Ненко Маринов
ул. “Княз Александър І” 12, тел.: +359 2 940 7657; факс: +359 2 987 4008
n.marinov@mi.government.bg
ТЪРГОВСКО-ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – РЕПУБЛИКА ЮЖНА АФРИКА
Динамичното развитие на двустранните отношения между Република България и Република Южна Африка във всички области, вкл. и в търговско-икономическата, стартира с установяването на дипломатически отношения между двете страни на 13 декември 1991 г.
Сделки с южноафрикански партньори се осъществяват предимно чрез трети страни. През отделни периоди, интерес към сътрудничество с България са проявявали редица големи южноафрикански фирми и корпорации, като “Sopex”, “Anglo-American Group”, “Barlow Rand Industries” и др. През последните 2021 г. и 2022 г. по-сериозен инвестиционен интерес към България проявиха южно-африканските компании „Amoref“ (минно-добивно оборудване) и „Парамаунт груп“ (отбранителна индустрия).
Понастоящем взаимните контакти в търговско-икономическата сфера между двете страни се конкретизират предимно в проучване на пазарните възможности, обмен на икономическа информация, делови и бизнес посещения на представители на български и южноафрикански фирми, провеждане на двустранни бизнес форуми и др.
І. СТОКООБМЕН
През отделните години стокообменът в търговията между Р България и РЮА се характеризира с непостоянни тенденции.
Търговски стокообмен между Р България и Р Южна Африка в млн. US $
| Година | 2016 | 2017 | 2018 | 2019 | 2020 | 2021 | 2022 – 10 мес. |
| Износ | 71.3 | 67.4 | 180.5 | 112 | 122.9 | 82.8 | 238.4 |
| Внос | 20.2 | 33.4 | 43.0 | 54.8 | 32.9 | 45.5 | 104.6 |
| Общо | 91.5 | 100.8 | 223.5 | 166.8 | 155,8 | 128.3 | 343.0 |
| Салдо | 51.1 | 34.0 | 137.5 | 57.2 | 90.0 | 37.3 | 133.8 |
За първите десет месеца на 2022 г. е постигнат общ стокообмен от 343.0 млн. щ.д. (най-висок резултат във взаимната търговия между двете страни за целия разглеждан период), от които български износ за 238.4 млн. щ.д., състоящ се от: слънчогледово масло (186.7 млн. щ.д.); крафтхартии и крафткартони (12.9 млн. щ.д.); автоматични машини за обработка на информация (3.7 млн. щ.д.); препарати, използвани за храна на животни (3.4 млн. щ.д.); електрически акумулатори (3.3 млн. щ.д.); медикаменти (2.5 млн. щ.д.) и др. Вносът от РЮА за същия период е на стойност от 104.6 млн. щ.д. и се състои от: медни руди и техните концентрати (31.3 млн. щ.д.); захар (16.5 млн . щ.д.); каменни въглища (15.4 млн. щ.д.); нещрайхгарни вълни (12.6 млн. щ.д.); рафинирана мед (11.7 млн. щ.д.); щрайхгарни или камгарни вълни (6.4 млн. щ.д.); автомобилни превозни средства за транспорт на стоки (3.1 млн. щ.д.) и други.
Увеличението на българския износ за РЮА през първите десет месеца на 2022 г. се дължи основно на големите количества слънчогледово олио; крафтхартии и крафткартони и автоматични машини за обработка на информацията. Същевремно значително е увеличен и вноса от РЮА у нас, достигайки 104.6 млн. щ.д.
Тези цифри определено дават гаранция, че през цялата 2022 г. ще бъдат постигнати нива на взаимната търговия от около и над 400 млн. щ.д., което ще надвиши върховите стойности на постигнатите досега 247.3 млн. щ.д. (2013 г.) и 223.5 млн. щ.д. (2018 г.).
Водещи стоки в стокообмена с Р Южна Африка през 2021 г.:
| Износ от България | % | Внос от Р Южна Африка | % |
| Слънчогледово масло | 53.0 | Захар | 30.2 |
| Крафтхартии и крафткартони | 8.5 | Рафинирана мед | 16.2 |
| Електрически акумулатори | 2.3 | Автомобилни превозни средства за транспорт на стоки | 11.7 |
| Автоматични машини за обработка на информация | 2.3 | Каменни въглища | 11.1 |
| Препарати, използвани за храна на животни | 2.2 | Нещрайхгарни вълни | 8.2 |
През 2021 г. е постигнат общ стокообмен от 128.3 млн. щ.д., от които български износ за 82.8 млн. щ.д., състоящ се от: слънчогледово масло (43.9 млн. щ.д.); крафтхартии и крафткартони (7.1 млн. щ.д.); електрически акумулатори (2.3 млн. щ.д.); автоматични машини за обработка на информация (1.9 млн. щ.д.); препарати, използвани за храна на животни (1.8 млн. щ.д.); тестени изделия (1.6 млн. щ.д.) и др. Вносът от РЮА за същата година е на стойност от 45.5 млн. щ.д. и се състои от: захар (13.8 млн. щ.д.); рафинирана мед и медни сплави (7.4 млн. щ.д.); автомобилни превозни средства за транспорт на стоки (5.3 млн. щ.д.); каменни въглища (5.1 млн. щ.д.); нещрайхгарни вълни (3.7 млн. щ.д.); плосковалцувани продукти от неръждаема стомана (2.5 млн. щ.д.); щрайхгарна вълна (2.2 млн. щ.д.) и др.
Водещи стоки в стокообмена с Р Южна Африка през 2020 г.:
| Износ от България | % | Внос от Р Южна Африка | % |
| Слънчогледово масло | 67.1 | Нещрайхгарни вълни | 35.1 |
| Електрически акумулатори | 5.0 | Каменни въглища | 18.2 |
| Карбонати | 4.7 | Автомобилни превозни средства за транспорт на стоки | 14.5 |
| Препарати от видовете | 2.7 | Плосковалцувани продукти от неръждаеми стомани | 6.3 |
| Автоматични машини за обработка на информация и техните единици | 2.1 | Вълна, фини или груби косми | 5.0 |
През 2020 г. износът от България достига 122.9 млн. щ. д., което отбелязва ръст от 9.7% в сравнение с предходната година. Вносът от Р Южна Африка е на стойност 32.9 млн. щ. д., като тук се отбелязва спад от близо „-„ 40%, в сравнение с 2019 г. Стокообменът между двете държави е на стойност 155.8 млн. щ.д., като и тук статистиката отчита спад от „-„ 6.6%, в сравнение с 2019 г.
Водещи стоки в стокообмена с Р Южна Африка през 2019 г.:
| Износ от България | % | Внос от Р Южна Африка | % |
| Слънчогледово масло | 61.9 | Нещрайхгарни вълни | 24.6 |
| Крафтхартии и крафткартони | 7.3 | Рафинирана мед | 24.5 |
| Електрически акумулатори | 6.1 | Необработен алуминий | 23.4 |
| Препарати от видовете | 2.0 | Автомобилни превозни средства за транспорт на стоки | 8.2 |
| Табла, пана, конзоли, пултове, шкафове и др. | 1.3 | Вълна, фини или груби косми | 6.6 |
През 2019 г. е постигнат общ стокообмен от 166.8 млн. щ.д., от които български износ за 112 млн. щ.д. Българският износ за 2019 г. се състои от слънчогледово масло (69.1 млн. щ.д.); крафтхартии и крафткартони (8.2 млн. щ.д.); електрически акумулатори (6.7 млн. щ.д.); препарати (2.2 млн. щ.д.); табла, пана, конзоли, пултове, шкафове и др. (1.4 млн. щ.д.); и др. Вносът от РЮА за същия период е на стойност 54.8 млн. щ.д. и се състои от нещрайхгарни вълни (13.3 млн. щ.д.); рафинирана мед (13.3 млн. щ.д.); необработен алуминий (12.7 млн. щ.д.); автомобилни превозни средства за транспорт на стоки (4.5 млн. щ.д.); вълна, фини или груби косми (3.6 млн. щ.д.); и др.
Водещи стоки в стокообмена с Р Южна Африка през 2018 г.:
| Износ от България | % | Внос от Р Южна Африка | % |
| Нефтени масла и масла от битуминозни минерали | 47.1 | Каменни въглища | 25.4 |
| Слънчогледово масло | 31.5 | Автомобилни превозни средства за транспорт на стоки | 21.6 |
| Крафтхартии и крафткартони | 4.8 | Нещрайхгарни вълни | 15.2 |
| Електрически акумулатори | 2.7 | Рафинирана мед и медни сплави | 12.2 |
| Препарати от видовете, използвани за храна на животни | 2.0 | Фина и груба вълна | 6.9 |
През 2018 г. е постигнат общ стокообмен от 223.5 млн. щ.д., от които български износ за 180.5 млн. щ.д. Българският износ за посочения период се състои от: нефтени масла и масла от битуминозни минерали (85.07 млн. щ.д.); слънчогледово масло (56.8 млн. щ.д.); крафтхартии и крафткартони (8.6 млн. щ.д.); електрически акумулатори (4.8 млн. щ.д.); препарати от видовете, използвани за храна на животни (3.5 млн. щ.д.) и др. Вносът от РЮА за същата година е на стойност 43.0 млн. щ.д. и се състои от: каменни въглища, брикети (10.9 млн. щ.д.); автомобилни превозни средства за транспорт на стоки (9.3 млн. щ.д.); нещрайхгарни вълни (6.5 млн. щ.д.); рафинирана мед и медни сплави (5.2 млн. щ.д.); фина и груба вълна (3.0 млн. щ.д.) и др.
Водещи стоки в стокообмена с Р Южна Африка през 2017 г.:
| Износ от България | % | Внос от Р Южна Африка | % |
| Слънчогледово и шафраново олио | 49.0 | Рафинирана мед | 24.9 |
| Семена от репица или рапида | 12.7 | Автомобилни превозни средства за транспорт на стоки | 22.4 |
| Крафтхартии и крафткартони | 9.9 | Каменни въглища | 17.3 |
| Електрически акумулатори | 3.4 | Вълни, щрайхгарни или камгарни | 7.8 |
| Пластмасови едножични влакна | 1.8 | Други вълни | 6.8 |
През 2017 г. е постигнат общ стокообмен от 100.8 млн. щ.д., от които български износ за 67.4 млн. щ.д., състоящ се от: слънчогледово и шафраново масло (33.0 млн. щ.д.); семена от репица и рапида (8.6 млн. щ.д.); крафтхарни хартии и крафтхарни картони (6.6 млн. щ.д.); електрически акумулатори (2.3 млн. щ.д.); пластмасови едножични влакна (1.2 млн. щ.д.); табла, пана, конзоли (1.1 млн. щ.д.) и др. Вносът от РЮА за същата година е на стойност 33.4 млн. щ.д. Същият се състои от: рафинирана мед и медни сплави (8.3 млн. щ.д.); автомобилни транспортни средства за превоз на стоки (7.5 млн. щ.д.); каменни въглища (5.8 млн. щ.д.); вълни, щрайхгарни или камгарни (2.6 млн. щ.д.); други вълни (2.3 млн. щ.д.); медни руди и техните концентрати (1.5 млн. щ.д.); цитрусови плодове (954 хил. щ.д.) и др.
Водещи стоки в стокообмена с Р Южна Африка през 2016 г.:
| Износ от България | % | Внос от Р Южна Африка | % |
| Слънчогледово и шафраново олио | 40.6 | Автомобилни превозни средства за транспорт на стоки | 26.8 |
| Семена от слънчоглед | 21.2 | Каменни въглища | 16.3 |
| Крафтхартии и крафткартони | 6.6 | Вълни, щрайхгарни или камгарни | 13.9 |
| Пластмасови едножични влакна | 3.3 | Изделия от естествена или възстановена кожа | 9.8 |
| Електрически акумулатори | 2.5 | Рафинирана мед | 6.9 |
През 2016 г. общият стокообмен бележи покачване до 96.7 млн. щ.д., в сравнение с предходната година, от които български износ за 76.5 млн. щ.д., състоящ се от: слънчогледово и шафраново масло (31.0 млн. щ.д.); семена от слънчоглед (16.2 млн. щ.д.); крафтхарни хартии и крафтхарни картони (5.0 млн. щ.д.); пластмасови едножични влакна (2.5 млн. щ.д.); електрически акумулатори (1.9 млн. щ.д.); автоматични машини за обработка на информацията (1.9 млн. щ.д.); кюспе (1.5 млн. щ.д.) и др. Вносът от РЮА за същата година е на стойност 20.2 млн. щ.д. Същият се състои от: автомобилни транспортни средства за превоз на стоки (5.4 млн. щ.д.); каменни въглища (3.3 млн. щ.д.); вълни, щрайхгарни или камгарни (2.8 млн. щ.д.); изделия от естествена или възстановена кожа (2.0 млн. щ.д.); рафинирана мед и медни сплави (1.4 млн. щ.д.) и др.
Отчитайки нуждите и възможностите на добре разработения и развит южноафрикански пазар и важното значение на регионалните пазари на съседните страни (Ботсуана, Лесото, Намибия и Свазиленд), за популяризирането на българските стоки в региона е необходимо тясно коопериране с местни фирми и компании, предлагане на стоки и услуги на атрактивни цени и с високо качество. Предвид основната група стоки от вносната листа на РЮА и възможностите на българската икономика считаме, че най-перспективните български стоки за реализация на южно-африканския пазар са в следните области:
– лека промишленост – облекло и текстилни изделия;
– хранително-вкусова промишленост – плодове, зеленчуци, консерви и др. (предвид разминаването на годишните сезони в двете страни), спиртни напитки, подправки и други готови храни;
– машиностроене – различни видове машини и съоръжения;
– химическа промишленост – нефтопродукти и нефтени масла, медикаменти, ветеринарни препарати и др.;
– дървообработваща промишленост;
– военна промишленост – различни видове специална техника и оборудване.
ІІ. ИНЖЕНЕРИНГОВА ДЕЙНОСТ
Възможностите за участие на български инженерингови организации в изграждането на комуникационни, инфраструктурни и геоложки проекти на територията на РЮА са твърде ограничени, предвид силно развитата икономика на страната и големия брой водещи международни консорциуми и компании, работещи на местния пазар.
ІІІ. ИНВЕСТИЦИИ
Създадените у нас добри условия за привличане на чуждестранни капитали, благоприятен бизнес- и инвестиционен климат трябва още по-активно и целенасочено да се популяризират в Република Южна Африка.
През отделни периоди южно-африкански бизнесмени са проявявали интерес към състоянието на българската тютюнева промишленост и направените в сектора инвестиции, но до момента конкретни стъпки в тази насока не са предприемани. Р Южна Африка има богат опит в областта на минно-добивната промишленост, който може да бъде използван при разработката и добива на черни и цветни метали у нас.
Следващата таблица отразява реализираните у нас южно-африкански инвестиции за периода 2012 г. – 2021 г. (в млн. евро):
| 2012 | 2013 | 2014 | 2015 | 2016 | 2017 | 2018 | 2019 | 2020 | 2021 |
| 0.9 | 2.1 | – 2.5 | – 4.5 | 6.7 | 4.0 | – 3.1 | -1.0 | 4.1 | -8.0 |
- РЕАЛИЗИРАНИ ПОСЕЩЕНИЯ В ТЪРГОВСКО-ИКОНОМИЧЕСКАТА ОБЛАСТ
През последните години в София бяха проведени Конференция за сътрудничество с РЮА, семинар “Възможности за инвестиции и туризъм в РЮА”, “Седмица на РЮА”, среща с представители на бизнес средите от РЮА.
В периода 21-23.09.2000 год. голяма южно-африканска делегация, ръководена от Вицепрезидента на РЮА, г-н Джейкъб Зума посети Р България. Една от основните цели на това посещение беше по-нататъшното развитие на търговско-икономическите отношения между Р България и Р Южна Африка и подписване на Търговска спогодба между правителствата на двете страни. На 23.09.2000 год. на среща между бившия Министър на икономиката на Р България, г-н Петър Жотев и Вицепрезидента на РЮА, г-н Джейкъб Зума беше подписана Търговска спогодба между двете страни.
В края на м.април 2004 г., във връзка с честването на 10-годишнината от установяването на демокрацията в РЮА, в София бяха проведени “Дни на Република Южна Африка”. Основните мероприятия, съпътстващи честването бяха изложение на български и южно-африкански фирми в хотел “САС Радисън” и Бизнес семинар “България – Южно-Африканска Република – икономически отношения”, които протекоха при изключителен интерес от страна на българските бизнес среди.
Регулярно между двете страни се провеждат политически консултации (на разменени начала), на които се обсъждат всички въпроси от взаимен интерес за изтеклия период.
В началото на м.декември 2008 г. южно-африканска делегация, ръководена от г-н Мзолиса Бона, главен директор на дирекция „Централна и Източна Европа” в МВнР на Р Южна Африка посети България, за провеждане на разговори в редица области от взаимен интерес, вкл. в търговско-икономическата сфера. По време на срещата на представители на МИЕ с г-н Бона бяха обсъдени бъдещите насоки за работа, с цел подобряване и разширяване структурата на взаимната търговия между двете страни.
На 08 ноември 2012 г., в София, Интер Експо център, беше проведен Бизнес форум на тема „Как да правим бизнес с Република Южна Африка”. Организатори на форума бяха посолството на РЮА в София, ИАНМСП и МИЕТ. Същият беше проведен със съдействието на посолството на РЮА в Москва, като за участие, в качеството си на основен лектор беше поканен посланика на РЮА в Руската Федерация, г-н Мандизи Мпалуа, както и търговския съветник при посолството на РЮА в Москва, г-н Вузи Муели.
Форумът беше открит от посланика на РЮА в София, г-жа Шийла Камерър и зам.-министъра на икономиката, енергетиката и туризма, г-жа Евгения Харитонова. Във форума участваха 56 български фирми, които получиха изчерпателна информация относно областите на търговско-икономическо сътрудничество, които са от взаимен интерес за двете страни, както и относно възможностите за осъществяване на бизнес отношения с южно-африкански партньори.
В началото на м.ноември 2015 г. премиерът на провинция Фри Стейт, съпровождан от министъра на земеделието на посочената провинция посетиха България. По време на посещението същите проведоха редица срещи, между които и среща със зам.-министъра на земеделието и храните, г-н Цветан Димитров, на която бяха обсъдени въпроси, свързани със сътрудничеството в сферата на селското стопанство.
В периода 11-18 септември 2016 г. официална и бизнес делегация (общо 19 човека – 11 души официална и 8 души бизнес делегация) от провинция Фрий Стейт, Р Южна Африка посетиха България. Делегацията от провинция Фрий Стейт беше водена от министъра на образованието на провинцията г-н Пуле Магкой.
В подготовка на Програмата за посещението беше включено и Министерството на икономиката. На 12 септември 2016 г. южно-африканската делегация проведе среща в Министерство на икономиката с г-жа Аделина Кьосева, началник на отдел „АААА“, вкл. и в качеството й на ИД директор на дирекция „ВП“ (към деня на срещата). От южно-африканска страна в срещата участваха 8 човека, вкл. посланика на РЮА в София г-жа Ванеса Калверт. По време на срещата бяха представени икономическата политика на българското правителство, условията за бизнес и инвестиране у нас, а от южно-африканска страна беше презентиран търговско-икономическия потенциал на провинция Фрий Стейт.
Със съдействието на БТПП и Министерство на икономиката на 13 септември 2016 г. в хотел „Маринела“ беше проведен Българо-южно-африкански бизнес и инвестиционен форум, с участието на 24 български и 8 южно-африкански фирми. На 13 и 14 септември 2016 г. посолството на РЮА в София и Министерство на икономиката организираха самостоятелни отделни срещи на официалната и бизнес делегацията от провинция Фрий Стейт, Р Южна Африка с представители на българските делови среди, към които южно-африканската делегация прояви интерес след провеждането на Бизнес и инвестиционния форум на 13 септември 2016 г.
На 15 май 2019 г. посолството на РЮА в София съвместно с БТПП организираха семинар на тема „Република Южна Африка – икономика и инвестици“. В семинара със свое изказване и презентация участва зам.-министърът на икономиката г-н Лъчезар Борисов.
На 26.05.2021 г. в Министерство на икономиката г-жа Димитрина Костадинова, директор дирекция „Външноикономическо сътрудничество“ проведе среща с Н.Пр. г-н Табо Тахе, извънреден и пълномощен посланик на Република Южна Африка в Република България.
На срещата подробно бяха разгледани и обсъдени стоковата структура и размера на износа и вноса за и от Република Южна Африка, възможностите за увеличаване на стокообмена между двете страни и привличане на южноафрикански инвеститори в България.
В периода 13-15 октомври 2021 г. голяма официална и бизнес делегация, ръководена от зам.-министъра на външните работи на РЮА, г-н Алвин Буетес посети България на официално посещение, което имаше основно търговско-икономическа насоченост.
В рамките на посещението, на 14 октомври 2021 г. зам.-министъра на икономиката г-жа Ивелина Пенева прие южноафриканската делегация. По време на проведената среща беше обсъдена динамиката на търговско-икономическото сътрудничество между двете страни, бяха идентифицирани областите от взаимен интерес и приоритетните сфери на бъдещо сътрудничество.
На 14 октомври 2021 г. в БТПП беше проведен онлайн Бизнес форум между деловите среди от двете страни, с участието на голям брой български фирми и компании.
Между представители на МИИ от дирекция „Външноикономическо сътрудничество“ и посолството на РЮА в София регулярно се провеждат работни срещи, на които се обсъждат актуални теми и въпроси от сферата на търговско-икономическото сътрудничество.
- ДОГОВОРНО – ПРАВНА ОСНОВА
Договорно-правната основа на търговско-икономическите отношения между Р България и РЮА е в процес на изграждане.
На 13. 12. 1991 г. са установени дипломатически отношения между двете държави.
– 1992 г. – подписан е Меморандум за разбирателство между БТПП и Трансваалската Търговска Палата;
– 1993 г. – подписана е Спогодба за въздушни съобщения. През м.юни 1993 год. АК “Балкан” откри редовна въздушна линия София – Йоханесбург;
– 1993 г. – обсъдена е възможността за подписване на Спогодба за морско търговско корабоплаване;
– м.декември 1997 год. е подписан Договор за сътрудничество в областта на туризма (двете страни не са предприели стъпки за влизането му в сила);
– 23.09.2000 год. – по време на посещението на Вицепрезидента на РЮА в София е подписана Търговска спогодба между двете страни. В сила от м.октомври 2002 г. Предвид пълноправното членство на Р България в ЕС, чрез размяната на ноти (втората от които е получена на 03 декември 2007 г.) действието на Търговската спогодба е прекратено.
– 29.04.2004 г. – в София е подписана Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане. В сила от 27 октомври 2004 г.
Проекти на спогодби
– Споразумение за икономическо сътрудничество – В резултат на връчен с нота на Посолството на Р България в Претория № 355/03.06.2006 г. български проект на Споразумение за икономическо сътрудничество, на 23 февруари 2009 г. в МИЕ, с дипломатическа нота е получен контрапроект на посоченото Споразумение от Департамента за външни отношения на Р Южна Африка. Същевременно, с грама от 21 януари 2009 г. Посолството на България в Претория информира за демарш на посланиците на Р Южна Африка, Ангола и Намибия в Брюксел, в който се иска отлагане на подписването на Споразумение за икономическо партньорство на въпросните страни с ЕС.
Към днешна дата, предвид:
- обхвата на влязлото в сила на 01 май 2004 г. Споразумение за търговия, развитие и сътрудничество между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Р Южна Африка, от друга страна, и факта че след присъединяването си към ЕС на 01.01.2007 г. България също е страна по него;
- временното прилагане на Споразумението за икономическо партньорство (СИП) между ЕС и страните от Южноафриканската общност за развитие (ЮАОР/SADC) от 10 октомври 2016 г. (през изминалата 2021 г. беше направен двустранен преглед по прилагането на това Споразумение),
считаме че в рамките на тези две споразумения са налице достатъчно възможности за развитие на търговско-икономическите отношения между Р България и Р Южна Африка. Във връзка с горното, считаме че подписването на отделно двустранно Споразумение за икономическо сътрудничество между двете страни не е необходимо.
– Между двете страни не функционира Смесена междуправителствена комисия, тъй като южноафриканската страна изразява становище, че създаване на такава не е необходимо и предлага като алтернативна форма, регулярни контакти между бизнес делегации на двете страни, провеждане на двустранни бизнес форуми и др.