Ненко Маринов
ул. “Княз Александър І” 12, тел.: +359 2 940 7657; факс: +359 2 987 4008
n.marinov@mi.government.bg
ТЪРГОВСКО-ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – КНДР
Между Република България и КНДР съществуват дългогодишни търговско-икономически отношения, които през последните години се характеризират със значителен застой. Началото на тези отношения е поставено с подписването на първата Търговска спогодба през 1956. През 1969 е учредена Междуправителствена българо-корейска консултативна комисия по икономически и научно-технически въпроси.
До 1989/1990 двустранните търговско-икономически отношения се развиваха под формата на традиционния до този период начин ⇒ на базата на междуправителствени спогодби и протоколи за стокообмен и плащания. Стокообменът имаше устойчиви стойности. След 1989/1990 настъпи застой в търговско-икономическите отношения. Корейската страна изпитваше трудности по отношение увеличаване на експортните си ресурси, както и проблеми от финансов характер. През последните години търговско-икономическите отношения между двете страни са допълнително затруднени, а взаимната търговия сведена до почти нулеви нива, в резултат на наложените на КНДР безпрецедентно стриктни и широкообхватни санкции, ясно демонстратиращи, че за международната общност провокациите от страна на Пхенян са неприемливи и че държавите-членки на ООН са готови да предприемат сериозни мерки срещу по-нататъшното развитие на ядрената и ракетната програма на КНДР.
СТОКООБМЕН
Понастоящем търговският стокообмен между двете страни е на изключително ниско равнище. Съществуват потенциални възможности за взаимноизгодно търговско-икономическо сътрудничество, които към момента не се оползотворяват пълноценно. Сериозен проблем в тази насока създават ограничените валутно-финансови възможности на външнотърговските корейски фирми, липсата на гъвкавост в тяхната търговска политика и ограничените им възможности за самостоятелна търговска дейност в създадената сложна политическа и икономическа обстановка в КНДР, транспортните проблеми, породени от липсата на регулярни и надеждни линии, поради географската отдалеченост и прекъснатите традиционни връзки в тази област. В допълнение, наложените на страната международни ограничителни мерки сериозно рефлектират, по най-негативен начин върху двустранната търговия в редица области.
През последните години структурата на стокообмена най-общо се характеризира със следните особености:
-
водещи стоки в износа на България към КНДР: пшеница, химически продукти (азотни хетероциклени съединения), медикаменти, енергетически и електрически машини и апарати, пластмаси, каучук и изделия от тях, хранителни продукти (месни консерви, свинско месо, захарни изделия, мед), а през последните години основно тютюн и тютюневи изделия, козметични продукти и др.
-
водещи стоки във вноса на Р България от КНДР: текстилни материали и изделия от тях (памучни, изкуствени щапелни, импрегнирани, синтетични, изкуствени тъкани, памучни прежди); пластмаси, каучук и изделия от тях; мебели, осветителни тела, играчки и др. От 2014 насам вносът от КНДР у нас е на нулеви нива.
Стокообмен в млн. $
| Година | 2016 | 2017 | 2018 | 2019 | 2020 | 2021 | 2022- 10 м. |
| Износ | 0.6 | 0.6 | 0.0 | 0.0 | 0,7 | 0.0 | 0.0 |
| Внос | 0.0 | 0.0 | 0.0 | 0.0 | 0.0 | 0.0 | 0.0 |
| Общо | 0.6 | 0.6 | 0.0 | 0.0 | 0.7 | 0.0 | 0.0 |
| Салдо | + 0.6 | + 0.6 | 0.0 | 0.0 | 0.7 | 0.0 | 0.0 |
През 2016 г. стокообменът се състои само от български износ за 570 хил. щ.д., включващ: тютюневи изделия (333.3 хил. щ.д.); тютюн и заместители на тютюна (54.5 хил. щ.д.); парфюми и тоалетни води (43.7 хил. щ.д.); козметични продукти (43.2 хил. щ.д.) и др.
През 2017 г. взаимната търговия отново се състои само от български износ за 627 хил. щ.д., който включва: тютюневи изделия (376.8 хил. щ.д.); парфюми и тоалетни води (65.6 хил. щ.д.); козметични продукти (42.3 хил. щ.д.); препарати за поддържане на косата (39.4 хил. щ.д.) и др.
През 2018 и 2019 г. българската статистика отчита нулеви нива на взаимната търговия.
През 2020 г. е реализиран български износ за 677 хил. щ.д., състоящ се само от хранителни продукти.
През 2021 г. и първите 10 месеца на 2022 г. не е регистриран стокобмен между двете страни.
През последните години основните препятствия пред взаимната търговия между България и КНДР са свързани с наложените търговски и други огрничения и международни санкции на страната, в резултат на провежданите ракетни и ядрени изпитания и разработката на аналогични програми с военна цел.
ИНЖЕНЕРИНГОВА ДЕЙНОСТ
През 1972 България предостави на КНДР кредит в размер на 15 млн. рубли, в рамките на който бяха построени и въведени в експлоатация: автоматична телефонна централа в Пхенян, 3 мелнични завода и електронноизчислителен център.
В периода до 1989/1990 България допринесе за окомплектовка с оборудване и разширяване на някои фабрики и модернизиране на други ⇒ главно в областта на добивната промишленост. Благодарение на помощта, оказана от българска страна с доставка на българска електроника, в КНДР бяха завършени и предадени редица обекти в областта на електронно-изчислителната техника. Съществуваше добро сътрудничество в сферата на леката промишленост и лекарствените производства на билкова основа на базата на двустранни договорености.
През последните години българските инженерингови организации не проявяват интерес за работа на северно-корейския пазар, поради ниската възвращаемост на средствата, обективните проблеми с плащанията, възникнали в резултат на икономическата криза в страната и сложната политическа обстановка в страната и региона.
ДОГОВОРНО-ПРАВНА БАЗА
Към момента, в по-голямата си част договорно-правната база на търговско-икономическите отношения е морално остаряла и при проявен от двете страни интерес подлежи на актуализиране.
В областта на търговско-икономическите отношения, между България и КНДР бяха подписани следните по-важни нормативни документи:
- Спогодба между правителството на НР България и правителството на КНДР за учредяване на Междуправителствена българо-корейска консултативна комисия по икономически и научно-технически въпроси (20 декември 1969, София);
- Споразумение за сътрудничество между БТПП и Комитета за насърчаване на международната търговия на КНДР (26 януари 1996, Пхенян);
- Споразумение между Правителството на Р България и Правителството на КНДР за сътрудничество в областта на пощите и далекосъобщенията (м.март 1996);
- Ветеринарно-санитарна конвенция между правителството на Р България и правителството на КНДР. Парафирана на 16 юни 1999, София ⇒ 21-ва сесия на СКИНТС;
- Конвенция между правителството на Р България и правителството на КНДР за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото (16 юни 1999, София);
- Договор за взаимно насърчаване и защита на инвестициите между правителството на Р България и правителството на КНДР (16 юни 1999, София).
РЕАЛИЗИРАНИ ПОСЕЩЕНИЯ
Официалните посещения на правителствено ниво са свързани предимно с провеждането на поредните сесии на Смесената комисия между двете страни. Последната ХХI-ва сесия на Смесената комисия се състоя от 14 до 18 юни 1999 в София. Българската страна счита, че поредната ХХІІ-ра сесия на СКИНТС в Пхенян може да бъде проведена само след трайно нормализиране на сложната политическа и затруднена социално-икономическа обстановка в КНДР.
Посещенията и контактите на междуфирмено равнище са спорадични, поради наложените санкции и търговски ограничения на страната, затруднените условия за развиването на бизнес и търговия в КНДР.
В двустранния диалог, МВнР на двете страни пълноценно използват механизма на политическите консултации. Поредните политически консултации бяха проведени в София на 12 май 2014.
На проведените през м.май 2016 в София политически консултации отново беше разгледан въпроса за дълга на КНДР към България, като беше заявена готовност за съдействие от страна на севернокорейското външно министерство за уреждането му в интерес на България.
През август 2007 българска делегация, ръководена от председателя на Комисията по външна политика на Народното събрание, г-н Соломон Паси, осъществи официално посещение в КНДР. По време на посещението бяха разгледани редица теми и въпроси от взаимен интерес, вкл. в търговско-икономическата сфера, като бяха обсъдени и възможностите за провеждане на поредната ХХІІ-ра сесия на Смесената комисия.