
Министерство на икономиката
Отдел "Руска федерация, страни от ОНД и Грузия"
ул. "Княз Александър І" 12
тел.: +359 2 940 7674
факс: +359 2 981 4915
Референт за Беларус
Търговско-икономически отношения между Република България и Република Беларус
1. Стокообмен
Понастоящем в търговско-икономическите отношения между Република България и Република Беларус няма открити въпроси, финансови претенции или други проблеми, които да бъдат решени на междуправителствено равнище.
Стокообмен на Република България с Република Беларус (в млн.щ.д.)
Години |
Стокообмен |
Износ |
Внос |
Салдо |
2009 |
41,9 |
25,8 |
16,1 |
+ 9,7 |
2010 |
52,1 |
31,9 |
20,2 |
+ 11,7 |
2011 |
75,5 |
41,5 |
34,0 |
+ 7,5 |
2012 | 65,0 | 34,3 | 30,7 | + 3,6 |
2013 | 66,0 | 40,4 | 25,6 | +14,8 |
2014 | 89,0 | 57,8 | 31,2 | +26,6 |
2015 | 65,3 | 30,2 | 35,1 | -4,9 |
2016 | 56,0 | 29,9 | 26,1 | + 3,8 |
2017 | 59,3 | 36,3 | 23,0 | + 13,3 |
2018 | 98,1 | 37,9 | 60,2 | -22,3 |
2019 | 107,1 | 73,2 | 33,9 | +39,3 |
През 2019 г. в сравнение с 2018 г. стокообменът е нараснал с 9.1%, като износът се е увеличил с 93.0%, а вносът е намалял с 43.7%. Търговското салдо е положително за България, като ръстът е с 39,3 млн.щ.дол (275,8%).
2. Водещи стоки по внос-износ
Водещи стоки в износа за Беларус през 2019 г.
Групи стоки |
Отн. дял (%) |
Медикаменти |
30,4 |
Други въздухоплавателни превозни средства Дамски превръзки и хигиенни тампони, бебешки пелени и подобни артикули |
20,9 |
Кръв, приготвена за терапевтични, профилактични или диагностични цели |
4,5 |
Миялни машини за съдове |
2,6 |
Вати от текстилни материали и артикули от тези вати |
2,4 |
Доилни машини и млекопреработващи машини и апарати |
2,1 |
Шоколад и други хранителни продукти, съдържащи какао |
2,1 |
Препарати от видовете, използвани за храна на животни |
2,0 |
Електрически акумулатори, включително техните сепаратори |
2,0 |
Хлебарски, тестени сладкарски или бисквитни продукти |
1,9 |
Водещи стоки във вноса от Беларус през 2019 г.
Групи стоки |
Отн. дял (%) |
Пневматични гуми от каучук, нови |
22,5 |
Автомобилни превозни средства за транспорт на стоки |
17,7 |
Плочи от дървесни влакна или от влакна от други древесни материали |
12,0 |
Части за превозни средства, движещи се по железопътни или подобни линии |
5,4 |
Пръти ог желязо или от нелегирани стомани |
4,9 |
Части и принадлежности за автомобилни превозни средства |
3,8 |
Жици, кабели |
2,8 |
Шперплат, фурнировани плоскости и подобен слоест дървен материал |
2,1 |
Кабели от синтетични нишки |
1,7 |
Фурнирни листове и развиван фурнир за шперплат |
1,4 |
При структурен анализ се забелязва, че структурата на вноса и износа е почти неизменна. Износът на Р. България се състои главно от: медикаменти, машини, въздухоплавателни превозни средства, електрически акумулатори и др. Тези стоки заемат около 68% от общия износ за Беларус. Във вносната листа от Беларус водещи позиции заемат: автомобилни превозни средства за транспорт на стоки, пневматични гуми от каучук, резервни части и принадлежности за превозни средства и др.
Активните търговско-икономически връзки между Р. Беларус и нашата страна се затрудняват от съществуващата сложна система на контрол и регулиране на стокообмена на Беларус, съдържаща лицензиране, квоти, особено сложна е регламентацията по отношение на износа на суровини, материали, горива и вноса на потребителски стоки.
Нашата позиция е, че за постигането на съществен прелом във взаимната търговия, тя трябва да се осъществява в съответствие с принципите и правилата на СТО, при либерализирани и прозрачни външнотърговски режими, свободни пазарни отношения по цялата верига от производството до реализацията на продукцията, активни търговски връзки на фирмено равнище.
България има потенциал да предложи на белоруската страна за износ стоки на хранително-вкусовата промишленост и оборудване за нея, изделия на електрониката, подемно-транспортни машини, смесени торове, кожени обувки, мъжка и дамска конфекция, металообработващи машини, ел.двигатели и генератори, керамични настилки и облицовки от емайл, санитарно оборудване от керамика и др.
Следва да се засилят двустранните търговско-икономическите връзки на равнище отделни фирми и използването на разнообразни форми на сътрудничество - изложби, панаири, бизнес-форуми, презентации, изграждането на бизнес центрове в двете страни и др.
3. Инвестиции
Инвестиционното сътрудничество между двете страни не е на необходимо равнище въпреки, че икономическата програма на българското правителство предвижда създаването на най-благоприятни условия за работа на чуждестранните инвеститори. За периода 1999-2017 г. преките чуждестранни инвестиции от Беларус в България са 11,5 млн. евро, с незначителна нарастваща тенденция през последните няколко години. Разширяването на сътрудничеството в тази област следва да е в посока на членството на България в ЕС и благоприятните условия, които страната ни предоставя на чуждестранните инвеститори.
4. Туризъм
България все повече се налага като атрактивен туристически пазар за белоруските граждани. През 2019 г. България са посетили 74 508 туристи от Беларус, което е с 5.6% по-малко, отколкото през 2018 г. През първите три месеца на 2020 г. броят на белоруските туристи посетили България е 2 009, като ръстът е с 4,3% спрямо същия период на 2019 г.
Година |
Брой туристи |
Изменение спрямо предходната година |
2009 |
32 867 |
+29,5% |
2010 |
44 414 |
+35,6% |
2011 |
38 794 |
-12,7% |
2012 |
79 637 |
+100,3% |
2013 |
126 394 |
+58,7% |
2014 |
133 527 |
+5,6% |
2015 |
106 302 |
-25,2% |
2016 |
83 520 |
-12,8% |
2017 |
81 863 |
-2,0 |
2018 |
78 915 |
-3,6% |
2019 |
74 508 |
-5,6% |
Основните причини за спада са визови (отсъствието на постигната договореност между Беларус и ЕС по отношение на визите) и транспортни.
5. Договорно-правна база
Българо-белоруските икономически отношения се регулират главно от следните Спогодби:
- търговско-икономическо сътрудничество - 1996 г.;
- насърчаване и защита на инвестициите - 1996 г.;
- за избягване на двойното данъчно облагане - 1996 г.;
- за сътрудничество в областта на туризма - 1996 г.
Във връзка с присъединяване на България към Европейския съюз, с Решение № 727 от 19 август 2005 г. на Министерския съвет е одобрена позицията на българската страна за внасяне на промени в:
- Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Беларус за търговско-икономическо сътрудничество (21.02.1996).
- Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Беларус за поощряване и взаимна защита на инвестициите (21.02.1996).
С Решение на Министерския съвет № 348 от 30 май 2008 г. е утвърдено Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Беларус за изменение на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Беларус за търговско-икономическо сътрудничество и същата е влязла в сила от 14.08.2008 г.
Договорно-правната база с Р. Беларус е в процес на актуализация във връзка с членството на България в ЕС от 01.01.2007 г.
6. Междуправителствена комисия (МПК)
МПК е създадена в съответствие с член 9 на Спогодбата за търговско-икономическо сътрудничество между Република България и Република Беларус (подписана на 21.02.1996 г.). Председател на българската част на Комисията е заместник-министър на икономиката, а на белоруската част – заместник-министър на външните работи.
На 20 ноември 2018 г. в гр. София се проведе VIII-та сесия на МПК. Бяха разгледани широк кръг въпроси на българо-белоруските икономически отношения в областта на търговията, насърчаването на предприемачеството, сътрудничеството в областта на туризма, селското стопанство, транспорта и други въпроси от взаимен интерес. Бяха набелязани съгласувани мерки за разширяване на сътрудничеството и деловите връзки между двете страни в областите от взаимен интерес.
В рамките на сесията на Комисията беше проведен двустранен бизнес форум.
Като придаваме необходимото значение на дейността на МПК, следва да се придържаме към досегашната практика: на сесиите да се обсъждат съществени, конкретни въпроси на двустранното търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество, които са от компетенциите на Комисията, съгласно приетия статут за нейната работа.