
1. Глобален иновационен индекс - същност.
От 2007 г. Cornell University (Johnson), Европейски институт по бизнес администрация (INSEAD, Франция) и Световната организация за интелектуална собственост (WIPO, специализирана агенция на ООН, Швейцария) правят годишно изследване Глобален индекс за иновации (Global Innovation Index). Изследването е смятано за класация на най - иновативните държави в света.
Основната цел на Глобалния иновационен индекс е да се превърне в количествен измерител, който да отрази по-добре и пълно иновациите в обществото и да премине границата на традиционното разбиране за иновациите като брой докторанти, брой публикувани научни изследвания, създадени изследователски центрове, брой патенти и разходи за НИРД.
Като теоретична основа на концептуалната рамка на Глобалния иновационен индекс се използва разграничаването на благоприятни фактори (среда за иновационна дейност, потенциал) и резултати от иновационната дейност.
Глобалният иновационен индекс е проект в непрекъснато развитие и в момента включва най-новите виждания за измерване на иновациите. Структурно се състои от стълбове (сфери, фактори) и под-стълбове (под-сфери, под-фактори). Конструиран е върху два под-индекса – под-индекс на "Иновациите на входа" и под-индекс на "Иновациите на изхода", като всеки от тях е изграден около конкретни стълбове.
Пет входни стълба (сфери) отразяват елементите на националната икономика, осигуряващи новаторски дейности: (1) Институции, (2) Човешки ресурси и изследвания, (3) Инфраструктура, (4) Съвършенство на пазара и (5) Съвършенство на бизнеса.
Два стълба отразяват иновациите на изхода: (6) Научни и технологични постижения, и (7) Творчески резултати. Всеки стълб е разделен на под-стълбове, а всеки под-стълб се състои от конкретни индикатори.
2. Класиране за България.
България заема 35-то място в Глобалния иновационен индекс 2021, който обхваща 132 държави по света, с оценка от 42,4 точки и така се изкачва с две места в международна класация за иновации. През 2020 г. страната ни е била на 37-мо място.
Най-висока оценка България получава по показателя „творчески резултати“ – 41,1 точки, което включва търговски марки, стойност на брандовете, износ на креативни продукти, създаването на мобилни приложение, на съдържание в Уикипедия, онлайн творчество и др.
Втората най-висока оценка страната ни получава по показателя „резултати от знания и технологии“ – 36 точки. Това включва патенти, модели, ръст на продуктивността на труда, нови бизнеси, разходи за софтуер, интелектуална собственост, ISO 9001 сертификати, експорт на ICT услуги и т.н.
Най-ниска оценка страната ни получава по показателя “институции” – 69.8 точки, в който са включени политическата среда, регулаторите, бизнес средата. Сравнително ниски са и оценките по показателя по показателя “изисквания на пазара”, което включва кредит, инвестиции, пазар, диверсификация на пазара и др. и по показателя „човешки капитал и наука“, което включва образование, наука, разходи за образование и наука и т.н.
3. Тенденции.
В доклада се посочва, че инвестициите в иновации показват голяма устойчивост по време на пандемията и достигат нови върхове в някои страни. Преди пандемията инвестициите в иновации достигнаха рекордно високи стойности в света като цяло, а научноизследователската и развойна дейност отбеляза ръст от 8,5% през 2019 г.
Въпреки икономическия шок в резултат на пандемията, научните резултати и научноизследователската и развойна дейност, сделките с рисков капитал са нараснали през 2020 г.