Бойко Годев
ул. “Княз Александър І” 12,
тел.: +359 2 940 7705
I. Търговско-икономически отношения между Република България и Канада
II. Бизнес компас
III. Секторни анализи:
– Производство на захарни и сладкарски изделия
– Производство и търговия с вина в Канада
– Информация за временно прилагане на СЕТА от 21 септември 2017 г.
IV. Други:
– Практическо ръководство за пазара на европейски земеделски продукти в Канада
Канада е една от световните икономически сили и от 1976 г. е член на Г-7. Страната неизменно заема едно от първите десет места в света по обем на БВП. До голяма степен съвременна Канада прилича на САЩ по пазарите, към които икономическата й система е ориентирана, по характера на производството и по високите жизнени стандарти. Високата конкурентоспособност на канадската икономика определя и големия относителен дял на страната от около 3% в световното промишлено производство.
Най-силно развити промишлени сектори в Канада са телекомуникациите, строителството, енергетиката и автомобилостроенето. Има над 45 000 компании в сектора на канадските информационни и комуникационни технологии (ИКТ) и голямото мнозинство (над 40 000) попадат в индустрията за софтуер и компютърни услуги. Приходите в сектора на ИКТ достигат приблизително 242 милиарда долара през 2021 г. Секторът на ИКТ допринася значително за БВП на Канада. През 2021 г. БВП на сектора достига 104,5 милиарда долара, което представлява 5,3% от националния БВП.
Страната е един от най-големите износители на суровини (нефт и газ, руди и метали, хартия, дървен материал) и селскостопански продукти (зърно). В производствената сфера на канадската икономика са привлечени значителни чуждестранни инвестиции (предимно от САЩ и Япония).
През последните години износът на Канада се формира основно от нефт и природен газ (водеща стокова позиция с пазарна реализация основно в САЩ), машини и оборудване, продукти на високите технологии, метали, дървесни и селскостопански продукти. Вносът на Канада се състои най-вече от машини и оборудване, автомобили, камиони и автомобилни части, химически и индустриални продукти. Понастоящем на САЩ се падат около 70% от канадския износ и 60% от вноса на страната. Макар и с малки относителни тегла Китай и Индия са най-бързо развиващите се експортни пазари на Канада със средногодишни темпове на растеж от над 10% и 7% съответно за периода след 2000 г.
В рамките на 2022 година канадският долар отбеляза почти 10 %-ен спад спрямо щатския долар, особено рязък през последните месеци на годината, на фона на предприетите от САЩ мерки за ограничения на инфлацията.
I. ДВУСТРАНЕН СТОКООБМЕН
След 2005 г. се наблюдава значително активизиране на двустранната търговия между България и Канада. Върхова за първото десетилетие на нашия век е 2008 г., когато е отчетен стокообмен от 124 млн. щ.д. (български износ за 60.2 млн. щ.д. и внос от Канада за 63.8 млн. щ.д.). През 2009 г. стокообменът с Канада спадна до 113.9 млн. щ.д., от които български износ за 44.2 млн. щ.д. и внос от Канада за 69.7 млн. щ.д. Последвалото през 2010 г. свиване на взаимната търговия бе много по-съществено – до 76.8 млн. щ.д., при реализиран български износ за 36.4 млн. щ.д. и внос от Канада за 40.4 млн. щ.д. През 2011 г. обаче тази негативна тенденция бе пречупена, като това се дължи почти изцяло на резкия скок в българския износ, нараснал повече от три пъти спрямо предходната година макар и за сметка основно на една стокова позиция. Данните за 2012 г. показват по-нататъшно увеличаване на двустранната търговия в резултат на устойчивия ръст на българския износ, но през 2013 г. отново настъпва спад, обусловен от свиване както на експорта ни за Канада, така и на вноса от тази страна.
В началото на настоящото десетилетие българският износ за Канада се характеризираше с относително стабилна стокова структура, в която водещи бяха следните позиции: руди на благородни метали; ламарини, листове и ленти от мед; хлебарски и сладкарски продукти; препарати, използвани за храна на животни; двигатели и електрически акумулатори. В структурата на вноса от Канада господстващо бе мястото на медните руди и техните концентрати, чийто относителен дял доскоро надхвърляше 50%, следвани от зеленчуците със сухи бобови чушки и електрическите апарати за сигнализация.
Стокообмен между България и Канада (млн. щ.д.)
| Година | Стокообмен | Износ | Внос | Салдо |
| 2017 | 132.5 | 58.5 | 74.0 | -15.5 |
| 2018 | 171.2 | 93.6 | 77.6 | 16.0 |
| 2019 | 207.1 | 124.3 | 82.8 | 41.5 |
| 2020 | 309.5 | 135.3 | 174.2 | -38.9 |
| 2021 | 229.4 | 81.4 | 148.0 | -66.6 |
| 2022 януари-ноември | 217.8 | 99.6 | 118.2 | -18.6 |
Водещи стоки в стокообмена с Канада за 2018 г.
| Износ | % | Внос | % |
| Медни руди и концентрати | 20.2 | Руди на благородни метали и техните концентрати | 34.5 |
| Ламарини, листове и ленти от мед | 9.4 | Меден камък | 17.1 |
| Антибиотици | 6.4 | Ракообразни | 9.6 |
| Семена от слънчоглед | 4.7 | Други печатни произведения | 3.2 |
| Интегрални схеми и електронни микрокомплекти | 3.6 | Пътнически автомобили | 3.0 |
Стокообменът с Канада за 2018 г. се увеличава с 29% в резултат основно на значителен ръст на експорта. Българският износ нараства с 60% под влияние главно на реализирани значителни продажби на медни руди и концентрати и на електрически акумулатори на фона на нулеви стойности за 2017 г. Отчетеното общо увеличение е подкрепено също така от съществен ръст при интегралните схеми (+51%), антибиотиците (+41%), ламарините от мед (+31%), оптичните влакна (+23%) и слънчогледовите семена (+12%). По-значителен спад сред основните позиции в експортната листа се наблюдава при етеричните масла (-66%) и хлебарските изделия (-38%). Вносът от Канада бележи ръст от 5% за 2018 г., като това увеличение се дължи преди всичко на осъществени крупни доставки на руди на благородни метали при доста по-малки количества през предходната година. Сред традиционно водещите напоследък позиции в импортната листа значително нарастване отбелязва вносът на ракообразни (+54%), докато при медния камък има съществен спад (-63%).
Водещи стоки в стокообмена с Канада за 2019 г.
| Износ | % | Внос | % |
| Руди на благородни метали и техните концентрати | 47.5 | Медни руди и техните концентрати | 34.3 |
| Антибиотици | 5.1 | Меден камък | 16.6 |
| Ламарини, листове и ленти от мед | 3.8 | Ракообразни | 8.2 |
| Семена от слънчоглед | 3.4 | Пътнически автомобили | 5.1 |
| Дамски костюми, сака, рокли, панталони | 3.1 | Отпадъци и отломки от мед | 3.2 |
Според ревизираните данни двустранният стокообмен с Канада нараства с 21% през 2019 г. под влияние основно на значително увеличение на износа в съчетание с по-нататъшно ускоряване и при вноса. Българският износ се повишава съществено с близо 33% спрямо 2018 г. Това се дължи главно на осъществения значителен износ на руди от благородни метали, отсъстващи от данните за предходната година. Сред основните позиции в експортната ни листа за страната чувствително увеличение се наблюдава при медицинските инструменти (над 2 пъти), дамските костюми (+61%), сирената (+58%) и консервираните плодове (+19%). Отчетният ръст от 6.7% на вноса от Канада е обусловен най-вече от възобновени доставки на медни руди и концентрати, както и на повишение от 77% при покупките на пътнически автомобили.
Водещи стоки в стокообмена с Канада за 2020 г.
| Износ | % | Внос | % |
| Руди на благородни метали и техните концентрати | 51.7 | Медни руди и техните концентрати | 68.3 |
| Семена от слънчоглед | 5.0 | Меден камък | 11.5 |
| Дамски трикотажни облекла | 3.3 | Ракообразни | 4.1 |
| Ламарини, листове и ленти от мед | 3.3 | Пътнически автомобили | 3.0 |
| Медикаменти | 2.3 | Хранителни продукти | 1.8 |
Данните за 2020 г. показват 46%-ен ръст на двустранния стокообмен спрямо 2019 г. Това съществено нарастване отразява значително увеличение на вноса (+105%), подкрепено от устойчиво повишение на износа (+6.8%). Отчетеното нарастване на българския износ се дължи основно на реализираните по-високи в стойностно отношение доставки на руди на благородни метали (+16%), на семена от слънчоглед (+56%), на медикаменти (+26%) и на дамски трикотажни облекла (+12%). От своя страна вносът нараства главно поради съществени покупки на медни руди и концентрати (+310%), меден камък (+42%), пътнически автомобили (+23%) и хранителни продукти (+43%).
През 2021 г. стокообменът с Канада достига 229,4 млн. щ.дол. , от които износ за Канада – 81,4 млн. щ.д /отбелязвайки спад от почти 40% спрямо 2020 г. и внос 148.0 млн. щ.д. , със спад от 15% спрямо 2020 г.
Износът ни през 2021 г. се състои основно от: електрически трансформатори, индуктивни бобини и дросели: стъкларски изделия – дамаджани, бутилки, флакони, буркани ; временно консервирани плодове; мачтово-стрелови кранове; подемни кранове; матраци; артикули за легла; препарати от видовете, използвани за храна на животни; тъкани килими и други подови настилки; шоколад и други хранителни продукти, съдържащи какао; етерични масла; концентрирани разтвори на етерични масла; интегрални схеми и електронни микрокомплекти; дамски костюми, ансамбли, сака, рокли, поли; стартери за двигатели с вътрешно горене, свещи за запалване или загряване; хлебарски, тестени сладкарски продукти; мебели и др.
Износът за 11-те месеца на 2022 г. възлиза на 99.6 мл.щ.д., с ръст от 29,5% спрямо същия период на 2021г., с най-голям дял – семена от слънчоглед, ламарини и листове от мед, медицински инструменти и апарати, медикаменти, двигатели, консервирани плодове, готови облекла и др.
Вносът за 11-те месеца на 2022 г. от Канада възлиза на 118.2 млн. щ.д. се състои главно от: медни руди и техните концентрати; меден камък, дърва на трупи за горене, пътнически автомобили и други автомобилни превозни средства, ; ракообразни; брашна; хранителни продукти; електрически апарати за звукова или визуална сигнализация; Зеленчуци със сухи бобови чушки; замразени риби; земеделски, градинарски или лесовъдни машини; медицински, хирургически, зъболекарски или ветеринарни инструменти и апарати и др.
- II. ИНВЕСТИЦИИ
Преките канадски инвестиции в България са сравнително скромни, като след достигнатия пик от 26.7 млн. евро през 2004 г. нетният годишен поток на капиталовложенията се характeризира с едноцифрени стойности. Регистрираният спад в нетните стойности се свързва основно с водещия началото си от кризата през 2008-2009 г. процес на пресъхване на международните инвестиционни потоци, а така също с протичащото изплащане на вътрешнофирмени кредити в съответствие с погасителните планове. За 2012, 2013 и 2014 г. нетните трансакции са в размер съответно на 1.4 млн., -0.7 млн. и 3.0 млн. евро. Според данните на БНБ нетният поток на ПЧИ от Канада през 2015 г. възлиза на 2.6 млн. евро, а през 2016 г. нетните трансакции са с отрицателен знак в размер на -7.8 млн. евро. За 2017 г. централната ни банка отчита нетни трансакции с Канада в размер на 1.6 млн. евро, през 2018 г. нетният поток се оценява на 14.8 млн. евро, а през 2019 г. – на 6.2 млн. евро. Понастоящем данните за 2020 г. показват приток в размер на 3.3 млн. евро. По изчисления на БАИ сумата на всички капиталовложения, реализирани от канадски компании в България за периода 1996-2016 г., е 61 млн. евро, като по този начин страната се нарежда на 47-мо място в класацията по географски признак на инвеститорите у нас.
Осъществените до момента у нас преки капиталовложения от Канада са съсредоточени главно в добивната промишленост и аутсорсинга на бизнес процеси, като България се стреми да насърчи развитието на инвестиционното сътрудничество в сферата на високите технологии и инфраструктурата.
Най-големият канадски инвеститор в България е фирмата „Дънди Прешъс Металс”:
– Дънди Прешъс Крумовград С.а р.л., Идентификация B250245, чуждестранно юридическо лице, държава: Люксембург;
– Дънди Прешъс Челопеч С.а р.л., Идентификация B250243, чуждестранно юридическо лице, държава: Люксембург.
Компанията е носител на сертификат за инвеститор първи клас, която работи у нас от септември 2003 г., след като придоби активите на “Наван майнинг” в страната: действащия златно-меден рудник до Челопеч и лицензионни площи за търсене и проучване на полезни изкопаеми край Крумовград. През февруари 2011 г. компанията получи концесия за добив на злато от находището „Хан Крум”, а през януари 2014 г. бе въведен в експлоатация цех за производство на пиритен концентрат в мина “Челопеч”, като инвестицията в тази нова производствена мощност е за 23 млн. щ.д. През септември 2015 г. „Дънди прешъс” получи три разрешения за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площи в областите Кърджали, Хасково и Софийска. Общият размер на инвестициите в проучвателните дейности надхвърля 1.3 млн. щ.д. През март 2016 г. “Дънди Прешъс Металс” получи нови три разрешения за търсене и проучване на площите “Лада“ и “Ярило” в община Крумовград и на площта “Камен връх” в община Банско за наличие на метални полезни изкопаеми. От есента на 2016 г. стартира и проектът на „Дънди прешъс” за изграждане на изцяло нова мина за добив на злато и сребро край Крумовград в местността „Ада тепе“. Общата инвестиция в миннообогатителния комплекс, който бе официално открит през август 2019 г., е за 168 млн. долара.
През последните години е налице и засилен интерес от страна на канадски инвеститори в сферата на ИКТ и аутсорсинга на бизнес процеси у нас. През септември 2012 г. водещият канадски телекомуникационен оператор TELUS Communications навлезе на българския пазар чрез своята дъщерна компания TELUS International, като стана партньор на създадената у нас CallPoint New Europe, придобивайки миноритарния дял от 37.5% на ЕБВР. Фирмата CallPoint New Europe, специализирана в аутсорсинг услугите, е създадена през 2004 и нейни клиенти са компании от сферата на туризма, търговията на дребно, онлайн търговията и телекомуникациите. Понастоящем TELUS International е най-големият работодател в аутсорсинг индустрията у нас, като персоналът на компанията в България (два центъра в София и един в Пловдив) надхвърля 3000 служители. Успешно развиват своя бизнес и местните поделения в България на Optimal Payments (аутсорсинг на бизнес процеси) и Adastra (услуги в информационния мениджмънт и разработването на софтуер).
февруари 2023 г.
Дирекция “Външноикономическо сътрудничество”
Министерство на икономиката и индустрията
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
ДОГОВОРНО-ПРАВНА БАЗА
- Дългосрочна спогодба за развитие на търговско-икономическите и научно-техническите отношения между България и Канада
Спогодбата е подписана 22 май 1990 год. за 10-годишен срок. Текстът е съгласуван в периода 1988 г. – 1989 г., поради което е изграден на непазарни принципи, съобразени с централизираното планово стопанство у нас. По тези причини Спогодбата не успя да се превърне в ефективен инструмент за регулиране на двустранните отношения, но постъпки за нейното актуализиране или подменяне с нова преди изтичане срока на действието й не са правени от страните. Съгласно чл. 8 “Спогодбата ще бъде продължавана автоматически за всеки следващ десетгодишен период, освен ако някоя от договарящите се страни не поиска преразглеждането или денонсирането й не по-малко от шест месеца преди изтичането на съответния срок на валидност.”
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане
Подписана на 03.03.1999 г. в Отава от посланика на Р България в Канада, г-н Слав Данев и заместник-министъра на външната търговия на Канада г-н Робърт Райт. Спогодбата е ратифицирана от канадска страна през м. юни 2000 г., а от българска – през септември 2001 г., след което влиза в сила от 25.10.2001 г.
- Спогодба за насърчаване и взаимна защита на инвестициите (текстът не е съгласуван между двете страни)
През м. юни 1995 г. канадската страна предложи едновременно на 10 държави от Централна и Източна Европа (вкл. България) типова Спогодба за насърчаване и защита на инвестициите (Agreement for Promotion and Protection of Investments – APPI ), която до края на същата година беше подписана от няколко страни. През м. ноември 1997 г. българското становище по канадския проект беше предадено на канадската страна, която отговори, че българския проект е смислово доста по-различен от канадския, поради което забави съгласуването на текстовете, а впоследствие и временно преустанови преговорите.
Във връзка с влизането в сила на Лисабонския договор и предвид договарянето на Споразумение за разширено икономическо и търговско сътрудничество между ЕС и Канада, българската страна счита, че не е необходимо подписването на двустранен инвестиционен договор.
4. Споразумение за разширено икономическо и търговско сътрудничество (СЕТА) между ЕС и Канада
На 26 септември 2014 г. бе официално обявен краят на преговорния процес по сключването на Споразумението за разширено икономическо и търговско сътрудничество между ЕС и Канада (СЕТА), по което двете страни водят преговори от 2009 г. Споразумението бе подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, а на 15 февруари 2017 г. бе одобрено от Европейския парламент в Страсбург. От 21 септември 2017 г. започна временното прилагане на СЕТА, като за влизането в сила изцяло на споразумението е необходима ратификация от националните парламенти на страните-членки на ЕС в съответствие с предвидените в конституциите им процедури.