Австрия - Министерство на икономиката

Новини

23 април 2021

Напредък по антикризисните икономически мерки изпълнявани от Министерството на икономиката за преодоляване на негативните ефекти от пандемията върху българската икономика за периода от 9 до 23 април 2021 година

14 април 2021

Предстоящ семинар за запознаване с възможностите на електронния портал "Достъп до пазари" (Access to Markets)

09 април 2021

Подписан е Меморандум за сътрудничество с „Майкрософт България“

още от рубриката

фотогалерия

видео

Всички

Министър Лукарски и г-н Гарелт Дуин, министър на икономиката, енергетиката, промишлеността, средното съсловие и занаятчийство на Федерална провинция Северен Рейн Вестафалия

Министър Лукарски на икономически форум „Северен Рейн Вестафалия-България”, организиран от Индустриално-търговската камара в Дюселдорф

Австрия

Служба по търговско-икономическите въпроси, гр. Виена

Десислава Стоянова

Handelsabteilung der Botschaft Republik Bulgariens

Rechte Wienzeile 13, A-1040, Wien, Österreich

тел.: +43 1 5813226

e-mail: d.stoyanova@mi.government.bg

Емилиян Абаджиев

e-mail: e.abadjiev@mi.government.bg

Министерство на икономиката

Началник отдел "Европа"
Весела Байрактарова
ул. "Княз Александър І" 12
тел.: +359 2 940 7886
v.bairaktarova@mi.government.bg

Референт за Австрия

Богомил Богданов
ул. "Княз Александър І"12
тел.: +359 2 9407759
b.bogdanov@mi.government.bg

I. Икономически отношения между България и Австрия

II. Бизнес компас

I. Икономическите отношения между България и Австрия

1. Стокообмен (в млн. евро)

Австрия е един от традиционните и важни търговски и икономически партньори на България.

Година	Стоко обмен	Ръст %	Износ	Ръст %	Внос	Ръст %	Салдо
2010	962.2	5.5	293.8	28.0	668.4	-2.1	-374.6
2011	1 172.9	21.9	388.2	32.1	784.7	17.4	- 396.5
2012	1 162.6	-0.9	380.4	-2.0	782.2	-0.3	-401.8
2013	1 111.6	-4.4	400.5	5.3	711.1	-9.1	-310.6
2014	1 121.1	0.9	378.9	-5.4	742.2	4.4	-363.3
2015	1 121.7	0.0	411.1	8.6	710.7	-4.4	-299.6
2016	1 181.6	5.3	459.4	11.7	722.1	1.6	-262.6
2017	1 220.6	3.2	491.5	6.9	729.1	0.8	-237.6
2018	1 310.0	7.3	506.6	3.1	803.3	10.2	-296.7
2019	1387.9	5.9	546.6	7.9	841.3	4.7	-294.7
1-9 м. 2019	1 037.3		408.8		628.5		-219.7
1-9 м. 2020	1 004.9	-3.1	398.9	-2.4	606	-3.6	-207.1

По данни на МИ

През първите девет месеца на 2020 г. износът е в размер на 398.9 млн. евро, това представлява спад от 2.4% и 1.9% дял от целия ни износ за периода. Вносът е 606 млн. евро, това е спад от 3.6% и 2.7% дял от целия ни внос за периода. Стокообменът възлиза на 1 004.9 млн. евро, това е 2.4% от целия ни стокообмен за периода, като има спад от 3.1%. Салдото е отрицателно с -207.1 млн. евро.

През 2019 г. износът възлиза на 546,602 млн. евро, това е ръст от 7,9% и 16. място. Вносът е 841,375 млн. евро, това е 14 място, като отбелязва ръст от 4,7%. Стокообменът възлиза на 1387,947 млн. евро, като отбелязва ръст от 5,9 %. Салдото е отрицателно и възлиза на -294,773 млн. евро.

Структура на стокообмена през 2019 г.

Водещи стоки по износа

Код MT	Описание	EUR'000	%
	Общ износ през: 01-12/2019 г.	29 856 064,76	100,0
	в т. ч. Австрия	546 602,10	1,83
8412	Други двигатели	53 018,73	9,70
8517	Електрически апарати за жична телефония или телеграфия, включително кабелните телефонни апарати с безжична слушалка и апаратите за телекомуникация чрез носещ ток или за цифрова телекомуникация	46 834,47	8,57
9506	Артикули и съоръжения за физическа култура, гимнастика, атлетика, други видове спорт, включително тенис на маса или игри на открито, неупоменати, нито включени другаде в настоящата глава; басейни	44 234,17	8,09
9021	Ортопедични апарати и артикули, вкл. медикохирургически колани и бандажи и патерици; шини, корита и други артикули и апарати за фрактури; артикули и апарати за протези; слухови апарати	33 911,20	6,20
8415	Машини и апарати за кондициониране на въздуха, включващи вентилатор с двигател и устройства за промяна на температурата и влагата, включително тези, в които влагосъдържанието не се регулира	20 417,95	3,74
8431	Части, изключително или главно предназначени за машините или апаратите от NN 8425 до 8430	15 350,02	2,81
8606	Товарни железопътни вагони	15 284,05	2,80
8542	Интегрални схеми и електронни микрокомплекти	14 418,94	2,64
8418	Хладилници, фризери и други съоръжения, машини и апарати за охлаждане или замразяване, с електрическо или друго оборудване; топлинни помпи, различни от машините и апаратите за кондициониране на въздуха от N 8415	11 990,25	2,19
1206	Семена от слънчоглед, дори натрошени	10 872,13	1,99

Източник: Министерство на икономиката

Водещи стоки по вноса

Код MT	Описание	EUR'000	%
	Общ внос през: 01-12/2019 г.	33 303 353,44	100,0
	в т. ч. Австрия	841 375,06	2,53
3004	Медикаменти (с изключение на продуктите от NN 3002, 3005 или 3006), съставени от смесени или несмесени продукти, приготвени за терапевтични или профилактични цели, представени под формата на дози или пригодени за продажба на дребно	71 364,54	8,48
8471	Автоматични машини за обработка на информация и техните единици; магнитни или оптични четци, машини за записване на информация върху носители в кодова форма и машини за обработка на тази информация, неупоменати, нито включени другаде	27 789,58	3,30
8703	Пътнически автомобили и други автомобилни превозни средства, предназначени за транспорт на хора (различни от тези от N 8702)	25 383,72	3,02
8517	Електрически апарати за жична телефония или телеграфия, включително кабелните телефонни апарати с безжична слушалка и апаратите за телекомуникация чрез носещ ток или за цифрова телекомуникация	20 016,72	2,38
8400	Ядрени реактори, котли, машини, апарати и механизми; части за тези машини или апарати	15 102,07	1,79
8443	Печатарски машини и устройства, включително печатарските машини, работещи с изхвърляне на мастило (ink-jet), различни от посочените в N 8471; спомагателни машини за печат	13 214,18	1,57
7403	Рафинирана мед и медни сплави в необработен вид	12 906,33	1,53
8525	Предавателни апарати за радиотелефония, радиотелеграфия, радиоразпръскване или телевизия, дори с вграден приемателен апарат; телевизионни камери	11 299,42	1,34
2202	Води, вкл. минералните води и газирани води, подсладени със захар или други подсладители или ароматизирани, и други безалкохолни напитки, с изкл. на плодовите и зеленчуковите сокове от N 2009	11 158,23	1,33
8704	Автомобилни превозни средства за транспорт на стоки	10 277,90	1,22

Източник: Министерство на икономиката

3. Инвестиции

Австрия заема водещи позиции по инвестиции в пет страни от региона на Югоизточна Европа (Босна и Херцеговина, Хърватия, Словения, Румъния и България).

Размер на нетните преки чуждестранни инвестиции от Австрия към края на месец септември 2020 г.

(млн.евро)

Период	1996	1997	1998	1999	2000	2001	2002	2003	2004
Австрия	5.9	17.7	41.5	78.7	78.2	104.6	166.4	210.9	691.1

Период	2005	2006	2007	2008	2009	2010	2011	2012	2013
Австрия	747.3	956.7	1281.1	1144.0	422.2	-654.2	585.9	-189.6	-0.3

Период	2014	2015	2016	2017	2018	2019	Общо
Австрия	-213.4	372.3	26.4	-30.3	-206.8	110.0	4 223.5

През първите три месеца на 2020 г. потока на ПЧИ е положителен и възлизат на 70.3 млн. евро, през второ тримесечие е отрицателен с 19.7 млн. евро, като през третото тримесечие се наблюдава да е положителен в размер на 185.8 млн. евро.

Към края на 2019 г. преките чуждестранни инвестиции от Австрия в България възлизат на 4 223.5 млрд. евро, с което страната се подрежда на второ място (след Холандия) по размер на ПЧИ в България.

По Закона за насърчаване на инвестициите са сертифицирани 7 проекта с австрийско участие:

"Петромакс Рифайнъри България", гр. Силистра, "Кнауф" ЕООД, гр. София с два завода за гипсови мазилки и производство на гипсови плоскости, "Пайплайф" България ЕООД, гр. Пловдив и "Сентилион" ООД, гр. София, "Амер Спортс БГ" ЕООД, гр. Чепеларе (Amer Sports, Австрия, Финландия) и Voestalpine VAE София.

Австрийските компании са сред водещите в класацията на 100-те най-големи чуждестранни инвеститори в България. Австрийските инвестиции в България са концентрирани в почти всички сектори: електроразпределение, телекомуникации, енергетика, банково дело и финанси, търговия, тежката и леката промишлености. Близо 10% от най-големите чуждестранни инвеститори в България са австрийски компании.

Австрийската компания EVN бе отличена с наградата инвеститор на годината за 2011 г. в категорията Инвестиции в иновации за Проекта нова когенерационна централа на площадката на съществуващата ТЕЦ „Пловдив Север".

Водещи австрийски инвеститори в България

№	Инвеститор	Българска компания	Сектор
1	TELECOM AUSTRIA	Мобилтел АД	Комуникации
2	EVN	Ел. разпределение Пловдив и Ст. Загора	Електроразпределение
3	Wienerberger	Винербергер ЕООД	строителни материали, от 2004 г. внос, от 2007 г. - завод в Луковит
	Wienerberger /до 2012 г. в съдружие със Solvay, Belgium/	Пайплайф България ЕООД	производител на пластмасови тръбни системи за ВиК, газоснабдяване и напояване
4	RAIFFEISEN BANK	Райфайзен Банк България	Финанси
5	OMV	OMV България	търговия, петрол
6	KNAUF	“Гипсфазер” Видин	строителни материали
7	EUROBILLA	БИЛА България	търговия, ХВП
8	Bramac	Bramac Dachsysteme International	покривни материали
9	CRONOSPAN	Кроношпан България	Дървообработване
10	PALFINGER	Палфингер Червен бряг	Машиностроене
11	Planzee TIZIT	Gewindewerkzeuge Gabrovo (GWG)	произв. на режещи инструменти, от /продадена на RS Werkzeuge, после пак авст. собственост/

По данни на БАИ

4. Туризъм

През първите пет месеца на 2020 г. австрийските туристи в България са 12 295 души, това е 14. място (7. място в ЕС) и спад от 56.2% или с 15 748 души. Статистическото изследване за броя българи, пътували по държави за периода временно е прекратено, поради ограниченията, наложени от правителствата заради пандемията.

През 2019 г. 151 160 туристи от Австрия са посетили България, това е 16. място (9. място в ЕС), като се отбелязва увеличение от 12.1% или с 16 269 души. За същия период 233 622 български туристи са посетили Австрия, което представлява ръст от 5.4% или с 11 984 души и 8. място като туристическа дестинация.

Австрийски туристи в България

2011	2012	2013	2014	2015	2016	2017	2018	2019
124 035	122 996	129 617	174 899	139 942	166 538	151 218	134 891	151 160

По данни на МТ

5. Договорно-правна рамка

Спогодба между Народна република България и Република Австрия за научно и техническо сътрудничество. Подписана във Виена, 17 април 1969 г., в сила от 19.03.1972 г. Ратифицирана с Указ № 41/17.01.1972 г., ДВ, бр.7/1972 г. Регистрирана в Секретариата на ООН под № 11825.
Спогодба за сътрудничество в областта на туризма между правителството на Народна Република България и Австрийското федерално правителство, подписана във Виена, 22 февруари 1972 г. В сила от 23.04.1972 г. Одобрена с Решение на МС № 177/11.05.1972 г., Обн. - ДВ, бр. 50/1972 г.
Спогодба между правителството на Република България и Австрийското федерално правителство за икономическо, индустриално, техническо и технологическо сътрудничество, подписана във Виена на 2 юни 1995 г. В сила от 1.09.1995 г.
Договор между Република България и Република Австрия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите (Ратифициран със закон, приет от XXXVIII Народно Събрание на 31 юли 1997г. - ДВ, бр. 64 от 1997 г. в сила от 1 ноември 1997 г.; Обнародван, ДВ, бр. 99 от 29 октомври 1997 г.)
Спогодба между Народна Република България и Република Австрия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото и Протокола към нея. в сила от 03.02.2011 г. (Обн. ДВ бр.29 от 08.04.2011 г).

отпечатай тази страница

обратно в списъка