Loading...

Филипини

Началник отдел “Азия, Африка, Америка и Австралия”
Аделина Кьосева
ул. “Княз Александър І” 12
тел: +359 2 940 7688, факс: +359 2 987 4008
mailto:a.kioseva@mi.government.bg
Референт за Република Филипини
Борислав Александров, ул. “Княз Александър І” 12,
тел.: +359 2 940 7660, факс: +359 2 987 4008
b.alexandrov@mi.government.bg

Търговско-икономически отношения между Република България и Република Филипини

Икономиката на Филипините е отворена, позволява на чуждестранни юридически и физически лица 100% собственост. От началото на 2020 корпоративният данък ще бъде намален от 30 на 20% за десетгодишен период. Работната сила за 2019 e 45.05 милиона, a през октомври 2019 безработицата е 4.5%. Номиналният БВП за 2019 възлиза на 356.8 милиарда щ.д. По този показател страната е 36-та в света. За 2018, ръстът на филипинската икономика е 6.2%, при 6.7% за 2017. Брутният вътрешен продукт за 2019 се формира от: селско стопанство – 22.9%; промишлено производство – 19.1%; третичен сектор (услуги) – 58%.

От 2003 до 2009 икономиката на Филипините расте със средно 4.8% годишно. През 2010 ръстът достига 7.6%, намалявайки през 2011 до 3.7%. За периода между 2012 и 2017 ръстът на филипинската икономика е средно около 6.5%. Филипините са една от малкото държави в света, които не бяха засегнати от финансовата криза през 2008. Благодарение на слабото влияние на пазарите на ценни книжа върху икономиката, относително ниската зависимост от експорта, стабилното вътрешно потребление и значителните парични преводи, които правят работещите в чужбина около 5 милиона филипинци, страната продължи да отбелязва икономически ръст. Въпреки икономическия напредък, в последните 10 години бедните в страната са се увеличили от 19.8 до 23.1 милиона.

Развити са производството на облекла и обувки, производството на лекарства, на изделия на дърводобивната промишленост, хранително-вкусовата промишленост, нефтопреработването, автомобилостроенето, асемблират се продукти на електрониката. С ниската си цена на труда и високи ниво на говорим английски език Филипините са привлекателно място за центрове за контакт за много чуждестранни компании. Селскостопанските продукти са: захарна тръстика, кокосови орехи, ориз, маниока, ананаси, манго, свинско месо, телешко месо, яйца, риба.

Филипините са богати на минерални и геотермални ресурси. Залежите на злато, никел, мед и хром са едни от най-големите в света. Открити са и сребро, въглища, гипс, сяра, природен газ. Страната е богата на силиций, мрамор, фосфати, варовик.

Сътрудничеството между ЕС и Филипините датира отдавна, но се разширява и задълбочава забележително през последните години. Диалогът на Европа с АСЕАН започва в края на 70-те години на 20 ч. и е формализиран през 1980 с подписването на споразумение за сътрудничество на ЕС с АСЕАН. В продължение на много години, това споразумение е основната правна рамка за отношенията на ЕС с Филипините. ЕС поддържа редовни контакти с филипинската страна посредством Срещите на старшите служители.

От 25 декември 2014 Филипините се ползват от засилени търговски преференции с ЕС по Схема за генерализирано на ЕС за преференции плюс (Generalised Scheme of Preferences plus – GSP+). Преди това, Филипините са бенефициент на стандартната схема на GSP. ЕС е голям търговски партньор на Филипините. Стокообменът между двете страни за 2018 се равнява на 15.6 млрд. евро. Европейските компании са и значителни инвеститори във Филипините в банковия сектор, промишлеността и сектора на услугите. В потвърждение за задълбочаващите се отношения между ЕС и Филипините, на 11 юли 2012 между двете страни бе сключено Рамково споразумение за партньорство и сътрудничество (Framework Agreement on Partnership and Cooperation between the European Union and its Member States, of the One Part, and The Republic of the Philippines, of the Other Part). На 22 декември 2015 са стартирани преговори за Споразумение за свободна търговия (ССТ) между ЕС и Филипините. Целта на ССТ е да развие ключови аспекти в отношенията със страната, на база на подписаното през 2012 рамково споразумение, като бъдат покрити широк спектър въпроси – мита, нетарифни бариери за търговия, търговия с услуги, инвестиции, както и търговските аспекти в областта на обществените поръчки, интелектуалната собственост, конкуренцията и устойчивото развитие.

Споразумението за търговия и инвестиции ще развие ключов аспект от цялостните отношения на ЕС с Филипините, които се основават на Рамковото споразумение за партньорство и сътрудничество между ЕС и Филипините, което влезе в сила през март 2018 г.

Филипините са член на СТО от 1995 г.
  • Търговията със стоки между ЕС и Филипините възлиза на 15,2 милиарда евро през 2021 г., докато двустранната търговия с услуги между ЕС и Филипините достигна 4,9 милиарда евро през 2019 г.
  • Запасът от преки чуждестранни инвестиции на ЕС във Филипините достигна 14,4 милиарда евро през същата година, което прави ЕС най-големият чуждестранен инвеститор във Филипините.
  • ЕС е четвъртият по големина търговски партньор на Филипините, който представлява 7,9% от общата търговия на страната през 2021 г. (след Китай, Япония и САЩ). Филипините са 39-ият по големина търговски партньор на ЕС в световен мащаб, като представляват 0,4% от общата търговия на ЕС
  • Износът на ЕС за Филипините е доминиран от машини, транспортно оборудване, химикали и хранителни продукти, докато основният износ на Филипините за ЕС е офис и телекомуникационно оборудване, машини, хранителни продукти и оптични и фотографски инструменти

Република Филипини е дългогодишен търговски партньор на България в района на Югоизточна Азия. Новите политически и икономически реалности в страните и в света създават предпоставки за по-активно сътрудничество в различни области от взаимен интерес. Членството на България в ЕС открива нови възможности за развитие на сътрудничеството между двете страни на двустранна и многостранна основа.

Република Филипини играе конструктивна роля в регионалните форуми АСЕАН (ASEAN), АПЕК (APEC), АСЕМ (ASEM – Форум Азия-Европа). Филипините са член на Азиатската банка за развитие (със седалище Манила), Световната банка, Световната търговска организация, Международния валутен фонд и други международни икономически организации.

На 2 май 1975 е подписана Търговска спогодба между българското правителство и правителството на Република Филипини, която се прилага временно от датата на подписването й. Във връзка с членството на България в ЕС и с привеждането на българското законодателство в съответствие с правото на ЕС, по силата на РМС № 196/07.04.2006 филипинската страна бе официално уведомена за необходимостта от прекратяване на временното прилагане и въздържането от влизане в сила на Търговската спогодба от май 1975 г.

От 1 януари 2007 България прилага Общата търговска политика на ЕС по отношение на вноса от трети страни, в това число: Общата митническа тарифа, задълженията, поети от ЕС в рамките на Световната търговска организация (СТО), двустранните споразумения на Общността с трети страни.

СТОКООБМЕН МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ФИЛИПИНИТЕ

(млн. щ. д.)

Износ

Внос

Общо

Салдо

2022 (I-V)

15,31

31,04

46,35

-15,73

2021

76,5

53,6

130,1

22,9

2020

110,4

50,7

161,1

59,7

2019

98,0

49,6

147,6

48,4

2018

41,8

62,7

104,5

-20,9

2017

38,7

44,8

83,5

-6,1

2016

47,1

30,9

78,0

16,2

2015

24,1

19,7

43,8

4,4

2014

48,0

17,5

65,5

30,5

2013

45,2

50,1

95,3

-4,9

2012

16,7

45,2

61,9

-28,5

През периода януари-май 2022 двустранният стокообмен с Филипините е на стойност 46,35 млн. щ.д., в т.ч. износ на стойност 15,31 млн. щ.д. и внос на стойност 31,04 млн. щ.д. Салдото за периода януари-май 2022 е отрицателно и възлиза на -15,73 млн. щ.д.

През 2021 г. общият стокообмен с Филипините е на стойност 130,1 млн. щ.д. (спад от 19,2% спрямо 2020 г.), в т.ч. 76,5 млн. щ.д. износ (спад от 30,7% спрямо 2020 г.) и 53,6 млн. щ.д. внос (увеличение от 5,4% спрямо 2020 г.). Салдото е положително за България и възлиза на 22,9 млн. щ.д.

През 2020 г. общият стокообмен с Филипините е на стойност 161,1 млн. щ.д. (увеличение от 8,3% спрямо 2019 г.), в т.ч. 110,4 млн. щ.д. износ (увеличение от 11,2% спрямо 2019 г.) и 50,7 млн. щ.д. внос (увеличение от 2,2% спрямо 2019 г). Салдото е положително за България и възлиза на 59,7 млн. щ.д.

През 2019 г. общият стокообмен с Филипините е на стойност 147,6 млн. щ.д. (увеличение от 29,2% спрямо 2018 г.), в т.ч. 98,0 млн. щ.д. износ (увеличение от 57,3% спрямо 2018 г.) и 49,6 млн. щ.д. внос (намаление от 20,8% спрямо 2018 г). Салдото е положително за България и възлиза на 48,4 млн. щ.д.

Водещи позиции в стокообмена с Филипините за периода януари-април 2022

Износ от България

Млн.

щ.д.

Дял от общия износ %

Внос от Филипините

Млн.

щ.д.

Дял от общия внос %

Интегрални схеми и електронни микрокомплекти:

8,0

66,64

Интегрални схеми и електронни микрокомплекти:

21,8

89,80

Медицински, хирургически, зъболекарски или ветеринарни инструменти и апарати

1,2

10,37

Електрически двигатели и генератори, с изключение на електрогенериращите агрегати:

0,9

3,86

Плодове, временно консервирани, но негодни за консумация в това състояние:

0,3

3,04

Части и принадлежности за превозните средства от NN 8711 до 8713:

0,5

2,21

Електрически трансформатори, статични електрически преобразуватели

0,3

2,55

Полимери на етилена в първични форми:

0,3

1,52

Инсектициди, отрови за гризачи, фунгициди, хербициди, инхибитори на кълнене и регулатори на растежа на растенията,

0,2

1,81

Сачмени, ролкови или иглени лагери:

0,16

0,70

Цифровите интегрални схеми и електронните микрокомплекти, които се внасят във Филипините от България, се използват от филипинската страна за вграждане във възли и крайни продукти. Последните се изнасят за трети страни, както и обратно за България.

Водещи позиции в стокообмена с Филипините за 2021 г.

Износ от България

Млн.

щ.д.

Дял от общия износ %

Внос от Филипините

Млн.

щ.д.

Дял от общия внос %

Пшеница и смес от пшеница и ръж

39,7

51,99

Интегрални схеми и електронни микрокомплекти:

49,8

92,81

Интегрални схеми и електронни микрокомплекти

21,1

27,58

Части и принадлежности за превозните средства

0,8

1,52

Пощенски, таксови и подобни марки, банкноти; чекове, акции или облигации и подобни ценни книжа

5,6

7,35

Обувки с външни ходила от каучук, пластмаси, естествена или възстановена кожа

0,6

1,28

Медицински, хирургически, зъболекарски или ветеринарни инструменти и апарати

2,4

3,21

Сачмени, ролкови или иглени лагери

0,4

0,85

Плодове, временно консервирани, но негодни за консумация в това състояние

1,1

1,53

Кокосово масло (масло от копра), палмистово масло или масло от бабасу и техните фракции

0,2

0,41

Инсектициди, отрови за гризачи, фунгициди, хербициди, инхибитори на кълнене и регулатори на растежа на растенията

1,0

1,41

Пневматични гуми от каучук, нови

0,2

0,41

Електрически трансформатори, статични електрически преобразуватели

1,0

1,32

Електрически двигатели и генератори

0,18

0,35

Водещи позиции в стокообмена с Филипините за 2020 г.

Износ от България

Млн. щ.д.

Дял от общия износ %

Внос от Филипините

Млн. щ.д.

Дял от общия внос %

Пшеница и смес от пшеница и ръж

56,9

51,55

Интегрални схеми и електронни микрокомплекти

47,1

92,88

Пощенски, таксови и подобни марки, банкноти; чекове, акции или облигации и подобни ценни книжа

23,4

21,25

Готови храни и консерви от риби; хайвер и неговите заместители, приготвени на основата на яйца от риби

0,84

1,66

Интегрални схеми и електронни микрокомплекти

19

17,26

Части и принадлежности за превозните средства от

0,51

1,01

Електрически трансформатори, статични електрически преобразуватели

3,3

3,05

Сачмени, ролкови или иглени лагери

0,3

0,60

Медицински, хирургически, зъболекарски или ветеринарни инструменти и апарати,

1,5

1,40

Кокосово масло, палмистово масло или масло от бабасу и техните фракции

0,3

0,60

Ламарини, листове и ленти от мед с дебелина, превишаваща 0,15 mm

0,93

0,85

Пневматични гуми от каучук, нови

0,27

0,54

Инсектициди, отрови за гризачи, фунгициди, хербициди, инхибитори на кълнене и регулатори на растежа на растенията

0,91

0,83

Медицински, хирургически, зъболекарски или ветеринарни инструменти и апарати

0,22

0,44

Водещи позиции в стокообмена с Филипините за 2019 г.

Износ от България

Млн. щ.д.

Дял от общия износ %

Внос от Филипините

Млн. щ.д.

Дял от общия внос %

Пшеница и смес от пшеница и ръж

69,5

70,83

Интегрални схеми и електронни микрокомплекти:

44,6

90,07

Интегрални схеми и електронни микрокомплекти

15,4

15,70

Полимери на етилена в първични форми:

1,1

2,34

Медицински, хирургически, зъболекарски или ветеринарни инструменти и апарати

3,6

3,67

Полиацетали, други полиетери и епоксидни смоли в първични форми

0,7

1,43

Машини и апарати за подготовка или преработка на тютюн

1,2

1,22

Части и принадлежности за превозните средства

0,56

1,15

Плодове, временно консервирани, но негодни за консумация в това състояние

1,1

1,16

Сачмени, ролкови или иглени лагери:

0,38

0,77

Пощенски, таксови и подобни марки, банкноти; чекове, акции или облигации и подобни ценни книжа

1,0

1,05

Пневматични гуми от каучук, нови:

0,28

0,58

Електрически трансформатори, статични електрически преобразуватели

0,9

0,97

Растителни сокове и екстракти; пектинови материали, пектинати и пектати

0,25

0,50

ДВУСТРАННИ ИКОНОМИЧЕСКИ КОНСУЛТАЦИИ МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ФИЛИПИНИТЕ

На 18 и 19 март 2010 във Филипините се проведоха българо-филипински консултации по политически и икономически въпроси с участието на г-н Евгени Ангелов, заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма. Филипинската делегация беше водена от заместник-министъра на външните работи по политическите въпроси г-жа Ерлинда Басилио.

Бяха проведени и срещи на делегацията с: г-н Едсел Кустодио, заместник-министър на външните работи по международните икономически връзки; г-н Франсис Чуа, президент на Филипинската търговско-промишлена палата (ФТПП), и г-н Майк Варела, председател на ФТПП; г-н Томас Акино, заместник-министър на търговията и промишлеността.

По време на консултациите и срещите бяха обсъдени следните въпроси:

  • Възможности за разширяване на стокообмена

Бяха обсъдени следните средства за поощряване на стокообмена: интензифициране обмена на информация между министерствата на търговията и търговско-промишлените палати, размяна на участия в международни панаири и изложения, създаване на нормативна база, определяне на главните насоки и отрасли на двустранното сътрудничество.

Българската страна предложи износ на стоки, които биха представлявали интерес за филипинските вносители, като кисело мляко, вино, тютюн, розово масло. Други перспективи за сътрудничество предлагат: секторът на специалната продукция, разширено използване от филипинска страна на българските пристанища Варна и Бургас, както и на българските промишлени зони; износ на български фармацевтични и козметични продукти, както и на расови биволи (съгласно искане на филипинската страна от няколко години); сътрудничество в областта на мебелната промишленост, алтернативната медицина и медицинските услуги.

Филипинската страна посочи като перспективни области на сътрудничество с България секторите транспорт, инфраструктура, нефтена промишленост, туризъм (хотелиерство, спа туризъм), електроника, хранителна промишленост, автомобилната промишленост (сглобяване на коли, резервни части) и др.

Също така, филипинската страна информира, че се работи по въпроса за диверсификация на трасетата за износ на филипински стоки. Филипините изнасят компютърни и интегрални схеми, кокосово масло, рибни продукти, ананас, полупроводници и др. От ЕС страната внася медицинска апаратура, промишлено оборудване и потребителски стоки.

  • Инвестиционните възможности в двете страни, бъдещото сътрудничество между търговско-промишлените палати, активизирането на бизнес-средите.
  • Договорно-правната база на двустранните икономически отношения

От българска страна бе връчен актуализиран проект на Споразумение за сътрудничество между БТПП и ФТПП. Филипинската страна прие принципно текста и изрази желание за подписването му. Въпросът относно съгласувания текст на споразумение между БТПП и ФТПП е повдигнат на среща, проведена по време на посещението на посланик Евгени Стойчев във Филипините през юни 2015, във връзка с връчването на акредитивните му писма. Постигнато е съгласие за възобновяване на контактите между двете палати.

Филипинската страна връчи контрапроект на Договор за насърчаване и взаимна защита на инвестициите.

Във връзка с връчения контрапроект, МИЕТ е уведомило МВнР с писма №04-02-153/29.06.2010 и №04-02-955/19.01.2012 за позицията си по въпроса за сключване на двустранно инвестиционно споразумение с Филипините, а именно че с влизането в сила на Лисабонския договор е настъпила промяна в компетентността на държавите-членки на ЕС за сключване на двустранни инвестиционни договори с трети страни. По тази причина, след консултации с Европейската комисия и при получаване на ясна визия по отношение на двустранните инвестиционни договори, филипинската страна ще бъде информирана по надлежен ред за последващи действия от българска страна по предоставения ни контрапроект на договор.

С влизането в сила на 01.12.2009 на Договора за функционирането на ЕС се установява изключителна компетентност на ЕС в областта на преките чуждестранни инвестиции като част от общата търговска политика (член 207, параграф 1 и член 3, параграф 1, буква д). Това означава, че само Съюзът може да законодателства и да приема правно обвързващи актове в тази област.

Обсъжданото от м. юли 2010 предложение на Комисията за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на преходни разпоредби за двустранните инвестиционни споразумения между държавите-членки и трети държави установява рамката и условията за оправомощаване на държавите-членки да договарят двустранни инвестиционни споразумения с трети държави. До влизането в сила на този Регламент държавите-членки нямаха право да договарят нови двустранни инвестиционни споразумения поради изключителната компетентност на ЕС в тази област.

Влизането в сила на Регламента на 12.12.2012 (Регламент 1219/2012) позволява на България да предприеме договаряне на нови двустранни инвестиционни споразумения с приоритетни страни-партньори, с които не се предвижда в краткосрочен период договаряне на инвестиционно споразумение от ЕС. До момента не е получавана информация за настояване от филипинска страна за сключване на договора.

България няма сключено Споразумение за избягване на двойното данъчно облагане в Република Филипини, като не се очаква в скоро време договаряне на такова.

ИНВЕСТИЦИИ

Разпределението по години на нетния приток на преки инвестиции от Филипините по данни на БНБ е както следва:

(млн. евро)

ГОДИНА

СТОЙНОСТ

2022 (януари-март)

7,1

2022 (април-юни)

11,0

2021

-5,6

2020

11,8

2019

0.6

2018

4.3

2017

0.8

2016

0.0

2015

0.2

2014

-0.1

2013

0.0

2012

-0.2

Източник: БНБ

През 2011 е реализирана инвестиция от филипинската компания Integrated Micro-Electronics в България.

През юли 2011 IMI придоби 4 филиала на белгийския производител на електронно оборудване EPIQ в България, Чехия и Мексико за близо 43 млн. евро.

Собственик на IMI е семейната филипинска корпорация Ayala Group, която притежава една от най-големите банки във Филипините Bank of the Philippine Islands, водещия оператор Globe Telecom, имотния предприемач Ayala Land, и др.

Компанията IMI е специализирана в областта на дизайна, производството и асемблирането на електронни и електромеханични системи и подсистеми.

В България IMI закупи завода за електроника на ЕПИК в Ботевград, като за целта бе създадена фирма Интегрейтид Микроелектроникс-България. Заводът има над 1400 служители. Продукцията му е експортно ориентирана и е предназначена за автомобилния сектор, промишлеността, битовата електроника. Придобитият от Integrated Micro-Electronics филиал в България е един от най-големите закупени подразделения на ЕПИК .

РАЗМЕНЕНИ ПОСЕЩЕНИЯ

  • В периода 7-12 юни 2015 посещение във Филипините реализираха Евгени Стойчев, посланик на България във Виетнам и г-н Олег Маринов, ръководител СТИВ-Хошимин, по повод връчването на акредитивните писма на посланика. По време на визитата са реализирани срещи с подсекретаря на външните работи г-жа Лаура Дел Розарио и помощник секретаря на външните работи по европейските въпроси г-жа Мариа Клеоф Нативидат. В икономическата сфера са проведени срещи с представители на Филипинската ТПП, Националаната агенция за икономическо планиране и Азиатската банка за развитие.
  • Възможностите за разширяване на икономическите отношения между двете страни са обсъждани по време на акредитирането на посланик Елеанор Хосиан в София през април 2014. По време на среща през април 2014 на г-н Ангел Величков, заместник-министър външните работи, с г-жа Елеанор Хосиан, посланик на Филипини в Унгария, акредитиран и в България, е подчертано приоритетното значение на активизирането на отношенията в икономическата област и важността на усилията за насърчаване и развитие на контактите между деловите среди и обмена на актуална икономическа информация. Г-жа Хосиан е информирала за желанието на филипинското правителство за ориентация към пазарите на Източна Европа, в т.ч. България, и е посочила предимствата на Филипините като огромен пазар с население 100 млн.души. Акцентирано е върху възможностите, които ще се отворят пред двете страни в рамките на партньорството ЕС–АСЕАН, в т.ч. за навлизане на българска продукция на пазарите в Югоизточна Азия с население 600 млн.души и на филипински стоки на европейските пазари. Подчертано е значението на Споразумението за партньорство и сътрудничество ЕС–Филипини (РСА) за разширяване обхвата на сътрудничеството и засилване взаимодействието в приоритетни за двете страни области.
  • По време на среща с български заместник-министър на икономиката и енергетиката през ноември 2007, г-жа Рут Моралес Прадо, посланик на Филипини в Румъния, акредитиран и в България, потвърди готовността на филипинското правителство да съдейства за увеличаване на филипинските инвестиции в България, като предложи създаването на смесени предприятия за производство и дистрибуция на вино, развитие на туризма и IT сектора и др.
  • В периода 28-31 март 2007 посланикът на България в Япония, акредитиран и във Филипини, посети филипинската страна с цел представяне на възможностите за бизнес и инвестиции в България. Посланик Сендов бе придружаван от г-н Тома Чупаров, икономически съветник в българското посолство в Токио. Проведени бяха срещи с г-н Томас Г. Акино, първи заместник-министър на търговията и промишлеността, със заместник-министъра на външните работи, отговарящ за икономическата политика, в Клуба на бизнесмените от китайски произход, във Филипинската ТПП. Бе организиран двустранен бизнес форум съвместно от Департамента за търговия и индустрия на Филипини, Филипинската ТПП и Правителствения борд за насърчаване на инвестициите. Участие във форума взеха около 50 фирми с предмет на дейност: производство и търговия с храни и хранителни добавки, мебели, метали; инвестиции в сектор строителство; строително предприемачество. При официалното откриване на бизнес форума икономическият съветник в българското посолство в Токио направи презентация на българската икономика и възможностите за развитие на търговско-икономическото сътрудничество между двете страни. На срещата в Клуба на бизнесмените от китайски произход българската страна предостави информация за български продукти, които биха могли да се пласират на филипинския пазар, като например: вино, розово масло, козметика, фармацевтични продукти. От филипинска страна бе проявен интерес към българските плодови консерви.

На срещата във ФТПП бяха обсъдени приоритетните области за развитие на двустранното търговско-икономическо сътрудничество. Като такива бяха посочени секторите информационни технологии и съобщения, възобновяеми енергийни източници и туризъм. В отговор на предложения през 2006 от страна на БТПП проект на Меморандум за сътрудничество с ФТПП, ръководството на ФТПП връчи филипински контрапроект. (През юли 2007 българската страна е връчила на филипинската и свои бележки по предложен проект на Договор за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.)

От филипинска страна е проявен интерес към установяване на сътрудничество с България в областта на информационните и комуникационните технологии. (На политическите консултации в София през май 2007 от филипинска страна е връчен проект на Меморандум за сътрудничество в областта на информационните технологии и телекомуникациите между Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) на България и Департамента за транспорт и съобщения и Комисията за информационни и комуникационни технологии към правителството на Филипини.).

  • Възможностите за активизиране на икономическите отношения между двете страни са обсъждани и по време на акредитирането на посланик Сендов (Посланик на България в Япония) в Манила през юни 2006 и на посланик Рут Моралес Прадо в София през ноември 2006.

Споделете