Център на промишлеността на Република България в гр. Москва
ул. “Красного маяка” д. 24, 117570 Москва, Российская Федерация тел.: +7 495 726 5800, +7 495 726 5828, факс: +7 495 726 5890, +7 495 726 5829 e-mail: info@cprb.ru
Министерство на икономиката и индустрията
Началник на отдел “Руска федерация, страни от ОНД и Грузия” Деница Колинс ул. “Княз Александър І” 12 тел.: +359 2 940 7908; e-mail: d.collins@mi.government.bgРеферент за Русия Николина Танева ул. “Княз Александър І” 12 тел.: +359 2 940 7778 e-mail: n.taneva@mi.government.bg
І. Двустранни икономически отношения на Република България и Руската федерация
1. Стокообмен
През 2022 г. на Руската федерация се падат 6,3% от външнотърговския стокообмен на България, в т.ч. 1,0% от износа и 10,8% от вноса.
Външнотърговската дейност между Република България и Руската федерация се регулира от договореностите между Руската федерация и Европейския съюз.
На 29 май 2014 г., в гр. Астана, между Руската федерация, Република Беларус и Казахстан беше подписан договор за създаването на Евразийския икономически съюз, който влезе в сила от 2015 г., което оказа влияние и на двустранната ни търговия с тези държави.
Стокообмен на Република България с Руската федерация в млн. щ. д.
| Години | Стокообмен | Износ | Внос | Салдо |
| 2012 | 7527,6 | 722,0 | 6805,6 | – 6083,6 |
| 2013 | 7135,9 | 775,8 | 6360,1 | – 5584,3 |
| 2014 | 6020,8 | 706,2 | 5314,6 | – 4608,4 |
| 2015 | 3961,1 | 443,4 | 3517,7 | – 3074,3 |
| 2016 | 3026,3 | 434,0 | 2592,3 | – 2158,3 |
| 2017 | 4319,6 | 836,3 | 3483,3 | – 2647,0 |
| 2018 | 4144,0 | 451,4 | 3692,6 | – 3241,2 |
| 2019 | 4269,5 | 584,1 | 3685,4 | – 3101,3 |
| 2020 | 2653,1 | 485,5 | 2167,6 | – 1682,1 |
| 2021 | 4042,7 | 517,9 | 3524,8 | – 3006,9 |
| 2022 | 6842,7 | 508,4 | 6334,3 | -5825,9 |
Данните за 2022 г., сравнени с тези от 2021 г., показват:
Стокообменът е нараснал с 69,3% и на Руската федерация се падат 6,3% от общия външнотърговски стокообмен на България.
Износът от България отчита спад с 1,8% и е 1,0% от целия износ на страната ни.
Вносът от Русия бележи ръст със 79,7% и е 10,8% от целия внос в България.
Отрицателното търговско салдо за България е нараснало с 93,8%.
При структурен анализ се наблюдава, че най-голям е износът при група стоки: медикаменти, шоколад, препарати за животни, фармацевтични препарати, полиспасти, хладилници, ел. акумулатори, двигатели и др. Около 90% от вноса се формира от минерални продукти и горива.
През изминалата година се наблюдава ръст във водещата група стоки в българския износ – „медикаменти“ с 53,1% и с дял от 43,4% от общия ни износ за Русия, както и във водещите групи стоки във вноса от Русия – минерални продукти и горива, които са с дял около 90% от общия руски внос.
Водещи стоки в българския износ за /внос от Русия за 2022 г.
| Групи стоки Износ | Отн. дял /%/ | Групи стоки Внос | Отн. дял /%/ |
| Медикаменти (с изключение на продуктите от NN 3002, 3005 или 3006), съставени от смесени или несмесени продукти, приготвени за терапевтични или профилактични цели, представени под формата на дози или пригодени за продажба на дребно: | 43.4 | Сурови нефтени масла и сурови масла от битуминозни минерали | 54.2 |
| Шоколад и други хранителни продукти, съдържащи какао: | 3.8 | Нефтен газ и други газообразни въглеводороди: | 21.2 |
| Препарати от видовете, използвани за храна на животни: | 3.8 | Нефтени масла и масла от битуминозни минерали, различни от суровите; неупоменати, нито включени другаде продукти, съдържащи теглонво 70% или повече нефтени масла или масла от битуминозни минерали, чийто основен компонент са тези продукти | 10.6 |
| Фармацевтични препарати и артикули, посочени в Забележка 4 на настоящата глава: | 3.0 | Каменни въглища; брикети, яйцевидни брикети и подобни твърди горива, получени от каменни въглища: | 3.5 |
| Медицински, хирургически, зъболекарски или ветеринарни инструменти и апарати, включително апаратите за сцинтиграфия и другите електромедицински апарати, както и апаратите за изследване на зрението: | 2.9 | Необработен алуминий: | 2.2 |
| Полиспасти; лебедки и кабестани; крикове: | 2.6 | Минерални или химични торове, съдържащи два или три от подхранващите елементи: азот, фосфор и калий; други торове; продукти от настоящата глава, | 1.6 |
| Хладилници, фризери и други съоръжения, машини и апарати за охлаждане или замразяване, с електрическо или друго оборудване; топлинни помпи, различни от машините и апаратите за кондициониране на въздуха от N 8415: | 2.0 | Рафинирана мед и медни сплави в необработен вид: | 1.4 |
| Електрически акумулатори, включително техните сепаратори, дори с квадратна или правоъгълна форма: | 1.8 | Минерални или химични азотни торове: | 1.1 |
| Ензими; ензимни препарати, неупоменати, нито включени другаде: | 1.7 | Масла и други продукти, получени при дестилацията на каменовъглени катрани при висока температура; аналогични продукти, в които ароматните съставки преобладават тегловно по отношение на неароматните: | 0.6 |
| Други двигатели: | 1.4 | Полупродукти от желязо или от нелегирани стомани: | 0.3 |
2. Инвестиции
Обем на руските инвестиции в България
| Година | Стойност, млн. евро |
| 2007 | 245,2 |
| 2008 | 298,2 |
| 2009 | 166,1 |
| 2010 | 205,4 |
| 2011 | 206,9 |
| 2012 | 256,2 |
| 2013 | 63,6 |
| 2014 | 126,6 |
| 2015 | 29,9 |
| 2016 | -42,2 |
| 2017 | 54,8 |
| 2018 | -51,9 |
| 2019 | 155,4 |
| 2020 | 45,6 |
| 2021 | -277,2 |
| 2022 | -29,5 |
(Източник: БНБ)
По данни на БНБ, към 2022 г. обемът на инвестиции в България от Русия възлиза на 1 918,6 млн. евро, което представлява около 4% от всички инвестиции. В ранг-листата на чуждестранните инвеститори Русия заема дванадесето място сред водещите чуждестранни инвеститори в България за периода 1996 – 2022 г.
3. Работа на Междуправителствената комисия (МПК)
Съгласно РМС 477 от 2017 г., председател на българската част на Комисията е министърът на енергетиката, а на руската част – министърът на здравеопазването.
Последното ХVII заседание на МПК се проведе на 16-17.09.2019 г. в резиденция „Евксиноград“, гр. Варна, на което бяха разгледани широк кръг въпроси на българо-руските икономически отношения и двустранното сътрудничество, както и бяха набелязани основните направления за по-нататъшното развитие на двустранните българо-руски икономически отношения.
4. Отношения Европейски съюз – Руска федерация
От март 2014 г. насам ЕС постепенно налага ограничителни мерки спрямо Русия в отговор на:
- незаконното анексиране на Крим;
- агресивната война на Русия срещу Украйна;
- незаконното анексиране на украинските области Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска.
Мерките са предназначени да отслабят икономическата база на Русия, като я лишат от ключови технологии и пазари и като значително ограничат способността ѝ да води война (Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна).
Икономическите санкции са насочени към секторите на финансите, търговията, енергетиката, транспорта, технологиите и отбраната.
Съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) № 269/2014 на Съвет от 17 март 2014 г. са наложени ограничителни мерки на физически лица и образувания, тъй като действията им са подкопавали териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна. Списъкът на санкционираните лица и образувания подлежи на постоянно преразглеждане и периодично подновяване от Съвета.
Повече информация за всеки вид ограничителни мерки можете да намерите на следните линкове:
https://eur-lex.europa.eu/content/news/eu-measures-solidarity-ukraine.html?locale=bg
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A02014R0833-20220316&qid=1649664995624
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A02014R0833-20220316&qid=1649664891016
ІІ. Бизнес компас