• Стратегии и политики
  • Бизнес среда
  • Инвестиции
  • Иновации
  • Космическа политика
  • Малки и средни предприятия
  • Индустрия 4.0
  • Предприемачество
  • Защита на потребителите
  • Дуално обучение
• Бизнес наръчник за МСП
  • Обща информация
  • Стартиране на бизнес
  • Бизнес операции
    • Човешки ресурси
    • Счетоводство и отчетност
    • Финансиране
    • Търговски дейности
    • Защита на личните данни
    • Обществени поръчки
    • НИРД
    • Строителство
  • Промени в структурата на бизнеса
  • Прекратяване на бизнес дейност
• Сектори в икономиката
• Статистика и анализи
  • Външно-търговска статистика
  • Макробюлетин
• Лицензионни режими
  • Индустриални лицензи
  • Експортен контрол
  • Ограничения и забрани
• Полезни контакти за потребители и производители
  • Информационен център за технически регламенти
  • Българско звено за контакт относно продукти
  • Информационна система за вътрешния пазар
  • Единно звено за контакт за доставчиците на услуги
  • Национална програма за надзор на пазара
  • Защита на потребителите - полезни връзки
• ОП "Конкурентоспособност"
• Външно-икономическа и търговска политика
  • Обща търговска политика
  • Двустранни външно-икономически отношения
  • Търговски представители зад граница
  • В помощ на бизнеса
• Национална контактна точка за отговорно бизнес поведение (ОИСР)
  • Мисия, цели и функции
  • Структура
  • Дейности
  • Новини
  • Събития
  • Публикации
  • Дигитална брошура
  • Контакти
• Индустриално сътрудничество
• Финансови средства на търговските дружества
• Евроатлантическа интеграция
• БРЕКЗИТ
  • Споразумение за търговия и сътрудничество
  • Инвестиции
• ЕКСПО 2020

I. Търговско-икономически отношения между Република България и Арабска Република Египет

II. Възможности за износ на пшеница за Египет

- Информация, свързана с регистрирането на Република България като страна-производител на хлебна пшеница с право за участие в египетски търгове.

- Условия за участие в египетски търгове.

- Изисквания към качествата на продукта.

- Справочен материал за регистрация на фирми.

III. Бизнес компас

I. Търговско-икономически отношения между Република България и Арабска Република Египет

Дипломатическите отношения между България и Египет са установени на 3 февруари 1926 година. Прекъсвани са два пъти: в периода от Втората световна война до 1947 г. и от декември 1978 г. до 31 декември 1984 г.

Египет заема важно геостратегическо положение - контролира Суецкия канал, най-прекия воден път между Средиземно море и Индийския океан, и Синайския полуостров - единствената сухопътна връзка между Африка и Азия.

Египет е една от най-влиятелните арабски страни, макар че не е икономически най-силно развита. Ръстът на БВП за 2016 г. е 3.8%, достигайки 342,8 млрд. щ.д. БВП на глава от населението е 6 600 щ.д. Най-важни отрасли на икономиката са текстилната, хранително-вкусовата, строителната, фармацевтичната и химическата промишленост, и туризмът.

Египет изнася основно петрол и петролни продукти, памук, текстилни продукти,  метали и химически продукти, главно за пазарите на Италия, Индия, САЩ, Саудитска Арабия, Турция и Либия.

Страната внася предимно машини и съоръжения, хранителни продукти, химически продукти, продукти от дървесина и горива. Водещи търговски партньори, от които Египет внася продукция са Китай, САЩ, Германия, Русия, Украйна, Турция и Италия.

На 15 февруари 2017 г., след сливане на министерствата на търговията и промишлеността, и продоволственото снабдяване и вътрешната търговия, за министър на продоволствените доставки и търговията е назначен г-н Али Ел-Сайед Муселхи (Ali El-Sayed Mosselhi).

В резултат на системните координирани усилия на Службата по търговско-икономическите въпроси в Кайро, Посолството на Република България и редица български институции, и ведомства, на 18 април т. г. египетската Главна агенция за снабдяване със стоки (ГАСС) информира официално българското посолство в Кайро, че България е регистрирана като страна-производител на хлебна пшеница, с право на участие в провежданите в Египет държавни търгове.

СТОКООБМЕН

Стокообменът през последните две, три години утвърди Египет като един от големите търговски партньори на България в района на Близкия изток и на целия Африкански континент. Страната ни полага последователни усилия за допълнително стимулиране на сътрудничеството.

В периода 2007 г. – 2016 г. стокообменът е в постоянен възход, достигайки в края на 2016 г. - 707.4 млн. щ.д. До края на 2015 г. търговското салдо е положително за България.

в млн.щ.д.

2. Водещи стоки по внос - износ

За 2014 г. в износа на България водещо място заемат: рафинирана мед и медни сплави (80.90 млн. щ.д.); нефтени масла и масла от битуминозни минерали (58.80 млн. щ.д.); други изделия от пластмаси (22.62 млн. щ.д.); ламарини, листове и ленти от мед (10.4 млн. щ.д.); пшеница и смес от пшеница и ръж (7.83 млн. щ.д.), химична дървесна маса (7.51 млн. щ.д.); видове хидравличен цимент (5.06 млн. щ.д.) и др.

За 2014 г. вносът от Египет се формира основно от: сурови нефтени масла (151.28 млн. щ.д.); минерални или химични азотни торове (16.20 млн. щ.д.); полиацетали (13.63 млн. щ.д.); зеленчуци със сухи бобови чушки (4.06 млн. щ.д.); сол и чист натриев хлорид (3.46 млн. щ.д.); полимери на пропилена (3.46 млн. щ.д.); полимери  на  стирена в първични форми (2.08 млн. щ.д.); и др.

За 2015 г. в износа на България водещо място заемат: нефтени масла и масла от битуминозни минерали; рафинирана мед и медни сплави; електрически трансформатори, статични електрически преобразуватели и др.; сурови или необработени тютюни;   пшеница и смес от пшеница и ръж; ламарини, листове и ленти от мед; резервоари, вани или подобни съдове и др.

За 2015 г. вносът от Египет се формира основно от: сурови нефтени масла; минерални и химични азотни торове; полиацетали; сол, вкл. готварска; зеленчуци; плосковалцувани продукти от желязо, полимери на пропилена и др.

През 2016 г. българският износ за Египет се формира от нефтени масла, рафинирана мед, масла и други продукти, царевица, автомобилни превозни средства за специални цели, арматурни артикули и подобни за тръбопроводи, котли и др., предавателни апарати за радиотелефония, радиотелеграфия и др., ламарини, листове и ленти от мед, сурови тютюни и др., а вносът от Египет - от сурови нефтени масла, минерални или химични азотни торове, сол, вкл. готварска, полимери на пропилена и др.

Водещи позиции в стокообмена с Египет за 2014 г.:

Водещи позиции в стокообмена с Египет за 2015 г.:

Водещи позиции в стокообмена с Египет за 2016 г.:

Водещи позиции в стокообмена с Египет за 2017 г.:

Водещи позиции в стокообмена с Египет за 2018 г.:

Водещи позиции в стокообмена с Египет за 2019 г.

Водещи позиции в стокообмена с Египет за периода януари-юни 2020 г.:

През първите шест месеца на 2020 г. българският износ за Египет се формира от нефтени масла, пшеница, карбонати, арматурни артикули и подобни за тръбопроводи и др., а вносът от Египет - от сурови нефтени масла, минерални или химични азотни торове, естествени калциеви  фосфати, полимери на пропилена и др.

3. Инвестиции

В областта на инвестиционното сътрудничество е подписан Договор между правителството на Република България и правителството на Арабска Република Египет за взаимно насърчаване и защита на инвестициите (подписан на 15 март 1998 г., в сила 08.06.2000 г.). Предвид членството на България в ЕС Договорът бе хармонизиран по време на визитата на президента Георги Първанов в Египет през м. април 2008 г. Засега обемите на взаимни инвестиции не са оптимални, поради което, с цел повишаването им, фирми от двете страни следва да бъдат окуражавани да участват в специални зони с преференциални условия за осъществяване на производство и бизнес.

Съгласно статистика на БНБ през последните години реализираните в България инвестиции от Египет са, както следва:

в млн. евро:

По данни на БНБ, инвестициите през 2018 г. от Арабска Република Египет  в нашата страна са в размер на -1.8 млн. евро, като през 2019 г. се отчита значителен ръст на стойност 6.8 млн. евро. За периода 1996-2016г. нетните парични потоци са отрицателни - 2,5 млн. евро.

Към настоящия момент в Българската агенция за инвестиции няма сертифицирани инвестиционни проекти с произход на капитала от Египет.

4. Договорно-правна база

От началото на м. май 2016 г. египетското Министерство на международното сътрудничество инициира осъществяването на актуален преглед на някои споразумения, формиращи договорноправната база на двустранните отношения и отправи искане до българската страна за становище по 8 египетски проекта за меморандуми и споразумения в областта на въздушните съобщения, морския транспорт,телекомуникациите и информационните технологии, научно-техническото сътрудничество в земеделието, създаването на смесен българо-египетски бизнес съвет,обмен на участие в международни изложения, сътрудничество в туризма, трудовата заетост и социалната политика. Работата по тяхното двустранно съгласуване продължава и в настоящия момент.

• 2009, 25 април, подписан в София - Меморандум за разбирателство за развитие на сътрудничеството в областта на петрола и природния газ между Министерството на икономиката и енергетиката на Република България и Министерството на петрола на Арабска република Египет.

• 2008, 14 април, подписан в Кайро - Меморандум за разбирателство относно сътрудничество в областта на отбранителната промишленост между Министерството на икономиката и енергетиката на Република България и Министерство на военната промишленост на Арабска Република Египет;

• 2008, 14 април, подписан в Кайро - Протокол към Договора между правителството на Република България и правителството на Арабска Република Египет за взаимно насърчаване и защита на инвестициите (подписан в Кайро на 15 март 1998 г.);

• 2007, 18 април, подписано в Кайро – Споразумение за икономическо сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Арабска Република Египет (утвърдено с Решение № 574/03.09.2007 г. на МС).

• 2003, 04 юни, подписан в София - Протокол за сътрудничество в областта на строителството между Българската предприемаческа камара и Египетската Федерация за строителство и строителните предприемачи.

• 2003, 04 юни, подписана в София - Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху доходите между Министерство на финансите на Република България и Министерство на финансите на Арабска Република Египет.

• 2003, 04 юни, подписано в София - Споразумение за сътрудничество между Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ) и Египетската компания за гарантиране на експортните кредити (ECGE).

• 1998, 15 март, подписан в Кайро - Договор между правителството на Република България и правителството на Арабска република Египет за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Ратифициран със закон, приет от НС на 13.05.1998 г., ДВ, бр.58/1998 г.

• 1998, 15 март, подписано в Кайро – Споразумение между центровете за насърчаване на износа в Република България и АР Египет.

• 1998, 15 март, подписан в Кайро - Договор между правителството на Република България и правителството на Арабска република Египет за сътрудничество в областта на туризма. Утвърден с Решение на МС Nо 547/30.08.1999 г., Обн. ДВ бр. 72/01.09.2000 г.

• 1998, 15 март, подписано в Кайро - Споразумение за сътрудничество между Генералната организация за панаири и изложби на Арабска република Египет и Международния панаир в гр. Пловдив.

• 1998, 15 март, подписано в Кайро - Споразумение за сътрудничество между Асоциацията на бизнесмените на АР Египет и Българската стопанска камара.

• 1998, 15 март, подписан в Кайро - Меморандум за сътрудничество между Федерацията на египетската индустрия и Българската стопанска камара.

• 1998, 15 март, подписано в Кайро – Споразумение за съвместно сътрудничество между БТПП и Сдружението на египетските търговски палати.

5. Междуправителствена комисия

Египет е един от нашите стабилни търговски партньори от региона на Близкия изток. След приемането на България в ЕС между страните е създадена Смесена комисия за икономическо сътрудничество, която е приемник на съществуващата до 2007 г. българо-египетска Смесена комисия за икономическо, търговско и научно-техническо сътрудничество. Промяната в поредноста и наименованието на Комисията произтича от прекратяването действието на Търговската спогодба между страните и подписването на ново Споразумение за икономическо сътрудничество, по силата на което се създава и настоящата Смесена комисия. С РМС №744 от 1 октомври 2009 г. българската страна вдига нивото на съпредседателя на комисията от заместник-министър на министър на икономиката, енергетиката и туризма.

Последната тринадесета сесия на българо-египетската Смесена комисия за икономическо, търговско и научно-техническо сътрудничество е проведена в периода 17-18 април 2007 г. в Кайро. Подписано е Споразумение за икономическо сътрудничество между правителствата на двете страни, което е хармонизирано съобразно изискванията на ЕС и Споразумението на Египет за асоцииране към ЕС.