Loading...

Корея

Началник отдел “Азия, Африка, Америка и Австралия”
Аделина Кьосева
ул. “Княз Александър І” 12
тел.: +359 2 940 7688, факс: +359 2 987 40 08
a.kioseva@mi.government.bg
Референт за Корея
Юлия Филчева
ул. “Княз Александър І” 12,
тел.: +359 2 940 77 84,
u.filcheva@mi.government.bg

I. Търговско-икономически отношения между Република България и Република Корея

II. Бизнес компас

III. Секторни аннализи

– Информация относно изискванията за внос на козметични продукти в Република Корея

I. Търговско-икономически отношения между Република България и Република Корея

България отдава приоритетно значение на развитието на търговско-икономическото и научно-техническо сътрудничество с Република Корея. На 15 октомври 2009 г. бе парафирано Споразумение за свободна търговия (ССТ) между Европейския съюз и Република Корея. Подписването на споразумението се състоя на 6 октомври 2010 г. Споразумението започна да се прилага през 1 юли 2011 г. ССТ бе ратифицирано със закон, приет от 41-ото Народно събрание на Република България на 27 юли 2011 г. и обнародван в Държавен вестник, бр. 61, 9.8.2011 г. Споразумението се причислява към ново поколение споразумения с широк предметен обхват, включващ: либерализация на търговията със стоки и с услуги (включително далекосъобщителни, финансови, правни, услуги, свързани с околната среда, морския превоз), инвестиции в сектора на услугите и промишлеността, правила относно защитата на интелектуалната собственост, държавните поръчки, конкуренцията, прозрачността на регулаторната рамка и устойчивото развитие. За въпроси до Европейската комисия във връзка с приложението на ССТ е създаден специален електронен адрес (TRADE-EU-KOREA-FTA@ec.europa.eu).

1. Стокообмен

Статистически данни за развитието на стокообмена между България и Корея:

(млн. щ. д.)

Износ

Внос

Общо

Салдо

2007

38.2

103.5

141.7

-65.3

2008

47.3

109.3

156.6

-62

2009

30.0

67.8

97.8

-37.8

2010

123.6

99.5

223.1

24.1

2011

134.7

167.2

301.9

-32.5

2012

150.9

120.8

271.7

30.1

2013

158.5

114.1

272.6

44.4

2014

96.1

109.5

205.6

-13.4

2015

59.2

93.9

153.1

-34.7

2016

77.6

123.4

201

-45.8

2017

47.6

127.5

175.1

-79.9

2018

106.3

180.3

286.6

-74.0

2019

146.9

166.6

313.5

-19.7

2020

110.2

154.4

264.6

-44.2

2021

251.0

168.1

419.1

82.9

(Съгласно българската митническа статистика)

За 2013 г. стокообменът между Република България и Република Корея е 272.6 млн. щ.д. (близо 0.3% увеличение спрямо 2012 г.), при близо 158.5 млн. щ. д. износ (около 5 % увеличение спрямо 2012 г.) и 114.1 млн. щ. д. внос (спад от около 5% спрямо 2012 г.). Външнотърговското салдо е положително и възлиза на 44.4 млн.щ.д.

За 2014 г. стокообменът между България и Република Корея възлиза на 205.6 млн. щ.д., отчитайки спад от 24.6 % спрямо 2013 г. Износът се равнява на 96.1 млн. щ.д. (намаление от 39.4 % спрямо предходната година), а вносът на 109.5 млн. щ.д. (спад с 4% на годишна база). Спадът от близо 40 % в износа ни за страната се дължи основно на спада в цените на рудите на благородните метали и намеления износ на пшеница, основни група в износната ни листа за Корея.

За 2015 г. стокообменът между България и Република Корея е на стойност 153.1 млн. щ. (25.5% по-малко спрямо 2014 г.), в това число 59.2 млн. щ. д. износ от България (спад от 36.5% спрямо 2014 г.) и 93.9 млн. щ.д. внос от Корея (спад от 14.2% спрямо 2014 г.).

През 2016 г., двустранната търговия между България и Корея е на стойност 201 млн. щ.д., отчитайки ръст от 31.3% спрямо 2015 г. Износът на България за 2016 г. възлиза на 77.6 млн. щ.д. – ръст от 31.1% спрямо предходната година. Вносът от Корея бележи също ръст от 31.4% и е на стойност 123.4 млн. щ.д.

През 2017 г., двустранната търговия между България и Корея е на стойност 175.1 млн. щ.д., отчитайки спад от 18.3% спрямо 2016 г. Износът на България за 2017 г. възлиза на 47.6 млн. щ.д. – спад от 47.4% спрямо предходната година. Вносът от Корея бележи увеличение от близо 3% и е на стойност 127.5 млн. щ.д.

През 2018 г., стокообменът между България и Република Корея е на стойност 286.6 млн. щ., отбелязвайки 47.6% увеличение спрямо 2017 г., в това число 106.3 млн. щ. д. износ от България (увеличение от 59.4% спрямо 2017 г.) и 180.3 млн. щ.д. внос от Корея (увеличение от 41.5% спрямо 2017 г.).

През 2019 г. двустранната търговия между България и Корея е на стойност 313.5 млн. щ.д., отчитайки увеличение от 9.4% спрямо 2018 г. Износът на България за 2019 г. възлиза на 146.9 млн. щ.д. – увеличение от 38.2% спрямо предходната година. Вносът от Корея бележи намаление от 7.6% и е на стойност 166.6 млн. щ.д.

През 2020 г. стокообменът между България и Република Корея е на стойност 264.6 млн. щ.д. (15.6% по-малко спрямо 2019 г.), в това число 110.2 млн. щ.д. износ от България (спад от близо 25% спрямо 2019 г.) и 154.4 млн. щ.д. внос от Корея (спад от 7.3% спрямо 2019 г.).

През 2021 г. общият стокообмен с Корея е на стойност 419.1 млн. щ.д. и бележи ръст от 58.4% спрямо 2020 г., в т.ч. износ с увеличение от 127.8% (на стойност 251 млн. щ.д.) и внос с близо 9% увеличение (на стойност 168.1 млн. щ.д.). Салдото е положително за България и възлиза на 82.9 млн. щ.д.

2. Водещи стоки по износ-внос

Водещи стокови групи в стокообмена с Република Корея за 2013 г.

ИЗНОС ОТ БЪЛГАРИЯ

%

от общия износ

ВНОС ОТ КОРЕЯ

%

от общия внос

Руди на благородните метали и техните концентрати

83.7

Полиацетали, полиетери и смоли в първични форми; поликарбонати, полиестери

27.6

Интегрални схеми и електронни микрокомплекти

2.2

Тръби

6.5

Двигатели

1.6

Машини и апарати за кондициониране на въздуха

4.1

Човешка кръв; животинска кръв, приготвена за терапевтични, профилактични или диагностични цели

1.3

Полимери на етилена в първични форми

3.9

Сурови или необработени тютюни

0.8

Полимери на винилхлорида

3.7

Мекотели

0.8

Плосковалцувани продукти от желязо или нелегирани стомани

3.3

Органични тиосъединения

0.7

Акрилови полимери в първични форми

2.5

Водещи стоки по износа за 2013 г. са: руди на благородните метали (приблизително 45% от общия обем на износа за Корея); пшеница и смес от пшеница и ръж (близо 34% от обема на износа); царевица; в по-малки количества – интегрални схеми; части за крикове/кари/товаро-подемни машини; мекотели; двигатели; апаратура за прекъсване и др. на електрически вериги и пр. Водещи стоки по вноса за същия период: полиацетали, полиетери, полиестери; части за канцеларски машини и машини за обработка на информация; синтетични влакна за предене; полимери на винилхлорида; полимери на етилена; железни и стоманени тръби и други.

Водещи стокови групи в стокообмена с Република Корея за 2014 г.

ИЗНОС ОТ БЪЛГАРИЯ

%

от общия износ

ВНОС ОТ КОРЕЯ

%

от общия внос

Руди на благородните метали и техните концентрати

39.1

Полиацетали, полиетери и смоли в първични форми; поликарбонати, полиестери

22.8

Пшеница и смес от пшеница и ръж

23.7

Синтетични щапелни влакна

7.1

Интегрални схеми и електронни микрокомплекти

3.8

Части и принадлежности за канцеларски машини и апарати за обработка на информацията

4.7

Столове и седалки

2.7

Плосковалцувани продукти от желязо или нелегирани стомани

4.2

Мекотели

2.5

Полимери на етилена в първични форми

3.9

Ракообразни и мекотели, приготвени или консервирани

2.4

Приемателни телевизионни апарати, видеомонитори и видеопрожектори

3.5

Двигатели

2.2

Части и принадлежности за телефони, телевизори, видеокамери

2.9

Водещите стоки по износа за 2014 г. са: Руди на благородните метали и техните концентрати (37.6 млн. щ.д.); Пшеница и смес от пшеница и ръж (22.8 млн. щ.д.); Интегрални схеми и електронни микрокомплекти (3.7 млн. щ.д.); Столове и седалки (2.6 млн. щ.д.); Мекотели (2.4 млн. щ.д.); Ракообразни (2.3 млн. щ.д.); Двигатели (2.1 млн. щ.д.) и др. Водещите стоки по вноса за същата година са: Полиацетали (25 млн. щ.д.); Синтетични щапелни влакна (7.7 млн. щ.д.); Части и принадлежности за канцеларски машини и машини за обработка на информация (5.2 млн. щ.д.); Плосковалцувани продукти от желязо (4.6 млн. щ.д.); Полимери на етилена в първични форми (4.3 млн. щ.д.); Приемателни телевизионни апарати, видеомонитори и видеопрожектори (3.8 млн. щ.д.); Части и принадлежности за телефони, телевизори, видеокамери (3.2 млн. щ.д.) и др.

Водещи стокови групи в стокообмена с Република Корея за 2015 г.

ИЗНОС ОТ БЪЛГАРИЯ

%

от общия износ

ВНОС ОТ КОРЕЯ

%

от общия внос

Пшеница и смес от пшеница и ръж

29.3

Полиацетали, полиетери и смоли в първични форми; поликарбонати, полиестери

17.8

Флоат стъкло, шлифовано и полирано стъкло

12.2

Части и принадлежности за канцеларски машини и машини за обработка на информация

6.2

Интегрални схеми и електронни микрокомплекти

6.8

Синтетични щапелни влакна

5.9

Човешка кръв; животинска кръв

5.8

Части и принадлежности за телефони, телевизори, видеокамери

4.9

Столове и седалки

3.9

Полимери на етилена

4.5

Мекотели

3.9

Пневматични гуми от каучук

4.4

Сурови или необработени тютюни

3.4

Електрически акумулатори

3.9

Водещите стоки по износа за 2015 г. са: Пшеница и смес от пшеница и ръж (17.4 млн. щ.д.); Флоат стъкло, шлифовано и полирано стъкло (7.2 млн. щ.д.); Интегрални схеми и електронни микрокомплекти (4.0 млн. щ.д.); Човешка кръв; животинска кръв (3.4 млн. щ.д.); Столове и седалки (2.3 млн. щ.д.); Мекотели (2.3 млн. щ.д.) и др. Водещите стоки по вноса за същия период на 2015 г. са: Полиацетали (16.8 млн. щ.д.); Части и принадлежности за канцеларски машини и машини за обработка на информация (5.8 млн. щ.д.); Синтетични щапелни влакна (5.5 млн. щ.д.); Части и принадлежности за телефони, телевизори, видеокамери (4.6 млн. щ.д.); Полимери на етилена (4.2 млн. щ.д.); Пневматични гуми от каучук (4.1 млн. щ.д.); Електрически акумулатори (3.7млн. щ.д.); и др.

Водещи стокови групи в стокообмена с Република Корея за 2016 г.

ИЗНОС ОТ БЪЛГАРИЯ

%

от общия износ

ВНОС ОТ КОРЕЯ

%

от общия внос

Пшеница и смес от пшеница и ръж

46.05

Необработено олово

15.2

Мекотели и водни безгръбначни

5.5

Полиацетали, полиетери и смоли в първични форми; поликарбонати, полиестери

12.1

Сурови или необработени тютюни

5.2

Части и принадлежности, различни от предпазни кутии, обвивки, опаковки и подобни

8.1

Ракообразни, мекотели и други водни безгръбначни

4.9

Пневматични гуми от каучук

5.2

Интегрални схеми и електронни микрокомплекти

4.8

Синтетични щапелни влакна

4.7

Табла, пана, конзоли и др.

4.2

Части, изключително или главно предназначени за апаратите от позиции NN 8525 до 8528

4.4

Водещите стоки по износа за 2016 г. са: Пшеница и смес от пшеница и ръж (35.7 млн. щ.д.); Мекотели и водни безгръбначни (4.3 млн. щ.д.); Сурови или необработени тютюни (4 млн. щ.д.); Ракообразни, мекотели и други водни безгръбначни (3.8 млн. щ.д.); Интегрални схеми и електронни микрокомплекти (3.7 млн. щ.д.); Табла, пана, конзоли, пултове, шкафове (3.2 млн. щ.д.) и др. Водещите стоки по вноса за 2016 г. са: Полиацетали (14.9 млн. щ.д.); Части и принадлежности, различни от предпазни кутии, обвивки, опаковки и подобни (10.03 млн. щ.д.); Пневматични гуми от каучук (6.5 млн. щ.д.); Синтетични щапелни влакна (5.8 млн. щ.д.) и др.

Водещи стокови групи в стокообмена с Република Корея за 2017 г.

ИЗНОС ОТ БЪЛГАРИЯ

%

от общия износ

ВНОС ОТ КОРЕЯ

%

от общия внос

Ракообразни и мекотели, приготвени и консервирани

14.6

Полиацетали, полиетери и смоли в първични форми; поликарбонати, полиестери

16.1

Мекотели и водни безгръбначни живи, пресни, охладени, замразени, сушени, осолени или в саламура

8.1

Части и принадлежности за канцеларски машини и компютри

13.2

Интегрални схеми и електронни микрокомплекти

7.7

Необработено олово

7.0

Ламарини, листове и ленти от мед

7.6

Синтетични щапелни влакна

6

Човешка кръв; животинска кръв

6.2

Електрически акумулатори

5.5

Столове и седалки

5.7

Акрилови полимери в първични форми

5.1

Водещите стоки по износа за 2017 г. са: Ракообразни, мекотели и други водни безгръбначни, приготвени или консервирани (6.9 млн. щ.д.); Мекотели и водни безгръбначни живи, пресни, охладени, замразени, сушени, осолени или в саламура (3.9 млн. щ.д.); Интегрални схеми и електронни микрокомплекти (3.6 млн. щ.д.); Ламарини, листове и ленти от мед (3.6 млн. щ.д.); Човешка кръв; животинска кръв (2.95 млн. щ.д.); Столове и седалки (2.71 млн. щ.д.); и др. Водещите стоки по вноса за 2017 г. са: Полиацетали (20.5 млн. щ.д.); Части и принадлежности за машините и апаратите от NN 8469 до 8472 (16.8 млн. щ.д.); Необработено олово (8.9 млн. щ.д.); Синтетични щапелни влакна (7.6 млн. щ.д.); Електрически акумулатори (7 млн. щ.д.); и др.

Водещи стокови групи в стокообмена с Република Корея за 2018 г.

ИЗНОС ОТ БЪЛГАРИЯ

%

от общия износ

ВНОС ОТ КОРЕЯ

%

от общия внос

Царевица

24.2

Полиацетали, други полиетери и епоксидни смоли в първични форми

20.0

Табла, пана, конзоли, пултове, шкафове и други подобни

11.0

Части и принадлежности, предназначени изключително или главно за машините и апаратите от NN 8469 до 8472

14.4

Ламарини, листове и ленти от мед

9.7

Необработено олово

6.4

Интегрални схеми и електронни микрокомплекти

5.0

Синтетични щапелни влакна

5.0

Ракообразни, мекотели и други водни безгръбначни, приготвени или консервирани

4.2

Електрически акумулатори

4.5

Конвертори, леярски кофи, кокили и машини за отливане

4.2

Пневматични гуми от каучук

4.0

Водещите стоки по износа за 2018 г. са: Царевица (25.8 млн. щ.д.); Табла, пана, конзоли, пултове, шкафове и други подобни (11.7 млн. щ.д.); Ламарини, листове и ленти от мед (10.3 млн. щ.д.); Интегрални схеми и електронни микрокомплекти (5.3 млн. щ.д.); Ракообразни, мекотели и други водни безгръбначни, приготвени или консервирани (4.4 млн. щ.д.); Конвертори, леярски кофи, кокили и машини за отливане (4.4 млн. щ.д.) и др. Водещите стоки по вноса за 2018 г. са: Полиацетали, други полиетери и епоксидни смоли в първични форми (36.02 млн. щ.д.); Части и принадлежности, предназначени изключително или главно за машините и апаратите от NN 8469 до 8472 (25.96 млн. щ.д.); Необработено олово (11.6 млн. щ.д.); Синтетични щапелни влакна (9.01 млн. щ.д.); Електрически акумулатори (8.1 млн. щ.д.); Пневматични гуми от каучук (7.1 млн. щ.д.) и др.

Водещи стокови групи в стокообмена с Република Корея за 2019 г.

ИЗНОС ОТ БЪЛГАРИЯ

%

от общия износ

ВНОС ОТ КОРЕЯ

%

от общия внос

Пшеница и смес от пшеница и ръж

29.2

Полиацетали, други полиетери и епоксидни смоли в първични форми

16.3

Царевица

16.9

Части и принадлежности, предназначени изключително или главно за машините и апаратите от NN 8469 до 8472

13.5

Ламарини, листове и ленти от мед

13.4

Акрилови полимери в първични форми

6.3

Руди на благородните метали и техните концентрати

4.05

Електрически акумолатори

5.03

Човешка кръв; животинска кръв

3.5

Необработено олово

4.4

Интегрални схеми и електронни микрокомплекти

2.5

Синтетични щапелни влакна

4.1

Водещите стоки по износа за 2019 г. са: Пшеница и смес от пшеница и ръж (41.9 млн. щ.д.); Царевица (24.3 млн. щ.д.); Ламарини, листове и ленти от мед (19.2 млн. щ.д.); Руди на благородните метали и техните концентрати (5.8 млн. щ.д.); Човешка кръв; животинска кръв (5.1 млн. щ.д.); Интегрални схеми и електронни микрокомплекти (3.5 млн. щ.д.) и др. Водещите стоки по вноса за същия период са: Полиацетали, други полиетери и епоксидни смоли в първични форми (27.1 млн. щ.д.); Части и принадлежности, предназначени изключително или главно за машините и апаратите от NN 8469 до 8472 (22.5 млн. щ.д.); Акрилови полимери в първични форми (10.6 млн. щ.д.); Електрически акумулатори (8.4 млн. щ.д.); Необработено олово (7.3 млн. щ.д.); Синтетични щапелни влакна (6.9 млн. щ.д.) и др.

Водещи стокови групи в стокообмена с Република Корея за 2020 г.

ИЗНОС ОТ БЪЛГАРИЯ

%

от общия износ

ВНОС ОТ КОРЕЯ

%

от общия внос

Рафинирана мед и медни сплави в необработен вид

21.3

Полиацетали, други полиетери и епоксидни смоли в първични форми

15.1

Ламарини, листове и ленти от мед

15.4

Акрилови полимери в първични форми

11.0

Царевица

8.1

Части и принадлежности, предназначени изключително или главно за машините и апаратите от NN 8469 до 8472

6.1

Интегрални схеми и електронни микрокомплекти

5.7

Диагностични или лабораторни реактиви

5.2

Човешка кръв; животинска кръв

5.0

Пневматични гуми от каучук

5.0

Конвертори, леярски кофи, кокили и машини за отливане

5.0

Електрически акумулатори

4.0

Водещите стоки по износа за 2020 г. са: Рафинирана мед и медни сплави в необработен вид (22.6 млн. щ.д.); Ламарини, листове и ленти от мед (16.4 млн. щ.д.); Царевица (8.6 млн. щ.д.); Интегрални схеми и електронни микрокомплекти (6.1 млн. щ.д.); Човешка кръв; животинска кръв (5.3 млн. щ.д.); Конвертори, леярски кофи, кокили и машини за отливане (5.3 млн. щ.д.); и др. Водещите стоки по вноса за същия период са: Полиацетали, други полиетери и епоксидни смоли в първични форми (23.3 млн. щ.д.); Акрилови полимери в първични форми (16.95 млн. щ.д.); Части и принадлежности, предназначени изключително или главно за машините и апаратите от NN 8469 до 8472 (9.5 млн. щ.д.); Диагностични или лабораторни реактиви (8.1 млн. щ.д.); Пневматични гуми от каучук (7.7 млн. щ.д.); Електрически акумулатори (6.1 млн. щ.д.) и др.

Водещи стокови групи в стокообмена с Република Корея през 2021 г.

ИЗНОС ОТ БЪЛГАРИЯ

%

от общия износ

ВНОС ОТ КОРЕЯ

%

от общия внос

Пшеница и смес от пшеница и ръж

39.7

Полиацетали, други полиетери и епоксидни смоли в първични форми

11.6

Царевица

25.3

Части и принадлежности, предназначени изключително или главно за машините и апаратите от NN 8469 до 8472

7.9

Ламарини, листове и ленти от мед

9.5

Синтетични щапелни влакна

6.9

Интегрални схеми и електронни микрокомплекти

2.9

Акрилови полимери в първични форми

6.6

Човешка кръв; животинска кръв

1.8

Приемателни телевизионни апарати

5.0

Двигатели

1.7

Пневматични гуми от каучук

4.7

Водещите стоки по износа през 2021 г. са: пшеница и смес от пшеница и ръж (99.6 млн. щ.д.); царевица (63.4 млн. щ.д.); ламарини, листове и ленти от мед (23.8 млн. щ.д.); интегрални схеми и електронни микрокомплекти (7.3 млн. щ.д.); човешка кръв; животинска кръв (4.4 млн. щ.д.); двигатели (4.3 млн. щ.д.) и др.

Водещите стоки по вноса за същия период са: полиацетали, други полиетери и епоксидни смоли в първични форми (19.5 млн. щ.д.); части и принадлежности, предназначени изключително или главно за машините и апаратите от NN 8469 до 8472 (13.3 млн. щ.д.); синтетични щапелни влакна (11.6 млн. щ.д.); акрилови полимери в първични форми (11.2 млн. щ.д.); приемателни телевизионни апарати (8.4 млн. щ.д.); пневматични гуми от каучук (7.9 млн. щ.д.) и др.

Съществуват възможности за разширяване на износа ни на продукти като: зърнени храни, олио, лозаро-винарски продукти, козметични/фармацевтични продукти и други. Българските вина са непознати в Република Корея, поради което е необходимо рекламиране за налагане на пазара.

3. Инвестиции

Понастоящем ПЧИ в Корея показват положителни тенденции. Това се дължи основно на сключените от Корея споразумения за свободна търговия. Въпреки това ПЧИ са в значително по-малък обем в сравнение с тези в други развити страни.

При определяне на възможностите и трудностите за привличане на ПЧИ следва да се имат предвид редица външни фактори. Споразуменията за свободна търговия, бързото разширяване на азиатските пазари и други фактори са възможност за Корея да привлича чуждестранни инвестиции. Сред вътрешните фактори са разрастването на корейските международни корпорации и тяхната функция да тестват пазара на нови продукти, което прави Корея привлекателна дестинация за ПЧИ. В същото време обаче високите производствени разходи и непредсказуемост в политиката оказват неблагоприятно влияние.

Политиката на правителството е насочена към: ускоряване на възможностите за икономически растеж, посредством увеличаване на ПЧИ с цел Корея да стане една от 10-те топ дестинации за ПЧИ чрез: подобряване на условията за бизнес чрез подобрена политика и предсказуемост, и подобряване на регулаторната рамка; подобряване на инфраструктурата с цел привличане на инвестиции в производства с висока добавена стойност като създаване на центрове за проучвателна и приложна дейност на световни компании, които биха имали значителен принос за корейската икономика; подобряване на системата за стимулиране на чуждестранните инвеститори за увеличаване ефекта на създаване на работни места от чуждестранните инвестиции и подобряване на условията за живот на чуждите граждани и свеждане до минимум на неудобствата; привличане на чуждестранни инвестиции посредством Споразуменията за свободна търговия и веригата за създаване на стойност на корейските международни корпорации.

По данни на БНБ за периода 2010 – 2021 г. нетният поток на преките инвестиции от Южна Корея в България възлиза е както следва:

(в млн. евро)

2010

2011

2012

2013

2014

2015

2016

2017

2018

2019

2020

2021

Република Корея

28.6

21.0

59.9

15.7

1.0

8.7

-1.5

-17.2

-1.2

-37.4

-19.1

0.7

Данните на централната банка по отношение на корейските капиталовложения у нас показват годишни нетни трансакции в размер на 59.9 млн. евро, 15.7 млн. евро, 1.0 млн. евро и 8.7 млн. евро съответно през 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. От 2016 г. до 2018 г. се наблюдава отрицателен нетен поток на преки капиталовложения от Република Корея в размер съответно на -1.5 млн. евро, -17.2 млн. евро и -1.2 млн. евро. Предварителните изчисления на БНБ за 2019 г. също показват отрицателни нетни инвестиции, равняващи се на -37.4 млн. евро. През 2020 г. нетният приток понастоящем се изчислява на -19.1 млн. евро, а съгласно предварителните данни за 2021 г. корейските инвестиции са в размер 0.7 млн. евро. По данни на БНБ нетната позиция в края на 2021 г. (общата сума на корейските инвестиции в България в края на периода) е 71.8 млн. евро.

Достигнатото ниво на корейските инвестиции в България все още не отговаря на възможностите на страната.

<

Споделете