Устен отговор на въпрос от народния представител г-н Румен Гечев
 

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми професор Гечев, благодаря за въпроса, който наистина е актуален. Може би във времето, докато дойде да отговоря на този въпрос, има и малко по-нови данни за септември, но това по същество няма значение. Със сигурност съм съгласен, че преките чуждестранни инвестиции имат абсолютно важно влияние, значение за икономическия растеж и най-вече за платежния баланс. Платежният баланс, знаете, това са отношенията на България с чуждия свят.

 

На първо място искам да подчертая, че платежният баланс, в която част са инвестициите, се изготвя на базата на шестото издание на ръководството за платежен баланс и се използва така наречената методология актив – пасив. По отношение на преките инвестиции вече имаме и нови данни от Българската народна банка, които отново са предварителни.

По предварителните данни, отчетени съгласно принципа на първоначалната посока на инвестицията, нетният поток на преките инвестиции в страната за януари и септември е положителен в размер на 729,5 млн. евро, като намалява с 326 млн. евро спрямо този за януари и септември 2019 г., каквато тенденция показахте при предварителните данни за август. През месец септември 2020 г. потокът е положителен и възлиза на 268,9 млн. евро – положителен 53,3 млн. евро, тоест имаме един растеж, който е в пъти, ако сравняваме с месец септември. При окончателните или при по-малко предварителните данни за август също виждаме едно подобрение. Искам да кажа, че чисто икономически не е коректно да сравняваме предварителни данни с окончателни, което направихме за август, а тук направих такова сравнение за септември. Чисто икономически това не е редно и не бих се съгласил с останалата част от въпроса Ви, че има оттегляне на капитали и срив.

Давам пример: през 2019 г. предварителните данни до септември, които сега използвам за 2020 г., са били с 47% по малко от окончателните, тоест наистина не може да сравняваме ябълки с круши, тъй като едните са предварителни данни, а другите са окончателни. Абсолютно сте прав, че ако използваме предварителните данни за същия период с предходната година – и през септември, и през август, имаме спад от общо 729,5 млн. евро по предварителни данни.

Както казах по-рано, по методологията на платежния баланс и специално за преките инвестиции се използва принципът актив – пасив. Тази статия е за преките инвестиции и има три подстатии – дялов капитал, реинвестирана печалба и дългови инструменти. Дяловият капитал през периода януари – септември е отрицателен, като е малко повече отрицателен спрямо същия период на предходната година, но пък имаме значим ръст при дълговите инструменти.

Какво означава, когато се използва тази методология актив – пасив, тоест гледаме движението и в двете посоки. Например, когато имаме такова намаляване на дяловия капитал, би означавало, че един инвеститор, който е бил в България, е продал бизнеса си, друг го е купил, а той е финансирал тази сделка чрез дългов инструмент, с което дълговете са нараснали, но компанията е останала жива и работи в България. Разбира се, мога да дам доста такива примери, че някои от компаниите, които са финансирали своите инвестиции, изплащат своите заеми под формата на дългови инструменти, че някои изпращат дивидент, но тези компании са в България и работят.

отпечатай тази страница
 
 


Публикувай коментар

In nisl nibh, tempus eget adipiscing at, venenatis vel ligula! Aenean mattis elit ut est congue sagittis. Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit

 
 
Пишете ни
Министерство на икономиката
ул. "Славянска" № 8
ЕИК 176789453
тел. централа: +359 2 940 7001

факс: +359 2 9872190; 02 9819970
 
Оперативна програма Заявяване на услуги по електронен път
Контакти: София 1052 ул. "Славянска" 8 тел. центр.: +359 2 9407001 e-docs@mi.government.bg
Последвайте ни: Фейсбук Профил на Министерство на икономиката Туитър Профил на Министерство на икономиката