Център на промишлеността на Република България в гр. Москва
ул. “Красного маяка” д. 24, 117570 Москва, Российская Федерация тел.: +7 495 726 5800, +7 495 726 5828, факс: +7 495 726 5890, +7 495 726 5829 e-mail: info@cprb.ru
Министерство на икономиката и индустрията
Началник на отдел “Руска федерация, страни от ОНД и Грузия” Деница Колинс ул. “Княз Александър І” 12 тел.: +359 2 940 7908; e-mail: d.collins@mi.government.bgРеферент за Русия Николина Танева ул. “Княз Александър І” 12 тел.: +359 2 940 7778 e-mail: n.taneva@mi.government.bg
І. Двустранни икономически отношения на Република България и Руската федерация
1. Стокообмен
Русия е един от основните външноикономически партньори на България. През 2020 г. на Руската федерация се падат 4,0% от външнотърговския стокообмен на България, в т.ч. 1,5% от износа и 6,2% от вноса.
Външнотърговската дейност между Република България и Руската федерация се регулира от договореностите между Руската федерация и Европейския съюз.
На 29 май 2014 г., в гр. Астана, между Руската федерация, Република Беларус и Казахстан беше подписан договор за създаването на Евразийския икономически съюз, който влезе в сила от 2015 г., което оказа влияние и на двустранната ни търговия с тези държави.
Стокообмен на Република България с Руската федерация
| Години | Стокообмен | Износ | Внос | Салдо |
| 2011 | 6492,2 | 754,1 | 5738,1 | – 4984,0 |
| 2012 | 7527,6 | 722,0 | 6805,6 | – 6083,6 |
| 2013 | 7135,9 | 775,8 | 6360,1 | – 5584,3 |
| 2014 | 6020,8 | 706,2 | 5314,6 | – 4608,4 |
| 2015 | 3961,1 | 443,4 | 3517,7 | – 3074,3 |
| 2016 | 3026,3 | 434,0 | 2592,3 | – 2158,3 |
| 2017 | 4319,6 | 836,3 | 3483,3 | – 2647,0 |
| 2018 | 4144,0 | 451,4 | 3692,6 | – 3241,2 |
| 2019 | 4269,5 | 584,1 | 3685,4 | – 3101,3 |
| 2020 | 2653,1 | 485,5 | 2167,6 | – 1682,1 |
| 2021 | 4038,6 | 513,7 | 3524,9 | – 3011,2 |
Данните за 2021 г., сравнени с тези от 2020 г., показват:
Стокообменът е нараснал с 52,2% и е 4,5% от общия стокообмен на България.
Износът от България отчита ръст със 5,8% и е 1,2% от целия износ на България.
Вносът от Русия е нараснал с 62,6% и е 7,6% от целия внос на страната.
Отрицателното ни салдо се е увеличило със 79,0%.
При структурен анализ се наблюдава, че най-голям е износът при група стоки: медикаменти, полиспасти, препарати, хладилници и др. Над 80% от вноса се формира от минерални продукти и горива, а останалата част се състои от суровини, материали и изделия на машиностроенето.
През 2021 г. се наблюдава ръст във водещата група стоки в българския износ – „медикаменти“ с 10,2%, както и във водещите групи стоки във вноса от Русия – минерални продукти и горива, които са с дял над 80% от общия руски внос.
Водещи стоки в българския износ за /внос от Русия за 2021 г.
| Групи стоки Износ | Отн. дял /%/ | Групи стоки Внос | Отн. дял /%/ |
| Медикаменти (с изключение на продуктите от NN 3002, 3005 или 3006), съставени от смесени или несмесени продукти, приготвени за терапевтични или профилактични цели, представени под формата на дози или пригодени за продажба на дребно: | 27.7 | Нефтен газ и други газообразни въглеводороди: | 35.6 |
| Полиспасти; лебедки и кабестани; крикове: | 4.5 | Сурови нефтени масла и сурови масла от битуминозни минерали | 35.4 |
| Препарати от видовете, използвани за храна на животни: | 3.4 | Нефтени масла и масла от битуминозни минерали, различни от суровите; неупоменати, нито включени другаде продукти, съдържащи теглонво 70% или повече нефтени масла или масла от битуминозни минерали, чийто основен компонент са тези продукти | 9.5 |
| Хладилници, фризери и други съоръжения, машини и апарати за охлаждане или замразяване, с електрическо или друго оборудване; топлинни помпи, различни от машините и апаратите за кондициониране на въздуха от N 8415: | 3.1 | Необработен алуминий: | 3.7 |
| Други двигатели: | 3.1 | Каменни въглища; брикети, яйцевидни брикети и подобни твърди горива, получени от каменни въглища: | 2.8 |
| Електрически акумулатори, включително техните сепаратори, дори с квадратна или правоъгълна форма: | 3.0 | Рафинирана мед и медни сплави в необработен вид: | 2.5 |
| Шоколад и други хранителни продукти, съдържащи какао: | 2.9 | Медни руди и техните концентрати | 1.4 |
| Медицински, хирургически, зъболекарски или ветеринарни инструменти и апарати, включително апаратите за сцинтиграфия и другите електромедицински апарати, както и апаратите за изследване на зрението: | 2.4 | Минерални или химични торове, съдържащи два или три от подхранващите елементи: азот, фосфор и калий; други торове; продукти от настоящата глава, | 1.0 |
| Ензими; ензимни препарати, неупоменати, нито включени другаде: | 2.2 | Минерални или химични азотни торове: | 0.7 |
| Хлебарски, тестени сладкарски или бисквитни продукти, дори с прибавка на какао; нафора, празни капсули от тесто за медикаменти, сухи тестени листа от брашно, скорбяла или нишесте и подобни продукти: | 2.2 | Мотриси и моторни платформи, различни от тези от N 8604: | 0.5 |
2. Инвестиции
Обем на руските инвестиции в България
| Година | Стойност, млн. евро |
| 2007 | 245,2 |
| 2008 | 298,2 |
| 2009 | 166,1 |
| 2010 | 205,4 |
| 2011 | 206,9 |
| 2012 | 256,2 |
| 2013 | 63,6 |
| 2014 | 116,8 |
| 2015 | 29,9 |
| 2016 | -42,2 |
| 2017 | 54,8 |
| 2018 | -51,9 |
| 2019 | 155,4 |
| 2020 | 43,1 |
| 2021 | -349,0 |
(Източник: БНБ)
По данни на БНБ, към 2021 г. обемът на инвестиции в България от Русия възлиза на 1 979,7 млн. евро, което представлява около 4% от всички инвестиции. В ранг-листата на чуждестранните инвеститори Русия заема десето място сред водещите чуждестранни инвеститори в България за периода 1996 – 2021 г.
3. Сътрудничество в областта на туризма
През 2021 г. броят на руските туристи посетили България е нараснал със 195,8% и е 127 607 души, като Русия заема 9-то място по брой посещения.
През 2021 г. българските граждани са реализирали общо 5 182 042 пътувания в чужбина, но изследването по дестинации за повечето месеци е прекратено.
Руски туристи посетили България
| Година | Брой туристи | Изменение спрямо предходната година |
| 2009 | 286 757 | – 1,5 % |
| 2010 | 378 382 | + 32,0 % |
| 2011 | 455 093 | + 20,3 % |
| 2012 | 597 504 | + 31,3 % |
| 2013 | 681 562 | + 14,1 % |
| 2014 | 656 454 | – 3,7 % |
| 2015 | 484 558 | – 26,2% |
| 2016 | 580 002 | + 20,1% |
| 2017 | 557 915 | – 3,8% |
| 2018 | 511 701 | – 8,3% |
| 2019 | 450 116 | – 12,0% |
| 2020 | 43 138 | – 90,4% |
| 2021 | 127 607 | + 195,8% |
(Източник: Министерство на туризма)
Сред основните причини за спада на туристопотока от Русия, е влошената епидемиологична обстановка, вследствие от пандемията с COVID-19.
4. Работа на Междуправителствената комисия (МПК)
Активна роля в развитието на икономическите отношения между двете страни играе Междуправителствената българо-руска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество, на чиито заседания обикновено се обсъжда целият спектър на икономическите връзки.
Председател на българската част на Комисията е министърът на енергетиката, а на руската част – министърът на здравеопазването.
Последното ХVII заседание на МПК се проведе на 16-17.09.2019 г. в резиденция „Евксиноград“, гр. Варна, на което бяха разгледани широк кръг въпроси на българо-руските икономически отношения и двустранното сътрудничество, както и бяха набелязани основните направления за по-нататъшното развитие на двустранните българо-руски икономически отношения.
5. Отношения Европейски съюз – Руска федерация
От март 2014 г. насам ЕС постепенно налага ограничителни мерки спрямо Русия в отговор на:
- незаконното анексиране на Крим през 2014 г.
- решението за признаване на неконтролираните от правителството зони на Донецка и Луганска област като независими образувания през 2022 г.
- непровокираната и неоправдана военна агресия срещу Украйна през 2022 г.
ЕС наложи различни видове санкции:
- индивидуални ограничителни мерки;
- икономически санкции;
- дипломатически мерки;
- ограничения върху медиите;
- ограничения върху икономическите отношения с Крим и Севастопол и с неконтролираните от правителството зони на Донецка и Луганска област;
- ограничения за икономическото сътрудничество.
877 лица и 62 образувания са обект на замразяване на активи и забрана за пътуване, тъй като действията им са подкопавали териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна. Списъкът на санкционираните лица и образувания подлежи на постоянно преразглеждане и периодично подновяване от Съвета.
Икономическите санкции са насочени към секторите на финансите, търговията, енергетиката, транспорта, технологиите и отбраната.
Повече информация за всеки вид ограничителни мерки можете да намерите на следните линкове:
https://eur-lex.europa.eu/content/news/eu-measures-solidarity-ukraine.html?locale=bg
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A02014R0833-20220316&qid=1649664995624
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A02014R0833-20220316&qid=1649664891016
ІІ. Бизнес компас