Loading...

Япония

Служба по търговско-икономическите въпроси, гр. Токио
Красимир Иванов
Yoyogi 5-36-3, Shibuya-ku, Tokyo 151-0053
Japan
Тел.: +81-3-3465-1021
Факс: +81-3-3465-1031
E-mail: k.ivanov@mi.government.bg
https://www.facebook.com/BGEconOfficeJAPAN/
https://twitter.com/STIV_Tokyo
https://www.linkedin.com/in/%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B2-%D1%8F%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F-46b04513a/
Началник отдел “Азия, Африка, Америка и Австралия”
Аделина Кьосева
ул. “Княз Александър І” 12
тел.: +359 02 940 7688; факс: +359 2 987 4008
a.kioseva@mi.government.bg
Референт за Япония

Юлия Филчева
ул. “Княз Александър І” 12,

тел.: +359 2 940 7784,

u.filcheva@mi.government.bg

I. Търговско-икономически отношения между Република България и Япония

II. Бизнес компас

III. Други

– Информация относно изисквания за внос, процедури и регистрационен режим при експорт/ импорт на козметични продукти през 2022 г. в Япония.

Основни елементи на Споразумението за икономическо партньорство между ЕС и Япония

Токио „услуги на едно гише“ – център за разкриване на предприятия

I. Търговско-икономически отношения между България и Япония

Япония е третата по големина икономика в Света (след САЩ и Китай). Тя е третият най-голям производител на автомобили, притежава най-голямата индустрия за стоки от сферата на електрониката и е на първите места в класациите за иновации. Производството на Япония е съсредоточено във високотехнологичните и прецизни стоки като оптични инструменти, хибридни превозни средства и роботи.

През последните две десетилетия, забавеният икономически растеж на японската икономика довежда до намаляване на доходите на глава от населението в страната до 14 % под средното ниво за страните от ОИСР. Спукването на балона при цените на активите в началото на 90-те години е последвано от дълъг период на корпоративно преструктуриране и банкова криза. Слабият растеж допринася за сериозните фискални проблеми на Япония. Увеличаващите се правителствени разходи, в резултат на застаряващото население и честите фискални стимули се финансират основно чрез заеми, което довежда до увеличаване на брутния държавен дълг на Япония. Страната е на челно място сред най-задлъжнелите държави в света с национален дълг 238% от БВП, който е главно към вътрешни източници.

Япония е приоритетен търговско-икономически партньор на Република България.

С цел стимулиране на търговско-икономическите връзки между двете страни, през 1972 е създаден неправителствен Българо-японски икономически комитет, преименуван през 2004 в Българо-японски икономически съвет (БЯИС). БЯИС е организация на представители на частния български бизнес. Японо-българският икономически комитет (ЯБИК) е японската част на комитета. Негови членове са известни японски корпорации с икономически интереси в България. Секретар от българска страна е БТПП. От 2004 насам за почетен председател на Българо-японският икономически съвет се определя министърът на икономиката на Република България.

През последните години динамично се развиват отношенията между ЕС и Япония. През 2010 бе създадена Група на високо ниво, в която са разгледани няколко варианта за подобряване на двустранните търговски отношения, включващи и преговорите по Споразумение за икономическо партньорство (ССТ/СИП). В процеса на работа е отчетено, че сключването на ССТ/СИП е най-добрият вариант за значително подобряване на достъпа до пазарите и за двете страни. Между двете страни бе постигнато съгласие за стартиране на процес по паралелни преговори по ССТ/СИП и по споразумение за политическо, глобално и друг вид секторно сътрудничество (Рамково споразумение).

На 25 март 2013 ЕС и Япония официално обявиха старт на преговорите по Споразумение за свободна търговия (ССТ). На 8 декември 2017 г. бе обявено успешното финализиране на преговорите, а на 17 юли 2018 г. бяха подписани ССТ и Споразумението за стратегическо партньорство между ЕС и Япония. На 8 декември 2018 г. японският парламент ратифицира Споразумението, а на 12 декември то бе одобрено и от Европейския парламент. Споразумението влезе в сила на 1 февруари 2019 г. ССТ предвижда елиминиране на тарифите и нетарифните бариери пред търговията и обхваща други свързани с търговията въпроси като услуги, държавни поръчки, регулаторни въпроси, конкуренция, устойчиво развитие.

СТОКООБМЕН

в млн. щ. д.

Година

Износ

Внос

Общо

Салдо

2007

35.9

118.2

154.1

-82.3

2008

26.3

209.3

235.6

-183

2009

19.7

104.6

124.3

-84.9

2010

21.3

93.2

114.5

-71.9

2011

32.3

95

127.3

-62.7

2012

31

81.6

112.6

-50.6

2013

37.7

88.2

125.9

-50.5

2014

38.1

112.7

150.8

-74.5

2015

43.0

93.7

136.7

-50.7

2016

45.4

105.6

151.0

-60.2

2017

47,2

118,3

165,5

-71,1

2018

50,7

165,3

216

-114,6

2019

56,5

163,7

220,2

-107,2

2020

58,6

175,5

234,1

-116,9

2021

64,0

243,0

307,0

-179,0

I-VI 2022

38,8

119,1

157,9

-80,3

Водещи позиции в стокообмена с Япония за 2021 г.

През 2021 г. стокообменът ни с Япония достига 307 млн. щ. дол., с ръст от 31% спрямо 2020 г.

Износът ни възлиза на 64 млн. щ.дол, основно се състои от: интегрални схеми и електронни микрокомплекти: електрически трансформатори, индуктивни бобини и дросели; птичи пера или пух; етерични масла; конфитюри, желета, мармалади, пюрета и каши от плодове; препарати използвани за храна на животни; вина от прясно грозде; миялни машини за съдове; машини и устройства за пълнене, затваряне, запечатване или етикетиране на бутилки, кутии, торби или други опаковки; естествен мед; ракообразни, мекотели и други водни безгръбначни, приготвени или консервирани: медицински, хирургически, зъболекарски или ветеринарни инструменти и апарати; инструменти и апарати за автоматично регулиране или контрол; антибиотици: хлебарски, тестени изделия и др.

Вносът от Япония през 2021г. възлиза на 243 млн. щ.д., основно се състои от: електрически двигатели и генератори; автомобили и други автомобилни превозни средства; електрически акумулатори; части за машини и апарати; части и принадлежности за превозни средства; жици, кабели и други изолирани електрически проводници; кабели от оптични влакна; платина в необработени или полуобработени форми, или на прах; медицински, хирургически, зъболекарски или ветеринарни инструменти; ензимни препарати; кабели от изкуствени нишки; трактори; Инструменти и апарати за измерване или контрол на дебита; машини и апарати за кондициониране на въздуха; диоди, транзистори и подобни полупроводникови прибори; фоточувствителни полупроводникови прибори; светодиоди; пиезоелектрически кристали: електрически трансформатори и др.

През първата половина на 2022 г. двустранният стокообмен достига 157,9 млн.щ.д., от които български износ за 38,8 млн.щ.д., отбелязвайки ръст от 20,8% спрямо същия период на 2021 г. През шестмесечието на 2022 г. българският износ за Япония се състои от: интегрални схеми; кожи; електрически трансформатори; храни за животни; минерални торове; етерични масла; вина медицински инструменти и т.н. През първата половина на 2022 г. вносът от Япония се формира от: пътнически автомобили; ел. двигатели; авточасти; електрически акумулатори; жици и кабели и др.

Макроикономическите промени в Япония, България, ЕС и тенденциите в световната икономика са една от важните причини за измененията в търговския обмен между двете страни през последните години.

Високите стандарти на японския пазар и отдалеченото му географско положение налагат българските фирми да разработват продукти с висока степен на преработка, отговарящи на изискванията на японските потребители.

Забележка: Поради ниската степен на самозадоволяване на Япония със селскостопанска продукция и храни, съществуват възможности за увеличаване на българския износ за Япония на този вид стоки. Една подходяща пазарна ниша за българските производители са екологично чистите и здравословни продукти.

Японското селско стопанство е високо технологично и механизирано, но произвежда едва 40% от нужните на страната хранителни продукти. Годни за земеделие са 49 000 км² или около 14 % от територията на страната. Аграрният сектор на Япония е субсидиран. За стратегически продукти – ориз, телешко месо, пшеница и други, държавата налага големи вносни мита. Япония произвежда главно ориз, а на площите, неподходящи за неговото култивиране – пшеница и ечемик. Произвеждат се също сладки картофи, зеленчуци, плодове, соя, боб, грах, тютюн, чай. Макар и малко на брой и с незначителен принос към икономиката, японските фермери са непропорционално силно представени в политическия живот на страната.

ПОТОК НА ПРЕКИТЕ ИНВЕСТИЦИИ ОТ ЯПОНИЯ

За периода 1996 –2020 г. е отчетен отрицателен поток на инвестициите от Япония в размер на 52.8 млн. евро. Положителни стойности на преките инвестиции от Япония са отчетени в периода 1997-2006 г. като размерът им е 100.8 млн. евро и през 2010, 2014 и 2017 г., когато ПЧИ от Япония възлизат на общо 31.9 млн. евро.

В млн. евро

Година

Стойност

1996

0.0

1997

1.7

1998

3.3

1999

1.9

2000

1.8

2001

3.5

2002

14.3

2003

0.6

2004

4.0

2005

22.9

2006

46.8

2007

-16.9

2008

-50.9

2009

-49.4

2010

18.1

2011

-18.6

2012

-0.9

2013

-1.1

2014

1.5

2015

-10.5

2016

-26.7

2017

12.3

2018

-3.7

2019

-7.1

2020

4.2

2021

8.4

Източник: БНБ

ДОГОВОРНО-ПРАВНА БАЗА

Спогодба между България и Япония за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци върху дохода – в сила от 8.08.1991 г.

  • Меморандум между Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия на България и Агенцията за малки и средни предприятия на Япония – подписан на 21 март 2014 г. На 21 март 2017 г. в Токио, Япония, по кореспондентски път бе подписан обновен вариант на Меморандум за разбирателство между ИАНМСП и ЯАМСП. В новия Меморандум е включена клауза за автоматично продължаване на валидността на документа.
  • План за действие на Японския бизнес форум между Министерството на икономиката на България и Посолството на Япония в Българя – подписан на 26 юни 2018. С документа се създаде нова платформа за сътрудничество, в рамките на която ще се обсъждат предложения за подобряване на бизнес средата, разширяване на мрежата от български и японски компании, работещи заедно, както и организирането на бизнес мисии, форуми и инвестиционни семинари в двете страни.

ПОСЕЩЕНИЯ МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ЯПОНИЯ И ОСНОВНИ СЪБИТИЯ

По-важни официални посещения в Япония

  • В края на октомври 2019 г. официално посещение в Япония реализира президентът Румен Радев за участие в церемонията по интронизация на новия японски император Нарухито.
  • В периода 17-21 септември 2019 г. на посещение в Япония бе заместник-министърът на икономиката г-жа Лилия Иванова, начело на бизнес делегация.
  • В периода 21-25 март 2019 г. на посещение в Япония бе заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи г-жа Екатерина Захариева.
  • От 17 до 21 ноември 2018 г. българска парламентарна делегация, водена от председателя на Народното събрание г-жа Цвета Караянчева, осъществи официално посещение.
  • Заместник министър-председателят Томислав Дончев посети Япония от 19 до 24 февруари 2018 г. по покана на японското правителство. Осъществени са 22 срещи с представители на японския политически елит, вкл. с 4 министри, заместник-главния секретар на правителството, ръководствата и членове на групите за приятелство в двете камари на японския парламент, и губернатора на Осака, с ръководствата на големи японски компании, представители на японските научни и образователни институции, българската общност в Токио. Проведени са два бизнес семинара в Токио и Осака. Основна задача бе разработването на план за развитие на двустранните отношения в политическата, търговско-икономическата и другите сфери от взаимен интерес, в продължение на разговорите и договореностите между министър-председателите Бойко Борисов и Шиндзо Абе по време на посещението на премиера Абе в България на 14-15 януари 2018 г.
  • От 9 до 14 май 2016 г. на посещение в Япония бе министърът на икономиката на България г-н Божидар Лукарски, придружаван от официални лица и бизнес делегация. В рамките на посещението министър Лукарски откри българо-японски бизнес форум „Да правим бизнес заедно” и взе участие в организирано посещение на най-голямото изложение в областта на ИКТ в Азия – „Japan IT Week Spring 2016“.
  • В периода 22-26 май 2014 г. бе осъществено посещение в Япония на вицепрезидента на България г-жа Маргарита Попова по случай отбелязването на 24-ти май и 55-тата годишнина от възстановяването на двустранните дипломатически отношения.
  • В периода 10-13 декември 2013 г. г-жа Анна Янева, заместник-министър на икономиката и енергетиката, посети Япония и взе участие в церемония за отбелязване на 40-годишнината от стартирането на продажбите в Япония на марката кисело мляко „Мейджи България”, организирана от японската компания „Мейджи“.
  • Посещение, в периода 11-16 декември 2012 г. на г-н Делян Добрев, министър на икономиката, енергетиката и туризма, придружаван от официална и бизнес делегация.
  • Посещение през 2011 г. на министър-председателя г-н Бойко Борисов в периода 21-26 януари. В официалната делегация взеха участие г-н Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма, и г-н Евгени Ангелов, заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма. Правителствената делегация бе придружена от бизнес делегация.
  • Посещение през 2009 на г-н Георги Първанов, президент на Република България в периода 24-29 януари 2009 г.
  • Посещение през 2004 г. на г-н Сакскобургготски, министър-председател.

По-важни официални посещения на японски представители в България

  • На 13 август 2019 г. на посещение в България бе министърът на външните работи на Япония г-н Таро Коно.
  • В периода 14-15 януари 2018 на официално посещение в България бе министър-председателят г-н Шиндзо Абе.

Забележка: Това бе първо посещение на японски премиер в България. Програмата включваше среща с премиера Бойко Борисов, среща във формат министър-председатели и бизнес делегации, вечеря, давана от българския министър-председател (на които присъства и министърът на икономиката Емил Караниколов), както и среща с президента Румен Радев.

  • В периода 19-20 септември 2018 г. на посещение в България бе г-н Джун Курода, заместник генерален директор в японското Министерство на икономиката, търговията и индустрията, отговарящ за EXPO 2025. Визитата бе част от обиколка на г-н Курода в страни от Европа, с цел промотиране на японската кандидатура за домакин на EXPO В България г-н Курода проведе среща със заместник-министъра на икономиката г-жа Лилия Иванова.
  • Посещение в България на генералния директор на Японската агенция за малки и средни предприятия г-н Ацуши Тойонага във връзка с провеждане на българо-японски бизнес форум за МСП – 13 октомври 2015 г.
  • В периода 30 септември – 3 октомври 2015 г. посещение в България осъществиха представители на Бизнес Асоциация „Япония и Югоизточна Европа“. Ръководител на делегацията бе г-н Йошинори Оно – почетен председател на БАЯЮИЕ и бивш министър на отбраната на Япония. Японските представители проведоха срещи с г-н Любен Петров, бивш заместник-министър на икономиката, г-жа Ирена Георгиева, заместник-министър на туризма, представители на Групата за приятелство с Япония в Народното събрание, ИАНМСП и БТПП.
  • На 10 юли 2015 г. на посещение в България бе г-н Тошинори Кобаяши, генерален директор по политиката за малки и средни предприятия в японската Агенция за малки и средни предприятия.
  • В периода 9-13 март 2015 г. посещение в България осъществиха представители на новосъздадената Бизнес Асоциация „Япония и Югоизточна Европа“.
  • В периода 2-4 април 2014 г. на посещение в България бе г-н Фуминори Сасаки, генерален секретар на Японско-българския икономически комитет, заедно с представители на японския бизнес в сферата на селското стопанство – г-н Шисуке Гото, ръководител на отдел „Бизнес стратегия” на компанията ZEN-NOH FOODS CO., Ltd. и г-н Ецуо Курозаки, директор на дирекция „Развитие на вноса” на компанията Mitsui Foods CO., Ltd.
  • На 21 март 2014 г. на посещение в България бе г-н Шинсуке Китагава, генерален директор на японската агенция за МСП заедно с г-н Такаши Нарусе, заместник-директор, отговарящ за международната дейност в агенцията. По време на посещението бе подписан Меморандум за разбирателство между Японската агенция за малки и средни предприятия и българската Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия.
  • В периода 11-13 февруари 2014 на посещение в България бе парламентарният заместник-министър на външните работи на Япония Такао Макино.
  • На 27 ноември 2013 в София се проведе среща на бившия заместник-министър Анна Янева с г-н Рьо Накамура, директор на дирекция „Централна и Източна Европа” в Министерството на външните работи на Япония, който бе на посещение у нас.

По-важни събития, допринесли за активизиране отношенията между двете страни в търговската и инвестиционната област

  • На 5 февруари 2020 г. президентът Румен Радев проведе среща с представители на водещи японски компании, с интерес към България и такива, вече развиващи дейност в страната ни (SEGA Games, Murata Manufacturing, Mitsubishi Corporation, DJK Europe, Japan Agri Products Europe/Zennoh, Itochu Corporation, Yazaki Bulgaria и др., както и генералния директор на офиса на JETRO във Виена). В срещата участваха и министърът на икономиката г-н Емил Караниколов и г-н Петър Кънев, председател на комисията по икономическа политика и туризъм НС.
  • На 4 февруари 2020 г. в Резиденцията на посланика на Япония в София се проведе Японски бизнес нетуъркинг прием, с участието на японски и български представители на бизнеса. Участие с приветствие все заместник-министърът на икономиката г-жа Лилия Иванова.
  • Във връзка с тройната годишнина в отношенията между България и Япония, на 20 септември 2019 г. в Токио се проведе Българо-японски семинар, организиран от Японо-българския икономически комитет и Японо-българската асоциация за приятелство, съвместно с JETRO. Участие в семинара взе и заместник-министъра на икономиката Лилия Иванова.
  • На 29 май 2019 г. в Дюселдорф се проведе Японско-български бизнес форум, с цел запознаване на японските компании, вече развиващи дейност в Европа с конкретни предимства на перспективни сектори на българската икономика. Форумът бе организиран от японското посолство в София, Японската търговско-промишлена палата в Дюселдорф, JETRO Виена и JETRO Дюселдорф.
  • На 22 януари 2019 г. в Посолството на Япония в София се проведе събитие, в продължение на проведения на 26 юни 2018 г. Японски бизнес форум, насочено към разширяване на бизнес сътрудничеството между японски и български компании. В събитието участие взе заместник-министър на икономиката, изпълнителният директор на БАИ Стамен Янев, г-н Сатоши Абе, генерален директор на офиса на JETRO във Виена, г-н Георги Стоев, заместник-председател на БТПП и др.
  • В периода 25-27 юни 2018 г. на посещение в България бе бизнес мисия на Японската агенция за външна търговия (JETRO). Домакин на японската делегация бе заместник министър-председателят Томислав Дончев. В рамките на мисията на 26 юни 2018 г. се проведе Японски бизнес форум за представяне пред японските компании на условията за бизнес и инвестиции в България, по време на който между МИ и Посолството на Япония в България бе подписан съвместен документ – План за действие на Японския бизнес форум. С документа се създаде платформа за сътрудничество, в рамките на която ще се обсъждат предложения за подобряване на бизнес средата, разширяване на мрежата от български и японски компании, работещи заедно, както и организирането на бизнес мисии, форуми и инвестиционни семинари в двете страни. По време на посещението си в България, японските компании посетиха индустриална зона „София-Божурище“, Тракия икономическа зона и компании, развиващи успешно бизнес в зоните.
  • На 11 май 2016 в рамките на посещението в Япония на бившия министър на икономиката Божидар Лукарски се проведе българо-японски бизнес форум с двустранни срещи „Да правим бизнес заедно”.
  • България взе участие в Международното изложение за храни и напитки „Утаге 2013” в гр. Осака (26 април-6 май 2013) с щанд, организиран съвместно от МИЕТ и Министерството на земеделието и храните, на който бяха представени български хранителни продукти и българският туризъм.

Споделете