Татяна Дончева
ул. “Княз Александър І” 12,
тел.: +359 2 940 7881
СПРАВКА ЗА ТЪРГОВСКО – ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА АРЖЕНТИНА
1. ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА АРЖЕНТИНА
В края на 2007 г. Кристина Фернандес де Кирхнер наследи съпруга си като президент на страната като през 2008 г. отбелязаният икономически растеж от предходните години започна рязко да се забавя поради политиката на правителството, спъваща износа, и изпадането в рецесия на световната икономика. През 2010 г. икономиката на Аржентина се оживи значително след отбелязаната рецесия от 2009 г., но в края на 2011 г. отново започна да се забавя, въпреки че правителството продължи да разчита на експанзионистична фискална и парична политики, които от своя страна задържат двуцифрените стойности на инфлацията, която продължава да расте и до 2014 г. По последни данни, аржентинската икономика не успява да се справи с предизвикателствата и през първото тримесечие на 2014 г. навлезе в рецесия след като отбелязва свиване на своя БВП за второ поредно тримесечие.
През 2012 г. аржентинското правителство разшири държавната намеса в икономиката. Конгресът одобри национализацията на петролната компания YPF Repsol от Испания. През същата година правителството разшири ограничителните мерки при вноса, включвайки изискване за предварителна регистрация и предварително одобрение на осъществявания внос (без изключение). Допълнително бе затегнат валутният контрол в опит да се укрепят валутните резерви на страната и да се спре изтичането на капитали от нея.
След избирането на президента Маурисио Макри през ноември 2015 г. Аржентина започна историческа политическа и икономическа трансформация, тъй като неговата администрация предприе стъпки за либерализиране на аржентинската икономика, премахване на контрола върху капитала, плаващ курс на песото, премахване на контрола върху някои стоки, и реформиране на официалната статистика на страната. Аржентина договори плащания към кредитори по дълга с облигации и отстъпи на международните капиталови пазари през април 2016 г. През септември 2016 г. Аржентина завърши първата си консултация по МВФ по член IV от 2006 г. насам.
През 2017 г. икономиката на Аржентина излезе от рецесия с ръст на БВП от близо 3,0%. След години на международна изолация Аржентина пое няколко международни лидерски позиции през 2017 г., включително домакинството на Световния икономически форум за Латинска Америка и министерската конференция на Световната търговска организация и председателството на Г-20 през 2018 г.
През м. септември 2021 г. Аржентина отчете положителен търговски баланс от 1,7 млрд. щ.д. (за сведение: през 2020 г. се равнява на 0,6 млрд. щ.д.). Общите търговски потоци (сумата от износа и вноса) са се увеличили с 52% на годишна база, като нарастването във вноса е с 43% (достигащ до 5,9 млрд. щ.д.). Според анализатори цифрите се дължат на растежа във всички сектори, с изключение на транспортния (пътническите превози), където се отчита намаление от 36% на годишна база. Вносът на горива нарасна, за да се справи с недостига на природен газ през зимата. Вносът на междинни стоки, части и аксесоари е нараснал с над 50% като резултат от икономическото възстановяване. Вносът на капиталови стоки също се е увеличил, като средство за „доларизация“, в контекста на контрола на капитали. Отчита се растеж в износа с 60% (до 7,6 млрд. щ.д.), като увеличението на средните цени е 30%, а на обема – 23%.
През м. септември 2021 г. износът на Аржентина за ЕС се е увеличил с 23% на годишна база (до 940 млн. щ. д.), докато вносът от ЕС възлиза на 911 млн. щ.д. (увеличение от 51%). Нараснали са износът на промишлени и преработени селскостопански стоки съответно с 3% и 32%, вносът на инвестиционни стоки, междинни стоки и части и аксесоари за средства за производство съответно със 77%, 57% и 60%, както и вносът на потребителски стоки – с 18%. Вносът на автомобили намалява с 18%.
Положителното търговско салдо остава основният източник за снабдяването на икономиката с щатски долари. Въпреки стабилното си ниво в исторически план (около 3% от БВП през последните 12 месеца), положителното салдо не е достатъчно, за да овладее нарастващия девалвационен натиск в контекста на междинните избори и преобладаващата икономическа несигурност. Действия на правителството, като едностранното замразяване на 1432 вида стоки за масово потребление, ускоряването на помощта на Централната банка за хазната за плащане на фискалния дефицит и реториката на правителството срещу МВФ, не допринасят положително на ситуацията. В резултат на тези действия, на 28 октомври м.г. цената на долара на паралелния за страната валутен курс се покачи до рекордна стойност от 1 долар срещу 192 аржентинско песо, с което разликата между официалния и неофициалния курс възлиза на 97%. Междувременно рискът за страната е 1678 пункта, най-високото му ниво за последната година.
Аржентина е включена във водещите проекти за 2023 г. на Глобалния портал за сътрудничество между ЕС и сраните от Латинска Америка и Карибите в частта „Климат и енергия“ със следните проекти “Development of Gran Chaco and expansion of the electricity transmission network covering 23 provinces nationwide”; „Development of critical raw materials value chains for lithium and copper”; „Production of Green Hydrogen”.
2. СТОКООБМЕН
В стокообмена между България и Аржентина се наблюдават постоянни колебания. След като общия стокообмен намалява до 15.3 млн. долара през 2009 година, през следващите две години се отбелязва рязък скок. Въпреки положителната тенденция през 2010 и 2011 година, след промяната в търговската политика на Аржентина стокообменът рязко спада.
Салдото през последните години е подчертано отрицателно за България, което е породено от наложените от Аржентина ограничения пред вноса. Във връзка с наложените търговски бариери, е понижаването на стокообмена около 5 пъти през 2012 година, в сравнение с този през 2011 г.
По данни на българската митническа статистика стокообменът между България и Аржентина за периода 2006 – дванадесетте месеца на 2022 г. е както следва:
в млн. щ.д.
| ГОДИНА | ИЗНОС | ВНОС | СТОКООБМЕН | САЛДО |
| 2006 | 6,67 | 103,98 | 110,65 | -97,31 |
| 2007 | 21,00 | 15,43 | 36,43 | 5,57 |
| 2008 | 29,04 | 16,02 | 45,07 | 13,02 |
| 2009 | 3,97 | 11,38 | 15,36 | -7,41 |
| 2010 | 7,20 | 81,00 | 88,20 | -73,80 |
| 2011 | 29,74 | 66,58 | 96,32 | -36,84 |
| 2012 | 6,35 | 13,03 | 19,38 | -6,68 |
| 2013 | 9,71 | 12,34 | 22,05 | -2,63 |
| 2014 | 3,79 | 13,30 | 17,09 | -9,51 |
| 2015 | 3,84 | 17,66 | 21,5 | -13,82 |
| 2016 | 5,20 | 22,00 | 27,2 | -16,8 |
| 2017 | 28,82 | 54,27 | 83,09 | -25,45 |
| 2018 | 8,16 | 73,36 | 81,52 | -65,2 |
| 2019 | 8,25 | 46,90 | 55,15 | -38,65 |
| 2020 | 6,52 | 39,26 | 45,78 | -32,74 |
| 2021 | 8,09 | 36,49 | 44,58 | -28,40 |
| 2022 | 12,51 | 29,38 | 41,90 | -16,87 |
Стокообменът между България и Аржентина се развива като цяло неравномерно при запазване на негативно салдо за нашата страна, като върховата стойност в търговията от 110.65 млн. щ.д. е постигната през 2006 г.
По информация на аржентинската страна, във вноса в България, най-голям принос имат медните руди и техните концентрати, които не се отчитат от българската статистика след 2011 г. Това се дължи на спецификата на статистиката, която отчита страна на внос, а не страна на произход на стоката.
За дванадесетте месеца на 2022 г. стокообменът на страната ни с Аржентина възлиза на 41.89 млн. щ.д., от които износ 12,51 мил. щ.д. и внос 29.38 мил. щ. д. За сравнение за същия период на 2021 г, стокообмена на страната ни с Аржентина е 44.58 млн. щ.д., от които износ 8.09 мил. щ.д. и внос 36.49 мил.щ.д.
За посочения период при българския износ се наблюдава ръст от 54.7 %спрямо предходната година, като най-показателно е увеличението при позицията „химични торове“ – над 264 %. При аржентинския внос в България се наблюдава 19.5 % намаление в сравнение с 2021 г., като стоковата структура е запазена като цяло, но с променени количества.
Водещи стоки в стокообмена с Аржентина през 2022 г.
| Износ от България | % | Внос от Аржентина | % |
| Минерални или химични азотни торове | 47.1 | Фъстъци непечени | 41.7 |
| Медицински, хирургически, зъболекарски или ветеринарни инструменти и апарати | 13.2 | Вълна, фини или груби косми | 10.5 |
| Ензими | 5.1 | Земеделски, градинарски или лесовъдни машини | 8.4 |
| Пластмасови опаковки | 4.1 | Машини и устройства за събиране на реколтата | 7.3 |
| Сачмени или ролкови лагери | 3.7 | Вълни, нещрайхгарни, нито камгарни | 6.9 |
През 2021 г. стокообменът на страната ни с Аржентина възлиза на 41.72 млн. щ.д. спрямо 45,78 млн. щ.д. през 2020 г. – спад от -8.87%.
Българският износ за Аржентина отбелязва ръст от над 5% спрямо 2020 г., като стойността му е 6.85 млн. щ.д., което се дължи на регистрирания ръст в износа на минерални или химични азотни торове, медицински, хирургически, зъболекарски или ветеринарни инструменти и апарати и др. Вносът от Аржентина също бележи спад от -11.18% до 34.87 млн. щ.д.
Водещи стоки в стокообмена с Аржентина през 2021 г.
| Износ от България | % | Внос от Аржентина | % |
| Минерални или химични азотни торове | 23.6 | Руди на благородните метали и техните концентрати | 31.5 |
| Медицински, хирургически, зъболекарски или ветеринарни инструменти и апарати | 12.7 | Фъстъци непечени | 24.2 |
| Машини и апарати за обработка на каучук или пластмаси или за производство на продукти от тези материали | 9.2 | Вълни, нещрайхгарни, нито камгарни | 11.9 |
| Инсектициди | 8.6 | Зеленчуци със сухи бобови чушки | 5.3 |
| Маркучи от вулканизиран каучук | 6.3 | Земеделски, градинарски или лесовъдни машини и устройства за подготовка или обработка на почвата или за култивация | 3.8 |
През 2020 г. стокообменът на страната ни с Аржентина възлиза на 45.78 млн. щ.д. спрямо 55,15 млн. щ.д. през 2019 г. – спад от -17%.
Българският износ за Аржентина отбелязва спад от -21% спрямо 2019 г., като стойността му е 6.52 млн. щ.д., което се дължи на регистрирания спад в износа на машини и апарати за подготовка или преработка на тютюн, артикули за фойерверки и др. Вносът от Аржентина също бележи спад от -16.3% до 39.26 млн. щ.д.
Водещи стоки в стокообмена с Аржентина през 2020 г.
| Износ от България | % | Внос от Аржентина | % |
| Машини и апарати за обработка на каучук | 19.3 | Фъстъци непечени | 31.7 |
| Стъклени предмети за сервиране | 9.3 | Руди на благородните метали и техните концентрати | 17.9 |
| Ензими | 9.2 | Вълни, нещрайхгарни, нито камгарни | 13.5 |
| Инсектициди | 8.8 | Зеленчуци със сухи бобови чушки | 8.7 |
| Медицински, хирургически, зъболекарски или ветеринарни инструменти и апарати | 8.0 | Животински или растителни мазнини и масла и техните фракции | 8.6 |
През 2019 г. данните на митническата статистика показват, че двустранният стокообмен между България и Аржентина отбелязва спад от -32.3% спрямо 2018 г., възлизайки на 55.15 млн. щ.д.
Българският износ за Аржентина отбелязва ръст от 1.1% спрямо 2018 г., като стойността му е 8.25 млн. щ.д., което се дължи на регистрирания ръст в машини и апарати за подготовка или преработка на тютюн и др. Вносът от Аржентина бележи спад от -36.1% до 46.90 млн. щ.д.
Водещи стоки в стокообмена с Аржентина през 2019 г.
| Износ от България | % | Внос от Аржентина | % |
| Машини и апарати за подготовка или преработка на тютюн | 16.21 | Руди на благородните метали и техните концентрати | 26.03 |
| Артикули за колективни игри | 11.27 | Фъстъци непечени | 18.24 |
| Артикули за фойерверки | 9.90 | Вълни, нещрайхгарни | 16.47 |
| Табла, пана, конзоли, пултове, шкафове и други подобни | 8.80 | Вълна, фини или груби косми, щрайхгарни или камгарни | 12.92 |
| Маркучи от вулканизиран каучук | 4.80 | Зеленчуци със сухи бобови чушки | 5.02 |
През 2018 г. данните на митническата статистика показват, че двустранният стокообмен между България и Аржентина намалява с –1.89% спрямо 2017 г., възлизайки на 81.52 млн. щ.д.
Българският износ за Аржентина отбелязва спад от -71.69% спрямо 2017 г., като стойността му е 8.16 млн. щ.д., което се дължи на отсъствието в износа на кораби-фарове, кораби-помпи, кораби-драги, плаващи кранове и други кораби. Вносът от Аржентина бележи ръст от 35.18% до 73.36 млн. щ.д.
Водещи стоки в стокообмена с Аржентина през 2018 г.
| Износ от България | % | Внос от Аржентина | % |
| Табла, пана, конзоли, пултове, шкафове и други подобни | 17.95 | Биодизел и смеси от биодизел | 59.58 |
| Артикули за фойерверки | 12.60 | Вълна, фини или груби косми, щрайхгарни или камгарни | 10.09 |
| Пластмасови транспортни или опаковъчни артикули | 8.54 | Руди на благородните метали и техните концентрати | 8.36 |
| Електрически трансформатори | 5.72 | Вълни, нещрайхгарни, нито камгарни | 6.43 |
| Маркучи от вулканизиран каучук | 5.63 | Фъстъци непечени | 4.50 |
През 2017 г. данните на митническата статистика показват, че двустранният стокообмен между България и Аржентина се увеличава с 205.48% спрямо 2016 г., възлизайки на 83.09 млн. щ.д.
Българският износ за Аржентина отбелязва ръст от 454.23% спрямо 2016 г., като стойността му е 28.82 млн. щ.д., което се дължи на регистрирания ръст в износа на кораби-фарове, кораби-помпи, кораби-драги, плаващи кранове и други кораби. Вносът от Аржентина също бележи ръст от 146.68% до 54.27 млн. щ.д.
Водещи стоки в стокообмена с Аржентина през 2017 г.
| Износ от България | % | Внос от Аржентина | % |
| Кораби-фарове, кораби-помпи, кораби-драги, плаващи кранове и други кораби | 61.02 | Руди на благородните метали и техните концентрати | 41.93 |
| Автоматични машини за обработка на информация и техните единици | 7.27 | Биодизел и смеси от биодизел | 14.93 |
| Електрически трансформатори | 7.09 | Фъстъци непечени | 11.28 |
| Електрически акумулатори | 5.80 | Вълни, нещрайхгарни, нито камгарни | 8.96 |
| Инсектициди
| 2.82 | Вълна, фини или груби косми, щрайхгарни или камгарни | 8.27 |
През 2016 г. данните на митническата статистика показват, че двустранният стокообмен между България и Аржентина се увеличава с 26.51% спрямо 2015 г., възлизайки на 27.2 млн. щ.д.
Българският износ за Аржентина отбелязва ръст от 35.42% спрямо 2015 г., като стойността му е 5.20 млн. щ.д., което се дължи на регистрирания ръст в износа на автоматични машини за обработка на информация и техните единици. Вносът от Аржентина също бележи ръст от 24.58% до 22.00 млн. щ.д.
Водещи стоки в стокообмена с Аржентина през 2016 г.
| Износ от България | % | Внос от Аржентина | % |
| Автоматични машини за обработка на информация и техните единици | 42.94 | Фъстъци непечени | 27.77 |
| Инсектициди | 19.74 | Руди на благородните метали и техните концентрати | 24.75 |
| Растения, части от растения, семена и плодове от видовете | 5.28 | Вълни, нещрайхгарни, нито камгарни | 19.35 |
| Артикули за фойерверки | 4.31 | Цитрусови плодове | 4.51 |
| Ензими | 3.57 | Зеленчуци със сухи бобови чушки | 4.16 |
За активизиране на търговско-икономическите контакти между България и Аржентина може да допринесе провеждането на следващата сесия на междуправителствената комисия, на която да се набележат нови мерки за сътрудничество. Наред с това обаче за по-успешното развитие на двустранните отношения е необходимо да се подобрят и контактите с отраслови камари, асоциации и консултантски фирми. Активизирането на вече съществуващите отношения също би се отразило благоприятно. Представянето на експортните възможности на България в Аржентина със съдействието на посолството ни в тази страна би дало допълнителен импулс в отношенията между двете страни.
3. ИНВЕСТИЦИИ
По данни на БНБ в периода 2014-2021 г. Годишни данни; Нетни чуждестранни инвестиции в България; Позиция в края на периода; Общо финансови активи/пасиви;
в млн. евро
|
| 2014 | 2015 | 2016 | 2017 | 2018 | 2019 | 2020 | 2021 |
| Аржентина | 1.2 | 1.7 | 4.1 | 6.2 | 7.3 | 0.8 | 4.2 |
3.6 |
По Закона за насърчаване на инвестициите няма сертифицирани проекти с аржентинско участие.
4. МЕЖДУПРАВИТЕЛСТВЕНА КОМИСИЯ
На основание Спогодба за икономическо и техническо сътрудничество (подписана 1980 г.), между двете страни има създадена Смесена междуправителствена комисия за икономическо и техническо сътрудничество (СКИТС), която е провела до момента 4 заседания.
Сесиите на Смесената междуправителствена комисия за икономическо и техническо сътрудничество са се провеждали, както следва:
- I-ва сесия, м. юли 1984 г. в Буенос Айрес,
- II-ра сесия, м.май 1987 г. в Пловдив,
- III-та сесия, м. април 1996 г. в Буенос Айрес,
- ІV-та сесия, м. септември 2006 г. в София.
След десетгодишно прекъсване и с цел активизиране и задълбочаването на двустранните отношения в областта на икономическото сътрудничество, на 25 и 26 септември 2006 г. в гр. София, се проведе Четвъртата сесия на Смесената междуправителствена българо-аржентинска комисия за икономическо и техническо сътрудничество /СКИТС/.
Председател на българската част на Смесената комисия бе заместник-министър на икономиката и енергетиката.
Председател на аржентинска част на Комисията бе директор на Национална дирекция „Международни икономически преговори” в Министерство на външните работи, международната търговия и вероизповеданията на Република Аржентина (с ранг заместник-министър).
В дневния ред на сесията бе включен за обсъждане и въпросът за осъвременяване на двустранната договорно-правна база в областта на двойното данъчно облагане, морско- търговското корабоплаване, научно-техническото сътрудничество, както и сътрудничеството в борбата с организираната престъпност и други тежки престъпления и др. Парафиран бе проект на Споразумение за икономическо сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Република Аржентина.
Споразумението се подписа на 11 ноември 2008 г., в рамките на официалното посещение в Република Аржентина на президента на Република България г-н Георги Първанов. След изпълнение на вътрешните законови процедури, същото влезе в сила през м. март 2011 г. Със Споразумението за икономическо сътрудничество се създава нова Българо-аржентинска комисия за двустранно икономическо сътрудничество. С Решение на Министерски съвет за съпредседател на Смесената комисия с Аржентина от българска страна е определен заместник-министър на икономиката.
Министерството на икономиката е в процес на обсъждане с аржентинската страна провеждането на Първата сесия на българо-аржентинската Междуправителствена смесена комисия за икономическо сътрудничество. През месец септември 2021 г. е предоставена на аржентинската страна информация за предложенията на българската страна за теми за обсъждане по време на Първата сесия на българо-аржентинската Междуправителствена смесена комисия за икономическо сътрудничество /СКИС/, гр. Буенос Айрес, Аржентина; следва аржентинската страна, в качеството й на домакин да предложи подходящ период за провеждане на сесията.
5. ДОГОВОРНО ПРАВНА ОСНОВА НА ТЪРГОВСКО-ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И АРЖЕНТИНА
- Договор за насърчаване и взаимна защита на инвестициите – подписан на 21.09.1993 г. в Буенос Айрес, ратификационните документи са разменени на 11.03.1994г. в МВнР – предстои изменение.
- Споразумение между БТПП и Камарата за индустрия, търговия и производство на Аржентина – подписано през 1979 г.;
- Санитарно – ветеринарна спогодба – подписана през м. август 1998 г. – изпратена нота за денонсирането й, считано от 01.01.2007 г.;
- Спогодба за сътрудничество в областта на карантината и растителната защита – подписана през м. август 1998 г. – изпратена нота за денонсирането й, считано от 01.01.2007 г.;
- Спогодба за сътрудничество в областта на туризма – юли 2000 г. – в сила от 22.04.2003 г.;
- Споразумение за мирно използване на атомната енергия – юли 2000 г. – не е влязло в сила;
- Спогодба за наука и технологично сътрудничество – юли 2000 г., в сила от 17.01.2003 г.;
- Програма за сътрудничество в областта на образованието и културата – март 2006 г.;
- Споразумение за установяване на безвизов режим за гражданите на двете страни, притежатели на обикновени паспорти – март 2006 г.;
- Споразумение между Дипломатическите институти – март 2006 г.
- Споразумение за икономическо сътрудничество между правителствата на Република Аржентина и Република България, подписано на 11.11.2008 г. в Буенос Айрес. В сила от март 2011 г.
6. ПОСЕЩЕНИЯ И СРЕЩИ
2017 г. – на министъра на икономиката г-н Емил Караниколов, с българска правителствена делегация, за участие в 11-тата сесия на Министерската конференция на Световната търговска организация в Буенос Айрес, Аржентина.
2016 г. – през м. февруари 2016 г. в Аржентина бяха осъществени две визити на най-високо ниво: на президента г-н Росен Плевнелиев и на министъра на икономиката.
1998 г. – на зам.-министър на търговията и туризма за участие в II-та среща на страните от МЕРКОСУР и ЧИС в Буенос Айрес;
1998 г. – на министър на земеделието, горите и аграрната реформа в Аржентина. Подписани са ветеринарна и фитосанитарна спогодби;
1998 г. – на вицепрезидента Тодор Кавалджиев. Проведени са политически консултации между МВнР на равнище началник управление;
1999 г. – на зам.-председателя на Народното събрание Иван Куртев, начело на делегация за участие в тържествата по случай встъпването в длъжност на президента Фарнандо де ла Руа. Връчено е послание от президента на България до президента на Аржентина, с покана да посети нашата страна;
2000 г. – на министъра на външните работи Надежда Михайлова – официално посещение;
2001 г. – политически консултации между МВнР на равнище заместник-министър в София.
2006 г. – политически консултации между МВнР на равнище заместник-министър в Аржентина.
2008 г. – посещение на президента на Република България в Република Аржентина.