Loading...

Индия

Началник отдел “Азия, Африка, Америка и Австралия”
Аделина Кьосева
ул. “Княз Александър І” 12
тел.:+359 2 940 7688; факс:+359 2 987 4008
a.kioseva@mi.government.bg
Референти за Индия
Илия Деков
ул. “Княз Александър І” 12,
тел.: +359 2 940 77 84, 7881
i.dekov@mi.government.bg

I. Търговско-икономически отношения между Република България и Индия

II. Бизнес компас

III. Секторен анализ

Изисквания за внос в Индия на козметични продукти

Промени в индийската данъчната система, касаещи данъка върху стоките и услугите (GST); Приложение

Въвеждането на единен данък върху стоките и услугите в Индия (Goods and Service Tax – GST) – предимства и недостатъци

Развитието на индийската бижутерийна индустрия и възможностите за бизнес пред българските компании в тази сфера

Статия за България в индийското икономическо списание “Business Digest”

Развитие на индийската индустрия за производство на автомобилни компоненти и реализирани инвестиции в Европа

Списък на търговците, внасящи винени алкохолни напитки в Индия

Списък на задължителните декларации за марката

Списък на вносителите на хранителни продукти в Индия

Развитието на стоманодобивната индустрия в Индия

I. Търговско-икономически отношения между България и Индия

Развитието на търговско-икономическите отношения между България и Индия следва да се разглежда в контекста на пълноправното членство на България в ЕС и факта, че Индия е стратегически партньор за ЕС. Налице е засилен интерес от държавите-членки на ЕС за развитие на търговско-икономическите отношения с Индия, в т.ч. размяна на множество визити на високо и най-високо ниво, двустранни бизнес-форуми, срещи на върха ЕС-Индия, приемане на „План за действие ЕС-Индия”, стартиране на преговори за сключване на всеобхватно Споразумение за свободна търговия между ЕС и Индия.

ЕС има големи интереси и перспективи на индийския пазар, но е факт, че Индия все още прилага силно протекционистична политика в някои сектори на икономиката и като цяло налага множество тарифни и нетарифни бариери, ограничаващи достъпа до индийския пазар. ЕС е най-големият търговски партньор на Индия.

Индийската икономика е една от най-големите в развиващия се свят. Страната заема челни места в света по номинален БВП и паритет на покупателната способност. Индия е един от големите световни износители и същевременно вносители. Основните търговски партньори на Индия са: ЕС, САЩ, Китай, ОАЕ, Саудитска Арабия, Хонг Конг и Сингапур.

В края на 2021 г., по предварителни данни от МВФ, индийската икономика е 6-та най-голяма в света по номинален БВП, равняваща се на 3,05 трилиона щатски долара и 3-та в света по паритет на покупателната способност (10.21 трил. щат. долара).

През 2021 г. БВП на човек от населението в Индия е 2191 щ.д. (по номинална стойност) и 7333 щ.д. (по паритет на покупателната способност).

БВП на Индия се формира от: 54% услуги; 29% индустрия и 17% земеделие.

През индийската финансова 2020-21 г. (април 2020 – март 2021 г.) индийската икономика отбеляза спад от -6,6%, който беше отражение на негативното влияние на пандемията от Ковид-19 и наложения локдаун в страната, който силно ограничи икономическата дейност и намали драстично потреблението, инвестициите и индийския износ. Същевременно през настоящата финансова 2021-22 г. (април 2021 – март 2022 г.) в резултат на засиленото потребление и привлечените сериозни инвестиции се очертава БВП на Индия да отбележи ръст от 8,9% и съответно по-слаб ръст от 7,4% за следващата финансова 2022-23 г., вследствие на войната в Украйна и нарушената верига на доставките.

Съотношението на привлечените инвестиции към БВП през финансовата 2021-22 г. достига 29,6% или най-високото ниво за последните седем години. Увеличението на капиталите се дължи на действията на държавата в посока увеличаване на капиталовите разходи и инвестициите в инфраструктура. Очакваният фискален дефицит през финансовата 2021-22 г. е 6,9%, като се предвижда през следващата година да достигне 6.4%. Планира се фискалният дефицит на Индия до 2025-26 г. да достигне 4,5% от БВП.

Високата платежоспособност на голямата по обем индийска средна класа формира един огромен пазар, който влиза в дисонанс със затвореността на индийската икономика към чист внос. Разрешаването на това противоречие става по пътя на инвестиции на европейски компании с цел избягване рестрикциите и реализация на продажби на ненаситения огромен индийски пазар. Инвестициите са основно в сферата на асемблиращите производства (БМВ, Ауди, Фолксваген, Мерцедес, Сименс-Бош), производството на вино и алкохолни напитки (бутилиране и опаковане в Индия), съвместни предприятия за производство на храни (Нестле, Данон, Кедбъри) и др.

През 2007 г. стартираха преговори за сключване на Споразумение за свободна търговия (ССТ) между ЕС и Индия, обхващащо не само възможно най-голяма либерализация на търговията, но и стимулиране на двустранните услуги и инвестиции, както и строга защита на интелектуалната собственост. Индийската страна настоява за асиметрия в ССТ, което забавя преговорния процес.

На 08.05.2021 г. е проведена виртуална Лидерска среща ЕС-Индия, в рамките на неформалната Среща на лидерите на ЕС в Порто, на която са постигнати следните конкретни договорености между ЕС и Индия:

  • постигнато е съгласие за рестартиране на преговорите по двустранното Споразумение за свободна търговия, официално стартирали през 2007 г. и „замразени“ през 2013 г.;
  • двете страни са се договорили да работят съвместно за постигане на „балансирано, амбициозно, всеобхватно и взаимноизгодно търговско споразумение, което ще отговори на настоящите предизвикателства“, като същевременно заедно със Споразумението за свободна търговия ще стартират преговори за двустранно споразумение за защитата и насърчаване на инвестициите и такова за „географските означения“, включващо и защита на интелектуалната собственост;
  • времеви план и структура на бъдещия преговорен процес по горепосочените споразумения ще бъде договорен по време на следващия кръг от преговори от Диалога на високо равнище между Индия с ЕС;
  • обсъдени са били и проблемите пред ЕС, свързани с достъпа до индийския пазар и налаганите тарифни ограничения от Индия върху вноса от ЕС на вина, млечни продукти и авточасти;
  • от индийска страна е поискано ЕС да облекчи процедурата за издаване на визи за квалифицирана работна ръка от Индия;
  • лидерите на ЕС и Индия са обсъдили също плановете за възстановяване на икономиките от пандемията и възможностите за сътрудничество при масовото ваксиниране;
  • ЕС и Индия са приели документ „Connectivity Partnership”, съдържащ планове за сътрудничество в сферата на дигиталните и инфраструктурни проекти, енергетиката и транспорта;
  • подписан е Договор за отпускане от ЕИБ на втори транш от 150 млн. щатски долара за изграждане на метрото в гр. Пуне, Индия.

Индийската страна вижда бъдещото стратегическо партньорство с ЕС като отговор на китайската инициатива „Един пояс, един път“ и в резултат на трудните преговори между ЕС и Китай за съгласуване на двустранно Всеобхватно инвестиционно споразумение.

На 18.02.2022 г. Индия подписа Всеобхватно споразумение за икономическо партньорство с ОАЕ. През март 2022 г. Индия стартира преговори за сключване на ССТ с Канада и Бангладеш.

На 7 август 2009 г. Индия подписа ССТ с Република Корея. На 13 август 2009 г. Индия подписа ССТ с Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия (АСЕАН). Индия има подписани Споразумения за преференциална търговия с Афганистан (2003), Чили (2006), страните от МЕРКОСУР (Бразилия, Аржентина, Уругвай и Парагвай); Споразумение за свободна търговия със Шри Ланка (1999); Всеобхватно споразумение за икономическо сътрудничество със Сингапур (2005); страна е по Споразумението за Южноазиатска зона за свободна търговия – САФТА (Индия, Пакистан, Шри Ланка, Бангладеш, Непал, Бутан и Малдивите). Тече преговорен процес за сключване на всеобхватно Споразумение за свободна търговия между Индия и Европейската асоциация за свободна търговия (European Free Trade Association).

ДВУСТРАНЕН СТОКООБМЕН (в млн. щ.д.)

Година

2011

2012

2013

2014

2015

2016

2017

2018

2019

2020

2021

I-VI 2022

Износ

88.3

43.8

43.5

64.9

62.4

114.1

119.3

116.3

127.8

130.3

163.2

119.0

Внос

85.3

96.4

163.9

153.4

156.8

135.1

156.9

230.3

188.4

166.3

237.5

158.0

Общо

173.6

140.2

207.4

218.3

219.2

249.2

276.2

346.6

316,2

296.6

400.7

277.0

Салдо

3.0

-52.6

-120.4

-88.5

-94.4

-21.0

-37.6

-114.0

-60,6

-36.0

-74.3

-39.0

През периода януари-юни 2022 г. общият стокообмен с Индия е на стойност 277 млн. щ.д. (увеличение от 46.5% спрямо същия период на 2021 г.), в т.ч. 119 млн. щ.д. български износ за Индия (ръст от 37% спрямо същия период на 2021 г.) и 110.1 млн. щ.д. внос (43.6% увеличение). Салдото е отрицателно за България и възлиза на -28.2 млн. щ.д.

Основни стоки в износа ни за Индия през периода януари-юни 2022 г. са: минерални и химични азотни торове (53%); карбонати (6%); Инструменти и апарати за физични или химични анализи (5%); гъстомери; инструменти за физически и химически анализи и др.

През първото полугодие на 2022 г. вносът от Индия се състои основно от: плосковалцувани продукти от желязо или от нелегирани стомани; хетероциклени съединения; необработен алуминий; плосковалцувани продукти от желязо; пневматични гуми от каучук и др.

През 2021 г. общият стокообмен с Индия е на стойност 400.7 млн. щ.д. (увеличение от 34.3% спрямо 2020 г.), в т.ч. 163.2 млн. щ.д. износ (увеличение от 23.7%) и 237.5 млн. щ.д. внос (42.7% увеличение). Салдото е отрицателно за България и възлиза на -74.3 млн. щ.д.

Основни стоки в износа ни през 2021 г.: Карбонати (12.9% от обема на износа от България за Индия); Слънчогледово, шафраново или памучно масло и техните фракции (11.4%); Минерални или химични азотни торове (10.2%); Инструменти и апарати за физични или химични анализи (6.8%); Гъстомери, ареометри и други подобни плуващи инструменти (4.9%); Отпадъци и отломки от чугун, желязо или стомана (4.5%); Медикаменти (3.7%); Табла, пана, конзоли, пултове, шкафове и други подобни (3.3%) и др.

Вносът през 2021 г. се състои основно от: Хетероциклени съединения (12.4% от обема на вноса от Индия в България); Плосковалцувани продукти от желязо или от нелегирани стомани (7.4%); Съединения с карбоксиламидна функционална група (6.3%); Необработен алуминий (6.0%); Медикаменти (5.8%); Плосковалцувани продукти от желязо или от нелегирани стомани (5.3%); Пневматични гуми от каучук (3.1%); Полимери на пропилена или на други олефини в първични форми (2.6%) и др.

Стокообмен 2020 г.

Стокообменът ни с Индия през 2020 г. възлиза на 296,6 млн. щ.д., с незначителен спад спрямо 2019 г.

Българският износ за Индия през 2020 г. достига 130,3 млн. щ.д., срещу 127,8 млн. щ.д. спрямо 2019 г.

Основни стоки в износа ни през периода: Карбонати; Слънчогледово, шафраново, памучно масло и техните фракции; Инструменти и апарати за физични или химични анализи; Табла, пана, конзоли, пултове, шкафове с вградени инструменти или апарати; Отпадъци и отломки от чугун, желязо или стомана; Медикаменти; Незагряващи електрически съпротивления (включително реостатите и потенциометрите); Препарати от видовете, използвани за храна на животни; Електрически апарати за жична телефония или телеграфия и др.

Вносът от Индия през 2020 г. възлиза на 166,3 млн. щ.д. със спад от 11,7% спрямо 2019 г. Вносът през периода се състои основно от: хетероциклени съединения, съдържащи само азотни хетероатоми; медикаменти; съединения с карбоксиламидна функционална група; Хетероциклени съединения, съдържащи само кислородни хетероатоми; полимери на пропилена; пневматични гуми от каучук; амбалажни чували и торбички; спално бельо, покривки и кърпи за маса, за тоалет или за кухня; сурови или необработени тютюни; отпадъци от тютюн и др.

Стокообмен през 2019 г.

Износът ни за Индия в периода възлиза на 127,8 млн. щ.д. – основно химически и минерални торове, табла, конзоли, инструменти и апарати, чугунен скрап, и др.

Вносът от Индия за 2019 г. възлиза на 188,4 млн. щ.д. – основно хетероциклени съединения, необработен алуминий, медикаменти, суров тютюн полимери, полиацетали и др.

Реално българският износ за Индия е по-голям, но част от износа за Индия минава през Сингапур и оттам се реекспортира за Индия, което статистиката отчита като български износ за Сингапур. Между Индия и Сингапур има сключено Всеобхватно споразумение за икономическо сътрудничество, в сила от 2005 г., което либерализира търговията между двете страни.

В официалната статистиката не се включва българския износ на специална продукция за Индия, която е един от основните пазари за продукцията на българската отбранителна индустрия. В статистиката за двустранния стокообмен не се включва и търговията със софтуерни продукти. Индийски софтуерни компании изнасят софтуерни програми за България и работят успешно с редица български банки, като внедряват и поддържат банковия софтуер.

На база анализ на спецификата на индийския пазар, считаме, че успешен износ в Индия се очертава пред няколко типа български износители:

Български стоки за износ за Индия без необходимост от налагане на пазара и разходи по скъпа маркетингова стратегия и активности, но при подходящи конкурентни ценови равнища:

  • зърнени храни (пшеница, царевица)
  • бобови култури (леща, боб, нахут)
  • фуражни смески
  • скрап (железен, меден, алуминиев)
  • слънчогледово олио
  • изкуствени торове
  • химически съединения (суровини за химичната промишленост – сода, киселини, др.)
  • отпадъчна хартия
  • хидрогенератори, специализирани машини (измервателни уреди)
  • дървен материал
  • етерични масла (розово масло).

Български стоки за износ за Индия с необходимост от налагане на пазара и разходи по достатъчна маркетингова стратегия и активности:

  • вино и алкохолни напитки
  • машини за хранителната промишленост (след продажба – сервиз на място)
  • хранителни продукти (захарни изделия).

Продукцията на българския ВПК – тази продукция е традиционно наложена в Индия въпреки силната световна конкуренция. Предвид въоръжението от руски и НАТО-стандарти в Индия, произвежданите в България боеприпаси, въоръжение и резервни части имат добър пазар в Индия. Индия е един от най-големите пазари за България на военна продукция.

Български фирми, развиващи съвместно с индийски партньори производствени, маркетингови и сервизни активности:

  • съвместно коопериране в производството на вино (доставка на българско вино в контейнери (bulk condition) и опаковане от индийски партньор), но с необходимост от маркетингов план;
  • съвместно коопериране в производството на храни (доставка на ноу-хау, трансфер на технологии), производство на захарни изделия, плодови сокове;
  • съвместно коопериране на български компании-износители с индийски компании-дистрибутори на стоки, като последните са отговорни за дистрибуцията на стоките в Индия;
  • привличане на местни индийски представители за реализиране на маркетинг активностите на българските компании/сервизната следпродажбена поддръжка на доставени в Индия машини и съоръжения.

ИНВЕСТИЦИИ

Политиката на България към Индия в търговско-икономическата сфера е насочена основно към привличане на индийски инвестиции в България, предвид потенциала на индийската икономика. По данни на БНБ, инвестициите от Индия са с отрицателен знак, т.е. има евентуално връщане на вътрешнофирмени кредити. Следва да се има предвид, че индийските инвестиции в България почти изцяло минават през трети страни (ОАЕ, Сингапур, Тайланд, Хонконг) предвид факта, че индийското правителство поставя ограничения в износа на финанси от Индия.

По данни на БНБ за периода 2010 – 2021 г. нетният поток на преките инвестиции от Индия в България възлиза е както следва:

(в млн. евро)

2010

-25,2

2011

-3,4

2012

-1,6

2013

0,6

2014

0,6

2015

-9,6

2016

7,3

2017

-4,2

2018

-0.4

2019

2,2

2020

1,3

2021

11,8

По данни на БНБ нетната позиция в края на 2021 г. (общата сума на индийските инвестиции в България в края на периода) е 47.3 млн. евро.

През последните години се забелязва сериозен интерес от индийски компании за инвестиции в България в областта на информационните технологии, земеделието, фармацевтичната индустрия, машиностроенето, клиничните проучвания, туризма и хотелиерството.

През последните години следните индийски компании са инвестирали в България:

През 2021 г. най-голямата индийска IT компания “TATA Consultancy Services” Ltd инвестира в София. Открит беше офис на TCS в София, който предлага различни софтуерни решения, приложими в финансовата и банкова сфера. Понастоящем в офиса в София работят над 100 специалисти в сферата на информационните технологии и софтуера – планира разрастване на дейността;

  • „HCL Technologies“ Ltd (трета най-голяма индийска компания в IT сектора). За сведение, към настоящия момент HCL оперира в 44 страни в Азия, Америка, Европа, Близкия Изток и Африка, регистрирайки през 2020 г. годишни приходи от над 10 млрд. щат. долара като понастоящем за конгломерата работят около 160 000 души по света, като централата на конгломерата е в гр. Нойда, Индия. Корпорацията се занимава основно със създаване на софтуерни продукти, анализ на база данни, кибер сигурност, BPO, инженерингови IT услуги и т.н. През 2018-19 г. HCL инвестира в България като придоби технологичната IT компания „C3i Solutions“ Ltd, разполагаща по това време с офис в София. “HCL Technologies Bulgaria” ЕООД планира разширяване на техните инвестиции в България чрез откриването на нови IT центрове. Регистрирана е през август 2020 г. съгласно българското законодателство компанията “HCL Technologies Bulgaria” ЕООД, от чието име HCL вече ще оперира официално на българския пазар. През 2020-21 г. корпорацията е назначила и голям брой нови служители в България като към настоящия момент за “HCL Technologies Bulgaria” ЕООД работят над 1500 високоплатени IT специалисти в България в създадените два операционни IT центрове на HCL в София и Варна;
  • През 2021 г. индийската компания “Viraj Profiles” Pvt Ltd стартира инвестиция за около 50 млн. евро в изграждането на фабрика за производство на стоманени изделия в Девня, Варненска Област;
  • Sutherland Global Services – аутсорсинг на бизнес процеси. Досега компанията е инвестирала над 50 млн. евро в България като към края на 2021 г. в създадените 4-ри аутсорсинг центрове на „Sutherland Global Services-Bulgaria“ ЕООД в София, Пловдив, Варна и Бургас работят над 3100 високо платени служители, като компанията предвижда през следващите 2 години да удвои дейността и инвестициите си;
  • През 2021 г индийската корпорация VueNow Group регистрира своя компания в България и стартира инвестиционен проект за изграждане на Център за база данни в Пловдив, съвместно с Тех Парк-Пловдив;
  • „Varroc Group”, водещ производител и доставчик на автокомпоненти за коли и мотори/мотопеди в Индия;
  • ИТ компания „Феуджи (“Feuji” Inc) – подпомагаща дейността на Hewlett Packard в България;
  • фармацевтична фирма Еlder Pharmaceuticals Pvt Ltd” – произвежда лекарства, мехлеми и хранителни добавки на билкова основа;
  • “Namdhari Seeds Pvt Ltd”, която е сред водещите индийски износители на хибридни семена, плодове и зеленчуци;
  • индийската мултинационална компания SAHARA PARIWAR INDIA – „GLOBAL CAPITAL INVESTMENT”, регистрирана във Великобритания, откри в България дружеството „GCINVESTMENTOOD”. Компанията извършва реконструкция и обновяване на хотелите;
  • индийски център за йога, медитация и акупунктура „BABE KEY VILLAGE“ във врачанското село Паволче;
  • индийският бизнесмен г-н Дилип Шастри регистрира компании в България и разкри цех за производство на био-разградими торбички в Елин Пелин и индийски ресторант „Рангила” в София;
  • „СИНЕ ГРАНД” откри киносалони в Бургас и София – в Парк Център София и в София Ринг Мол (най-големият киносалон на Балканите). Пoради закриване/фалит на мола в Бургас, киносалонът е затворен;
  • Компанията Suzlon Wind Energy, дъщерна фирма на индийския конгломерат Suzlon, която оперира в Европа, стартира джоинт-венчър в България с компанията Volkswind Bulgaria GmbH, част от германския конгломерат Volkswind GmbH, който е сред водещите компании в Европа, изграждащи вятърни полета;
  • индийската компания “Global Steel Holding”, част от индийския конгломерат “Ispat Group” на Прамод Митал, закупува контролния пакет акции на металургичния комбинат “Кремиковци” – нереализирана инвестиционна програма;
  • корпорацията „Umesh Modi Group” – инвестирала в държавни съкровищни бонове в България и с намерения за инвестиция в производство на фармацевтични продукти и хранителни добавки.

Международната консултантска и инвестиционна корпорация West Incorporated Ltd, регистрирана и оперираща успешно в България през последните години, привлякла у нас множество чуждестранни инвеститори от Западна Европа, откри свое представителство в Делхи през февруари 2011 г., с цел привличане на индийски инвестиции в България.

Специфична особеност на индийските компании, търсещи инвестиционни дестинации в Европа, е фактът, че в повечето случаи се търси или конкретен работещ обект с гарантирана възвращаемост на инвестицията (сключени договори и осигурени пазари за години напред) или възможност чрез създаването на смесено предприятие да се намери пазар за индийската продукцията на територията на инвестиционната дестинация. Това се отнася за инвестиции в производствени мощности.

Възможности за индийски инвестиции (атрактивни сектори) в България:

  • в производството: придобиване или джоинт-венчъри с работещи предприятия в сферата на фармацията;
  • партньорства в областта на асемблиращите производства на селскостопанска техника в България за реализация на вътрешния пазар и пазара на ЕС;
  • в ИТ: откриване на кол центрове за клиенти на компаниите, откриване на ИТ паркове в България;
  • в земеделието: инвестиции в обработваема земя и производство на земеделски култури за износ (слънчоглед, пшеница, череши, ябълки и др.);
  • в хранителната промишленост (закупуване на работещи мандри за производство на млечни произведения, създаване на затворен производствен цикъл за производство на брашно, консервирани храни и др.).

Проекти на български компании в Индия през годините:

Българския консорциум „Intertainment Services” оперира в Индия с регистрираните две компании „Extreme Peering” Pvt. Ltd. и “Excitel Broadband” Pvt. Консорциумът стартира дейността си в Индия още през 2010 г. с регистрираната съгласно индийското законодателство компания „Extreme Peering” Pvt. Ltd., предлагаща революционна за времето си технология за усилване скоростта на интернета в Индия (интернет с скорост над 20 Mbps, докато средната скорост предлагана по това време от интернет доставчиците в Индия е 1 Mbps). „Extreme Peering” Pvt. Ltd. работи с голям брой водещи доставчици на интернет в Индия (в 150 индийски града, с интернет доставчици с над 3 млн. крайни потребители), като предоставя и поддържа софтуера на индийските интернет доставчици. Същевременно през 2015 г. българският консорциум „Intertainment Services” получава финансиране от 1,5 млн. евро по “NEVEQ II” (по европейската програма JEREMIE) и регистрира в Индия компанията “Excitel Broadband” Pvt. Ltd. През 2016 г. компанията получи лиценз за директен доставчик на интернет в Индия. Понастоящем Excitel е трети най-голям интернет доставчик в Индия, доставящ интернет за над 700 000 домакинства в Делхи и още 20 индийски градове, а за компанията вече работят над 2400 души в Индия;

  • На 28.11.2014 г. в Мумбай бе официално открита българска инвестиция в Индия, реализирана от българския консорциум „Астра Интерпроект – Прайм Петролиум“, съвместно с индийския мастодонт „Хиндустран Петролиум“ по изграждане и опериране на терминал и завод за пакетиране на пътен битум във варели. Заводът ще работи като подизпълнител на индийския държавен петролен гигант „Хиндустан Петролиум Корпорейшън Лимитед“, за което е спечелил търг за реализацията на проекта на база „проектиране, строителство и експлоатация“. Проектът напълно отговаря на новата кампания на индийското правителство „Направи в Индия“, насочено към привличане на преки чуждестранни инвестиции и реализация на печалби за чуждестранните компании посредством реализация на техни инвестиционни проекти на място в Индия;
  • Друга важна българска инвестиция в Индия, която напълно се вписва в кампания „Направи в Индия“ е на българската компания „Хюве Фарма“, открила джоинт‐венчър завод в Индия за производство на ветеринарни фармацевтични продукти (край град Пуне);
  • През 2016 г. българската компанията “GREENZONE Bulgaria”, която е част от българския консорциум „ASPA Engineering” бе сертифицирана заедно с техните индийски бизнес партньори по програмата „Make in India” за реализация на мащабен инвестиционен проект в Индия за изграждането на виртуална канализационна мрежа в страната, включваща изграждане, инсталиране и поддръжка на стотици хиляди био-тоалетни в Индия;
  • Компанията „Грийнзоун България“ ЕООД стартира и друг мащабен инвестиционен проект в Индия за изграждането на голям Фотоволтаичен парк, с капацитет 500 MW, близо до гр. Патна в индийския щат Бихар. За стартиране на проекта за изграждането на соларния парк е създаден консорциум с по 50% дялово участие на „Пирин Холдинг“ (в него влизат „Грийнзоун-България“, „Хелиос-България“ и норвежката компания “Greenzone” AS) и индийски холдинг-партньор;
  • През 2015 г. стартира развитието на българо-индийския ИТ проект в сферата на мобилните апликации „iSOSu App“ (джоинт-венчър с 50% българско и индийско участие). „iSOSu App“ е иновативно мобилно приложение, което следи за местонахождението на лицето и сигнализира при евентуално нападение, бедствие или възникнал здравословен проблем. Апликацията е разработена от български ИТ специалисти. Към мобилната апликация „iSOSu App“ е създадено и допълнително приложение ”Imarecon”, което позволява да се проследяват и възпроизвеждат ясно лица и обекти при извършване на престъпления. С това интереса към мобилната апликацията iSOSu App“ се е увеличил значително като вече продукта се използва не само от индивидуални клиенти, а и от големи индийски корпорации, които предоставят апликацията на своите служители, като индийската IT компания “WIPRO”, индийски летища и др. Понастоящем мобилната апликация „iSOSu App“ се използва и от полицията в няколко индийски града. Стратегията за развитие на компанията е да се насочват не към индивидуални клиенти, а да предлагат IT продукта на големи индийски корпорации и този подход се оказва успешен. В тази връзка компанията “Asadel Technologies” Pvt Ltd се е насочила и към индийски компании, работещи по програмите „Smart Cities” и “Safe Cities”.

Посещения, срещи, форуми

  • На 12 октомври 2021 г. се проведе уебинар за представяне пред българските компании от военнопромишления сектор на възможностите за бизнес и инвестиции в Индия. Уебинарът беше проведен по инициатива на Посолството на България в Делхи и беше организиран съвместно с индийската държавна агенция Invest India и със Сдружение „Българска отбранителна индустрия – акад. Стефан Воденичаров“, чрез което бяха поканени български компании от военнопромишления сектор за участие в уебинара. В събитието от България се включиха и 18 представители на български компании от военнопромишления сектор със сериозни бизнес интереси на индийския пазар като „Кинтекс“, „ВМЗ“, „ТЕРЕМ“, „Арсенал-2000“, „ЕМКО“, „Оптикс“, „Дунарит“, „Армако“, „Оптикоелектрон Груп“ и „ТБС“.
  • През октомври 2021 г. Посолството на България в Индия съвместно с Индийско-азиатско-българската търговска камара, създадена в Делхи, организира „Роуд шоу на България в Южна Индия“ с цел представяне на възможностите за бизнес и инвестиции в България.
  • Участие на заместник-министър на икономиката с изказване във виртуален Българо-индийски бизнес форум, 3 декември 2020 г. Форумът бе организиран съвместно от Конфедерацията на индийската индустрия (CII), Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия и посолството на България в Делхи.
  • С цел интензифициране на двустранното бизнес сътрудничеството, през ноември 2019 г. се състоя посещение в Индия на заместник министър-председател по икономическата и демографска политика, г-жа Марияна Николова, придружавана зам.-министри на туризма, транспорта и информационните технологии, както и изпълнителните директори/ председатели на ИАНМСП, БТПП, Българо-индийската бизнес камара и други представители на българския бизнес и държавна адмистрация. В рамките на посещението българската официална и бизнес делегация взе успешно участие в Бизнес форумa “Индия-Европа29”, организиран от Министерството на външните работи на Индия и Конфедерацията на индийската индустрия (CII).
  • През септември 2018 г. се реализира официално посещение на президента на Индия в България, съпътствано от провеждането на голям Българо-индийски бизнес форум в София, с участието на над 60 индийски бизнесмени. Установени бяха ползотворни В2В контакти и бяха подписани множество двустранни споразумения и меморандуми за сътрудничество.
  • Индия беше „страна партньор“ на Международния технически панаир-Пловдив през септември 2018 г., като Индия имаше отделна палата по време на изложението, в която около 50 индийски компании, участваха със собствени щандове.
  • Балканско-индийската бизнес асоциация организира българска бизнес делегация от 7 бизнесмени (представители на 7 български компании), която взе участие в международното изложение „GES-2018” (Global Exhibition on Services-2018), на 15-18 май 2018 г. в Мумбай. Беше осигурено пълно финансиране от индийска страна за българското участие в изложението, като на българските бизнесмени бяха предоставени безплатни самолетни билети София-Мумбай-София и безплатно настаняване в хотел в Мумбай, както и организирани в рамките на изложението множество В2В срещи.
  • Българска бизнес делегация взе участие в десетото издание на международното изложение и съпътстваща конференция в сферата на земеделието и животновъдството „Agri&Livestock Expo“ на 1-2 декември 2017 г. в гр. Патиала, както и бяха организирани в гр. Чандигарх допълнителни бизнес срещи за българските бизнесмени в индийските търговски палати „Confederation of Indian Industry”” (CII) и ASSOCHAM. В изложението за първи път участва българска бизнес делегация, а именно: г-н Красимир Ангелов, председател на “Балканско-индийската бизнес асоциацията” (БИБА – регистрирана в София); г-н Иван Канелов, собственик на „АСТРА 2000“ ООД и на млекопреработвателно предприятие; г-жа Нели Иванова, консултант; г-н Нитин Панготра, директор БИБА-Индия. Начело на българската делегация беше ръководител СТИВ-Делхи.
  • Българска бизнес делегация – представители на компании, препоръчани от българските търговски палати и търгуващи с текстилни изделия и облекла, а именно: „Хармония“ ЕООД; „Брезина 2000“; „Дом Хармония” ООД; „Йонел“ ЕООД взеха участие в 6-то издание на международното текстилно изложение „VASTRA 2017”, в периода 21-24 септември 2017 г. в гр. Джайпур, Индия. Проявата бе организирана от Федерацията на индийските търговско-промишлени палати “FICCI” и държавната корпорация за индустриално развитие и инвестиции на щата Раджастан – „RIICO“. Български компании бяха одобрени от организаторите за финансирано от индийска страна участие в изложението, в качеството им на компании-вносители на текстил и облекла (двупосочен самолетен билет София-Джайпур, както и настаняване за 3 нощувки в хотел в Джайпур). В рамките на форума бяха организирани B2B срещи за българските компании.
  • В периода 19-21 април 2017 г. в гр. Мумбай бе реализирано успешно участие на 7 български фирми, търгуващи със стомана и метали, в международното изложение India Steel Expo 2017. И седемте български фирми бяха одобрени за пълно финансиране от организаторите – бяха им платени двупосочните самолетни билети София-Мумбай и им беше осигурен безплатен хотел в Мумбай. За всяка българска компания бяха организирани около 20 бизнес срещи (Б2Б) с индийски компании в рамките на изложението.
  • Българска бизнес делегация, организирана от Българо-индийската бизнес камара в София посети Делхи и взе успешно участие в третото издание на „Бизнес форума Индия – Европа 29”, 7–9 декември 2016 г. в Делхи. На среща с ръководството на Федерацията на индийските търговско-промишлени палати (FICCI) бе подписан Меморандум за сътрудничество между FICCI и Българо-индийската бизнес камара (БИБК).
  • Българска ИТ делегация, начело с г-н Петър Нейчев, председател на СД на Холдинг „Корпорация за технологии и иновации“ АД и г-н Димитър Гишин, член на НС на АИКБ посетиха Индия на 12-18 юни 2016 г. Договорено бе дългосрочно сътрудничество и откриване (реализирано през септември 2016 г.) в Пловдив на българо-индийски Учебен център по информационни технологии, където ще се провежда обучение и ще се разработват съвместни българо-индийски софтуерни и мрежови продукти. Последва визита на тричленна индийска ИТ делегация, водена от изпълнителните директори на индийските ИТ компании “IIHT Technologies” и „Agile Labs“ на 27-30 септември 2016 г. за участие в Международния технически панаир 2016 в Пловдив, както и в съпътстваща ИТ конференция. В рамките на визитата е уредено и сдружение „Българо-индийски технологичен форум“, с по-четен председател г-н Стефан Воденичаров, председател на БАН.
  • На 4 юни 2015 г. Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия организира в гр. София българо-индийски бизнес форум, който беше открит от заместник-министъра на икономиката г-н Любен Петров. Форумът се проведе в рамките на посещението у нас на индийска бизнес делегация, организирана от Съвета на европейските търговски палати в Индия. В индийската бизнес делегацията бяха включени представители на индийски компании от различни сектори на индийската икономика (автомобилостроене, инженеринг, електротехника, алтернативна енергия, информационни технологии, транспорт и логистика, други).
  • 15-представители на български софтуерни компании взеха участие в софтуерното изложение “Индия Софт 2015” на 12-13 февруари 2015 г. в Делхи. Изложението бе организирано от Съвета за насърчаване износа на електроника и компютърен софтуер към Министерството на търговията и индустрията на Индия. Българската делегация бе водена от г-жа Гергана Паси, основател и президент на НПО „Дигитална Национална Коалиция“ („ДНК“) и г-н Соломон Паси, лидер на български софтуерен екип „iSOSu”. СТИВ-Делхи в партньорство с Федерацията на индийските търговско-промишлени палати (FICCI) организира паралелен Б2Б бизнес форум за българските ИТ компании. Бизнес форумът, в който взеха участие около 35 индийски ИТ компании, бе открит от г-н Соломон Паси с лекция на тема „The Digital Citizen of IT Global Nation”, фокусирана към стимулирането на интерес у индийските компании за навлизане на пазара на ИТ продукти и услуги чрез инвестиции в България. Проведен бе и втори бизнес форум съвместно с индийската търговско-промишлена палата „BRICS Chambers of Commerce and Industry”.
  • На 27-28 март 2014 г. в Делхи се проведе бизнес форум “Индия – Централна Европа”, организиран от Федерацията на индийските търговско-промишлени палати (FICCI) съвместно с МВнР на Индия. Целта на форума бе да се обсъдят възможностите за разширяване на икономическите връзки между Индия и страните от Централна Европа, със специален фокус върху новите технологии, иновациите, услугите, инфраструктурните проекти, чистите и зелени технологии, хуманитарните науки, образованието, банковите и финансовите услуги, фармацията, земеделието, хранителната промишленост, научноизследователската дейност и др. В рамките на форума ръководителят на българската делегация г-н Владимир Туджаров, главен секретар на МИЕ, взе участие в инвестиционна сесия на тема “Възможности за инвестиции в Централна Европа: нововъзникващи перспективи”.
  • 15 български фирми взеха участие в третото международно инженерно изложение India Engineering Sourcing Show през м. януари 2014 г. в гр. Мумбай. Българската делегация бе ръководена от заместник-министър Анна Янева.Панаирът бе организиран на площ от 11 000 кв.м., като в него участваха над 500 индийски и международни компании, които изложиха своите най-нови технологични постижения в областите автомобилни компоненти и системи, индустриални и електрически машини, технологични изследвания, развитие и др. Панаирът бе организиран от Съвета за насърчаване на износа на инженерингови продукти (Engineering Export Promotion Council – EEPC), спонсориран от Министерството на търговията и индустрията на Индия. Българският щанд бе посетен от значителен брой представители на индийски компании с интерес към установяване на бизнес контакти и делово сътрудничество. СТИВ-Делхи и посолството на България в Делхи организираха в Световния търговски център – Мумбай, в сътрудничество с Общоиндийската асоциация на индустриите, Европейския съвет на търговските камари в Индия, Европейския бизнес и технологичен център в Индия, двустранен бизнес форум, в който участваха българската бизнес делегация и представители на индийския бизнес, на търговски асоциации и камари, журналисти. По време на бизнес форума ИАНМСП подписа меморандуми за разбирателство с Европейския съвет на търговските камари в Индия, с Общоиндийската асоциация на индустриите Меморандум за разбирателство между ИАНМСП и Световния търговски център – Мумбай.
  • 19 индийски компании, организирани от Индийския съвет за насърчаване износа на инженерни стоки (EEPC) взеха участие в 69-ия Международен технически панаир в Пловдив (30 септември – 5 октомври 2013 г.).

Междуправителствена комисия

18-та сесия на българо-индийската междуправителствена Смесена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество се проведе в Делхи на 6 март 2018 г. Българската делегация за сесията бе ръководена от г-н Александър Манолев, заместник-министър на икономиката. Индийската делегация бе ръководена от г-жа Рита Теаотия, заместник-министър на търговията и индустрията.

По време на сесията бяха подписани следните документи:

  • Протокол от Осемнадесетата сесия на българо-индийската междуправителствена Смесена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество;
  • Меморандум за разбирателство между „Национална компания индустриални зони“ ЕАД и Федерацията на индийските търговско-промишлени палати – Съгласувано с двете страни и потвърдено от тях, автоматично удължаване на срока на действие на Меморандума за сътрудничество между FICCI и НКИЗ с 2 години – до април 2023 г.
  • Меморандум за разбирателство между Сдружение „Национално представителство на българската старт-ъп предприемаческа общност“ и Индийската стартъп асоциация (Startup India Association).

На индийската страна бе връчен български проект на Меморандум за разбирателство между Българската агенция за инвестиции и индийската агенция InvestIndia.

На сесията бяха обсъдени важни въпроси от дневния ред на българо-индийските отношения, представляващи интерес за България, в областите: търговия и инвестиции, иновации, стартиращи компании, малки и средни предприятия, финансово сътрудничество, селско стопанство, транспорт, информационни технологии и съобщения, енергетика, туризъм и други области от взаимен интерес.

В рамките на Осемнадесетата сесия на Смесената комисия заместник-министър Александър Манолев проведе срещи с министъра на търговията и индустрията на Индия г-н Суреш Прабху, с държавния министър на външните работи на Индия г-н М. Дж. Акбар, със заместник-министъра на външните на външните работи г-жа Ручи Гханашям, със заместник-министъра на отбраната г-н Аджай Кумар, със заместник-министъра на електрониката и информационните технологии г-н Аджай Пракаш.

Между двете страни успешно функционират също Смесен комитет за сътрудничество в областта на отбраната; Форум по информационни и комуникационни технологии; Смесен комитет за научно и технологично сътрудничество.

Договорно-правна база

Между двете страни е изградена съвременна договорно-правна база в търговско-икономическата област:

Междуправителствени споразумения:

  • Споразумение за икономическо сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Република Индия, подписано в Делхи на 12 септември 2007 г., в сила от 17 април 2008 г.
  • Протокол между правителството на Република България и правителството на Република Индия за изменение и допълнение на Договора за насърчаване и защита на инвестициите, подписан в Делхи на 12 септември 2007 г., в сила от 12 май 2008 г.
  • Договор за насърчаване и защита на инвестициите между правителството на Република България и правителството на Република Индия, подписан в Делхи на 26 октомври 1998 г., в сила от 23.09.1999 г. (нота на индийското посолство от 30.03.2016 г. за едностранно прекратяване на договора).
  • Договор за сътрудничество в областта на туризма между правителствата на двете страни, подписан в София на 26.05.1994 г., в сила от 26.05.1994 г.
  • Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на дохода и имуществото, подписана в София на 26 май 1994, в сила от 23.06.1995 г.

Междуведомствени споразумения и меморандуми между бизнес организации:

  • Меморандум за разбирателство между НКИЗ и Федерацията на индийските търговско-промишлени палати FICCI (2018);
  • Меморандум за разбирателство между българската и индийската стартъп асоциации (2018);
  • Меморандум за разбирателство между Индийско-азиатско-българска търговска палата и регистрираната в София Балканско-индийската бизнес асоциация (2017)
  • Меморандум за разбирателство между Балканско-индийската бизнес асоциация и индийската търговска палата PHD Chamber of Commerce and Industry (2017)
  • Меморандум за сътрудничество между а Балканско-индийската бизнес асоциация и Индийския съвет за насърчаване износа на електроника и компютърен софтуер (2017)
  • Меморандум за сътрудничество между Федерацията на индийските търговско-промишлени палати (FICCI) и Индийско-българската бизнес камара (2016)
  • Меморандум за разбирателство между Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) и Европейския съвет на търговските камари в Индия (януари 2014 г.)
  • Меморандум за разбирателство между ИАНМСП и Общоиндийската асоциация на индустриите (януари 2014 г.)
  • Меморандум за разбирателство между ИАНМСП и Световния търговски център – Мумбай (януари 2014 г.)
  • Меморандум за разбирателство между ИАНМСП и Националната корпорация за малките предприятия на Индия (2012 г.)
  • Споразумение за сътрудничество между Българската агенция за експортно застраховане и Индийската корпорация за експортно кредитиране (2002 г.)
  • Меморандум за сътрудничество между БТПП и Федерацията на индийските търговско-промишлени камари FICCI (2012)
  • Споразумение за сътрудничество между БТПП и FICCI в областта на търговския арбитраж (2012)
  • Меморандум за сътрудничество между БСК и Конфедерацията на индийската индустрия (1998)

Споделете