Референт за Перу
Татяна Дончева
ул. “Княз Александър І” 12,
тел.: +359 2 940 7881
СПРАВКА ЗА ТЪРГОВСКО-ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА ПЕРУ
1. ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО
На 18 април 1969 г. България и Перу установяват дипломатически отношения и разкриват посолства в София и в Лима.
Перу е президентска република, като президента е държавен и правителствен ръководител. Настоящият президент на Перу – Педро Пабло КУКСИНСКИ се фокусира върху икономическите реформи и политиките на свободния пазар, насочени към увеличаване на инвестициите в Перу. Минното производство се увеличи значително през 2016-17 г., което помогна на Перу да достигне един от най-високите темпове на растеж на БВП в Латинска Америка.
През последните две десетилетия страната се превърна в икономически модел. Икономическият растеж на Перу достигна връх от средно 6% между 2004 г. и 2012 г. Въпреки че Перу беше изправено пред икономически затруднения през последните няколко години поради пандемията, икономическото състояние на страната се подобри с нива на растеж, достигащи приблизително 2,7% през 2022 г., основно водени от тласък във вътрешното търсене и потреблението на домакинствата. Очаква се перуанската икономика да продължи възходящата си тенденция през следващите години, като МВФ прогнозира ръст на БВП от 2,6% за 2023 г. и 3,2% за 2024 г.
Перу регистрира бюджетен дефицит от 2,8% от БВП през 2022 г., процент, който се очаква да остане донякъде стабилен през 2023 г. и 2024 г., на 2,6% и 2,3%. Инфлацията се увеличи до 7,5% през 2022 г., но Централната банка трябва да затегне паричната си политика, за да накара нивата на инфлация да достигнат целта от 2% през следващите години, като МВФ прогнозира спад до 4,4% през 2023 г. и 2,5% през 2024 г. Освен това публичният дълг намаля до 34,8% от БВП през 2022 г. и, въпреки че този процент, се очаква леко да нарасне до 35,7% през 2023 г. и да остане стабилен през 2024 г., Перу все още има едно от най-ниските съотношения дълг към БВП в Латинска Америка благодарение на разумната фискална политика, която води от началото на 2000-те години. Въпреки, че пандемията засегна значително перуанската икономика, фискалните мерки, приложени от правителството, са ефективни за стимулиране на икономическата активност, която постепенно се възстановява.
Нивото на безработица в Перу се удвои в началото на пандемията, а през 2022 г. се върна на нивата отпреди пандемията и достигна приблизително 7,6% от работната сила. Според оценките на МВФ нивото на безработица в страната се очаква да остане стабилно през 2023 г. и 2024 г., съответно на нива от 7,4% и 7,5%. Голяма част от активното население обаче продължава работи в сферата на сивата икономика. Освен това страната има високи нива на неравенство, със значителна концентрация на богатство и ниво на бедност от 20,2%. Около 7 милиона перуанци сега живеят в бедност, 44% от които са в селските райони. Съществуват сериозни регионални различия в нивата на бедност в цялата страна, като най-високи са в регионите на Андите и Амазония.
Страната е член на Световната търговска организация, Общността на народите от Андите, както и асоцииран член на Меркосур.
Перу е включена във водещите проекти за 2023 г. на Глобалния портал за сътрудничество между ЕС и сраните от Латинска Америка и Карибите в частта „Климат и енергия“ с проект “Issuance of Green Bonds”.
2. СТОКООБМЕН
До преди няколко години, Перу заемаше едно от водещите места в търговията на България със страните от Латинска Америка. Стокообменът обаче се развива неравномерно, с трайно негативно салдо за нашата страна.
През 2012 г. обемът на двустранния стокообмен между България и Перу бележи ръст от 23.7% в сравнение с 2011 г. Търговският обмен през 2013 г. бележи рязък спад на годишна база, като това се дължи на липсата на внос на медни руди и техните концентрати, които трайно присъстваха в стоковата структура в предишни години.
През 2020 г. стокообменът на страната ни с Перу бележи ръст от 361.4% в сравнение с 2019 г.
Основните стоки, които България изнася за Перу са: електрически трансформатори, антибиотици, стругове и др. Перуанският внос в България съответства на основните стокови позиции на експорта на Перу като цяло – доминират суровините сред които: медни руди и техните концентрати, цинкови руди, кафе и др. Въпреки това вносът на тези стоки намалява значително през последните години.
По данни на българската статистика стокообменът между Република България и Република Перу за периода 2005 – първите осем месеца на 2022 г. е както следва:
/млн. щ.д./
| Година | Износ | Внос | Стокообмен | Салдо |
| 2005 | 22,5 | 106,9 | 129,4 | -84,4 |
| 2006 | 30,2 | 170,0 | 200,2 | -139,8 |
| 2007 | 25,6 | 181,8 | 207,4 | -156,2 |
| 2008 | 19 | 272,4 | 291,4 | -253,4 |
| 2009 | 1,1 | 151,3 | 152,4 | -150,2 |
| 2010 | 6,2 | 297,6 | 303,8 | -291,4 |
| 2011 | 3,11 | 92,34 | 95,45 | -89,23 |
| 2012 | 4,173 | 105,929 | 110,132 | -101,786 |
| 2013 | 8,50 | 12,96 | 21,46 | -4,46 |
| 2014 | 4,98 | 35,62 | 40,60 | -3,64 |
| 2015 | 3,35 | 23,27 | 26,62 | -19,92 |
| 2016 | 6,01 | 25,84 | 31,85 | -19,83 |
| 2017 | 10,53 | 27,34 | 37,87 | -16,81 |
| 2018 | 18,48 | 48,84 | 67,32 | -30,36 |
| 2019 | 15,84 | 52,52 | 68,36 | -36,68 |
| 2020 | 7,81 | 311,51 | 319,32 | -303,7 |
| 2021 | 5,47 | 375,79 | 381,26 | -370,32 |
| 2022 | 17,24 | 217,60 | 234,84 | -200,36 |
|
|
|
|
|
|
През 2022 г. стокообменът на страната ни с Перу възлиза на 234,84 млн. щ.д. спрямо 381,26 млн. щ.д. през 2021 г. – спад от -38,40 %.
Българският износ бележи ръст от 215,17 %, докато вносът от Перу се съкращава с -42,09 % в сравнение с 2021 г.
Водещи стоки в стокообмена с Перу през 2022 г.
| Износ от България | % | Внос от Перу | % |
| Артикули за колективни игри | 49,64 | Медни руди и техните концентрати | 83,43 |
| Медицински, хирургически, зъболекарски или ветеринарни инструменти и апарати | 14,03 | Цинкови руди и техните концентрати | 7,15 |
| Семена от слънчоглед | 4,29 | Каменни въглища | 6,87 |
| Съдове за сгъстени или втечнени гозове | 4,29 | Кафе | 1,39 |
| Стругове | 3,06 | Хлориди | 0.24 |
| Автоматични машини за обработка на информация и техните единици | 2,99 |
|
|
През 2021 г. стокообменът на страната ни с Перу възлиза на 381.26 млн. щ.д. спрямо 319.32 млн. щ.д. през 2020 г. – увеличение от 19.4%, което се дължи на регистрирания ръст във вноса на медицински, хирургически, зъболекарски или ветеринарни инструменти и апарати и съдове за сгъстени или втечнени газове. Българският износ за Перу спада с -29,96 % спрямо миналата година, като стойността му е 5.47 млн. щ.д. Вносът от Перу бележи ръст от 20.64% до 375.79 млн. щ.д.
Водещи стоки в стокообмена с Перу през 2021 г.
| Износ от България | % | Внос от Перу | % |
| Медицински, хирургически, зъболекарски или ветеринарни инструменти и апарати | 39.64 | Медни руди и техните концентрати | 96.0 |
| Съдове за сгъстени или втечнени газове | 13.24 | Цинкови руди и техните концентрати | 1.91 |
| Семена от слънчоглед | 3.63 | Кафе
| 0.7 |
| Готови козметични продукти | 2.77 | Артикули за колективни игри | 0.4 |
| Какао на прах | 2.67 | Сулфати | 0.4 |
През 2020 г. стокообменът на страната ни с Перу възлиза на 319.32 млн. щ.д. спрямо 68.36 млн. щ.д. през същия период на 2019 г. – увеличение от 367.1%, което се дължи на регистрирания ръст във вноса на медни руди и техните концентрати и цинкови руди и техните концентрати. Българският износ за Перу спада с -50.7% спрямо същия период на миналата година, като стойността му е 7.81 млн. щ.д. Вносът от Перу бележи ръст от близо 500% до 311.51 млн. щ.д.
Водещи стоки в стокообмена с Перу през 2020 г.
| Износ от България | % | Внос от Перу | % |
| Артикули за колективни игри | 28.2 | Медни руди и техните концентрати | 92.3 |
| Медицински, хирургически, зъболекарски или ветеринарни инструменти и апарати | 15.3 | Цинкови руди и техните концентрати | 3.0 |
| Табла, пана, конзоли, пултове, шкафове и други подобни | 10.7 | Руди на благородните метали и техните концентрати | 2.7 |
| Съдове за сгъстени или втечнени газове | 9.0 | Кафе | 1.2 |
| Електрически трансформатори | 4.3 | Сулфати | 0.3 |
През 2019 г. данните на митническата статистика показват, че двустранният стокообмен между България и Перу отбелязва ръст от 1.54% спрямо същия период на миналата година, възлизайки на 68.36 млн. щ.д. Българският износ за Перу спада с близо -15% спрямо същия период на миналата година, като стойността му е 15.84 млн. щ.д. Вносът от Перу бележи ръст от 7.53% до 52.52 млн. щ.д.
Водещи стоки в стокообмена с Перу през 2019 г.
| Износ от България | % | Внос от Перу | % |
| Интегрални схеми и електронни микрокомплекти | 35.32 | Цинкови руди и техните концентрати | 59.34 |
| Артикули за колективни игри | 22.00 | Кафе | 23.00 |
| Медицински, хирургически, зъболекарски или ветеринарни инструменти и апарати | 11.86 | Вълни, нещрайхгарни, нито камгарни | 6.40 |
| Електрически трансформатори | 4.47 | Сулфати | 5.23 |
| Съдове за сгъстени или втечнени газове | 3.99 | Брашна, прахове и агломерати под формата на гранули | 1.36 |
През 2018 г. данните на митническата статистика показват, че двустранният стокообмен между България и Перу се увеличава с 77.77% спрямо същия период на миналата година, възлизайки на 67.32 млн. щ.д. Българският износ за Перу отбелязва ръст от 75.50% спрямо същия период на миналата година, като стойността му е 18.48 млн. щ.д., което се дължи на регистрирания ръст в износа на интегрални схеми и електронни микрокомплекти, носители, изготвени за записване на звук или за аналогични записвания и други. Вносът от Перу също бележи ръст от 78.64% до 48.84 млн. щ.д.
Водещи стоки в стокообмена с Перу през 2018 г.
| Износ от България | % | Внос от Перу | % |
| Артикули за колективни игри | 33.11 | Цинкови руди и техните концентрати | 65.92 |
| Интегрални схеми и електронни микрокомплекти | 26.36 | Медни руди и техните концентрати | 23.21 |
| Носители, изготвени за записване на звук или за аналогични записвания | 12.09 | Кафе | 8.24 |
| Медицински, хирургически, зъболекарски или ветеринарни инструменти и апарати | 8.56 | Елда, просо и семе за птици | 1.03 |
| Електрически трансформатори | 4.21 | Багрилни вещества от растителен или животински произход | 0.31 |
През 2017 г. данните на митническата статистика показват, че двустранният стокообмен между България и Перу отбелязва ръст от близо 19% спрямо същия период на миналата година, възлизайки на 37.87 млн. щ.д. Българският износ за Перу отбелязва ръст от 75.21% спрямо същия период на миналата година, като стойността му е 10.53 млн. щ.д., което се дължи на присъствието на интегрални схеми и електронни микрокомплекти и др. Вносът от Перу също бележи ръст от 5.80% до 27.34 млн. щ.д.
Водещи стоки в стокообмена с Перу през 2017 г.
| Износ от България | % | Внос от Перу | % |
| Артикули за колективни игри | 45.44 | Цинкови руди и техните концентрати | 53.44 |
| Интегрални схеми и електронни микрокомплекти | 15.12 | Кафе, дори печено или декофеинизирано | 23.80 |
| Автоматични машини за обработка на информация и техните единици | 12.86 | Руди на благородните метали и техните концентрати | 7.51 |
| Медицински, хирургически, зъболекарски или ветеринарни инструменти и апарати | 7.29 | Вълни, нещрайхгарни, нито камгарни | 5.06 |
| Стругове | 3.37 | Риби замразени | 3.98 |
През 2016 г. данните показват, че двустранният стокообмен между България и Перу се увеличава с близо 20% спрямо същия период на миналата година, възлизайки на 31.85 млн. щ.д. Българският износ за Перу също отбелязва ръст от близо 80% спрямо съответния период на миналата година, като стойността му е 6.01 млн. щ.д., което се дължи на регистрирания ръст в износа на артикули за колективни игри, стругове, автоматични машини за обработка на информация и техните единици и др. Вносът от Перу също се увеличава с 11.04% до 25.84 млн. щ.д.
Водещи стоки в стокообмена с Перу през 2016 г.:
| Износ от България | % | Внос от Перу | % |
| Артикули за колективни игри | 42.60 | Руди на благородните метали и техните концентрати | 45.49 |
| Стругове | 9.31 | Кафе, дори печено или декофеинизирано | 24.31 |
| Медицински, хирургически, зъболекарски или ветеринарни инструменти и апарати | 9.18 | Цинкови руди и техните концентрати | 19.81 |
| Електрически трансформатори | 7.88 | Брашна, прахове и агломерати под формата на гранули | 2.46 |
| Автоматични машини за обработка на информация и техните единици | 5.68 | Вълни, нещрайхгарни, нито камгарни | 1.82 |
3. ИНВЕСТИЦИИ
По данни на БНБ в периода 2014-2021 г. Годишни данни; Нетни чуждестранни инвестиции в България; Позиция в края на периода; Общо финансови активи/пасиви;
в млн. евро
|
| 2014 | 2015 | 2016 | 2017 | 2018 | 2019 | 2020 | 2021 |
| Перу | 0.0 | -0.4 | -1.1 | -1.9 | -2.9 | -1.7 | -2.8 |
-2.9 |
4. СМЕСЕНА КОМИСИЯ
Понастоящем няма функционираща Междуправителствена комисия. Последната сесия на създадената 1975 г. Смесена комисия за икономическо, техническо и научно сътрудничество е проведена през 1983 г. в Лима.
5. ДОГОВОРНО-ПРАВНА БАЗА
Договорно-правната база с Перу е приведена в пълно съответствие с изискванията на Европейския съюз, поради което са денонсирани редица подписани споразумения. Спогодбата за икономическо сътрудничество с Перу от 1971 г. е окончателно денонсирана, като перуанската страна е приела това да бъде от 04.03.2008 г.
6. ПОСЕЩЕНИЯ И СРЕЩИ
Двустранните контакти са ограничени след като Република Перу закри посолството си в София на 30.11.2003 г.
За Република България отговаря перуанската дипломатическа мисия в Атина.