Loading...

Иран

Началник отдел “Азия, Африка, Америка и Австралия”
Аделина Кьосева
ул.”Княз Александър І” 12
тел:+359 2 940 7688;
a.kioseva@mi.government.bg
Референт за Иран
Ангел Хаджийски
ул.”Княз Александър І” 12,
тел.: +359 2 940 7660/+359 2 940 7821;
a.hadjiiski@mi.government.bg

ТЪРГОВСКО-ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ИСЛЯМСКА РЕПУБЛИКА ИРАН

Площ: 1 648 195 км²

Столица: Техеран

8,2 млн. жители (2006),

с метрополията 13,5 млн.

Официален език: Фарси.

Население (към юли 2020):

85 888 910 жители.

17-то спрямо останалия свят.

Икономика:

БВП (2019)

581,252 млрд.$

БВП/човек в щ.д.:

$ 12 389 (2019)

$ 13 472 (2018)

$ 14 536 (2017)

сравнение на страната със света: 129

БВП, процент на растеж:

3,7% (2017)

12,5% (2016)

-1,6% (2015)

сравнение на страната със света: 78

Посолство на ИР Иран:

София, България.

Извънреден и пълномощен посланик:

Н.Пр. Сейед Мохаммад Джавад Расули,

на позицията от септември 2018

Национален празник:

11 февруари – Победа на ислямската революция.

ИРАН–ИКОНОМИКА

Иран е възприел модела на смесена икономика – добре развити държавен, частен, както и значителен кооперативен сектор. Основа на иранската икономика е петролният сектор, осигуряващ валутните постъпления на страната. Иран е с доказани резерви (2017) от 158,4 млрд. барела нефт, което поставя държавата на четвърто място по петролни резерви в световен мащаб, след Венецуела – 297 млрд. барела, Саудитска Арабия – 265 млрд. барела и Канада – 173 млрд. барела. Полагат се големи усилия за развитие на селското стопанство, чиято продукция не задоволява потребностите на страната. Производството на значителен брой селскостопански стоки се субсидира от иранското правителство. Иран е сред десетте най-богати държави в света по резерви на минерални ресурси, които се изчисляват на около 60 млрд. тона. През 2015 Иран се нарежда сред водещите страни в производството на метали, руди и минерали ⇒ 14-то място в производството на стомана; 9-то цимент; 10-то желязна руда; 25-то алуминий; 2-ро облицовъчни камъни. Иран заема 10-то място сред световните автомобилни производители. Иран притежава вторите в света (след Русия) залежи на природен газ, като по-голяма част от тях са неразработени. Доказани резерви (2017) 33,5 трилиона м³ – второ място спрямо останалия свят. Добив на природен газ (2015) 184,8 млрд.м³ – трето място спрямо останалия свят. Вътрешно потребление (2015) 186,0 млрд.м³ – девето място спрямо останалия свят. Износ на природен газ (2015) 8,38 млрд.м³ – 25 място спрямо останалия свят. Внос на природен газ (2015) 9,55 млрд.м³ – 29 място спрямо останалия свят.

СТОКООБМЕН

ГОДИНА

СТОКООБМЕН

ИЗНОС

ВНОС

САЛДО

2007

50.9

38.6

12.3

26.3

2008

79.8

68.0

11.8

56.2

2009

45.0

35.1

9.9

25.2

2010

75.9

68.8

7.1

61.7

2011

81.2

77.4

3.8

73.6

2012

28.7

22.9

5.8

17.1

2013

50.3

47.9

2.4

45.5

2014

166.2

123.9

42.3

81.6

2015

155.2

139.6

15.6

124.0

2016

102.8

75.2

27.6

47.5

2017

117.4

58.8

58.6

0.2

2018

84,6

45,8

38,8

7,0

2019

109,6

71,3

38,3

33,0

2020 133.9 109.9 24.0 85,9
2021 171.5 101.0 70.5 30,5

През 2021 г. двустранната търговия достига 171.5 млн. щ.д., което е ръст от 28% спрямо 2020 г. Българският износ е на стойност 101.0 млн. щ.д., което е спад от -8.1% спрямо 2020 г. Вносът от Иран за 2021 г. е на стойност 70.5 млн. щ.д., като тук се отчита ръст от близо 194%.

2020 бележи увеличение на българския износ с 54,1% спрямо предходната година, като възлиза на 109,9 млн.$ и намаление на вноса от Иран с 37,3% ⇒ възлизащ на 24,0 млн.$

Водещи позиции в стокообмена за 2021

Износ от България

% от общия износ

Внос от Иран

% от общия внос

Неелектрически, индустриални или лабораторни пещи

6,7

Полимери на стирена

38,9

Трактори

5,8

Полимери на етилена

34,6

Помпи за течности

5,5

Феросплави

7,7

Миялни машини за съдове

4,3

Флоат стъкло и стъкло шлифовано

3,1

Валцувачни машини за метали и техните валци

3,9

Обработени дялани или строителни камъни

2,1

Полиспасти

3,1

Радиатори за централно отопление с неелектрическо загряване и техните части

1,8

Водещи позиции в стокообмена за 2020

Износ от България

% от общия износ

Внос от Иран

% от общия внос

Царевица

53,7

Полимери на етилена

34,1

Помпи за течности, дори с устройства за измерване

2,6

Полимери на стирена

31,8

Огнеупорни цименти и хоросани

2,5

Феросплави

7,8

Полиспасти, лебедки и кабестани

2,3

Фурми, смокини, ананаси, авокадо, пресни или сушени

5,6

Жици, кабели (включително коаксиалните кабели) и други изолирани електрически проводници

1,9

Грозде, прясно или сушено

4,0

Трактори

1,8

Флоат стъкло и стъкло шлифовано или полирано върху едната или двете страни, на плочи или листа

3,3

ДВУСТРАННО ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО

  • § След 10 годишно прекъсване български министър на икономиката Емил Караниколов, осъществи официално посещение в Техеран начело на официална и бизнес делегация, 13-14 май 2018. Посещението бе в отговор на официално отправена покана от д-р Масуд Карбасиан, министър на икономиката и финансите на Иран.
  • § В периода 27-28 февруари 2018 на посещение в България бе д-р Мохаммад Джавад Зариф, министър на външните работи на Иран с придружаваща го бизнес делегация съставена от представители на 33 фирми представляващи 20 сфери на иранската икономика.
  • § В периода 13-17 ноември 2017 ИАНМСП бе домакин на иранска бизнес делегация и организатор на Българо-ирански бизнес форум.
  • § В периода 6-9 март 2016 в Техеран бе проведена Осемнадесетата сесия на смесената комисия. Паралелно с нея се проведе и бизнес форум между водещи фирми от България и Иран. Във форума взеха участие представители на 66 български компании.
  • § В периода 10-12 юли 2016 на посещение в Иран бе министър-председателя на България, г-н Бойко Борисов придружен от 60 членна делегация, представители на българския бизнес. По време на посещението бе парафиран Меморандум за разбирателство между българската Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия и Иранската организация за малки предприятия и индустриални паркове.
  • § Официалните български посещения в Иран на бившия министър на външните работи, Соломон Паси, през януари 2002 и на бившия председател на Народното събрание, Огнян Герджиков, през февруари 2003 бяха придружени и от бизнес делегации.

ИНВЕСТИЦИИ

Иранските инвестиции в България са символични. Съгласно статистиката на БНБ, за периода от 2014 г. до 2021 г., потокът на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) от Иран е както следва: за 2014 г.: (0.5) млн. евро; за 2015 г.: (-1.2) млн. евро; за 2016 г.: (0.4) млн. евро; за 2017 г.: (0.0) млн. евро, за 2018 г.: (-0.2) млн. евро; за 2019 г.: (2.3) млн. евро; за 2020 г.: (-0.4) млн. евро; за 2021 г.: (0.0) млн. евро.

СМЕСЕНИ МЕЖДУПРАВИТЕЛСТВЕНИ КОМИСИИ

Отношенията между двете страни в търговско-икономическата област се регулират от Смесена междуправителствена комисия за икономическо, промишлено, търговско и техническо сътрудничество – учредена през 1984.

По покана на г-н Росен Желязков, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията на Република България, инж. Мохаммад Еслами, министър на пътищата и градоустройството на Ислямска република Иран, начело на официални и бизнес делегации, осъществи официално посещение в България в периода 17-19 април 2019 за провеждането на 19-та сесия на Смесената комисия за икономическо, научно и техническо сътрудничество между Република България и Ислямска република Иран.

Българската делегация бе ръководена от г-н Росен Желязков, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията на България, а иранската делегация бе ръководена от инж. Мохаммад Еслами, министър на пътищата и градоустройството на Иран.

При създадените благоприятни условия за развитие на двустранните търговско-икономически отношения в резултат на обявеното изпълнение на Съвместния всеобхватен план за действие по иранската ядрена програма в периода 06-09.03.2016 в Техеран се проведе поредната 18-та сесия на СКИНТС. Председател на СКИНТС от българска страна бе Ивайло Московски, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Председател от иранска страна бе д-р Абас Ахунди, министър на пътищата и градоустройството на Иран. По време на Осемнадесетата сесия на СКИНТС беше организиран и двустранен бизнес форум.

ДОГОВОРНО-ПРАВНА БАЗА НА ТЪРГОВСКО-ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ БЪЛГАРИЯ-ИРАН

  • В рамките на 19-та сесия на Смесената комисия за икономическо, научно и техническо сътрудничество (17-19 април 2019, София) от компетенцията на МИ са подписани:

ü Меморандум за разбирателство за икономическо сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Ислямска република Иран. Документа е подписан от министър Караниколов, а от иранска от инж. Мохаммад Еслами, министър на пътищата и градоустройството на Иран;

ü Меморандум за разбирателство за сътрудничество в областта на акредитацията;

ü Меморандум за разбирателство за сътрудничество в областта на метрологията.

  • 2018, 13 май, подписан в Техеран – Меморандум за разбирателство между Национална компания индустриални зони ЕАД и Върховния съвет за свободни търговско-промишлени и специални икономически зони на Иран;

NB Документа е подписан по време на официалното посещение на министър Караниколов в Иран (13-14 май 2018) придружен от представители на българския бизнес.

  • 2016, 12 юли, подписан в Техеран – Меморандум за разбирателство между българската ИАНМСП и Иранската организация за малки предприятия и индустриални паркове;

NB Документът е подписан по време на официалното посещение на министър-председателя Бойко Борисов в Иран (10-12 юли 2016) придружен от 60 членна делегация, представители на българския бизнес.

  • 2006, 28 април, подписани в Техеран – Спогодба между правителството на Република България и правителството на Ислямска република Иран за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на дохода и Протокол към нея. В сила от 29 юни 2006;
  • 2002, 5 януари, подписано в Техеран – Споразумение за сътрудничество между Българската агенция за експортно застраховане АД и аналогичната организация, Ирански експортен гаранционен фонд (Export Guarantee Fund of Iran);

Споделете