Ирак

Служба по търговско-икономическите въпроси, гр. Ербил

Станислав Ноков
Royal city, Block B-8
7th Floor, ap. 15
Erbil
Kurdistan Region, Iraq

моб: +964 7515363818
e-mail: s.nokov@mi.government.bg.

https://www.facebook.com/%D0%A1%D0%A2%D0%98%D0%92-%D0%98%D1%80%D0%B0%D0%BA-1277915782288510/
https://twitter.com/STIV_Iraq
https://www.linkedin.com/in/dimityr-ugrinov-2314b113b/

Началник отдел “Азия, Африка, Америка и Австралия”
Аделина Кьосева
ул. “Княз Александър І” 12
тел: +359 2 940 7688; факс: +359 2 987 4008

a.kioseva@mi.government.bg

Референт за Ирак
Мехмед Мюхтар
ул. “Княз Александър І” 12,
тел.: +359 2 940 76 52
факс +359 2 987 40 08
m.myuhtar@mi.government.bg

I. Търговско-икономически отношения между Република България и Ирак

II. Бизнес компас-2021

III. Секторни анализи:

1. Изисквания, процедури и регистрационен режим при внос на козметични продукти в Р Ирак

I. Търговско-икономически отношения между Република България и Република Ирак

До 1989 г. Ирак е бил основен външнотърговски партньор на нашата страна като стокообменът през 1988 г. е достигнал 813 млн. щ. д. (износ 394 млн. щ. д.).

Регулиращ орган на двустранните търговско-икономически отношения е била Смесената междуправителствена комисия за икономическо, търговско и техническо сътрудничество.

1. Стокообмен

До 1989 г. основна форма на търговско-икономическите отношения между двете страни е двустранният стокообмен. През последните години обемът на двустранния стокообмен е, както следва:

в млн. щ.д.

Година	Стокообмен (млн. щ.д)	ръст/спад,%	Износ	ръст/спад%	внос	ръст/спад,%	Салдо
2017	68.8	67.7	39.5	-3.7	29.3	146400.0	10.2
2018	109.4	59.0	40.1	1.5	69.3	136.5	-29.2
2019	85.8	-21.6	53.5	33.4	32.3	-53.4	21.2
2020	41.121	-52.1	41.1	-23.2	0.021	-99.9	41.079
2021	173.3	321.4	51.3	24.8	122	580852.4	-70.7
2022	325.31	87.7	213.15	315.5	112.16	-8.1	100.99
I-VIII 2022	204.68		92.78		111.90		-19.12
I-VIII 2023	175.75	-23.86	174.63	88.22	1.12	-99.00	173.51

През първите осем месеца на 2023 г. двустранната търговия достига 175.75 млн. щ.д., което бележи спад от 23.86 % спрямо същия период на 2022 г. Българският износ за посочения период е на стойност 174.36 млн. щ.д., което е ръст от 88 % спрямо същия период на 2022 г. Вносът от Ирак за посочения период е на стойност около 1.12 млн. щ.д., като тук се отчита спад от почти 100 %.

Стокообменът ни с Ирак за цялата 2022г. възлиза на 325.31 млн. щ.д.(белижи ръст от 87 % спрямо 2021 г.) от които износ 213.15 млн. щ.д.(ръст от 315 % спрямо 2021 г.) Вносът бележи лек спад като пада 112.16 мил. щ.д. или с 8 % надолу спрямо 2021 г.

Стокообменът ни с Ирак за цялата 2021г. възлиза на 173.3 млн. щ.д.(белижи ръст от 320% спрямо 2020 г.) от които износ 51.3 млн. щ.д.(ръст от 24% спрямо 2020 г.) , а вносът бележи изключителен ръст и достига до 122 мил. щ.д. или ръст от 580 % спрямо 2020 г.

Износът ни за Ирак основно се състои от: птичи яйца; медикаменти; хранителни продукти; тестени изделия; листа, фолиа, ленти, плочи и др. от пластмаса; вати и текстилни материали; козметика; табла, конзоли, пултове; медицински, хирургически инструменти, рентгенови апарати, диагностична техника и др.

Вносът се състои от Електрически акумулатори, включително техните сепаратори, дори с квадратна или правоъгълна форма; Нефтени масла и масла от битуминозни минерали, различни от суровите; неупоменати, нито включени другаде продукти, съдържащи теглонво 70% или повече нефтени масла или масла от битуминозни минерали, чийто основен компонент са тези продукти, Трактори (с изключение на карите-влекачи от N 8709)

За сравнение с 2021 г , стокообменът ни с Ирак за 2020 г. възлиза на 41.12 млн. щ.д. от които износ 41.1 млн. щ.д., вносът 0.021 млн. щ.д, ., като бележи спад от 52,3 % спрямо същия период на 2019 г.

Износът ни за Ирак за 2022 г и за 2023 г. основно се състои от:

Слънчогледово, шафраново или памучно масло и техните фракции, дори рафинирани, но не химически променени, нефтени масла и масла от битуминозни минерали, различни от суровите; неупоменати, нито включени другаде продукти, съдържащи теглонво 70% или повече нефтени масла или масла от битуминозни минерали, чийто основен компонент са тези продукти. Предавателни апарати за радиотелефония, радиотелеграфия, радиоразпръскване или телевизия, дори с вграден приемателен апарат или апарат за записване или за възпроизвеждане на звук; телевизионни камери; апарати. Вати от текстилни материали и артикули от тези вати; текстилни влакна с дължина, непревишаваща 5 mm (мъх от влакна), възли и пъпки от текстилни материали. Птичи яйца с черупки, прести, консервирани или варени. Медикаменти (с изключение на продуктите от NN 3002, 3005 или 3006), съставени от смесени или несмесени продукти, приготвени за терапевтични или профилактични цели, представени под формата на дози или пригодени за продажба на дребно. Кутии, торби, пликове, кесии и други опаковки, от хартия, картон, целулозна вата или платна от целулозни влакна; картонени изделия за канцеларски цели, за магазини или подобни, Хранителни продукти, неупоменати, нито включени другаде. Цигарена хартия, дори изрязана по формат или на листчета или тръбички.

Вносът за 2022 г. и за 2023 г. се състои от:

Сурови нефтени масла и сурови масла от битуминозни минерали

Други зеленчуци, прeсни или охладени:

Нефтени масла и масла от битуминозни минерали, различни от суровите; неупоменати, нито включени другаде продукти, съдържащи теглонво 70% или повече нефтени масла или масла от битуминозни минерали, чийто основен компонент са тези продукти

Зеленчуци, дори термично обработени чрез пропарване или кипване във вода, замразени:

Зеленчуци, сушени, дори нарязани на парчета или резенки, смлени или пулверизирани, но необработени по друг начин:

Пластмасови артикули за оборудване в строителството, неупоменати, нито включени другаде:

Електрически апарати за жична телефония или телеграфия, включително кабелните телефонни апарати с безжична слушалка и апаратите за телекомуникация чрез носещ ток или за цифрова телекомуникация; видеофони:

Машини и апарати за запояване или заваряване (дори с режещо действие), електрически (включително тези с електрически загрети газове) или опериращи чрез лазер или други светлинни или фотонни лъчи, чрез ултразвук, чрез електронни лъчи.

3. Инвестиции

По данни на БНБ в периода 2014-2022 г. Годишни данни; Нетни чуждестранни инвестиции в България; Позиция в края на периода; Общо финансови активи/пасиви;

в млн. евро:

Година	2014	2015	2016	2017	2018	2019	2020	2021	2022
Ирак	-2,2	5,7	-1,4	-2,6	2,7	2,1	-4,8	-0,3	0,2

4. ДОГОВОРНО-ПРАВНА ОСНОВА

• Спогодба за създаване на Българо-иракски комитет за икономическо, техническо и научно сътрудничество от 04.09.1963 г.;

• Спогодба за сътрудничество в областта на туризма от 30.09.1967 г.;

• Спогодба за сътрудничество в областта на земеделието;

• Спогодба за икономическо и техническо сътрудничество между правителството на НРБ и правителството на Р Ирак от 6.08.1967 г. В сила от 4.12.1967 г.

• Спогодба за разширяване на икономическото, научното, техническото и културното сътрудничество от 27.06.1973 г.;

• Споразумение за плащания от 21.04.1973 г.;

• Ветеринарно-санитарна спогодба от 10.07.1976 г.;

• Спогодба за търговско, икономическо и научно-техническо сътрудничество подписана през м. февруари 1986 г. (изтекла през 1991 г.);

• Двустранно споразумение (за уреждане на междуправителствените финансови задължения) от 21.10.2007 г.;

• Споразумение за сътрудничество между Хасковската търговско-промишлена палата и Асоциацията за кюрдистанско-българско приятелство;

• Споразумение за икономическо и научно сътрудничество, подписано по време на 25-тата сесия на българо-иракския Смесен комитет, 28-29.11.2013 г.

5. Междуправителствена комисия

Последната 25-та сесия на българо-иракския Смесен комитет за търговско, икономическо и техническо сътрудничество (СКТИТС) се проведе в София в периода 28 – 29 ноември 2013 г. Българската делегация беше ръководена от министъра на икономиката и енергетиката г-н Драгомир Стойнев. Ръководител на иракската делегация беше министъра на индустрията и минералите г-н Ахмед Насер Дели.

В рамките на сесията г-н Дели и г-н Бабакр, министър на търговията на Република Ирак, проведоха срещи с министър-председателя на Република България г-н Пламен Орешарски, председателя на Народното Събрание г-н Михаил Миков и с г-н Данаил Папазов, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

В резултат от провеждането на сесията и на двустранните срещи на двамата иракски министри, беше договорено провеждането на двустранен българо-иракски бизнес форум.

По време на сесията на смесената комисия беше подписано Споразумение за икономическо и научно сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Република Ирак. Споразумението има рамков характер, като чрез него двете страни заявяват стремежа си за създаване на още по-благоприятни условия за развитие на българо-иракското икономическо сътрудничество. В Споразумението са набелязани следните области на тясно сътрудничество и обмен на информация: машиностроене, добивна промишленост; металургия, преработвателна промишленост, електроника и електромашиностроителна промишленост, химическа и нефтопреработвателна индустрия, селско и горско стопанство, енергетика, научно-изследователска и развойна дейност, строителство и строителна индустрия, телекомуникации, изчислителна техника и информатика, транспорт и логистика, туризъм, насърчаване на инвестициите, сътрудничество в областта на малките и средни предприятия, управление на качеството и стандартизация и др.

В следствие на договореностите между двете страни по време на сесията на междуправителствената комисия, в периода 10-11 март 2014 г. в България беше проведен първи българо-иракски двустранен бизнес форум. На бизнес форума присъстваха 18 представители на иракския бизнес в сферите: строителство, енергетика, фармацевтика, туризъм, инженеринг, електроника, автомобилостроене, хранително-вкусова промишленост и др. От българска страна форума беше организиран от ИАНМСП, като взеха участие 113 български фирми