестициите са сертифицирани 7 проекта с австрийско участие:

"Петромакс Рифайнъри България", гр. Силистра, "Кнауф" ЕООД, гр. София с два завода за гипсови мазилки и производство на гипсови плоскости, "Пайплайф" България ЕООД, гр. Пловдив и "Сентилион" ООД, гр. София, "Амер Спортс БГ" ЕООД, гр. Чепеларе (Amer Sports, Австрия, Финландия) и Voestalpine VAE София.

Австрийските компании са сред водещите в класацията на 100-те най-големи чуждестранни инвеститори в България. Австрийските инвестиции в България са концентрирани в почти всички сектори: електроразпределение, телекомуникации, енергетика, банково дело и финанси, търговия, тежката и леката промишлености. Близо 10% от най-големите чуждестранни инвеститори в България са австрийски компании.

Австрийската компания EVN бе отличена с наградата инвеститор на годината за 2011 г. в категорията Инвестиции в иновации за Проекта нова когенерационна централа на площадката на съществуващата ТЕЦ „Пловдив Север".

Водещи австрийски инвеститори в България

№	Инвеститор	Българска компания	Сектор
1	TELECOM AUSTRIA	Мобилтел АД	Комуникации
2	EVN	Ел. разпределение Пловдив и Ст. Загора	Електроразпределение
3	Wienerberger	Винербергер ЕООД	строителни материали, от 2004 г. внос, от 2007 г. - завод в Луковит
	Wienerberger /до 2012 г. в съдружие със Solvay, Belgium/	Пайплайф България ЕООД	производител на пластмасови тръбни системи за ВиК, газоснабдяване и напояване
4	RAIFFEISEN BANK	Райфайзен Банк България	Финанси
5	OMV	OMV България	търговия, петрол
6	KNAUF	“Гипсфазер” Видин	строителни материали
7	EUROBILLA	БИЛА България	търговия, ХВП
8	Bramac	Bramac Dachsysteme International	покривни материали
9	CRONOSPAN	Кроношпан България	Дървообработване
10	PALFINGER	Палфингер Червен бряг	Машиностроене
11	Planzee TIZIT	Gewindewerkzeuge Gabrovo (GWG)	произв. на режещи инструменти, от /продадена на RS Werkzeuge, после пак авст. собственост/

По данни на БАИ

4. Туризъм

През първите шест месеца на 2021г. броя на австрийските туристи посетили България е 6 265 и представлява спад от 53.6% спрямо същия периода на предходната година. Съществено е да се подчертае , че за предходната година поради разразилата се пандемия от COVID-19 в световен мащаб, министерството на туризма използва различен вид методология за посещения на туристи в България. Данните за броя на туристите през 2020 г. се базират на Единната система за туристическа информация (ЕСТИ), която през периода е била в изпитателен срок. В тази връзка са взети предвид и данните на НСИ за места за настаняване с 10 и повече легла. Въвеждането на ЕСТИ променя метода за отчитане на броя на туристите. Новият метод се базира на данни от местата за настаняване, като те не са съпоставими с данните от ГКПП.

През 2020г. броя на австрийските туристи в места за настаняване е над 6700 души, което представлява спад от 86% спрямо предходната година.

Австрийски туристи посетили България

*година*	*Брой туристи*
2018	134 891
2019	151 160
2020	над 6 700
Q2 2021	6 265

По данни на МТ

Забележка: За периода януари - юни 2021 г. българските граждани са реализирали общо 1 832 275 пътувания в чужбина, но изследването по дестинации е прекратено.

5. Договорно-правна рамка

Спогодба между Народна република България и Република Австрия за научно и техническо сътрудничество. Подписана във Виена, 17 април 1969 г., в сила от 19.03.1972 г. Ратифицирана с Указ № 41/17.01.1972 г., ДВ, бр.7/1972 г. Регистрирана в Секретариата на ООН под № 11825.
Спогодба за сътрудничество в областта на туризма между правителството на Народна Република България и Австрийското федерално правителство, подписана във Виена, 22 февруари 1972 г. В сила от 23.04.1972 г. Одобрена с Решение на МС № 177/11.05.1972 г., Обн. - ДВ, бр. 50/1972 г.
Спогодба между правителството на Република България и Австрийското федерално правителство за икономическо, индустриално, техническо и технологическо сътрудничество, подписана във Виена на 2 юни 1995 г. В сила от 1.09.1995 г.
Договор между Република България и Република Австрия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите (Ратифициран със закон, приет от XXXVIII Народно Събрание на 31 юли 1997г. - ДВ, бр. 64 от 1997 г. в сила от 1 ноември 1997 г.; Обнародван, ДВ, бр. 99 от 29 октомври 1997 г.)
Спогодба между Народна Република България и Република Австрия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото и Протокола към нея. в сила от 03.02.2011 г. (Обн. ДВ бр.29 от 08.04.2011 г).

отпечатай тази страница

обратно в списъка