Loading...

Египет

Служба по търговско-икономическите въпроси, гр. Кайро
Георги Недялков
моб: +201272960100
e-mail: g.nedyalkov@mi.government.bg
Началник отдел “Азия, Африка, Америка и Австралия”
Аделина Кьосева
ул. “Княз Александър І” 12
тел.: +359 2 940 7688; факс: +359 2 987 4008
a.kioseva@mi.government.bg
Референт за Египет
Мехмед Мюхтар
ул. “Княз Александър І” 12,
тел.: +359 2 940 76 52
факс +359 2 987 40 08

m.myuhtar@mi.government.bg

I. Търговско-икономически отношения между Република България и Арабска Република Египет

II. Възможности за износ на пшеница за Египет

Информация, свързана с регистрирането на Република България като страна-производител на хлебна пшеница с право за участие в египетски търгове.

Условия за участие в египетски търгове.

Изисквания към качествата на продукта.

Справочен материал за регистрация на фирми.

III. Бизнес компас

I. Търговско-икономически отношения между Република България и Арабска Република Египет

Дипломатическите отношения между България и Египет са установени на 3 февруари 1926 година. Прекъсвани са два пъти: в периода от Втората световна война до 1947 г. и от декември 1978 г. до 31 декември 1984 г.

Египет заема важно геостратегическо положение – контролира Суецкия канал, най-прекия воден път между Средиземно море и Индийския океан, и Синайския полуостров – единствената сухопътна връзка между Африка и Азия.

Египет е една от най-влиятелните арабски страни, макар че не е икономически най-силно развита. Най-важни отрасли на икономиката са текстилната, хранително-вкусовата, строителната, фармацевтичната и химическата промишленост, и туризмът.

Египет изнася основно петрол и петролни продукти, памук, текстилни продукти, метали и химически продукти, главно за пазарите на Италия, Индия, САЩ, Саудитска Арабия, Турция и Либия.

Страната внася предимно машини и съоръжения, хранителни продукти, химически продукти, продукти от дървесина и горива. Водещи търговски партньори, от които Египет внася продукция са Китай, САЩ, Германия, Русия, Украйна, Турция и Италия.

В резултат на системните координирани усилия на Службата по търговско-икономическите въпроси в Кайро, Посолството на Република България и редица български институции, и ведомства, на 18 април 2020 г. египетската Главна агенция за снабдяване със стоки (ГАСС) информира официално българското посолство в Кайро, че България е регистрирана като страна-производител на хлебна пшеница, с право на участие в провежданите в Египет държавни търгове.

СТОКООБМЕН

Стокообменът през последните години утвърди Египет като един от големите търговски партньори на България в района на Близкия изток и на целия Африкански континент. Страната ни полага последователни усилия за допълнително стимулиране на сътрудничеството.

В периода 2007 г. – 2017 г. стокообменът е в постоянен възход, достигайки в края на 2016 г. – 707.4 млн. щ.д., а в края на 2017 г. – 1156.6 млн. щ. д., при което българският износ нараства с 217 млн. щ. д. До края на 2015 г. търговското салдо е положително за България.

Огромният спад (почти 50%) в българския износ за Египет през 2018 г. се дължи преди всичко на въведени от 2016 г. насам египетски рестрикции и защитни митнически, тарифни и прочие регулации на чуждестранния внос, които предизвикаха огромен спад в износа за Египет като цяло и в частност – в износа от страните-членки на ЕС.

За периода на цялата 2019 г. двустранната търговия достига 1 274.0 млн. щ.д (ръст от над 44% спрямо 2018 г.), от които български износ 437.9 млн. щ.д. (ръст от над 61% спрямо 2018 г.) и внос от Египет 836.1 млн. щ.д. (ръст от 36% спрямо 2018 г.).

За 2020 г. се отчита спад от над 54% на стокообмена между България и Египет, чиято стойност достига около 582.8 млн. щ. д. (износ към Египет около 189 млн. щ.д и внос у нас в размер на 393.8 млн. щ.д.) в сравнение с 2019 г.

Стокообменът ни с Египет за 2021г. възлиза на 590.8 млн. щ.д. от които износ 278.3 млн. щ.д. , вносът от Египет през периода възлиза на 312.5 млн. щ.д. Износът ни за Египет през периода основно се състои от Нефтени масла и масла от битуминозни минерали; Рафинирана мед и медни сплави в необработен вид; Карбонати; пероксикарбонати (перкарбонати); технически амониев карбонат, съдържащ амониев карбама; Пшеница и смес от пшеница и ръж; Рафинирана мед и медни сплави в необработен вид; Ламарини, листове и ленти от мед с дебелина, превишаваща 0,15 mm

През първите шест месеца на 2022 г. двустранната търговия достига 398.1 млн. щ.д., което бележи ръст от 22,4 % същия период на 2021 г. Българският износ за посочения период е на стойност 281 млн. щ.д., което е значителен ръст от 64 % спрямо същия период за 2021 г. Вносът от Египет за посочения период е на стойност 116,9 млн. щ.д., като тук се отчита спад от 24,4 %.

1. Развитие на стокообмена между България и Египет

в млн.щ.д.

Година

Стокообмен (млн. щ.д)

ръст/спад,%

Износ

ръст/спад%

внос

ръст/спад,%

Салдо

2017

1156.6

63.5

528

69.7

628.6

58.7

-100.6

2018

882.2

-23.7

268.9

-49.1

613.3

-2.4

-344.4

2019

1274

44.4

437.9

62.8

836.1

36.3

-398.2

2020

582.8

-54.3

189

-56.8

393.8

-52.9

-204.8

2021

590.8

1.4

278.3

47.2

312.5

-20.6

-34.2

I-VI 2022

398.1

22.4

281.2

64.7

116.9

-24.4

164.3

2. Водещи стоки по внос – износ

През 2017 г. българският износ се формира основно от нефтени масла и масла от битуминозни минерали, различни от суровите, рафинирана мед, пшеница и смес от пшеница и ръж, царевица, автомобилни превозни средства за специални цели, сурови и необработени тютюни и др., а вносът от Египет – от сурови нефтени масла, минерални или химични азотни торове, полимери на пропилена, сол, вкл. готварска и др.

През 2018 г. българският износ за Египет се формира от нефтени масла, рафинирана мед, масла и други продукти, пшеница и смес от пшеница и ръж, арматурни артикули и подобни за тръбопроводи, Ламарини, листове и ленти от мед с дебелина, превишаваща и др., а вносът от Египет – от сурови нефтени масла, минерални или химични азотни торове, сол, вкл. готварска, полимери на пропилена и др. За 2018 г. се отчита спад на стокообмена между България и Египет в сравнение със същия период за 2017 г., чиято стойност спада до 882.2 млн. щ. д. (износ към Египет 268.9 млн. щ.д и внос у нас в размер на 613.3 млн. щ.д.).

За периода на 2019 г. българският износ се формира основно от нефтени масла и масла от битуминозни минерали, рафинирана мед, пшеница и смес от пшеница и ръж, ламарини, листове и ленти от мед, и др., а вносът от Египет – от сурови нефтени масла, минерални или химични азотни торове, полимери на пропилена, сол, вкл. готварска и др.

През 2020 г. българският износ за Египет се формира главно от нефтени масла, пшеница, карбонати, Рафинирана мед и медни сплави в необработен вид и др., а вносът от Египет – от сурови нефтени масла, минерални или химични азотни торове, естествени калциеви фосфати, полимери на пропилена и др.

Стокообменът ни с Египет в периода януари-юни 2021г. възлиза на 310.4 млн. щ.д. от които износ 157.9 млн. щ.д. , вносът от Египет през периода възлиза на 152.5 млн. щ.д.

Износът ни за Египет през периода основно се състои от Нефтени масла и масла от битуминозни минерали; Рафинирана мед и медни сплави в необработен вид; Карбонати; пероксикарбонати (перкарбонати); технически амониев карбонат, съдържащ амониев карбама; Пшеница и смес от пшеница и ръж; Рафинирана мед и медни сплави в необработен вид; Ламарини, листове и ленти от мед с дебелина, превишаваща 0,15 mm

За сравнение, стокообменът ни с Египет през периода януари-юни 2020 г. възлиза на 362.9 млн. щ.д. от които износ 103 млн. щ.д., вносът е 260 млн. щ.д.

Водещи позиции в стокообмена с Египет за 2017 г.:

Износ от България

% от общия износ

Внос от Египет

% от общия внос

Нефтени масла и масла от битуминозни минерали

75.1

Сурови нефтени масла

84.6

Рафинирана мед

8.3

Минерални или химични азотни торове

8.4

Пшеница и смес от пшеница и ръж

3.9

Полимери на пропилена

1.6

Царевица

1.3

Сол, вкл. готварска

0.8

Автомобилни превозни средства за специални цели

0.9

Плосковалцувани продукти от желязо или от нелегирани стомани

0.8

Сурови и необработени тютюни

0.9

Амоняк, безводен или във воден разтвор

0.6

Водещи позиции в стокообмена с Египет за 2018 г.:

Износ от България

% от общия износ

Внос от Египет

% от общия внос

Нефтени масла и масла от битуминозни минерали

62.8

Сурови нефтени масла

83.5

Рафинирана мед и медни сплави в необработен вид

11

Минерални или химични азотни торове

8.5

Пшеница и смес от пшеница и ръж

4.7

Полимери на пропилена

2.4

Арматурни артикули и подобни устройства за тръбопроводи

3.1

Амоняк, безводен или във воден разтвор

1.3

Ламарини, листове и ленти от мед с дебелина, превишаваща 0.15 мм.

2.2

Зеленчуци със сухи бобови чушки, без обвивките…

0.6

Каолин и други каолинови глини

1

Сол (включително готварска)

0.6

Пури, пурети и цигари от тютюн или от заместители на тютюна

0.8

Плосковалцувани продукти от желязо или от нелегирани стомани

0.5

Водещи позиции в стокообмена с Египет за 2019 г.

Износ от България

% от общия износ

Внос от Египет

% от общия внос

Нефтени масла и масла от битуминозни минерали

62.9

Сурови нефтени масла

88.5

Рафинирана мед и медни сплави в необработен вид

7.9

Минерални или химични азотни торове

4.6

Карбонати

3.4

Полимери на пропилена

3.3

Масла и други продукти

3.1

Полиацетали, други полиетери и епоксидни смоли в първични форми; поликарбонати, алкидни смоли, алилни полиестери и други полиестери в първични форми

0.9

Царевица

2.9

Сол (включително готварска)

0.5

Водещи позиции в стокообмена с Египет за 2020 г.:

Износ от България

% от общия износ

Внос от Египет

% от общия внос

Нефтени масла и масла от битуминозни минерали

31.4

Сурови нефтени масла

72.7

Рафинирана мед и медни сплави в необработен вид

14.2

Полимери на пропилена

8.0

Карбонати; пероксикарбонати (перкарбонати); технически амониев карбонат, съдържащ амониев карбама

11.1

Минерални или химични азотни торове

5.1

Пшеница и смес от пшеница и ръж

Рафинирана мед и медни сплави в необработен вид

6.7

Естествени калциеви фосфати, естествени калциево-алуминиеви фосфати и фосфатирани креди

4.4

Ламарини, листове и ленти от мед с дебелина, превишаваща 0,15 mm

4.3

Нефтен газ и други газообразни въглеводороди

2.1

Водещи позиции в стокообмена с Египет за 2021 г.:

Износ от България

% от общия износ

Внос от Египет

% от общия внос

Нефтени масла и масла от битуминозни минерали

26.9

Рафинирана мед

22.8

Минерални и химични азотни торове

2

Карбонати: пероксикарбонати, технически амониев карбонат

14

Пластмасови вани, душове, мивки, бидета, тоалетни чинии и техните седалки и капаци, резервоари за тоалетни и подобни санитарни или хигиенни артикули:

0.4

Слънчогледово, шафраново или памучно масло и техните фракции

4.7

Вълна, фини или груби косми, щрайхгарни или камгарни

0.6

Медно фолио

3.2

Други плочи, листа, фолио, ленти и пластини от непорести пластмаси, неподсилени, ненаслоени, без подложка, нито по друг начин съчетани с други материали:

0.3

Арматурни артикули

2.1

3. Инвестиции

В областта на инвестиционното сътрудничество е подписан Договор между правителството на Република България и правителството на Арабска Република Египет за взаимно насърчаване и защита на инвестициите (подписан на 15 март 1998 г., в сила 08.06.2000 г.). Предвид членството на България в ЕС Договорът бе хармонизиран с европейското законодателство и бе подписан допълнителен Протокол към него по време на визитата на президента Георги Първанов в Египет през м. април 2008 г. Засега обемите на взаимни инвестиции не са оптимални, поради което, с цел повишаването им, фирми от двете страни следва да бъдат окуражавани да участват в специални зони с преференциални условия за осъществяване на производство и бизнес.

По данни на БНБ, в края на 2021 г. египетските инвестиции в България възлизат на 4.6 млн. евро.

По реда на Закона за насърчаване на инвестициите и правилника за прилагането му до момента няма сертифицирани проекти с участието от страна на Арабска република Египет.

4. Договорно-правна база

  • 2009, 25 април, подписан в София – Меморандум за разбирателство за развитие на сътрудничеството в областта на петрола и природния газ между Министерството на икономиката и енергетиката на Република България и Министерството на петрола на Арабска република Египет.
  • 2008, 14 април, подписан в Кайро – Меморандум за разбирателство относно сътрудничество в областта на отбранителната промишленост между Министерството на икономиката и енергетиката на Република България и Министерство на военната промишленост на Арабска Република Египет;
  • 2008, 14 април, подписан в Кайро – Протокол към Договора между правителството на Република България и правителството на Арабска Република Египет за взаимно насърчаване и защита на инвестициите (подписан в Кайро на 15 март 1998 г.);
  • 2007, 18 април, подписано в Кайро – Споразумение за икономическо сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Арабска Република Египет (утвърдено с Решение № 574/03.09.2007 г. на МС).
  • 2003, 04 юни, подписан в София – Протокол за сътрудничество в областта на строителството между Българската предприемаческа камара и Египетската Федерация за строителство и строителните предприемачи.
  • 2003, 04 юни, подписана в София – Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху доходите между Министерство на финансите на Република България и Министерство на финансите на Арабска Република Египет.
  • 2003, 04 юни, подписано в София – Споразумение за сътрудничество между Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ) и Египетската компания за гарантиране на експортните кредити (ECGE).
  • 1998, 15 март, подписан в Кайро – Договор между правителството на Република България и правителството на Арабска република Египет за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Ратифициран със закон, приет от НС на 13.05.1998 г., ДВ, бр.58/1998 г.
  • 1998, 15 март, подписано в Кайро – Споразумение между центровете за насърчаване на износа в Република България и АР Египет.
  • 1998, 15 март, подписан в Кайро – Договор между правителството на Република България и правителството на Арабска република Египет за сътрудничество в областта на туризма. Утвърден с Решение на МС Nо 547/30.08.1999 г., Обн. ДВ бр. 72/01.09.2000 г.
  • 1998, 15 март, подписано в Кайро – Споразумение за сътрудничество между Генералната организация за панаири и изложби на Арабска република Египет и Международния панаир в гр. Пловдив.
  • 1998, 15 март, подписано в Кайро – Споразумение за сътрудничество между Асоциацията на бизнесмените на АР Египет и Българската стопанска камара.
  • 1998, 15 март, подписан в Кайро – Меморандум за сътрудничество между Федерацията на египетската индустрия и Българската стопанска камара.
  • 1998, 15 март, подписано в Кайро – Споразумение за съвместно сътрудничество между БТПП и Сдружението на египетските търговски палати.

5. Междуправителствена комисия

Смесената комисия за икономическо сътрудничество (СКИС) е създадена след приемането на България в ЕС, като приемник на съществуващата до 2007 г. българо-египетска Смесена комисия за икономическо, търговско и научно-техническо сътрудничество. Поредността и наименованието на Комисията се променят с прекратяване действието на двустранната Търговска спогодба и подписването на ново Споразумение за икономическо сътрудничество, по силата на което се създава и настоящата СКИС.

Първата сесия на българо-египетската междуправителствена Смесена комисия за икономическо сътрудничество се проведе в София на 31 януари и 01 февруари 2019 г.

Споделете