Таджикистан
 

Министерство на икономиката

Деница Колинс
Началник на отдел "Руска федерация, страни от ОНД и Грузия"
ул. "Княз Александър І" 12
тел.: +359 2 940 7908
e-mail: d.collins@mi.government.bg

Референт за Таджикистан
Иван Баталов
ул. "Княз Александър І" 12
тел.: +359 2 940 7623
e-mail: i.batalov@mi.government.bg

Елена Петкова
ул. "Княз Александър І" 12
тел.: +359 2 940 7674
e-mail: e.petkova@mi.government.bg

Двустранни търговско-икономически отношения между Република България и Таджикистан

В Република Таджикистан се осъществява постепенна либерализация на икономиката. Във външната търговия расте броят на частните износители и вносители, които са изправени пред значителни трудности – често менящо се законодателство, нетарифни бариери, лицензии при износа и вноса, визови бариери, високи данъци и други.

Водещи външнотърговски партньори на Таджикистан са Русия, Узбекистан, Китай и западноевропейските страни. Основни стоки в износа са алуминий, електроенергия, памук, тъкани, растителни масла, плодове, а във вноса – електроенергия, нефтопродукти, глинозем, машини и съоръжения.

Стокообмен

(хил. щ.д.)

Годинa

Стокообмен

Износ

Внос

Салдо

2011

3929

645

3 284

-2639

2012

915

0

915

915

2013

5 661

4 977

683

-4 294

2014

1 665

1 595

70

1 525

2015

957

957

0

957

2016

2 397

2 315

82

2 233

2017

487

487

0

487

2018

338

338

0

338

2019

582,8

582,4

0,4

582

2020

644,2

644,1

0,1

643,0

1 -9 м. 2020 г.

452

452

0

452

1 - 9 м. 2021 г.

1228

1 227

1

1 226

 

Източник: МИ

За 2020г. данните сочат, че стокообмена  между Таджикистан за България е продължил една неопределена тенденция  от случайни  и ограничени сделки и нулеви ставки.

Таджикският износ , през изминалите години, е бил главно от необработен алуминий, сулфати, стипци и некардиран памук, сега е почти нулев.

Данните от предходните години, сравнени с тези от 2020 г. показват, че стокообменът продължава да намалява и дължи на случайни фактори.

През различни години вносът е бил нулев, а през 2019 е 0.4 хил. щ.д.

През 2020 г. е в рамките на статистическата грешка и е 0,1 хил. щ.д.

Водещи стоки по износа на България за Таджикистан през 2020 г.

Групи стоки

Отн. дял, %

Медикаменти

40,1

Шевни конци от синтетични или изкуствени материали

35,0

Хранителни продукти, неупоменати, нито включени другаде

7,4

Препарати, които се използват преди, по време или след бръснене, дезодоранти  за  тяло, препарати  за баня, депилатоари, други готови парфюмерийни или тоалетни продукти  и други козметични  препарати

5,3

Препарати за поддържане на косата

3,9

Източник: МИ

Водещи стоки по износа на България за Таджикистан през 1 – 6 м. 2021 г.

Групи стоки

Относителен. дял, %

Пури

40,6

Шевни конци от синтетични или изкуствени материали

15,8

Медикаменти (с изключение на продуктите от NN 3002,  3005 или  3006), съставени от смесени или  несмесени продукти, приготвени за терапевтични или  профилактични цели, представени под формата на дози или пригодени за продажба на дребно:

12,0

Препарати, които се използват преди, по време или след бръснене, дезодоранти  за  тяло, препарати  за баня, депилатоари, други готови парфюмерийни или тоалетни продукти  и други козметични  препарати, неупоменати, нито включени другаде;

11,4

Източник: МИ


В търговията между двете страни съществуват потенциални възможности. Освен традиционните, нашата страна би могла да разшири износа за Таджикистан на редица нови стоки, като: оборудване за хранително-вкусовата промишленост, селскостопански машини, подемно-транспортно оборудване, касови апарати, хладилна техника, облекла, обувки. Българските фирми биха могли да участват и в инвестиционни проекти за изграждане на неголеми обекти в областта на леката промишленост - хранително-вкусовата, текстилната, обувната.

Сред основните предизвикателства пред българския износ в Република Таджикистан следва да бъдат изтъкнати:

  • Сложната вътрешнополитическа обстановка в страната;
  • Ограничените финансови възможности на партньорите, изискванията на таджикските фирми за разсрочено плащане, за доставки на кредит и изграждане на инвестиционни обекти с финансови средства на фирмите доставчици на оборудването и технологиите;
  • Сложните комуникации, големите разстояния между двете страни, както и преминаването през много транзитни територии значително оскъпяват и забавят доставката на български стоки;
  • Слаборазвитата национална транспортна система – в Таджикистан има четири  летища с твърда настилка на пистите, които отговарят на стандартите, железопътният транспорт не е достатъчно развит – 1260 км. Шосейните пътища са третокласни, а поради климатичните условия двете важни пътни магистрали Душанбе – Айни и Калайхумб – Хорог са проходими само шест месеца в годината. Тези проблеми са обусловени до голяма степен от факта, че 93% от територията на страната се заемат от високите планински хребети на Памир и Алтай;
  • Липсата на активни директни връзки между банковите структури на двете страни изисква разплащане чрез утвърдени западни банки. Установяването на двустранни кореспондентски връзки обаче, е затруднено и от липсата на стабилни таджикски финансови институции. Понастоящем в страната работят  около 12 местни банки, които не осигуряват независима одиторска проверка, а Националната банка на Таджикистан отказва да закрива недееспособните финансови институции, половината от които не покриват изискването за минимален уставен капитал от само 2.5 млн. долара;
  • Ограничените контакти между България и Таджикистан предопределят съществуването на недостиг на информация за възможностите на другата страна в областта на търговията, инвестициите, туризма и другите стопански области. България и Таджикистан не са разкрили на територията на другата страна дипломатически и търговски мисии;
  • Силната конкуренция на таджикския пазар от страна на безмитните доставчици от ОНД, на крупните фирми от азиатския регион, а така също на мощните компании от индустриализираните държави, разполагащи със значителни финансови възможности за проникване и завладяване на чужди пазари;
  • Ниската покупателна способност на населението в Таджикистан, над 80% от което живее под прага на бедността, ограничава възможностите за   доставките на нови и висококачествени стоки.
  • Страната е силно зависима от чуждестранна финансова, икономическа и хуманитарна помощ.

Туризъм

В областта на туризма двустранните връзки между България и Таджикистан са слабо развити.

През 2019 г. 198 таджикски граждани са посетили България с цел туризъм. Поради епидемията от COVID-19 за  2020  година не са посочени данни.

Договорно-правна база

Договорно-правната основа на двустранното търговско-икономическо сътрудничество между България и Таджикистан не е изградена.

Подписана е само Спогодба за търговско-икономическо сътрудничество – София, 29.10.1996 г. - утвърдена с Решение №1268 на МС от 12.12.1996 г. и денонсирана с оглед присъединяването на България към ЕС с нота до правителството на Таджикистан и потвърдена денонсацията от тяхна страна с нота от февруари 2007 г. На 31.07.1997 г. 38-то Народно събрание приема закон за ратифициране на Споразумението във формата на размяна на писма между правителството на Република България и правителството на Република Таджикистан за учредяване на търговско представителство на Република Таджикистан в Република България. На практика такова представителство не е осъществявало дейност.

От 2 март 2013 г. Република Таджикистан е официално приета като държава-членка на Световната търговска организация.

отпечатай тази страница
 
 


Публикувай коментар

In nisl nibh, tempus eget adipiscing at, venenatis vel ligula! Aenean mattis elit ut est congue sagittis. Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit

Свързани документи
 
 
Пишете ни
Министерство на икономиката
ул. "Славянска" № 8
ЕИК предстои
тел. централа: +359 2 940 7001

факс: +359 2 9872190; 02 9819970
 
Оперативна програма Заявяване на услуги по електронен път
Контакти: София 1052 ул. "Славянска" 8 тел. центр.: +359 2 9407001 e-docs@mi.government.bg