I. Търговско-икономически отношения между Република България и Япония
II. Бизнес компас
III. Други
- Основни елементи на Споразумението за икономическо партньорство между ЕС и Япония
- Токио „услуги на едно гише“ – център за разкриване на предприятия
I. Търговско-икономически отношения между България и Япония
Япония е третата по големина икономика в Света (след САЩ и Китай). Тя е третият най-голям производител на автомобили, притежава най-голямата индустрия за стоки от сферата на електрониката и е на първите места в класациите за иновации.
През последните две десетилетия, забавеният икономически растеж на японската икономика довежда до намаляване на доходите на глава от населението в страната до 14 % под средното ниво за страните от ОИСР. Увеличаващите се правителствени разходи се финансират основно чрез заеми, което довежда до увеличаване на БВД на Япония ⇒ 238% от БВП, който е главно към вътрешни източници.
Япония е приоритетен търговско-икономически партньор на България. През 1972 е създаден неправителствен Българо-японски икономически комитет, преименуван през 2004 в Българо-японски икономически съвет (БЯИС). Секретар от българска страна е БТПП. От 2004 насам за почетен председател на Българо-японският икономически съвет се определя министърът на икономиката на България.
През последните години динамично се развиват отношенията между ЕС и Япония. На 17 юли 2018 бяха подписани ССТ и Споразумението за стратегическо партньорство между ЕС и Япония (в сила от 1 февруари 2019). ССТ предвижда елиминиране на тарифите и нетарифните прегради пред търговията и обхваща други свързани с търговията въпроси като услуги, държавни поръчки, регулаторни въпроси, конкуренция, устойчиво развитие.
СТОКООБМЕН
в млн. щ. д.
|
Година |
Износ |
Внос |
Общо |
Салдо |
|
2007 |
35.9 |
118.2 |
154.1 |
-82.3 |
|
2008 |
26.3 |
209.3 |
235.6 |
-183 |
|
2009 |
19.7 |
104.6 |
124.3 |
-84.9 |
|
2010 |
21.3 |
93.2 |
114.5 |
-71.9 |
|
2011 |
32.3 |
95 |
127.3 |
-62.7 |
|
2012 |
31 |
81.6 |
112.6 |
-50.6 |
|
2013 |
37.7 |
88.2 |
125.9 |
-50.5 |
|
2014 |
38.1 |
112.7 |
150.8 |
-74.5 |
|
2015 |
43.0 |
93.7 |
136.7 |
-50.7 |
|
2016 |
45.4 |
105.6 |
151.0 |
-60.2 |
|
2017 |
47,2 |
118,3 |
165,5 |
-71,1 |
|
2018 |
50,7 |
165,3 |
216 |
-114,6 |
|
*2019 |
56,5 |
154,2 |
210,7 |
-97,7 |
* През 2019 българският износ възлиза на 56,5 млн.щ.д., което е увеличение с 11,4% спрямо 2018. Вносът от Япония бележи намаление от 2,5%, като възлиза на 154,2 млн.щ.д.
Водещи позиции в стокообмена за 2019
|
ИЗНОС ОТ БЪЛГАРИЯ |
% от общия износ |
ВНОС ОТ ЯПОНИЯ |
% от общия внос |
|
Интегрални схеми и електронни микрокомплекти |
19,7 |
Пътнически автомобили |
17,3 |
|
Кожи и други части от птици, покрити с пера или пух |
11,7 |
Електрически двигатели и генератори |
9,6 |
|
Електрически трансформатори |
6,4 |
Части и принадлежности за превозните средства |
6,6 |
|
Медицински, хирургически, зъболекарски и ветеринарни инструменти и апарати |
6,4 |
Жици, кабели (включително коаксиалните кабели) |
5,9 |
|
Препарати, които се използват преди, по време или след бръснене |
5,9 |
Ензими; ензимни препарати |
5,4 |
|
Мекотели, дори без черупки, живи, пресни, охладени |
5,8 |
Медицински, хирургически, зъболекарски или ветеринарни инструменти |
5,1 |
Водещи стоки в стокообмена за 2018
|
ИЗНОС ОТ БЪЛГАРИЯ |
% |
ВНОС ОТ ЯПОНИЯ |
% |
|
Интегрални схеми и електронни микрокомплекти |
26.5 |
Пътнически автомобили и автомобилни превозни средства |
19.6 |
|
Кожи, пера, пух и други части от птици |
10.1 |
Ензими и ензимни препарати |
6.3 |
|
Електрически трансформатори |
9.6 |
Части и принадлежности за превозните средства |
5.6 |
|
Етерични масла |
9.6 |
Електрически двигатели и генератори |
5.1 |
|
Приготвени или консервирани ракообразни и мекотели |
5.8 |
Жици, кабели и изолирани електрически проводници |
4.7 |
|
Пресни мекотели |
4.4 |
Медицински инструменти |
3.9 |
За 2017 стокообмена е на стойност 165.5 млн. щ.д., отчитайки увеличение от 9.6% спрямо предходната 2016. Изнесените български стоки са на стойност 47.2 млн. щ.д., регистриращи слаб ръст от 4%. Вносът от Япония възлиза на 118.3 млн. щ.д. (увеличение от 12%). В българския експорт се забелязва увеличение при електрически трансформатори (69%), етерични масла (9%), пера от птици (150%), вино (58.3%) и др. Намаление се наблюдава при износа на меса от домашни птици (64.8% спад), поради периодите на спиране на българския износ, в резултат на наличието на огнища на птичи грип в България. Други позиции, по които се отчита спад са инструменти и апарати за автоматично регулиране и контрол (23%), антибиотици (32%).
В периода 2000-2006 двустранният стокообмен постоянно нараства, като през 2006 достига 334.0 млн.щ.д. След като намалява до 154.1 млн.щ.д. през 2007, двустранната търговия отново нараства до 235.6 млн.щ.д. през 2008. След 2009 стокообменът варира, като се задържа на нива над 100 млн.щ.д.
NB: Поради ниската степен на самозадоволяване на Япония със селскостопанска продукция и храни съществуват възможности за увеличаване на българския износ за Япония на този вид стоки. Една подходяща пазарна ниша за българските производители са екологично чистите и здравословни продукти.
Японското селско стопанство е високо технологично и механизирано, но произвежда едва 40% от нужните на страната хранителни продукти. Годни за земеделие са 49 000 км² или около 14 % от територията на страната. Аграрният сектор на Япония е субсидиран. За стратегически продукти – ориз, телешко месо, пшеница и други, държавата налага големи вносни мита.
ПРОЕКТИ ФИНАНСИРАНИ ОТ ЯПОНСКИ ФИНАНСОВИ ИНСТИТУЦИИ
NB Японската банка за международно сътрудничество (ЯБМС) е финансирала редица редица проекти в България, включително рехабилитация на ТЕЦ „Марица изток 2” ЕАД.
ПОСЕЩЕНИЯ МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ЯПОНИЯ
1. По-важни официални посещения в Япония
NB Това бе първо посещение на японски премиер в България. Програмата включваше среща с премиера Бойко Борисов, среща във формат министър-председатели и бизнес делегации, както и среща с президента Румен Радев.
3. По-важни събития, допринесли за активизиране отношенията между двете страни в търговската и инвестиционната област