Loading...

САЩ


Служба по търговско-икономическите въпроси, гр. Лос Анджелис

https://www.facebook.com/BGEconOfficeUSA/

https://twitter.com/BGEconOfficeUSA

https://www.linkedin.com/in/%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B2-%D1%81%D0%B0%D1%89-7793bb139/

Началник отдел “Азия, Африка, Америка и Австралия”
Аделина Кьосева
ул. “Княз Александър І” 12
тел: +359 2 940 7688; факс: +359 2 987 4008
a.kioseva@mi.government.bg
Референт за САЩ
Бойко Годев
ул. “Княз Александър І” 12,
тел.: +359 2 940 7705
b.godev@mi.government.bg

I. Търговско-икономически отношения между Република България и САЩ

II. Бизнес компас

III. Секторни анализи:

– Изискавания при внос на козметични продукти в САЩ

Пазарен анализ на винаро-лозарския сектор

Секторен анализ за пазара на велосипеди

IV. Други:

Информация за пазара на мебели в САЩ

Състоянието на икономиката на САЩ през 2021г. – Експанзионистичната фискална и парична политика, масовото ваксиниране и премахването на ограниченията, свързани с пандемията от COVID-19 доведоха до значително подобряване на макро-икономическите показатели на САЩ. Въпреки положителните тенденции обаче, през 2021г най- важните икономически показатели все още остават под нивата си отпреди пандемията. През 2020 г Реалният брутен вътрешен продукт (БВП) на САЩ е спаднал с 3,4 %. През 2021 г. БВП отбелязва най-бързия растеж от 1984 г. – увеличение с 5,7 % на годишна база. През 2022 г. се предвижда растежът да продължи, макар и с малко по-нисък темп от 3,6 %. Този растеж ще продължи и през 2023 г., на ниво, подобно на това от годините преди пандемията. През 2021 г инфлацията в САЩ е 7,0 % – най-високото ниво от 1982 г. досега. В опит да подкрепи икономиката, бизнеса и гражданите, по време на пандемията на COVID-19, Федералното правителство въведе стимулираща търсенето комбинирана фискална и парична политика. Именно тези експанзионистични макроикономически политики са основната причина за високата инфлация.

I. ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА СТОКООБМЕНА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И САЩ

През последните няколко години САЩ заемат сравнително неголям, но устойчив дял във външната търговия на България с относителни тегла от порядъка на 1.5% от износа на нашата страна и 0.9% от вноса. В структурата на двустранния стокообмен настъпват известни промени от началото на миналото десетилетие, но като цяло основните експортни позиции на България са суровият тютюн, ИКТ продуктите, изделията на електрониката и хранителната промишленост, слънчогледовите семена и етеричните масла, както и нефтените масла и торовете в отделни години. Сред основните стоки по вноса от САЩ традиционно сe нареждат нефтеният кокс, апаратурата за обработка на информация и телекомуникация, диодите, транзисторите и полупроводниковите прибори.

След достигната върхова стойност от близо 890 млн. щ.д. през 2006 г. стокообменът между България и САЩ започва да намалява, като дъното на тенденцията на спад е достигнато през 2009 г., когато вносът от тази страна се сви наполовина. За 2010 г. е отчетено слабо увеличение от 1.5 % на взаимната търговия, което изцяло се дължи на нарасналия с над 10% български износ, неутрализирал ефекта на аналогичния спад във вноса от САЩ. От не по-малко значение е и фактът, че регистрираното повишаване на продажбите на американския пазар се свързва със засилено диверсифициране на експортната листа. През 2011 г. стокообменът ни със САЩ нараства с близо 41%, като реализираният български износ е приблизително с 32% повече, а вносът се повишава с около 55%. Данните за 2012 г. показват по-нататъшно увеличаване на взаимната търговия с 8% до близо 695 млн. щ.д., което отново се дължи само на отчетения ръст при износа за САЩ, повишил се с малко над 28% спрямо предходната година под влияние преди всичко на реализираните значително по-високи продажби на нефтени масла и на азотни торове. Последвалият спад именно при тези две стокови позиции води обаче до слабо намаление от 3.8% на двустранния стокообмен през 2013 г., при все че вносът от САЩ отбелязва повишение с 18.5%

Стокообмен между България и САЩ (млн. щ. д.)

ГОДИНА

СТОКООБМЕН

ИЗНОС

ВНОС

САЛДО

2014

792.2

415.8

376.4

39.4

2015

676.7

406.8

269.9

136.9

2016

624.7

392.9

231.8

161.1

2017

717.8

458.4

259.4

199.0

2018

975.1

633.5

341.6

291.9

2019

996.9

635.4

361.5

273.9

2020

1106.0

650.0

456.0

194.0

2021

1334.4

995.4

339.0

656.4

Стокообменът ни със САЩ през 2021 г. възлиза на 1.344 млрд. щ. дол. с ръст от 20,6% спрямо 2020 година и се явява пикова стойност в двустранния стокообмен.

Износът ни за САЩ през 2021г. възлиза на 995.4 млн. щ.д, с ръст от 53,1% спрямо 2020 година, състои се основно от медицински, хирургически, зъболекарски или ветеринарни инструменти и апарати, апаратите за сцинтиграфия, апаратите за изследване на зрението; семена от слънчоглед; етерични масла; интегрални схеми и електронни микрокомплекти: пружини за легла и поставки за матраци; инструменти и апарати за измерване или контрол на дебита, нивото, налягането или другите променливи характеристики на течности или газове; пластмасови тръби и маркучи, свръзки, колена, муфи; ламарини, листове и ленти от мед; препарати използвани за храна на животни; автоматични машини за обработка на информация и техните единици; минерални или химични фосфорни торове и др.

Вносът от САЩ през 2021 г. възлиза на 339 млн. щ. дол., със спад от 25,7% спрямо 2020г. Състои се основно от въздухоплавателни превозни средства (хеликоптери, самолети); нефтен кокс, нефтен битум и други остатъци от нефт или от битуминозни минерали; интегрални схеми и електронни микрокомплекти; пътнически автомобили и други автомобилни превозни средства; части за уреди и апарати; автоматични машини за обработка на информация и техните единици;

черупкови,плодове,пресни,сушени;ел.прекъсвачи,релета,предпазители;медицински,хирургически, зъболекарски или ветеринарни инструменти и апарати; хранителни продукти; табла, пана, конзоли, пултове, шкафове за управление или електрическо разпределение; земеделски, градинарски или лесовъдни машини; електрически апарати за жична телефония или телеграфия, видеотелефони; отпадъци и отломки от мед; диоди, транзистори, полупроводникови прибори; фоточувствителни полупроводникови прибори, фотоволтаични клетки, светодиоди; монтирани пиезоелектрически кристали и др.

Водещи стоки в стокообмена със САЩ за 2020 г.

Износ

%

Внос

%

Семена от слънчоглед

10.4

Въздушни помпи и компресори ти

17.9

Етерични масла

8.2

Медни руди и техните концентрати

14.0

Медицински инструменти и апарати

5.4

Други въздухоплавателни превозни средства

10.7

Измервателни инструменти и апарати

4.3

Нефтен кокс и нефтен битум

3.6

Интегрални схеми и електронни микрокомплекти

4.0

Интегрални схеми и електронни микрокомплекти

3.3

Препарати за храна на животни

3.5

Автоматични машини за обработка на информация и техните единици

2.4

Данните за 2020 г. показват повишаване на двустранния стокообмен със 9.6% до ниво, надхвърлящо 1 млрд. щ.д., което е пикова стойност за взаимната ни търговия със САЩ към отчетния период. Българският износ нараства едва с 0.1% според наличната към момента информация, което отразява преди всичко липсата на продажби на нефтени масла и съществено понижение при доставките на сурови тютюни и на интегрални схеми и електронни микрокомплекти. За сметка на това износът на слънчогледови семена почти се удвоява в стойностно изражение, доставките на препарати за храна на животни нарастват с 38%, а тези на етерични масла – с 26%. От своя страна вносът от САЩ бележи ръст от 26% спрямо 2019 г., което отразява главно значителни покупки на медни руди и концентрати, на въздушни помпи и компресори, и на въздухоплавателни превозни средства.

Водещи стоки в стокообмена със САЩ за 2019 г.

Износ

%

Внос

%

Медицински инструменти и апарати

7.0

Сурови нефтени масла и масла от битуминозни материали

9.1

Етерични масла

6.3

Нефтен кокс и нефтен битум

8.9

Интегрални схеми и електронни микрокомплекти

5.6

Медни руди и техните концентрати

8.3

Семена от слънчоглед

5.4

Интегрални схеми и електронни микрокомплекти

4.0

Измервателни инструменти и апарати

4.1

Части за въздухоплавателни превозни средства

3.0

Сурови или необработени тютюни

3.2

Други черупкови плодове

2.6

През 2019 г. взаимната търговия бележи ръст от 2.2% според ревизираните данни на митническата статистика. Това увеличение се дължи на регистрираното нарастване на вноса и в по-малка степен на износа. Българският износ отчита слабо повишение от 0.3% спрямо 2018 г., което се свързва най-вече със значително по-ниските продажби на нефтени масла, на пръти от желязо и стомана и на етерични масла. Нарастване обаче се наблюдава при по-голямата част от водещите позиции в експортната ни листа за САЩ. Така например, реализирани са значителни продажби на медицински инструменти, сурови тютюни и измервателни апарати, чието стойностно изражение е в пъти по-високо от обема на износа за 2018 г. по тези стокови позиции. Сериозен ръст е налице също така при износа на слънчогледови семена (+42%), хардуерни компоненти (+13%) и интегрални схеми (+10%). През 2019 г. е налице увеличение на вноса с 5.8%, предизвикано главно от реализирани покупки на сурови нефтени масла на фона на нулеви обеми за предходната година. Сред основните позиции в импортната ни листа от САЩ по-съществен спад има при вноса на полимери на винилхлорида (-61%), пътнически автомобили (-17%) и интегрални схеми (-16%).

Водещи стоки в стокообмена със САЩ за 2018 г.

Износ

%

Внос

%

Нефтени масла и масла от битуминозни материали

11.2

Други въздухоплавателни превозни средства

10.4

Етерични масла

8.5

Нефтен кокс и нефтен битум

7.7

Пръти от желязо или нелегирани стомани

6.1

Интегрални схеми и електронни микрокомплекти

5.0

Интегрални схеми и електронни микрокомплекти

5.0

Медни руди и концентрати

4.6

Семена от слънчоглед

3.8

Полимери на винилхлорида

3.2

Ламарини и листове от мед

3.1

Пътнически автомобили и други автомобилни превозни средства

3.1

Данните за 2018 г. показват ръст от 36% на двустранния стокообмен със САЩ, който надхвърля 975 млн. щ.д. и превишава предишната пикова стойност на взаимната търговия от 2006 г. Българският износ нараства с 38% спрямо 2017 г. в резултат основно на реализирани значителни продажби на нефтени масла и на пръти от желязо или нелегирани стомани на фона на нулеви количества за преходната година. Значителното увеличение на експорта е подкрепено също така от голямо нарастване при интегралните схеми (+61%), етеричните масла (+35%) и слънчогледовите семена (+35%). Сред доскоро водещите позиции в експортната листа по-съществен спад през 2018 г. има при суровите тютюни и хардуерните компоненти. Вносът от САЩ нараства с 32% през 2018 г., което преди всичко отразява значителния стойностен обем на доставките на въздухоплавателни средства и резервни части и на медни руди и концентрати в съчетание със сериозен ръст при интегралните схеми и пътническите автомобили.

ІІ. РАЗВИТИЕ НА ДВУСТРАННИТЕ TЪРГОВСКО–ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ

Между България и САЩ действа Договор за насърчаване и взаимна защита на инвестициите от 23.09.1992 г., който е актуализиран с допълнителен протокол, влязъл в сила през м.януари 2007 г.

На 28.07.1996 г. Сенатът на САЩ прие закон за изваждането на България от глава IV на Търговския закон на САЩ и за безусловно предоставяне на статута НОН (т.е. законодателно отменяне на действието на поправката “Джаксън-Ваник” спрямо България). На 28.02.2003 г. Министерството на търговията на САЩ обяви България за страна с функционираща пазарна икономика.

На 23.02.2007 г. бе подписана Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между Съединените американски щати и Република България.

На 1 май 2013 г. България бе включена за трети път след 1997 и 2004 г. в списъка на страните под наблюдение по раздел „Специален 301” (Special 301 Watch List) от Търговския закон на САЩ, който е най-лекият от трите възможни негативни списъка. Като основни причини за включването на страната ни отново в списъка за наблюдение бяха посочени загрижеността на американските институции относно разпространението на интернет пиратството в България, отстояването на авторските права по административен и съдебен път, както и проблеми с регистрацията на фалшиви търговски марки. През април 2018 г. България бе извадена от „Списъка за наблюдение“, като сред действията, довели до това положително развитие, са посочени приемането на изменения в Закона за авторското право и сродните му права, интензивната работа на специализираното звено „Компютърни престъпления и интелектуална собственост“ в ГДБОП, възобновяването на дейността на Междуведомствения съвет за защита на интелектуалната собственост, подобряването на събираемостта на авторските възнаграждения и на обществените поръчки за лицензиран софтуер, както и участието в съвместна операция с Европол.

На 5 май 2021 г. Офисът на търговския представител на САЩ обяви резултатите от ежегодно провеждания преглед по Раздел “Специален 301” от Търговския закон на САЩ за състоянието на защитата и прилагането на правата върху интелектуална собственост. В резултат на поддържания активен диалог, предприетите действия през последните години и поетите ангажименти от компетентните институции в страната, България за четвърта поредна година не е включена в „Списъка за наблюдение“. На страната ни е дадена положителна оценка като цяло за напредъка в защита на интелектуалната собственост, но в доклада се посочва, че остава необходимостта от намиране на решение за използването на представителни извадки (мостри) като доказателствен материал при наказателното производство срещу нарушители на правата върху интелектуалната собственост.

ІІІ. ПРЕКИ ИНВЕСТИЦИИ НА САЩ В БЪЛГАРИЯ

За сведение – данни на БНБ млн. евро /май 2022г./

Наименование на серия

2014

2015

2016

2017

2018

2019

2020

2021

Годишни данни; Нетни чуждестранни инвестиции в България; Позиция в края на периода; Общо финансови активи/пасиви; Общо милиони Евро

939.2

971.9

946.8

808.1

755.3

813.7

822.8

895.6

Отношенията между България и САЩ в инвестиционната област са регламентирани с Договора за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, актуализиран с Допълнителен протокол с оглед присъединяването на България към ЕС (ратификационни документи за измененията и допълненията са разменени в средата на м. януари 2007 г.). По данни на БАИ, сумата на преките капиталовложения, реализирани от САЩ в България за периода 1996-2016 г., възлиза на 1.69 млрд. евро и по този начин страната се нарежда на 9-то място по размер на ПЧИ у нас. Най-голям е броят на компаниите, инвестирали в дейности свързани с енергетика, преработваща промишленост, търговия, управление, недвижими имоти, ИКТ и консултантски услуги.

След достигнатия пик от 321 млн. евро през 2007 г., нетният годишен поток на преките инвестиции от САЩ бележи осезателен спад през следващите три години. Подобно свиване на нетните стойности се свързва основно с водещия началото си от кризата през 2008-2009 г. процес на забавяне на международните инвестиционни процеси, а така също с протичащото изплащане на вътрешнофирмени кредити в съответствие с погасителните планове. Следва да се има предвид, че на фона на останалите страни от ЕС, България се характеризираше с относително висок дял на трансгранично вътрешнофирмено заемане и по-малък външен дълг на банковия сектор. Изострянето през 2011-2012 г. на финансовите и икономически проблеми в глобален мащаб също повлия върху притока на чуждестранни инвестиции в България. При все това обаче негативната тенденция на спад в общия размер на ПЧИ бе пречупена през 2011 г., като преките инвестиции от САЩ не направиха изключение от общия тренд и нетният им годишен поток възлезе на 136.5 млн. евро според данните на БНБ. Данните на централната банка по отношение на американските капиталовложения у нас показват годишни нетни трансакции в размер на 49.6 млн. евро, 102.2 млн. евро, 72.4 млн. евро и 43.4 млн. евро съответно през 2012, 2013, 2014 и 2015 г. За 2016 г. и 2017 г. се наблюдава отрицателен нетен поток на преки капиталовложения от САЩ в размер съответно на -31.1 млн. евро. и -144.6 млн.евро. Предварителните изчисления на БНБ за 2018 г. и 2019 г. също показват отрицателни нетни инвестиции, равняващи се съответно на -56.7 млн.евро и -10.4 млн. евро. През 2020 г. нетният приток е положителен и понастоящем се изчислява на 59.9 млн. евро. По данни на БНБ нетната позиция в края на 2020 г. (общата сума на американските инвестиции в България в края на периода) е 831.1 млн. евро, в края на 2021г. възлизат на 895,6 млн. евро, като в тези данни не са включени компании с краен собственик в САЩ, които са регистрирани в други юрисдикции.

Забележка: Наблюдава се подценяване на размера на инвестициите от САЩ, тъй като при статистическия подход, както в България, така и по света, произходът на преките чуждестранни собственици на българските компании се определя по страната, от която е прекият собственик на българската компания, докато действителният собственик може да е от друга страна, например САЩ. Единствено при детайлен анализ на конкретни компании, можем да идентифицираме крайният собственик и да определим първоначалната страна на произход на инвестициите, което се прави при конкретен повод. По данни на Американската търговска камара в България делът на американските инвестиции у нас достига 5.8% от всички ПЧИ, ако се изследва крайният собственик, докато официалните данни на БНБ, които се публикуват, отчитат директния собственик.

В периода от 2005 г. до 2020 г., по ЗНИ са сертифицирани 22 инвестиционни проекта с американско участие, които са на обща стойност над 3.9 млрд. лв. с ангажименти да разкриването на повече от 3500 нови работни места. Сред инвеститорите са: „Ей И Ес – 3С Марица Изток 1” ЕООД, „Ей И Ес Гео Енерджи” ООД, „Даблю Пи Ем” ООД, „Кока Кола Ентърпрайзис Сървисис България“ ЕООД, „Ай Би Ем Глоубъл Деливъри Сентър България“ ЕООД, „Куйнтайлс България“ ЕООД, „Юбер България“ ЕООД, „Удуърд България“ ЕООД, „Каргил България“ ЕООД, „Амилум България“ ЕАД, „АСАРЕЛ-МЕДЕТ” АД, „ВиЕмУеър България” ЕООД и „Вистеон Електроникс България” ЕООД.

В резултат на активните усилия на българското правителство в партньорство с частния сектор за промоция в САЩ на инвестиционните възможности на България и по-специално в сектор информационни технологии, през последните няколко години се наблюдава засилен интерес от страна на американски компании за инвестиции в разработването на софтуер, електроника, аутсорсинг на бизнес процеси и контактни центрове за техническа поддръжка. Преобладават проектите в областта на услугите – центрове за техническа поддръжка, shared services центрове за финансови и административни услуги, кол центрове.

Секторът на информационните и комуникационни технологии е една от най-перспективните области за привличане на американски инвестиции у нас. САЩ са световен лидер в тази сфера и все повече американски компании от IT сектора насочват свои дейности към нашата страна. Като успешни примери в това отношение могат да се посочат Хюлет Пакард, Майкрософт, IBM и Сиско Системс, които продължават да инвестират и развиват дейността си у нас. От своя страна, България има несъмнен интерес от по-нататъшното привличане на американски инвестиции във високотехнологични производства и услуги със средна и висока добавена стойност, които да способстват за ефективното преструктуриране на икономиката и устойчивото развитие на експортно-ориентирани производства и стопански сектори, способни да издържат на силен конкурентен натиск при поддържането на рентабилни ценови равнища.

През втората половина на февруари 2013 г. в Чикаго, Ню Йорк, Сан Хосе и Пало Алто се проведе серия от инвестиционни форуми, организирани в рамките на проекта „Популяризиране на предимствата за инвестиране в България”. Проявите преминаха при значителен интерес от страна на американските делови среди, като в тях взеха участие водещи компании от секторите, определени за приоритетни за привличане на ПЧИ у нас, а именно: химическа промишленост, транспортно оборудване и машиностроене, електроника и електротехника, храни и земеделие, информационни и комуникационни технологии, аутсорсинг на бизнес процеси, здравеопазване и здравен туризъм, транспорт и логистика.

На 18 и 20 ноември 2014 г. БАИ организира в Бостън и Ню Йорк нови два инвестиционни форума в рамките на поредицата от 10 такива прояви в 7 страни, които се реализираха по проекта за популяризиране на предимствата за инвестиране в България. Представянето на страната ни като инвестиционна дестинация бе фокусирано върху следните сектори: транспорт и логистика, ИКТ, лекарствени средства и медицинска апаратура, земеделие и индустриално производство. Акцентът на форумите бе поставен преди всичко върху възможностите, които България предоставя за интернационализация на американските компании в качеството й на врата към европейски, близкоизточни и ОНД пазари едновременно.

Под надслова “Invest in Bulgaria. Expand in Europe” на 2 и 3 декември 2015 г. в Ню Йорк се проведоха конференция и кръгла маса, организирани от БАИ като поредна част от проекта „Популяризиране на предимствата за инвестиране в България“. Участие в двата форума взеха общо 70 представители на деловите среди, предимно инвестиционни банкери, мениджъри на ИКТ компании, както и представители на преработващата промишленост и земеделския сектор.

На 16 и 17 октомври 2017 г. у нас се проведе българската част от американската търговска мисия TradeWinds в Югоизточна Европа, организирана от Департамента по търговия на САЩ и обхващаща общо пет страни от региона в периода 15-24 октомври. София бе посетена от представителите на двадесет американски компании, които проведоха среща с над 160 български фирми и потенциални партньори.

На 9 и 10 ноември 2017 г. в София се проведе самостоятелна американска търговска мисия, която даде нов импулс за по-нататъшно задълбочаване на двустранните търговско-икономически отношения. Мисията бе организирана от Американската централноевропейска бизнес асоциация (American-Central European Business Association – ACEBA) и по своя мащаб бе първата подобна проява от 2003 г. насам. В мисията взеха участие представители на 12 крупни мултинационални компании, чиито годишни продажби надхвърлят 1 млрд. щ.д. Американската делегация бе приета от президента и министър-председателя на България, а с министъра на икономиката бе проведена отделна работна среща, на която бяха представени възможностите за инвестиции и съвместни бизнес проекти у нас. По време на мисията бяха проведени също така около 90 индивидуални срещи на участващите компаниите с ръководители на държавни администрации и представители на българските делови среди.

В периода 26-29 септември 2018 г. се проведе поредната американска търговска мисия в България, реализирана по инициатива на СТИВ Вашингтон и Департамента по търговия на щата Алабама. В състава на мисията бяха включени представители на базирани в Алабама компании от сферата на енергетиката, ж.п. инфраструктурата, машиностроенето, селскостопанската механизация, минното оборудване и електротехниката. Проведени бяха около 50 срещи с потенциални български партньори, като в различен формат участниците в мисията посетиха София, Русе и Пловдив.

През декември 2019 г. АСЕВА реализира втората си бизнес мисия в България в съчетание с форум, посветен на сътрудничеството в сферата на отбраната и киберсигурността, в който взеха участие представители на български институции и фирми от ВПК. От американска страна бяха представени компаниите Lockheed Martin, IBM, Northrop Grumman, Palo Alto Networks, Oshkosh Defense, Elly Lilly и Motorola.

Май 2022 г.

Дирекция “Външноикономическо сътрудничество”

Министерство на икономиката и индустрията

Свързани документи

Споделете