Корея

Служба по търговско-икономическите въпроси, гр. Сеул

Илия Деков

Address: 102-8, Hannam-daero, Yogsan-gu, Seoul, Republic of Korea, 04418

Tel.: +82 2 794 8680; +82 2 794 8625; +82 2 794 8626;

Fax: +82 2 794 8681;

e-mail: i.dekov@mi.government.bg

Началник отдел “Азия, Африка, Америка и Австралия”

Аделина Кьосева

ул. “Княз Александър І” 12

тел.: +359 2 940 7688, факс: +359 2 987 40 08

a.kioseva@mi.government.bg

Референт за Корея

Юлия Филчева

ул. “Княз Александър І” 12,

тел.: +359 2 940 77 84,

u.filcheva@mi.government.bg

I. Търговско-икономически отношения между Република България и Република Корея

II. Бизнес компас

III. Секторни аннализи

– Информация относно изискванията за внос на козметични продукти в Република Корея

I. Търговско-икономически отношения между Република България и Република Корея

България отдава приоритетно значение на развитието на търговско-икономическото и научно-техническо сътрудничество с Република Корея. На 15 октомври 2009 г. бе парафирано Споразумение за свободна търговия (ССТ) между Европейския съюз и Република Корея. Подписването на споразумението се състоя на 6 октомври 2010 г. Споразумението започна да се прилага през 1 юли 2011 г. ССТ бе ратифицирано със закон, приет от 41-ото Народно събрание на Република България на 27 юли 2011 г. и обнародван в Държавен вестник, бр. 61, 9.8.2011 г. Споразумението се причислява към ново поколение споразумения с широк предметен обхват, включващ: либерализация на търговията със стоки и с услуги (включително далекосъобщителни, финансови, правни, услуги, свързани с околната среда, морския превоз), инвестиции в сектора на услугите и промишлеността, правила относно защитата на интелектуалната собственост, държавните поръчки, конкуренцията, прозрачността на регулаторната рамка и устойчивото развитие. За въпроси до Европейската комисия във връзка с приложението на ССТ е създаден специален електронен адрес (TRADE-EU-KOREA-FTA@ec.europa.eu).

1. СТОКООБМЕН С РЕПУБЛИКА КОРЕЯ

(млн. щ. д.)

	Износ	Внос	Общо	Салдо
2013	158.5	114.1	272.6	44.4
2014	96.1	109.5	205.6	-13.4
2015	59.2	93.9	153.1	-34.7
2016	77.6	123.4	201	-45.8
2017	47.6	127.5	175.1	-79.9
2018	106.3	180.3	286.6	-74.0
2019	146.9	166.6	313.5	-19.7
2020	110.2	154.4	264.6	-44.2
2021	256.2	168.1	424.3	88.1
2022	136.6	209.9	346.5	-73.3

(Съгласно българската митническа статистика)

За 2013 г. стокообменът между Република България и Република Корея е 272.6 млн. щ.д. (близо 0.3% увеличение спрямо 2012 г.), при близо 158.5 млн. щ. д. износ (около 5 % увеличение спрямо 2012 г.) и 114.1 млн. щ. д. внос (спад от около 5% спрямо 2012 г.). Външнотърговското салдо е положително и възлиза на 44.4 млн.щ.д.

За 2014 г. стокообменът между България и Република Корея възлиза на 205.6 млн. щ.д., отчитайки спад от 24.6 % спрямо 2013 г. Износът се равнява на 96.1 млн. щ.д. (намаление от 39.4 % спрямо предходната година), а вносът на 109.5 млн. щ.д. (спад с 4% на годишна база). Спадът от близо 40 % в износа ни за страната се дължи основно на спада в цените на рудите на благородните метали и намеления износ на пшеница, основни група в износната ни листа за Корея.

За 2015 г. стокообменът между България и Република Корея е на стойност 153.1 млн. щ. (25.5% по-малко спрямо 2014 г.), в това число 59.2 млн. щ. д. износ от България (спад от 36.5% спрямо 2014 г.) и 93.9 млн. щ.д. внос от Корея (спад от 14.2% спрямо 2014 г.).

През 2016 г., двустранната търговия между България и Корея е на стойност 201 млн. щ.д., отчитайки ръст от 31.3% спрямо 2015 г. Износът на България за 2016 г. възлиза на 77.6 млн. щ.д. – ръст от 31.1% спрямо предходната година. Вносът от Корея бележи също ръст от 31.4% и е на стойност 123.4 млн. щ.д.

През 2017 г., двустранната търговия между България и Корея е на стойност 175.1 млн. щ.д., отчитайки спад от 12.9% спрямо 2016 г. Износът на България за 2017 г. възлиза на 47.6 млн. щ.д. – спад от 38.7% спрямо предходната година. Вносът от Корея също бележи увеличение от 3.3% и е на стойност 127.5 млн. щ.д.

През 2018 г., стокообменът между България и Република Корея е на стойност 286.6 млн. щ., отбелязвайки 47.6% увеличение спрямо 2017 г., в това число 106.3 млн. щ. д. износ от България (увеличение от 59.4% спрямо 2017 г.) и 180.3 млн. щ.д. внос от Корея (увеличение от 41.5% спрямо 2017 г.).

През 2019 г. двустранната търговия между България и Корея е на стойност 313.5 млн. щ.д., отчитайки увеличение от 9.4% спрямо 2018 г. Износът на България за 2019 г. възлиза на 146.9 млн. щ.д. – увеличение от 38.2% спрямо предходната година. Вносът от Корея бележи намаление от 7.6% и е на стойност 166.6 млн. щ.д.

През 2020 г. стокообменът между България и Република Корея е на стойност 264.6 млн. щ.д. (15.6% по-малко спрямо 2019 г.), в това число 110.2 млн. щ.д. износ от България (спад от близо 25% спрямо 2019 г.) и 154.4 млн. щ.д. внос от Корея (спад от 7.3% спрямо 2019 г.).

През 2021 г. общият стокообмен с Корея е на стойност 424.3 млн. щ.д. и бележи ръст от 62.8% спрямо 2020 г., в т.ч. износ с увеличение от 141.2% (на стойност 256.2 млн. щ.д.) и внос на стойност 168.1 млн. щ.д. (8.9% увеличение). Салдото е положително за България и възлиза на над 88 млн. щ.д.

Съгласно предварителните данни на митническата статистика през 2022 г. двустранната търговия достига 346.5 млн. щ.д. (спад от 18.3% спрямо 2021 г.), от които български износ в размер на 136.6 млн. щ.д. (намаление от 46.7%) и внос на стойност 209.9 млн. щ.д. (ръст от близо 25%).

2. ВОДЕЩИ СТОКИ ПО ИЗНОС-ВНОС

Водещи стокови групи в стокообмена с Република Корея за 2019 г.

ИЗНОС ОТ БЪЛГАРИЯ	% от общия износ	ВНОС ОТ КОРЕЯ	% от общия внос
Пшеница и смес от пшеница и ръж	29.2	Полиацетали, други полиетери и епоксидни смоли в първични форми	16.3
Царевица	16.9	Части и принадлежности, предназначени изключително или главно за машините и апаратите от NN 8469 до 8472	13.5
Ламарини, листове и ленти от мед	13.4	Акрилови полимери в първични форми	6.3
Руди на благородните метали и техните концентрати	4.05	Електрически акумолатори	5.03
Човешка кръв; животинска кръв	3.5	Необработено олово	4.4
Интегрални схеми и електронни микрокомплекти	2.5	Синтетични щапелни влакна	4.1

Водещите стоки по износа за 2019 г. са: Пшеница и смес от пшеница и ръж (41.9 млн. щ.д.); Царевица (24.3 млн. щ.д.); Ламарини, листове и ленти от мед (19.2 млн. щ.д.); Руди на благородните метали и техните концентрати (5.8 млн. щ.д.); Човешка кръв; животинска кръв (5.1 млн. щ.д.); Интегрални схеми и електронни микрокомплекти (3.5 млн. щ.д.) и др. Водещите стоки по вноса за същия период са: Полиацетали, други полиетери и епоксидни смоли в първични форми (27.1 млн. щ.д.); Части и принадлежности, предназначени изключително или главно за машините и апаратите от NN 8469 до 8472 (22.5 млн. щ.д.); Акрилови полимери в първични форми (10.6 млн. щ.д.); Електрически акумулатори (8.4 млн. щ.д.); Необработено олово (7.3 млн. щ.д.); Синтетични щапелни влакна (6.9 млн. щ.д.) и др.

Водещи стокови групи в стокообмена с Република Корея за 2020 г.

ИЗНОС ОТ БЪЛГАРИЯ	% от общия износ	ВНОС ОТ КОРЕЯ	% от общия внос
Рафинирана мед и медни сплави в необработен вид	21.3	Полиацетали, други полиетери и епоксидни смоли в първични форми	15.1
Ламарини, листове и ленти от мед	15.4	Акрилови полимери в първични форми	11.0
Царевица	8.1	Части и принадлежности, предназначени изключително или главно за машините и апаратите от NN 8469 до 8472	6.1
Интегрални схеми и електронни микрокомплекти	5.7	Диагностични или лабораторни реактиви	5.2
Човешка кръв; животинска кръв	5.0	Пневматични гуми от каучук	5.0
Конвертори, леярски кофи, кокили и машини за отливане	5.0	Електрически акумулатори	4.0

Водещите стоки по износа за 2020 г. са: Рафинирана мед и медни сплави в необработен вид (22.6 млн. щ.д.); Ламарини, листове и ленти от мед (16.4 млн. щ.д.); Царевица (8.6 млн. щ.д.); Интегрални схеми и електронни микрокомплекти (6.1 млн. щ.д.); Човешка кръв; животинска кръв (5.3 млн. щ.д.); Конвертори, леярски кофи, кокили и машини за отливане (5.3 млн. щ.д.); и др. Водещите стоки по вноса за същия период са: Полиацетали, други полиетери и епоксидни смоли в първични форми (23.3 млн. щ.д.); Акрилови полимери в първични форми (16.95 млн. щ.д.); Части и принадлежности, предназначени изключително или главно за машините и апаратите от NN 8469 до 8472 (9.5 млн. щ.д.); Диагностични или лабораторни реактиви (8.1 млн. щ.д.); Пневматични гуми от каучук (7.7 млн. щ.д.); Електрически акумулатори (6.1 млн. щ.д.) и др.

Водещи стокови групи в стокообмена с Република Корея през 2021 г.

ИЗНОС ОТ БЪЛГАРИЯ	% от общия износ	ВНОС ОТ КОРЕЯ	% от общия внос
Пшеница и смес от пшеница и ръж	38.9	Полиацетали, други полиетери и епоксидни смоли в първични форми	11.6
Царевица	24.8	Части и принадлежности, предназначени изключително или главно за машините и апаратите от NN 8469 до 8472	7.9
Ламарини, листове и ленти от мед	10.8	Синтетични щапелни влакна	6.9
Интегрални схеми и електронни микрокомплекти	2.9	Акрилови полимери в първични форми	6.6
Човешка кръв; животинска кръв	1.7	Приемателни телевизионни апарати	4.97
Двигатели	1.7	Пневматични гуми от каучук	4.7

Водещите стоки по износа през 2021 г. са: пшеница и смес от пшеница и ръж (99.6 млн. щ.д.); царевица (63.4 млн. щ.д.); ламарини, листове и ленти от мед (14.8 млн. щ.д.); интегрални схеми и електронни микрокомплекти (6.5 млн. щ.д.); човешка кръв; животинска кръв (4.1 млн. щ.д.); двигатели (3.6 млн. щ.д.) и др.

Водещите стоки по вноса за същия период са: полиацетали, други полиетери и епоксидни смоли в първични форми (19.5 млн. щ.д.); части и принадлежности, предназначени изключително или главно за машините и апаратите от NN 8469 до 8472 (13.3 млн. щ.д.); синтетични щапелни влакна (11.6 млн. щ.д.); акрилови полимери в първични форми (11.1 млн. щ.д.); приемателни телевизионни апарати (8.4 млн. щ.д.); пневматични гуми от каучук (7.9 млн. щ.д.) и др.

Водещи стокови групи в стокообмена с Република Корея през 2022 г.

ИЗНОС ОТ БЪЛГАРИЯ	% от общия износ	ВНОС ОТ КОРЕЯ	% от общия внос
Ламарини, листове и ленти от мед	25.1	Необработен алуминий	10.8
Пшеница и смес от пшеница и ръж	11.6	Полиацетали, други полиетери и епоксидни смоли в първични форми	9.6
Интегрални схеми и електронни микрокомплекти	9.7	Приемателни телевизионни апарати	7.2
Оловни руди и техните концентрати	8.0	Синтетични щапелни влакна	6.2
Царевица	8.0	Части и принадлежности, предназначени изключително или главно за машините и апаратите от NN 8469 до 8472	4.8
Крафтхартии и крафткартони	3.3	Пневматични гуми от каучук	4.7

Водещите стоки по износа през периода 2022 г. са: ламарини, листове и ленти от мед (34.3 млн. щ.д.); пшеница и смес от пшеница и ръж (15.8 млн. щ.д.); интегрални схеми и електронни микрокомплекти (13.2 млн. щ.д.); оловни руди и техните концентрати (10.9 млн. щ.д.); царевица (10.9 млн. щ.д.); крафтхартии и крафткартони (4.5 млн. щ.д.); и др.

Водещите стоки по вноса за същия период са: необработен алуминий (22.6 млн. щ.д.); полиацетали, други полиетери и епоксидни смоли в първични форми (20.1 млн. щ.д.); приемателни телевизионни апарати (15.1 млн. щ.д.); синтетични щапелни влакна (13.1 млн. щ.д.); части и принадлежности, предназначени изключително или главно за машините и апаратите от NN 8469 до 8472 (10.0 млн. щ.д.); пневматични гуми от каучук (9.9 млн. щ.д.) и др.

Съществуват възможности за разширяване на износа ни на продукти като: зърнени храни, олио, лозаро-винарски продукти, козметични/фармацевтични продукти и други. Българските вина са непознати в Република Корея, поради което е необходимо рекламиране за налагане на пазара.

3. ИНВЕСТИЦИИ

По данни на БНБ за периода 2012 – 2021 г. нетният поток на преките инвестиции от Южна Корея в България възлиза е както следва:

(в млн. евро)

	2012	2013	2014	2015	2016	2017	2018	2019	2020	2021	2022
Република Корея	59.9	15.7	1.0	8.7	-1.5	-17.2	-1.2	-37.4	-18.5	1.3	–6.6

Данните на централната банка по отношение на корейските капиталовложения у нас показват годишни нетни трансакции в размер на 59.9 млн. евро, 15.7 млн. евро, 1.0 млн. евро и 8.7 млн. евро съответно през 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. От 2016 г. до 2020 г. се наблюдава отрицателен нетен поток на преки капиталовложения от Република Корея в размер съответно на -1.5 млн. евро, -17.2 млн. евро, -1.2 млн. евро, -37.4 млн. евро и на -18.5 млн. евро. Съгласно данните за 2021 г. корейските инвестиции са в размер 1.3 млн. евро, предварителните изчисления за 2022 г. сочат отново отрицателен поток на корейски инвестиции в България в размер -6.6 млн. евро. По данни на БНБ нетната позиция в края на 2022 г. (общата сума на корейските инвестиции в България в края на периода) е 68.1 млн. евро.

Достигнатото ниво на корейските инвестиции в България не отговаря на възможностите на страната.

4. МЕЖДУПРАВИТЕЛСТВЕНА КОМИСИЯ

Споразумението за икономическо сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Република Корея от 30 октомври 2008 г. създава Междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество. С Решение на Министерския съвет №774 от 1 октомври 2009 г. за съпредседател на комисията от българска страна е определен заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Първата учредителна сесия на Междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество бе проведена на 6 октомври 2015 г. в гр. София. По време на заседанието двете страни обсъдиха широк кръг от въпроси от двустранните отношения и обмениха идеи за възможни бъдещи направления на сътрудничество.

Втората сесия на СКИС бе проведена на 11 септември 2019 г. в гр. Сеул. Съпредседател от българска страна бе г-н Лъчезар Борисов, заместник-министър на икономиката на България, а от корейска страна г-н Канг-Хиеон Юн, заместник-министър на външните работи на Република Корея.

В дневния ред на Сесията бяха включени въпроси от секторите търговия и инвестиции, енергийна и транспортна инфраструктура, туризъм, култура, образование и обмен на хора, наука и ИКТ, сътрудничество в отбраната, селско стопанство и храни и глобални въпроси като Споразумението на свободна търговия ЕС-Корея, Брекзит и реформата на СТО.

На 16 март 2011 г. се проведе първата сесия на Комитета за промишлено коопериране (КПК) между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Министерството на икономиката, базирана на знанието, на Република Корея (МКЕ). За тази цел в периода 15-16 март 2011 г. посещение в България осъществи южнокорейска официална и бизнес делегация начело с г-н Парк Йонг-Джун, заместник-министър на икономиката, базирана на знанието, с ресор търговия и енергетика.

По време на сесията бяха обсъдени въпроси от областта на: търговското, инвестиционното и индустриалното сътрудничество между България и Корея, европейските фондове за конкурентоспособност и транспорт, енергийната инфраструктура и възобновяемите енергийни източници, информационните технологии и научната и развойна дейност, селското стопанство, малките и средните предприятия.

На 2 ноември 2018 г. се проведе Второ заседание на Комитета за промишлено коопериране. От българска страна председател на КПК бе заместник-министърът на икономиката, г-н Лъчезар Борисов, а от корейска – заместник-министърът на търговията, индустрията и енергетиката на Република Корея – г-н Канг Минг Су, постоянен комисар в Корейската търговска комисия.

По време на заседанието бяха обсъдени следните тематични области – търговия и инвестиции, енергетика, транспорт и инфраструктура и др. Двете страни се обединиха около мнението, че има сериозен потенциал за увеличаване на стокообмена и дискутираха възможни конкретни стъпки и проекти, които да дадат нов тласък на търговско-икономическите ни връзки. Българската страна подчерта, че е готова да разшири подкрепата си за бъдещи корейски проекти в България, особено в областта на автомобилостроенето, електрониката и електротехниката, високотехнологичните и иновационни производства. Значим потенциал за сътрудничество и привличане на инвестиции имат преработващата промишленост, инфраструктурното строителство и енергетиката. Подчертано бе, че по отношение на българския износ считаме, че потенциал за разширяване на експорта ни за Корея имат стоки като етерични масла и продукти от роза, вино, фармацевтични и козметични продукти, хранителни и софтуерни продукти.

5. ПОСЕЩЕНИЯ И СРЕЩИ

В периода 24 – 26 октомври 2017 г. бе осъществено посещението на министър-председателя на Р Корея г-н Ли Нак-йон в Р България, по време на което бяха проведени срещи с министър-председателя на Република България, с участието на министъра на икономиката, г-н Емил Караниколов, както и с президента на Република България. По време на визитата официално бе оповестено създаването на Българо-корейска търговска камара.

На 16 и 18 май 2018 г. се проведе Българо-корейски форум на тема „Мир и просперитет“ в градовете София и Варна. Организатори на събитието бяха посолството на Република Корея в София съвместно със СУ „Св. Кл. Охридски“, УНСС, Висше училище по мениджмънт – Варна и Българо-корейската търговско-промишлена камара.

В периода 30 юни – 4 юли 2018 г. бе осъществено работно посещение на заместник-министър Лъчезар Борисов в Република Корея. По време на визитата бяха проведени срещи с г-н Канг Сон-чон, заместник-министър, Министерство на търговията, индустрията и енергетиката на Република Корея; Корейската асоциация на вносителите; Корейско-български комитет за икономическо сътрудничество; почетния консул на България в Сеул, като също така бяха посетени водещи корейски компании в областта на електротехниката, машиностроенето, автомобилните части и ИКТ сектора. По време на визитата бе потвърдено желанието за провеждане на втора сесия на българо-корейската Смесена комисия за икономическо сътрудничество, както и на втора сесия на Комитет за промишлено коопериране. Договорено бе провеждането на поредица от бизнес форуми, включително с акцент върху нарастване на износа на България, както и посещението на редица корейски компании в страната. В рамките на дискусиите бяха идентифицирани и конкретни потенциални инвестиционни проекти от сферата на асемблирането на аграрна техника, спа-туризма и млекопреработването. В рамките на посещението на българската делегация в Сеул се проведе и церемонията по закриване на българското председателство като приветствие с представяне на постигнатите успехи направи заместник-министър Лъчезар Борисов.

По покана на Корейската фондация посещение в Корея в периода 16-22 септември 2018 г. осъществи г-н Георг Георгиев, заместник-министър на външните работи.

В периода 30 октомври – 4 ноември 2018 г. бе осъществено работно посещение на заместник-министър Лъчезар Борисов в Република Корея. По време на визитата бе проведено Второ заседание на Българо-корейския Комитет за промишлено коопериране, както и срещи със заместник–министъра на външните работи на Република Корея, г-н Юум Канг-Хион; заместник-председателя на Корейската търговско-промишлена палата (КСCI), г-н Ким Джундонг; почетните консули на България в Корея и представители на корейски компании от автомобилния сектор. По време на визитата бе потвърдено желанието за интензифициране на икономическото сътрудничество, договорено бе провеждането на двустранни бизнес форуми, включително с акцент върху нарастване на износа на България, както и посещението на редица корейски компании в страната. В българската делегация участваше и заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството – г-н Валентин Йовев, представители на МРРБ, Министерство на транспорта и информационните технологии, Министерство на икономиката и Аутомотив Клъстер – България.

В периода 7-12 септември 2019 г. бе реализирано посещение в Република Корея на г-н Емил Караниколов, министър на икономиката на Република България и делегацията за Втората сесия на междуправителствената българо-кореска комисия за икономическо сътрудничество (СКИС), която се проведе на 11 септември 2019 г. По време на визитата министър Караниколов проведе срещи със заместник-министър на търговията от Министерство на търговията, индустрията и енергетиката на Корея, с председателя на Корейската асоциация на вносителите – KOIMA, с почетните консули на България в Корея, с представители на HYUNDAI MOTOR GROUP и SAMSUNG ELECTRONICS, както и с представители на други корейски компании от автомобилния сектор. В дневния ред на Сесията бяха включени въпроси от секторите търговия и инвестиции, енергийна и транспортна инфраструктура, туризъм, култура, образование и обмен на хора, наука и ИКТ, сътрудничество в отбраната, селско стопанство и храни и глобални въпроси като Споразумението на свободна търговия ЕС-Корея, Брекзит и реформата на СТО.

В периода 25-27 септември 2019 г. бе осъществено първото посещение на български министър-председател в Република Корея. Г-н Емил Караниколов, министър на икономиката, бе част от делегацията, придружаваща премиера на страната. По време на визитата бяха проведени срещи с министър-председателя и президента на Република Корея, посещение на Хюндай R&D, обяд, даван от Korea-Bulgaria economic cooperation committee. По време на визитата бе проведен и двустранен Българо-корейски бизнес форум, официално открит с приветствие от страна на министъра на икономиката, г-н Емил Караниколов. По време на посещението бяха подписани Меморандум за разбирателство между българската Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) и Агенцията за насърчаване на търговията и инвестициите на Корея, Меморандум за разбирателство между ИАНМСП и Асоциацията на вносителите на Република Корея, Меморандум за сътрудничество между Българската агенция за инвестиции (БАИ) и Агенцията за насърчаване на търговията и инвестициите на Корея, Меморандум за разбирателство между Национална компания индустриални зони (НКИЗ) и Корейската корпорация за индустриални комплекси, както и други търговски споразумения.

На 22 юли 2020 г. заместник-министър Лъчезар Борисов взе участие в семинар във връзка с представянето на финален доклад за представяне на резултатите и препоръките по Програмата за споделяне на знания на Република Корея по проект, разработен съвместно между Министерство на икономиката, БАН и корейската страна – „Разработване на рамка за ранно предупреждение за откриване на криза в икономическите сектори в България: въз основа на опита на корейското икономическо развитие“.

На 6 октомври 2020 г. бе проведен семинар, организиран от посолството на Република Корея в България на тема – The green deal: The pathway for the Republic of Korea and the Republic of Bulgaria towards a low-carbon and green economy.

На 19 януари 2021 г. заместник-министър Стамен Янев взе участие в онлайн конференцията “България и Корея – партньори в един променящ се свят“, посветена на 30 годишнината от установяването на дипломатически отношения между двете страни и организирана от посолството на Република България в Сеул, в партньорство с Дипломатическия институт към министъра на външните работи на Република България и Центъра за българистика към Университета за чужди науки Hankuk (Сеул).

Посещение в България на г-жа Парк Енна, посланик по международни отношения на Бусан, Република Корея, 24 май 2022 г. Представена бе кандидатурата на Корея за домакин на World Expo 2030 в морския град Бусан по време на среща в МИИ с министъра.

В периода 26-30 септември 2022 г. бе реализирано посещение на г-жа Ирина Щонова, заместник-министър на икономиката и индустрията, съвместно с „Национална компания индустриални зони“ ЕАД в Република Корея.

Посещение в България на кмета на гр. Бусан, г-н Парк Хьонг-джун, 30 ноември – 1 декември 2022 г. и проведена среща с министър Стоянов на 1 декември 2022 г. Поискана бе подкрепа от Република Корея за кандидатурата за домакинство на ЕКСПО 2030.

Посещение в България на изпълнителния заместник-председател на Корейската търговско-промишлена палата, г-н У Техи, и проведена среща с министъра на икономиката и индустрията Никола Стоянов на 9 февруари 2023 г.

На 16 февруари 2023 г. делегация от Градския съвет на Бусан, Република Корея, посети България. Проведени бяха срещи на ниво заместник-министър В Министерство на икономиката и индустрията, както и в Софийска община.