Loading...

Китай

КИТАЙСКА НАРОДНА РЕПУБЛИКА

Министерство на икономиката и индустрията

Началник отдел „Азия, Африка, Америка и Австралия“

Аделина Кьосева

ул. Княз Александър І,

№12 тел.: +359 2 940 76 88

a.kioseva@mi.government.bg

Референти за Китай

Боряна Минчева

Ул. Княз Александър I, №12

Тел. +359 2 940 77 98

b.mincheva@mi.government.bg

Ивана Маринова

Ул. Княз Александър I, №12

Тел. +359 2 940 77 22

i.marinova@mi.government.bg

  1. СТОКООБМЕН МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И КИТАЙ

  • За 2024 г. общият стокообмен с Китайската народна република възлиза на 3.8 млрд. щ. дол., което представлява спад в размер на 4.5% спрямо 2023 г. Тази промяна се дължи на съкращаването на българския износ с 25.6%, като се наблюдава слаб ръст във вноса. Водещи стоки в износа са медни руди и техните концентрати, кюспета и интегрални схеми.
  • През 2023 г. стокообменът между Република България и Китайска народна република възлиза на близо 4.0 млрд. щ. дол., като отбелязва спад от 5.1% спрямо 2022 г. Българският износ възлиза на 1.1 млрд. щ. дол., като отбелязва ръст в размер на 32.9%, а вносът от Китай е в размер на 2.9 млрд. щ. дол. (спад в размер на 16.9%). Първите три позиции в българския износ: медни руди и техните концентрати, царевица и кюспета формират над 50% от общия износ за китайския пазар.
  • Страната ни изнася основно суровини, а внася високотехнологични стоки.

Година

Стокообмен, в млн. щ.дол.

Ръст %

Износ, в млн. щ.дол.

Ръст %

Внос, в млн. щ.дол.

Ръст %

Салдо, в млн. щ.дол.

2020

2861.3

8.7

1058.5

14.5

1802.8

5.6

-744.3

2021

3485.9

21.8

1193.3

12.7

2292.6

27.2

-1099.3

2022

4198.3

20.4

828.1

-30.6

3370.2

47.0

-2542.1

2023

3983.9

-5.1

1100.7

32.9

2883.2

-16.9

-1782.5

2024

3806.3

-4.5

819.1

-25.6

2987.2

3.6

-2168.1

Източник: Министерство на икономиката и индустрията

  1. ВОДЕЩИ СТОКИ ВЪВ ВНОСА И ИЗНОСА

Водещи стоки в стокообмена с Китай за 2024 г.

Износ от България

Млн. щ.дол.

Дял %

Внос от Китай

Млн. щ.дол.

Дял %

Медни руди и техните концентрати

379.4

46.3

Машини и апарати за кондициониране на въздуха

126.8

4.2

Кюспета и други твърди остатъци

65.7

8.0

Диоди, транзистори и подобни полупроводникови прибори

110.9

3.7

Интегрални схеми и електронни микрокомплекти

50.2

6.1

Електрически трансформатори, статични електрически преобразуватели

102.4

3.4

Семена от слънчоглед

30.8

3.8

Електрически акумулатори

87.9

2.9

Оловни руди и техните концентрати

21.8

2.7

Столове и седалки

81.1

2.7

Слънчогледово, шафраново или памучно масло и техните фракции

21.7

2.6

Осветителни тела

71.2

2.4

Медицински, хирургически, зъболекарски или ветеринарни инструменти и апарати

17.5

2.1

Апаратура за прекъсване, разединяване, защита, разклоняване, включване или свързване на електрически вериги

66.1

2.2

Отпадъци и отломки от мед

16.0

2.0

Други мебели и техните части

60.9

2.0

Препарати от видовете, използвани за храна на животни

15.7

1.9

Арматурни артикули и подобни устройства

52.4

1.7

Царевица

14.8

1.8

Други играчки

48.3

1.6

  1. СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ

Преки инвестиции от Китай в България (млн. евро)

Период

Поток

(нетни трансакции)

Размер

(салдо към края на отчетния период)

2014

2.4

97.6

2015

2.5

127.1

2016

-20.9

107.0

2017

1.8

107.8

2018

3.0

111.5

2019

13.2

131.8

2020

-5.1

126.1

2021

3.0

122.1

2022

8.8

145.7

2023

16.1

160.4

2024

24.3

185.4

Източник: БНБ

За периода 2014 г. –2024 г. са отчетени положителни нетни преки инвестиции на Китай в България в размер на 185.4 млн. евро. (по данни на БНБ).

В сътрудничеството си с Китай българската страна се стреми към привличане на сериозни китайски инвестиции в сектори, в които страната ни има традиционни предимства и такива, които осигуряват висока добавена стойност и повишена конкурентоспособност на икономиката – машиностроене, автомобилостроене и производство на авточасти, електроника и електротехника, информационни и комуникационни технологии, селско стопанство и хранително-вкусова промишленост, туризъм.

През 2023 г. и 2024 г. интерес към инвестиране в България бе проявен от китайски фирми от следните сектори: производство на авточасти; използване на магнитна сила (power magnetics); производство на електрически материали; производство на прозорци, топлообменници.

  1. българо-КИТАЙСКА Междуправителствена смесена комисия за икономическо сътрудничество

Между България и Китай функционира българо-китайска Междуправителствена смесена комисия за икономическо сътрудничество.

Председател на българската част на Комисията е министърът на икономиката и индустрията на Република България (определен с РМС 808 от 17.11.2023 г).

Съпредседател на МПК от китайска страна е заместник-министър на търговията на Китайската народна република.

Сесиите на българо-китайската Междуправителствена СКИС представляват важен механизъм за развитие на търговско-икономическите връзки между двете страни. Последната 17-а сесия на Смесената комисия е проведена в Пекин на 16 януари 2020 г. В рамките на сесията е проведен двустранен бизнес форум. Следващата сесия следва да се проведе през 2025 г.

  1. ОТНОШЕНИЯ КИТАЙ – ЦЕНТРАЛНА И ИЗТОЧНА ЕВРОПА

Инициативата за сътрудничество между Китай и ЦИЕ стартира през 2012 г. по предложение на Китай, когато става известна като „16+1“. През май 2019 г. Гърция се присъединява, при което форматът се превръща в „17+1“, а през май 2021 г. трите балтийски страни Литва, Латвия и Естония напускат инициативата (понастоящем форматът е „14+1“).

В рамките на инициативата се провеждат срещи на правителствените ръководители срещи на местни лидери.

На 7 юли 2018 г. София е домакин на Седмата среща на правителствените ръководители на Китай и държавите от ЦИЕ. Приети са „Насоките от София“ и са подписани 20 споразумения. В рамките на срещата е организиран мащабен бизнес форум с участието на над 1000 представители на бизнеса от България, Китай и страните от ЦИЕ.

На 20 октомври 2018 г. София е домакин на 4-та среща на местните лидери на инициативата.

Последната, девета среща, се провежда на 9 февруари 2021 г. чрез видеоконферентна връзка. Домакин е китайският президент Си Дзинпин.

  1. НОРМАТИВНО-ПРАВНА БАЗА НА ИКОНОМИЧЕСКОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Междуправителствени споразумения:

  • Споразумение за икономическо сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република, подписано на 20 ноември 2006 г. в Пекин, в сила от 9 октомври 2007 г.
  • Допълнителен протокол между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република към Договора за взаимно насърчаване и защита на инвестициите между правителството на Народна Република България и правителството на Китайската народна република, подписан на 26 юни 2007 г., в сила от 10.11.2007 г.
  • Договор за взаимно насърчаване и защита на инвестициите между правителството на Народна Република България и правителството на Китайската народна република, подписан на в София на 27 юни 1989 г., в сила от 24 август 1995 г.
  • Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху дохода и имуществото между правителството на Народна Република България и правителството на Китайската народна република, подписана на 6.11.1989 г в Пекин, в сила от 24.05.1990 г.
  • Протокол за изменение и допълнение на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане, подписан в София на 15 юли 2002 г., в сила от 2 януари 2003 г.

Междуведомствени споразумения:

  • Меморандум за сътрудничество между Министерството на икономиката на Република България и Общинското народно правителство на Нинбо, подписан в гр. Нинбо на 8 юни 2019 г.
  • Меморандум за разбирателство за сътрудничество в областта на малките и средните предприятия между Министерството на икономиката на Република България и Министерството на търговията на Китайската народна република, подписан на 6 юли 2018 г. в София.
  • Меморандум за сътрудничество между Министерството на икономиката на Република България и Търговския департамент на провинция Хънан, Китайска народна република, подписан в София на 19 октомври 2018 г.
  • Меморандум за разбирателство за икономическо сътрудничество между МИЕ и Комисията за развитие и реформи на китайската провинция Анхуей, подписан в София на 23 юли 2014 г.
  • Меморандум за разбирателство за икономическо сътрудничество между МИЕТ и Комисията по търговия на Шанхай, Китайска народна република, подписан в Шанхай на 20 ноември 2012 г.
  • Меморандум за разбирателство за икономическо сътрудничество между МИЕТ и Департамента по външна търговия и икономическо сътрудничество на китайската провинция Гуандун, подписан в София на 24 август 2012 г.
  • Меморандум за разбирателство за икономическо сътрудничество между МИЕТ и Департамента по търговия на китайската провинция Дзянсу, подписан на 10 март 2011 г. в София.
  • Меморандум за насърчаване на търговското и икономическо сътрудничество между МИЕТ и Департамента по търговия на китайската провинция Джъдзян, подписан в Ханджоу на 15.06.2010 г.
  • Меморандум за разбирателство за икономическо сътрудничество между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Министерството на търговията на Китай, подписан на 14 октомври 2009 г. в София;
  • Меморандум за сътрудничество между Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия и Алиансът за икономически и търговски съветници в Китай, подписан на 17.01.2020 г. в Пекин;
  • Меморандум за разбирателство между ИАНМСП и Китайския съвет за насърчаване на международната търговия, подписан на 7 юли 2018 г. в София.
  • Меморандум между НКИЗ и Крайбрежната зона за икономическо развитие на Цъси, Джъдзян (Zhejiang Cixi Coastal Economic Development Zone), подписан в Нинбо на 8 юни 2019 г.
  • Меморандум за сътрудничество между НКИЗ и Китайския център за развитие на информационната индустрия към Министерството на индустрията и информационните технологии на Китай, подписан в София на 06.07.2018 г.
  • Меморандум за разбирателство между „Национална компания индустриални зони“ ЕАД и Зоната за икономическо и технологично развитие на град Мънгдзъ, префектура Хонгхъ, провинция Юнан (2016)
  • Меморандум за разбирателство за сътрудничество между ИАНМСП и Търговската палата на Шанхай за внос и износ, подписан в София на 27 юли 2015 г.
  • Меморандум за сътрудничество между „Национална компания индустриални зони” ЕАД и високотехнологичния парк Джунгуанцун, гр. Пекин (2014)
  • Меморандум за сътрудничество между Българската агенция за инвестиции и Китайския съвет за насърчаване на международната търговия – Шанхай, подписан на 30 април 2014 г. в гр. Шанхай;
  • Меморандум за разбирателство за сътрудничество в областта на насърчаването на инвестициите между Българската агенция за инвестиции и Агенцията за насърчаване на инвестициите към Министерството на търговията на Китайската народна република, подписан в Пекин на 19 ноември 2012 г.;
  • Меморандум за разбирателство между БАИ и Шанхайския борд за развитие на чуждестранните инвестиции, подписан на 22 ноември 2006 г. в Шанхай;
  • Меморандум за разбирателство между Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия и дирекция „Развитие на търговията” към Министерството на търговията на Китай – 2006 г.;
  • Споразумение за сътрудничество между Българската агенция за експортно застраховане и китайската партньорска организация SINOSURE – 2006 г.

май 2025 г.

отдел „Азия, Африка, Америка и Австралия”

дирекция „Външноикономическа политика и международно сътрудничество“”

Споделете