Борислав Александров, ул. “Княз Александър І” 12, тел.: +359 2 940 7696, факс: +359 2 987 4008
b.alexandrov@mi.government.bg
ТЪРГОВСКО-ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – КРАЛСТВО КАМБОДЖА
Камбоджа е слабо развита аграрна страна. Близо 50% от трудовото население е заето в селското стопанство. Произвежда се ориз, каучук, царевица, зеленчуци, кашу, тапиока, коприна, захарна тръстика, памук, тютюн. Друг отрасъл е животновъдството като най-много се отглежда едър рогат добитък. Природните ресурси в Камбоджа са слабо изучени – боксит, желязна руда, манган, злато, фосфат.
От началото на новото хилядолетие икономиката на Камбоджа отбелязва значителен растеж – около 8% на година за периода 2000-2010 и около 7% от 2011 насам. Ръстът на камбоджанската икономика през 2018 е 7,5%, най-високият за последните четири години. Номиналният БВП на Камбоджа през 2018 е 24.5 млрд. щ.д. Износът на страната за 2017 се равнява на 10.45 млрд. щ.д., а вносът е 14.34 млрд. щ.д.
Едни от основните двигатели на икономиката са текстилната и обувна промишленост. Износът на обувки от Камбоджа отбеляза през последните пет години средногодишен ръст от 35% и е насочен основно към пазара на Европейския съюз (около 80% от общия износ). Увеличение през последните години бележи и износът на текстил и текстилни изделия, който формира 68% от общия износ на страната, а 40% от тези изделия са насочен към ЕС. Строителството е важен сектор, в който са съсредоточени голяма част от преките чуждестранни инвестиции. Въпреки превеса на жилищното строителство, изграждането на инфраструктура набира сила, поради фокусирането на правителството в производството на електроенергия, добиването на петрол и газ и диверсификацията на производството.
Туризмът също процъфтява. Приходите от туризма през 2016 са 3.2 милиарда щатски долара. През 2017 пет милиона туристи са посетили Камбоджа, като 40% от тях са от държавите в Югоизточна Азия. Камбоджа е атрактивна туристическа дестинация. Основната историческа забележителност в страната е Angkor Wat (до град Siem Reap), която в сайта Trip Advisor е класирана като второто най-доброто място за пътуване в Азия за 2018.
Този растеж на ключови за икономиката на Камбоджа сектори е вероятно да продължи и през следващите години, осигурявайки икономически ръст от 6.5-7.5%.
Въпреки това Камбоджа остава една от най-бедните страни в Азия, като дългосрочното икономическо развитие продължава да бъде трудно предизвикателство, спъвано от корупцията, ограничените възможности за образование, лошите перспективи за работа и т.н. Близо 3 милиона души живеят с по-малко от 1,25 долара на ден и 28% от камбоджански деца под 5-годишна възраст страдат от хронично недохранване. Към 2014 над 14% от населението е под прага на бедността. Правителството на Камбоджа работи с двустранни и многостранни донори, включително и Азиатската банка за развитие, Световната банка и МВФ.
Основното икономическо предизвикателство за Камбоджа през следващото десетилетие ще бъде оформянето на икономическа среда, в която частният сектор може да създаде достатъчно работни места, за да може да се справи с демографския дисбаланс в страната. Предприети са мерки за подобряване на бизнес климата и улесняване на дейността на чуждите компании. Съкратено е времето за регистрация на фирми, митническото обработване на вносни стоки, регистрация на търговски марки, издаването на различни лицензи и разрешителни от държавната администрация и др.
Камбоджа е приоритетен партньор в политиките на ЕС за устойчиво развитие и намаляване на бедността. ЕС е също така основен донор на помощ за развитието на базовото образование в Камбоджа.
През 2018 стокообменът между ЕС и Камбоджа е на стойност 6.1 млрд. евро, от които износ от ЕС за Камбоджа 774 млн. евро и внос в ЕС 5.4 млрд. евро. ЕС внася от Камбоджа основно облекла, обувки, оборудване за транспорта и зеленчукови продукти. ЕС изнася за Камбоджа кожи, машини и уреди, оборудване за транспорта, перли и ценни метали и др.
Основни търговски партньори на Камбоджа през 2018 са, както следва:
- Внос: Китай (34.8%), Сингапур (15.1%), Тайланд (13.7%), Виетнам (7.4%), ЕС 28 (3.9%), Хонконг (3.5%), Тайван (3.3%), Япония (3.2%), Република Корея (2.4%), Индонезия (2%).
- Износ: ЕС (38.2%), САЩ (22.7%), Япония (8.2%), Китай (7.9%), Канада (6.5%), Тайланд, Хонконг, Малайзия, Република Корея, Виетнам.
Като една от най-слабо развитите държави (Least Developed Country – LDC)
Камбоджа се възползва от най-благоприятния режим, наличен съгласно Общата схема на преференции на ЕС (Generalised Scheme of Preferences – GSP), а именно схемата „Всичко освен оръжие“ (Everything But Arms – EBA). На 12 февруари 2020 Европейската комисия (ЕК) обяви частично оттегляне на схемата EBA с Камбоджа, като се позова на сериозно и системно нарушение на принципи на четири основни човешки и трудови права. Решението ще влезе в сила на 12 август 2020, освен ако Европейският парламент не изкаже възражения. Оттеглянето засяга 20% или 1 милиард евро от годишния износ на Камбоджа за ЕС, като ще повлияе стоки като облекла, обувки и захар. Като признава необходимостта да продължи да подкрепя икономическото развитие на Камбоджа и диверсификацията на нейния износ, ЕС ще продължи да прилага безмитен достъп до пазара на съюза за всички нововъзникващи индустрии в Камбоджа. Облеклата с висока добавена стойност и някои видове обувки също ще продължат да се ползват от безмитен (без квоти) достъп до европейския пазар.
Камбоджа е член на международни организации като ООН, Световната банка, МВФ, Азиатската банка за развитие, АСЕАН, АСЕМ, СТО. Член е на Движението на необвързаните страни (ДНС) и на Франкофонията.
ЕС работи в тясно сътрудничество с Камбоджа в рамките на Споразумението за сътрудничество между ЕС и АСЕАН, за да осигури ефективна среда за търговски и инвестиционни отношения.
През 2021 г. Общата търговия на стоки между ЕС и Камбоджа възлиза на 4,45 милиарда евро ЕС е класиран като петият най-голям търговски партньор на Камбоджа, като представлява 9% от общата търговия на страната (Китай 23,4% и САЩ 15,5%). Камбоджа е 61-вият по големина търговски партньор на ЕС (представляващ 0,1% от общата търговия на ЕС).
Сътрудничеството между България и Камбоджа в търговско-икономическата област не е активно.
1. СТОКООБМЕН
млн. щ. д.
| Износ | Внос | Общо | Салдо |
2022 | 3,53 | 1,90 | 5,43 | 1,63 |
2021 | 1,6 | 1,49 | 3,09 | 0,11 |
2020 | 1,7 | 1,4 | 3,1 | 0,3 |
2019 | 6,0 | 9,8 | 15,8 | -3,8 |
2018 | 3,4 | 2,8 | 6,2 | 0,6 |
2017 | 1,3 | 4,2 | 5,5 | -2,9 |
2016 | 0,4 | 5,4 | 5,8 | -5,0 |
2015 | 0,8 | 3,1 | 3,9 | -2,3 |
2014 | 0,3 | 9,5 | 9,8 | -9,2 |
2013 | 0,6 | 25,8 | 26,4 | -25,2 |
2012 | 0,5 | 0,3 | 0,8 | 0,2 |
През 2022 г. общият стокообмен с Камбоджа е на стойност 5,43 млн. щ.д. (увеличение с 75,73 % спрямо 2021 г.), в т.ч. 3,53 млн. щ.д. износ (увеличение с 120,63 % спрямо 2021 г.) и 1,90 млн. щ.д. внос (увеличение от 27,52 % спрямо 2021 г.). Салдото е положително за България и възлиза на 1,63 млн. щ.д.
През 2021 г. общият стокообмен с Камбоджа е на стойност 3,09 млн. щ.д. (спад от 0,32% спрямо 2020 г.), в т.ч. 1,6 млн. щ.д. износ (спад от 5,8% спрямо 2020 г.) и 1,49 млн. щ.д. внос (увеличение от 6% спрямо 2020 г.). Салдото е положително за България и възлиза на 0,11 млн. щ.д.
През 2020 г. общият стокообмен с Камбоджа е на стойност 3,1 млн. щ.д. (спад от 80,37% спрямо 2019 г.), в т.ч. 1,7 млн. щ.д. износ (спад от 71,67% спрямо 2019 г.) и 1,4 млн. щ.д. внос (спад от 85,7% спрямо 2019 г). Салдото е положително за България и възлиза на 0,3 млн. щ.д.
През 2019 г. общият стокообмен с Камбоджа е на стойност 15,8 млн. щ.д. (увеличение от 60,76% спрямо 2018 г.), в т.ч. 6,0 млн. щ.д. износ (увеличение от 43,3% спрямо 2018 г.) и 9,8 млн. щ.д. внос (увеличение от 71,4% спрямо 2018 г). Салдото е отрицателно за България и възлиза на -3,8 млн. щ.д.
Стокообменът между България и Камбоджа е на ниско равнище. За периода 2003-2021 търговията достига най-високите си стойности от 26.4 млн. щ.д. през 2013 г. и 15,8 млн. щ.д. през 2019 г.
Водещи позиции в стокообмена с Камбоджа за 2022
Износ от България | Млн. щ.д. | Дял от общия износ % | Внос от Камбоджа | Млн. щ.д. | Дял от общия внос % |
Меден камък; циментна мед (медна утайка): | 2,17 | 61,6 | Обувки с външни ходила от каучук, пластмаси, естествена или възстановена кожа | 1,09 | 57,4 |
Памучни тъкани | 0,48 | 13,7 | Други обувки | 0,33 | 17,5 |
Други сурови кожи пресни или осолени, сушени, варосани, пиклирани или консервирани по друг начин | 0,28 | 7,8 | Фланели, пуловери, жилетки | 0,10 | 9,5 |
Стъклени предмети за сервиране, за кухня | 0,23 | 6,5 | Облекла | 0,085 | 4,5 |
Инсектициди, отрови за гризачи, фунгициди, хербициди, инхибитори на кълнене и регулатори на растежа на растенията | 0,18 | 5,2 | Облекла за спорт | 0,050 | 2,7 |
Водещи позиции в стокообмена с Камбоджа за 2021 г.
Износ от България | Млн. щ.д. | Дял от общия износ % | Внос от Камбоджа | Млн. щ.д. | Дял от общия внос % |
Други сурови кожи пресни или осолени, сушени, варосани, пиклирани или консервирани по друг начин | 0,77 | 46,33 | Обувки с външни ходила от каучук, пластмаси, естествена или възстановена кожа | 1,08 | 72,72 |
Сурови или необработени тютюни; отпадъци от тютюн: | 0,33 | 20,10 | Фланели, пуловери, жилетки, елечета и подобни артикули | 0,14 | 9,32 |
Инсектициди, отрови за гризачи, фунгициди, хербициди, инхибитори на кълнене и регулатори на растежа на растенията | 0,14 | 8,58 |
|
|
|
Резервоари, цистерни, вани и подобни съдове за всякакви материали | 0,10 | 6,06 |
|
|
|
Водещи позиции в стокообмена с Камбоджа за 2020 г.
Износ от България | Млн. щ.д. | Дял от общия износ % | Внос от Камбоджа | Млн. щ.д. | Дял от общия внос % |
Памучни тъкани, съдържащи тегловно по-малко от 85 % памук | 0,73 | 41,39 | Обувки с външни ходила от каучук, пластмаси, естествена или възстановена кожа | 0,96 | 68,55 |
Сурови или необработени тютюни; отпадъци от тютюн: | 0,25 | 14,33 |
|
|
|
Други сурови кожи пресни или осолени, сушени, варосани, пиклирани или консервирани | 0,20 | 11,73 |
|
|
|
Инсектициди, отрови за гризачи, фунгициди, хербициди, инхибитори на кълнене и регулатори на растежа на растенията | 0,19 | 11,14 |
|
|
|
Стъклени предмети за сервиране, за кухня, тоалетни и канцеларски прибори | 0,13 | 7,30 |
|
|
|
Водещи позиции в стокообмена с Камбоджа за 2019 г.
Износ от България | Млн. щ.д. | Дял от общия износ % | Внос от Камбоджа | Млн. щ.д. | Дял от общия внос % |
Машини и апарати за подготовка или преработка на тютюн | 5,0 | 83,30 | Захар от захарна тръстика или от цвекло | 8,3 | 85,63 |
Стъклени предмети за сервиране, за кухня, тоалетни и канцеларски прибори, стайни украшения или предмети | 0,22 | 3,74 | Слипове и други долни гащи, нощници, пижами, хавлии за баня, халати и подобни артикули | 0,70 | 7,23 |
Инсектициди, отрови за гризачи, фунгициди, хербициди, инхибитори на кълнене и регулатори на растежа на растенията | 0,15 | 2,60 | Обувки с външни ходила от каучук, пластмаси, естествена или възстановена кожа | 0,26 | 2,64 |
Перспективни български стоки за износ за Камбоджа са храни и селскостопанска продукция, минерална вода, продукти на електрониката и електротехниката, машиностроителна продукция, продукти на химическата и фармацевтичната промишленост, нефтени масла и масла от битуминозни минерали.
2. Инвестиции
Няма данни за реализирани преки инвестиции на Камбоджа в България, както и на български инвестиции в Камбоджа. Съществуват малки български частни инвестиции на физически лица в сферата на услугите и туризма.
3. ДОГОВОРНО-ПРАВНА БАЗА – БЪЛГАРИЯ И КАМБОДЖА
Изграждането на съвременна договорно-правна база между двете страни е важна стъпка за активизиране на двустранното търговско и икономическо сътрудничество.
Във връзка с необходимостта от изграждането на съвременна договорно-правна база в търговско-икономическата област между България и Камбоджа, в края на 2009. МИ предложи сключване на Споразумение за икономическо, научно и техническо сътрудничество между правителствата на Република България и Кралство Камбоджа. В началото на 2012 текстът на споразумението бе окончателно съгласуван с камбоджанската страна. През 2015 камбоджанската страна представи нови бележки по проекта на споразумение и по текста протече допълнително съгласуване, приключило през май 2017. На 16 октомври 2019 г., в рамките на посещение в България на камбоджанския премиер, министърът на икономиката Емил Караниколов подписа Споразумението за икономическо, научно и техническо сътрудничество между правителството на Република България и кралското правителство на Камбоджа. В съответствие с чл. 7 от Споразумението то влиза в сила от 16 април 2020 г.
В периода 2007-2009 между България и Камбоджа са разменени проекти на Споразумение за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. През 2009 българската страна е изразила позиция, че предвид слабата активност в търговско-икономическото сътрудничество между двете страни, подписването на Споразумение за взаимно насърчаване и защита на инвестициите трябва да се предшества от подписване на Споразумение за икономическо сътрудничество, което да конкретизира перспективните области за двустранно сътрудничество и да създаде необходимите предпоставки за разширяване и интензифициране на взаимното икономическо партньорство. Същевременно, с влизането в сила на 01.12.2009 на Договора за функционирането на Европейския съюз се установява изключителна компетентност на ЕС в областта на преките чуждестранни инвестиции и само Съюзът може да приема правно обвързващи актове в тази област. Регламент 1219/2012 за преходните мерки относно двустранните инвестиционни договори, сключени от държавите-членки на ЕС с трети страни, установява рамката и условията за оправомощаване на държавите-членки да договарят индивидуално двустранни инвестиционни споразумения с трети страни.
По време на официалното посещение в България (15-17 октомври 2019) на г-н Хун Сен, министър-председател на Кралство Камбоджа, и проведените разговори, министър-председателят Бойко Борисов е предложил да се разгледа възможността за договаряне на Споразумение за насърчаване и взаимна защита на инвестициите (СНВЗИ) между двете страни.
4. РАЗМЕНЕНИ ПОСЕЩЕНИЯ
- В периода 5-8 февруари 2020 посланикът на България във Виетнам г-жа Маринела Петкова бе на посещение в Камбоджа за връчване на акредитивните си писма на краля на Кралство Камбоджа.
- На 15-17 октомври 2019 по покана на министър-председателя Бойко Борисов, официално посещение в България осъществи министър-председателят на Кралство Камбоджа г-н Хун Сен. Посещението, първо на такова ниво за последните близо 40 години, бе част от негова обиколка в Европа – в Чехия и в Унгария. Министър-председателят Хун Сен е провел срещи с министър-председателя Бойко Борисов, президента Румен Радев и заместник министър-председателят и министър на външните работи Екатерина Захариева. В рамките на посещението, министърът на икономиката Емил Караниколов подписа Споразумение за икономическо, научно и техническо сътрудничество между правителството на Република България и кралското правителство на Камбоджа.
- В периода 14–16 август 2019 работно посещение в България осъществи г-н Миах Ким Хенг, заместник държавен секретар за Европа, Африка и Близкия Изток в МВнР на Кралство Камбоджа (позицията отговаря на равнище генерален директор). По време на визитата са обсъдени възможностите за реализиране на посещения у нас на камбоджанския премиер през октомври 2019 и на министъра на търговията на Камбоджа в началото на 2020.
- Във връзка с провеждането на политически консултации между двете страни в периода 12-14 март 2018, на посещение в България бе бизнес делегация от камбоджански компании. Компаниите бяха от следните сфери: производство на плодове и храни, тежка машиностроителна техника, селскостопански машини, торове и пестициди, индустриално и машиностроително оборудване, строителни материали и машини. На 13 март 2018 бе организирана среща с български компании от секторите, с интерес към Камбоджа.
- На 20.02.2015 посланикът на България във Виетнам Евгени Стойчев реализира посещение в Камбоджа във връзка с връчването на акредитивните си писма като посланик на Република България в Камбоджа със седалище в Ханой. В рамките на визитата си посланик Стойчев е провел срещи с краля на Камбоджа Н.В. Нородом Сихамони, председателя на Националното събрание на Камбоджа г-н Хенг Самрин, министрите на икономиката и финансите, на здравеопазването и на културата и изящните изкуства, както и среща в Министерството на външните работи и международното сътрудничество. По време на срещите специално внимание е отделено на възможностите за подписване на Споразумение за икономическо, научно и техническо сътрудничество, като отправна точка за възстановяване на икономическите връзки и ползване на предимствата от членството на България в ЕС и на Камбоджа в АСЕАН.
април 2023 г.
Дирекция „Външноикономическо сътрудничество“
Министерство на икономиката и индустрията