Корея

Служба по търговско-икономическите въпроси, гр. Сеул

Илия Деков

Address: 102-8, Hannam-daero, Yogsan-gu, Seoul, Republic of Korea, 04418

Tel.: +82 2 794 8680; +82 2 794 8625; +82 2 794 8626;

Fax: +82 2 794 8681;

e-mail: i.dekov@mi.government.bg

Началник отдел “Азия, Африка, Америка и Австралия”

Аделина Кьосева

ул. “Княз Александър І” 12

тел.: +359 2 940 7688, факс: +359 2 987 40 08

a.kioseva@mi.government.bg

Референт за Корея

Юлия Филчева

ул. “Княз Александър І” 12,

тел.: +359 2 940 77 84,

u.filcheva@mi.government.bg

I. Търговско-икономически отношения между Република България и Република Корея

II. Бизнес компас

III. Секторни аннализи

– Информация относно изискванията за внос на козметични продукти в Република Корея

I. Търговско-икономически отношения между Република България и Република Корея

България отдава приоритетно значение на развитието на търговско-икономическото и научно-техническо сътрудничество с Република Корея. На 15 октомври 2009 г. бе парафирано Споразумение за свободна търговия (ССТ) между Европейския съюз и Република Корея. Подписването на споразумението се състоя на 6 октомври 2010 г. Споразумението започна да се прилага през 1 юли 2011 г. ССТ бе ратифицирано със закон, приет от 41-ото Народно събрание на Република България на 27 юли 2011 г. и обнародван в Държавен вестник, бр. 61, 9.8.2011 г. Споразумението се причислява към ново поколение споразумения с широк предметен обхват, включващ: либерализация на търговията със стоки и с услуги (включително далекосъобщителни, финансови, правни, услуги, свързани с околната среда, морския превоз), инвестиции в сектора на услугите и промишлеността, правила относно защитата на интелектуалната собственост, държавните поръчки, конкуренцията, прозрачността на регулаторната рамка и устойчивото развитие. За въпроси до Европейската комисия във връзка с приложението на ССТ е създаден специален електронен адрес (TRADE-EU-KOREA-FTA@ec.europa.eu).

1. Стокообмен

Статистически данни за развитието на стокообмена между България и Корея:

(млн. щ. д.)

	Износ	Внос	Общо	Салдо
2007	38.2	103.5	141.7	-65.3
2008	47.3	109.3	156.6	-62
2009	30.0	67.8	97.8	-37.8
2010	123.6	99.5	223.1	24.1
2011	134.7	167.2	301.9	-32.5
2012	150.9	120.8	271.7	30.1
2013	158.5	114.1	272.6	44.4
2014	96.1	109.5	205.6	-13.4
2015	59.2	93.9	153.1	-34.7
2016	77.6	123.4	201	-45.8
2017	47.6	127.5	175.1	-79.9
2018	106.3	180.3	286.6	-74.0
2019	146.9	166.6	313.5	-19.7
2020	110.2	154.4	264.6	-44.2
2021	256.2	168.1	424.3	88.1
I-X 2022	111.3	173.6	284.9	-62.3

(Съгласно българската митническа статистика)

За 2013 г. стокообменът между Република България и Република Корея е 272.6 млн. щ.д. (близо 0.3% увеличение спрямо 2012 г.), при близо 158.5 млн. щ. д. износ (около 5 % увеличение спрямо 2012 г.) и 114.1 млн. щ. д. внос (спад от около 5% спрямо 2012 г.). Външнотърговското салдо е положително и възлиза на 44.4 млн.щ.д.

За 2014 г. стокообменът между България и Република Корея възлиза на 205.6 млн. щ.д., отчитайки спад от 24.6 % спрямо 2013 г. Износът се равнява на 96.1 млн. щ.д. (намаление от 39.4 % спрямо предходната година), а вносът на 109.5 млн. щ.д. (спад с 4% на годишна база). Спадът от близо 40 % в износа ни за страната се дължи основно на спада в цените на рудите на благородните метали и намеления износ на пшеница, основни група в износната ни листа за Корея.

За 2015 г. стокообменът между България и Република Корея е на стойност 153.1 млн. щ. (25.5% по-малко спрямо 2014 г.), в това число 59.2 млн. щ. д. износ от България (спад от 36.5% спрямо 2014 г.) и 93.9 млн. щ.д. внос от Корея (спад от 14.2% спрямо 2014 г.).

През 2016 г., двустранната търговия между България и Корея е на стойност 201 млн. щ.д., отчитайки ръст от 31.3% спрямо 2015 г. Износът на България за 2016 г. възлиза на 77.6 млн. щ.д. – ръст от 31.1% спрямо предходната година. Вносът от Корея бележи също ръст от 31.4% и е на стойност 123.4 млн. щ.д.

През 2017 г., двустранната търговия между България и Корея е на стойност 175.1 млн. щ.д., отчитайки спад от 18.3% спрямо 2016 г. Износът на България за 2017 г. възлиза на 47.6 млн. щ.д. – спад от 47.4% спрямо предходната година. Вносът от Корея бележи увеличение от близо 3% и е на стойност 127.5 млн. щ.д.

През 2018 г., стокообменът между България и Република Корея е на стойност 286.6 млн. щ., отбелязвайки 47.6% увеличение спрямо 2017 г., в това число 106.3 млн. щ. д. износ от България (увеличение от 59.4% спрямо 2017 г.) и 180.3 млн. щ.д. внос от Корея (увеличение от 41.5% спрямо 2017 г.).

През 2019 г. двустранната търговия между България и Корея е на стойност 313.5 млн. щ.д., отчитайки увеличение от 9.4% спрямо 2018 г. Износът на България за 2019 г. възлиза на 146.9 млн. щ.д. – увеличение от 38.2% спрямо предходната година. Вносът от Корея бележи намаление от 7.6% и е на стойност 166.6 млн. щ.д.

През 2020 г. стокообменът между България и Република Корея е на стойност 264.6 млн. щ.д. (15.6% по-малко спрямо 2019 г.), в това число 110.2 млн. щ.д. износ от България (спад от близо 25% спрямо 2019 г.) и 154.4 млн. щ.д. внос от Корея (спад от 7.3% спрямо 2019 г.).

Съгласно предварителните данни на митническата статистика през първите десет месеца на 2022 г. двустранната търговия достига 284.9 млн. щ.д. (спад от 25% спрямо същия период на 2021 г.), от които български износ в размер на 111.3 млн. щ.д. (намаление от 53.8%) и внос на стойност 173.6 млн. щ.д. (ръст от близо 25%).

През 2021 г. общият стокообмен с Корея е на стойност 424.3 млн. щ.д. и бележи ръст от 62.8% спрямо 2020 г., в т.ч. износ с увеличение от 141.2% (на стойност 256.2 млн. щ.д.) и внос на стойност 168.1 млн. щ.д. (8.9% увеличение). Салдото е положително за България и възлиза на над 88 млн. щ.д.

2. Водещи стоки по износ-внос

Водещи стокови групи в стокообмена с Република Корея за 2013 г.

ИЗНОС ОТ БЪЛГАРИЯ	% от общия износ	ВНОС ОТ КОРЕЯ	% от общия внос
Руди на благородните метали и техните концентрати	83.7	Полиацетали, полиетери и смоли в първични форми; поликарбонати, полиестери	27.6
Интегрални схеми и електронни микрокомплекти	2.2	Тръби	6.5
Двигатели	1.6	Машини и апарати за кондициониране на въздуха	4.1
Човешка кръв; животинска кръв, приготвена за терапевтични, профилактични или диагностични цели	1.3	Полимери на етилена в първични форми	3.9
Сурови или необработени тютюни	0.8	Полимери на винилхлорида	3.7
Мекотели	0.8	Плосковалцувани продукти от желязо или нелегирани стомани	3.3
Органични тиосъединения	0.7	Акрилови полимери в първични форми	2.5

Водещи стоки по износа за 2013 г. са: руди на благородните метали (приблизително 45% от общия обем на износа за Корея); пшеница и смес от пшеница и ръж (близо 34% от обема на износа); царевица; в по-малки количества – интегрални схеми; части за крикове/кари/товаро-подемни машини; мекотели; двигатели; апаратура за прекъсване и др. на електрически вериги и пр. Водещи стоки по вноса за същия период: полиацетали, полиетери, полиестери; части за канцеларски машини и машини за обработка на информация; синтетични влакна за предене; полимери на винилхлорида; полимери на етилена; железни и стоманени тръби и други.

Водещи стокови групи в стокообмена с Република Корея за 2014 г.

ИЗНОС ОТ БЪЛГАРИЯ	% от общия износ	ВНОС ОТ КОРЕЯ	% от общия внос
Руди на благородните метали и техните концентрати	39.1	Полиацетали, полиетери и смоли в първични форми; поликарбонати, полиестери	22.8
Пшеница и смес от пшеница и ръж	23.7	Синтетични щапелни влакна	7.1
Интегрални схеми и електронни микрокомплекти	3.8	Части и принадлежности за канцеларски машини и апарати за обработка на информацията	4.7
Столове и седалки	2.7	Плосковалцувани продукти от желязо или нелегирани стомани	4.2
Мекотели	2.5	Полимери на етилена в първични форми	3.9
Ракообразни и мекотели, приготвени или консервирани	2.4	Приемателни телевизионни апарати, видеомонитори и видеопрожектори	3.5
Двигатели	2.2	Части и принадлежности за телефони, телевизори, видеокамери	2.9

Водещите стоки по износа за 2014 г. са: Руди на благородните метали и техните концентрати (37.6 млн. щ.д.); Пшеница и смес от пшеница и ръж (22.8 млн. щ.д.); Интегрални схеми и електронни микрокомплекти (3.7 млн. щ.д.); Столове и седалки (2.6 млн. щ.д.); Мекотели (2.4 млн. щ.д.); Ракообразни (2.3 млн. щ.д.); Двигатели (2.1 млн. щ.д.) и др. Водещите стоки по вноса за същата година са: Полиацетали (25 млн. щ.д.); Синтетични щапелни влакна (7.7 млн. щ.д.); Части и принадлежности за канцеларски машини и машини за обработка на информация (5.2 млн. щ.д.); Плосковалцувани продукти от желязо (4.6 млн. щ.д.); Полимери на етилена в първични форми (4.3 млн. щ.д.); Приемателни телевизионни апарати, видеомонитори и видеопрожектори (3.8 млн. щ.д.); Части и принадлежности за телефони, телевизори, видеокамери (3.2 млн. щ.д.) и др.

Водещи стокови групи в стокообмена с Република Корея за 2015 г.

ИЗНОС ОТ БЪЛГАРИЯ	% от общия износ	ВНОС ОТ КОРЕЯ	% от общия внос
Пшеница и смес от пшеница и ръж	29.3	Полиацетали, полиетери и смоли в първични форми; поликарбонати, полиестери	17.8
Флоат стъкло, шлифовано и полирано стъкло	12.2	Части и принадлежности за канцеларски машини и машини за обработка на информация	6.2
Интегрални схеми и електронни микрокомплекти	6.8	Синтетични щапелни влакна	5.9
Човешка кръв; животинска кръв	5.8	Части и принадлежности за телефони, телевизори, видеокамери	4.9
Столове и седалки	3.9	Полимери на етилена	4.5
Мекотели	3.9	Пневматични гуми от каучук	4.4
Сурови или необработени тютюни	3.4	Електрически акумулатори	3.9

Водещите стоки по износа за 2015 г. са: Пшеница и смес от пшеница и ръж (17.4 млн. щ.д.); Флоат стъкло, шлифовано и полирано стъкло (7.2 млн. щ.д.); Интегрални схеми и електронни микрокомплекти (4.0 млн. щ.д.); Човешка кръв; животинска кръв (3.4 млн. щ.д.); Столове и седалки (2.3 млн. щ.д.); Мекотели (2.3 млн. щ.д.) и др. Водещите стоки по вноса за същия период на 2015 г. са: Полиацетали (16.8 млн. щ.д.); Части и принадлежности за канцеларски машини и машини за обработка на информация (5.8 млн. щ.д.); Синтетични щапелни влакна (5.5 млн. щ.д.); Части и принадлежности за телефони, телевизори, видеокамери (4.6 млн. щ.д.); Полимери на етилена (4.2 млн. щ.д.); Пневматични гуми от каучук (4.1 млн. щ.д.); Електрически акумулатори (3.7млн. щ.д.); и др.

Водещи стокови групи в стокообмена с Република Корея за 2016 г.

ИЗНОС ОТ БЪЛГАРИЯ	% от общия износ	ВНОС ОТ КОРЕЯ	% от общия внос
Пшеница и смес от пшеница и ръж	46.05	Необработено олово	15.2
Мекотели и водни безгръбначни	5.5	Полиацетали, полиетери и смоли в първични форми; поликарбонати, полиестери	12.1
Сурови или необработени тютюни	5.2	Части и принадлежности, различни от предпазни кутии, обвивки, опаковки и подобни	8.1
Ракообразни, мекотели и други водни безгръбначни	4.9	Пневматични гуми от каучук	5.2
Интегрални схеми и електронни микрокомплекти	4.8	Синтетични щапелни влакна	4.7
Табла, пана, конзоли и др.	4.2	Части, изключително или главно предназначени за апаратите от позиции NN 8525 до 8528	4.4

Водещите стоки по износа за 2016 г. са: Пшеница и смес от пшеница и ръж (35.7 млн. щ.д.); Мекотели и водни безгръбначни (4.3 млн. щ.д.); Сурови или необработени тютюни (4 млн. щ.д.); Ракообразни, мекотели и други водни безгръбначни (3.8 млн. щ.д.); Интегрални схеми и електронни микрокомплекти (3.7 млн. щ.д.); Табла, пана, конзоли, пултове, шкафове (3.2 млн. щ.д.) и др. Водещите стоки по вноса за 2016 г. са: Полиацетали (14.9 млн. щ.д.); Части и принадлежности, различни от предпазни кутии, обвивки, опаковки и подобни (10.03 млн. щ.д.); Пневматични гуми от каучук (6.5 млн. щ.д.); Синтетични щапелни влакна (5.8 млн. щ.д.) и др.

Водещи стокови групи в стокообмена с Република Корея за 2017 г.

ИЗНОС ОТ БЪЛГАРИЯ	% от общия износ	ВНОС ОТ КОРЕЯ	% от общия внос
Ракообразни и мекотели, приготвени и консервирани	14.6	Полиацетали, полиетери и смоли в първични форми; поликарбонати, полиестери	16.1
Мекотели и водни безгръбначни живи, пресни, охладени, замразени, сушени, осолени или в саламура	8.1	Части и принадлежности за канцеларски машини и компютри	13.2
Интегрални схеми и електронни микрокомплекти	7.7	Необработено олово	7.0
Ламарини, листове и ленти от мед	7.6	Синтетични щапелни влакна	6
Човешка кръв; животинска кръв	6.2	Електрически акумулатори	5.5
Столове и седалки	5.7	Акрилови полимери в първични форми	5.1

Водещите стоки по износа за 2017 г. са: Ракообразни, мекотели и други водни безгръбначни, приготвени или консервирани (6.9 млн. щ.д.); Мекотели и водни безгръбначни живи, пресни, охладени, замразени, сушени, осолени или в саламура (3.9 млн. щ.д.); Интегрални схеми и електронни микрокомплекти (3.6 млн. щ.д.); Ламарини, листове и ленти от мед (3.6 млн. щ.д.); Човешка кръв; животинска кръв (2.95 млн. щ.д.); Столове и седалки (2.71 млн. щ.д.); и др. Водещите стоки по вноса за 2017 г. са: Полиацетали (20.5 млн. щ.д.); Части и принадлежности за машините и апаратите от NN 8469 до 8472 (16.8 млн. щ.д.); Необработено олово (8.9 млн. щ.д.); Синтетични щапелни влакна (7.6 млн. щ.д.); Електрически акумулатори (7 млн. щ.д.); и др.

Водещи стокови групи в стокообмена с Република Корея за 2018 г.

ИЗНОС ОТ БЪЛГАРИЯ	% от общия износ	ВНОС ОТ КОРЕЯ	% от общия внос
Царевица	24.2	Полиацетали, други полиетери и епоксидни смоли в първични форми	20.0
Табла, пана, конзоли, пултове, шкафове и други подобни	11.0	Части и принадлежности, предназначени изключително или главно за машините и апаратите от NN 8469 до 8472	14.4
Ламарини, листове и ленти от мед	9.7	Необработено олово	6.4
Интегрални схеми и електронни микрокомплекти	5.0	Синтетични щапелни влакна	5.0
Ракообразни, мекотели и други водни безгръбначни, приготвени или консервирани	4.2	Електрически акумулатори	4.5
Конвертори, леярски кофи, кокили и машини за отливане	4.2	Пневматични гуми от каучук	4.0

Водещите стоки по износа за 2018 г. са: Царевица (25.8 млн. щ.д.); Табла, пана, конзоли, пултове, шкафове и други подобни (11.7 млн. щ.д.); Ламарини, листове и ленти от мед (10.3 млн. щ.д.); Интегрални схеми и електронни микрокомплекти (5.3 млн. щ.д.); Ракообразни, мекотели и други водни безгръбначни, приготвени или консервирани (4.4 млн. щ.д.); Конвертори, леярски кофи, кокили и машини за отливане (4.4 млн. щ.д.) и др. Водещите стоки по вноса за 2018 г. са: Полиацетали, други полиетери и епоксидни смоли в първични форми (36.02 млн. щ.д.); Части и принадлежности, предназначени изключително или главно за машините и апаратите от NN 8469 до 8472 (25.96 млн. щ.д.); Необработено олово (11.6 млн. щ.д.); Синтетични щапелни влакна (9.01 млн. щ.д.); Електрически акумулатори (8.1 млн. щ.д.); Пневматични гуми от каучук (7.1 млн. щ.д.) и др.

Водещи стокови групи в стокообмена с Република Корея за 2019 г.

ИЗНОС ОТ БЪЛГАРИЯ	% от общия износ	ВНОС ОТ КОРЕЯ	% от общия внос
Пшеница и смес от пшеница и ръж	29.2	Полиацетали, други полиетери и епоксидни смоли в първични форми	16.3
Царевица	16.9	Части и принадлежности, предназначени изключително или главно за машините и апаратите от NN 8469 до 8472	13.5
Ламарини, листове и ленти от мед	13.4	Акрилови полимери в първични форми	6.3
Руди на благородните метали и техните концентрати	4.05	Електрически акумолатори	5.03
Човешка кръв; животинска кръв	3.5	Необработено олово	4.4
Интегрални схеми и електронни микрокомплекти	2.5	Синтетични щапелни влакна	4.1

Водещите стоки по износа за 2019 г. са: Пшеница и смес от пшеница и ръж (41.9 млн. щ.д.); Царевица (24.3 млн. щ.д.); Ламарини, листове и ленти от мед (19.2 млн. щ.д.); Руди на благородните метали и техните концентрати (5.8 млн. щ.д.); Човешка кръв; животинска кръв (5.1 млн. щ.д.); Интегрални схеми и електронни микрокомплекти (3.5 млн. щ.д.) и др. Водещите стоки по вноса за същия период са: Полиацетали, други полиетери и епоксидни смоли в първични форми (27.1 млн. щ.д.); Части и принадлежности, предназначени изключително или главно за машините и апаратите от NN 8469 до 8472 (22.5 млн. щ.д.); Акрилови полимери в първични форми (10.6 млн. щ.д.); Електрически акумулатори (8.4 млн. щ.д.); Необработено олово (7.3 млн. щ.д.); Синтетични щапелни влакна (6.9 млн. щ.д.) и др.

Водещи стокови групи в стокообмена с Република Корея за 2020 г.

ИЗНОС ОТ БЪЛГАРИЯ	% от общия износ	ВНОС ОТ КОРЕЯ	% от общия внос
Рафинирана мед и медни сплави в необработен вид	21.3	Полиацетали, други полиетери и епоксидни смоли в първични форми	15.1
Ламарини, листове и ленти от мед	15.4	Акрилови полимери в първични форми	11.0
Царевица	8.1	Части и принадлежности, предназначени изключително или главно за машините и апаратите от NN 8469 до 8472	6.1
Интегрални схеми и електронни микрокомплекти	5.7	Диагностични или лабораторни реактиви	5.2
Човешка кръв; животинска кръв	5.0	Пневматични гуми от каучук	5.0
Конвертори, леярски кофи, кокили и машини за отливане	5.0	Електрически акумулатори	4.0

Водещите стоки по износа за 2020 г. са: Рафинирана мед и медни сплави в необработен вид (22.6 млн. щ.д.); Ламарини, листове и ленти от мед (16.4 млн. щ.д.); Царевица (8.6 млн. щ.д.); Интегрални схеми и електронни микрокомплекти (6.1 млн. щ.д.); Човешка кръв; животинска кръв (5.3 млн. щ.д.); Конвертори, леярски кофи, кокили и машини за отливане (5.3 млн. щ.д.); и др. Водещите стоки по вноса за същия период са: Полиацетали, други полиетери и епоксидни смоли в първични форми (23.3 млн. щ.д.); Акрилови полимери в първични форми (16.95 млн. щ.д.); Части и принадлежности, предназначени изключително или главно за машините и апаратите от NN 8469 до 8472 (9.5 млн. щ.д.); Диагностични или лабораторни реактиви (8.1 млн. щ.д.); Пневматични гуми от каучук (7.7 млн. щ.д.); Електрически акумулатори (6.1 млн. щ.д.) и др.

Водещи стокови групи в стокообмена с Република Корея през 2021 г.

ИЗНОС ОТ БЪЛГАРИЯ	% от общия износ	ВНОС ОТ КОРЕЯ	% от общия внос
Пшеница и смес от пшеница и ръж	38.9	Полиацетали, други полиетери и епоксидни смоли в първични форми	11.6
Царевица	24.8	Части и принадлежности, предназначени изключително или главно за машините и апаратите от NN 8469 до 8472	7.9
Ламарини, листове и ленти от мед	10.8	Синтетични щапелни влакна	6.9
Интегрални схеми и електронни микрокомплекти	2.9	Акрилови полимери в първични форми	6.6
Човешка кръв; животинска кръв	1.7	Приемателни телевизионни апарати	4.97
Двигатели	1.7	Пневматични гуми от каучук	4.7

Водещите стоки по износа през 2021 г. са: пшеница и смес от пшеница и ръж (99.6 млн. щ.д.); царевица (63.4 млн. щ.д.); ламарини, листове и ленти от мед (14.8 млн. щ.д.); интегрални схеми и електронни микрокомплекти (6.5 млн. щ.д.); човешка кръв; животинска кръв (4.1 млн. щ.д.); двигатели (3.6 млн. щ.д.) и др.

Водещите стоки по вноса за същия период са: полиацетали, други полиетери и епоксидни смоли в първични форми (19.5 млн. щ.д.); части и принадлежности, предназначени изключително или главно за машините и апаратите от NN 8469 до 8472 (13.3 млн. щ.д.); синтетични щапелни влакна (11.6 млн. щ.д.); акрилови полимери в първични форми (11.1 млн. щ.д.); приемателни телевизионни апарати (8.4 млн. щ.д.); пневматични гуми от каучук (7.9 млн. щ.д.) и др.

Водещи стокови групи в стокообмена с Република Корея през

периода януари-октомври 2022 г.

ИЗНОС ОТ БЪЛГАРИЯ	% от общия износ	ВНОС ОТ КОРЕЯ	% от общия внос
Ламарини, листове и ленти от мед	21.4	Полиацетали, други полиетери и епоксидни смоли в първични форми	10.1
Пшеница и смес от пшеница и ръж	14.2	Приемателни телевизионни апарати	8.01
Царевица	9.8	Синтетични щапелни влакна	6.8
Оловни руди и техните концентрати	8.4	Части и принадлежности, предназначени изключително или главно за машините и апаратите от NN 8469 до 8472	5.5
Интегрални схеми и електронни микрокомплекти	7.3	Пневматични гуми от каучук	5.4
Човешка кръв; животинска кръв	3.3	Необработен алуминий	5.0

Водещите стоки по износа през периода януари-октомври 2022 г. са: ламарини, листове и ленти от мед (23.8 млн. щ.д.); пшеница и смес от пшеница и ръж (15.8 млн. щ.д.); царевица (10.9 млн. щ.д.); оловни руди и техните концентрати (9.3 млн. щ.д.); интегрални схеми и електронни микрокомплекти (8.2 млн. щ.д.); човешка кръв; животинска кръв (3.7 млн. щ.д.); и др.

Водещите стоки по вноса за същия период са: полиацетали, други полиетери и епоксидни смоли в първични форми (17.5 млн. щ.д.); приемателни телевизионни апарати (13.9 млн. щ.д.); синтетични щапелни влакна (11.8 млн. щ.д.); части и принадлежности, предназначени изключително или главно за машините и апаратите от NN 8469 до 8472 (9.5 млн. щ.д.); пневматични гуми от каучук (9.4 млн. щ.д.); необработен алуминий (8.7 млн. щ.д.) и др.

Съществуват възможности за разширяване на износа ни на продукти като: зърнени храни, олио, лозаро-винарски продукти, козметични/фармацевтични продукти и други. Българските вина са непознати в Република Корея, поради което е необходимо рекламиране за налагане на пазара.

3. Инвестиции

Понастоящем ПЧИ в Корея показват положителни тенденции. Това се дължи основно на сключените от Корея споразумения за свободна търговия. Въпреки това ПЧИ са в значително по-малък обем в сравнение с тези в други развити страни.

При определяне на възможностите и трудностите за привличане на ПЧИ следва да се имат предвид редица външни фактори. Споразуменията за свободна търговия, бързото разширяване на азиатските пазари и други фактори са възможност за Корея да привлича чуждестранни инвестиции. Сред вътрешните фактори са разрастването на корейските международни корпорации и тяхната функция да тестват пазара на нови продукти, което прави Корея привлекателна дестинация за ПЧИ. В същото време обаче високите производствени разходи и непредсказуемост в политиката оказват неблагоприятно влияние.

Политиката на правителството е насочена към: ускоряване на възможностите за икономически растеж, посредством увеличаване на ПЧИ с цел Корея да стане една от 10-те топ дестинации за ПЧИ чрез: подобряване на условията за бизнес чрез подобрена политика и предсказуемост, и подобряване на регулаторната рамка; подобряване на инфраструктурата с цел привличане на инвестиции в производства с висока добавена стойност като създаване на центрове за проучвателна и приложна дейност на световни компании, които биха имали значителен принос за корейската икономика; подобряване на системата за стимулиране на чуждестранните инвеститори за увеличаване ефекта на създаване на работни места от чуждестранните инвестиции и подобряване на условията за живот на чуждите граждани и свеждане до минимум на неудобствата; привличане на чуждестранни инвестиции посредством Споразуменията за свободна търговия и веригата за създаване на стойност на корейските международни корпорации.

По данни на БНБ за периода 2010 – 2021 г. нетният поток на преките инвестиции от Южна Корея в България възлиза е както следва:

(в млн. евро)

	2010	2011	2012	2013	2014	2015	2016	2017	2018	2019	2020	2021
Република Корея	28.6	21.0	59.9	15.7	1.0	8.7	-1.5	-17.2	-1.2	-37.4	-18.5	2.5

Данните на централната банка по отношение на корейските капиталовложения у нас показват годишни нетни трансакции в размер на 59.9 млн. евро, 15.7 млн. евро, 1.0 млн. евро и 8.7 млн. евро съответно през 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. От 2016 г. до 2018 г. се наблюдава отрицателен нетен поток на преки капиталовложения от Република Корея в размер съответно на -1.5 млн. евро, -17.2 млн. евро и -1.2 млн. евро. Предварителните изчисления на БНБ за 2019 г. също показват отрицателни нетни инвестиции, равняващи се на -37.4 млн. евро. През 2020 г. нетният приток понастоящем се изчислява на -18.5 млн. евро, а съгласно предварителните данни за 2021 г. корейските инвестиции са в размер 2.5 млн. евро. По данни на БНБ нетната позиция в края на 2021 г. (общата сума на корейските инвестиции в България в края на периода) е 72.1 млн. евро.

Достигнатото ниво на корейските инвестиции в България все още не отговаря на възможностите на страната.

5. Договорно-правна база

• Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци върху дохода – подписана през март 1994 г.
• Спогодба за премахване на визовите изисквания от юли 1994 г.
• Спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Корея за въздушни съобщения между и отвъд техните територии, подписана в гр. София на 19 август 1994 г.
• Споразумение за сътрудничество между Изпълнителната агенция за насърчаване на търговията на Република България и Корейската агенция за насърчаване на търговията и инвестициите (КОТРА) от април 2002 г.
• Договор между правителството на Република България и правителството на Република Корея за взаимно насърчаване и защита на инвестициите – в сила от 18 ноември 2006 г.
• Споразумение за сътрудничество между Изпълнителната агенция за насърчаване на търговията към Министерство на икономиката на Република България и Корейската международна търговска асоциация /КИТА/ от август 2002 г.
• Споразумение за сътрудничество между Българската браншова камара по машиностроене и Корейската асоциация на машиностроителната промишленост (KOAMI) – от януари 2003 г.
• Споразумение за сътрудничество в областта на информационните и комуникационните технологии между Министерството на транспорта и съобщенията на Република България и Министерството на информацията и съобщенията на Република Корея от април 2003 г.
• Споразумение за сътрудничество между БАИТ и Корейската агенция за насърчаване на информационните технологии от април 2003 г.
• На 3 юли 2003 г. бе подписано Споразумение за сътрудничество между Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ АД) и Корейската корпорация за експортно застраховане (KEIC).
• Споразумение за сътрудничество между БТПП и КТПП, подписано на 1 октомври 2004 г. в София.
• Спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Корея за морски транспорт, подписана на 16 юни 2005 г. в София утвърдена с РМС №886 от 18 ноември 2005 г. , в сила от 25 ноември 2005 г.
• Меморандум за разбирателство за учредяване на Комитет за промишлено коопериране между МИЕ на Република България и Министерството на търговията, индустрията и енергетиката на Република Корея (подписан на 26 ноември 2007 г. обнародван в ДВ бр. 71, на 12.08.2008 г., в сила от 28.03.2008 г.)
• Протокол за намерение между ДАТ и Министерството на културата, спорта и туризма на Република Корея, подписан през юни 2008 г.
• Споразумение за икономическо сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Република Корея, подписано на 30 октомври 2008 г. в гр. Сеул, влязло в сила на 23 февруари 2009 г.
• Административно споразумение за прилагане на Спогодбата за социална сигурност, подписано на 26 октомври 2009 г.
• Меморандум за разбирателство между Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията на Република България и Министерството на публичната администрация и сигурността на Република Корея за сътрудничество в областта на информационното общество, подписан в София на 20 септември 2010 г., в сила от датата на подписване.
• Меморандум за разбирателство между МТИТС на Република България и Министерството на земята, транспорта и морските дела на Република Корея за обмен и сътрудничество в изграждането на транспортната инфраструктура – подписан на 26 октомври 2010 г. в Бусан.
• Споразумение между правителството на Република България и правителството на Република Корея за взаимното признаване и подмяната на националните свидетелства за управление на моторни превозни средства – утвърдено с РМС №864 от 01.12.2011 г., в сила от 07.01.2012 г.
• Меморандум за разбирателство между Министерството на образованието и науката на Р България и Министерството на науката, информационните и комуникационни технологии и планиране на бъдещото на Р Корея за сътрудничество в областта на науката и технологиите, подписано през м. май 2015 г.
• Меморандум за разбирателство между Министерството на отбраната на Р България и Министерството на националната отбрана на Р Корея за сътрудничество в областта на отбраната, подписано през м. май 2015 г.
• Договореност за сътрудничество в областта на образованието и културата между правителствата на Р България и Р Корея за периода 2015 – 2018 г., подписана през м. май 2015 г.
• Съвместната декларация за всеобхватно и ориентирано към бъдещето партньорство между Р България и Р Корея, подписана през м. май 2015 г.

6. Междуправителствена комисия

Споразумението за икономическо сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Република Корея от 30 октомври 2008 г. създава Междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество. С Решение на Министерския съвет №774 от 1 октомври 2009 г. за съпредседател на комисията от българска страна е определен заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Първата учредителна сесия на Междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество бе проведена на 6 октомври 2015 г. в гр. София. По време на заседанието двете страни обсъдиха широк кръг от въпроси от двустранните отношения и обмениха идеи за възможни бъдещи направления на сътрудничество.

Втората сесия на СКИС бе проведена на 11 септември 2019 г. в гр. Сеул. Съпредседател от българска страна бе г-н Лъчезар Борисов, заместник-министър на икономиката на България, а от корейска страна г-н Канг-Хиеон Юн, заместник-министър на външните работи на Република Корея.

На сесията присъстваха и заместник-министърът на енергетиката, г-н Жечо Станков, заместник-министърът на отбраната, г-н Анатолий Величков, посланикът на Република България в Република Корея, г-н Петко Драганов, както и други представители на българското правителство.

В дневния ред на Сесията бяха включени въпроси от секторите търговия и инвестиции, енергийна и транспортна инфраструктура, туризъм, култура, образование и обмен на хора, наука и ИКТ, сътрудничество в отбраната, селско стопанство и храни и глобални въпроси като Споразумението на свободна търговия ЕС-Корея, Брекзит и реформата на СТО.

На 16 март 2011 г. се проведе първата сесия на Комитета за промишлено коопериране (КПК) между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Министерството на икономиката, базирана на знанието, на Република Корея (МКЕ). За тази цел в периода 15-16 март 2011 г. посещение в България осъществи южнокорейска официална и бизнес делегация начело с г-н Парк Йонг-Джун, заместник-министър на икономиката, базирана на знанието, с ресор търговия и енергетика.

По време на сесията бяха обсъдени въпроси от областта на: търговското, инвестиционното и индустриалното сътрудничество между България и Корея, европейските фондове за конкурентоспособност и транспорт, енергийната инфраструктура и възобновяемите енергийни източници, информационните технологии и научната и развойна дейност, селското стопанство, малките и средните предприятия.

На 2 ноември 2018 г. се проведе Второ заседание на Комитета за промишлено коопериране. От българска страна председател на КПК бе заместник-министърът на икономиката, г-н Лъчезар Борисов, а от корейска – заместник-министърът на търговията, индустрията и енергетиката на Република Корея – г-н Канг Минг Су, постоянен комисар в Корейската търговска комисия.

По време на заседанието бяха обсъдени следните тематични области – търговия и инвестиции, енергетика, транспорт и инфраструктура и др. Двете страни се обединиха около мнението, че има сериозен потенциал за увеличаване на стокообмена и дискутираха възможни конкретни стъпки и проекти, които да дадат нов тласък на търговско-икономическите ни връзки. Българската страна подчерта, че е готова да разшири подкрепата си за бъдещи корейски проекти в България, особено в областта на автомобилостроенето, електрониката и електротехниката, високотехнологичните и иновационни производства. Значим потенциал за сътрудничество и привличане на инвестиции имат преработващата промишленост, инфраструктурното строителство и енергетиката. Подчертано бе, че по отношение на българския износ считаме, че потенциал за разширяване на експорта ни за Корея имат стоки като етерични масла и продукти от роза, вино, фармацевтични и козметични продукти, хранителни и софтуерни продукти.

7. Посещения и срещи

На 11 май 2010 г. г-н Евгени Ангелов, заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, проведе среща с корейска бизнес делегация. В делегацията бяха представени корейски компании, членуващи в неправителствения Корейско-български комитет за икономическо сътрудничество в следните сектори: строителство, логистика, хранително-вкусова промишленост, информационни технологии, производство на озвучителна техника и пр.

На 15 март 2011 г. в София бе проведен българо-корейски бизнес форум с участието на заместник-министър Парк и заместник-министър Ангелов, организиран със съдействието на МИЕТ.

В рамките на сесията на Комитета за промишлено коопериране на 16 март 2011 г. заместник-министър Парк проведе разговори със заместник-министър Евгени Ангелов, председател на българската част на КПК, както и с г-н Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма.

В периода 26-28 септември 2011 г. посещение в България осъществи г-н Ким Хуанг-шик, министър-председател на Република Корея. В състава на официалната българска делегация за посещението взе участие г-н Делян Добрев, заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма. В срещата на българския и корейския министър-председател взе участие и г-н Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма. По време на визитата бяха отчетени добрите възможности за сътрудничество в областта на земеделието, зелената енергетика, туризма, ИТ, МСП, ПЧИ. Бяха обсъдени възможностите за съвместно изграждане на карго терминал в Стара Загора. Корейската страна подчерта интереса си към сътрудничество в сферата на електронното правителство, инфраструктурните проекти, създаването на пречиствателни станции, приватизация на български предприятия. Българската страна изтъкна желанието си за увеличаване износа на хранителни продукти за корейския пазар. Съвместно с КОТРА бе проведен българо-корейски бизнес форум.

На 27 октомври 2011 г. в хотел “Шератон” в София се проведе бизнес конференция под надслов “Споразумението за свободна търговия между Корея и ЕС – растящи възможности за Корея и България”. Събитието бе организирано от Атлантическия клуб в България, със съдействието на посолството на Република Корея в България и с подкрепата на Института за културна дипломация. Г-н Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма, Н. Пр. Чън Би-Хо, посланик на Република Корея в България, както и д-р Соломон Паси, президент на Атлантическия клуб, се обърнаха с приветствени слова към участниците в събитието.

В началото на март 2013 г. в Сеул се проведоха инвестиционна кръгла маса (6 март 2013 г.) и конференция (7 март 2013 г.), посветени на възможностите за осъществяване на корейски инвестиции в България. Събитията бяха част от инвестиционен форум под надслов “България-стратегическа инвестиционна бизнес дестинация в Централна и Източна Европа”. Събитията бяха организирани от световната медия “Файненшъл Таймс” като част от проект на Българската агенция за инвестиции за популяризиране на предимствата за инвестиране в България на целеви пазари в Европа, САЩ и Азия и с финансовата подкрепа на ОП “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”.

В периода 13-18 октомври 2013 г. посещение в Република Корея осъществи г-н Красин Димитров, заместник-министър на икономиката и енергетиката. По време на посещението заместник-министър Димитров взе участие с изказвания в 22-рия Световен енергиен конгрес в гр. Дегу (13-17 октомври 2013 г.) и в Конференция за киберпространството в гр. Сеул (17-18 октомври 2013 г.). В рамките на визитата бяха проведени срещи на заместник-министър Красин Димитров с южнокорейския заместник-министър на търговията, индустрията и енергетиката г-н Чой Кьонлим, с високопоставени държавни представители в рамките на Световния енергиен конгрес, с ръководствата на Федерацията на корейските индустрии, Корейската федерация за малък и среден бизнес, Корейската асоциация на вносителите, Корейската търговско-промишлена палата, Корейско-българския неправителствен комитет за икономическо сътрудничество, с корейските фирми Samsung Electronics, Samsung C&T, CY Group, SIN EP&C, Nexen Tires, SK C&C, както и с корейско печатно издание в областта на икономиката.

На 15.11.2013 г. в София г-н Красин Димитров, заместник-министър на икономиката и енергетиката, взе участие с презентация в конференция на тема “Икономическо развитие в Корея и България: Предизвикателства, резултати и изводи за бъдещето”.

В периода 13 – 15 май 2015 г. президентът на Р България г-н Росен Плевнелиев осъществи официално посещение в Р Корея по покана на президента на Р Корея г-жа Пак Гън-хе. По време на посещението бяха подписани редица двустранни документи, сред които основно място зае Съвместната декларация за всеобхватно и ориентирано към бъдещето партньорство между Р България и Р Корея. По време на визитата бяха проведени редица двустранни срещи на министрите и зам.-министрите, придружаващи президента на Р България, както и бизнес форум.

На 6.10.2015 г. в София бе проведена Първата сесия на Междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество. Във връзка със заседанието на Комисията, посещение в България осъществи г-н Тае-хо Ли, заместник-министър по икономическите въпроси в Министерство на външните работи на Република Корея, председател на корейската част на Комисията. По време на визитата корейската делегация проведе срещи с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, зам. министър на икономиката, зам. министър на външните работи и зам.министър на енергетиката на България.

На 9 март 2017 г. д-р Теодор Седларски, министър на икономиката, взе участие в Заключителната конференция за представяне на резултатите и препоръките от проектите по програмата на корейското правителство за споделяне на опит 2016-2017 г. „Knowledge Sharing Program“ (KSP). KSP е програма за развитие, базирано на знанието, и за икономическо сътрудничество. Тя е създадена с цел споделяне на корейския опит за развитие с партньорски държави. Програмата е насочена към споделяне на умения и „ноу-хау“, подпомагане на страните партньори и намаляване на вакума в знанията между държавите. Програмата се е превърнала в основен канал за споделяне на опита и знанията на Република Корея.

В периода 24-27 април 2017 г. бе осъществено посещение на представители на Корейската асоциация на компаниите-вносители, по време на което бяха провеждени срещи с министър Теодор Седларски и заместник-министър Лъчезар Борисов, както и бизнес форум с организиране на двустранни срещи между представители на българския и корейския бизнес (26 април 2017 г.).

В периода 6-9 юни 2017 г. в София, Бургас и Варна се проведоха българо-корейски бизнес форуми с тема „Споделяне на добро управление за устойчиво развитие“. В рамките на форумите бяха направени презентации от представители на български и корейски университети и изследователски институти. Участие взеха и представители на КОТРА.

В периода 24 – 26 октомври 2017 г. бе осъществено посещението на министър-председателя на Р Корея г-н Ли Нак-йон в Р България, по време на което бяха проведени срещи с министър-председателя на Република България, с участието на министъра на икономиката, г-н Емил Караниколов, както и с президента на Република България. По време на визитата официално бе оповестено създаването на Българо-корейска търговска камара.

На 16 и 18 май 2018 г. се проведе Българо-корейски форум на тема „Мир и просперитет“ в градовете София и Варна. Организатори на събитието бяха посолството на Република Корея в София съвместно със СУ „Св. Кл. Охридски“, УНСС, Висше училище по мениджмънт – Варна и Българо-корейската търговско-промишлена камара.

В периода 30 юни – 4 юли 2018 г. бе осъществено работно посещение на заместник-министър Лъчезар Борисов в Република Корея. По време на визитата бяха проведени срещи с г-н Канг Сон-чон, заместник-министър, Министерство на търговията, индустрията и енергетиката на Република Корея; Корейската асоциация на вносителите; Корейско-български комитет за икономическо сътрудничество; почетния консул на България в Сеул, като също така бяха посетени водещи корейски компании в областта на електротехниката, машиностроенето, автомобилните части и ИКТ сектора. По време на визитата бе потвърдено желанието за провеждане на втора сесия на българо-корейската Смесена комисия за икономическо сътрудничество, както и на втора сесия на Комитет за промишлено коопериране. Договорено бе провеждането на поредица от бизнес форуми, включително с акцент върху нарастване на износа на България, както и посещението на редица корейски компании в страната. В рамките на дискусиите бяха идентифицирани и конкретни потенциални инвестиционни проекти от сферата на асемблирането на аграрна техника, спа-туризма и млекопреработването. В рамките на посещението на българската делегация в Сеул се проведе и церемонията по закриване на българското председателство като приветствие с представяне на постигнатите успехи направи заместник-министър Лъчезар Борисов.

По покана на Корейската фондация посещение в Корея в периода 16-22 септември 2018 г. осъществи г-н Георг Георгиев, заместник-министър на външните работи.

В периода 30 октомври – 4 ноември 2018 г. бе осъществено работно посещение на заместник-министър Лъчезар Борисов в Република Корея. По време на визитата бе проведено Второ заседание на Българо-корейския Комитет за промишлено коопериране, както и срещи със заместник–министъра на външните работи на Република Корея, г-н Юум Канг-Хион; заместник-председателя на Корейската търговско-промишлена палата (КСCI), г-н Ким Джундонг; почетните консули на България в Корея и представители на корейски компании от автомобилния сектор. По време на визитата бе потвърдено желанието за интензифициране на икономическото сътрудничество, договорено бе провеждането на двустранни бизнес форуми, включително с акцент върху нарастване на износа на България, както и посещението на редица корейски компании в страната. В българската делегация участваше и заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството – г-н Валентин Йовев, представители на МРРБ, Министерство на транспорта и информационните технологии, Министерство на икономиката и Аутомотив Клъстер – България.

В периода 7-12 септември 2019 г. бе реализирано посещение в Република Корея на г-н Емил Караниколов, министър на икономиката на Република България и делегацията за Втората сесия на междуправителствената българо-кореска комисия за икономическо сътрудничество (СКИС), която се проведе на 11 септември 2019 г. По време на визитата министър Караниколов проведе срещи със заместник-министър на търговията от Министерство на търговията, индустрията и енергетиката на Корея, с председателя на Корейската асоциация на вносителите – KOIMA, с почетните консули на България в Корея, с представители на HYUNDAI MOTOR GROUP и SAMSUNG ELECTRONICS, както и с представители на други корейски компании от автомобилния сектор. В дневния ред на Сесията бяха включени въпроси от секторите търговия и инвестиции, енергийна и транспортна инфраструктура, туризъм, култура, образование и обмен на хора, наука и ИКТ, сътрудничество в отбраната, селско стопанство и храни и глобални въпроси като Споразумението на свободна търговия ЕС-Корея, Брекзит и реформата на СТО.

В периода 25-27 септември 2019 г. бе осъществено първото посещение на български министър-председател в Република Корея. Г-н Емил Караниколов, министър на икономиката, бе част от делегацията, придружаваща премиера на страната. По време на визитата бяха проведени срещи с министър-председателя и президента на Република Корея, посещение на Хюндай R&D, обяд, даван от Korea-Bulgaria economic cooperation committee. По време на визитата бе проведен и двустранен Българо-корейски бизнес форум, официално открит с приветствие от страна на министъра на икономиката, г-н Емил Караниколов.

По време на посещението бяха подписани Меморандум за разбирателство между българската Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) и Агенцията за насърчаване на търговията и инвестициите на Корея, Меморандум за разбирателство между ИАНМСП и Асоциацията на вносителите на Република Корея, Меморандум за сътрудничество между Българската агенция за инвестиции (БАИ) и Агенцията за насърчаване на търговията и инвестициите на Корея, Меморандум за разбирателство между Национална компания индустриални зони (НКИЗ) и Корейската корпорация за индустриални комплекси, както и други търговски споразумения.

На 22 юли 2020 г. заместник-министър Лъчезар Борисов взе участие в семинар във връзка с представянето на финален доклад за представяне на резултатите и препоръките по Програмата за споделяне на знания на Република Корея по проект, разработен съвместно между Министерство на икономиката, БАН и корейската страна – „Разработване на рамка за ранно предупреждение за откриване на криза в икономическите сектори в България: въз основа на опита на корейското икономическо развитие“.

На 6 октомври 2020 г. бе проведен семинар, организиран от посолството на Република Корея в България на тема – The green deal: The pathway for the Republic of Korea and the Republic of Bulgaria towards a low-carbon and green economy.

На 19 януари 2021 г. заместник-министър Стамен Янев взе участие в онлайн конференцията “България и Корея – партньори в един променящ се свят“, посветена на 30 годишнината от установяването на дипломатически отношения между двете страни и организирана от посолството на Република България в Сеул, в партньорство с Дипломатическия институт към министъра на външните работи на Република България и Центъра за българистика към Университета за чужди науки Hankuk (Сеул).

Посещение в България на г-жа Парк Енна, посланик по международни отношения на Бусан, Република Корея, 24 май 2022 г. Представена бе кандидатурата на Корея за домакин на World Expo 2030 в морския град Бусан по време на среща в МИИ с министъра.

В периода 26-30 септември 2022 г. бе реализирано посещение на г-жа Ирина Щонова, заместник-министър на икономиката и индустрията, съвместно с „Национална компания индустриални зони“ ЕАД в Република Корея.

Посещение в България на кмета на гр. Бусан, г-н Парк Хьонг-джун, 30 ноември – 1 декември 2022 г. и проведена среща с министър Стоянов на 1 декември 2022 г. Поискана бе подкрепа от Република Корея за кандидатурата за домакинство на ЕКСПО 2030.

Посещение в България на изпълнителния заместник-председател на Корейската търговско-промишлена палата, г-н У Техи, и проведена среща с министъра на икономиката и индустрията Никола Стоянов на 9 февруари 2023 г.