ТЪРГОВСКО-ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – ФЕДЕРАЛНА ДЕМОКРАТИЧНА РЕПУБЛИКА ЕТИОПИЯ
Дипломатически отношения между двете страни са установени на 03 юли 1956г., а през 1959г. България открива посолство в Адис Абеба.
СТОКООБМЕН
в млн.$
| ГОДИНА | СТОКООБМЕН | ИЗНОС | ВНОС | САЛДО |
| 2016 | 19,5 | 13,6 | 5,9 | 7,7 |
| 2017 | 16,7 | 12,2 | 4,5 | 7,7 |
| 2018 | 18,5 | 12,5 | 6,0 | 6,5 |
| 2019 | 13,0 | 10,0 | 3,0 | 7,0 |
| 2020 | 3.8 | 1.1 | 2.7 | – 1.6 |
| 2021 | 19.5 | 16.1 | 3.4 | 12.7 |
| 2022-10 м. | 3.8 | 0.7 | 3.1 | – 2.4 |
За първите 10 месеца на 2022 г. е постигнат общ стокообмен от 3.8 млн. щ.д., от които български износ за 698 хил. щ.д., състоящ се от: сметачни машини (325 хил. щ.д.); печатарски машини (181 хил. щ.д.) и др. Вносът от Етиопия за същия период е за 3.14 млн. щ.д.: сухи зеленчуци (1.9 млн. щ.д.); прежди от лен (764 хил. щ.д.); маслодайни семена и плодове (165 хил. щ.д.) и други.
През 2021 г. стокообменът достига 19.5 млн. щ.д., от които български износ за 16.1 млн. щ.д.: пшеница и смес от пшеница и ръж (14.3 млн. щ.д.); карбонати и пероксикарбонати (580 хил. щ.д.); сметачни машини (278 хил. щ.д.) и др. Вносът от Етиопия за същата година е за 3.43 млн. щ.д. и се състои от: сухи зеленчуци (2.8 млн. щ.д.); маслодайни семена и плодове (410 хил. щ.д.); кафе (99 хил. щ.д.) и др.
През 2020 г. е общият стокообмен е значително спаднал до 3.8 млн. щ.д., при които български износ за 1.1 млн. щ.д. и негативно търговско салдо за българската страна. Българският износ се състои от: сметачни машини (434 хил. щ.д.); карбонати и пероксикарбонати (165 хил. щ.д.); печатарски машини (163 хил. щ.д.); микрофони и високоговорители (112 хил. щ.д.) и др. Вносът от Етиопия за същата година е на стойност от 2.7 млн. щ.д. и се състои от: зеленчуци със сухи бобови чушки (2.2 млн. щ.д.); маслодайни семена и плодове (406 хил. щ.д.); кафе (45 хил. щ.д.) и др.
През 2019 г. е отбелязано значително намаление на българския износ с 20,0% спрямо 2018 г., като възлиза на 10,0 млн.щ.д. и намаление на вноса от Етиопия с 50,0%, който възлиза на 3,0 млн.щ.д.
Водещи позиции в стокообмена с Етиопия за 2019 г.
| Износ от България | % от общия износ | Внос от Етиопия | % от общия внос |
| Пшеница и смес от пшеница и ръж | 74,6 | Зеленчуци със сухи бобови чушки, без обвивките | 72,2 |
| Доилни машини и млекопреработващи машини и апарати | 8,6 | Естествени лакове; естествени клейове, смоли, смолисти клейове | 15,5 |
| Сметачни машини и машини, джобен формат с възможности за записване | 6,1 | Маслодайни семена и плодове | 8,3 |
| Части и принадлежности предназначени изключително или главно за машините и апарати | 3,5 | Кафе, дори печено или декофеинизирано | 3,4 |
| Печатарски машини и устройства | 1,6 | Механични апарати за изхвърляне, разпръскване или пулверизиране на течни прахообразни материали; пожарогасители | 0,6 |
Водещи позиции в стокообмена за 2018 г.
| Износ от България | % | Внос от Етиопия | % |
| Пшеница и смес от пшеница и ръж | 78,6 | Естествени лакове; естествени клейове, смоли | 36,65 |
| Доилни машини и млекопреработващи машини | 4,5 | Зеленчуци със сухи бобови чушки, без обвивките | 35,27 |
| Електрически трансформатори | 3,9 | Кафе, дори печено или декофеинизирано | 22,79 |
| Части и принадлежности предназначени изключително или главно за машините и апаратите от NN 8469 до 8472 | 3,6 | Маслодайни семена и плодове | 5,25 |
Водещи позиции в стокообмена за 2017 г.
| Износ от България | % | Внос от Етиопия | % |
| Пшеница и смес от пшеница и ръж | 66,8 | Кафе, дори печено или декофеинизирано | 56,6 |
| Доилни машини и млекопреработващи машини | 11,1 | Зеленчуци със сухи бобови чушки, без обвивките | 25,7 |
| Сметачни машини и машини, джобен формат с възможности за записване | 9,2 | Естествени лакове; естествени клейове, смоли | 11,3 |
| Части и принадлежности предназначени изключително или главно за машините и апаратите от NN 8469 до 8472: | 4,3 | Маслодайни семена и плодове | 4,1 |
| Машини и устройства за повдигане, товарене, разтоварване или пренасяне на товари (например асансьори, ескалатори, транспортьори, въжени линии) | 1,4 | Памучни тъкани | 1,1 |
Водещи позиции в стокообмена за 2016 г.
| Износ от България | % | Внос от Етиопия | % |
| Пшеница и смес от пшеница и ръж | 77,3 | Кафе печено или декофеинизирано; черупки и люспи от кафе | 52,0 |
| Сметачни машини и машини, джобен формат, имащи сметачни функции | 10,0 | Зеленчуци със сухи бобови чушки, без обвивките | 43,1 |
| Апарати за радиотелефония и радиотелеграфия | 2,0 | Маслодайни семена и плодове, дори натрошени | 3,8 |
| Машини за повдигане, товарене, разтоварване | 1,6 |
|
|
| Човешка и животинска кръв, приготвена за терапевтични цели | 1,3 |
|
|
| Резервни части за автомобили | 1,2 |
|
|
- За 2016 г. е постигнат взаимен стокообмен от 19.5 млн.щ.д. от който български износ за 13.6 млн. щ.д. и внос от Етиопия на стойност 5.9 млн.щ.д.
СТРУКТУРА НА СТОКООБМЕНА
До 1989 г. търговско-икономическите отношения между двете страни имат реални измерения, предвид огромните нужди на етиопския пазар.
От 1990 г. насам, с изключение на периода след 2010 г., нивата на взаимния стокообмен са незначителни, поради отсъствието на сериозен интерес от страна на българския бизнес към етиопския пазар и рестриктивната бизнес-среда в страната.
Търговското салдо следва неравномерни тенденции, но в по-голямата си част от разглеждания период е положително за българската страна.
За целия разглеждан период структурата на взаимната търговия е крайно ограничена.
По-значителен стокообмен (вкл. и по-разширена структура на взаимната търговия) е реализиран в периода след 2010 г., основно за сметка на увеличения български износ за Етиопия.
През последните години в износа преобладават: пшеница и смес от пшеница и ръж, сметачни машини, крафтхартии и крафткартони, машинни части, доилни и млекопреработващи машини и апарати, дървесни плоскости, шкафове и пултове за управление, електрически трансформатори и апаратури, конструкции и части за тях, биологични продукти и серуми, електрически двигатели и др.
За същия период по вноса основни стокови групи са: кафе; зеленчуци със сухи бобови чушки; маслодайни семена и плодове; незначителни количества дърводелски изделия, памучни тъкани, хигиенни прибори, етерични масла и др.
През последните единадесет години се забелязва значително оживление във взаимната търговия предизвикано най-вече от повишения интерес на българския бизнес към етиопския пазар и увеличаването на българския износ за страната.
Освен традиционните позиции (пшеница и смес от пшеница и ръж, сметачни машини, крафтхартии и крафткартони и др.) съществуват реални перспективи за увеличаване на българския износ на: други зърнени култури; продукти на хранително-вкусовата промишленост; медикаменти и други продукти на фармацевтичната и химическата промишленост; селско-стопанска техника и оборудване; електрически акумулатори, електрически бойлери и нагревателни уреди.
РАЗВИТИЕ НА ТЪРГОВСКО-ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ЕТИОПИЯ
В периода до 1990г. етиопската страна проявяваше подчертан интерес към получаване на държавни кредити (именно чрез тях са реализирани някои по-сериозни проекти в страната), различни форми на безвъзмездна помощ и обучение на кадри.
Основният дял на чисто икономическите отношения се пада на търговския стокообмен. Първоначално възприетата бартерна форма бе анулирана през 1986г. и в периода до 1990г. той се реализираше изцяло чрез търгове.
През м. декември 1994г. в Адис Абеба бе подписан Договор за учредяване на смесено българо-етиопско селскостопанско дружество (едно от първите в Етиопия) за производството на памук, тютюн и други култури на площ от около 20 хил. хектара в района Касем-Кабена. Поради редица неуредици на местното законодателство и организационни проблеми дружеството се оказа постоянно губещо и впоследствие бе ликвидирано.
През 2013г. председателят на БТПП, г-н Цветан Симеонов проведе среща с г-н Бедру Султан – регионален директор на етиопската компания “Al Sulaiteen Group of Companies (Ethiopia) Plc”. В срещата участваха и представители на “Булгаргеомин”. Господин Симеонов запозна госта с дейността на БТПП и пое ангажимент да съдейства за намирането на надеждни партньори на етиопската компания в България. От своя страна г-н Султан представи етиопската компания. “Al Sulaiteen Group of Companies (Ethiopia) Plc”. Същата работи в тясно сътрудничество с правителството на Етиопия и получава финансиране за своята дейност от Катарски инвестиционен фонд. Компанията работи основно в сферата на селското стопанство. Г-н Султан изброи по-важните отрасли в които търси ново надеждно сътрудничество с български компании и предприемачи от следните сектори:
- Малки култиватори и трактори за обработка на земя;
- Осветителни тела – лампи;
- Генератори;
- Водни помпи и турбини;
- Оранжерии;
- Хладилни складове;
- Стъклени опаковки за хранителна промишленост.
През последните няколко години бизнес- и инвестиционния климат в Етиопия се характеризира с някои особености, които играят важна роля при формирането и развитието на търговско-икономическите отношения на страната с другите страни, вкл. България. През 2015г. правителството на Етиопия не материализира необходимите реформи за подобряване на бизнес конюнктурата, поради което съществуващите трудности и препятствия се запазиха. Средата продължи да е неблагоприятна за чуждите частни инвеститори. Бяха регистрирани много случаи, когато властите ограничават достъпа на чужди специалисти в Етиопия.
През 2016 година бизнес-средата в Етиопия беше допълнително влошена от социалните безредици в страната, вкл. и унищожаването от протестиращите на индустриални обекти с чужди инвестиции. Засегнатите инвеститори не получиха обезщетения, което разколеба много потенциални инвеститори. Размириците разстроиха туризма.
Независимо от това през 2016г. на два пъти български фирми взеха участие в технически панаири в Адис Абеба. По информация от посолството ни в Адис Абеба две български фирми продължават да закупуват варива от Етиопия. Посолството продължава да поддържа контакти с единствената българска фирма, осъществяваща сондажни работи за откриване на питейна вода в Южна Етиопия, както и да оказва съдействие на български специалисти, работещи по контракти с фирми от трети страни в Етиопия. Български специалисти участваха в изграждането на интернет връзките в Етиопия, като експерти в различни етиопски държавни институции и др.
Като цяло, през разглеждания период търговско-икономическото присъствие на български фирми на етиопския пазар е доста ограничено, като известно оживление и нарастване на интереса на българските делови среди към етиопския пазар се наблюдава едва през последните 10-11 години. От няколко години в Етиопия работят 5 частни смесени българо-етиопски фирми, занимаващи се с производство и продажба на тухли, лепила, животински продукти и консултантска дейност. Проучвателни дейности за настаняване на етиопския пазар бяха проведени и от българската фирма „Йотов и син”.
ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ
- Основен проблем в търговско-икономическите отношения между двете страни е необходимостта от разширяване на стокообмена и диверсифициране на неговата структура, отчитайки възможностите и капацитета на етиопския пазар;
- Горното е резултат от слабата информационна обезпеченост в търговско-икономическата сфера, както по отношение на възможностите и нуждите на националните пазари, така и по отношение на перспективните стоки за износ/внос в съответната страна. За целта е необходимо да се създаде действен механизъм за обмен на икономическа информация, с цел повишаване заинтересоваността на български фирми за търговска дейност в Етиопия, вкл. и в рамките на диалога „ЕС – Африка”, както и Бизнес форума „Етиопия-ЕС” за насърчаване на бизнеса;
- Необходимо е актуализиране на договорно-правната база в търговско-икономическата сфера. В по-далечен план, при доказана целесъобразност, осъществени контакти и изградено взаимно доверие между бизнес партньорите от двете страни, следва да се конкретизират и задълбочават основните области на сътрудничество в търговско-икономическата сфера.