Loading...

Узбекистан

Служба по търговско-икономическите въпроси, гр. Ташкент

Цветан Бояджиев
адрес: Embassy of the Republic of Bulgaria
52 Rakatboshi str. Tashkent 100031, Uzbekistan
тел. +998 93 808 75 48
e-mail:
c.boiadjiev@mi.government.bg

Министерство на икономиката и индустрията

Деница Колинс
Началник на отдел “Руска федерация, страни от ОНД и Грузия”
ул. “Княз Александър І” 12
тел.: +359 2 940 7908
e-mail: d.collins@mi.government.bg

Референт за Узбекистан
Иван Баталов
ул. “Княз Александър І” 12
тел.: +359 2 940 7623
e-mail:
i.batalov@mi.government.bg

І. Бизнес компас

ІІ. Двустранни търговско-икономически отношения между Република България и Република Узбекистан

Стокообмен

Външнотърговски стокообмен на България с Узбекистан (в хил. щ.дол.)

Години

Стокообмен

Износ

Внос

Салдо

2012 г.

21 908

16 603

5 305

11 299

2013 г.

25 919

23 722

2 197

21 524

2014 г.

26 593

24 548

2 044

22 504

2015 г.

20 712

18 744

1 967

16 777

2016 г.

16 605

15 104

1 500

13 605

2017 г.

19 651

15 265

4 386

10 879

2018 г.

19 901

16 388

3 513

12 875

2019 г.

24 904

22 324

2 580

19 744

2020 г.

26 976

22 314

1 662

23 652

2021 г.

40 161

25 424

14 737

10 687

2022 г.

36 280

29 973

6 307

23 666

Източник: МИИ

Външната търговия между България и Узбекистан през последните години се характеризира с голямо положително салдо за нашата страна, като единствено през 2006 г. извънредният внос на големи количества мед и медни сплави от Узбекистан доведе до отрицателно салдо в двустранната търговия.

През 2021 г. взаимната търговия отчита ръст от 48,9% спрямо 2020 г., като българският износ е нараснал с 0,4%, а вносът се е увеличил с 786,9%. Драстичния ръст на вноса от Узбекистан се дължи на доставки на минерални и химични азотни торове, които съставляват 59,7% от узбекския импорт в България.

През 2022 г. двустранният стокообмен възлиза на 36.3 млн. щ. долара, като е намалял с 9.7%, спрямо 2021 г. Вносът от Узбекистан в България достига 6.3 млн. щ. долара, в сравнение с 14.7 млн. щ. долара през 2021 г. Износът от България бележи ръст от 17.9% и възлиза на 30 млн. щ.д.

Водещи стоки по внос-износ

Водещи стоки в износа на България за Узбекистан през 2022 г.

Стоки:

% дял

Медикаменти

46.9

Ортопедични апарати и артикули

7.1

Медицински, хирургически, зъболекарски или ветеринарни инструменти и апарати

7.0

Препарати за бръснене, дезодоранти за тяло, препарати за баня, депилатоари

4.5

Хлебарски, тестени сладкарски или бисквитни продукти

3.6

Източник: МИИ

Водещи стоки във вноса на България от Узбекистан през 2022 г.

Стоки:

% дял

Памучни прежди

33.7

Тръби от мед

32.0

Телове от мед

9.0

Кабели, въжета, плитки и подобни артикули от мед

8.2

Минерални или химични азотни торове

5.0

Източник: МИИ

Търговия

  • България може да разшири своя износ за Узбекистан на широка гама стоки от областта на:
  • – селското стопанство – селскостопанска техника, производствени линии и техника за преработване, сушене и консервиране на селскостопанска продукция;
  • – хранително-вкусовата промишленост – машини за производство на консервирани храни, детски храни, пюрета, млечни продукти, оборудване за винопроизводство и др.;
  • – фармацевтичната промишленост – лекарства, суровини, препарати и консумативи, лабораторно оборудване, обзавеждане за болници и лаборатории;
  • – строителните услуги и строителни материали – строителство, оборудване за строителството, строителни материали, битова санитария и др.;
  • – машиностроенето – подемно-транспортни машини, електро- и мотокари, резервни части и оборудване за тях, хидравлични помпи и компоненти, електродвигатели, металорежещи, металообработващи и дървообработващи машини;
  • – електротехническата продукция – трансформатори, акумулатори, измервателни уреди, електротехника и др.;
  • – IT техника – компютри и офис техника, лаптопи, монитори, таблети и др., които неотдавна бяха освободени от мита;
  • – туризма, вкл. обучение на специалисти.
  • При обсъждане на приоритетните и перспективни области за търговско-икономическо сътрудничество следва да се има предвид, че интересите на Узбекистан се свеждат най-вече до:
  • – привличане на български инвестиции в икономиката на страната;
  • – в селското стопанство – износ на узбекистанска необработена селскостопанска продукция и необработен памук;
  • – в химическата промишленост – износ на минерални торове и химически продукти;
  • – в леката промишленост – износ на обработени памучни влакна, тъкани, облекла и материали от памук;
  • – в туризма – привличане на български туристи за узбекистански обекти по „Пътя на коприната”.

Договорно-правна основа

Между България и Узбекистан са подписани следните по-важни документи:

  • Споразумение за икономическо и научно-техническо сътрудничество между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан, подписано на 4 април 2007 г. в Ташкент, в сила от деня на подписването му;
  • Договор между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за сътрудничество в областта на туризма, подписан на 24 юни 1998 г. в София, в сила от 14 декември 1998 г.;
  • Договор между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 24 юни 1998 г. в София, в сила от 31 март 1999 г.;
  • Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и на плащане на данъци върху доходите и имуществото, подписана на 24 ноември 2003 г. в София, в сила от 21 октомври 2004 г.;
  • Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за международни автомобилни превози на пътници и товари, подписана на 24 юни 1998 г. в София, в сила от 24 декември 1998 г.;
  • Меморандум между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за сътрудничество в областта на транспорта, подписан на 24 юни 1998 г. в София, в сила от 27 ноември 1998 г.;
  • Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, подписана на 7 май 1999 г. в Ташкент, в сила от 18 октомври 1999 г.;
  • Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за международни комбинирани превози на товари, подписана на 24 ноември 2003 г. в София;
  • Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за сътрудничество в областта на железопътния транспорт, подписана на 24 ноември 2003 г. в София;
  • Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за сътрудничество в областта на информационните технологии и комуникации, подписана на 6 ноември 2008 г. в Ташкент;
  • Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за сътрудничество в областта на охраната на правата в интелектуалната собственост, подписана на 6 ноември 2008 г. в Ташкент.

Работа на Междуправителствената комисия (МПК)

Междуправителствената българо-узбекска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество проведе четвъртата си сесия на 25 февруари 2016 г., гр. Ташкент. Съгласно РМС 477 от 2017 г. съпредседател на МПК от българска страна е министърът на регионалното развитие и благоустройството, а от узбекска страна министърът на външноикономическите връзки, инвестициите и търговията.

Поредната Пета сесия на Българо-узбекската междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество, от страна на МРРБ, е проведена в периода 10-12 септември 2019 г. в гр. София.

Споделете