• Стратегии и политики
  • Бизнес среда
  • Инвестиции
  • Иновации
  • Космическа политика
  • Малки и средни предприятия
  • Индустрия 4.0
  • Предприемачество
  • Защита на потребителите
  • Дуално обучение
• Бизнес наръчник за МСП
  • Обща информация
  • Стартиране на бизнес
  • Бизнес операции
    • Човешки ресурси
    • Счетоводство и отчетност
    • Финансиране
    • Търговски дейности
    • Защита на личните данни
    • Обществени поръчки
    • НИРД
    • Строителство
  • Промени в структурата на бизнеса
  • Прекратяване на бизнес дейност
• Сектори в икономиката
• Статистика и анализи
  • Външно-търговска статистика
  • Макробюлетин
• Лицензионни режими
  • Индустриални лицензи
  • Експортен контрол
  • Ограничения и забрани
• Полезни контакти за потребители и производители
  • Информационен център за технически регламенти
  • Българско звено за контакт относно продукти
  • Информационна система за вътрешния пазар
  • Единно звено за контакт за доставчиците на услуги
  • Национална програма за надзор на пазара
  • Защита на потребителите - полезни връзки
• ОП "Конкурентоспособност"
• Външно-икономическа и търговска политика
  • Обща търговска политика
  • Двустранни външно-икономически отношения
  • Търговски представители зад граница
  • В помощ на бизнеса
• Национална контактна точка за отговорно бизнес поведение (ОИСР)
  • Мисия, цели и функции
  • Структура
  • Дейности
  • Новини
  • Събития
  • Публикации
  • Дигитална брошура
  • Контакти
• Индустриално сътрудничество
• Финансови средства на търговските дружества
• Евроатлантическа интеграция
• БРЕКЗИТ
  • Споразумение за търговия и сътрудничество
  • Инвестиции
• ЕКСПО 2020

I.    Търговско-икономически отношения между Република България и Индия

II.   Бизнес компас

III.  Секторен анализ

- Промени в индийската данъчната система, касаещи данъка върху стоките и услугите (GST); Приложение

- Въвеждането на единен данък върху стоките и услугите в Индия (Goods and Service Tax - GST) – предимства и недостатъци

- Развитието на индийската бижутерийна индустрия и възможностите за бизнес пред българските компании в тази сфера

- Статия за България в индийското икономическо списание "Business Digest"

- Развитие на индийската индустрия за производство на автомобилни компоненти и реализирани инвестиции в Европа

- Списък на търговците, внасящи винени алкохолни напитки в Индия

- Списък на задължителните декларации за марката

- Списък на вносителите на хранителни продукти в Индия

- Развитието на стоманодобивната индустрия в Индия

I. Търговско-икономически отношения между България и Индия

Развитието на търговско-икономическите отношения между България и Индия следва да се разглежда в контекста на пълноправното членство на България в ЕС и факта, че Индия е стратегически партньор за ЕС. Налице е засилен интерес от държавите-членки на ЕС за развитие на търговско-икономическите отношения с Индия, в т.ч. размяна на множество визити на високо и най-високо ниво, двустранни бизнес-форуми, срещи на върха ЕС-Индия, приемане на „План за действие ЕС-Индия” /Action Plan/, стартиране на преговори за сключване на всеобхватно Споразумение за свободна търговия между ЕС и Индия.

Индийската икономика е една от най-големите в развиващия се свят. Страната заема седмо място в света по номинален БВП и трето място по паритет на покупателната способност. Индия е 19-тия по големина износител и 10-ия най-голям вносител в света. Индийското правителство си поставя и много амбициозна задача до 10 години възобновяемите източници да станат основен източник на енергия в Индия, предвид големите проблеми със замърсяването на въздуха в страната. Поставена е цел  до 5 години индийската икономика да достигне 5 трилиона щатски долара, а до 8 години (до 2026 г.) да достигне съответно 10 трилиона щатски долара. Дефицитът по текущата сметка на Индия за 2019-20 г. се предвижда да е 2.5% от БВП. Очакваният ръст на БВП на Индия за финансовата 2018-19 г. (април 2018 - март 2019 г.) е 7.2% и съответно +7.7% за финансовата 2019-20 г. Овладяна е инфлацията в страната, като от 10.1% средно годишна през периода 2009-2014 г., е достигнала до нива от 2.1% през 2018 г., а фискалният дефицит е 3.4%. Набелязаните от индийското правителство основни три приоритета в дългосрочното развитие на Индия до 2030 г. са: бързо развитие на икономиката и откриването на достатъчно нови работни места (населението на Индия нараства с около 20 млн. души годишно); изграждане на модерна инфраструктура; решаване на проблемите със замърсяването на въздуха и почистване на реките.

ЕС има големи интереси и перспективи на индийския пазар, но е факт, че Индия все още прилага силно протекционистична политика в някои сектори на икономиката и като цяло налага множество тарифни и нетарифни бариери, ограничаващи достъпа до индийския пазар. ЕС е най-големият търговски партньор на Индия.

През финансовата 2018-19 г. (април 2018 - март 2019 г.) търговията между ЕС и Индия със земеделски стоки, по данни от Министерството на търговията и индустрията на Индия, възлиза на 322 млрд. инд. рупии (около 4 млрд. евро, при среден курс 1 евро =80 инд. рупии), от които износ от Индия за ЕС за 261 млрд. инд. рупии (3.26 млрд. евро) и внос в Индия от 61 млрд. инд. рупии (762 млн. евро).

Данни за търговията между ЕС и Индия със земеделски стоки и напитки

в млрд. индийски рупии (среден курс 1 евро = 80 инд. рупии)

Източник: Министерство на търговията и индустрията на Индия, СТИВ Делхи

През финансовата 2018-19 г. (април 2018-март 2019 г.) общият износ от Индия към ЕС на горепосочените продукти се формира основно от: морски продукти и дарове (износ за 60 млрд.и.р.); кафе, чай и подправки (износ за над 45 млрд.и.р.). Вносът в Индия от ЕС се формира основно от: безалкохолни и алкохолни напитки (основно уиски и по-малки количества вина) и оцет (общо за 21 млрд.и.р.), както и олио (9.6 млрд.и.р.), предимно соево олио, получено чрез обработка на зърна от соя.

Същевременно от земеделските култури България традиционно изнася за индийския пазар кориандър и периодично по-големи количества пшеница. По данни от “PHD Research Bureau”, през финансовата 2018-19 г. добивите на пшеница в Индия достигат рекордни 100 млн. тона, а добивите на кориандър в страната са едва 468 хил. тона при произведени 710 хил. тона през предходната година.

През индийската финансова 2019-20 г. (април 2019 - март 2020 г.) чуждестранните инвестиции в Индия достигнаха 74 млрд. щат. долара срещу 62 млрд. щат. долара през предходната година или регистриран ръст от 20% на годишна база.

През последните 20 години (април 2000 – юни 2020 г.) привлечените чуждестранни инвестиции в Индия са постъпили основно от:  Мавриций (143.6 млрд.щ.д.); Сингапур (99.5 млрд.щ.д.); Нидерландия (34.9 млрд.щ.д.); Япония (33.9 млрд.щ.д.); САЩ (30.4 млрд.щ.д.); Великобритания (28.4 млрд.щ.д.); Германия (12.3 млрд.щ.д.); Кипър (10.8 млрд.щ.д.); Франция (8.7 млрд.щ.д.); Каймановите острови (7.6 млрд.щ.д.) и т.н.

Привлечените чуждестранни инвестиции в Индия през последните 20 година в Индия са основно в следните сектори: услуги (вкл. финансови, банкови, застрахователни, аутсорсинг и куриерски услуги) – чуждестранни инвестиции за 83 млрд.щ.д.; компютърен софтуер и хардуер - 46 млрд.щ.д.; телекомуникации – 37 млрд.щ.д.; строителство – 25,7 млрд.щ.д.; автомобилна индустрия – 24.5 млрд.щ.д.; химическа индустрия – 17.8 млрд.щ.д.;  фармацевтика – 16.5 млрд.щ.д.; хотелиерство – 15.4 млрд.щ.д.

1. Стокообмен (в млн. щ.д.)

Стокообмен 2020 г.

Стокообменът ни с Индия в периода януари – юни 2020г. възлиза на 132,5 млн. щ.д.,

от които български износ – 52,2 млн. щ.д../със спад от 20% спрямо същия период на 2019 г./ Износът ни за Индия през периода се състои основно от: карбонати; пероксикарбонати (перкарбонати); технически амониев карбонат, съдържащ амониев карбамат: Инструменти и апарати за физични или химични анализи (например поляриметри, рефрактометри, спектрометри, анализатори на газове или на дим); инструменти и апарати за  изпитване на вискозитета, порьозността,  разширяването; табла, пана, конзоли,  пултове, шкафове  и други подобни, оборудвани с  два  или повече  уреда; минерални или химични азотни торове; отпадъци и отломки от чугун, желязо или стомана (скрап); отпадъци, отляти на блокове, от желязо или стомана;препарати от видовете, използвани за храна на животни; незагряващи електрически съпротивления; антибиотици; електрически апарати за жична телефония или телеграфия; медикаменти; отпадъци и отломки от алуминий; електрически трансформатори;

помпи за течности, дори с устройства за измерване; елеватори за течности и др.

Внос от Индия /януари-юни21020г./ -  80,3 млн. щ.д. /отбелязвайки спад от 20.7% спрямо същия период на 2019 г.

Вносът през периода се състои основно от: хетероциклени съединения, съдържащи само азотни хетероатоми; медикаменти; полимери на пропилена; пневматични гуми от каучук, нови; съединения с карбоксиламидна функционална група; съединения на въглеродната киселина с амидна функционална група; Хетероциклени съединения, съдържащи само кислородни хетероатоми; сурови или необработени тютюни; тръби и кухи профили от желязо или от стомана; амбалажни чували и торбички; медикаменти; спално бельо, покривки и  кърпи за маса, за тоалет или за кухня; полиацетали, други полиетери и епоксидни смоли в първични форми; поликарбонати, алкидни смоли, алилни полиестери и други  полиестери  в първични форми;ортопедични апарати и артикули, шини, корита и  други артикули и апарати за фрактури, за протези, слухови апарати;  маслодайни семена и плодове; памучни прежди; инсектициди, отрови  за  гризачи, фунгициди, хербициди, инхибитори, дезинфекционни средства; нуклеинови киселини и техните соли; плосковалцувани продукти от неръждаеми стомани; огнеупорни тухли, плочи, плочки и аналогични  керамични изделия за строителството, различни  от тези  от  инфузорна   силикатна пръст; плосковалцувани продукти от желязо или от нелегирани стомани; екстракти, есенции и концентрати от кафе, чай или мате и препарати, приготвени на базата на тези екстракти, есенции или концентрати или на базата на кафе; хранителни продукти; синтетични  прежди и др.

Стокообмен 2019 г.

Износът ни за Индия в периода възлиза на 112,7 млн. щ.д. - основно химически и минерални торове, табла, конзоли,   инструменти и апарати, чугунен скрап, и др.

Вносът от Индия за 2019 г. възлиза на 167,7 млн. щ.д., основно хетероциклени съединения, необработен алуминий, медикаменти, суров тютюн полимери, полиацетали и др.

Забелязва се спад в износа ни за Индия с 3,2 % спрямо 2018 г. и спад във вноса с 37,3%. Общо през 2019 г. стокообменът ни  с Индия спада с 23.6% спрямо 2018 г. поради намаления внос.

Стокообменът през 12-те месеца на 2018 г. възлиза на 346.6 млн щ.д., с ръст от 25.3% спрямо същия период на 2017г., от които:

Износ за Индия  – 116.3 млн. щ.д. /минерални или химични азотни торове-17,1млн. щ.д.;инструменти и апарати за физични или химични анализи-11,7млн. щ.д.;табла, пана, конзоли,  пултове-11 млн.щ.д.; отпадъци и отломки от чугун, желязо или стомана (скрап)- 6,7млн.щ.д.; медикаменти-5,5 млн.щ.д.; автоматични машини за обработка на информация-4,2 млн.щ.д.; електрически апарати за жична телефония или телеграфия-3,6млн.щ.д.; електрически трансформатори, статични електрически  преобразуватели-3,6 млн.щ.д.; помпи за течности-3,5 млн.щ.д.; машини и апарати  за  обработка на каучук или  пластмаси-3,5 млн.щ.д.; отпадъци и отломки от алуминий- 3,4 млн. щ.д. и др.

Внос от Индия–230.3млн. щ. – /необработен алуминий-53млн.щ.д.;хетероциклени съединения-35,8 млн.щ.д.; медикаменти за терапевтични или  профилактични цели, за продажба на дребно -18,8млн.щ.д.; плосковалцувани продукти от неръждаеми стомани-7,7 млн.щ.д;.памучни прежди-5,7 млн.щ.д.;  сурови или необработени тютюни; отпадъци от тютюн; пневматични гуми от каучук; полимери на пропилена;

органични тиосъединения; пръти  и  профили  от неръждаеми стомани и др.

Стокообменът между двете страни за същия период на 2017 г. възлиза на 276,3 млн. щ.д.

– български износ 119.3 млн. щ.д /главно зърнени храни и инструменти и апаратура за анализ, чугунен скрап, медикаменти и др.

- внос от Индия – 156.9 млн. щ.д. /главно хетероциклични съединения, медикаменти, плосковалцувана стомана и др./.

2. Водещи стоки по износ-внос

Водещи стокови групи в стокообмена с Индия, 2017 г.

Водещи стокови групи в стокообмена с Индия през 2016 г.

Реално българският износ за Индия е по-голям, но част от износа за Индия минава през Сингапур и оттам се реекспортира за Индия, което статистиката отчита като български износ за Сингапур. Между Индия и Сингапур има сключено Всеобхватно споразумение за икономическо сътрудничество, в сила от 2005 г., което предвижда либерализация на търговията между двете страни.

В официалната статистиката не се включва българския износ на специална продукция за Индия, която е един от основните пазари за продукцията на българската отбранителна индустрия. В статистиката за двустранния стокообмен не се включва и търговията със софтуерни продукти. Индийски софтуерни компании изнасят софтуерни програми за България и работят успешно с редица български банки, като внедряват и поддържат банковия софтуер.

На база анализ на спецификата на индийския пазар, считаме, че успешен износ в Индия се очертава пред няколко типа български износители:

Български стоки за износ за Индия без необходимост от налагане на пазара и разходи по скъпа маркетингова стратегия и активности, но при подходящи конкурентни ценови равнища:

-      зърнени храни (пшеница, царевица)

-      бобови култури (леща, боб, нахут)

-      фуражни смески

-      скрап (железен, меден, алуминиев)

-      слънчогледово олио

-      изкуствени торове

-      химически съединения (суровини за химичната промишленост – сода, киселини, др.)

-      отпадъчна хартия

-      хидрогенератори, специализирани машини (измервателни уреди)

-      дървен материал

-      етерични масла (розово масло).

Български стоки за износ за Индия с необходимост от налагане на пазара и разходи по достатъчна маркетингова стратегия и активности:

-      вино и алкохолни напитки

-      машини за хранителната промишленост (следпродажбено сервизиране на място)

-      хранителни продукти (захарни изделия).

Български фирми, развиващи съвместно с индийски партньори производствени, маркетингови и сервизни активности:

-      съвместно коопериране в производството на вино (доставка на българско вино в контейнери (bulk condition) и опаковане от индийски партньор), но с необходимост от маркетингов план;

-      съвместно коопериране в производството на храни (доставка на ноу-хау, трансфер на технологии), производство на захарни изделия, плодови сокове;

-      съвместно коопериране на български компании-износители с индийски компании-дистрибутори на стоки, като последните са отговорни за дистрибуцията на стоките в Индия;

-      привличане на местни индийски представители за реализиране на маркетинг активностите на българските компании/сервизната следпродажбена поддръжка на доставени в Индия машини и съоръжения.

3. Инвестиции

Индийски инвестиции в България (в млн. евро):

Източник: БНБ

Индийските инвестиции в България почти изцяло минават през трети страни. През последните години бяха реализирани успешни индийски инвестиции в България в областта на информационните технологии, земеделието, фармацевтичната индустрия, туризма и хотелиерството, клиничните проучвания и др.

4. Договорно-правна база

Между двете страни е изградена съвременна договорно-правна база в търговско-икономическата област:

Междуправителствени споразумения:

• Споразумение за икономическо сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Република Индия, подписано в Делхи на 12 септември 2007 г., в сила от 17 април 2008 г.
• Протокол между правителството на Република България и правителството на Република Индия за изменение и допълнение на Договора за насърчаване и защита на инвестициите, подписан в Делхи на 12 септември 2007 г., в сила от 12 май 2008 г.
• Договор за насърчаване и защита на инвестициите между правителството на Република България и правителството на Република Индия, подписан в Делхи на 26 октомври 1998 г., в сила от 23.09.1999 г.
• Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на дохода и имуществото, подписана в София на 26 май 1994, в сила от 23.06.1995 г.
• Договор за сътрудничество в областта на туризма между правителствата на двете страни, подписан в София на 26.05.1994 г., в сила от 26.05.1994 г.

Междуведомствени споразумения:

• Меморандум за разбирателство между НКИЗ и Федерацията на индийските търговско-промишлени палати FICCI (2018);
• Меморандум за разбирателство между българската и индийската стартъп асоциации (2018);
• Меморандум за разбирателство между Индийско-азиатско-българска търговска палата и регистрираната в София Балканско-индийската бизнес асоциация (2017)
• Меморандум за разбирателство между Балканско-индийската бизнес асоциация и индийската търговска палата PHD Chamber of Commerce and Industry (2017)
• Меморандум за сътрудничество между а Балканско-индийската бизнес асоциация и Индийския съвет за насърчаване износа на електроника и компютърен софтуер (2017)
• Меморандум за сътрудничество между Федерацията на индийските търговско-промишлени палати (FICCI) и Индийско-българската бизнес камара (2016)
• Меморандум за разбирателство между Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) и Европейския съвет на търговските камари в Индия (януари 2014 г.)
• Меморандум за разбирателство между ИАНМСП и Общоиндийската асоциация на индустриите (януари 2014 г.)
• Меморандум за разбирателство между ИАНМСП и Световния търговски център - Мумбай (януари 2014 г.)
• Меморандум за разбирателство между Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия и Националната корпорация за малките предприятия на Индия (2012 г.)
• Споразумение за сътрудничество между Българската агенция за експортно застраховане и Индийската корпорация за експортно кредитиране (2002 г.)

5. Междуправителствена комисия

18-та сесия на българо-индийската междуправителствена Смесена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество се проведе в Делхи на 6 март 2018 г. Българската делегация за сесията бе ръководена от г-н Александър Манолев, заместник-министър на икономиката. Индийската делегация бе ръководена от г-жа Рита Теаотия, заместник-министър на търговията и индустрията.

По време на сесията бяха подписани следните документи:

‒      Протокол от Осемнадесетата сесия на българо-индийската междуправителствена Смесена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество;

‒      Меморандум за разбирателство между „Национална компания индустриални зони“ ЕАД и Федерацията на индийските търговско-промишлени палати;

‒      Меморандум за разбирателство между Сдружение „Национално представителство на българската старт-ъп предприемаческа общност“ и Индийската стартъп асоциация (Startup India Association).

На индийската страна бе връчен български проект на Меморандум за разбирателство между Българската агенция за инвестиции и индийската агенция InvestIndia.

На сесията бяха обсъдени важни въпроси от дневния ред на българо-индийските отношения, представляващи интерес за България, в областите: търговия и инвестиции, иновации, стартиращи компании, малки и средни предприятия, финансово сътрудничество, селско стопанство, транспорт, информационни технологии и съобщения, енергетика, туризъм и други области от взаимен интерес.

В рамките на Осемнадесетата сесия на Смесената комисия заместник-министър Александър Манолев проведе срещи с министъра на търговията и индустрията на Индия г-н Суреш Прабху, с държавния министър на външните работи на Индия г-н М. Дж. Акбар, със заместник-министъра на външните на външните работи г-жа Ручи Гханашям, със заместник-министъра на отбраната г-н Аджай Кумар, със заместник-министъра на електрониката и информационните технологии г-н Аджай Пракаш.

Между двете страни успешно функционират също Смесен комитет за сътрудничество в областта на отбраната; Форум по информационни и комуникационни технологии; Смесен комитет за научно и технологично сътрудничество.

17-та сесия на българо-индийската междуправителствена Смесена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество се проведе в Делхи на 15-16 октомври 2012 г.

Председател на българската част на Смесената комисия бе г-н Делян Добрев, министър на икономиката, енергетиката и туризма. Индийската делегация за сесията бе ръководена от държавния министър на търговията и индустрията г-н Джотирадитя Синдия.

По време на сесията бяха обсъдени възможностите за развитие на двустранното сътрудничество в области от взаимен интерес: търговия и икономика, земеделие, транспорт, информационни технологии и съобщения, наука и технологии.

Идентифицирани бяха следните перспективни сектори за двустранно партньорство: износ за Индия на машини за хранително-вкусовата промишленост (Индия е най-големият производител на мляко в света, вторият по големина производител на плодове и на трето място по производство на зърнени храни, но поради липсата на развита преработвателна промишленост голяма част от добивите биват загубвани); износ на