Loading...

Камбоджа

Началник отдел “Азия, Африка, Америка и Австралия”
Аделина Кьосева
ул. “Княз Александър І” 12
тел: +359 2 940 7688, факс: +359 2 987 4008
a.kioseva@mi.government.bg
Референт за Кралство Камбоджа
Борислав Александров, ул. “Княз Александър І” 12,
тел.: +359 2 940 7660, факс: +359 2 987 4008
b.alexandrov@mi.government.bg

ТЪРГОВСКО-ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КРАЛСТВО КАМБОДЖА

Камбоджа е слабо развита аграрна страна. Близо 50% от трудовото население е заето в селското стопанство. Произвежда се ориз, каучук, царевица, зеленчуци, кашу, тапиока, коприна, захарна тръстика, памук, тютюн. Друг отрасъл е животновъдството като най-много се отглежда едър рогат добитък. Природните ресурси в Камбоджа са слабо изучени – боксит, желязна руда, манган, злато, фосфат.

От началото на новото хилядолетие икономиката на Камбоджа отбелязва значителен растеж – около 8% на година за периода 2000-2010 и около 7% от 2011 насам. Ръстът на камбоджанската икономика през 2018 е 7,5%, най-високият за последните четири години. Номиналният БВП на Камбоджа през 2018 е 24.5 млрд. щ.д. Износът на страната за 2017 се равнява на 10.45 млрд. щ.д., а вносът е 14.34 млрд. щ.д.

Едни от основните двигатели на икономиката са текстилната и обувна промишленост. Износът на обувки от Камбоджа отбеляза през последните пет години средногодишен ръст от 35% и е насочен основно към пазара на Европейския съюз (около 80% от общия износ). Увеличение през последните години бележи и износът на текстил и текстилни изделия, който формира 68% от общия износ на страната, а 40% от тези изделия са насочен към ЕС. Строителството е важен сектор, в който са съсредоточени голяма част от преките чуждестранни инвестиции. Въпреки превеса на жилищното строителство, изграждането на инфраструктура набира сила, поради фокусирането на правителството в производството на електроенергия, добиването на петрол и газ и диверсификацията на производството.

Туризмът също процъфтява. Приходите от туризма през 2016 са 3.2 милиарда щатски долара. През 2017 пет милиона туристи са посетили Камбоджа, като 40% от тях са от държавите в Югоизточна Азия. Камбоджа е атрактивна туристическа дестинация. Основната историческа забележителност в страната е Angkor Wat (до град Siem Reap), която в сайта Trip Advisor е класирана като второто най-доброто място за пътуване в Азия за 2018.

Този растеж на ключови за икономиката на Камбоджа сектори е вероятно да продължи и през следващите години, осигурявайки икономически ръст от 6.5-7.5%.

Въпреки това Камбоджа остава една от най-бедните страни в Азия, като дългосрочното икономическо развитие продължава да бъде трудно предизвикателство, спъвано от корупцията, ограничените възможности за образование, лошите перспективи за работа и т.н. Близо 3 милиона души живеят с по-малко от 1,25 долара на ден и 28% от камбоджански деца под 5-годишна възраст страдат от хронично недохранване. Към 2014 над 14% от населението е под прага на бедността. Правителството на Камбоджа работи с двустранни и многостранни донори, включително и Азиатската банка за развитие, Световната банка и МВФ.

Основното икономическо предизвикателство за Камбоджа през следващото десетилетие ще бъде оформянето на икономическа среда, в която частният сектор може да създаде достатъчно работни места, за да може да се справи с демографския дисбаланс в страната. Предприети са мерки за подобряване на бизнес климата и улесняване на дейността на чуждите компании. Съкратено е времето за регистрация на фирми, митническото обработване на вносни стоки, регистрация на търговски марки, издаването на различни лицензи и разрешителни от държавната администрация и др.

Камбоджа е приоритетен партньор в политиките на ЕС за устойчиво развитие и намаляване на бедността. ЕС е също така основен донор на помощ за развитието на базовото образование в Камбоджа.

През 2018 стокообменът между ЕС и Камбоджа е на стойност 6.1 млрд. евро, от които износ от ЕС за Камбоджа 774 млн. евро и внос в ЕС 5.4 млрд. евро. ЕС внася от Камбоджа основно облекла, обувки, оборудване за транспорта и зеленчукови продукти. ЕС изнася за Камбоджа кожи, машини и уреди, оборудване за транспорта, перли и ценни метали и др.

Основни търговски партньори на Камбоджа през 2018 са, както следва:

  • Внос: Китай (34.8%), Сингапур (15.1%), Тайланд (13.7%), Виетнам (7.4%), ЕС 28 (3.9%), Хонконг (3.5%), Тайван (3.3%), Япония (3.2%), Република Корея (2.4%), Индонезия (2%).
  • Износ: ЕС (38.2%), САЩ (22.7%), Япония (8.2%), Китай (7.9%), Канада (6.5%), Тайланд, Хонконг, Малайзия, Република Корея, Виетнам.

Като една от най-слабо развитите държави (Least Developed Country – LDC)

Камбоджа се възползва от най-благоприятния режим, наличен съгласно Общата схема на преференции на ЕС (Generalised Scheme of Preferences – GSP), а именно схемата „Всичко освен оръжие“ (Everything But Arms – EBA). На 12 февруари 2020 Европейската комисия (ЕК) обяви частично оттегляне на схемата EBA с Камбоджа, като се позова на сериозно и системно нарушение на принципи на четири основни човешки и трудови права. Решението ще влезе в сила на 12 август 2020, освен ако Европейският парламент не изкаже възражения. Оттеглянето засяга 20% или 1 милиард евро от годишния износ на Камбоджа за ЕС, като ще повлияе стоки като облекла, обувки и захар. Като признава необходимостта да продължи да подкрепя икономическото развитие на Камбоджа и диверсификацията на нейния износ, ЕС ще продължи да прилага безмитен достъп до пазара на съюза за всички нововъзникващи индустрии в Камбоджа. Облеклата с висока добавена стойност и някои видове обувки също ще продължат да се ползват от безмитен (без квоти) достъп до европейския пазар.

Камбоджа е член на международни организации като ООН, Световната банка, МВФ, Азиатската банка за развитие, АСЕАН, АСЕМ, СТО. Член е на Движението на необвързаните страни (ДНС) и на Франкофонията.

ЕС работи в тясно сътрудничество с Камбоджа в рамките на Споразумението за сътрудничество между ЕС и АСЕАН, за да осигури ефективна среда за търговски и инвестиционни отношения.

През 2021 г. Общата търговия на стоки между ЕС и Камбоджа възлиза на 4,45 милиарда евро

ЕС е класиран като петият най-голям търговски партньор на Камбоджа, като представлява 9% от общата търговия на страната (Китай 23,4% и САЩ 15,5%). Камбоджа е 61-вият по големина търговски партньор на ЕС (представляващ 0,1% от общата търговия на ЕС).

Сътрудничеството между България и Камбоджа в търговско-икономическата област не е активно.

СТОКООБМЕН МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И КАМБОДЖА

Износ

Внос

Общо

Салдо

2022 (I-V)

1,69

0,43

2,12

1,26

2021

1,6

1,49

3,09

0,11

2020

1,7

1,4

3,1

0,3

2019

6,0

9,8

15,8

-3,8

2018

3,4

2,8

6,2

0,6

2017

1,3

4,2

5,5

-2,9

2016

0,4

5,4

5,8

-5,0

2015

0,8

3,1

3,9

-2,3

2014

0,3

9,5

9,8

-9,2

2013

0,6

25,8

26,4

-25,2

2012

0,5

0,3

0,8

0,2

През периода януари-май 2022 двустранният стокообмен с Камбоджа е на стойност 2,12 млн. щ.д., в т.ч. износ на стойност 1,69 млн. щ.д. и внос на стойност 0,43 млн. щ.д. Салдото за периода януари-май 2022 е положително и възлиза на -1,26 млн. щ.д.

През 2021 г. общият стокообмен с Камбоджа е на стойност 3,09 млн. щ.д. (спад от 0,32% спрямо 2020 г.), в т.ч. 1,6 млн. щ.д. износ (спад от 5,8% спрямо 2020 г.) и 1,49 млн. щ.д. внос (увеличение от 6% спрямо 2020 г.). Салдото е положително за България и възлиза на 0,11 млн. щ.д.

През 2020 г. общият стокообмен с Камбоджа е на стойност 3,1 млн. щ.д. (спад от 80,37% спрямо 2019 г.), в т.ч. 1,7 млн. щ.д. износ (спад от 71,67% спрямо 2019 г.) и 1,4 млн. щ.д. внос (спад от 85,7% спрямо 2019 г). Салдото е положително за България и възлиза на 0,3 млн. щ.д.

През 2019 г. общият стокообмен с Камбоджа е на стойност 15,8 млн. щ.д. (увеличение от 60,76% спрямо 2018 г.), в т.ч. 6,0 млн. щ.д. износ (увеличение от 43,3% спрямо 2018 г.) и 9,8 млн. щ.д. внос (увеличение от 71,4% спрямо 2018 г). Салдото е отрицателно за България и възлиза на -3,8 млн. щ.д.

Стокообменът между България и Камбоджа е на ниско равнище. За периода 2003-2021 търговията достига най-високите си стойности от 26.4 млн. щ.д. през 2013 г. и 15,8 млн. щ.д. през 2019 г.

Водещи позиции в стокообмена с Камбоджа за периода януари-април 2022

Износ от България

Млн.

щ.д.

Дял от общия износ %

Внос от Камбоджа

Млн.

щ.д.

Дял от общия внос %

Меден камък; циментна мед (медна утайка):

1,07

66,31

Обувки с външни ходила от каучук, пластмаси, естествена или възстановена кожа

0,22

51,83

Други сурови кожи пресни или осолени, сушени, варосани, пиклирани или консервирани по друг начин

0,27

17,01

Инсектициди, отрови за гризачи, фунгициди, хербициди, инхибитори на кълнене и регулатори на растежа на растенията

0,18

11,20

Водещи позиции в стокообмена с Камбоджа за 2021 г.

Износ от България

Млн.

щ.д.

Дял от общия износ %

Внос от Камбоджа

Млн.

щ.д.

Дял от общия внос %

Други сурови кожи пресни или осолени, сушени, варосани, пиклирани или консервирани по друг начин

0,77

46,33

Обувки с външни ходила от каучук, пластмаси, естествена или възстановена кожа

1,08

72,72

Сурови или необработени тютюни; отпадъци от тютюн:

0,33

20,10

Фланели, пуловери, жилетки, елечета и подобни артикули

0,14

9,32

Инсектициди, отрови за гризачи, фунгициди, хербициди, инхибитори на кълнене и регулатори на растежа на растенията

0,14

8,58

Резервоари, цистерни, вани и подобни съдове за всякакви материали

0,10

6,06

Водещи позиции в стокообмена с Камбоджа за 2020 г.

Износ от България

Млн.

щ.д.

Дял от общия износ %

Внос от Камбоджа

Млн.

щ.д.

Дял от общия внос %

Памучни тъкани, съдържащи тегловно по-малко от 85 % памук

0,73

41,39

Обувки с външни ходила от каучук, пластмаси, естествена или възстановена кожа

0,96

68,55

Сурови или необработени тютюни; отпадъци от тютюн:

0,25

14,33

Други сурови кожи пресни или осолени, сушени, варосани, пиклирани или консервирани

0,20

11,73

Инсектициди, отрови за гризачи, фунгициди, хербициди, инхибитори на кълнене и регулатори на растежа на растенията

0,19

11,14

Стъклени предмети за сервиране, за кухня, тоалетни и канцеларски прибори

0,13

7,30

Водещи позиции в стокообмена с Камбоджа за 2019 г.

Износ от България

Млн.

щ.д.

Дял от общия износ %

Внос от Камбоджа

Млн.

щ.д.

Дял от общия внос %

Машини и апарати за подготовка или преработка на тютюн

5,0

83,30

Захар от захарна тръстика или от цвекло

8,3

85,63

Стъклени предмети за сервиране, за кухня, тоалетни и канцеларски прибори, стайни украшения или предмети

0,22

3,74

Слипове и други долни гащи, нощници, пижами, хавлии за баня, халати и подобни артикули

0,70

7,23

Инсектициди, отрови за гризачи, фунгициди, хербициди, инхибитори на кълнене и регулатори на растежа на растенията

0,15

2,60

Обувки с външни ходила от каучук, пластмаси, естествена или възстановена кожа

0,26

2,64

Перспективни български стоки за износ за Камбоджа са храни и селскостопанска продукция, минерална вода, продукти на електрониката и електротехниката, машиностроителна продукция, продукти на химическата и фармацевтичната промишленост, нефтени масла и масла от битуминозни минерали.

Няма данни за реализирани преки инвестиции на Камбоджа в България, както и на български инвестиции в Камбоджа. Съществуват малки български частни инвестиции на физически лица в сферата на услугите и туризма.

ДОГОВОРНО-ПРАВНА БАЗА – БЪЛГАРИЯ И КАМБОДЖА

Изграждането на съвременна договорно-правна база между двете страни е важна стъпка за активизиране на двустранното търговско и икономическо сътрудничество.

Във връзка с необходимостта от изграждането на съвременна договорно-правна база в търговско-икономическата област между България и Камбоджа, в края на 2009. МИ предложи сключване на Споразумение за икономическо, научно и техническо сътрудничество между правителствата на Република България и Кралство Камбоджа. В началото на 2012 текстът на споразумението бе окончателно съгласуван с камбоджанската страна. През 2015 камбоджанската страна представи нови бележки по проекта на споразумение и по текста протече допълнително съгласуване, приключило през май 2017. На 16 октомври 2019 г., в рамките на посещение в България на камбоджанския премиер, министърът на икономиката Емил Караниколов подписа Споразумението за икономическо, научно и техническо сътрудничество между правителството на Република България и кралското правителство на Камбоджа. В съответствие с чл. 7 от Споразумението то влиза в сила от 16 април 2020 г.

В периода 2007-2009 между България и Камбоджа са разменени проекти на Споразумение за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. През 2009 българската страна е изразила позиция, че предвид слабата активност в търговско-икономическото сътрудничество между двете страни, подписването на Споразумение за взаимно насърчаване и защита на инвестициите трябва да се предшества от подписване на Споразумение за икономическо сътрудничество, което да конкретизира перспективните области за двустранно сътрудничество и да създаде необходимите предпоставки за разширяване и интензифициране на взаимното икономическо партньорство. Същевременно, с влизането в сила на 01.12.2009 на Договора за функционирането на Европейския съюз се установява изключителна компетентност на ЕС в областта на преките чуждестранни инвестиции и само Съюзът може да приема правно обвързващи актове в тази област. Регламент 1219/2012 за преходните мерки относно двустранните инвестиционни договори, сключени от държавите-членки на ЕС с трети страни, установява рамката и условията за оправомощаване на държавите-членки да договарят индивидуално двустранни инвестиционни споразумения с трети страни.

По време на официалното посещение в България (15-17 октомври 2019) на г-н Хун Сен, министър-председател на Кралство Камбоджа, и проведените разговори, министър-председателят Бойко Борисов е предложил да се разгледа възможността за договаряне на Споразумение за насърчаване и взаимна защита на инвестициите (СНВЗИ) между двете страни.

РАЗМЕНЕНИ ПОСЕЩЕНИЯ

  • В периода 5-8 февруари 2020 посланикът на България във Виетнам г-жа Маринела Петкова бе на посещение в Камбоджа за връчване на акредитивните си писма на краля на Кралство Камбоджа.
  • На 15-17 октомври 2019 по покана на министър-председателя Бойко Борисов, официално посещение в България осъществи министър-председателят на Кралство Камбоджа г-н Хун Сен. Посещението, първо на такова ниво за последните близо 40 години, бе част от негова обиколка в Европа – в Чехия и в Унгария. Министър-председателят Хун Сен е провел срещи с министър-председателя Бойко Борисов, президента Румен Радев и заместник министър-председателят и министър на външните работи Екатерина Захариева. В рамките на посещението, министърът на икономиката Емил Караниколов подписа Споразумение за икономическо, научно и техническо сътрудничество между правителството на Република България и кралското правителство на Камбоджа.
  • В периода 14–16 август 2019 работно посещение в България осъществи г-н Миах Ким Хенг, заместник държавен секретар за Европа, Африка и Близкия Изток в МВнР на Кралство Камбоджа (позицията отговаря на равнище генерален директор). По време на визитата са обсъдени възможностите за реализиране на посещения у нас на камбоджанския премиер през октомври 2019 и на министъра на търговията на Камбоджа в началото на 2020.
  • Във връзка с провеждането на политически консултации между двете страни в периода 12-14 март 2018, на посещение в България бе бизнес делегация от камбоджански компании. Компаниите бяха от следните сфери: производство на плодове и храни, тежка машиностроителна техника, селскостопански машини, торове и пестициди, индустриално и машиностроително оборудване, строителни материали и машини. На 13 март 2018 бе организирана среща с български компании от секторите, с интерес към Камбоджа.
  • На 20.02.2015 посланикът на България във Виетнам Евгени Стойчев реализира посещение в Камбоджа във връзка с връчването на акредитивните си писма като посланик на Република България в Камбоджа със седалище в Ханой. В рамките на визитата си посланик Стойчев е провел срещи с краля на Камбоджа Н.В. Нородом Сихамони, председателя на Националното събрание на Камбоджа г-н Хенг Самрин, министрите на икономиката и финансите, на здравеопазването и на културата и изящните изкуства, както и среща в Министерството на външните работи и международното сътрудничество. По време на срещите специално внимание е отделено на възможностите за подписване на Споразумение за икономическо, научно и техническо сътрудничество, като отправна точка за възстановяване на икономическите връзки и ползване на предимствата от членството на България в ЕС и на Камбоджа в АСЕАН.

Споделете