Мароко

Началник отдел “Азия, Африка, Америка и Австралия”

Аделина Кьосева

ул. “Княз Александър І” 12

тел:+359 2 940 7688; факс: +359 2 987 4008

a.kioseva@mi.government.bg

Служба по търговско-икономически въпроси в гр. Рабат, Мароко

Иван Томов,

GSM: 00212760767907

E-mail: i.tomov@mi.government.bg

23, Bd des Nations Unies
Rabat-Agdal
Royaume du Maroc

Референт за Мароко:

Боряна Минчева
ул. “Княз Александър І” 12,
тел.: +359 2 940 7798
b.mincheva@mi.government.bg

I. Търговско-икономически отношения между България и Мароко:

Дипломатическите отношения между Република България и Кралство Мароко са установени на 1 септември 1961 г. Икономическото сътрудничество между двете страни датира от 1957 г., когато е подписана първата Търговска спогодба.

1. Стокообмен (в млн. щ.д.)

Стокообменът ни с Мароко в периода януари-юни 2021г. възлиза на 127.8 млн. щ.дол. от които износ 69.5 млн. щ.д. , и вносът 58,3 млн. щ.д.. Износът ни за Мароко през периода основно се състои от: Пшеница и смес от пшеница и ръж, слънчогледово, шафраново или памучно масло и техните фракции, дори рафинирани, но не химически променени, тъкани килими и други подови настилки от текстилни материали, нито тъфтинг, нито флок, дори конфекционирани, включително килимите, наречени ‘Kelim’ или ‘Kilim’, ‘Schumacks’ или ‘Soumak’, ‘Karamanie’ и подобни килими, тъкани на ръка, електрически бойлери и бързовари; електрически апарати за затопляне на помещения, на почвата или за подобни приложения; електронагревателни апарати за фризьорски цели (например сешоари, апарати за къдрене, маши за къдрене), електрически осветителни или сигнализационни апарати (с изключение на артикулите от N 8539), стъклочистачки и електрически устройства против замразяване и изпотяване, от видовете, използвани за велосипеди, мотоциклети или автомобил.

В сравнение със същия период на предходната година. Българският износ за Мароко достига 57,6 млн.щ.д., а вносът е на стойност около 21.8 млн. щ. д. Наблюдаваме около 50 % повишение на стокообмена.

През 2020 г. износът от България достига 99.24 млн. щ. д., което отбелязва ръст от 43% в сравнение със същия период на предходната година. Вносът от Мароко е на стойност 60.46 млн. щ. д., като тук се отбелязва спад от близо -47% в сравнение с периода за 2019 г. Стокообменът между двете държави е на стойност 159.7 млн. щ. д., като и тук статистиката отчита спад от около -13% в сравнение с 2019 г.

През 2019 г. стокообменът на страната ни с Мароко възлиза на 183.28 млн. щ.д. спрямо 252.95 млн. щ.д. през 2018 г. – спад от -27.54%.

През 2018 г. стокообменът на страната ни с Мароко възлиза на 252.95 млн. щ.д. спрямо 202.72 млн. щ.д. през същия период на 2017 г. – ръст от 24.78%.

Страните от ЕС са основен външноикономически партньор. Мароко има статут на асоциирана страна към ЕС от 2000 г. През 2008 г. му бе предоставен “напреднал статут” в отношенията с Евросъюза. Същевременно дълговата криза в ЕС доведе до известно влошаване на финансово-икономическата ситуация в страната. Преговори за сключване на “Задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия” (Deep and Comprehensive Free Trade Area (DCFTA)) между ЕС и Мароко стартираха на 1 март 2013 г. От 1 октомври 2012 г. е в сила Споразумение за земеделски, обработени земеделски и рибни продукти. В края на 2013 г. бе подновен и Протоколът към Споразумението за рибарство между ЕС и Мароко.

СТРУКТУРА НА СТОКООБМЕНА ПРЕЗ 2020

СТРУКТУРА НА СТОКООБМЕНА ПРЕЗ 2019

СТРУКТУРА НА СТОКООБМЕНА – 2018

През 2018 г. структурата на стокообмена между двете страни е следната:

Български износ за Мароко: слънчогледово и шафраново масло – 27.5 млн. щ.д; – кюспета – 7.77 млн. щ.д,; пшеница и смес от пшеница и ръж – 6.45 млн. щ.д,; електрически бойлери и бързовари, електрически апарати – 6.24 млн. щ.д.; минерални или химични азотни торове – 4.1 млн.щ.; ламарини – 4 млн. щ.д.

Внос от Мароко: минерални или химични торове – 48.54 млн. щ.д.; естествени калциеви фосфати – 44.32 млн. щ.д.; автомобилни превозни средства за транспорт на стоки – 24.18 млн. щ.д; медни руди и техните концентрати – 21.58 млн. щ.д; минерални или химични фосфорни торове – 4.63 млн щ.д; пътнически автомобили – 4.30 млн. щ.д.;

3. Инвестиции

По данни на БНБ в периода 2014-2020 г. потока на ПЧИ от Мароко са в размер на 0.5 млн. евро.

За периода 2014-2020 г. са отчетени положителни нетни преки инвестиции на България в Мароко в размер на 4.2 млн. евро. (данни на БНБ).

В областта на инвестициите между България и Мароко няма активно сътрудничество. Създаването на смесени предприятия е една от формите с потенциал за засилване на инвестиционната активност между двете страни.

4. Договорно-правна база

1. Договор между правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко за взаимно насърчаване и защита на инвестициите (подписан на 22.05.1996 г., в сила от 19.02.2000 г.). На 28.09.2010 г. в Рабат бе подписан Допълнителен протокол към Договора в съответствие с изискванията на ЕС;
2. Споразумение за сътрудничество между Българска търговско-промишлена палата и Камарата за индустрия, търговия и услуги на гр. Казабланка;
3. Рамково споразумение за икономическо сътрудничество, подписано на 28.09. 2010 г. в Рабат;
4. Споразумение за сътрудничество в областта на индустрията, подписано на 6.12.2010 г. в Рабат, в сила от същата дата.

5. Междуправителствена комисия

На 17 декември 1979 г. е създадена Междуправителствената българо-мароканска комисия. Към настоящия момент, са проведени общо десет сесии.

В периода 29-30 октомври 2012 г. в София се проведе Десетата сесия на Комисията. Българската делегация бе ръководена от г-н Делян Добрев, министър на икономиката, енергетиката и туризма. Мароканската делегация бе оглавена от г-н Абделкадер Амара, министър на индустрията, търговията и новите технологии на Кралство Мароко. В рамките на сесията бяха проведени разговори и постигнати договорености с цел задълбочаване на двустранното сътрудничество в следните области: икономика и търговия, енергетика, туризъм, транспорт, информационни и комуникационни технологии, висше образование и научно-изследователска дейност и др. Парафирано бе Споразумение между правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко за сътрудничество в областта на информационните и комуникационни технологии.

В периода 26-29 септември 2010 г., в Рабат и Казабланка, се проведе Деветата сесия на Междуправителствената българо-мароканска комисия. Председател на комисията от българска страна е министърът на икономиката, енергетиката и туризма. Председател на комисията от мароканска страна бе министърът на индустрията, търговията и новите технологии, г-н Ахмед Реда Шами. Бяха дискутирани актуалното състояние и перспективите за развитие на двустранното сътрудничество в редица области като: търговия и икономика, малки и средни предприятия, индустрия, енергетика, транспорт, инвестиции, туризъм, информационни и комуникационни технологии, социална сфера и др. Беше представена и ролята на българската данъчна политика за насърчаване преките чуждестранни инвестиции и развитието на благоприятна бизнес среда у нас. В края на Деветата сесия на Межуправителствената българо-мароканска комисия бяха подписани редица двустранни споразумения.