Служба по търговско-икономическите въпроси, гр. Белград
Марин Николов
36 Svetogorska Str. 11000 Belgrade, Serbia
Tel.: + 381 11 32 44 441
Mob.: + 381 66 88 12 137
Fax.: + 381 11 36 20 116
E-mail: m.nikolov@mi.government.bg
Министерство на икономиката и индустрията
ул. “Княз Александър І”12
тел.: +359 2 9407759
b.bogdanov@mi.government.bg
I. Икономически отношения между България и Сърбия
II. Бизнес компас
I. Икономическите отношения между България и Сърбия
Стокообмен между България и Сърбия (млн. евро):
| Година | Износ | Ръст % | Внос | Ръст % | Салдо | Стокообмен | Ръст % |
| 2011 | 478.4 | -13.00 | 253.9 | 25.88 | 224.5 | 732.3 | -2.31 |
| 2012 | 442.4 | -7.53 | 253 | -0.35 | 189.4 | 695.4 | -5.04 |
| 2013 | 373.7 | -15.53 | 263.1 | 3.99 | 110.7 | 636.8 | -8.43 |
| 2014 | 363.7 | -2.68 | 301.2 | 12.65 | 62.5 | 664.9 | 4.41 |
| 2015 | 419.2 | 15.4 | 356.3 | 17.53 | 62.9 | 775.2 | 16.36 |
| 2016 | 380.1 | -9.6 | 389.464 | 6.8 | -9.364 | 769.563 | -0.5 |
| 2017 | 470.5 | 23.8 | 605.3 | 55.4 | -134.79 | 1 075.8 | 39.8 |
| 2018 | 528.7 | 12.4 | 631.5 | 4.3 | -102.8 | 1 160.2 | 7.8 |
| 2019 | 585.5 | 10.7 | 628.9 | -0.4 | -43.4 | 1 214.5 | 4.7 |
| 2020 | 495.5 | -15.1 | 614.8 | -2.7 | -119.3 | 1 110.3 | -8.7 |
| 2021 | 743.1 | 50.0 | 765.5 | 24.5 | -22.4 | 1 508.6 | 35.9 |
| 1-6 2021 | 311.3 | 340.9 | -29.5 | 652.3 | |||
| 1-6 2022 | 565.5 | 81.6 | 446.5 | 31.0 | 119 | 1 012.0 | 55.1 |
По данни на МИИ
При сравнение на данните за първо полугодие на 2022 г. и 2021 г. се отчита:
- ръст на стокообмена от 55.1%;
- увеличение на износа от 81.6%;
- ръст на вноса от 31.0%;
- търговското салдо е положително за България и възлиза на 119 млн. евро.
Посочените данни определят важното значение на Сърбия като външнотърговски партньор на България. Силно влияние за това оказват предимства като географската близост, ниските транспортни разходи, близостта на езиците, както и добрите политически отношения през годините.
Търговските отношения между България и Сърбия са регулирани от Споразумението за стабилизиране и асоцииране между ЕС и Република Сърбия, подписано през 2013 г.
- Водещи стоки внос-износ
Водещи стоки в износа за 2021 г.
| Код МТ | Описание | % |
| Общ износ през: 01-12/2021 г. | 100,00 | |
| в т.ч. Сърбия | 2.1 | |
| 2716 | Електрическа енергия | 13.8 |
| 2603 | Медни руди и техните концентрати | 11.5 |
| 2710 | Нефтени масла и масла от битуминозни минерали, различни от суровите; неупоменати, нито включени другаде продукти, съдържащи теглонво 70% или повече нефтени масла или масла от битуминозни минерали, чийто основен компонент са тези продукти | 6.5 |
| 2707 | Масла и други продукти, получени при дестилацията на каменовъглени катрани при висока | 3.0 |
| 2814 | Амоняк, безводен или във воден разтвор | 2.9 |
| 3004 | Медикаменти (с изключение на продуктите от NN 3002, 3005 или 3006), съставени от смесени или несмесени продукти, приготвени за терапевтични или профилактични цели, представени под формата на дози или пригодени за продажба на дребно | 2.5 |
| 9950 | Служебен код (SL) | 1.9 |
| 3902 | Полимери на пропилена или на други олефини в първични форми | 1.7 |
| 7901 | Необработен цинк | 1.4 |
| 3916 | Пластмасови едножични влакна, чийто най-голям размер на напречния разрез превишава 1 mm (моновлакна), пръстени, пръчки и профили, дори с повърхностна обработка, но необработени по друг начин | 1.4 |
Водещи стоки във вноса за 2021 г.
| Код МТ | Описание | % |
| Общ внос през: 01-12/2021 г. | 100,00 | |
| в т.ч. Сърбия | 2.0 | |
| 7403 | Рафинирана мед и медни сплави в необработен вид | 13.5 |
| 7208 | Плосковалцувани продукти от желязо или от нелегирани стомани с широчина 600 mm или повече | 8.0 |
| 2716 | Електрическа енергия | 6.3 |
| 1507 | Соево масло и неговите фракции, дори рафинирани, но не химически променени | 3.6 |
| 2603 | Медни руди и техните концентрати | 3.6 |
| 1701 | Захар от захарна тръстика или от цвекло и химически чиста захароза, в твърдо състояние | 3.4 |
| 2710 | Нефтени масла и масла от битуминозни минерали, различни от суровите | 3.1 |
| 7801 | Необработено олово | 2.9 |
| 7404 | Отпадъци и отломки от мед | 2.7 |
| 3901 | Полимери на етилена в първични форми | 2.5 |
Анализът показва, че в износната листа на българските стоки преобладават главно суровини, материали и стоки с ниска степен на обработка. Челните места заемат електрическа енергия, медните руди и техните концентрати, нефтени масла и масла от битуминозни минерали, медикаменти.
При вноса се забелязва, че преобладават стоки като метали и техните производни, нефтени и битумни масла.
- Инвестиции
По данни на БНБ за последните десет години до 2021 г. включително, сумарните инвестиции на Република България в Сърбия възлизат на 214.5 млн. евро. До края на 2021 г. сумарните инвестиции на Сърбия в България възлизат на 140.6 млн. евро.
За първо полугодие на 2021 г. потока на преките инвестиции на България в Сърбия е както следва: за първо тримесечие 4.4 млн. евро; за второ тримесечие 3.7 млн. евро, за трето тримесечие -0.4 млн. евро и четвърти тримесечие -3.7 млн. евро. Потока на инвестициите от страна на Сърбия в България за същия период са: за първо тримесечие 27.4 млн. евро; за второ тримесечие -5.5 млн. евро.
По отношение на участието в приватизацията и реализираните инвестиции в Сърбия, по броя на фирмите си България заема водещи позиции. В Сърбия развиват дейност повече от петдесет фирми с български или със смесен капитал и работят повече от 20 представителства.
По Закона за насърчаване на инвестициите няма сертифицирани проекти със сръбско участие.
На сръбския пазар са представени следните по-големи български фирми: “Приста Ойл”, “Рубела”, “Ми газ”, “Офис 1”, “Голдън Роуз”, “Техномаркет”, “Интертръст Холдинг” и др.
- Туризъм
Туристопоток между България и Сърбия*
| година | брой сърби, посетили България | изменение спрямо предходна година,% | брой българи, посетили Сърбия | изменение спрямо предходна година,% |
| 2009 | 129 728 | -31.4 | 388 990 | -19.8 |
| 2010 | 205 796 | 58.6 | 294 666 | -24.2 |
| 2011 | 244 656 | 18.9 | 295 135 | 0.2 |
| 2012 | 275 679 | 12.7 | 291 935 | -1.1 |
| 2013 | 303 184 | 10.0 | 300 299 | 2.9 |
| 2014 | 312 337 | 3.0 | 316 146 | 5.3 |
| 2015 | 346 923 | 11.1 | 315 261 | -0.3 |
| 2016 | 374 816 | 8.0 | 404 975 | 28.5 |
| 2017 | 394 162 | 5.2 | 462 953 | 14.3 |
| 2018 | 421 693 | 7 | 493 950 | 6.7 |
| 2019 | 414 546 | -1.7 | 514 959 | 4.3 |
| 2020 | Над 33 000 | -48 | N/A | N/A |
| 2021 | 170 752 | 38.1 | N/A | N/A |
| 1-6 2022 | 122 841 | 60.3 | N/A | N/A |
*По данни на МТ
Туризмът е сред най-динамично развиващите се отрасли в двустранните търговско-икономически връзки.
- Договорно-правна основа
Подписани са следните документи, уреждащи съвременната договорно-правна основа между двете страни:
- Спогодба за търговско – икономическо сътрудничество (11.12.1995 г.) – денонсирана;
- Договор за насърчаване и взаимна защита на инвестициите (13.02.1996 г.);
- Споразумение за научно-техническо сътрудничество (07.03.1996 г.);
- Спогодба между правителството на Р България и правителството на СР Югославия за митническо сътрудничество и взаимопомощ (04.06.1997 г.) – в сила от 05.02.1999 г.
- Спогодба за сътрудничество в областта на туризма (17.12.1997 г.)
- Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (14.12.1998 г.) – в сила от 10.01.2000 г;
- Конвенция за карантинна и растителна защита (14.12.1998 г.) – в сила от 09.02.2000г.;
- Спогодба за ветеринарен контрол (14.12.1998 г.) – в сила от 10.01.2000 г.;
- Спогодба за сътрудничество в морското корабоплаване (24.04.2001 г.);
- Спогодба за въздушни съобщения (24.04.2001 г.);
- Спогодба за сътрудничество в областта на пощите и далекосъобщенията (в сила от 15.06.2002 г.);
- Спогодба за международни автомобилни превози на пътници и товари (25.07.2002 г.);
- Споразумение за свободна търговия (13.11.2003 г., Рим), в сила от 01.06.2004 г. (денонсирано от 01.01.2007 г.);
- Споразумение за икономическо сътрудничество между България и Сърбия (30.11.2007 г., Белград). Утвърдено с Решение на МС № 101 от 26 февруари 2010 г.
- Меморандум за сътрудничество по изграждането на междусистемна газова връзка София – Димитровград (Сърбия) – Ниш (Сърбия), подписан на 14.12.2012 г. в Брюксел.
- Смесена българо-сръбска комисия за икономическо сътрудничество
На 30 ноември 2007 г. в Белград е подписано ново Споразумение за икономическо сътрудничество между Република България и Република Сърбия, което регламентира дейността на Смесената българо-сръбска междуправителствена комисия за икономическо сътрудничеството. Първото й заседание е проведено на 21 и 22 февруари 2011 г. в гр. София.
Второто заседание на Смесената комисия бе проведено в периода 1-2 юни 2015 г. в Белград.
На 1 март 2019 г. с решение №113, Министерският съвет на Република България определи министъра на икономиката за председател на българската част на смесената междуправителствена комисия за икономическо, промишлено, търговско и техническо сътрудничество.
Третото заседание на Смесената българо-сръбска междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество се проведе на 27 и 28 ноември 2019 г. в гр. София.
Делегацията на Република България беше ръководена от г-н Емил Караниколов, министър на икономиката и председател на българската част от Комисията.
Делегацията на Република Сърбия беше ръководена от г-н Ненад Попович, министър без портфейл, отговарящ за иновациите и технологичното развитие и председател на сръбската част от Комисията.
Третото заседание се проведе в сърдечна и приятелска атмосфера, отразяваща общото желание за по-нататъшно засилване на икономическото сътрудничество между България и Сърбия, както и на регионалното сътрудничество за успешното присъединяване на шестте страни от Западните Балкани към Европейския съюз. В рамките на сесията се обсъдиха възможностите за задълбочаване на двустранните отношения в областта на икономическото сътрудничество, енергетиката, транспорт, туризма, селското и горското стопанство и регионалното развитие и други области от взаимен интерес.
Паралелно със сесията на Комисията беше проведен бизнес форум, организиран от Изпълнителна агенция за насърчаване на малки и средни предприятия и Стопанската камара на Сърбия, по време на който са реализирани двустранни срещи между представители на сръбски и български компании. В бизнес форума участваха над 80 предприемачи от двете страни от областта на транспорта, енергетиката, селското стопанство, автомобилната индустрия, строителството, хранително-вкусовата и преработвателната промишленост, металопреработвателната промишленост, туризма и сектора на информационните технологии.