Служба по търговско-икономическите въпроси, гр. Ташкент
Цветан Бояджиев
адрес: Embassy of the Republic of Bulgaria
52 Rakatboshi str. Tashkent 100031, Uzbekistan
тел. +998 93 808 75 48
e-mail: c.boiadjiev@mi.government.bg
Министерство на икономиката и индустрията
Референт за Узбекистан Иван Баталов
ул. “Княз Александър І” 12
тел.: +359 2 940 7623
e-mail: i.batalov@mi.government.bg
ІІ. Двустранни търговско-икономически отношения между Република България и Република Узбекистан
Стокообмен
Външнотърговски стокообмен на България с Узбекистан (в хил. щ.дол.)
| Години | Стокообмен | Износ | Внос | Салдо |
| 2012 г. | 21 908 | 16 603 | 5 305 | 11 299 |
| 2013 г. | 25 919 | 23 722 | 2 197 | 21 524 |
| 2014 г. | 26 593 | 24 548 | 2 044 | 22 504 |
| 2015 г. | 20 712 | 18 744 | 1 967 | 16 777 |
| 2016 г. | 16 605 | 15 104 | 1 500 | 13 605 |
| 2017 г. | 19 651 | 15 265 | 4 386 | 10 879 |
| 2018 г. | 19 901 | 16 388 | 3 513 | 12 875 |
| 2019 г. | 24 904 | 22 324 | 2 580 | 19 744 |
| 2020 г. | 26 976 | 22 314 | 1 662 | 23 652 |
| 2021 г. | 40 161 | 25 424 | 14 737 | 10 687 |
| 2022 г. | 36 280 | 29 973 | 6 307 | 23 666 |
Източник: МИИ
Външната търговия между България и Узбекистан през последните години се характеризира с голямо положително салдо за нашата страна, като единствено през 2006 г. извънредният внос на големи количества мед и медни сплави от Узбекистан доведе до отрицателно салдо в двустранната търговия.
През 2021 г. взаимната търговия отчита ръст от 48,9% спрямо 2020 г., като българският износ е нараснал с 0,4%, а вносът се е увеличил с 786,9%. Драстичния ръст на вноса от Узбекистан се дължи на доставки на минерални и химични азотни торове, които съставляват 59,7% от узбекския импорт в България.
През 2022 г. двустранният стокообмен възлиза на 36.3 млн. щ. долара, като е намалял с 9.7%, спрямо 2021 г. Вносът от Узбекистан в България достига 6.3 млн. щ. долара, в сравнение с 14.7 млн. щ. долара през 2021 г. Износът от България бележи ръст от 17.9% и възлиза на 30 млн. щ.д.
Водещи стоки по внос-износ
Водещи стоки в износа на България за Узбекистан през 2022 г.
| Стоки: | % дял |
| Медикаменти | 46.9 |
| Ортопедични апарати и артикули | 7.1 |
| Медицински, хирургически, зъболекарски или ветеринарни инструменти и апарати | 7.0 |
| Препарати за бръснене, дезодоранти за тяло, препарати за баня, депилатоари | 4.5 |
| Хлебарски, тестени сладкарски или бисквитни продукти | 3.6 |
Източник: МИИ
Водещи стоки във вноса на България от Узбекистан през 2022 г.
| Стоки: | % дял |
| Памучни прежди | 33.7 |
| Тръби от мед | 32.0 |
| Телове от мед | 9.0 |
| Кабели, въжета, плитки и подобни артикули от мед | 8.2 |
| Минерални или химични азотни торове | 5.0 |
Източник: МИИ
Търговия
- България може да разшири своя износ за Узбекистан на широка гама стоки от областта на:
- – селското стопанство – селскостопанска техника, производствени линии и техника за преработване, сушене и консервиране на селскостопанска продукция;
- – хранително-вкусовата промишленост – машини за производство на консервирани храни, детски храни, пюрета, млечни продукти, оборудване за винопроизводство и др.;
- – фармацевтичната промишленост – лекарства, суровини, препарати и консумативи, лабораторно оборудване, обзавеждане за болници и лаборатории;
- – строителните услуги и строителни материали – строителство, оборудване за строителството, строителни материали, битова санитария и др.;
- – машиностроенето – подемно-транспортни машини, електро- и мотокари, резервни части и оборудване за тях, хидравлични помпи и компоненти, електродвигатели, металорежещи, металообработващи и дървообработващи машини;
- – електротехническата продукция – трансформатори, акумулатори, измервателни уреди, електротехника и др.;
- – IT техника – компютри и офис техника, лаптопи, монитори, таблети и др., които неотдавна бяха освободени от мита;
- – туризма, вкл. обучение на специалисти.
- При обсъждане на приоритетните и перспективни области за търговско-икономическо сътрудничество следва да се има предвид, че интересите на Узбекистан се свеждат най-вече до:
- – привличане на български инвестиции в икономиката на страната;
- – в селското стопанство – износ на узбекистанска необработена селскостопанска продукция и необработен памук;
- – в химическата промишленост – износ на минерални торове и химически продукти;
- – в леката промишленост – износ на обработени памучни влакна, тъкани, облекла и материали от памук;
- – в туризма – привличане на български туристи за узбекистански обекти по „Пътя на коприната”.
Договорно-правна основа
Между България и Узбекистан са подписани следните по-важни документи:
- Споразумение за икономическо и научно-техническо сътрудничество между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан, подписано на 4 април 2007 г. в Ташкент, в сила от деня на подписването му;
- Договор между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за сътрудничество в областта на туризма, подписан на 24 юни 1998 г. в София, в сила от 14 декември 1998 г.;
- Договор между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 24 юни 1998 г. в София, в сила от 31 март 1999 г.;
- Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и на плащане на данъци върху доходите и имуществото, подписана на 24 ноември 2003 г. в София, в сила от 21 октомври 2004 г.;
- Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за международни автомобилни превози на пътници и товари, подписана на 24 юни 1998 г. в София, в сила от 24 декември 1998 г.;
- Меморандум между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за сътрудничество в областта на транспорта, подписан на 24 юни 1998 г. в София, в сила от 27 ноември 1998 г.;
- Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, подписана на 7 май 1999 г. в Ташкент, в сила от 18 октомври 1999 г.;
- Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за международни комбинирани превози на товари, подписана на 24 ноември 2003 г. в София;
- Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за сътрудничество в областта на железопътния транспорт, подписана на 24 ноември 2003 г. в София;
- Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за сътрудничество в областта на информационните технологии и комуникации, подписана на 6 ноември 2008 г. в Ташкент;
- Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за сътрудничество в областта на охраната на правата в интелектуалната собственост, подписана на 6 ноември 2008 г. в Ташкент.
Работа на Междуправителствената комисия (МПК)
Междуправителствената българо-узбекска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество проведе четвъртата си сесия на 25 февруари 2016 г., гр. Ташкент. Съгласно РМС 477 от 2017 г. съпредседател на МПК от българска страна е министърът на регионалното развитие и благоустройството, а от узбекска страна министърът на външноикономическите връзки, инвестициите и търговията.
Поредната Пета сесия на Българо-узбекската междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество, от страна на МРРБ, е проведена в периода 10-12 септември 2019 г. в гр. София.