Мароко

СПРАВКА

ТЪРГОВСКО-ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ

МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КРАЛСТВО МАРОКО

1. Търговско-икономически отношения между България и Мароко:

Дипломатическите отношения между Република България и Кралство Мароко са установени на 1 септември 1961 г. Икономическото сътрудничество между двете страни датира от 1957 г., когато е подписана първата Търговска спогодба.

1. Стокообмен(в млн. щ.д.)

в млн.щ.д.

За първото тримесечие на 2023 г. стокообменът между България и Мароко възлиза на 40.02 млн.щ.дол. като бележи ръст от 11.13% спрямо същия период на 2022 г. Износът бележи лек спад в размер на 4% спрямо първото тримесечие на 2022 г., а вносът за периода бележи ръст в размер на 67,58%. Това увеличение във вноса се дължи основно на рязко повишаване на внос на жици, кабели; автомобилни превозни средства; предавателни апарати за радиотелефония; пластмасови тръби и маркучи и др.

Стокообменът на България с Мароко през 2022 г. възлиза 175,4 млн. щ.дол., като отбелязва спад от 19.8%, от които износ 95.8 млн. щ.д., (със спад от 17.2% )и внос в размер на 79.6 млн. щ.д. (спад от 22.8%). Износът ни за Мароко през периода основно се състои от: слънчогледово, шафраново или памучно масло и техните фракции, дори рафинирани; Кюспета и други твърди остатъци; Тъкани килими и други подови настилки от текстилни материали електрически бойлери и бързовари; електрически апарати за затопляне на помещения, на почвата или за подобни; електрически осветителни или сигнализационни апарати; Пластмасови вани, душове, мивки, бидета, тоалетни чинии и техните седалки и капаци, резервоари за тоалетни и подобни санитарни или хигиенни артикули и др.

Стокообменът ни с Мароко през 2021 г. възлиза 218,7 млн. щ.дол., от които износ 115,6 млн. щ.д. , и вносът 103 млн. щ.д.. В сравнение със стокообмена ни през 2020 г. наблюдаваме повишение с около 26%. Износът ни за Мароко през периода основно се състои от: Пшеница и смес от пшеница и ръж, слънчогледово, шафраново или памучно масло и техните фракции, дори рафинирани, но не химически променени, тъкани килими и други подови настилки от текстилни материали, нито тъфтинг, нито флок, дори конфекционирани, включително килимите, наречени ‘Kelim’ или ‘Kilim’, ‘Schumacks’ или ‘Soumak’, ‘Karamanie’ и подобни килими, тъкани на ръка, електрически бойлери и бързовари; електрически апарати за затопляне на помещения, на почвата или за подобни приложения; електронагревателни апарати за фризьорски цели (напр. сешоари, апарати за къдрене, маши за къдрене), електрически осветителни или сигнализационни апарати, стъклочистачки и електрически устройства против замразяване и изпотяване, от видовете, използвани за велосипеди, мотоциклети или автомобил.

През 2020 г. износът от България достига 100 млн.щ д., което отбелязва ръст от 43% в сравнение със същия период на предходната година. Вносът от Мароко е на стойност 60,46 млн. щ. д., като тук се отбелязва спад от близо -47% в сравнение с периода за 2019 г. Стокообменът между двете държави е на стойност 160 млн. щ. д., като и тук статистиката отчита спад от около -12% в сравнение с 2019 г.

Следва да се отбележи, че Кралство Мароко има относително либерална икономика. Основни промишлени производства са добивът и преработката на фосфати (страната е сред най-големите световни износители), туризмът, хранително-вкусовата промишленост, кожарството, текстилната промишленост и строителството.

Секторите с най-голям дял в промишлеността са добивната и химическата промишленост, туризмът, леката и хранителната промишленост, телекомуникациите, кожарската и текстилната промишленост и строителството.

Селското стопанство е добре развито, като основните отрасли са производството на зърнени култури (пшеница и ечемик), цитрусови, грозде, зеленчуци, маслини, вино, животновъдството и риболовът.

Страните от ЕС са основен външноикономически партньор. Мароко има статут на асоциирана страна към ЕС от 2000 г. През 2008 г. му бе предоставен “напреднал статут” в отношенията с Евросъюза. Същевременно дълговата криза в ЕС доведе до известно влошаване на финансово-икономическата ситуация в страната. Преговори за сключване на “Задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия” (Deep and Comprehensive Free Trade Area (DCFTA)) между ЕС и Мароко стартираха на 1 март 2013 г. Последният кръг се проведе през април 2014 г. След това преговорите бяха отложени във времето, за да се съобразят с плана на Мароко за извършване на допълнителни проучвания, преди да продължат преговорите. Съвместната декларация на Съвета за асоцииране от юни 2019 г. изисква възобновяване на преговорите по DCFTA, което все още не се е случило. От 1 октомври 2012 г. е в сила Споразумение за земеделски, обработени земеделски и рибни продукти. В края на 2013 г. бе подновен и Протоколът към Споразумението за рибарство между ЕС и Мароко.

СТРУКТУРА НА СТОКООБМЕНА ПРЕЗ 2022 Г.

СТРУКТУРА НА СТОКООБМЕНА ПРЕЗ 2021 г.

СТРУКТУРА НА СТОКООБМЕНА ПРЕЗ 2020

С цел увеличаване и диверсификация на търговския обмен с Мароко е необходимо стимулирането на инициативи като бизнес форуми, участие в панаири и изложби в двете страни.

С постепенното утвърждаване на Българо-мароканския бизнес съвет се очаква той да активизира дейността си за засилване на търговско-икономическите връзки между двете страни, разширяване на присъствието на български фирми на мароканския пазар и обратно, и като цяло за увеличаване на стокообмена.

3. Инвестиции

За периода 2014-2022 г. са отчетени положителни нетни преки инвестиции на България в Мароко в размер на 6.1 млн. евро. (данни на БНБ).

В областта на инвестициите между България и Мароко няма активно сътрудничество. Създаването на смесени предприятия е една от формите с потенциал за засилване на инвестиционната активност между двете страни.

С подписването по време на Деветата сесия на Допълнителен протокол към Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко за взаимно насърчаване и защита на инвестициите бе синхронизирана нормативната база в областта с изискванията на ЕС, което я направи реално функционираща на практика и предостави възможности за засилване на инвестиционното ни сътрудничество.

Перспективни области за взаимни инвестиции има в сферата на строителството, текстила, туризма и модернизацията на железопътния сектор, преработвателни предприятия в ХВП.

4. Договорно-правна база

1. Договор между правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко за взаимно насърчаване и защита на инвестициите (подписан на 22.05.1996 г., в сила от 19.02.2000 г.). На 28.09.2010 г. в Рабат бе подписан Допълнителен протокол към Договора в съответствие с изискванията на ЕС;
2. Споразумение за сътрудничество между Българска търговско-промишлена палата и Камарата за индустрия, търговия и услуги на гр. Казабланка;
3. Рамково споразумение за икономическо сътрудничество, подписано на 28.09. 2010 г. в Рабат;
4. Споразумение за сътрудничество в областта на индустрията, подписано на 6.12.2010 г. в Рабат, в сила от същата дата.

5. Междуправителствена комисия

На 17 декември 1979 г. е създадена Междуправителствената българо-мароканска комисия. Към настоящия момент, са проведени общо десет сесии.

В периода 29-30 октомври 2012 г. в София се проведе Десетата сесия на Комисията. Българската делегация бе ръководена от г-н Делян Добрев, министър на икономиката, енергетиката и туризма. Мароканската делегация бе оглавена от г-н Абделкадер Амара, министър на индустрията, търговията и новите технологии на Кралство Мароко. В рамките на сесията са проведени разговори и постигнати договорености с цел задълбочаване на двустранното сътрудничество в следните области: икономика и търговия, енергетика, туризъм, транспорт, информационни и комуникационни технологии, висше образование и научно-изследователска дейност и др. Парафирано е Споразумение между правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко за сътрудничество в областта на информационните и комуникационни технологии.

В периода 26-29 септември 2010 г., в Рабат и Казабланка, се проведе Деветата сесия на Междуправителствената българо-мароканска комисия. Председател на комисията от българска страна е министърът на икономиката, енергетиката и туризма. Председател на комисията от мароканска страна бе министърът на индустрията, търговията и новите технологии, г-н Ахмед Реда Шами. Бяха дискутирани актуалното състояние и перспективите за развитие на двустранното сътрудничество в редица области като: търговия и икономика, малки и средни предприятия, индустрия, енергетика, транспорт, инвестиции, туризъм, информационни и комуникационни технологии, социална сфера и др. Беше представена и ролята на българската данъчна политика за насърчаване преките чуждестранни инвестиции и развитието на благоприятна бизнес среда у нас.

В края на Деветата сесия на Междуправителствената българо-мароканска комисия бяха подписани редица двустранни споразумения.

1. Рамково споразумение за икономическо сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко;
2. Допълнителен протокол към Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко за взаимно насърчаване и защита на инвестициите;
3. Спогодба за сътрудничество в областта на морското търговско корабоплаване;
4. От страна на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия на България бяха подписани два меморандума:

4.1./ Меморандум за разбирателство за сътрудничество между ИАНМСП на България и „Марок експорт” – Център за насърчаване на износа на Мароко;

4.2./ Меморандум за разбирателство между ИАНМСП на България и Националната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия на Мароко.

По време на деветата сесия на българската страна бе връчен проект на Споразумение за сътрудничество в областта на индустрията между двете правителства.

Споразумението бе подписано в рамките на официалното посещение в Кралство Мароко (4-7 декември 2010) на г-жа Цецка Цачева, председател на Народното събрание. От българска страна Споразумението бе подписано от г-н Евгени Ангелов, заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, а от мароканска от г-н Ахмед Реда Шами, министър на индустрията, търговията и новите технологии.

В рамките на същото посещение е подписан и Меморандум за разбирателство между Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и Генералната конфедерация на мароканските предприятия (ГКМП). От българска страна документът бе подписан от г-н Огнян Донев, председател на КРИБ, а от мароканска – от г-н Мохамед Тамер, вицепрезидент на ГКМП. С Меморандума двете страни се договориха за създаването на съвместен Бизнес съвет.

Други двустранни посещения, реализирани в периода след Деветата сесия:

В периода 20-23 юни 2011 в Казабланка, Мароко, се проведе посещение на делегация на Камарата на строителите в България (КСБ), начело на която бе г-н Светослав Глосов, съпредседател на Българо-мароканския бизнес съвет и председател на Камарата. Присъстваха представители на ръководството на КСБ, на няколко строителни фирми – „Главболгарстрой”, „Инжстрой”, „Пътища и мостове”, както и търговският директор на „Софарма”.

На 21 юни 2011 г. бе проведена първата работна сесия на Бизнес съвета, чиито съпредседател от мароканска страна е г-н Али Шрайби. Между Мароканската Национална федерация по строителство и благоустройство (МНФСБ) и КСБ бе подписано Споразумение за сътрудничество. На 22 юни 2011 г. българската делегация посети първото издание на строителното изложение „Salon Interbat 2011”.

В периода 27 ноември–2 декември 2011 г. на посещение в България бе мароканска бизнес делегация, водена от съпредседателя на българо-мароканския Бизнес съвет, г-н Али Шрайби. Посещението стартира в Камарата на строителите в България (КСБ), домакин на визитата. В приветствието си към гостите, председателят на КСБ, г-н Светослав Глосов, съпредседател на двустранния Бизнес Съвет, подчерта добрите връзки между страните и желанието на Камарата да спомогне за подобряване на икономическото сътрудничество. Обосновани бяха необходимостта от съвместна работа за преодоляване на ефекта от икономическата криза върху строителния бранш и нуждата от разработване на съвместни проекти, чрез които да се даде достъп на български фирми на мароканския пазар и обратно. От българска страна бе заявено желание за увеличаване на инвестициите в строителството в двете страни. От мароканска страна бе изразено очакване контактите да бъдат интензифицирани, като бъдат допълнени и разширени сферите на взаимен интерес.

На 27 ноември 2011 г. бе организирана и среща в Софарма, на която присъства г-н Владимир Стойчев, търговски директор. Проведена бе среща-разговор в централния офис на Софарма в столицата, където разговорът бе съсредоточен около възможностите за сътрудничество между българската компания и фармацевтичната група, ръководена от г-н Шрайби.

Работното посещение продължи на 28.11.2011 г, когато делегацията бе приета от заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма. Заместник-министъра отбеляза необходимостта от по-нататъшно задълбочаване на контактите и подобряване на крайните показатели на съвместната работа, обобщи нормативната база и подписаните в последните години споразумения, като се спря и на работата на двустранния Бизнес съвет. Мароко бе определено като стратегически партньор, с когото България има намерение да поддържа и развива дългогодишните си приятелски взаимоотношения. Набелязани бяха възможни сфери на взаимодействие като изпълнение на съвместни проекти в строителството, напоителни системи и язовири и др. Представени бяха инвестиционните възможности и климат в България, като бяха посочени благоприятните условия, създадени за насърчаване на бизнеса.

Срещата в МИЕТ бе последвана от разговори в КРИБ, където мароканската делегация бе посрещната от г-н Евгени Иванов, изпълнителен директор на Конфедерацията. Той определи посещението на мароканските партньори на КРИБ като първа стъпка в посока установяване на реални взаимоотношения между бизнеса. Представени бяха присъстващите български фирми. Г-н Шрайби благодари за възможността за срещи и разговори с наши компании, като изрази задоволство от установените контакти и бъдещия им потенциал и представи присъстващите гости и управляваните от него дружества. Фирмите имаха възможност да проведат разговори Б2Б.

Разговор върху възможностите за конкретно сътрудничество бяха проведени на 29 ноември 2011 г. с представители на козметичната фирма „Рубелла”, където делегацията бе посрещната от търговския директор, г-н Светослав Узунов и мениджъра за Северна Африка, г-н Максим Гигов.

На 30 ноември 2011 г. мароканската делегация проведе среща със заместник-директора на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия, с ръководителя на отдел „Международно сътрудничество” и с български малки и средни предприятия, поканени от ИАНМСП за разговори Б2Б с мароканските партньори.

В периода 7-13 април 2012 г. в Мароко на посещение бяха 14 български фирми, организирани в бизнес-мисия от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия. Проведени бяха срещи с марокански компании и институции, като наред с конкретните междуфирмени разговори бяха обсъдени и възможностите за насърчаване на контактите и обмена на информация между институциите и представители на бизнеса.

На 9 април бе посетена Търговско-промишлената палата в Агадир. В приветствието си г-н Али Баддух, директор на ТПП, подчерта интереса на региона към България, като припомни, че Агадир и Плевен, заедно с двете ТПП са побратимени. От българска страна заместник изпълнителен директор на ИАНМСП и ръководител на делегацията, благодари за възможността за провеждане на Б2Б срещи в града и оказаното от ТПП съдействие в това отношение, като отправи покана за посещение в България, по-специално в София и Плевен, където с помощта на ИАНМСП бъдат организирани срещи с местния бизнес и държавни институции. От страна на Регионалния център за инвестиции в региона г-жа Манар Алауи Хасани, ръководител на международното сътрудничество в центъра, направи презентация на региона, неговите възможности, данни за икономическото му и социално развитие и др. След приключване на официалната част, фирмите-участници от двете страни се представиха накратко и срещата продължи с директни разговори между тях. От мароканска страна присъстваха 15 компании.

Следващото посещение бе в ТПП Маракеш, на 10 април. От мароканска страна приветствие поднесе г-н Мохамед Фадлам, вице-президент на ТПП и директор на Колежа по индустрия в града. Присъстващите от мароканска страна фирми бяха 16.

Среща в Казабланка бе проведена на 11 април в комплекс, собственост на г-н Али Шрайби. След представянето на българските компании разговорите продължиха с присъстващите техни марокански омолози. На срещата бяха и г-жа Латифа Знибер от ГКМП, представители на ТПП Казабланка и на Марок Експорт. Г-н Весел Етугов, представител на КСБ, проведе среща с присъстващите вицепрезидент и директор на мароканската строителна федерация (FNBTP), на които бе обсъдено задълбочаването на сътрудничеството между строителния бранш на двете страни и реализиране на работно посещение от мароканска страна в България.

На 12 април бе проведена среща с мароканската Агенция за насърчаване на малките и средни предприятия, с която ИАНМСП има подписан меморандум за сътрудничество. Дадени бяха разяснения относно възможностите за участие в търгове, международни проекти и инфраструктурни обекти. За да бъде изпълняван меморандумът и реализирана неговата цел, както и за облекчаване и подобряване на комуникацията между двете агенции, бе предложено създаването на комитет, който да се ангажира с осъществяването и прилагането в практиката на идеите и намеренията, залегнали в общия документ. Отделено бе време за въпроси на българските фирми, които се интересуваха от начините за регистриране на фирма в Мароко, облекченията, участието в търгове и др. От мароканска страна бяха дадени пояснения и разпространени материали с информационен характер.

Работата продължи със среща Б2Б в ТПП Рабат, където гостите бяха посрещнати от директора, г-н Знибер Мунжи. Фирмите имаха разговори с мароканските си партньори. Участващите от местна страна фирми бяха девет.

Последва среща в Министерството на строителството, урбанизма и политиката за града. Като представител на КСБ, г-н Етугов поднесе кратка презентация на камарата и нейните дейности и се спря на сътрудничеството с FNBTP. От страна на домакините бяха дадени допълнителни пояснения относно участието на строителни фирми на местния пазар, законодателството в областта и данъчните облекчения.

На 30 октомври 2012 българският министър проведе среща със съпредседателя на Комисията от мароканска страна и министър на индустрията, търговията и новите технологии на Мароко, г-н Абделкадер Амара. В рамките на разговора бе посочено, че политическите отношения между България и Мароко са добри, но търговско-икономическите са незадоволителни. Българският министър подчерта също така, че България е подходящото място за навлизане на марокански стоки в Източна Европа. Отбеляза предимствата, които нашата страна предлага, като ниски данъци, финансова стабилност, благоприятен инвестиционен режим и пр. Очерта също така нашите приоритетни сектори и отбеляза, че имаме добри традиции във фармацевтиката. От своя страна министър Амара подчерта политическата стабилност на Мароко и значението, което отдават на връзките с Европейския съюз. Г-н Амара изтъкна, че е най-важно да „отворим пътя” за частните сектори на двете страни, както и че е задача на бизнеса да направи необходимото, с цел сближаване. Министър Амара посочи, че стратегическото положение на България спрямо Мароко трябва да бъде използвано.

През м. ноември 2018 г. в Мароко бяха осъществени две визити на най-високо ниво: на министър-председателя г-н Бойко Борисов и на министъра на икономиката. Посещенията засвидетелстваха желанието на България за развитие и задълбочаване на традиционно добрите отношения със страните от Магреб и допринесоха за активизиране на търговско-икономическите връзки с Мароко и региона като цяло.

юли, 2023 г.

Отдел „Азия, Африка, Америка и Австралия“
Дирекция „Външноикономическо сътрудничество“