Китай

Commercial Counsellor of the Bulgarian General consulate in Shanghai

Служба по търговско-икономическите въпроси, гр. Шанхай

Ивет Николова

Address: Office 1403, Building B, Far East International Plaza,

No.317 Xianxia Road, Shanghai, PRC

Tel: +86 18721718566
WeChat: +86 17132065156
e-mail: ivet.nikolova@mi.government.bg

Началник отдел “Азия, Африка, Америка и Австралия”

Аделина Кьосева

ул. “Княз Александър І” 12

тел:+359 2 940 7688; факс: +359 2 987 4008

a.kioseva@mi.government.bg

Референт за Китай
Боряна Минчева
ул. “Княз Александър І” 12,

тел.: +359 2 940 7798;

b.mincheva@mi.government.bg

ТЪРГОВСКО-ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ

МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КИТАЙСКАТА НАРОДНА РЕПУБЛИКА

Развитието на търговско-икономическите отношения между България и Китай следва да се разглежда в контекста на пълноправното членство на България в Европейския съюз и факта, че Китай е стратегически партньор за ЕС, както и в рамките на Инициативата за сътрудничество между Китай и страните от Централна и Източна Европа, стартирана от китайското правителство през 2011 г. и Инициативата „Един пояс, един път”, лансирана от китайския президент Си Дзинпин през есента на 2013 г.

ЕС е най-големият търговски партньор на Китай. Китай и ЕС провеждат ежегодни Срещи на върха. През 2008 г. стартира и Механизъм за диалог на високо равнище в областта на икономиката и търговията на ниво заместник-председател на ЕК и вицепремиер на Китай. На 30 декември 2020 г. ЕС и Китай обявиха приключването по принцип на преговорите по Всеобхватното инвестиционно споразумение EU-China Comprehensive Agreement on Investment (преговорите са стартирани през 2013 г.).

От месец май 2011 г. в Пекин функционира Център за малки и средни предприятия на ЕС (EU SME Center). Центърът предоставя помощ на малките и средните предприятия на страните от ЕС с цел навлизане на китайския пазар. Центърът е създаден да насърчава и подпомага европейските МСП на китайския пазар по линия на износа и/или създаването на техни структури в Китай – филиали или смесени предприятия.

Китай има подписани Споразумения за свободна търговия (ССТ) с АСЕАН, Пакистан, Чили, Нова Зеландия, Австралия, Сингапур, Камбоджа, Перу, Коста Рика, Исландия, Швейцария, Република Корея, Малдиви, Грузия, Пакистан, Мавриций, както и споразумения за по-тясно икономическо партньорство със САР Хонконг и САР Макао. Китай преговаря по сключване на ССТ с Япония и Република Корея (тристранно ССТ), Шри Ланка, Израел, Норвегия, Палестина, Молдова, Панама, Съвета за сътрудничество в Залива.

На 21 септември 2021 г. Китай подаде молба за включване към Comprehensive and Progressive Agreement for Trans–Pacific Partnership (CPATPP) – споразумение за свободна търговия между Австралия, Нова Зеландия, Бруней, Канада, Чили, Мексико, Перу, Япония, Малайзия, Сингапур и Виетнам.

1. СТОКООБМЕН

млн. щ.д.

	Износ	Внос	Салдо	Стокообмен
2006	78.0	961.0	– 883.0	1039.0
2007	101.7	832.6	-730.9	934.3
2008	157.3	1110.5	-953.2	1267.8
2009	136.8	628.4	-491.6	765.2
2010	250.0	653.8	-403.8	903.8
2011	404.7	942.8	-538.1	1347.5
2012	761.5	977.0	-215.5	1738.5
2013	868.1	1020.2	-152.1	1888.3
2014	714.5	1159.5	-445.0	1874.0
2015	597.0	1078.8	-481.8	1675.8
2016	516.0	1153.8	-637.8	1669.8
2017	763.0	1243.5	-480.5	2006.5
2018	900.6	1559.7	-659.1	2460.3
2019	924.2	1707.2	-783.0	2631.4
2020	1058.5	1802.8	-744.3	2861.3
2021	1193.3	2292.6	-1099.3	3485.9
2022	818.6	3360.1	-2541.5	4178.7

Водещи стокови групи в стокообмена с Китай през 2022 г.

Износ от България	% от износа	Внос от Китай	% от вноса
Кюспета и други твърди остатъци, получени при извличането на растителни мазнини или масла	21.7	Диоди, транзистори и подобни полупроводникови прибори	7.1
Медни руди и техните концентрати	21.2	Части и принадлежности за превозни средства	5.4
Рафинирана мед и медни сплави	16.5	Машини и апарати за кондициониране на въздуха	3.1
Царевица	5.4	Осветителни тела	3.0
Интегрални схеми и електронни микрокомплекти	4.2	Животински или растителни мазнини и масла и техните фракции	2.2
Семена от слънчоглед	3.5	Столове и седалки	2.1

Водещи стокови групи в стокообмена с Китай през 2021 г.

Износ от България	% от износа	Внос от Китай	% от вноса
Рафинирана мед и медни сплави	52.8	Части и принадлежности за мотоциклети и велосипеди	4.6
Медни руди и техните концентрати	12.3	Осветителни тела	4.2
Кюспета и други твърди остатъци, получени при извличането на растителни мазнини или масла	6.4	Електрически апарати за жична телефония, вкл. кабелните телефонни апарати с безжична слушалка и апаратите за телекомуникация чрез носещ ток или за цифрова телекомуникация; видеофони	3.2
Семена от слънчоглед	2.9	Машини и апарати за кондициониране на въздуха	3.0
Царевица	2.8	Столове и седалки	2.7
Гъстомери, ареометри и други подобни плуващи инструменти, термометри, пирометри, барометри, влагомери и психрометри	2.4	Печатни платки	2.1

През 2022 година двустранната търговия достига 4178.7 млн. щ.д. (ръст от 8.6% спрямо 2021 г.), от които български износ в размер на 818.6 млн. щ.д. (спад от 38.6%) и внос на стойност 3360.1 (ръст от 33.6%). Намалението на българския износ се дължи главно на спад от 80% при износа на рафинирана мед и медни сплави за Китай (през 2022 г. износът на рафинирана мед и медни сплави за Китай е на стойност 134.7 млн. щ.д., докато за 2021 година износът на рафинирана мед и мед медни сплави е бил на стойност 698 млн. щ.д.), делът на рафинираната мед и медните сплави в износа на България за Китай спада от 52.8% през 2021 година спада на 16.5% през 2022 г.

През 2021 г. двустранната търговия достига пикова стойност от 3485.9 млн. щ.д. (ръст от 21.8% спрямо 2020 г.), от които български износ за Китай в размер на 1193.3 млн. щ.д (+12.7%) и внос от Китай на стойност 2292.6 млн. щ.д. (+27.2%).

През последните няколко години Китай заема водещо място във външната търговия на България, като се нарежда на второ място сред експортните ни партньори извън Европейския съюз (след Турция).

Българският износ все още се ограничава в рамките на малък асортимент от стоки, доминиран от рафинирана мед, медни сплави и медни руди, които формират над 70% от износа ни за азиатската страна. Традиционни български продукти като вина и етерични масла остават слабо представени.

В последните няколко години вносът на селскостопанска продукция и храни в Китай се увеличи с огромни темпове, подхранван от бързия икономически растеж и увеличаването на доходите на китайското население. Тенденцията в следващите години показва, че Китай ще се оформи като най-големия и доходоносен пазар на хранителни продукти в световен мащаб.

Китай е най-големият пазар в света на алкохолни напитки, като тенденцията е да се превърне и в най-големият консуматор на вина. Понастоящем Китай внася вина основно от Франция, Австралия, Чили, Испания, Италия, САЩ, Южна Африка и Германия. Червеното вино бележи значителна преднина в продажбите спрямо белите вина. Газираните и сладките сортове вина се ползват с огромна популярност сред китайските потребители. Китайският пазар предоставя добри възможности и за промотиране на българските минерални и трапезни води. Освен Франция, Дания и други държави от Западна Европа, и Румъния, Чехия и Словакия вече изнасят подобни продукти за Китай.

Вносът от Китай е разнообразен. Сред основните стоки по вноса от Китай традиционно сe нареждат частите и принадлежностите за мотоциклети и велосипеди, машините и апаратите за кондициониране на въздуха, осветителните тела, електронагревателните апарати, арматурни артикули и др.

2. ИНВЕСТИЦИОННО СЪТРУДНИЧЕСТВО И ПРОЕКТИ

В сътрудничеството си с Китай българската страна се стреми към привличане на сериозни китайски инвестиции в сектори, в които страната ни има традиционни предимства и такива, които осигуряват висока добавена стойност и повишена конкурентоспособност на икономиката – машиностроене, автомобилостроене и производство на авточасти, електроника и електротехника, информационни и комуникационни технологии, селско стопанство и хранително-вкусова промишленост, туризъм.

По данни на БНБ, в края на 2022 г. общо инвестираните средства (с натрупване) от Китай у нас са в размер на 154 млн. евро спрямо 131.6 млн. евро в края на 2021 г., като отбелязват ръст от 17%.

3.ТУРИЗЪМ

Година	Китайски туристи в България	Българи в Китай
2009	5971	615
2010	6151	441
2011	6251	621
2012	8208	822
2013	10713	2831
2014	13986	1999
2015	15006	2365
2016	18627	3222
2017	26294	3798
2018	27263	3350
2019	31462	4619
2020	2976	Поради ограничените възможности за наблюдение в условията на пандемия, предоставянето на данни по дестинации временно е прекратено.
2021	2546
I-VI 2022	2245

На 14 септември 2017 г. в Шанхай бе открит първият за Китай официален Български туристически информационен център. Центърът бе открит на основата на Споразумение между Министерството на туризма и ACN Worldwide Inc., сключено в началото на 2017 г., съгласно което китайската компания се задължава да открие и поддържа със собствени средства Български туристически информационен център в Китай със седалище в Шанхай. През 2019 г. бяха открити два нови туристически информационни центъра – в Пекин и в Ченду, провинция Съчуан.

4. ДОГОВОРНО-ПРАВНА БАЗА:

За развитието и задълбочаването на двустранното търговско-икономическо сътрудничество е изградена широка нормативно-правна рамка.

Междуправителствени споразумения:

• Споразумение за икономическо сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република, подписано на 20 ноември 2006 г. в Пекин, в сила от 9 октомври 2007 г.
• Допълнителен протокол между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република към Договора за взаимно насърчаване и защита на инвестициите между правителството на Народна Република България и правителството на Китайската народна република, подписан на 26 юни 2007 г., в сила от 10.11.2007 г.
• Договор за взаимно насърчаване и защита на инвестициите между правителството на Народна Република България и правителството на Китайската народна република, подписан на в София на 27 юни 1989 г., в сила от 24 август 1995 г.
• Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху дохода и имуществото между правителството на Народна Република България и правителството на Китайската народна република, подписана на 6 ноември 1989 г в Пекин, в сила от 24.05.1990 г.
• Протокол за изменение и допълнение на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане, подписан в София на 15 юли 2002 г., в сила от 2 януари 2003 г.

Междуведомствени споразумения:

• Меморандум за сътрудничество между Министерството на икономиката на Република България и Общинското народно правителство на Нинбо, подписан в гр. Нинбо на 8 юни 2019 г.
• Меморандум за разбирателство за сътрудничество в областта на малките и средните предприятия между Министерството на икономиката на Република България и Министерството на търговията на Китайската народна република, подписан на 6 юли 2018 г. в София.
• Меморандум за сътрудничество между Министерството на икономиката на Република България и Търговския департамент на провинция Хънан, Китайска народна република, подписан в София на 19 октомври 2018 г.
• Меморандум за разбирателство за икономическо сътрудничество между МИЕ и Комисията за развитие и реформи на китайската провинция Анхуей, подписан в София на 23 юли 2014 г.
• Меморандум за разбирателство за икономическо сътрудничество между МИЕТ и Комисията по търговия на Шанхай, Китайска народна република, подписан в Шанхай на 20 ноември 2012 г.
• Меморандум за разбирателство за икономическо сътрудничество между МИЕТ и Департамента по външна търговия и икономическо сътрудничество на китайската провинция Гуандун, подписан в София на 24 август 2012 г.
• Меморандум за разбирателство за икономическо сътрудничество между МИЕТ и Департамента по търговия на китайската провинция Дзянсу, подписан на 10 март 2011 г. в София.
• Меморандум за насърчаване на търговското и икономическо сътрудничество между МИЕТ и Департамента по търговия на китайската провинция Джъдзян, подписан в Ханджоу на 15.06.2010 г.
• Меморандум за разбирателство за икономическо сътрудничество между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Министерството на търговията на Китай, подписан на 14 октомври 2009 г. в София;
• Меморандум за сътрудничество между Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия и Алиансът за икономически и търговски съветници в Китай, подписан на 17.01.2020 г. в Пекин;
• Меморандум за разбирателство между ИАНМСП и Китайския съвет за насърчаване на международната търговия, подписан на 7 юли 2018 г. в София.
• Меморандум между НКИЗ и Крайбрежната зона за икономическо развитие на Цъси, Джъдзян (Zhejiang Cixi Coastal Economic Development Zone), подписан в Нинбо на 8 юни 2019 г.
• Меморандум за сътрудничество между НКИЗ и Китайския център за развитие на информационната индустрия към Министерството на индустрията и информационните технологии на Китай, подписан в София на 06.07.2018 г.
• Меморандум за разбирателство между „Национална компания индустриални зони“ ЕАД и Зоната за икономическо и технологично развитие на град Мънгдзъ, префектура Хонгхъ, провинция Юнан (2016)
• Меморандум за разбирателство за сътрудничество между ИАНМСП и Търговската палата на Шанхай за внос и износ, подписан в София на 27 юли 2015 г.
• Меморандум за сътрудничество между „Национална компания индустриални зони” ЕАД и високотехнологичния парк Джунгуанцун, гр. Пекин (2014)
• Меморандум за сътрудничество между Българската агенция за инвестиции и Китайския съвет за насърчаване на международната търговия – Шанхай, подписан на 30 април 2014 г. в гр. Шанхай;
• Меморандум за разбирателство за сътрудничество в областта на насърчаването на инвестициите между Българската агенция за инвестиции и Агенцията за насърчаване на инвестициите към Министерството на търговията на Китайската народна република, подписан в Пекин на 19 ноември 2012 г.
• Меморандум за разбирателство между БАИ и Шанхайския борд за развитие на чуждестранните инвестиции, подписан на 22 ноември 2006 г. в Шанхай;
• Меморандум за разбирателство между Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия и дирекция „Развитие на търговията” към Министерството на търговията на Китай – 2006 г.;
• Споразумение за сътрудничество между Българската агенция за експортно застраховане и китайската партньорска организация SINOSURE – 2006 г.

Споразумения за сътрудничество между бизнес организации от двете страни:

• БТПП има подписани Споразумения за сътрудничество с: Китайската търговска палата /Китайски съвет за насърчаване на международната търговия/ – Пекин, 19.09.1985 г. и Протоколи към същото споразумение, подписани 1992 г., 1994 г., 1998 г.; с Търговската палата на Шанхай /Съвет за насърчаване на международната търговия/ – 1994 г. и Протокол към същото от 1998 г.; с Търговската палата на Гуанси /Съвет за насърчаване на търговията/ – 1999 г.; с Китайския център за външна търговия (София, юли 2009 г.); с Федерацията на търговските палати на Гуандун (София, 25 май 2011 г.); с Федерацията на индустрията и търговията на гр. Хухот, Вътрешна Монголия (София, 24.11.2011 г.); с Китайския съвет за насърчаване на международната търговия, клон Дзянсу (София, 17 април 2012 г.); Китайския съвет за насърчаване на международната търговия – Далиан (София, 5 юни 2012 г.);
• БСК има подписани Договор за сътрудничество с Китайския съвет за насърчаване на международната търговия и Споразумение за сътрудничество с Търговската камара на Шанхай.
• КРИБ има подписано споразумение за сътрудничество с CCPIT (2014 г.)
• Българския център за развитие, инвестиции и туризъм в Китай има подписано споразумение за сътрудничество с CCPIT Shanghai (2014 г.)
• Българо-китайската асоциация за бизнес развитие (гр. Пловдив) има подписано споразумение за сътрудничество с CCPIT Shenzhen (2013 г.) и CCPIT Shanghai (2013г.)
• Българо-китайската камара за индустриално развитие подписа Споразумение за сътрудничество със Съвета за насърчаване на международната търговия на гр. Нинбо (2016 г.).

5. БЪЛГАРО-КИТАЙСКАТА МЕЖДУПРАВИТЕЛСТВЕНА СМЕСЕНА КОМИСИЯ ЗА ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Сесиите на българо-китайската Междуправителствена смесена комисия за икономическо сътрудничество представляват важен механизъм за развитие на търговско-икономическите връзки между двете страни. Последната 17-а сесия на Смесената комисия се проведе в Пекин на 16 януари 2020 г. Българската делегация бе ръководена от г-жа Марияна Николова, заместник-министър председател по икономическата и демографската политика. Китайската делегация бе ръководена от г-н Ю Дзянхуа, заместник-министър на търговията на Китай и представител на Китай по въпросите на международната търговия.

По време на сесията бяха обсъдени важни въпроси от дневния ред на българо-китайските отношения в областта на инвестициите, търговията, инфраструктурата и транспорта, земеделието, туризма, информационните технологии. В Протокола от сесията бе договорено включването на девет проекта в Списък на ключови съвместни проекти, чиято реализация се насърчава от двете страни: 1) тунел под Шипка, 2) модернизацията на жп линията Русе-Варна, 3) модернизацията на жп линията София-Перник-Радомир, 4) магистрала Варна -Бургас, 5) магистрала Русе-Велико Търново, 6) изграждане на международен терминал Варна, 7) завод за батерии за електромобили, 8) изграждане и развитие на български индустриален парк, 9) изграждане на логистичен център за електронна търговия.

Проведен бе двустранен бизнес форум с участието на 20 български компании и над 80 фирми от Китай.

Подписани бяха следните документи:

• Протокол от Седемнадесетата сесия на българо-китайската Междуправителствена смесена комисия за икономическо сътрудничество.
• Меморандум за разбирателство между Българската агенция за инвестиции, „Алфа Бус“ и „Ей Си Ен Уърлдуайд“ относно предложеното установяване на производствена мощност на „Алфа Бус“ от Китайската народна република за производство на електрически автобуси в Република България.
• Меморандум за сътрудничество между Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия и Алиансът за икономически и търговски съветници в Китай.

6. РЕАЛИЗИРАНИ ОТ ИАНМСП НАЦИОНАЛНИ УЧАСТИЯ В ПАНАИРИ В КИТАЙ

2023 г.

• 3^rd CHINA-CEEC EXPO NINGBO 2023, 16-20 май 2023 г., гр. Нинбо, Китай, – международно изложение за стоки и услуги от Китай и страните от Централна и Източна Европа. ИАНМСП е процес на организация на участието на 9 български предприятия на национален щанд,

2022 (онлайн)

• Nice to CEE you: 2022 Ningbo Festival for Promoting China-CEEC Trade and Cooperation, 8 юни 2022 г. Генералният консул на България в Шанхай г-н Владислав Спасов и изпълнителният директор на ИАНМСП г-н Бойко Таков участваха с изказвания. Онлайн участие са взели и около 20 български компании.
• 2021 г. (онлайн и офлайн)
• CHINA-CEEC EXPO NINGBO 2021, 8-11 юни 2021 г., гр. Нинбо, Китай, – международно изложение за стоки и услуги от Китай и страните от Централна и Източна Европа. Участие взеха 33 МСП;

2020 г. (онлайн):

• CHINA-CEEC EXPO NINGBO 2020, 8-12 юни 2020 г., гр. Нинбо, Китай, – международно изложение за стоки и услуги от Китай и страните от Централна и Източна Европа. Участие взеха 25 МСП;
• CIFTIS 2020, 1 септември – 31 декември 2020 г., гр. Пекин, Китай – Международно изложение за търговия и услуги. Участие взеха 13 МСП;

2019 г.:

• 16-то издание на CISMEF, Международен панаир за малки и средни предприятия, 24- 27 юни 2019 г., гр. Гуанджоу, провинция Гуандун, Китай;
• Българско национално участие в Експо Китай – Централна и Източна Европа, 8-12 юни 2019 г., гр. Нинбо, Китай.

2018 г.:

• Българско национално участие в Изложбата на стоки за страните от ЦИЕ в рамките на четвъртото Експо за търговия и инвестиции Китай-ЦИЕ в гр. Нинбо, 7-11 юни 2018 г.
• Българско национално участие в Китайския международен панаир за малки и средни предприятия, гр. Гуанджоу, 9-12 октомври 2018 г.
• Българско национално участие в първото издание на Китайския международен панаир за вносни стоки, гр. Шанхай, 5-10 ноември 2018 г. Участие взеха 32 български компании-изложители. Министърът на икономиката посети Шанхай за участие в панаира. В следващите три издания на панаира (2019 г., 2020 г и 2021 г..) не бе организирано национално участие поради липса на бюджет и с оглед сложната здравна обстановка през 2020 г. и 2021 г.). Български фирми сами организираха своето участие. През 2019 г. участие взеха 2 български фирми винопроизводители, през 2020 г. една българска фирма чрез китайския им представител (MMsolutions, собственост на китайската компания Thunder Soft – ИТ решения за видео камери), а през 2021 г. български стоки бяха изложени на щанда на ЕС за селскостопански продукти (вино с вкус на рози на компанията “Rosadoli”); сокове “Florina” бяха изложени на щандове на китайския им партньор Orient International.

7. КИТАЙ-ЦЕНТРАЛНА И ИЗТОЧНА ЕВРОПА

Среща на правителствените ръководители

На 7 юли 2018 г. София бе домакин на Седмата среща на правителствените ръководители на Китай и държавите от ЦИЕ. Приети бяха „Насоките от София“ и бяха подписани 20 споразумения. Обявено бе учредяването в България на Глобален център за партньорство ЦИЕ-Китай, който да подпомага бизнеса с консултации и предоставяне на информация за законодателство, добри практики и процедури в съответните страни. Министерството на икономиката и ИАНМСП организираха мащабен бизнес форум с участието на над 1000 представители на бизнеса от България, Китай и ЦИЕ. Бяха подписани 18 двустранни споразумения (10 от които в присъствието на двамата премиери): за сътрудничество в областта на малките и средните предприятия (между МИ и Министерството на търговията на Китай); за сътрудничество в областта на науката и технологиите (МОН); за финансово сътрудничество между банките за развитие на стойност 1.5 млрд. евро; за пробно изкупуване на български тютюн (между МИ и Китайската държавна администрация за тютюна); за съвместно изграждане и управление на индустриални зони (между НКИЗ и Китайския център за развитие на информационната индустрия); за ползване на разплащателните карти на „Юнион Пей“ в България; за износ на 5 млн. бутилки българско вино; за износ на розово масло и козметика на стойност 40 млн. лева; за изграждане на нова централа за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия; „Параходство Български Морски Флот“ подписа споразумение с Ексим банката на Китай за построяване в Китай на 6 нови кораба, на обща стойност 134 310 000 щ.д. МИ и ИАНМСП организираха мащабен бизнес форум с участието на над 1000 представители на бизнеса от България, Китай и ЦИЕ.

Последната, девета среща, се проведе на 9 февруари 2021 г. чрез видеоконферентна връзка. Домакин бе китайският президент Си Дзинпин.

Среща на местните лидери на инициативата „16+1“

На 20 октомври 2018 г. София бе домакин на 4-та среща на местните лидери на инициативата „16+1“. Срещата бе организирана от Министерството на Българското председателство на Съвета на ЕС и Областния управител на Област София, с активното съдействие от страна на МИ и ИАНМСП. Събитието бе открито от министър-председателя г-н Бойко Борисов, министърът на икономиката г-н Емил Караниколов, кметът на София г-жа Йорданка Фандъкова и официални гости от Китай – заместник-председателят на Постоянния комитет на Общокитайското събрание на народните представители, губернаторът на провинция Ляонин, президентът на Китайската народна асоциация за приятелство с чужди страни.

Инициативата стартира през 2012 г. по инициатива на Китай. През м. май 2019 г. Гърция се присъедини към инициативата, при която те се превърна в „17+1“, а през м. май 2021 г. трите балтийски страни Литва, Латвия и Естония напуснаха инициативата. Понастоящем тя е известна като инициатива „14+1“.

април 2023 г., отдел АААА, дирекция „Външноикономическо сътрудничество”