Татяна Дончева
ул. “Княз Александър І” 12,
тел.: +359 2 940 7881
С П Р А В К А ЗА ТЪРГОВСКО – ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И БОЛИВАРСКА РЕПУБЛИКА ВЕНЕЦУЕЛА
Венецуела остава силно зависима от приходите от петрол, които представляват почти всички приходи от износ и почти половината от приходите на правителството. През 2017 г. БВП е намалял с 12%, инфлацията надвишава 650%, хората са изправени пред широк недостиг на потребителски стоки, валутният курс пада и международните резерви на централната банка са намалели. От друга страна, Венецуела успя да изплати външния си дълг и да намали дефицита си по текущата сметка. Вътрешното производство и промишлеността продължават да са силно недостатъчни, а правителството на Венецуела продължава да разчита на вноса, за да отговори на основните си нужди от храни и потребителски стоки. Намаляването на цените на петрола от 2014 г. насам, отежнява икономическата криза във Венецуела. Недостатъчният достъп до долари, контрола върху цените и строгите трудови регулации принудиха някои американски и мултинационални компании да намалят или да спрат своите операции във Венецуела. Пазарната несигурност и държавната собственост върху петролна компания PDVSA, ограниченията във валутните операции и парични потоци забавиха инвестициите в петролния сектор, което доведе до спад в производството на петрол.
Венецуелското правителство поддържа строг валутен контрол от 2003 г. насам. На 17 февруари 2016 г. венецуелското правителство обяви промяна, като от три официални механизма за обмен на валута, разреши само две официални ставки за продажба на долари на фирми и физически лица от частния сектор. Мярката е представена като приоритетите на правителството за внос. Официалният обменен курс, използван за внос на храни и лекарства, е девалвиран до 10 боливара за долар от 6,3 боливара за долар. Втората ставка е плаваща. Тези валутни промени представляват значителни пречки за търговията с Венецуела, тъй като вносителите не могат да получат достатъчно долари за закупуване на стоки, необходими за поддържане на техните операции. Наличието на множество валутни курсове създаде предпоставки и възможности за корупция.
В продължение на десетилетия венецуелската икономика бе затънала в турбулентен сценарий. Брутния вътрешен продукт на страната (БВП) загуби близо 83% между 2013 г. и 2021 г.; хиперинфлацията достигна 130 060% преди три години и боливарът се обезцени до такава степен, че банкнотите бяха използвани за занаяти или това, което е известно като парично изкуство, във Венецуела и дори в чужбина.
По данни на Икономическата комисия за Латинска Америка (Cepal) през 2021 г. започва възстановяване, което ако се материализира, продължителният осем годишен спад на венецуелската икономика ще приключи.
Принос за възстановяването има Споразумението между Вашингтон и Каракас за възобновяване на добива на петрол от американската мултинационална компания Chevron, постигнато през ноември, което отваря оперативен марж за производството на венецуелски суров петрол, в застой от началото на санкциите през 2015 г.
Възобновяването на икономическите отношения с Колумбия и пограничната търговия са друга от положителните стъпки, които допринасят за този растеж.
Съществуват множество оценки за икономически растеж във Венецуела през 2022 г. Някои са оптимистични, като съобщението на Централната банка на Венецуела, че БВП е регистрирал ръст от 18,7%. Други не толкова, като анализите на Икономическата комисия за Латинска Америка (Cepal) или МВФ, които определят растежа на венецуелската икономика в много по-нисък диапазон, съответно 6% и 10%. За 2023 г. и двете организации са оценили икономическия растеж на 5% (Cepal) и 6,5% (МВФ).
Що се отнася до хиперинфлацията, според основателя на Института по приложна икономика Стив Ханке, най-неблагоприятният период вече е преодолян, тъй като през голяма част от 2022 г. месечната инфлация остава под 50%, което, въпреки че бидейки все още висока, инфлацията, не може да се сравнява със сериозните цифри от предишни години.
Въпреки това цената на американската валута, която управлява голяма част от търговските транзакции в страната, се повиши значително през последните месеци, от 5 боливара за долар в края на май 2022 г. до повече от 20 боливара за долар през януари 2023 г. Следователно прогнозите, свързани с инфлацията, вече не са толкова положителни.
І. СТОКООБМЕН
Като цяло стокообменът между двете страни се развива неравномерно, с трайно негативно салдо за нашата страна.
Търговският стокообмен между България и Венецуела за периода 2006 – 2013 г. се развива неравномерно. През 2007 г. стокообменът достига върхова стойност от 19.47 млн. щ.д. През 2008 г. стокообменът между двете страни бележи драстичен спад, поради прекратяване на вноса в нашата страна на нефтен кокс и битум, чиито стойности в предишните години са се колебаели между 10 и 16 млн. щ.д. В периода 2008 – 2011 г. и 2013 – 2019 г. вносът на България от Венецуела е незначителен, а салдото е положително за българската страна. Най-ниското ниво на стокообмена между двете страни е отбелязано през 2017 г., в размер на 0.34 млн. щ.д.
През годините се наблюдава слабо диверсифициране на структурата на двустранния стокообмен, като основни експортни позиции на България са: електрически трансформатори; пластмасови тръби и маркучи и техните принадлежности; препарати, които се използват преди, по време или след бръснене, дезодоранти за тяло и др.; препарати за храна на животни; стругове и други. Сред основните стоки във вноса от Венецуела традиционно сe нареждат: необработен алуминий; медикаменти.
По данни на българската статистика стокообменът между България и Венецуела за периода 2006 –2022 г. е както следва:
/в млн.щ.д./
| ГОДИНА | ИЗНОС | ВНОС | СТОКООБМЕН | САЛДО |
| 2006 | 1,12 | 11,18 | 12,30 | -10,06 |
| 2007 | 3,94 | 15,53 | 19,47 | -11,59 |
| 2008 | 6,43 | 0,10 | 6,53 | 6,33 |
| 2009 | 1,41 | 0,10 | 1,51 | 1,31 |
| 2010 | 5,43 | 0,13 | 5,56 | 5,30 |
| 2011 | 1,29 | 0,18 | 1,47 | 1,11 |
| 2012 | 2,15 | 2,50 | 4,65 | -0,35 |
| 2013 | 1,98 | 0,32 | 2,30 | 1,66 |
| 2014 | 1,29 | 0,00 | 1,29 | 1,29 |
| 2015 | 0,81 | 0,00 | 0,81 | 0,81 |
| 2016 | 1,09 | 0,18 | 1,27 | 0,91 |
| 2017 | 0,33 | 0,01 | 0,34 | 0,32 |
| 2018 | 0,18 | 0,001 | 0,181 | 0,179 |
| 2019 | 0,24 | 0,002 | 0,241 | 0,239 |
| 2020 | 0,12 | 0,00 | 0,120 | 0,12 |
| 2021 | 0,23 | 0,001 | 0,231 | 0,229 |
| 2022 | 0,67 | 0,004 | 0,674 | 0,666 |
През 2022 г. стокообменът на страната ни с Венецуела възлиза на 0.67 млн. щ.д. спрямо 0.23 млн. щ.д. през същия период на 2021 г. – ръст от 191.7 %. Българският износ за Венецуела се увеличава с 191.3 % спрямо същия период на предходната година, като стойността му е 0,67 млн. щ.д. Вносът от Венецуела през 2022 г. е незначителен.
Водещи стоки в стокообмена с Венецуела през 2022 г.
| Износ от България | % | Внос от Венецуела | % |
| Препарати за бръснене | 60,89 | Зеленчуци със сухи бобови чушки, без обвивките | 99,5 |
| Медицински, хирургически,.. инструменти | 14,68 | Печатни платки | 0,5 |
| Други плочи, листа от фолио | 6,36 |
|
|
| Растения, части от растения | 5,16 |
|
|
| Хлебарски, тестени изделия | 5,06 |
|
|
| Електрически машини и апарати със специфично предназначение, … | 3,38 |
|
|
През 2021 г. стокообменът на страната ни с Венецуела възлиза на 0.231 млн. щ.д. спрямо 0.12 млн. щ.д. през същия период на 2020 г. – увеличение от 92.5%.
Водещи стоки в стокообмена с Венецуела през 2021 г.
| Износ от България | % | Внос от Венецуела | % |
| Препарати | 64.53 | Електрически машини и апарати със специфично предназначение | 95.34 |
| Електрически машини и апарати със специфично предназначение, … | 28.16 |
|
|
| Стъклени предмети за сервиране | 4.0 |
|
|
| Пластмасови самозалепващи се плочи, листа, ленти, фолио и други плоски форми, дори на рула | 2.0 |
|
|
| Други конфекционирани артикули | 1.1 |
|
|
През 2020 г. стокообменът на страната ни с Венецуела възлиза на 0.12 млн. щ.д. спрямо 0.241 млн. щ.д. през същия период на 2019 г. – спад от -50.21%. Българският износ за Венецуела намалява с -50% спрямо същия период на миналата година, като стойността му е 0.12 млн. щ.д. През 2020 г. не е осъществен внос от Венецуела.
Водещи стоки в стокообмена с Венецуела през 2020 г.
| Износ от България | % | Внос от Венецуела | % |
| Препарати | 52.59 |
|
|
| Слънчогледово, шафраново или памучно масло и техните фракции, дори рафинирани, но не химически променени | 24.28 |
|
|
| Препарати за поддържане на косата | 22.4 |
|
|
| Други конфекционирани артикули, включително шаблоните за дрехи | 0.65 |
|
|
През 2019 г. данните на митническата статистика показват, че двустранният стокообмен между България и Венецуела отбелязва ръст от 33.15% спрямо същия период на миналата година, възлизайки на 0,241 млн. щ.д. Българският износ за Венецуела също отбелязва ръст от 33.33% спрямо същия период на миналата година, като стойността му е 0.24 млн. щ.д. Вносът от Венецуела се увеличава с 100.00% до 0.002 млн. щ.д.
Водещи стоки в стокообмена с Венецуела през 2019 г.
| Износ от България | % | Внос от Венецуела | % |
| Препарати | 39.27 | Води, включително минералните води и газираните води | 63.06 |
| Маи | 26.60 | Инструменти и апарати за физични или химични анализи | 33.71 |
| Други плочи | 8.98 |
|
|
| Слънчогледово, шафраново или памучно масло и техните фракции | 8.04 |
|
|
| Дамски превръзки и хигиенни тампони | 7.45 |
|
|
През 2018 г. данните на митническата статистика показват, че двустранният стокообмен между България и Венецуела намалява с -46.76% спрямо същия период на миналата година, възлизайки на 0.181 млн. щ.д. Българският износ за Венецуела също отбелязва спад от -45.45% спрямо същия период на миналата година, като стойността му е 0.18 млн. щ.д., което се дължи на отсъствието в износа на фармацевтични продукти и регистрирания спад в износа на флоат стъкло и др. Вносът от Венецуела бележи спад от -90% до 0.001 млн. щ.д.
Водещи стоки в стокообмена с Венецуела през 2018 г.
| Износ от България | % | Внос от Венецуела | % |
| Флоат стъкло и стъкло шлифовано или полирано върху едната или двете страни | 36.77 |
|
|
| Препарати | 29.81 |
|
|
| Маи (активни или неактивни) | 19.31 |
|
|
| Електрически апарати за звукова или визуална сигнализация | 11.51 |
|
|
| Инструменти и апарати за физични или химични анализи | 2.34 |
|
|
През 2017 г. данните на митническата статистика показват, че двустранният стокообмен между България и Венецуела намалява с –73.23% спрямо същия период на миналата година, възлизайки на 0.34 млн. щ.д. Българският износ за Венецуела също отбелязва спад от -69.72% спрямо същия период на миналата година, като стойността му е 0.33 млн. щ.д., което се дължи на отсъствието в износа на пластмасови тръби и маркучи и техните принадлежности, електрически трансформатори и др. Вносът от Венецуела бележи спад от -94.44% до 0.01 млн. щ.д.
Водещи стоки в стокообмена с Венецуела през 2017 г.
| Износ от България | % | Внос от Венецуела | % |
| Флоат стъкло и стъкло шлифовано или полирано върху едната или двете страни | 75.90 | Обработени дялани или строителни камъни | 96.14 |
| Фармацевтични продукти | 17.97 | Електрически машини и апарати със специфично предназначение | 2.01 |
| Препарати | 2.59 |
|
|
| Текстилни продукти и артикули за техническо приложение | 1.79 |
|
|
| Инструменти и апарати за физични или химични анализи | 0.70 |
|
|
Интерес за венецуелския пазар биха представлявали:
- продукти на фармацевтичната промишленост;
- продукти на химическата промишленост;
- металообработващи машини;
- части и принадлежности за металообработващи машини;
- селскостопанска техника;
- продукти на хранително-вкусовата промишленост;
- продукти на козметичната промишленост;
- охранителна техника;
- електрически трансформатори.
ОСНОВНИ НАСОКИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ДВУСТРАННИТЕ ОТНОШЕНИЯ.
- Обмен на информация за организираните специализирани панаири, изложения и други подобни форуми и възможности за по-активното участие на български фирми в тях, с цел обособяване на партньори от двете страни.
- Актуализация на договорно-правната база на двустранните и в частност на търговско-икономическите отношения между България и Венецуела с оглед членството на България в ЕС и членството на Венецуела в АЛБА (Боливарска алтернатива за Америките), МEРКОСУР и други регионални организации.
- Разширяване и задълбочаване на контактите между учредената на 30 януари 2002 г. Венецуелско–българска търговска камара и БСК и БТПП.
ІІ. ИНВЕСТИЦИИ
Във Венецуела няма български инвестиции. В България не са регистрирани венецуелски инвестиции.
ІII. ДОГОВОРНО-ПРАВНА БАЗА
- Търговска спогодба между правителството на Народна Република България и правителството на Република Венецуела – подписана през 1988 г. в Каракас, с валидност 3 години. Утвърдена с Решение на МС № 204/19.12.1988 г. Не е в сила. Във връзка с привеждането на международните договори на Република България в съответствие със законодателството на ЕС, през 2006 г. чрез размяна на ноти е постигнато споразумение за въздържане от действия по влизането й в сила.
- Базисно споразумение за техническо, научно и технологическо сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Венецуела. В сила от 18.12.1992 г.
- Меморандум за разбирателство за създаването на Смесена българо – венецуелска междуправителствена комисия – подписан на 13 юни 2002 г. в гр. София. В сила от 13.06.2002 г.
- Споразумение между правителството на Република България и правителството на Боливарска република Венецуела за сътрудничество в областта на здравеопазването и медицинските науки – подписано на 18 януари 2005 г. в Каракас;
- Споразумение между правителството на Република България и правителството на Боливарска република Венецуела за сътрудничество в борбата срещу незаконния трафик и непозволеното използване на упойващи и психотропни вещества и свързаните с тях престъпления – подписано на 18 януари 2005 г. в Каракас;
- Договор за сътрудничество в областта на туризма между Държавната агенция по туризъм на Република България и Министерство на народната власт за туризма на Боливарска република Венецуела – подписан в София на 2 декември 2008 г.
I. МЕЖДУПРАВИТЕЛСТВЕНА КОМИСИЯ
На основание подписаната през 1988 г. Търговска Спогодба е създадена Смесената междуправителствена българо–венецуелска комисия за икономическо, промишлено, търговско, научно-техническо и културно сътрудничество.
До момента са проведени 4 сесии на Комисията:
2002 г., 13-14 юни – Първата учредителна сесия в София;
2005 г., 17-18 януари – Втората сесия в Каракас;
2008 г., 1-2 декември – Третата сесия в София;
2009 г., 16-17 април – Четвърта сесия в Каракас.
Председател на българската част на Смесената междуправителствена комисия за търговско, икономическо, промишлено и научно – техническо сътрудничество е заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Поради провелите се през 2009 г. избори, първо във Венецуела, а след това и в България, предложените дати за провеждане на следващата Пета сесия на комисията от страна на МТИТС са за периода 29-30 септември 2011 г. Датите не са приети от венецуелска страна и сесията е отложена. През 2012 г. посолството на Република България в Каракас е закрито.
1.ПОСЕЩЕНИЯ И СРЕЩИ
Разменените официални посещения между двете страни са предимно на ниво заместник-министри и са осъществени в рамките на сесиите на Междуправителствената българо-венецуелска комисия за икономическо, промишлено, търговско, научно-техническо и културно сътрудничество.
През последните години официални посещения между високопоставени представители на двете страни не са реализирани.