Управление на отпадъците

Актуално към 26.03.2021 г.

В тази секция можете да намерите следната информация:

• Какво е управление на отпадъците и каква е неговата цел, съгласно Закон за управление на отпадъците (ЗУО)?
• Какво следва да предприема, ако стартирам бизнес, вследствие на който се образуват отпадъци?
• Какво ще се случи, ако не изпълнявам задълженията си, свързани с управлението на отпадъци?

Следва да се има предвид, че ЗУО се прилага за следните видове отпадъци:

• Битови отпадъци;
• Производствени отпадъци;
• Строителни отпадъци;
• Опасни отпадъци.

Изрично изключени от регламентацията на ЗУО са всички отпадъци, съгласно чл. 2, ал. 2 ЗУО, като например:

• радиоактивни отпадъци;
• отпадъчни газове, изпускани в атмосферния въздух;
• земя (in situ), включително неизкопана замърсена почва и трайно свързани със земята сгради;
• незамърсена почва и други материали в естествено състояние, изкопани по време на строителни дейности, когато е сигурно, че материалът ще бъде използван за целите на строителството с естественото си състояние на площадката, от която е изкопан;
• излезли от употреба експлозиви и др.

Какво е управление на отпадъците и каква е неговата цел?

Според ЗУО отпадък е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава, възнамерява да се освободи или е длъжен да се освободи (§ 1, т. 17 ДР ЗУО). [1]

Битови отпадъци са:

• смесени отпадъци или разделно събирани отпадъци от домакинства, включително хартия и картон, стъкло, метали, пластмаса, биоотпадъци, дървесина, текстил, опаковки, отпадъци от електрическо и електронно оборудване, отпадъци от батерии и акумулатори, както и едрогабаритни отпадъци, включително дюшеци и мебели;
• смесени отпадъци или разделно събирани отпадъци от други източници, когато тези отпадъци са сходни по естество и състав с отпадъците от домакинства.

Битовите отпадъци не включват отпадъците от производството, селското стопанство, горското стопанство, рибарството, септичните ями и канализационната система и от третирането на отпадъчните води, включително утайки от пречистване на отпадъчни води, излезли от употреба моторни превозни средства или отпадъци от строителство и разрушаване. Това определение не засяга разпределението на отговорностите за управлението на отпадъците между публичните и частните субекти (§ 1, т. 4 ДР на ЗУО).

Производствени отпадъци са отпадъците, образувани в резултат на производствената дейност на физическите и юридическите лица (§ 1, т. 32 ДР на ЗУО).

Строителни отпадъци са отпадъците от строителство и разрушаване, съответстващи на кодовете отпадъци, посочени в глава 17 от Индекс към Решение 2000/532/EО на Комисията от 3 май 2000 г. за замяна на Решение 94/3/ЕО за установяване на списък на отпадъците в съответствие с член 1, буква “а)” от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците и Решение 94/904/ЕО на Съвета за установяване на списък на опасните отпадъци в съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно опасните отпадъци и следващите му изменения (§ 1, т. 39 ДР на ЗУО).

Опасни отпадъци са отпадъците, които притежават едно или повече опасни свойства, посочени в Приложение № 3 към ЗУО (§ 1, т. 12 ДР на ЗУО).

Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците съдържа подробен списък на отпадъците (Приложение № 1).

Управление на отпадъците представлява събирането, транспортирането, обезвреждането и оползотворяването (включително сортирането) на отпадъците, включително осъществяваният контрол върху тези дейности, следексплоатационните грижи за депата, както и действията, предприети в качеството на търговец или брокер (§ 1, т. 46 ДР на ЗУО).

Управлението на отпадъците има за цел да се предотврати или намали вредното въздействие на отпадъците върху човешкото здраве и околната среда и се осъществява в съответствие с изискванията на нормативните актове относно:

• опазване на водата, въздуха, почвата, растенията и животните;
• шума и миризмите, и
• опазване на природната среда и местата, които са обект на специална защита.

Какво следва да предприема, ако стартирам бизнес, вследствие на който се образуват отпадъци?

Класификация на отпадъците

Всеки причинител на отпадъци е длъжен да да предприеме действия по класифициране на отпадъците, образувани в резултат на дейността му, като предприеме всички необходими действия в съответствие с Наредба № 2 от 23 юли 2014 г. за класификация на отпадъците (НКО). Целта на класифицирането е да се осигури екологосъобразното управление на отпадъците. Класификацията се извършва според списък на отпадъците по чл. 3, ал. 2 ЗУО. Списъкът на отпадъците включва опасни отпадъци, отчита произхода и състава на отпадъците и когато това е необходимо – пределните допустими стойности за концентрация на опасни вещества. Посоченият списък е задължителен по отношение определянето на отпадъците, които трябва да бъдат смятане като опасни [2].

Причинител на отпадъци е физическо или юридическо лице, при чиято дейност се образуват отпадъци (първичен причинител на отпадъците), или всеки, който осъществява предварителна обработка, смесване или други дейности, водещи до промяна на свойствата или състава на отпадъка (§ 1, т. 30 ДР на ЗУО).

В случай, че причинителят на отпадъците е неизвестен, класификацията на отпадъка се извършва от лицето, в чието владение се намира отпадъкът.

Изискването за класифициране не се прилага за причинителите на домакински отпадъци, както и на подобните на домакински отпадъци, образувани от търговски обекти и административни сгради.

За да се осъществи такова класифициране, следва да бъде извършено утвърждаване на представени от причинителя на отпадъците на работни листове за класификация на отпадъците. Компетентен да разгледа и утвърди работните листове е директорът на регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), на чиято територия се образува отпадък. Заявител следва да бъде съответният причинител на отпадъци.

За класифицирането причинителят на отпадъците е длъжен да представи с писмено искане за всеки отпадък в РИОСВ), на чиято територия се образува отпадъкът, следните документи: Попълнен работен лист за класификация на отпадъците по Приложение № 5 към чл. 7, ал. 1 НКО в два екземпляра с определен шестцифрен код на отпадъка;

• Описание на технологичния процес, в резултат на който се образува отпадъкът, източник и произход на отпадъка, състав и свойства на използваните при процеса суровини и материали;
• Информационни листове за безопасност на химичните вещества и смеси, използвани като изходни суровини за технологичния процес, в резултат на който се образува отпадъкът;- Становище от регионалната здравна инспекция (РЗИ) за класификацията на отпадъците от подгрупа „18 01 отпадъци от родилна помощ, диагностика, медицински манипулации или профилактика в хуманното здравеопазване, когато такива отпадъци са налице“.

Срок за представяне на документите: Срокът, в който документите следва да бъдат представени пред компетентния орган е не по-късно от два месеца преди образуването на съответния отпадък. Когато се налага нова класификация на отпадъците, срокът е не по-късно от два месеца преди промяна на суровините и/или технологичните процеси, която води до изменение на състава и свойствата на отпадъка. Документите могат да се подават и чрез Националната информационна система „Отпадъци“ (НИСО) по чл. 48, ал. 8 ЗУО, вр. чл. 7, ал. 7 НКО.

Директорът на РИОСВ се произнася в 14-дневен срок от получаването на всички необходими документи или становища от други компетентни органи (напр. становище от РЗИ относно отпадъци по код 18 01). Директорът може да утвърди работния лист чрез НИСО, като използва електронен подпис, когато документите са подадени чрез тази система (чл. 9, ал. 2 НКО).

Единият екземпляр от работния лист се връща на причинителя на отпадъка, а другият се съхранява в РИОСВ.

Подробно разписан ред и условията за извършването на класификацията са уредени в Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците. Поради сложността на процедурата се препоръчва използването на утвърденото от министъра на околната среда и водите Ръководство за класификация на отпадъците . Ръководството не е нормативен документ и може да се използва само като помощно средство. Водещият акт въз основа, на който може да се извършва класификация на отпадъците е Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификацията на отпадъцитеВсяка фирма, чиято дейност е свързана с образуване и/или третиране на отпадъци, е длъжна да води отчетна книга. Отчетната книга се води по образец и се попълва минимум веднъж месечно за всеки календарен месец до 5 дни след изтичането му. Редът за водене на отчетните книги е подробно уреден в Наредба № 1 от 4.06.2014г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри.Съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗУО, определени отпадъци престават да бъдат отпадъци по смисъла на ЗУО, когато са преминали през процес на оползотворяване, включително рециклиране и отговарят на критерии, посочени в закона.

Уведомяване при преустановено образуване на отпадъци

В случай че се прекрати образуването на даден отпадък, както и при липса на източници, от които би могъл да се образува, причинителят на отпадъка подава уведомление по образец съгласно Приложение № 7 към НКО до директора на съответната РИОСВ, като прилага работният лист за класификация на отпадъка.

В 14- дневен срок от получаване на уведомлението РИОСВ извършва проверка на съответния обект за установяване наличието на източници, от които би могъл да се образува отпадъкът. Когато проверката от страна на РИОСВ установи, че даден отпадък не се образува и липсват източници, от които би могъл да се образува, директорът на РИОСВ отбелязва върху съответния работен лист за отпадъка – „С прекратено действие“, като поставя подпис и дата на извършване на проверката. Аналогично отбелязване се извършва и върху екземпляра от работния лист, съхраняван в РИОСВ. В 10- дневен срок от отбелязването, директорът на РИОСВ уведомява изпълнителния директор на ИАОС за настъпилата промяна. [3]

Третиране на отпадъците

Лицата, при чиято дейност се образуват отпадъци, и притежателите на отпадъци, са длъжни да ги третират самостоятелно или да ги предоставят за събиране, транспортиране и третиране на лица, които имат право да извършват тези дейности в съответствие със ЗУО (чл. 7, ал. 1 от ЗУО).

Когато отпадъците са предадени за подготовка преди оползотворяване или обезвреждане, не отпада отговорността на първоначалния причинител или притежател за извършване на цялостно оползотворяване или обезвреждане на отпадъците. Случаите и носенето на отговорност от първоначалния причинител на отпадъците по цялата верига от тяхното събиране до третирането им, както и за споделяне и прехвърляне на отговорността между лицата, участващи във веригата за събиране и третиране, се определят с наредбите по чл. 13, ал. 1 и чл. 43 ЗУО, без това да засяга прилагането на Регламент (ЕО) № 1013/2006 на ЕП и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превози на отпадъци. Отговорността за организиране управлението на масово разпространени отпадъци се поема от производителя на продукта, в резултат на чиято употреба се образуват отпадъците, при условията на закона и наредбите по чл. 13, ал. 1 ЗУО (чл. 7, ал. 5 ЗУО). Самостоятелното третиране на отпадъците е свързано с получаването на редица разрешителни, уредени в ЗУО (чл. 35 във връзка с чл. 67 и сл. ЗУО). Предаването на производствени, строителни и опасни отпадъци за събиране, транспортиране и третиране на лица, които имат право да извършват тези дейности, се извършва въз основа на писмен договор. Вие може да проверите кои лица имат право да извършват дейности по управление на отпадъци от портал Публични регистри.

Кметът на съответната община организира управлението на битовите и строителните отпадъци, образувани на нейна територия, съобразно изискванията на ЗУО и наредбата по чл. 22 ЗУО. Събирането, транспортирането и третирането на битовите отпадъци се предоставя от съответната община по седалище на недвижимия имот под формата на услуга. За тази услуга предприятието собственик или ползвател (учредено право на ползване) на облагаем с данък недвижим имот дължи такса за битови отпадъци (ТБО). Редът за изчисляване на таксата и основата за нейното изчисление се определят с наредба от съответния общински съвет, като водеща основа за определяне на размера на таксата за битови отпадъци e количеството генерирани битови отпадъци. Размерът на дължимата такса за всяко задължено лице се определя съгласно наредбата за всяка календарна година, като е важно да се отбележи, че начинът за изчисляване на размера на таксата за юридически лица често е различен от начина за изчисляване на таксата за физически лица. Поради това предприятията следва да проучат реда за определянето на таксата в съответната община.

Таксата се заплаща по ред и в срокове, определени от общинския съвет. Размерът на ТБО за всяко задължено лице се определя за календарна година при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците.

След като бъде определен размерът на дължимите такси и преди да стане възможно заплащането им, съответната община уведомява задължените лица за дължимите от тях такси за съответния период. В случай че собствениците на имоти или ползвателите им не са уведомени за дължимите такси, те следва да потърсят информация от съответната община. Ежегодно до 15 февруари всяка община следва да публикува на интернет страницата си информация за приетите основи за изчисляване на таксата за битови отпадъци и размера на таксата за единица основа за текущата година, план-сметка за предоставяните услуги и информация за количеството отпадъци, събрани и третирани през предходната година. Националното сдружение на общините в Република България обобщава и публикува информацията, предоставена от всички общини, в срок до 31 март от същата година.

Особени случаи

Особен случай представлява производство на продукти, след чиято употреба се образуват масово разпространени отпадъци. Масово разпространени са отпадъците, които се образуват след употреба на продукти от многобройни източници на територията на цялата страна и поради своите характеристики изискват специално управление (§ 1, т. 7 ДР на ЗУО). Поради особеното значение на масово разпространените отпадъци е въведена т.нар. „разширена отговорност на производителя“, която е свързана с допълнителни задължения за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на отпадъците (чл.13, ал.1 от ЗУО).

“Схема за разширена отговорност на производителя“ е набор от мерки, предприети с цел да гарантират, че производителите на продукти носят финансова отговорност или финансова и оперативна отговорност за управлението на отпадъците като етап от жизнения цикъл на продукта след превръщането му в отпадък (§ 1, т. 35 от ДР на ЗУО).

Лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, отговарят за разделното им събиране и третиране, както и за постигане на съответните цели за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване, определени с наредбите по чл. 13, ал. 1 ЗУО. Задълженията могат да се изпълняват индивидуално или чрез участието в колективни системи, представлявани от организация по оползотворяване на съответния вид отпадък.

Разширената отговорност на производителя [4] е диференцирана в зависимост от вида на масово разпространения отпадък, който се образува и се урежда в следните наредби: Наредба за отработените масла и отпадъчните нефтопродукти, Наредба за опаковките и отпадъците от опаковки, Наредба за излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване, Наредба за излезлите от употреба моторни превозни средства, Наредба за изискванията за третиране на излезли от употреба гуми, Наредба за батерии и акумулатори и за негодни за употреба батерии и акумулатори и др.. Наредбите могат да бъдат открити на този адрес.

Лицата, пускащи на пазара продукти, след чиято употреба се образуват масово разпространени отпадъци следва да се съобразяват и с разпоредбите на Наредба за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса, приета с ПМС № 76 от 12.04.2016 г. Лицата, в чиято тежест се явява т.нар. разширена отговорност на производителя заплащат продуктова такса. Съгласно легалната дефиниция, това е таксата, която се заплаща за пластмасови торбички за пазаруване и за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, както и за МПС, придобивани за лична употреба чрез въвеждането им на територията на страната от друга държава – членка на ЕС, или внасянето им от държава извън ЕС (т. 7 ДР Наредба за определяне на реда и размер за заплащане на продуктова такса).Продуктовата такса се заплаща до 15-то число на текущия месец по сметката на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) към Министерство на околната среда и водите от лицата, които не участват в колективна система, представлявана от организация по оползотворяване или не изпълняват задълженията си индивидуално.

Лице, което пуска на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, което лице е със седалище в друга държава – членка на ЕС, може да определи упълномощен представител (УП) – юридическо или физическо лице, със седалище, съответно с постоянен адрес на територията на Република България, което да изпълнява задълженията му по ЗУО и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, произтичащи от разширената отговорност на производителя. Един и същ УП може да представлява няколко лица, посочени в предходното изречение, за различни видове продукти.

Какво ще се случи, ако не изпълнявам задълженията си, свързани с управлението на отпадъци?

Неизпълнението на задълженията по ЗУО може да доведе до редица санкции. Така например, за неизпълнение на задължението за класификация на образуваните отпадъци или за нова класификация, при промяна на суровини или технологичен процес, което води до промяна в състава и свойствата на отпадъка, едноличния търговец или юридическото лице може да бъде наказано с имуществена санкция в размер от 5 000 до 15 000 лв.

Имуществена санкция от 3 000 до 10 000 лв. се налага на предприятие, което нарушава разпоредбите относно събирането, включително разделното, съхраняването, транспортирането или третирането на битови или строителни отпадъци и/или което нарушава изискванията за разделно събиране, транспортиране или третиране на отпадъци според вида, свойствата и съвместимостта на отпадъка.

Налице са и редица други санкции, които се налагат при неспазване на законодателството относно управлението на отпадъците (чл. 133-160 ЗУО).

При повторно нарушение, имуществените санкции са в по-високи размери.

Повече информация
	Повече информация за управлението на отпадъците и свързаната нормативна уредба можете да откриете на страницата на Министерство на околната среда и водите .

---

[1] Вещество или предмет, които са резултат на производствен процес, чиято основна цел не е тяхното производство, представляват страничен продукт, а не отпадък по смисъла на § 1, т. 17 ДР на ЗУО, само ако са спазени едновременно условията по чл. 4, ал. 1, т. 1 – 4 ЗУО.

[2] Да се съобрази и Приложение № 3 към ЗУО вр. § 1, т. 12 от ДР на ЗУО.