I. Търговско-икономически отношения между Република България и Арабска Република Египет
II. Възможности за износ на пшеница за Египет
– Условия за участие в египетски търгове.
– Изисквания към качествата на продукта.
– Справочен материал за регистрация на фирми.
III. Бизнес компас
I. Търговско-икономически отношения между Република България и Арабска Република Египет
Дипломатическите отношения между България и Египет са установени на 3 февруари 1926 година. Прекъсвани са два пъти: в периода от Втората световна война до 1947 г. и от декември 1978 г. до 31 декември 1984 г.
Египет заема важно геостратегическо положение – контролира Суецкия канал, най-прекия воден път между Средиземно море и Индийския океан, и Синайския полуостров – единствената сухопътна връзка между Африка и Азия.
Египет е една от най-влиятелните арабски страни, макар че не е икономически най-силно развита. Най-важни отрасли на икономиката са текстилната, хранително-вкусовата, строителната, фармацевтичната и химическата промишленост, и туризмът.
Египет изнася основно петрол и петролни продукти, памук, текстилни продукти, метали и химически продукти, главно за пазарите на Италия, Индия, САЩ, Саудитска Арабия, Турция и Либия.
Страната внася предимно машини и съоръжения, хранителни продукти, химически продукти, продукти от дървесина и горива. Водещи търговски партньори, от които Египет внася продукция са Китай, САЩ, Германия, Русия, Украйна, Турция и Италия.
В резултат на системните координирани усилия на Службата по търговско-икономическите въпроси в Кайро, Посолството на Република България и редица български институции, и ведомства, на 18 април 2020 г. египетската Главна агенция за снабдяване със стоки (ГАСС) информира официално българското посолство в Кайро, че България е регистрирана като страна-производител на хлебна пшеница, с право на участие в провежданите в Египет държавни търгове.
СТОКООБМЕН
Стокообменът през последните години утвърди Египет като един от големите търговски партньори на България в района на Близкия изток и на целия Африкански континент. Страната ни полага последователни усилия за допълнително стимулиране на сътрудничеството.
През 2022 г. двустранната търговия достига 828.34 млн. щ.д., което бележи ръст от 38.8 % спрямо 2021 г. Българският износ за посочения период е на стойност 567.9 млн. щ.д., което е значителен ръст от почти 100 % спрямо 2021 г. Вносът от Египет за посочения период е на стойност 260.44 млн. щ.д., като тук се отчита спад от -16.7 %.
Стокообменът ни с Египет за 2021г. възлиза на 597 млн. щ.д. от които износ 284.5 млн. щ.д. , вносът от Египет през периода възлиза на 312.5 млн. щ.д.
Износът ни за Египет основно се състои от Нефтени масла и масла от битуминозни минерали; Рафинирана мед и медни сплави в необработен вид; Карбонати; пероксикарбонати (перкарбонати); технически амониев карбонат, съдържащ амониев карбама; Пшеница и смес от пшеница и ръж; Рафинирана мед и медни сплави в необработен вид; Ламарини, листове и ленти от мед с дебелина, превишаваща 0,15 mm
1. Развитие на стокообмена между България и Египет
в млн.щ.д.
| Година | Стокообмен (млн. щ.д) | ръст/спад,% | Износ | ръст/спад% | внос | ръст/спад,% | Салдо |
| 2017 | 1156.6 | 63.5 | 528 | 69.7 | 628.6 | 58.7 | -100.6 |
| 2018 | 882.2 | -23.7 | 268.9 | -49.1 | 613.3 | -2.4 | -344.4 |
| 2019 | 1274 | 44.4 | 437.9 | 62.8 | 836.1 | 36.3 | -398.2 |
| 2020 | 582.8 | -54.3 | 189 | -56.8 | 393.8 | -52.9 | -204.8 |
| 2021 | 597 | 2.4 | 284.5 | 50.5 | 312.5 | -20.6 | -28 |
| 2022 | 828.34 | 38.8 | 567.9 | 99.6 | 260.44 | -16.7 | 307.46 |
2. Водещи стоки по внос – износ
През 2017 г. българският износ се формира основно от нефтени масла и масла от битуминозни минерали, различни от суровите, рафинирана мед, пшеница и смес от пшеница и ръж, царевица, автомобилни превозни средства за специални цели, сурови и необработени тютюни и др., а вносът от Египет – от сурови нефтени масла, минерални или химични азотни торове, полимери на пропилена, сол, вкл. готварска и др.
През 2018 г. българският износ за Египет се формира от нефтени масла, рафинирана мед, масла и други продукти, пшеница и смес от пшеница и ръж, арматурни артикули и подобни за тръбопроводи, Ламарини, листове и ленти от мед с дебелина, превишаваща и др., а вносът от Египет – от сурови нефтени масла, минерални или химични азотни торове, сол, вкл. готварска, полимери на пропилена и др. За 2018 г. се отчита спад на стокообмена между България и Египет в сравнение със същия период за 2017 г., чиято стойност спада до 882.2 млн. щ. д. (износ към Египет 268.9 млн. щ.д и внос у нас в размер на 613.3 млн. щ.д.).
За периода на 2019 г. българският износ се формира основно от нефтени масла и масла от битуминозни минерали, рафинирана мед, пшеница и смес от пшеница и ръж, ламарини, листове и ленти от мед, и др., а вносът от Египет – от сурови нефтени масла, минерални или химични азотни торове, полимери на пропилена, сол, вкл. готварска и др.
През 2020 г. българският износ за Египет се формира главно от нефтени масла, пшеница, карбонати, Рафинирана мед и медни сплави в необработен вид и др., а вносът от Египет – от сурови нефтени масла, минерални или химични азотни торове, естествени калциеви фосфати, полимери на пропилена и др.
Стокообменът ни с Египет в периода януари-юни 2021г. възлиза на 310.4 млн. щ.д. от които износ 157.9 млн. щ.д. , вносът от Египет през периода възлиза на 152.5 млн. щ.д.
Износът ни за Египет през периода основно се състои от Нефтени масла и масла от битуминозни минерали; Рафинирана мед и медни сплави в необработен вид; Карбонати; пероксикарбонати (перкарбонати); технически амониев карбонат, съдържащ амониев карбама; Пшеница и смес от пшеница и ръж; Рафинирана мед и медни сплави в необработен вид; Ламарини, листове и ленти от мед с дебелина, превишаваща 0,15 mm
За сравнение, стокообменът ни с Египет през периода януари-юни 2020 г. възлиза на 362.9 млн. щ.д. от които износ 103 млн. щ.д., вносът е 260 млн. щ.д.
Водещи позиции в стокообмена с Египет за 2017 г.:
| Износ от България
| % от общия износ | Внос от Египет
| % от общия внос |
| Нефтени масла и масла от битуминозни минерали | 75.1 | Сурови нефтени масла | 84.6 |
| Рафинирана мед | 8.3 | Минерални или химични азотни торове | 8.4 |
| Пшеница и смес от пшеница и ръж | 3.9 | Полимери на пропилена | 1.6 |
| Царевица | 1.3 | Сол, вкл. готварска | 0.8 |
| Автомобилни превозни средства за специални цели | 0.9 | Плосковалцувани продукти от желязо или от нелегирани стомани | 0.8 |
| Сурови и необработени тютюни | 0.9 | Амоняк, безводен или във воден разтвор | 0.6 |
Водещи позиции в стокообмена с Египет за 2018 г.:
| Износ от България
| % от общия износ | Внос от Египет
| % от общия внос |
| Нефтени масла и масла от битуминозни минерали | 62.8 | Сурови нефтени масла | 83.5 |
| Рафинирана мед и медни сплави в необработен вид | 11 | Минерални или химични азотни торове | 8.5 |
| Пшеница и смес от пшеница и ръж | 4.7 | Полимери на пропилена | 2.4 |
| Арматурни артикули и подобни устройства за тръбопроводи | 3.1 | Амоняк, безводен или във воден разтвор | 1.3 |
| Ламарини, листове и ленти от мед с дебелина, превишаваща 0.15 мм. | 2.2 | Зеленчуци със сухи бобови чушки, без обвивките… | 0.6 |
| Каолин и други каолинови глини | 1 | Сол (включително готварска) | 0.6 |
| Пури, пурети и цигари от тютюн или от заместители на тютюна | 0.8 | Плосковалцувани продукти от желязо или от нелегирани стомани | 0.5 |
Водещи позиции в стокообмена с Египет за 2019 г.
| Износ от България
| % от общия износ | Внос от Египет
| % от общия внос |
| Нефтени масла и масла от битуминозни минерали | 62.9 | Сурови нефтени масла | 88.5 |
| Рафинирана мед и медни сплави в необработен вид | 7.9 | Минерални или химични азотни торове | 4.6 |
| Карбонати | 3.4 | Полимери на пропилена | 3.3 |
| Масла и други продукти
| 3.1 | Полиацетали, други полиетери и епоксидни смоли в първични форми; поликарбонати, алкидни смоли, алилни полиестери и други полиестери в първични форми | 0.9 |
| Царевица
| 2.9 | Сол (включително готварска) | 0.5 |
Водещи позиции в стокообмена с Египет за 2020 г.:
| Износ от България
| % от общия износ | Внос от Египет
| % от общия внос |
| Нефтени масла и масла от битуминозни минерали | 31.4 | Сурови нефтени масла | 72.7 |
| Рафинирана мед и медни сплави в необработен вид | 14.2 | Полимери на пропилена | 8.0 |
| Карбонати; пероксикарбонати (перкарбонати); технически амониев карбонат, съдържащ амониев карбама | 11.1 | Минерални или химични азотни торове
| 5.1 |
| Пшеница и смес от пшеница и ръж Рафинирана мед и медни сплави в необработен вид | 6.7 | Естествени калциеви фосфати, естествени калциево-алуминиеви фосфати и фосфатирани креди | 4.4 |
| Ламарини, листове и ленти от мед с дебелина, превишаваща 0,15 mm | 4.3 | Нефтен газ и други газообразни въглеводороди | 2.1 |
Водещи позиции в стокообмена с Египет за 2021 г.:
|
| Износ от България
| % от общия износ | Внос от Египет
| % от общия внос |
| Нефтени масла и масла от битуминозни минерали | 26.9 |
|
| |
| Рафинирана мед | 22.8 | Минерални и химични азотни торове | 2 | |
| Карбонати: пероксикарбонати, технически амониев карбонат | 14 | Пластмасови вани, душове, мивки, бидета, тоалетни чинии и техните седалки и капаци, резервоари за тоалетни и подобни санитарни или хигиенни артикули: | 0.4 | |
| Слънчогледово, шафраново или памучно масло и техните фракции | 4.7 | Вълна, фини или груби косми, щрайхгарни или камгарни | 0.6 | |
| Медно фолио | 3.2 | Други плочи, листа, фолио, ленти и пластини от непорести пластмаси, неподсилени, ненаслоени, без подложка, нито по друг начин съчетани с други материали: | 0.3 | |
| Арматурни артикули | 2.1 |
|
| |
Водещи позиции в стокообмена с Египет за 2022 г.:
| Износ от България
| % от общия износ | Внос от Египет
| % от общия внос | |
| Нефтени масла и масла от битуминозни минерали | 55.6 | Минерални и химични азотни торове | 29.9 | |
| Пшеница и смес от пшеница и ръж: | 14.9 | Полимери на пропилена или на други олефини в първични форми: | 18.9 | |
| Рафинирана мед | 10.1 | Амоняк, безводен или във воден разтвор: | 15.2 | |
| Карбонати: пероксикарбонати, технически амониев карбонат | 5.4 | Маргарин; хранителни смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, различни от хранителните мазнини и масла и техните фракции от N 1516: | 5.7 | |
| Други изделия от пластмаси и изделия от другите материали от NN 3901 до 3914: | 1.1
| Нефтен газ и други газообразни въглеводороди: | 4.8 | |
| Арматурни артикули | 1 | Естествени калциеви фосфати, естествени калциево-алуминиеви фосфати и фосфатирани креди: | 4 | |
3. Инвестиции
В областта на инвестиционното сътрудничество е подписан Договор между правителството на Република България и правителството на Арабска Република Египет за взаимно насърчаване и защита на инвестициите (подписан на 15 март 1998 г., в сила 08.06.2000 г.). Предвид членството на България в ЕС Договорът бе хармонизиран с европейското законодателство и бе подписан допълнителен Протокол към него по време на визитата на президента Георги Първанов в Египет през м. април 2008 г. Засега обемите на взаимни инвестиции не са оптимални, поради което, с цел повишаването им, фирми от двете страни следва да бъдат окуражавани да участват в специални зони с преференциални условия за осъществяване на производство и бизнес.
По данни на БНБ, в края на 2021 г. египетските инвестиции в България възлизат на 4.6 млн. евро.
По реда на Закона за насърчаване на инвестициите и правилника за прилагането му до момента няма сертифицирани проекти с участието от страна на Арабска република Египет.
4. Договорно-правна база
- 2009, 25 април, подписан в София – Меморандум за разбирателство за развитие на сътрудничеството в областта на петрола и природния газ между Министерството на икономиката и енергетиката на Република България и Министерството на петрола на Арабска република Египет.
- 2008, 14 април, подписан в Кайро – Меморандум за разбирателство относно сътрудничество в областта на отбранителната промишленост между Министерството на икономиката и енергетиката на Република България и Министерство на военната промишленост на Арабска Република Египет;
- 2008, 14 април, подписан в Кайро – Протокол към Договора между правителството на Република България и правителството на Арабска Република Египет за взаимно насърчаване и защита на инвестициите (подписан в Кайро на 15 март 1998 г.);
- 2007, 18 април, подписано в Кайро – Споразумение за икономическо сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Арабска Република Египет (утвърдено с Решение № 574/03.09.2007 г. на МС).
- 2003, 04 юни, подписан в София – Протокол за сътрудничество в областта на строителството между Българската предприемаческа камара и Египетската Федерация за строителство и строителните предприемачи.
- 2003, 04 юни, подписана в София – Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху доходите между Министерство на финансите на Република България и Министерство на финансите на Арабска Република Египет.
- 2003, 04 юни, подписано в София – Споразумение за сътрудничество между Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ) и Египетската компания за гарантиране на експортните кредити (ECGE).
- 1998, 15 март, подписан в Кайро – Договор между правителството на Република България и правителството на Арабска република Египет за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Ратифициран със закон, приет от НС на 13.05.1998 г., ДВ, бр.58/1998 г.
- 1998, 15 март, подписано в Кайро – Споразумение между центровете за насърчаване на износа в Република България и АР Египет.
- 1998, 15 март, подписан в Кайро – Договор между правителството на Република България и правителството на Арабска република Египет за сътрудничество в областта на туризма. Утвърден с Решение на МС Nо 547/30.08.1999 г., Обн. ДВ бр. 72/01.09.2000 г.
- 1998, 15 март, подписано в Кайро – Споразумение за сътрудничество между Генералната организация за панаири и изложби на Арабска република Египет и Международния панаир в гр. Пловдив.
- 1998, 15 март, подписано в Кайро – Споразумение за сътрудничество между Асоциацията на бизнесмените на АР Египет и Българската стопанска камара.
- 1998, 15 март, подписан в Кайро – Меморандум за сътрудничество между Федерацията на египетската индустрия и Българската стопанска камара.
- 1998, 15 март, подписано в Кайро – Споразумение за съвместно сътрудничество между БТПП и Сдружението на египетските търговски палати.
5. Междуправителствена комисия
Смесената комисия за икономическо сътрудничество (СКИС) е създадена след приемането на България в ЕС, като приемник на съществуващата до 2007 г. българо-египетска Смесена комисия за икономическо, търговско и научно-техническо сътрудничество. Поредността и наименованието на Комисията се променят с прекратяване действието на двустранната Търговска спогодба и подписването на ново Споразумение за икономическо сътрудничество, по силата на което се създава и настоящата СКИС.
Първата сесия на българо-египетската междуправителствена Смесена комисия за икономическо сътрудничество се проведе в София на 31 януари и 01 февруари 2019 г.