Служба по търговско-икономическите въпроси, гр. Ташкент
Цветан Бояджиев
адрес: Embassy of the Republic of Bulgaria
52 Rakatboshi str. Tashkent 100031, Uzbekistan
тел. +998 93 808 75 48
e-mail: c.boiadjiev@mi.government.bg
Министерство на икономиката и индустрията
Весела Байрактарова
Началник отдел
ул. “Княз Александър І” 12
тел.: +359 2 940 7886
e-mail: v.bairaktarova@mi.government.bg
ул. „Княз Александър І“ 12
тел.: +359 2 940 7622
e-mail: n.dimitrov@mi.government.bg
ІІ. Двустранни търговско-икономически отношения между Република България и Република Узбекистан
1.Стокообмен
Външнотърговски стокообмен на България с Узбекистан (в хил. щ.д.)
| Години: | Стокообмен | Износ | Внос | Салдо |
| 2013 г. | 25,9 | 23,7 | 2,1 | 21,5 |
| 2014 г. | 26, 5 | 24,5 | 2,0 | 22,5 |
| 2015 г. | 20, 7 | 18,7 | 1,9 | 16,7 |
| 2016 г. | 16,6 | 15,1 | 1,5 | 13,6 |
| 2017 г. | 19,6 | 15,2 | 4,3 | 10,8 |
| 2018 г. | 19,9 | 16,3 | 3,5 | 12,8 |
| 2019 г. | 24,9 | 22,3 | 2,5 | 19,7 |
| 2020 г. | 26,9 | 25,3 | 1,6 | 23,6 |
| 2021 г. | 40,1 | 25,4 | 14,7 | 10,6 |
| 2022 г. | 36,2 | 29,9 | 6,3 | 23,6 |
| 2023 г. | 67,2 | 53,3 | 13,9 | 39,4 |
| 2024 г. | 75,3 | 63,7 | 11,6 | 52,1 |
Източник: МИИ
През 2023 г. двустранният стокообмен възлизаше на 67,2 млн. щ.д., почти двоен ръст спрямо 2022 г. (36,2 млн. щ.д.). Вносът от Узбекистан в България също отбеляза ръст, като достигна 13.9 млн. щ.д., в сравнение с 6,3 млн. щ.д. през 2022 г.
През 2024 г. износът ни за Узбекистан възлиза на 63,78 млн. щ.д. (+19,5%) Вносът ни от Узбекистан е в размер на 11,6 млн. щ.д. (-14,4%). Стокообменът е 75,3 млн. щ.д. (+12%). Запазва се тенденцията по отношения на салдото с Узбекистан, което е положително за България и е в размер на 52,1 млн. щ.д. По отношение на вноса ни се запазва структурата от предходни периоди и присъстват предимно суровини и продукция от селското стопанство и текстилната промишленост.
Водещи стоки по внос-износ
Водещи стоки в износа на България за Узбекистан през 2024 г.
| Описание | % дял |
| Медикаменти (с изключение на продуктите от NN 3002, 3005 или 3006), съставени от смесени или несмесени продукти, приготвени за терапевтични или профилактични цели, представени под формата на дози или пригодени за продажба на дребно: | 25,5 |
| Електрически акумулатори, включително техните сепаратори, дори с квадратна или правоъгълна форма: | 5,1 |
| Шоколад и други хранителни продукти, съдържащи какао: | 4,2 |
| Трактори (с изключение на карите-влекачи от N 8709) | 4,2 |
| Хлебарски, тестени сладкарски или бисквитни продукти, дори с прибавка на какао; нафора, празни капсули от тесто за медикаменти, сухи тестени листа от брашно, скорбяла или нишесте и подобни продукти: | 4,1 |
| Табла, пана, конзоли, пултове, шкафове и други подобни, оборудвани с два или повече уреда от позиции NN 8535 или 8536 за управление или електрическо разпределение, включително тези, в които са вградени инструменти или апарати от | 3,9 |
| Ортопедични апарати и артикули, включително медикохирургически колани и бандажи и патерици; шини, корита и други артикули и апарати за фрактури; артикули и апарати за протези; слухови апарати и други апарати за | 3,5 |
| Самоходни, булдозери, грейдери, скрепери, механични лопати, екскаватори, товарачни машини и товарачни механични лопати, трамбовъчни машини и компресорни пътни валяци | 3 |
Водещи стоки във вноса на България от Узбекистан през 2024 г.
| Описание | % дял |
| Телове от мед | 35,7 |
| Памучни прежди (различни от шевните конци), съдържащи тегловно най-малко 85 % памук, непригодени за продажба на дребно |
|
| Тръби от мед | 19,2 |
| Минерални или химични азотни торове | 3,2 |
| Печатарски машини и устройства, включително печатарските машини, работещи с изхвърляне на мастило (ink-jet), различни от посочените в N 8471; спомагателни машини за печат: | 3,1 |
| Плодове и други части от растения, годни за консумация, приготвени или консервирани по друг начин, със или без прибавка на захар или други подсладители или алкохол, неупоменати, нито включени другаде: | 3 |
Източник: МИИ
Инвестиции
По данни на БНБ сумарните преки инвестиции от Узбекистан в България към 01 октомври 2024 г. възлизат на 5,7 млн. евро.
Договорно-правна основа
Между България и Узбекистан са подписани следните по-важни документи:
- Споразумение за икономическо и научно-техническо сътрудничество между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан, подписано на 4 април 2007 г. в Ташкент, в сила от деня на подписването му;
- Договор между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за сътрудничество в областта на туризма, подписан на 24 юни 1998 г. в София, в сила от 14 декември 1998 г.;
- Договор между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 24 юни 1998 г. в София, в сила от 31 март 1999 г.;
- Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и на плащане на данъци върху доходите и имуществото, подписана на 24 ноември 2003 г. в София, в сила от 21 октомври 2004 г.;
- Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за международни автомобилни превози на пътници и товари, подписана на 24 юни 1998 г. в София, в сила от 24 декември 1998 г.;
- Меморандум между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за сътрудничество в областта на транспорта, подписан на 24 юни 1998 г. в София, в сила от 27 ноември 1998 г.;
- Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, подписана на 7 май 1999 г. в Ташкент, в сила от 18 октомври 1999 г.;
- Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за международни комбинирани превози на товари, подписана на 24 ноември 2003 г. в София;
- Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за сътрудничество в областта на железопътния транспорт, подписана на 24 ноември 2003 г. в София;
- Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за сътрудничество в областта на информационните технологии и комуникации, подписана на 6 ноември 2008 г. в Ташкент;
- Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за сътрудничество в областта на охраната на правата в интелектуалната собственост, подписана на 6 ноември 2008 г. в Ташкент.
Работа на Междуправителствената комисия (МПК)
Междуправителствената българо-узбекска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество проведе четвъртата си сесия на 25 февруари 2016 г., гр. Ташкент. Съгласно РМС №808 от 2023 г. съпредседател на МПК от българска страна е министърът на регионалното развитие и благоустройството. От узбекска страна съпредседател на МПК е министърът на външноикономическите връзки, инвестициите и търговията.
Поредната Пета сесия на Българо-узбекската междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество, от страна на МРРБ, е проведена в периода 10-12 септември 2019 г. в гр. София.