Министерство на икономиката и индустрията
Началник отдел “Азия, Африка, Америка и Австралия”
Аделина Кьосева
ул. Княз Александър І, №12
тел.: +359 2 940 76 88
Референт за Кралство Мароко
Боряна Минчева
Ул. Княз Александър I, №12
Тел. +359 2 940 77 98
- Икономически отношения между Република България и Кралство Мароко
- Стокообмен (в млн. щ. д.)
- През 2024 г. взаимната търговия с Мароко възлиза на 361.4 млн.щ.дол. като бележи ръст от 8% спрямо 2024 г., дължащ се преди всичко на повишението с 16,2% на българския износ за Мароко.
През последната година търговско-икономическите отношения между България и Мароко бележат ръст в развитието си.
| Година | Стокообмен, в млн. щ.дол. | Ръст % | Износ, в млн. щ.дол. | Ръст % | Внос, в млн. щ.дол. | Ръст % | Салдо, в млн. щ.дол. |
| 2020 | 160.5 | -12.5 | 100 | 44.1 | 60.46 | -46.9 | 39.5 |
| 2021 | 218.6 | 36.2 | 115.6 | 15.6 | 103 | 70.4 | 12.6 |
| 2022 | 175.4 | -19.8 | 95.8 | -17.1 | 79.6 | -22.7 | 16.2 |
| 2023 | 289.5 | 65.1 | 189.4 | 97.7 | 100.1 | 25.8 | 89.3 |
| 2024 | 361.4 | 24.8 | 226 | 19.3 | 135.4 | 35.3 | 90.6 |
Източник: Министерство на икономиката и индустрията
- Водещи стоки в стокообмена на България с Мароко през 2024 г.
| Износ от България | % от общия износ | Внос от Мароко | % от общия износ |
| Пшеница и смес от пшеница и ръж | 23.8 | Минерални или химични торове, азот, фосфор и калий; др. торове | 29.0 |
| Слънчогледово, шафраново или памучно масло | 12.1 | Естествени калциеви фосфати, калциево-алуминиеви фосфати | 23.3 |
| Ечемик | 9.3 | Пътнически автомобили и други автомобилни превозни средства | 19.8 |
| Кюспета и други твърди остатъци | 6.7 | Предавателни апарати за радиотелефония, радиотелеграфия, радиоразпръскване или телевизия | 8.6 |
| Плочи от дървесни влакна или от влакна от други дървесни материали | 4.8 | Жици, кабели (вкл. коаксиалните кабели) и др. изолирани електрически проводници | 5.0 |
| Електрически бойлери и бързовари; електрически апарати за затопляне на помещения и др. | 4.0 | Автомобилни превозни средства за транспорт на стоки | 4.9 |
| Тъкани килими и др. подови настилки от текстилни материали | 4.0 | Цинкови руди и техните концентрати | 3.1 |
| Сярна киселина, олеум | 3.8 | Риби замразени, с изключение на филетата и другите меса от риби | 2.5 |
| Царевица | 3.8 | Столове и седалки, дори превръщащи се на легла, и техните части | 0.9 |
| Етилов алкохол, неденатуриран; ракии, ликьори и др. | 2.0 | Фосфинати (хипофосфити), фосфонати (фосфити) | 0.5 |
- Сътрудничество в областта на инвестициите
Преки инвестиции от Мароко в България (млн. евро)
| Период | Поток (нетни трансакции) | Размер (салдо към края на отчетния период) |
| 2014 г. | 1.5 | 1.1 |
| 2015 г. | 2.1 | 2.2 |
| 2016 г. | -2.8 | 0.7 |
| 2017 г. | -0.4 | 0.6 |
| 2018 г. | 0.5 | 0.9 |
| 2019 г. | -0.7 | 0.6 |
| 2020 г. | 0.2 | 0.2 |
| 2021 г. | -0.7 | -0.5 |
| 2022 г. | 1.3 | 0.3 |
| 2023 г. | 6.6 | 3.9 |
| 2024 | -1.5 | 2.3 |
Източник: БНБ
За периода 2014 г. – 2024 г. са отчетени положителни нетни преки инвестиции на Кралство Мароко в България в размер на 2.3 млн. евро. (по данни на БНБ).
В областта на инвестициите между България и Мароко няма активно сътрудничество. Създаването на смесени предприятия е една от формите с потенциал за засилване на инвестиционната активност между двете страни.
С подписването по време на Деветата сесия на Смесената комисия Допълнителен протокол към Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко за взаимно насърчаване и защита на инвестициите бе синхронизирана нормативната база в областта с изискванията на ЕС, което я направи реално функционираща на практика и предостави възможности за засилване на инвестиционното ни сътрудничество.
Перспективни области за взаимни инвестиции има в сферата на строителството, текстила, туризма и модернизацията на железопътния сектор, преработвателни предприятия в хранително-вкусовата промишленост.
- Междуправителствена българо-мароканска комисия
На 17 декември 1979 г. е създадена Междуправителствена българо-мароканска комисия. Към настоящия момент са проведени общо девет сесии, последната от които се е състояла в периода 26-29 септември 2010 г., в гр. Рабат.
Председател на българската част на Комисията е министърът на икономиката и индустрията на Република България (определен с РМС 808 от 17.11.2023 г).
Съпредседател на МПК от мароканска страна е министърът на индустрията и търговията на Кралство Мароко.
Съгласно подписаното на 28 септември 2010 г. Рамково споразумение за икономическо сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко в чл. 4 между двете страни се учредява Междуправителствена българо-мароканска комисия за икономическо сътрудничество.
Последната сесия се е състояла в София в периода 29-30 октомври 2012 г. Провеждането на сесията е било съпътстване с двустранен бизнес форум.
- ОТНОШЕНИЯ ЕС – МАРОКО
Страните от ЕС са основен външноикономически партньор на страната. Мароко има статут на асоциирана страна към ЕС от 2000 г.
Преговори за сключване на “Задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия” (Deep and Comprehensive Free Trade Area (DCFTA)) между ЕС и Мароко стартираха на 1 март 2013 г. Последният кръг се проведе през април 2014 г. След това преговорите бяха отложени във времето, за да се съобразят с плана на Мароко за извършване на допълнителни проучвания, преди да продължат преговорите. Съвместната декларация на Съвета за асоцииране от юни 2019 г. изисква възобновяване на преговорите по DCFTA, което все още не се е случило.
От 1 октомври 2012 г. е в сила Споразумение за земеделски, обработени земеделски и рибни продукти. В края на 2013 г. бе подновен и Протоколът към Споразумението за рибарство между ЕС и Мароко.
Като най-големият търговски партньор на ЕС в Африка, Мароко превърна търговията във важен елемент от своето икономическо развитие. Страната постепенно се интегрира в глобалните вериги на стойността, по-специално тези на ЕС, но същевременно следва офанзивна политика за заместване на вноса. Основните търговски дразнители включват дискриминационна система за оценка на съответствието при вноса на продукти от трети страни, ограничения при достъпа до пазара за фармацевтични и козметични продукти, изисквания за местно съдържание и национални преференции при обществените поръчки.
През последното десетилетие търговският баланс на ЕС с Мароко беше положителен. ЕС внася големи количества текстил и текстилни артикули, а изнася минерални продукти. Като цяло през 2023 г. автомобилната индустрия на Мароко представляваше 33% от общия износ на страната за света, като по този начин се превърна в основния експортен сектор на Мароко. Положителни тенденции се наблюдават и при износа на електроника и електроенергия, продукти на текстилния и кожарския сектор.
ЕС има постоянен дефицит в търговията с услуги с Мароко. Износът на услуги се увеличи от 4,2 милиарда евро през 2019 г. на 5 милиарда евро през 2022 г., докато вносът се увеличи от 5,6 милиарда евро през 2019 г. на 6,4 милиарда евро през 2022 г. Основно място в износа и вноса на услуги заемат туристическите и транспортните услуги.
- Правно-нормативна база на двустранното икономическо сътрудничество
- Договор между правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко за взаимно насърчаване и защита на инвестициите (подписан на 22.05.1996 г., в сила от 19.02.2000 г.). На 28.09.2010 г. в Рабат бе подписан Допълнителен протокол към Договора в съответствие с изискванията на ЕС;
- Договор между правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко за взаимно насърчаване и защита на инвестициите
- Рамково споразумение за икономическо сътрудничество, между правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко подписано на 28.09. 2010 г. в Рабат;
- Споразумение за сътрудничество в областта на индустрията, подписано на 6.12.2010 г. в Рабат, в сила от същата дата.
- Спогодба за сътрудничество в областта на морското търговско корабоплаване;
- Меморандум за разбирателство за сътрудничество между Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия на България и „Марок експорт” – Център за насърчаване на износа на Мароко;
- Меморандум за разбирателство между Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия на България и Националната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия на Мароко.
- В периода 4-7 декември 2010 г. е подписан Меморандум за разбирателство между Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и Генералната конфедерация на мароканските предприятия (ГКМП). По силата но този меморандум е създаден съвместен Бизнес съвет.
м. май 2025 г.
Отдел „Азия, Африка, Америка и Австралия”
Дирекция „Външноикономическа политика и международно сътрудничество”