Loading...

Австралия

Началник отдел “Азия, Африка, Америка и Австралия”
Аделина Кьосева
ул. “Княз Александър І” 12
тел: +359 2 940 7688; факс: +359 2 987 4008
a.kioseva@mi.government.bg
Референт за Австралия

Бойко Годев

ул. “Княз Александър І” 12,

тел.: +359 2 940 7705

b.godev@mi.government.bg

Информация за “Българо-австралийска бизнес камара”

България се стреми да развива търговско-икономическите отношения с Австралия, която е една от най-мощните икономики в Азиатско-тихоокеанския регион. След приемането на България за пълноправен член на ЕС възможностите за разширяване на двустранното сътрудничество нарастват в условията на активното партньорство между съюза и Австралия, като позитивна роля в това отношение играе и значителната българска общност в страната.

Сред основните рестриктивни фактори, възпрепятстващи устойчивото развитие на търговията със стоки и услуги между България и Австралия, са сравнително малкият пазар у нас за възможностите и капацитета на австралийския износ, който в преобладаващата си част се състои от суровини (след встъпването на България в ЕС този фактор играе все по-малка роля), отсъствието на свободни пазарни ниши в Австралия, ограниченият ресурс за активна рекламна и промоционална дейност за българските стоки и услуги на австралийския пазар, приоритетните предпочитания и ориентация на българския бизнес към пазарите на ЕС и др.

І. СТОКООБМЕН

През отделните години търговският стокообмен между България и Австралия се движи в сравнително широки граници макар и при наличието на обща тенденция към повишаване. Пикова за миналото десетилетие е 2008 г. с достигнат стокообмен от 101.4 млн. щ.д. Устойчивото отрицателно салдо за българската страна до 2008 г. е резултат както от съкращаване на продажбите на някои традиционни до неотдавна стоки за българския износ на австралийския пазар, каквито са килимите и подовите настилки, помпите за течности и синтетичният каучук, така и от нарасналия внос от Австралия на каменни въглища, вълна, преливни помпи, медицински и хирургически инструменти и апарати и др.

Стокообмен между България и Австралия (в млн. щ.д.)

2015

2016

2017

2018

2019

2020

Ян-дек 2021

Износ

25.1

36.1

30.8

39.4

55.5

49.4

47.3

Внос

153.8

37.8

12.2

60.5

17.1

73.2

126.2

Общо

178.9

73.9

43.0

99.9

72.6

117.3

173.5

Салдо

-128.7

-1.7

18.6

-21.1

38.4

-18.5

-78.9

През 2021г. стокообменът с Австралия възлезе на 173.5.д млн. щ. дол., с ръст от 39.1% спрямо 2020г., от които износ 47.3 млн. щ.д. със спад от 8.1% спрямо 2020г. и внос от Австралия – 126.2 млн. щ.дол, с ръст от близо 72.4% спрямо 2020г., дължащ се главно на увеличените обми медни руди и техните концентрати; семена от репица или рапида, пепели и отпадъци (различни от получените при производството на желязо или стомана), съдържащи метал или съединения на метали, вълни и др.

Данните за 2020 г. показват ръст от 61.6% в стокообмена с Австралия, който е обусловен от крупно увеличение на вноса. През миналата година българският износ обаче се понижава с 11% спрямо 2019 г. в резултат основно на 30%-ен спад при доставките на медикаменти, които в последно време са водеща позиция в експортната ни листа за страната. Същевременно двуцифрен ръст на годишна база е налице при износа на медицински инструменти (+29%), инсектициди (+39%) и етерични масла (+33%). Вносът от Австралия отбелязва близо четирикратно увеличение под влияние главно на възобновените покупки на медни руди и концентрати, които отново се превръщат в доминираща позиция в импортната ни листа от тази страна.

Водещи стоки в стокообмена с Австралия за 2020 г.

Износ от България

%

Внос от Австралия

%

Медикаменти

17.6

Медни руди и техните концентрати

72.5

Медицински инструменти

13.7

Вълна

8.1

Семена от слънчоглед

12.2

Пепел и отпадъци, съдържащи метал

5.8

Сирена и извара

8.4

Отпадъци и отломки от мед

3.4

Етерични масла

3.1

Други изделия от желязо или стомана

3.1

Според данните за 2019 г. двустранният стокообмен с Австралия бележи спад от 27.8% спрямо предходната година в резултат на значително намаление на вноса. За сметка на това българският износ за Австралия нараства с близо 40%. Това повишение се дължи преди всичко на съществения ръст при изнесените медицински инструменти, машини за минодобива, медикаменти и слънчогледови семена. Сред водещите в последно време позиции в експортната ни листа за Австралия спад се наблюдава при сирената, етеричнита масла и медните ламарини. В същото време вносът от Австралия се понижава общо със 72% през 2019 г., което отразява най-вече отсъствието на покупки на медни руди и концентрати.

Водещи стоки в стокообмена с Австралия за 2019 г.

Износ от България

%

Внос от Австралия

%

Медикаменти

22.5

Вълна

50.5

Семена от слънчоглед

11.3

Пепел и отпадъци, съдържащи метал

10.4

Медицински инструменти

9.5

Човешка и животинска кръв, антисеруми и други кръвни съставки

8.5

Сирена и извара

7.7

Медикаменти

6.8

Машини и апарати, използвани в минодобива

4.7

Електрически машини и апарати със специфично предназначение

2.6

Данните за 2018 г. показват значителен ръст на стокообмена, надхвърлящ със 116% стойността на двустранната търговия от предходната година в резултат основно на отчетено съществено увеличение на вноса. Българският износ за Австралия също се повишава с 13% спрямо 2017 г., което се дължи главно на осъществените значителни продажби на медикаменти, нараснали близо три пъти в сравнение с предходната година, както и на реализирани доставки на ламарини и листове от мед в сравнение с нулеви стойности за предходната година. Общият ръст на износа е подкрепен също така от съществено увеличение при етеричните масла (приблизително два пъти), докато продажбите на сирена и слънчогледови семена се свиват с около 10%. От своя страна вносът от Австралия се повишава около пет пъти под влияние основно на възобновени доставки на медни руди и концентрати, на които се падат близо 2/3 от реализирания общ импорт от тази страна. За голямото нарастване на вноса допринасят също така доставките на изделия от желязо или стомана и на кръв и антисеруми на фона на отчетени символични количества за 2017 г.

Водещи стоки в стокообмена с Австралия през 2018 г.

Износ от България

%

Внос от Австралия

%

Медикаменти

23.2

Медни руди и техните концентрати

63.9

Сирена и извара

12.3

Вълна

12.8

Семена от слънчоглед

8.0

Човешка и животинска кръв, антисеруми и други кръвни съставки

4.1

Ламарини и листове от мед

4.1

Други изделия от желязо или стомана

2.8

Етерични масла

3.9

Медикаменти

2.5

През 2017 г. двустранната търговия с Австралия се свива с 41.8%, което отразява преди всичко значителен спад на вноса. Макар и в по-малка степен българският износ за страната също се понижава с близо 15% в резултат основно на голям спад при продажбите на медикаменти (-68%), антибиотици (-72%) и етерични масла (-44%), който не може да бъде компенсиран от увеличението при уредите за физическа култура (+124%), двигателите (+35%), слънчогледовите семена (+27%) и препаратите за храна на животни (+62%). Вносът от Австралия намалява почти с 68% през 2017 г., след като отчетеният ръст от 58% при покупките на вълна не е в състояние да неутрализира липсата на доставки на медни руди и концентрати от тази страна.

Водещи стоки в стокообмена с Австралия през 2017 г.

Износ от България

%

Внос от Австралия

%

Сирена и извара

16.4

Вълна

52.0

Семена от слънчоглед

11.0

Медикаменти

9.1

Медикаменти

10.6

Електрически машини и апарати със специфично предназначение

6.3

Артикули и съоръжения за физическа култура

9.0

Конструкции и части за тях

6.0

Други двигатели

4.4

Метални платна, мрежи и решетки

3.5

II. ИНВЕСТИЦИИ

В периода до 2008 г. преките инвестиции от Австралия са почти незначителни. По данни на БНБ, през 2009 г. нетният годишен приток на австралийски инвестиции у нас за първи път достига двуцифрена величина – 20.4 млн. евро. През 2010 и 2011 г. обаче нетните годишни трансакции са съответно 1 млн. и 1.6 млн. евро, за 2012 г. те са в размер на 2.2 млн. евро и се понижават до 0.4 млн. евро през 2013 г. преди отново да достигнат 2.1 млн. евро за 2014 г. През 2015 г. нетният поток е отрицателен в размер на -1.6 млн. евро, а за 2016 г. нетните инвестиции от Австралия възлизат на 20.4 млн. евро. По данни на БНБ през 2017 г. нетните австралийски капиталовложения достигат 13.4 млн. евро, докато за 2018 г. техният размер е 3.2 млн. евро. За 2019 г. данните към момента сочат за нетен приток на инвестиции на стойност 1.1 млн. евро, докато през 2020 г. нето капиталовложенията са отрицателни в размер на -5.3 млн. евро. Според изчисленията на БАИ общият размер на капиталовложенията, реализирани у нас от австралийски компании в периода 1996-2016 г., е 52.8 млн. евро, като по този показател страната заема 50-то място в класацията на ПЧИ по географски признак. Привлечените австралийски инвестиции в България са основно в минодобивната промишленост, преработката на селскостопански продукти, търговията с недвижими имоти, консултантската дейност, търсенето и проучването на природни ресурси.

ІІІ. ТУРИЗЪМ

Предвид голямата географска отдалеченост на двете страни туристическият поток и в двете направления не е особено активен. Независимо от това от началото на настоящото столетие броят на австралийските граждани, посетили България, се увеличава, като през 2008 г. достига 14 294 души. Значително по-малък е броят на българските граждани, посетили Австралия: след пиковата 2006 г. (990 души) следва намаление до 467 души за 2007 г. и 302 души за 2008 г.

През 2009 и 2010 г. е отчетен последователен спад в посещенията на австралийски граждани, но през 2011 г. настъпва обръщане на низходящия тренд и увеличението продължава до 2014 г. През 2015 г. обаче има спад от 6.3%, последван от ново понижение с 8% за 2016 г. Същевременно броят на българите, посетили Австралия, нараства с над 630% през 2015 г. и с нови 92% през 2016 г. макар и при достигнати сравнително неголеми абсолютни стойности – около 2 хиляди реализирани пътувания. За 2017 г. данните показват ръст от почти 14% при посещенията на австралийски граждани у нас до 13 950 души, последван от увеличение с 11.5% през 2018 г. и с 8.5% през 2019 г., докато за периода януари-май 2020 г. е налице спад от близо 62% на годишна база. Същевременно Австралия остава извън „топ 50“ на туристическите дестинации за българи.

ІV. ДОГОВОРНО-ПРАВНА БАЗА И ДВУСТРАННИ ВИЗИТИ И ИНИЦИАТИВИ

През декември 1974 г. двете страни подписват Търговска спогодба, съгласно която си предоставят статут на „най-облагодетелствана нация”. В съответствие с общата търговска политика на ЕС, чрез размяна на ноти, бе прекратено действието на тази спогодба считано от 9 август 2006 г.

През 1987 г. е подписано Споразумение за сътрудничество между БТПП и Търговската палата на Сидни. Тогава и през 1991 г. в Сидни и Мелбърн са организирани български търговски изложби.

От българска страна са направени предложения и за сключване на Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (проекти са връчени през 1990 г. и 1999 г.) и Договор за насърчаване и взаимна защита на инвестициите (1993 г.). Австралийската страна не е отговорила на направените предложения.

По време на посещението на българска официална делегация в Австралия (28 – 31 октомври 2009 г.) са проведени срещи в Австралийската търговско-промишлена палата (АТПП) и Търговския съвет в Канбера, на които основно са разисквани възможностите за насърчаване на австралийските инвестиции у нас и увеличаването износа на български стоки за Австралия. Между БТПП и АТПП е подписано Споразумение за сътрудничество, което дава възможност за надграждане и разширяване на търговско-икономическите връзки между заинтересованите бизнес партньори от двете страни.

Допълнителен импулс за активизиране на двустранните икономически отношения се очаква да даде сформираният през февруари 2018 г. Българо-австралийски бизнес съвет (BABC), който е неправителствена организация със седалище в София, имаща за цел да подпомага установяването на преки бизнес контакти между български и австралийски и новозеландски компании.

Май 2022 г.

Дирекция “Външноикономическо сътрудничество”

Министерство на икономиката и индустрията

Споделете