Служба по търговско-икономически въпроси в гр. Рабат, Мароко
Иван Томов,
GSM: 00212760767907
E-mail: i.tomov@mi.government.bg
23, Bd des Nations Unies
Rabat-Agdal
Royaume du Maroc
ул. “Княз Александър І” 12,
тел.: +359 2 940 7798
b.mincheva@mi.government.bg
I. Търговско-икономически отношения между България и Мароко:
Дипломатическите отношения между Република България и Кралство Мароко са установени на 1 септември 1961 г. Икономическото сътрудничество между двете страни датира от 1957 г., когато е подписана първата Търговска спогодба.
1. Стокообмен (в млн. щ.д.)
ГОДИНА | СТОКООБМЕН | ИЗНОС | ВНОС | САЛДО |
2007 | 80.5 | 18.5 | 62.0 | – 43.5 |
2008 | 93.7 | 25.6 | 68.1 | -42.5 |
2009 | 33.8 | 12.4 | 21.4 | -9.0 |
2010 | 18.3 | 14.6 | 3.7 | 10.9 |
2011 | 49.6 | 14.3 | 35.3 | -21.0 |
2012 | 42.1 | 15.3 | 26.8 | -11.5 |
2013 | 99.2 | 78.4 | 20.8 | 57.6 |
2014 | 150.71 | 92.48 | 58.23 | 34.25 |
2015 | 129.16 | 50.01 | 79.15 | -29.14 |
2016 | 170.4 | 68.3 | 102.1 | -33.8 |
2017 | 202.72 | 76.93 | 125.79 | -48.86 |
2018 | 252,95 | 92,14 | 160,81 | -68.67 |
2019 | 183,28 | 69,41 | 113,87 | -44.46 |
2020 | 159,7 | 99,24 | 60,46 | 38.78 |
януари-юни 2021г. | 127,8 | 69,5 | 58,3 | 11,2 |
Стокообменът ни с Мароко в периода януари-юни 2021г. възлиза на 127.8 млн. щ.дол. от които износ 69.5 млн. щ.д. , и вносът 58,3 млн. щ.д.. Износът ни за Мароко през периода основно се състои от: Пшеница и смес от пшеница и ръж, слънчогледово, шафраново или памучно масло и техните фракции, дори рафинирани, но не химически променени, тъкани килими и други подови настилки от текстилни материали, нито тъфтинг, нито флок, дори конфекционирани, включително килимите, наречени ‘Kelim’ или ‘Kilim’, ‘Schumacks’ или ‘Soumak’, ‘Karamanie’ и подобни килими, тъкани на ръка, електрически бойлери и бързовари; електрически апарати за затопляне на помещения, на почвата или за подобни приложения; електронагревателни апарати за фризьорски цели (например сешоари, апарати за къдрене, маши за къдрене), електрически осветителни или сигнализационни апарати (с изключение на артикулите от N 8539), стъклочистачки и електрически устройства против замразяване и изпотяване, от видовете, използвани за велосипеди, мотоциклети или автомобил.
В сравнение със същия период на предходната година. Българският износ за Мароко достига 57,6 млн.щ.д., а вносът е на стойност около 21.8 млн. щ. д. Наблюдаваме около 50 % повишение на стокообмена.
През 2020 г. износът от България достига 99.24 млн. щ. д., което отбелязва ръст от 43% в сравнение със същия период на предходната година. Вносът от Мароко е на стойност 60.46 млн. щ. д., като тук се отбелязва спад от близо -47% в сравнение с периода за 2019 г. Стокообменът между двете държави е на стойност 159.7 млн. щ. д., като и тук статистиката отчита спад от около -13% в сравнение с 2019 г.
През 2019 г. стокообменът на страната ни с Мароко възлиза на 183.28 млн. щ.д. спрямо 252.95 млн. щ.д. през 2018 г. – спад от -27.54%.
През 2018 г. стокообменът на страната ни с Мароко възлиза на 252.95 млн. щ.д. спрямо 202.72 млн. щ.д. през същия период на 2017 г. – ръст от 24.78%.
Страните от ЕС са основен външноикономически партньор. Мароко има статут на асоциирана страна към ЕС от 2000 г. През 2008 г. му бе предоставен “напреднал статут” в отношенията с Евросъюза. Същевременно дълговата криза в ЕС доведе до известно влошаване на финансово-икономическата ситуация в страната. Преговори за сключване на “Задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия” (Deep and Comprehensive Free Trade Area (DCFTA)) между ЕС и Мароко стартираха на 1 март 2013 г. От 1 октомври 2012 г. е в сила Споразумение за земеделски, обработени земеделски и рибни продукти. В края на 2013 г. бе подновен и Протоколът към Споразумението за рибарство между ЕС и Мароко.
СТРУКТУРА НА СТОКООБМЕНА ПРЕЗ 2020
Износ от България | % | Внос от Мароко | % |
Слънчогледово и шафраново масло | 33.7 | Минерални или химични торове | 40.5 |
Ечемик | 10.6 | Автомобилни превозни средства | 24.0 |
Електрически бойлери | 6.7 | Естествени калциеви фосфати | 17.6 |
Eлектрически осветителни или сигнализационни апарати | 6.2 | Отпадъци и отломки от мед | 6.1 |
Препарати от видовете | 2.5 | Пътнически автомобили и други автомобилни превозни средства | 4.3 |
СТРУКТУРА НА СТОКООБМЕНА ПРЕЗ 2019
Износ | % | Внос | % |
Слънчогледово и шафраново масло | 25.9 | Минерални или химични торове | 34.1 |
Кюспета | 10.6 | Естествени калциеви фосфати | 27.8 |
Електрически бойлери | 8.4 | Автомобилни превозни средства | 18 |
Ламарини | 4.3 | Медни руди и техните концентрати | 8.5 |
Пшеница и смес от пшеница и ръж | 4.2 | Отпадъци и отломки от мед | 4.1 |
СТРУКТУРА НА СТОКООБМЕНА – 2018
Износ от България | % | Внос от Мароко | % |
Слънчогледово и шафраново масло | 29.9 | Минерални или химични торове | 30.2 |
Кюспета | 8.4 | Естествени калциеви фосфати | 27.5 |
Пшеница и смес от пшеница и ръж | 7.0 | Автомобилни превозни средства | 15.0 |
Електрически бойлери и бързовари | 6.7 | Медни руди и техните концентрати | 13.4 |
Минерални или химични азотни торове | 4.4 | Минерални или химични фосфорни торове | 2.9 |
Ламарини | 4.3 | Пътнически автомобили | 2.7 |
През 2018 г. структурата на стокообмена между двете страни е следната:
Български износ за Мароко: слънчогледово и шафраново масло – 27.5 млн. щ.д; – кюспета – 7.77 млн. щ.д,; пшеница и смес от пшеница и ръж – 6.45 млн. щ.д,; електрически бойлери и бързовари, електрически апарати – 6.24 млн. щ.д.; минерални или химични азотни торове – 4.1 млн.щ.; ламарини – 4 млн. щ.д.
Внос от Мароко: минерални или химични торове – 48.54 млн. щ.д.; естествени калциеви фосфати – 44.32 млн. щ.д.; автомобилни превозни средства за транспорт на стоки – 24.18 млн. щ.д; медни руди и техните концентрати – 21.58 млн. щ.д; минерални или химични фосфорни торове – 4.63 млн щ.д; пътнически автомобили – 4.30 млн. щ.д.;
3. Инвестиции
По данни на БНБ в периода 2014-2020 г. потока на ПЧИ от Мароко са в размер на 0.5 млн. евро.
За периода 2014-2020 г. са отчетени положителни нетни преки инвестиции на България в Мароко в размер на 4.2 млн. евро. (данни на БНБ).
В областта на инвестициите между България и Мароко няма активно сътрудничество. Създаването на смесени предприятия е една от формите с потенциал за засилване на инвестиционната активност между двете страни.
4. Договорно-правна база
- Договор между правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко за взаимно насърчаване и защита на инвестициите (подписан на 22.05.1996 г., в сила от 19.02.2000 г.). На 28.09.2010 г. в Рабат бе подписан Допълнителен протокол към Договора в съответствие с изискванията на ЕС;
- Споразумение за сътрудничество между Българска търговско-промишлена палата и Камарата за индустрия, търговия и услуги на гр. Казабланка;
- Рамково споразумение за икономическо сътрудничество, подписано на 28.09. 2010 г. в Рабат;
- Споразумение за сътрудничество в областта на индустрията, подписано на 6.12.2010 г. в Рабат, в сила от същата дата.
5. Междуправителствена комисия
На 17 декември 1979 г. е създадена Междуправителствената българо-мароканска комисия. Към настоящия момент, са проведени общо десет сесии.
В периода 29-30 октомври 2012 г. в София се проведе Десетата сесия на Комисията. Българската делегация бе ръководена от г-н Делян Добрев, министър на икономиката, енергетиката и туризма. Мароканската делегация бе оглавена от г-н Абделкадер Амара, министър на индустрията, търговията и новите технологии на Кралство Мароко. В рамките на сесията бяха проведени разговори и постигнати договорености с цел задълбочаване на двустранното сътрудничество в следните области: икономика и търговия, енергетика, туризъм, транспорт, информационни и комуникационни технологии, висше образование и научно-изследователска дейност и др. Парафирано бе Споразумение между правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко за сътрудничество в областта на информационните и комуникационни технологии.
В периода 26-29 септември 2010 г., в Рабат и Казабланка, се проведе Деветата сесия на Междуправителствената българо-мароканска комисия. Председател на комисията от българска страна е министърът на икономиката, енергетиката и туризма. Председател на комисията от мароканска страна бе министърът на индустрията, търговията и новите технологии, г-н Ахмед Реда Шами. Бяха дискутирани актуалното състояние и перспективите за развитие на двустранното сътрудничество в редица области като: търговия и икономика, малки и средни предприятия, индустрия, енергетика, транспорт, инвестиции, туризъм, информационни и комуникационни технологии, социална сфера и др. Беше представена и ролята на българската данъчна политика за насърчаване преките чуждестранни инвестиции и развитието на благоприятна бизнес среда у нас. В края на Деветата сесия на Межуправителствената българо-мароканска комисия бяха подписани редица двустранни споразумения.