Служба по търговско-икономическите въпроси, гр. Ташкент
Цветан Бояджиев
адрес: Embassy of the Republic of Bulgaria
52 Rakatboshi str. Tashkent 100031, Uzbekistan
тел. +998 93 808 75 48
e-mail: c.boiadjiev@mi.government.bg
Министерство на икономиката и индустрията
Весела Байрактарова
Началник отдел
ул. “Княз Александър І” 12
тел.: +359 2 940 7886
e-mail: v.bairaktarova@mi.government.bg
ул. “Княз Александър І” 12
тел.: +359 2 940 7622
e-mail: n.dimitrov@mi.government.bg
ІІ. Двустранни търговско-икономически отношения между Република България и Република Узбекистан
Стокообмен
Външнотърговски стокообмен на България с Узбекистан (в хил. щ.дол.)
| Години: | Стокообмен | Износ | Внос | Салдо |
| 2013 г. | 25,9 | 23,7 | 2,1 | 21,5 |
| 2014 г. | 26, 5 | 24,5 | 2,0 | 22,5 |
| 2015 г. | 20, 7 | 18,7 | 1,9 | 16,7 |
| 2016 г. | 16,6 | 15,1 | 1,5 | 13,6 |
| 2017 г. | 19,6 | 15,2 | 4,3 | 10,8 |
| 2018 г. | 19,9 | 16,3 | 3,5 | 12,8 |
| 2019 г. | 24,9 | 22,3 | 2,5 | 19,7 |
| 2020 г. | 26,9 | 25,3 | 1,6 | 23,6 |
| 2021 г. | 40,1 | 25,4 | 14,7 | 10,6 |
| 2022 г. | 36,2 | 29,9 | 6,3 | 23,6 |
| 2023 г. | 67,2 | 53,3 | 13,9 | 39,4 |
| 1-6 м. 2023 г. | 28,7 | 21,4 | 7,3 | 14,1 |
| 1-6 м. 2024 г. | 28,9 | 25,3 | 3,6 | 21,7 |
Източник: МИИ
Външната търговия между България и Узбекистан през последните години се характеризира с голямо положително салдо за нашата страна, като единствено през 2006 г. извънредният внос на големи количества мед и медни сплави от Узбекистан доведе до отрицателно салдо в двустранната търговия.
През 2023 г. двустранният стокообмен възлиза на 67,2 млн. щ. долара, почти двоен ръст спрямо 2022 г. (36,2 млн. щ. долара). Вносът от Узбекистан в България също отбелязва ръст, като достига 13.9 млн. щ. долара, в сравнение с 6,3 млн. щ. долара през 2022 г.
За периода януари-юни 2024 г. взаимната търговия запазва тенденциите, като българският износ достига 25,3 млн. щ. долара, а вносът от Узбекистан до 3,6 млн. щ. долара.
Водещи стоки по внос-износ
Водещи стоки в износа на България за Узбекистан през 2023 г.
| Стоки: | % дял |
| Медикаменти | 41,6 |
| Машини и апарати за кондициониране на въздуха, включващи вентилатор с двигател и устройства за промяна на температурата и влагата | 7,1 |
| Ортопедични апарати и артикули, включително медико-хирургически колани и бандажи и патерици | 6,3 |
| Медицински, хирургически, зъболекарски или ветеринарни инструменти и апарати | 5,9 |
| Електрически акумулатори, включително техните сепаратори, дори с квадратна или правоъгълна форма | 4,9 |
Източник: МИИ
Водещи стоки във вноса на България от Узбекистан през 2023 г.
| Стоки: | % дял |
| Влакнести маси, получени от хартия или картон за рециклиране (отпадъци и остатъци) или от други влакнести целулозни материали | 37,4 |
| Телове от мед | 33,6 |
| Тръби от мед | 10,3 |
| Памучни прежди | 9,7 |
| Етерични масла | 2,9 |
Източник: МИИ
Търговия
- България може да разшири своя износ за Узбекистан на широка гама стоки от областта на:
- – селското стопанство – селскостопанска техника, производствени линии и техника за преработване, сушене и консервиране на селскостопанска продукция;
- – хранително-вкусовата промишленост – машини за производство на консервирани храни, детски храни, пюрета, млечни продукти, оборудване за винопроизводство и др.;
- – фармацевтичната промишленост – лекарства, суровини, препарати и консумативи, лабораторно оборудване, обзавеждане за болници и лаборатории;
- – строителните услуги и строителни материали – строителство, оборудване за строителството, строителни материали, битова санитария и др.;
- – машиностроенето – подемно-транспортни машини, електро- и мотокари, резервни части и оборудване за тях, хидравлични помпи и компоненти, електродвигатели, металорежещи, металообработващи и дървообработващи машини;
- – електротехническата продукция – трансформатори, акумулатори, измервателни уреди, електротехника и др.;
- – IT техника – компютри и офис техника, лаптопи, монитори, таблети и др., които неотдавна бяха освободени от мита;
- – туризма, вкл. обучение на специалисти.
- При обсъждане на приоритетните и перспективни области за търговско-икономическо сътрудничество следва да се има предвид, че интересите на Узбекистан се свеждат най-вече до:
- – привличане на български инвестиции в икономиката на страната;
- – в селското стопанство – износ на узбекистанска необработена селскостопанска продукция и необработен памук;
- – в химическата промишленост – износ на минерални торове и химически продукти;
- – в леката промишленост – износ на обработени памучни влакна, тъкани, облекла и материали от памук;
- – в туризма – привличане на български туристи за узбекистански обекти по „Пътя на коприната”.
Договорно-правна основа
Между България и Узбекистан са подписани следните по-важни документи:
- Споразумение за икономическо и научно-техническо сътрудничество между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан, подписано на 4 април 2007 г. в Ташкент, в сила от деня на подписването му;
- Договор между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за сътрудничество в областта на туризма, подписан на 24 юни 1998 г. в София, в сила от 14 декември 1998 г.;
- Договор между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 24 юни 1998 г. в София, в сила от 31 март 1999 г.;
- Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и на плащане на данъци върху доходите и имуществото, подписана на 24 ноември 2003 г. в София, в сила от 21 октомври 2004 г.;
- Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за международни автомобилни превози на пътници и товари, подписана на 24 юни 1998 г. в София, в сила от 24 декември 1998 г.;
- Меморандум между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за сътрудничество в областта на транспорта, подписан на 24 юни 1998 г. в София, в сила от 27 ноември 1998 г.;
- Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, подписана на 7 май 1999 г. в Ташкент, в сила от 18 октомври 1999 г.;
- Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за международни комбинирани превози на товари, подписана на 24 ноември 2003 г. в София;
- Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за сътрудничество в областта на железопътния транспорт, подписана на 24 ноември 2003 г. в София;
- Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за сътрудничество в областта на информационните технологии и комуникации, подписана на 6 ноември 2008 г. в Ташкент;
- Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за сътрудничество в областта на охраната на правата в интелектуалната собственост, подписана на 6 ноември 2008 г. в Ташкент.
Работа на Междуправителствената комисия (МПК)
Междуправителствената българо-узбекска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество проведе четвъртата си сесия на 25 февруари 2016 г., гр. Ташкент. Съгласно РМС №808 от 2023 г. съпредседател на МПК от българска страна е министърът на регионалното развитие и благоустройството. От узбекска страна съпредседател на МПК е министърът на външноикономическите връзки, инвестициите и търговията.
Поредната Пета сесия на Българо-узбекската междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество, от страна на МРРБ, е проведена в периода 10-12 септември 2019 г. в гр. София.