Бойко Годев
ул. “Княз Александър І” 12,
тел.: +359 2 940 7705
СПРАВКА
ЗА ТЪРГОВСКО-ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И НОВА ЗЕЛАНДИЯ
Търговско-икономическите отношения между България и Нова Зеландия са на доста ниско равнище основно поради географска отдалеченост на двете страни. В тази сфера отсъстват традиционни връзки и контакти, което определя ограничените обеми и неравномерните тенденции в развитието на взаимната търговия. Наред с това обаче общите икономически условия, инвестиционният и бизнес климат у нас и в Нова Зеландия са добра предпоставка за разширяване на търговско-икономическото сътрудничество.
Нова Зеландия е високо развита индустриално-аграрна държава, чиято икономика е силно либерализирана. Водещи отрасли са хранително-вкусовата, химическата, дървопреработващата, машиностроителната и текстилната промишленост, както и секторите рибарство, телекомуникации и производството на хартия. През последните години ускорено се развиват лозарството и винарството. Високоразвитият селскостопански сектор има експортна насоченост и обезпечава около 60 % от приходите от външна търговия. Особено развито е животновъдството, което дава около 80% от селскостопанската продукция. Нова Зеландия е сред най-големите световни износители на висококачествени месни и млечни продукти (страната контролира над 30 % от световния пазар на млечна продукция и вълна). Държавата разполага с добре разгърната система от водноелектрически централи, а на територията й има големи запаси от природен газ, нефт, въглища, алуминий, мед, олово, желязо и др.
От началото на настоящото десетилетие стокообменът между България и Нова Зеландия се характеризира с неустойчива, но като цяло възходяща тенденция. Взаимната търговия между двете страни обаче остава все още доста ограничена по обем и структура.
Динамика на стокообмена между България и Нова Зеландия в млн. щ.д.
| Година | 2018 | 2019 | 2020 | 2021г. |
| Износ | 6.8 | 8.7 | 7.4 | 9.0 |
| Внос | 10.8 | 11.8 | 12.8 | 14.3 |
| Общо | 17.6 | 20.5 | 20.2 | 23.3 |
| Салдо | -4.0 | -3.1 | -5.4 | – 5,3 |
Основните стоки в българската експортна листа за Нова Зеландия традиционно са: ламарини, листове и ленти от мед; сирена и извара; препарати, използвани за храна на животни; различни видове двигатели и слънчогледови семена.
Основните стоки по вноса от Нова Зеландия за последните години са: меса от дребен и едър рогат добитък; животински вътрешности и карантии; вина и вълна.
През първото 2021г. основни стоки от износа ни за Нова Зеландия са: семена от слънчоглед, ламарини, листове и ленти от мед, сирена и извара, медикаменти за терапевтични или профилактични цели, артикули и съоръжения за физическа култура, гимнастика, атлетика, други видове спорт, нефтени масла и масла от битуминозни минерали, препарати за храна на животни, пръти и профили от мед, глобяеми конструкции, стъклени предмети за сервиране, ензимии ензимни препарати, плодове, временно консервирани и др. различни видове двигатели, антибиотици и др.
Вносът от Нова Зеландия през 2021 г. се състои основно от: вълни, нещрайхгарни, , вина от прясно грозде, мекотели, брашна, животински вътрешности годни за консумация, пептони и техните производни, протеинови вещества и техните производни, отпадъци и отломки от мед, разни земеделски, градинарски, лесовъдни, птицевъдни или пчеларски машини и апарати, въздушни помпи или вакуум помпи, части и принадлежности за автомобилни превозни средства, замразена риба, инструменти и апарати за физични или химични анализи, електрически трансформатори и др.
Данните за 2020 г. показват незначителен спад от 1.5% на двустранната търговия спрямо 2019 г. Това свиване се дължи на отчетеното понижение на износа, което не може да бъде компенсирано от 8.6%-ен ръст при вноса за сметка главно на реализирани значителни покупки на вълна. Българският износ бележи спад с 6% през 2020 г. в резултат основно на намаление при продажбите на изделия от мед (-43%) и на препарати за храна на животни (-49%). Увеличение сред водещите позиции в експортната ни листа има при слънчогледовите семена (+57%) и нефтените масла (+19%).
Водещи стоки в стокообмена с Нова Зеландия през 2020 г.
| Износ от България | % | Внос от Нова Зеландия | % |
| Слънчогледови семена | 19.7 | Вълна | 40.3 |
| Ламарини, листове и ленти от мед | 18.1 | Животински вътрешности (черва, стомаси и др.) | 16.9 |
| Сирена и извара | 14.3 | Вина от прясно грозде | 16.0 |
| Препарати, използвани за храна на животни | 6.4 | Меса от дребен рогат добитък | 7.2 |
| Нефтени масла | 5.0 | Карантии от едър рогат добитък | 5.1 |
Според данните за 2019 г. взаимният стокообмен с Нова Зеландия се понижава с 3.5% спрямо предходната година. Българският износ намалява с 16% под влияние главно на спад с 33% при доставките за страната на ламарини от мед. Увеличение на експорта обаче се наблюдава при сирената (+20% в стойностно изражение), препаратите за храна на животни (+39%) и слънчогледовите семена (+9%). Вносът от Нова Зеландия се повишава с 9.2% през 2019 г., което отразява главно ръст на доставките на вълна (+78%). Същевременно по-съществено понижение има при покупките на меса от дребен рогат добитък (-42%), докато останалите водещи стокови групи в импортната листа запазват като цяло стойностните си обеми.
Водещи стоки в стокообмена с Нова Зеландия през 2019 г.
| Износ от България | % | Внос от Нова Зеландия | % |
| Ламарини, листове и ленти от мед | 26.9 | Животински вътрешности (черва, стомаси и др.) | 28.9 |
| Сирена и извара | 13.0 | Вълна | 27.4 |
| Препарати, използвани за храна на животни | 10.7 | Вина от прясно грозде | 22.9 |
| Слънчогледови семена | 10.7 | Карантии от едър рогат добитък | 5.1 |
| Медикаменти | 4.1 | Меса от дребен рогат добитък | 5.0 |
Данните за 2018 г. показват ръст от 11.5% на двустранната търговия спрямо 2017 г. Българският износ за Нова Зеландия се повишава с 5% в резултат основно на реализираните продажби на съоръжения за физическа култура и на големи железни съдове на фона символични стойности за предходната година. При повечето водещи стокови групи в експортната ни листа за тази страна нивата на износ се запазват. Вносът от Нова Зеландия се повишава с 16.3%, като това отразява преди всичко увеличените доставки на меса от дребен рогат добитък (над 2 пъти), животински вътрешности и вина.
Водещи стоки в стокообмена с Нова Зеландия през 2018 г.
| Износ от България | % | Внос от Нова Зеландия | % |
| Ламарини, листове и ленти от мед | 33.7 | Животински вътрешности (черва, стомаси и др.) | 30.1 |
| Сирена и извара | 11.7 | Вина от прясно грозде | 25.9 |
| Резервоари, цистерни, вани и подобни съдове от желязо | 9.3 | Вълна | 16.7 |
| Слънчогледови семена | 8.5 | Меса от дребен рогат добитък | 9.5 |
| Препарати, използвани за храна на животни | 5.9 | Карантии от едър рогат добитък | 5.5 |
Размерът на новозеландските инвестиции в България е твърде скромен. По данни на БНБ през 2014 г. са отчетени най-високите нетни трансакции в размер на 4.5 млн. евро. За 2018 г. предварителните изчисления на централната банка са за 0.3 млн. евро нетни капиталовложения от Нова Зеландия, през 2019 г. нетните трансакции са в размер на 2.5 млн. евро, а през 2020 г. т са с отрицателен знак на стойност -2.3 млн. евро. Нетните потоци на реализираните инвестиции се разпределят през последните няколко години както следва:
| Година | 2014 | 2015 | 2016 | 2017 | 2018 | 2019 | 2020 |
| млн. евро | 4.5 | 0.1 | 0.8 | 1.1 | 0.3 | 2.5 | -2.3 |
ДОГОВОРНО – ПРАВНА ОСНОВА
Дипломатически отношения между Р България и Нова Зеландия са установени на 9 октомври 1984 г. чрез размяна на ноти между постоянните представителства към ООН на двете страни в Ню Йорк. Досега на новозеландска и българска територия няма открити съответни дипломатически представителства, а посланикът ни в австралийската столица Канбера е акредитиран и в Уелингтън, докато новозеландският посланик е със седалище в Брюксел.
До приемането на България за член на ЕС договорно-правната основа на търговско-икономическите ни отношения се изчерпваше с подписаната на 3 ноември 1967 г. търговска спогодба, която по предложение на българската страна бе прекратена по взаимно съгласие, считано от 01.01.2007 г.
май 2022 г.
Дирекция “Външноикономическо сътрудничество”
Министерство на икономиката