Електронен подпис
 

Правната уредба се съдържа основно в Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), който на много места препраща към Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО от 28 август 2014 г. (Регламент (ЕС) № 910/2014).

Съгласно ЗЕДЕУУ, електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията. Електронното изявление може да съдържа и несловесна информация (чл. 2 ЗЕДЕУУ).

ЗЕДЕУУ регламентира, че електронен документ има значението по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014, а именно всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.

 

Какво е електронен подпис и за какво служи?

Най-общо казано, електронният подпис е средство, чрез което се подписват документи в електронна форма. С подписването на електронния документ подписващият се идентифицира и съдържащата се в документа информация се защитава от последващи промени.

Съгласно легалната дефиниция (чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ), електронен подпис има значението по чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014: „електронен подпис“ означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва.Електронен подпис може да бъде издаден както на физически, така и на юридически лица (титуляр). Съществуват и електронни подписи, които изпълняват специални функции – защита на електронни пощи, криптиране/декриптиране на информация и др.

 

Какви са видовете електронни подписи?

ЗЕДЕУУ дели електронните подписи в зависимост от условията, на които отговарят и сигурността им на: електронен подпис, усъвършенстван електронен подпис (УЕП) и квалифициран електронен подпис (КЕП).

По-горе посочихме легалната дефиниция на електронен подпис, съгласно ЗЕДЕУУ.

Усъвършенстван електронен подпис е такъв по смисъла на чл. 3, т. 11 от Регламент (ЕС) № 910/2014, който препраща към чл. 26 от същия регламент. Усъвършенстваният електронен подпис трябва да отговаря на следните изисквания:

-      Свързан е по уникален начин с титуляра на подписа;

-      Може да идентифицира титуляра на подписа;

-      Създаден е чрез данни за създаване на ел. подпис, които титулярът на ел. подпис може да използва с висока степен на доверие и единствено под свой контрол; и

-      Свързан е с данните, които са подписани с него, по начин, позволяващ да бъде открита всяка последваща промяна в тях.

Квалифициран електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014: означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи.Най-широки възможности предлага т.нар. квалифициран електронен подпис, като в този случай потребителят получава квалифицирано удостоверение за квалифициран електронен подпис (КУКЕП), който най-общо казано, на практика има значението на саморъчен подпис в отношенията с други лица. Квалифицираният електронен подпис се създава чрез специално устройство и е свързан с определен материален носител (напр. смарт-карта и специално четящо устройство за нея), което предотвратява възможността лице, различно от притежателя му, да се подписва с него.

Усъвършенстваните електронни подписи отговарят на определени изисквания за сигурност, но относно тях няма изискване да са създадени чрез специално устройство от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги и съответно те могат да се използват с по-ниска степен на доверие.

Правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на саморъчен подпис, само когато това е  уговорено между страните и съответно приложното  поле на посочените електронни подписи е значително по-тясно (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ).

 

Къде намира приложение електронният подпис?

КУКЕП позволява използването на редица електронни услуги, предоставяни от държавната администрация. Така например с КУКЕП са достъпни разработени услуги на Национална агенция за приходите, Министерство на финансите, Министерство на икономиката, Министерство на околната среда и водите, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерство на земеделието, храните и горите, Министерство на вътрешните работи, Министерство на отбраната, Агенция по вписванията, Главна инспекция по труда, Комисия за защита на личните данни, Агенция по заетостта, НОИ, НСИ, НЗОК, Агенция „Митници“ и редица други. КУКЕП може да се използва например при  регистрация на дружество, вписване на промяна на обстоятелства относно вече учредено дружество, издаване на удостоверение за актуално състояние, подаване на проектно предложение за кандидатстване за получаване на безвъзмездна финансова помощ по оперативни програми, издаване на свидетелство за съдимост и др. Притежателите на такъв електронен подпис могат, също така, да ползват електронно банкиране на търговски банки, да плащат сметки и данъци и др.

Електронен подпис може да се използва и в отношенията с други лица и организации (напр. за сключване на договор в електронна форма, за издаване на електронна фактура и др.).

Използването на електронен подпис намалява разходите, като редица банкови комисионни са значително по-ниски за трансакции, извършени по електронен път, а също така голяма част от държавните институции предлагат услугите си без такса, когато те се заявяват он-лайн. Освен това, притежателите на електронен подпис спестяват и време.

 

Електронният подпис не може да бъде използван:

ЗЕДЕУУ изрично изключва от приложното си поле следните хипотези (чл. 1, ал. 2 ЗЕДЕУУ):

  • при сделки, за които законът изисква документът да е в специална форма (т.нар. квалифицирана писмена форма) – напр. когато е необходимо документът да има нотариална заверка, да е във формата на нотариален акт, да е саморъчно написан, да е съставен в присъствието на свидетели или на длъжностни лица и др.;
  • когато държането на документа или на екземпляр от него има правно значение (напр. ценни книги на приносител, запис на заповед и др.).

 

Как да се сдобиете с квалифициран електронен подпис?

В съответствие с чл. 32 от ЗЕДЕУУ, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) създава, поддържа и публикува национален доверителен списък на лицата, предоставящи удостоверителни услуги и квалифицирани удостоверителни услуги, съгласно чл. 22 от Регламент (ЕС) № 910/2014.

Квалифициран електронен подпис може да бъде издаден само от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги. За да се получи такъв подпис, следва да се подбере подходящ доставчик от регистъра, воден от КРС. С избрания доставчик се сключва договор за предоставяне на удостоверителни услуги и срещу определено заплащане се създава подписът и удостоверение за квалифициран електронен подпис (КУКЕП).

Такса

Цената за създаване на КЕП е различна, в зависимост от няколко фактора – доставчика на електронни удостоверителни услуги, срока, за който се издава КЕП и лицето, на което се издава КЕП. Издаването на КЕП на физическо лице за срок от 1 година струва около 25 - 40 лв., а за три години – около 30 - 60 лв. През последните години цената за издаване на квалифициран електронен подпис на физически лица се понижава. Издаването на КЕП на юридическо лице за срок от 1 година струва около 75 лв., а за три години – около 155 лв. (посочените цени са ориентировъчни и включват смарт-карта и четец към нея).

 

В кои случаи се спира и възобновява действието на квалифицирания електронен подпис?

Освен ако е уговорено друго, доставчикът на удостоверителни услуги има право да спре действието на издаден от него квалифициран електронен подпис за срок до 48 часа, ако съществува основателно съмнение, че действието на подписа следва да бъде прекратено.

Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЕДЕУУ, ако не е уговорено друго, доставчикът на удостоверителни услуги е длъжен да спре действието на издадения от него квалифициран електронен подпис за срок до 48 часа по искане на:

  • титуляра;
  • лице, за което според обстоятелствата е видно, че може да знае за нарушения на сигурността на електронния подпис (напр. представител, съдружник, служител, член на семейството и др.);
  • Комисия за регулиране на съобщенията.

Доставчикът на удостоверителни услуги е длъжен незабавно да уведоми притежателя на подписа за спирането на действието му.

Спирането на действието на удостоверението се извършва чрез временното му вписване в списъка на прекратените удостоверения (чл. 26, ал. 5 ЗЕДЕУУ).

Съгласно чл. 26, ал. 6 ЗЕДЕУУ действието на подписа се възобновява:

  • с изтичането на срока на спиране;
  • при отпадане на основанието за спиране или по искане на титуляра, след като доставчикът на удостоверителни услуги, съответно Комисия за регулиране на съобщенията, се е уверил/а, че той е узнал причината за спирането, както и че искането за възобновяване е направено вследствие на узнаването.

 

В кои случаи се прекратява действието на квалифицирания електронен подпис?

Действието на подписа се прекратява при хипотезите, посочени в чл. 27 от ЗЕДЕУУ, като по-важните от тях са:

  • с изтичането на срока на валидност на подписа;
  • при смърт или поставяне под запрещение на титуляра – физическо лице;
  • при прекратяване на юридическото лице на титуляра;
  • при прекратяване на юридическото лице на доставчика на удостоверителни услуги, когато дейността му не се прехвърли на друг доставчик на удостоверителни услуги, респективно при смърт или поставяне под запрещение на физическото лице – доставчик на удостоверителни услуги;

Доставчикът на електронни удостоверителни услуги е длъжен да прекрати действието на подписа по искане на титуляра му, след като се увери в самоличността му. Доставчикът прекратява действието на подписа и когато установи, че той е издаден въз основа на неверни данни (чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗЕДЕУУ).

Важно е да знаете
Важно е да знаете

Използването на електронен подпис, различен от КЕП, може да крие определени рискове, свързани с компрометирането на информацията, съдържаща се в подписаните електронни документи, използването на подписа от други лица и др.

Добре е да се знае, че ЗЕДЕУУ разграничава автор на електронно изявление и титуляр на такова изявление (чл. 4 ЗЕДЕУУ). Автор на електронно изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр на електронно изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление. Титулярът може да бъде, както физическо, така и юридическо лице.

Повече информация
Повече информация

За повече информация, моля вижте интернет страницата на Комисия за регулиране на съобщенията.

отпечатай тази страница
 
 


Публикувай коментар

In nisl nibh, tempus eget adipiscing at, venenatis vel ligula! Aenean mattis elit ut est congue sagittis. Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit

 
Пишете ни
Министерство на икономиката
ул. "Славянска" № 8
ЕИК 176789453
тел. централа: +359 2 940 7001

факс: +359 2 9872190; 02 9819970
 
Оперативна програма Заявяване на услуги по електронен път
Контакти: София 1052 ул. "Славянска" 8 тел. центр.: +359 2 9407001 e-docs@mi.government.bg
Последвайте ни: Фейсбук Профил на Министерство на икономиката YouTube Министерство на икономиката