Ивайло Стоев
ул. “Княз Александър І” 12,
тел.: +359 2 940 7821
I. Търговско-икономически отношения между Република България и Индия
II. Бизнес компас
III. Секторен анализ
– Изисквания за внос в Индия на козметични продукти
– Промени в индийската данъчната система, касаещи данъка върху стоките и услугите (GST); Приложение
– Статия за България в индийското икономическо списание “Business Digest”
– Списък на търговците, внасящи винени алкохолни напитки в Индия
– Списък на задължителните декларации за марката
– Списък на вносителите на хранителни продукти в Индия
– Развитието на стоманодобивната индустрия в Индия
I. Търговско-икономически отношения между България и Индия
Развитието на търговско-икономическите отношения между България и Индия следва да се разглежда в контекста на пълноправното членство на България в ЕС и факта, че Индия е стратегически партньор за ЕС. Налице е засилен интерес от държавите-членки на ЕС за развитие на търговско-икономическите отношения с Индия, в т.ч. размяна на множество визити на високо и най-високо ниво, двустранни бизнес-форуми, срещи на върха ЕС-Индия, приемане на „План за действие ЕС-Индия”, стартиране на преговори за сключване на всеобхватно Споразумение за свободна търговия между ЕС и Индия.
ЕС има големи интереси и перспективи на индийския пазар, но е факт, че Индия все още прилага силно протекционистична политика в някои сектори на икономиката и като цяло налага множество тарифни и нетарифни бариери, ограничаващи достъпа до индийския пазар. ЕС е най-големият търговски партньор на Индия.
Индийската икономика е една от най-големите в развиващия се свят. Страната заема челни места в света по номинален БВП и паритет на покупателната способност. Индия е един от големите световни износители и същевременно вносители. Основните търговски партньори на Индия са: ЕС, САЩ, Китай, ОАЕ, Саудитска Арабия, Хонг Конг и Сингапур.
В края на 2021 г., по предварителни данни от МВФ, индийската икономика е 6-та най-голяма в света по номинален БВП, равняваща се на 3,05 трилиона щатски долара и 3-та в света по паритет на покупателната способност (10.21 трил. щат. долара).
През 2021 г. БВП на човек от населението в Индия е 2191 щ.д. (по номинална стойност) и 7333 щ.д. (по паритет на покупателната способност).
БВП на Индия се формира от: 54% услуги; 29% индустрия и 17% земеделие.
През индийската финансова 2020-21 г. (април 2020 – март 2021 г.) индийската икономика отбеляза спад от -6,6%, който беше отражение на негативното влияние на пандемията от Ковид-19 и наложения локдаун в страната, който силно ограничи икономическата дейност и намали драстично потреблението, инвестициите и индийския износ. Същевременно през настоящата финансова 2021-22 г. (април 2021 – март 2022 г.) в резултат на засиленото потребление и привлечените сериозни инвестиции се очертава БВП на Индия да отбележи ръст от 8,9% и съответно по-слаб ръст от 7,4% за следващата финансова 2022-23 г., вследствие на войната в Украйна и нарушената верига на доставките.
Съотношението на привлечените инвестиции към БВП през финансовата 2021-22 г. достига 29,6% или най-високото ниво за последните седем години. Увеличението на капиталите се дължи на действията на държавата в посока увеличаване на капиталовите разходи и инвестициите в инфраструктура. Очакваният фискален дефицит през финансовата 2021-22 г. е 6,9%, като се предвижда през следващата година да достигне 6.4%. Планира се фискалният дефицит на Индия до 2025-26 г. да достигне 4,5% от БВП.
Високата платежоспособност на голямата по обем индийска средна класа формира един огромен пазар, който влиза в дисонанс със затвореността на индийската икономика към чист внос. Разрешаването на това противоречие става по пътя на инвестиции на европейски компании с цел избягване рестрикциите и реализация на продажби на ненаситения огромен индийски пазар. Инвестициите са основно в сферата на асемблиращите производства (БМВ, Ауди, Фолксваген, Мерцедес, Сименс-Бош), производството на вино и алкохолни напитки (бутилиране и опаковане в Индия), съвместни предприятия за производство на храни (Нестле, Данон, Кедбъри) и др.
През 2007 г. стартираха преговори за сключване на Споразумение за свободна търговия (ССТ) между ЕС и Индия, обхващащо не само възможно най-голяма либерализация на търговията, но и стимулиране на двустранните услуги и инвестиции, както и строга защита на интелектуалната собственост. Индийската страна настоява за асиметрия в ССТ, което забавя преговорния процес.
На 08.05.2021 г. е проведена виртуална Лидерска среща ЕС-Индия, в рамките на неформалната Среща на лидерите на ЕС в Порто, на която са постигнати следните конкретни договорености между ЕС и Индия:
- постигнато е съгласие за рестартиране на преговорите по двустранното Споразумение за свободна търговия, официално стартирали през 2007 г. и „замразени“ през 2013 г.;
- двете страни са се договорили да работят съвместно за постигане на „балансирано, амбициозно, всеобхватно и взаимноизгодно търговско споразумение, което ще отговори на настоящите предизвикателства“, като същевременно заедно със Споразумението за свободна търговия ще стартират преговори за двустранно споразумение за защитата и насърчаване на инвестициите и такова за „географските означения“, включващо и защита на интелектуалната собственост;
- времеви план и структура на бъдещия преговорен процес по горепосочените споразумения ще бъде договорен по време на следващия кръг от преговори от Диалога на високо равнище между Индия с ЕС;
- обсъдени са били и проблемите пред ЕС, свързани с достъпа до индийския пазар и налаганите тарифни ограничения от Индия върху вноса от ЕС на вина, млечни продукти и авточасти;
- от индийска страна е поискано ЕС да облекчи процедурата за издаване на визи за квалифицирана работна ръка от Индия;
- лидерите на ЕС и Индия са обсъдили също плановете за възстановяване на икономиките от пандемията и възможностите за сътрудничество при масовото ваксиниране;
- ЕС и Индия са приели документ „Connectivity Partnership”, съдържащ планове за сътрудничество в сферата на дигиталните и инфраструктурни проекти, енергетиката и транспорта;
- подписан е Договор за отпускане от ЕИБ на втори транш от 150 млн. щатски долара за изграждане на метрото в гр. Пуне, Индия.
Индийската страна вижда бъдещото стратегическо партньорство с ЕС като отговор на китайската инициатива „Един пояс, един път“ и в резултат на трудните преговори между ЕС и Китай за съгласуване на двустранно Всеобхватно инвестиционно споразумение.
На 18.02.2022 г. Индия подписа Всеобхватно споразумение за икономическо партньорство с ОАЕ. През март 2022 г. Индия стартира преговори за сключване на ССТ с Канада и Бангладеш.
На 7 август 2009 г. Индия подписа ССТ с Република Корея. На 13 август 2009 г. Индия подписа ССТ с Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия (АСЕАН). Индия има подписани Споразумения за преференциална търговия с Афганистан (2003), Чили (2006), страните от МЕРКОСУР (Бразилия, Аржентина, Уругвай и Парагвай); Споразумение за свободна търговия със Шри Ланка (1999); Всеобхватно споразумение за икономическо сътрудничество със Сингапур (2005); страна е по Споразумението за Южноазиатска зона за свободна търговия – САФТА (Индия, Пакистан, Шри Ланка, Бангладеш, Непал, Бутан и Малдивите). Тече преговорен процес за сключване на всеобхватно Споразумение за свободна търговия между Индия и Европейската асоциация за свободна търговия (European Free Trade Association).
ДВУСТРАНЕН СТОКООБМЕН (в млн. щ.д.)
Година | 2011 | 2012 | 2013 | 2014 | 2015 | 2016 | 2017 | 2018 | 2019 | 2020 | 2021 | I-VI 2022 |
Износ | 88.3 | 43.8 | 43.5 | 64.9 | 62.4 | 114.1 | 119.3 | 116.3 | 127.8 | 130.3 | 163.2 | 119.0 |
Внос | 85.3 | 96.4 | 163.9 | 153.4 | 156.8 | 135.1 | 156.9 | 230.3 | 188.4 | 166.3 | 237.5 | 158.0 |
Общо | 173.6 | 140.2 | 207.4 | 218.3 | 219.2 | 249.2 | 276.2 | 346.6 | 316,2 | 296.6 | 400.7 | 277.0 |
Салдо | 3.0 | -52.6 | -120.4 | -88.5 | -94.4 | -21.0 | -37.6 | -114.0 | -60,6 | -36.0 | -74.3 | -39.0 |
През периода януари-юни 2022 г. общият стокообмен с Индия е на стойност 277 млн. щ.д. (увеличение от 46.5% спрямо същия период на 2021 г.), в т.ч. 119 млн. щ.д. български износ за Индия (ръст от 37% спрямо същия период на 2021 г.) и 110.1 млн. щ.д. внос (43.6% увеличение). Салдото е отрицателно за България и възлиза на -28.2 млн. щ.д.
Основни стоки в износа ни за Индия през периода януари-юни 2022 г. са: минерални и химични азотни торове (53%); карбонати (6%); Инструменти и апарати за физични или химични анализи (5%); гъстомери; инструменти за физически и химически анализи и др.
През първото полугодие на 2022 г. вносът от Индия се състои основно от: плосковалцувани продукти от желязо или от нелегирани стомани; хетероциклени съединения; необработен алуминий; плосковалцувани продукти от желязо; пневматични гуми от каучук и др.
През 2021 г. общият стокообмен с Индия е на стойност 400.7 млн. щ.д. (увеличение от 34.3% спрямо 2020 г.), в т.ч. 163.2 млн. щ.д. износ (увеличение от 23.7%) и 237.5 млн. щ.д. внос (42.7% увеличение). Салдото е отрицателно за България и възлиза на -74.3 млн. щ.д.
Основни стоки в износа ни през 2021 г.: Карбонати (12.9% от обема на износа от България за Индия); Слънчогледово, шафраново или памучно масло и техните фракции (11.4%); Минерални или химични азотни торове (10.2%); Инструменти и апарати за физични или химични анализи (6.8%); Гъстомери, ареометри и други подобни плуващи инструменти (4.9%); Отпадъци и отломки от чугун, желязо или стомана (4.5%); Медикаменти (3.7%); Табла, пана, конзоли, пултове, шкафове и други подобни (3.3%) и др.
Вносът през 2021 г. се състои основно от: Хетероциклени съединения (12.4% от обема на вноса от Индия в България); Плосковалцувани продукти от желязо или от нелегирани стомани (7.4%); Съединения с карбоксиламидна функционална група (6.3%); Необработен алуминий (6.0%); Медикаменти (5.8%); Плосковалцувани продукти от желязо или от нелегирани стомани (5.3%); Пневматични гуми от каучук (3.1%); Полимери на пропилена или на други олефини в първични форми (2.6%) и др.
Стокообмен 2020 г.
Стокообменът ни с Индия през 2020 г. възлиза на 296,6 млн. щ.д., с незначителен спад спрямо 2019 г.
Българският износ за Индия през 2020 г. достига 130,3 млн. щ.д., срещу 127,8 млн. щ.д. спрямо 2019 г.
Основни стоки в износа ни през периода: Карбонати; Слънчогледово, шафраново, памучно масло и техните фракции; Инструменти и апарати за физични или химични анализи; Табла, пана, конзоли, пултове, шкафове с вградени инструменти или апарати; Отпадъци и отломки от чугун, желязо или стомана; Медикаменти; Незагряващи електрически съпротивления (включително реостатите и потенциометрите); Препарати от видовете, използвани за храна на животни; Електрически апарати за жична телефония или телеграфия и др.
Вносът от Индия през 2020 г. възлиза на 166,3 млн. щ.д. със спад от 11,7% спрямо 2019 г. Вносът през периода се състои основно от: хетероциклени съединения, съдържащи само азотни хетероатоми; медикаменти; съединения с карбоксиламидна функционална група; Хетероциклени съединения, съдържащи само кислородни хетероатоми; полимери на пропилена; пневматични гуми от каучук; амбалажни чували и торбички; спално бельо, покривки и кърпи за маса, за тоалет или за кухня; сурови или необработени тютюни; отпадъци от тютюн и др.
Стокообмен през 2019 г.
Износът ни за Индия в периода възлиза на 127,8 млн. щ.д. – основно химически и минерални торове, табла, конзоли, инструменти и апарати, чугунен скрап, и др.
Вносът от Индия за 2019 г. възлиза на 188,4 млн. щ.д. – основно хетероциклени съединения, необработен алуминий, медикаменти, суров тютюн полимери, полиацетали и др.
Реално българският износ за Индия е по-голям, но част от износа за Индия минава през Сингапур и оттам се реекспортира за Индия, което статистиката отчита като български износ за Сингапур. Между Индия и Сингапур има сключено Всеобхватно споразумение за икономическо сътрудничество, в сила от 2005 г., което либерализира търговията между двете страни.
В официалната статистиката не се включва българския износ на специална продукция за Индия, която е един от основните пазари за продукцията на българската отбранителна индустрия. В статистиката за двустранния стокообмен не се включва и търговията със софтуерни продукти. Индийски софтуерни компании изнасят софтуерни програми за България и работят успешно с редица български банки, като внедряват и поддържат банковия софтуер.
На база анализ на спецификата на индийския пазар, считаме, че успешен износ в Индия се очертава пред няколко типа български износители:
Български стоки за износ за Индия без необходимост от налагане на пазара и разходи по скъпа маркетингова стратегия и активности, но при подходящи конкурентни ценови равнища:
- зърнени храни (пшеница, царевица)
- бобови култури (леща, боб, нахут)
- фуражни смески
- скрап (железен, меден, алуминиев)
- слънчогледово олио
- изкуствени торове
- химически съединения (суровини за химичната промишленост – сода, киселини, др.)
- отпадъчна хартия
- хидрогенератори, специализирани машини (измервателни уреди)
- дървен материал
- етерични масла (розово масло).
Български стоки за износ за Индия с необходимост от налагане на пазара и разходи по достатъчна маркетингова стратегия и активности:
- вино и алкохолни напитки
- машини за хранителната промишленост (след продажба – сервиз на място)
- хранителни продукти (захарни изделия).
Продукцията на българския ВПК – тази продукция е традиционно наложена в Индия въпреки силната световна конкуренция. Предвид въоръжението от руски и НАТО-стандарти в Индия, произвежданите в България боеприпаси, въоръжение и резервни части имат добър пазар в Индия. Индия е един от най-големите пазари за България на военна продукция.
Български фирми, развиващи съвместно с индийски партньори производствени, маркетингови и сервизни активности:
- съвместно коопериране в производството на вино (доставка на българско вино в контейнери (bulk condition) и опаковане от индийски партньор), но с необходимост от маркетингов план;
- съвместно коопериране в производството на храни (доставка на ноу-хау, трансфер на технологии), производство на захарни изделия, плодови сокове;
- съвместно коопериране на български компании-износители с индийски компании-дистрибутори на стоки, като последните са отговорни за дистрибуцията на стоките в Индия;
- привличане на местни индийски представители за реализиране на маркетинг активностите на българските компании/сервизната следпродажбена поддръжка на доставени в Индия машини и съоръжения.
ИНВЕСТИЦИИ
Политиката на България към Индия в търговско-икономическата сфера е насочена основно към привличане на индийски инвестиции в България, предвид потенциала на индийската икономика. По данни на БНБ, инвестициите от Индия са с отрицателен знак, т.е. има евентуално връщане на вътрешнофирмени кредити. Следва да се има предвид, че индийските инвестиции в България почти изцяло минават през трети страни (ОАЕ, Сингапур, Тайланд, Хонконг) предвид факта, че индийското правителство поставя ограничения в износа на финанси от Индия.
По данни на БНБ за периода 2010 – 2021 г. нетният поток на преките инвестиции от Индия в България възлиза е както следва:
(в млн. евро)
2010 | -25,2 |
2011 | -3,4 |
2012 | -1,6 |
2013 | 0,6 |
2014 | 0,6 |
2015 | -9,6 |
2016 | 7,3 |
2017 | -4,2 |
2018 | -0.4 |
2019 | 2,2 |
2020 | 1,3 |
2021 | 11,8 |
По данни на БНБ нетната позиция в края на 2021 г. (общата сума на индийските инвестиции в България в края на периода) е 47.3 млн. евро.
През последните години се забелязва сериозен интерес от индийски компании за инвестиции в България в областта на информационните технологии, земеделието, фармацевтичната индустрия, машиностроенето, клиничните проучвания, туризма и хотелиерството.
През последните години следните индийски компании са инвестирали в България:
През 2021 г. най-голямата индийска IT компания “TATA Consultancy Services” Ltd инвестира в София. Открит беше офис на TCS в София, който предлага различни софтуерни решения, приложими в финансовата и банкова сфера. Понастоящем в офиса в София работят над 100 специалисти в сферата на информационните технологии и софтуера – планира разрастване на дейността;
- „HCL Technologies“ Ltd (трета най-голяма индийска компания в IT сектора). За сведение, към настоящия момент HCL оперира в 44 страни в Азия, Америка, Европа, Близкия Изток и Африка, регистрирайки през 2020 г. годишни приходи от над 10 млрд. щат. долара като понастоящем за конгломерата работят около 160 000 души по света, като централата на конгломерата е в гр. Нойда, Индия. Корпорацията се занимава основно със създаване на софтуерни продукти, анализ на база данни, кибер сигурност, BPO, инженерингови IT услуги и т.н. През 2018-19 г. HCL инвестира в България като придоби технологичната IT компания „C3i Solutions“ Ltd, разполагаща по това време с офис в София. “HCL Technologies Bulgaria” ЕООД планира разширяване на техните инвестиции в България чрез откриването на нови IT центрове. Регистрирана е през август 2020 г. съгласно българското законодателство компанията “HCL Technologies Bulgaria” ЕООД, от чието име HCL вече ще оперира официално на българския пазар. През 2020-21 г. корпорацията е назначила и голям брой нови служители в България като към настоящия момент за “HCL Technologies Bulgaria” ЕООД работят над 1500 високоплатени IT специалисти в България в създадените два операционни IT центрове на HCL в София и Варна;
- През 2021 г. индийската компания “Viraj Profiles” Pvt Ltd стартира инвестиция за около 50 млн. евро в изграждането на фабрика за производство на стоманени изделия в Девня, Варненска Област;
- Sutherland Global Services – аутсорсинг на бизнес процеси. Досега компанията е инвестирала над 50 млн. евро в България като към края на 2021 г. в създадените 4-ри аутсорсинг центрове на „Sutherland Global Services-Bulgaria“ ЕООД в София, Пловдив, Варна и Бургас работят над 3100 високо платени служители, като компанията предвижда през следващите 2 години да удвои дейността и инвестициите си;
- През 2021 г индийската корпорация VueNow Group регистрира своя компания в България и стартира инвестиционен проект за изграждане на Център за база данни в Пловдив, съвместно с Тех Парк-Пловдив;
- „Varroc Group”, водещ производител и доставчик на автокомпоненти за коли и мотори/мотопеди в Индия;
- ИТ компания „Феуджи (“Feuji” Inc) – подпомагаща дейността на Hewlett Packard в България;
- фармацевтична фирма “Еlder Pharmaceuticals Pvt Ltd” – произвежда лекарства, мехлеми и хранителни добавки на билкова основа;
- “Namdhari Seeds Pvt Ltd”, която е сред водещите индийски износители на хибридни семена, плодове и зеленчуци;
- индийската мултинационална компания SAHARA PARIWAR INDIA – „GLOBAL CAPITAL INVESTMENT”, регистрирана във Великобритания, откри в България дружеството „GCINVESTMENTOOD”. Компанията извършва реконструкция и обновяване на хотелите;
- индийски център за йога, медитация и акупунктура „BABE KEY VILLAGE“ във врачанското село Паволче;
- индийският бизнесмен г-н Дилип Шастри регистрира компании в България и разкри цех за производство на био-разградими торбички в Елин Пелин и индийски ресторант „Рангила” в София;
- „СИНЕ ГРАНД” откри киносалони в Бургас и София – в Парк Център София и в София Ринг Мол (най-големият киносалон на Балканите). Пoради закриване/фалит на мола в Бургас, киносалонът е затворен;
- Компанията Suzlon Wind Energy, дъщерна фирма на индийския конгломерат Suzlon, която оперира в Европа, стартира джоинт-венчър в България с компанията Volkswind Bulgaria GmbH, част от германския конгломерат Volkswind GmbH, който е сред водещите компании в Европа, изграждащи вятърни полета;
- индийската компания “Global Steel Holding”, част от индийския конгломерат “Ispat Group” на Прамод Митал, закупува контролния пакет акции на металургичния комбинат “Кремиковци” – нереализирана инвестиционна програма;
- корпорацията „Umesh Modi Group” – инвестирала в държавни съкровищни бонове в България и с намерения за инвестиция в производство на фармацевтични продукти и хранителни добавки.
Международната консултантска и инвестиционна корпорация West Incorporated Ltd, регистрирана и оперираща успешно в България през последните години, привлякла у нас множество чуждестранни инвеститори от Западна Европа, откри свое представителство в Делхи през февруари 2011 г., с цел привличане на индийски инвестиции в България.
Специфична особеност на индийските компании, търсещи инвестиционни дестинации в Европа, е фактът, че в повечето случаи се търси или конкретен работещ обект с гарантирана възвращаемост на инвестицията (сключени договори и осигурени пазари за години напред) или възможност чрез създаването на смесено предприятие да се намери пазар за индийската продукцията на територията на инвестиционната дестинация. Това се отнася за инвестиции в производствени мощности.
Възможности за индийски инвестиции (атрактивни сектори) в България:
- в производството: придобиване или джоинт-венчъри с работещи предприятия в сферата на фармацията;
- партньорства в областта на асемблиращите производства на селскостопанска техника в България за реализация на вътрешния пазар и пазара на ЕС;
- в ИТ: откриване на кол центрове за клиенти на компаниите, откриване на ИТ паркове в България;
- в земеделието: инвестиции в обработваема земя и производство на земеделски култури за износ (слънчоглед, пшеница, череши, ябълки и др.);
- в хранителната промишленост (закупуване на работещи мандри за производство на млечни произведения, създаване на затворен производствен цикъл за производство на брашно, консервирани храни и др.).
Проекти на български компании в Индия през годините:
Българския консорциум „Intertainment Services” оперира в Индия с регистрираните две компании „Extreme Peering” Pvt. Ltd. и “Excitel Broadband” Pvt. Консорциумът стартира дейността си в Индия още през 2010 г. с регистрираната съгласно индийското законодателство компания „Extreme Peering” Pvt. Ltd., предлагаща революционна за времето си технология за усилване скоростта на интернета в Индия (интернет с скорост над 20 Mbps, докато средната скорост предлагана по това време от интернет доставчиците в Индия е 1 Mbps). „Extreme Peering” Pvt. Ltd. работи с голям брой водещи доставчици на интернет в Индия (в 150 индийски града, с интернет доставчици с над 3 млн. крайни потребители), като предоставя и поддържа софтуера на индийските интернет доставчици. Същевременно през 2015 г. българският консорциум „Intertainment Services” получава финансиране от 1,5 млн. евро по “NEVEQ II” (по европейската програма JEREMIE) и регистрира в Индия компанията “Excitel Broadband” Pvt. Ltd. През 2016 г. компанията получи лиценз за директен доставчик на интернет в Индия. Понастоящем Excitel е трети най-голям интернет доставчик в Индия, доставящ интернет за над 700 000 домакинства в Делхи и още 20 индийски градове, а за компанията вече работят над 2400 души в Индия;
- На 28.11.2014 г. в Мумбай бе официално открита българска инвестиция в Индия, реализирана от българския консорциум „Астра Интерпроект – Прайм Петролиум“, съвместно с индийския мастодонт „Хиндустран Петролиум“ по изграждане и опериране на терминал и завод за пакетиране на пътен битум във варели. Заводът ще работи като подизпълнител на индийския държавен петролен гигант „Хиндустан Петролиум Корпорейшън Лимитед“, за което е спечелил търг за реализацията на проекта на база „проектиране, строителство и експлоатация“. Проектът напълно отговаря на новата кампания на индийското правителство „Направи в Индия“, насочено към привличане на преки чуждестранни инвестиции и реализация на печалби за чуждестранните компании посредством реализация на техни инвестиционни проекти на място в Индия;
- Друга важна българска инвестиция в Индия, която напълно се вписва в кампания „Направи в Индия“ е на българската компания „Хюве Фарма“, открила джоинт‐венчър завод в Индия за производство на ветеринарни фармацевтични продукти (край град Пуне);
- През 2016 г. българската компанията “GREENZONE Bulgaria”, която е част от българския консорциум „ASPA Engineering” бе сертифицирана заедно с техните индийски бизнес партньори по програмата „Make in India” за реализация на мащабен инвестиционен проект в Индия за изграждането на виртуална канализационна мрежа в страната, включваща изграждане, инсталиране и поддръжка на стотици хиляди био-тоалетни в Индия;
- Компанията „Грийнзоун България“ ЕООД стартира и друг мащабен инвестиционен проект в Индия за изграждането на голям Фотоволтаичен парк, с капацитет 500 MW, близо до гр. Патна в индийския щат Бихар. За стартиране на проекта за изграждането на соларния парк е създаден консорциум с по 50% дялово участие на „Пирин Холдинг“ (в него влизат „Грийнзоун-България“, „Хелиос-България“ и норвежката компания “Greenzone” AS) и индийски холдинг-партньор;
- През 2015 г. стартира развитието на българо-индийския ИТ проект в сферата на мобилните апликации „iSOSu App“ (джоинт-венчър с 50% българско и индийско участие). „iSOSu App“ е иновативно мобилно приложение, което следи за местонахождението на лицето и сигнализира при евентуално нападение, бедствие или възникнал здравословен проблем. Апликацията е разработена от български ИТ специалисти. Към мобилната апликация „iSOSu App“ е създадено и допълнително приложение ”Imarecon”, което позволява да се проследяват и възпроизвеждат ясно лица и обекти при извършване на престъпления. С това интереса към мобилната апликацията iSOSu App“ се е увеличил значително като вече продукта се използва не само от индивидуални клиенти, а и от големи индийски корпорации, които предоставят апликацията на своите служители, като индийската IT компания “WIPRO”, индийски летища и др. Понастоящем мобилната апликация „iSOSu App“ се използва и от полицията в няколко индийски града. Стратегията за развитие на компанията е да се насочват не към индивидуални клиенти, а да предлагат IT продукта на големи индийски корпорации и този подход се оказва успешен. В тази връзка компанията “Asadel Technologies” Pvt Ltd се е насочила и към индийски компании, работещи по програмите „Smart Cities” и “Safe Cities”.
Посещения, срещи, форуми
- На 12 октомври 2021 г. се проведе уебинар за представяне пред българските компании от военнопромишления сектор на възможностите за бизнес и инвестиции в Индия. Уебинарът беше проведен по инициатива на Посолството на България в Делхи и беше организиран съвместно с индийската държавна агенция Invest India и със Сдружение „Българска отбранителна индустрия – акад. Стефан Воденичаров“, чрез което бяха поканени български компании от военнопромишления сектор за участие в уебинара. В събитието от България се включиха и 18 представители на български компании от военнопромишления сектор със сериозни бизнес интереси на индийския пазар като „Кинтекс“, „ВМЗ“, „ТЕРЕМ“, „Арсенал-2000“, „ЕМКО“, „Оптикс“, „Дунарит“, „Армако“, „Оптикоелектрон Груп“ и „ТБС“.
- През октомври 2021 г. Посолството на България в Индия съвместно с Индийско-азиатско-българската търговска камара, създадена в Делхи, организира „Роуд шоу на България в Южна Индия“ с цел представяне на възможностите за бизнес и инвестиции в България.
- Участие на заместник-министър на икономиката с изказване във виртуален Българо-индийски бизнес форум, 3 декември 2020 г. Форумът бе организиран съвместно от Конфедерацията на индийската индустрия (CII), Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия и посолството на България в Делхи.
- С цел интензифициране на двустранното бизнес сътрудничеството, през ноември 2019 г. се състоя посещение в Индия на заместник министър-председател по икономическата и демографска политика, г-жа Марияна Николова, придружавана зам.-министри на туризма, транспорта и информационните технологии, както и изпълнителните директори/ председатели на ИАНМСП, БТПП, Българо-индийската бизнес камара и други представители на българския бизнес и държавна адмистрация. В рамките на посещението българската официална и бизнес делегация взе успешно участие в Бизнес форумa “Индия-Европа29”, организиран от Министерството на външните работи на Индия и Конфедерацията на индийската индустрия (CII).
- През септември 2018 г. се реализира официално посещение на президента на Индия в България, съпътствано от провеждането на голям Българо-индийски бизнес форум в София, с участието на над 60 индийски бизнесмени. Установени бяха ползотворни В2В контакти и бяха подписани множество двустранни споразумения и меморандуми за сътрудничество.
- Индия беше „страна партньор“ на Международния технически панаир-Пловдив през септември 2018 г., като Индия имаше отделна палата по време на изложението, в която около 50 индийски компании, участваха със собствени щандове.
- Балканско-индийската бизнес асоциация организира българска бизнес делегация от 7 бизнесмени (представители на 7 български компании), която взе участие в международното изложение „GES-2018” (Global Exhibition on Services-2018), на 15-18 май 2018 г. в Мумбай. Беше осигурено пълно финансиране от индийска страна за българското участие в изложението, като на българските бизнесмени бяха предоставени безплатни самолетни билети София-Мумбай-София и безплатно настаняване в хотел в Мумбай, както и организирани в рамките на изложението множество В2В срещи.
- Българска бизнес делегация взе участие в десетото издание на международното изложение и съпътстваща конференция в сферата на земеделието и животновъдството „Agri&Livestock Expo“ на 1-2 декември 2017 г. в гр. Патиала, както и бяха организирани в гр. Чандигарх допълнителни бизнес срещи за българските бизнесмени в индийските търговски палати „Confederation of Indian Industry”” (CII) и ASSOCHAM. В изложението за първи път участва българска бизнес делегация, а именно: г-н Красимир Ангелов, председател на “Балканско-индийската бизнес асоциацията” (БИБА – регистрирана в София); г-н Иван Канелов, собственик на „АСТРА 2000“ ООД и на млекопреработвателно предприятие; г-жа Нели Иванова, консултант; г-н Нитин Панготра, директор БИБА-Индия. Начело на българската делегация беше ръководител СТИВ-Делхи.
- Българска бизнес делегация – представители на компании, препоръчани от българските търговски палати и търгуващи с текстилни изделия и облекла, а именно: „Хармония“ ЕООД; „Брезина 2000“; „Дом Хармония” ООД; „Йонел“ ЕООД взеха участие в 6-то издание на международното текстилно изложение „VASTRA 2017”, в периода 21-24 септември 2017 г. в гр. Джайпур, Индия. Проявата бе организирана от Федерацията на индийските търговско-промишлени палати “FICCI” и държавната корпорация за индустриално развитие и инвестиции на щата Раджастан – „RIICO“. Български компании бяха одобрени от организаторите за финансирано от индийска страна участие в изложението, в качеството им на компании-вносители на текстил и облекла (двупосочен самолетен билет София-Джайпур, както и настаняване за 3 нощувки в хотел в Джайпур). В рамките на форума бяха организирани B2B срещи за българските компании.
- В периода 19-21 април 2017 г. в гр. Мумбай бе реализирано успешно участие на 7 български фирми, търгуващи със стомана и метали, в международното изложение India Steel Expo 2017. И седемте български фирми бяха одобрени за пълно финансиране от организаторите – бяха им платени двупосочните самолетни билети София-Мумбай и им беше осигурен безплатен хотел в Мумбай. За всяка българска компания бяха организирани около 20 бизнес срещи (Б2Б) с индийски компании в рамките на изложението.
- Българска бизнес делегация, организирана от Българо-индийската бизнес камара в София посети Делхи и взе успешно участие в третото издание на „Бизнес форума Индия – Европа 29”, 7–9 декември 2016 г. в Делхи. На среща с ръководството на Федерацията на индийските търговско-промишлени палати (FICCI) бе подписан Меморандум за сътрудничество между FICCI и Българо-индийската бизнес камара (БИБК).
- Българска ИТ делегация, начело с г-н Петър Нейчев, председател на СД на Холдинг „Корпорация за технологии и иновации“ АД и г-н Димитър Гишин, член на НС на АИКБ посетиха Индия на 12-18 юни 2016 г. Договорено бе дългосрочно сътрудничество и откриване (реализирано през септември 2016 г.) в Пловдив на българо-индийски Учебен център по информационни технологии, където ще се провежда обучение и ще се разработват съвместни българо-индийски софтуерни и мрежови продукти. Последва визита на тричленна индийска ИТ делегация, водена от изпълнителните директори на индийските ИТ компании “IIHT Technologies” и „Agile Labs“ на 27-30 септември 2016 г. за участие в Международния технически панаир 2016 в Пловдив, както и в съпътстваща ИТ конференция. В рамките на визитата е уредено и сдружение „Българо-индийски технологичен форум“, с по-четен председател г-н Стефан Воденичаров, председател на БАН.
- На 4 юни 2015 г. Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия организира в гр. София българо-индийски бизнес форум, който беше открит от заместник-министъра на икономиката г-н Любен Петров. Форумът се проведе в рамките на посещението у нас на индийска бизнес делегация, организирана от Съвета на европейските търговски палати в Индия. В индийската бизнес делегацията бяха включени представители на индийски компании от различни сектори на индийската икономика (автомобилостроене, инженеринг, електротехника, алтернативна енергия, информационни технологии, транспорт и логистика, други).
- 15-представители на български софтуерни компании взеха участие в софтуерното изложение “Индия Софт 2015” на 12-13 февруари 2015 г. в Делхи. Изложението бе организирано от Съвета за насърчаване износа на електроника и компютърен софтуер към Министерството на търговията и индустрията на Индия. Българската делегация бе водена от г-жа Гергана Паси, основател и президент на НПО „Дигитална Национална Коалиция“ („ДНК“) и г-н Соломон Паси, лидер на български софтуерен екип „iSOSu”. СТИВ-Делхи в партньорство с Федерацията на индийските търговско-промишлени палати (FICCI) организира паралелен Б2Б бизнес форум за българските ИТ компании. Бизнес форумът, в който взеха участие около 35 индийски ИТ компании, бе открит от г-н Соломон Паси с лекция на тема „The Digital Citizen of IT Global Nation”, фокусирана към стимулирането на интерес у индийските компании за навлизане на пазара на ИТ продукти и услуги чрез инвестиции в България. Проведен бе и втори бизнес форум съвместно с индийската търговско-промишлена палата „BRICS Chambers of Commerce and Industry”.
- На 27-28 март 2014 г. в Делхи се проведе бизнес форум “Индия – Централна Европа”, организиран от Федерацията на индийските търговско-промишлени палати (FICCI) съвместно с МВнР на Индия. Целта на форума бе да се обсъдят възможностите за разширяване на икономическите връзки между Индия и страните от Централна Европа, със специален фокус върху новите технологии, иновациите, услугите, инфраструктурните проекти, чистите и зелени технологии, хуманитарните науки, образованието, банковите и финансовите услуги, фармацията, земеделието, хранителната промишленост, научноизследователската дейност и др. В рамките на форума ръководителят на българската делегация г-н Владимир Туджаров, главен секретар на МИЕ, взе участие в инвестиционна сесия на тема “Възможности за инвестиции в Централна Европа: нововъзникващи перспективи”.
- 15 български фирми взеха участие в третото международно инженерно изложение India Engineering Sourcing Show през м. януари 2014 г. в гр. Мумбай. Българската делегация бе ръководена от заместник-министър Анна Янева.Панаирът бе организиран на площ от 11 000 кв.м., като в него участваха над 500 индийски и международни компании, които изложиха своите най-нови технологични постижения в областите автомобилни компоненти и системи, индустриални и електрически машини, технологични изследвания, развитие и др. Панаирът бе организиран от Съвета за насърчаване на износа на инженерингови продукти (Engineering Export Promotion Council – EEPC), спонсориран от Министерството на търговията и индустрията на Индия. Българският щанд бе посетен от значителен брой представители на индийски компании с интерес към установяване на бизнес контакти и делово сътрудничество. СТИВ-Делхи и посолството на България в Делхи организираха в Световния търговски център – Мумбай, в сътрудничество с Общоиндийската асоциация на индустриите, Европейския съвет на търговските камари в Индия, Европейския бизнес и технологичен център в Индия, двустранен бизнес форум, в който участваха българската бизнес делегация и представители на индийския бизнес, на търговски асоциации и камари, журналисти. По време на бизнес форума ИАНМСП подписа меморандуми за разбирателство с Европейския съвет на търговските камари в Индия, с Общоиндийската асоциация на индустриите Меморандум за разбирателство между ИАНМСП и Световния търговски център – Мумбай.
- 19 индийски компании, организирани от Индийския съвет за насърчаване износа на инженерни стоки (EEPC) взеха участие в 69-ия Международен технически панаир в Пловдив (30 септември – 5 октомври 2013 г.).
Междуправителствена комисия
18-та сесия на българо-индийската междуправителствена Смесена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество се проведе в Делхи на 6 март 2018 г. Българската делегация за сесията бе ръководена от г-н Александър Манолев, заместник-министър на икономиката. Индийската делегация бе ръководена от г-жа Рита Теаотия, заместник-министър на търговията и индустрията.
По време на сесията бяха подписани следните документи:
- Протокол от Осемнадесетата сесия на българо-индийската междуправителствена Смесена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество;
- Меморандум за разбирателство между „Национална компания индустриални зони“ ЕАД и Федерацията на индийските търговско-промишлени палати – Съгласувано с двете страни и потвърдено от тях, автоматично удължаване на срока на действие на Меморандума за сътрудничество между FICCI и НКИЗ с 2 години – до април 2023 г.
- Меморандум за разбирателство между Сдружение „Национално представителство на българската старт-ъп предприемаческа общност“ и Индийската стартъп асоциация (Startup India Association).
На индийската страна бе връчен български проект на Меморандум за разбирателство между Българската агенция за инвестиции и индийската агенция InvestIndia.
На сесията бяха обсъдени важни въпроси от дневния ред на българо-индийските отношения, представляващи интерес за България, в областите: търговия и инвестиции, иновации, стартиращи компании, малки и средни предприятия, финансово сътрудничество, селско стопанство, транспорт, информационни технологии и съобщения, енергетика, туризъм и други области от взаимен интерес.
В рамките на Осемнадесетата сесия на Смесената комисия заместник-министър Александър Манолев проведе срещи с министъра на търговията и индустрията на Индия г-н Суреш Прабху, с държавния министър на външните работи на Индия г-н М. Дж. Акбар, със заместник-министъра на външните на външните работи г-жа Ручи Гханашям, със заместник-министъра на отбраната г-н Аджай Кумар, със заместник-министъра на електрониката и информационните технологии г-н Аджай Пракаш.
Между двете страни успешно функционират също Смесен комитет за сътрудничество в областта на отбраната; Форум по информационни и комуникационни технологии; Смесен комитет за научно и технологично сътрудничество.
Договорно-правна база
Между двете страни е изградена съвременна договорно-правна база в търговско-икономическата област:
Междуправителствени споразумения:
- Споразумение за икономическо сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Република Индия, подписано в Делхи на 12 септември 2007 г., в сила от 17 април 2008 г.
- Протокол между правителството на Република България и правителството на Република Индия за изменение и допълнение на Договора за насърчаване и защита на инвестициите, подписан в Делхи на 12 септември 2007 г., в сила от 12 май 2008 г.
- Договор за насърчаване и защита на инвестициите между правителството на Република България и правителството на Република Индия, подписан в Делхи на 26 октомври 1998 г., в сила от 23.09.1999 г. (нота на индийското посолство от 30.03.2016 г. за едностранно прекратяване на договора).
- Договор за сътрудничество в областта на туризма между правителствата на двете страни, подписан в София на 26.05.1994 г., в сила от 26.05.1994 г.
- Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на дохода и имуществото, подписана в София на 26 май 1994, в сила от 23.06.1995 г.
Междуведомствени споразумения и меморандуми между бизнес организации:
- Меморандум за разбирателство между НКИЗ и Федерацията на индийските търговско-промишлени палати FICCI (2018);
- Меморандум за разбирателство между българската и индийската стартъп асоциации (2018);
- Меморандум за разбирателство между Индийско-азиатско-българска търговска палата и регистрираната в София Балканско-индийската бизнес асоциация (2017)
- Меморандум за разбирателство между Балканско-индийската бизнес асоциация и индийската търговска палата PHD Chamber of Commerce and Industry (2017)
- Меморандум за сътрудничество между а Балканско-индийската бизнес асоциация и Индийския съвет за насърчаване износа на електроника и компютърен софтуер (2017)
- Меморандум за сътрудничество между Федерацията на индийските търговско-промишлени палати (FICCI) и Индийско-българската бизнес камара (2016)
- Меморандум за разбирателство между Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) и Европейския съвет на търговските камари в Индия (януари 2014 г.)
- Меморандум за разбирателство между ИАНМСП и Общоиндийската асоциация на индустриите (януари 2014 г.)
- Меморандум за разбирателство между ИАНМСП и Световния търговски център – Мумбай (януари 2014 г.)
- Меморандум за разбирателство между ИАНМСП и Националната корпорация за малките предприятия на Индия (2012 г.)
- Споразумение за сътрудничество между Българската агенция за експортно застраховане и Индийската корпорация за експортно кредитиране (2002 г.)
- Меморандум за сътрудничество между БТПП и Федерацията на индийските търговско-промишлени камари FICCI (2012)
- Споразумение за сътрудничество между БТПП и FICCI в областта на търговския арбитраж (2012)
- Меморандум за сътрудничество между БСК и Конфедерацията на индийската индустрия (1998)